Актуални новини

Сценографът ФИЛИП КОРУНОВСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения в театрално-танцовия спектакъл „Свръхчовек“; логиката във визуализирането на абстрактни идеи с материални средства; природата и човекът като нейно битие; светлината и отражението; тялото и сянката; търсенето и постигането. 

Пресъздаването на абстрактни идеи със средствата на сценографията със сигурност е любопитно предизвикателство. 

Темата за нематериалното и неговото сценично пресъздаване винаги ме е вълнувала, като художник. Как във физическото пространство на театралната сценография да се визуализират абстрактни идеи е творческата цел и на „Свръхчовек“. Използвам конкретни материали, за да създам чрез тях една абстрактна представа. Изграждам метафизичното пространство само с основните елементи в природата – земя, вода и въздух. Сред тях човешкото тяло се представя като част от природата, като нейно битие, разделено на две – тяло и сянка. Тялото без сянка е нищо, а сенките зависят от светлината и контекста. Тъкмо тук се включва светлинният дизайн, като най-важен елемент в тази сценография. Той трябва да внуши философската идея и да предаде цялата концепция на спектакъла. Търсим въздействието на светлината, изследваме светлосенките и отраженията, използваме прах, за да дефинираме телата и да ги отделим от техните сенки. Това беше едно много голямо и много вълнуващо предизвикателство за мен, а и за целия екип.

Среща между постановъчния екип на спектакъла „Свръхчовек“ и представители на медиите се проведе часове преди предпремиерата в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. В пресконференцията участваха директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова, драматургът Сашо Димоски, режисьорът Васил Зафирчев, сценографът Филип Коруновски, артистичната директорка на театъра Веселина Михалкова и пиарката на ТМПЦ Виолета Тончева.

Даниела Димова очерта границите на партньорството с творците от РС Македония, изрази удовлетворението си от съвместната продукция, която въвежда нова стилистика в творческата работа на Варненския театър и изтъкна, че текстът и постановката са създадени специално за варненска сцена. Сашо Димоски и Васил Зафирчев представиха концепцията на спектакъла, който си служи със средствата на постдраматичния театър, позовавайки се на философията на Ницше за Свръхчовека, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ на Стравински.

Драматургът САШО ДИМОСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за оригиналния авторски проект „Свръхчовек“, създаден в партньорство с творци от РС Македония, специално за Варненския драматичен театър; срещата между философията на Ницше за Свръхчовека и „Пролетно тайнство“ от Стравински в територията на постдраматичничните театрални форми; взаимоотношенията между телата и техните сенки в контекста на идеята за Свръхчовека; предизвикателството Нижински; енигмите Ницше и Стравински; театърът извън конкретиката; интроспекцията като предупреждение за убийството, което извършва съвременният човек; разминаването между политиката, политиканството и изкуството.

- Като автор на драматургични текстове, отличени с национални и международни награди, също и като университетски професор, Вие се намирате в центъра на театралния живот в РС Македония, като категорично заявявате пристрастието си към постдраматичния театър.

- Определено. Докторската ми дисертация е на тема „Постдраматичният театър – начинът, по който комуникират митологиите и постдраматичните театрални форми“.

ВАСИЛ ЗАФИРЧЕВ, режисьор на постановката „Свръхчовек“, пред ВИОЛЕТА  ТОНЧЕВА за работата си над партньорския проект между творци от РС Македония и ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; за постдраматичния прочит на философията за Свръхчовека на Ницше, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински; за жертвоприношението на сенките в ритуалния театър; за апотеоза на телесното и диктата на консумеризма; за отказа от духовно усъвършенстване и заплахата от ентропия. Премиера в Европейската нощ на театрите - 18 ноември 2023 г.

„Свръхчовек“ е амбициозно заглавие, което предполага амбициозна стилистика.

Работим в стилистката на постдраматичния концептуален театър, за да създадем едно съвременно представление. С актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ излизаме от зоната на комфорт, за да поднесем театър на рисковете, насочен срещу традиционните текстове и посоки в развитието на театъра. Позоваваме се върху философията на Ницше за Свръхчовека, за да я интерпретираме в паралел с грандиозната и авангардна за своето време музика на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. В спектакъла включваме 12 ритуала със съответен музикален еквивалент от произведението на Стравински.

Ритуален театър, изграден от 12 сцени.

Да, това е нашият Ритуален театър, който тръгва от текста на Сашо Димоски и проследява жертвоприношението на сенките. Практически ние извършваме 12 ритуала, в които телата жертват сенките и душите си, за да стигнат до Свръхчовека като своеобразна терапия на съвременната цивилизация. Днес IT-ревоюцията с бързото развитие на дигиталните технологии, изкуствения интелект, комплексната дигитализация и автоматизация, както и консуматорските нагласи на съвременното общество задушават човека и изместват основната му същност – стремежа към духовно усъвършенстване. Идеята за Свръхчовека постепенно умира. По тази особено актуална  тема нашето представление предлага решения, които извеждаме като абстракция чрез музиката, хореографията, визията и средствата на други изкуства. Съвременният театър, както знаем, си служи не само с драматургичния текст, а разчита на синкретизма между различни дисциплини като архитектурата на пространството, светлинния дизайн, в случая и музиката на Стравински. Разбира се, в творческата работа за нас най-важен е процесът на търсене и изследване по пътя към поставената цел.

ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР В ЕВРОПЕЙСКАТА НОЩ НА ТЕАТРИТЕ2023

СТАРТ НА XIV КОЛЕДНИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ – ВАРНА 2023

Предпремиера - 17 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

Премиера - 18 ноември 2023, 19.00, Основна сцена. Нощ на театрите. Старт на XIV Коледни театрални седмици – Варна 2023

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесе на своите почитатели в Нощта на театрите и в началото на XIV Коледни театрални седмици втората премиера в 103-ия си творчески сезон. Продукцията „Свръхчовек“, колаборация с творци от РС Македония, е изградена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека. Амбицията на постановъчния екип от РС Македония и варненските артисти е да поднесат в оригинален сценичен синтез един съвременен микс от танц, поетичен театър и пърформанс, дефиниран от автора на текста Сашо Димоски като „тотален театър с метафизичен хоризонт“. Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, участвала вече в няколко проекта на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова. Ролите в „Свръхчовек“ са обобