Актуални новини

КАСА ТМПЦ РАБОТНО ВРЕМЕ за периода 15.08 – 08.09.2019

15.08 /чет/– почивен ден;
16.08 /пет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
17.08 /съб/ - 10:00–13:30 и 14:30-19:00;
18.08 /нед/ - 11:00-16:00;
19 – 23.08 /пон – пет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
24, 25.08 /съб, нед/ - почивни дни;
26, 30.08 /пон – пет/ - 10:00-13:30 и 14:30-19.00;
31.08, 01.09 /съб, нед/ - почивни дни;
02 – 05.09 /пон - чет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
06.09 /пет/ – почивен ден;
07, 08.09 /съб, нед/ - 11:00-16:00

9, 10 септември, 19.00, Сцена Филиал

Фотография Веселин Василев

Новият 99-ти творчески сезон 2019/20 Варненският драматичен театър започва с „Любовни писма“ през септември. Култовата пиеса на Албърт Р. Гърни (1930 - 2017), с която знаменити актьори окичват кариерата си на Бродуей, поставя Георги Михалков. Негови са преводът, адаптацията и режисурата, а сценографията и костюмите са дело на Петър Митев, авторската музика е композирал Иван Драголов. Петър Момчев – саксофон, Венцислав Благоев – тромпет и валдхорна и Веско Койчев – китари вече са записали музиката за тази романтична комедия, в която непрекъснато вървят писмата от него до нея и обратно от нея до него. В рамката на цял един живот.

В екшън стил с изумителна скорост преминават събития, възрасти, чувства, настроения... Лентата се забавя за миг, рисува конкретна случка, наивна, тъжна, страшна или страшно смешна и литва през зъбчатките на времето към следващата. Любовна кореспонденция, която подобно на съвременен чат прескача в задъханите си редове всичко маловажно и незначително, за да потопи зрителя в гъстото вино на любовта. Една любов, която все не може да се случи, но и категорично отказва да умре. Героите ще ви разкажат една история, която няма нищо общо с вас, и в която няма да спрете да се откривате, обещава режисьорът.

Няма как да не му вярваме, след като в кожите на Алекса и Томас се вмъкват Яна Маринова, неустоимата Марта/Висента от „Изборът на Марта“ и Свежен Младенов. Двамата се снимат заедно в киното, добре се познават и са майстори на импровизацияра, което е едно от важните изисквания в режисьорския стил на Георги Михалков.

Апропо, неговата постановка „Изборът на Марта“ по Жорди Галсеран, едно от най-харесваните представления на Варненския драматичен театър от изтичащия сезон, ще се играе в края на годината, на 30 ноември пред българска публика в Лондон. А премиерата на „Любовни писма“ във Варна предстои на 9 и 10 септември, 19.00, Сцена Филиал

След наградата ИКАР за чест и достойнство на Съюза на артистите в България по-рано тази година, актьорът Михаил Мутафов от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, прибави към колекцията си от отличия и  Голямата награда на МФФ „Любовта е лудост“ 2019 за цялостен принос в развитието на българското кино.

Михаил Мутафов, свързал трайно творческия си път с Варненския драматичен театър, се е снимал и в над 40 игрални филма, сред които „Циклопът“, реж. Явор Гърдев, „Островът“, реж. Камен Калев, „Чест“, реж. Павел Веснаков, „Вездесъщият“, реж. Илиян Джевелеков, „Островът на сините птици“ – най-новия сериал на БНТ с режисьори Милко Лазаров, Милена Андонова, Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Режисьорът ГЕОРГИ МИХАЛКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новата си постановка по пиесата "Любовни писма" на Албърт Р. Гърни, отличена с номинация за  награда "Пулицър" за драматургия. 

Премиерни спектакли 9, 10 септември 2019, 19.00, Сцена Филиал, ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна

Къде по пътя от от древния епистоларен жанр до съвременната чат стилистика да намерим пиесата „Любовни писма“?

Не бих казал, че пиесата е колкото драматургия, толкова и епистоларен жанр, защото би прозвучало стряскащо. Но ако свържем писмата, които Томас и Алекса си разменят, с чатенето като актуален феномен - да, биха могли да се намерят пресечни точки. Авторът е бил достатъчно находчив да направи комуникацията между Томас и Алекса в стила на кратките ученически бележки, кореспондиращи по някакъв начин с чат културата като част от съвременното общуване.
Главните герои започват да си пишат писма от 8-годишна възраст и този чат продължава цял живот. Разбира се, това не прави пиесата по-малко действена, защото под тези писма се крие много плътна и динамична партитура, която опира до откровен екшън.

Любовните писма предполагат драма...

Пиесата е драматична, но не само, защото е и смешна. Бих я определил като типична мелодрама, която същевременно е и достатъчно смешна, всъщност - романтична комедия. 

Прочетете цялото интервю >>>>>>>>>>

23 юли 2019, 21.00, Основна сцена

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за тази вечер, предвиденият в Театър Римски терми концерт "БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ" се измества от Римски терми на Основна сцена със същия начален час - 21.00.

Билетите важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

21 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Сценарий и режисура Сребрина Соколова
Диригент Стефан Бояджиев
Солисти и Оркестър на Държавна опера Варна

СРЕБРИНА СОКОЛОВА:

ВСЕЛЕНСКАТА ХАРМОНИЯ В МУЗИКАТА НА МОЦАРТ

 Музика и математика в творчеството на Моцарт.

Музиката е математика и математиката е музика. 
Странно ли е или не? Ни най-малко! 
Музиката е хармония, духовно изразяване - да, но по законите на математиката. Математиците още от древни времена са установили и извели тайнствено число, отразяващо божествените пропорции, които са в основата на чудесата, сътворени от природата и човека през вековете. Това загадъчно число е 1.618 и то е дълбоко вкоренено във всичко, което сме възприели като красиво, нещо като Код на красотата. През XIII век италианецът Фибоначи извежда числова поредица - 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… до без край, основана на точно 1.618 съотношение едно от друго. По късно и неговият сънародник Пачоли обявява това съотношение категорично и общовалидно за Златната пропорция. Числото 1.618 е навсякъде около нас, в листенцата на слънчогледовия цвят, в структурата на ананаса, в мидената черупка, в различните части на насекомото, в структурата на ДНК-то и в самото човешко тяло. Това е математическа формула на Твореца, формула на хармонията и красотата, математически стожер на Вселената. Тази формула е приложена от старите велики художници, като Леонардо да Винчи и Микеланджело, древните архитекти и така естествено я намираме и в музиката и по-специално в тази на Моцарт.

Числата на Фибоначи безспорно са част от естествената хармония, която е приятно да се усеща, приятно изглежда и приятно звучи. Музиката е основана на 8-степенна октава, като първата, третата и петата нота създават основата на всички акорди. На пианото октавата е представена от 8 бели клавиши и 5 черни – всичко 13. Не е случайно, че в музикалната хармония, като че ли най-голямо удоволствие носи мажорното тризвучие, което предизвиква приятни колебания в охлюва на вътрешното ухо – орган, който едва ли случайно има форма на логаритмична спирала.

Никак не е случайно и е научно доказано благотворното влияние на музиката на Моцарт върху развитието на живите организми. Учените са изолирали този факт под името Ефектът на Моцарт. По- голяма част от неговите симфонии са в мажорни тоналности. Често в мелодиите опорните точки са основните тонове на тризвучието, които са и част от редицата на Фибоначи, т.е. вибрират в съотношение на Златното сечение. В цялото му творчество - 16 опери, 41 симфонии, в безсмъртния му “Реквием” и във всичките над 600 опуса от невероятната му, неземна, космическа, нечовешка музика, звучи вселенска хармония. С музиката на Моцарт лекуват.

Няма по-пълно и органично въздействие на тази музика от възприеманата на живо, в един концерт, изпълнен от нашите прекрасни солисти и музиканти. Ще прозвучат популярни и любими на публиката арии, дуети, ансамбли и финали от оперите „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“ – доказали се образци в световната оперна съкровищница.
Музиката на Моцарт е космополитна, тя може да се отнесе към най – различни човешки емоции и терзания, времето и пространството са без значение, защото тази музика съдържа в себе си вселенската хармония.

                                              ПРОГРАМА

1. Малка нощна музика – I и II част
2. Madamina - Ария на Лепорело из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков
3. Martern aller Arten - aрия на Констанца из „Отвличане от сарая“ – изп. Илина Михайлова
4. Dalla sua pace - Ария на Дон Отавио из „ Дон Жуан“ – изп. Георги Султанов
5. Voi che sapete – Ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Вяра Железова
6. Non piu andrai – Ария на Фигаро из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Петър Петров
7. Deh vieni Non Tardar – Ария на Сузана из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Мария Павлова
8. Hai gia vinta la causa - Ария на граф Алмавива из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Свилен Николов
9. Менует - „Дон Жуан“, финал на I действие – изп. всички участници
10. La ci darem la mano – Дует на Дон Жуан и Церлина из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков и Илина Михайлова
11. Тамино и Три дами - Въведение из „Вълшебната флейта“ – изп. И. Михайлова, М. Павлова, В. Железова, Г. Султанов
12. Soave sia il vento – Терцетино из „Така правят всички“ – изп. С. Николов, В. Железова, М. Павлова
13. Финал на операта „Така правят всички“ – изп. всички участници

Поради неблагоприятните метериологични условия ще се  премести мястото за спектакъла "Музиката на Италия, който бе предвиден днес от 21:00 часа на отворената сцена в Римските терми във Варна. Мултимедийният спектакъл "Музиката на Италия", ще бъде представен вместо в Римски терми, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка. Сценарий и режисура Сребрина Соколова Участват: Бойка Василева, Благовеста Статева, Валерий Георгиев, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов В програмата: В програмата: Nella fantasia  Ave Maria- G. Cacchini  Catari – Core’ngrato La Danza  Il Poveretto – G. Verdi  Con te partiro Parlami d’amore Mariu  Il Bacio  Parla piu piano  Non ti scordar di me  Malia- Paolo Tosti  Тиритомба  O’ Sole mio  La spagnola Травиата – Наздравица – ансамбъл Фуникули Фуникула - ансамбъл Италия - страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко е музика – от храната, през звука на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е един разказ за Италия чрез нейната музика.

СМЯНА НА ЛЕТНИТЕ СЦЕНИ

ГАСТРОЛЪТ на ТМЦ КЪРДЖАЛИ от РИМСКИ ТЕРМИ на СЦЕНА ФИЛИАЛ

9 юли, 21.15, Сцена Филиал

Уважаеми зрители,

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за довечера, планираният за 9 юли, 21.00, гастрол на Театрално-музикален център Кърджали "Застреляй идиотите" се измества от Театър Римски терми на Сцена Филиал с начален час 21.15.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

ПРИ ДЪЖД „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ от ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР на ОСНОВНА СЦЕНА

10 юли, 21.00, Основна сцена

Уважаеми зрители,

При неблагоприятно време с обилни валежи след 19.30, премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“, планирана за 10 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ще се проведе на Основна сцена в същия ден и в същия час 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

МЮЗИКЪЛЪТ „КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?“ В ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ

12 юли, 21.00, Театър Римски терми

Уважаеми зрители,

Мюзикълът „Кой е Големанов?“, включен в програмата на Театър Римски терми – Варна 2019, няма да се състои по технически причини.

Закупените билети могат да бъдат презаверени за този или за друг спектакъл.  

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

Началото на летните спектакли в Римски терми, откакто се използва и името Театър Римски терми, датира от 1977 г. с постановката на Варненския драматичен театър „Езоп” от бразилския драматург Хильорме, реж. Цветан Цветков, с Илия Пенев – Езоп, Пенка Божкова – Клея, Веселин Цанев – Ксант, Теодора Михайлова – Мели и др.

Повече:

https://www.dramavarna.com/index.php/home/history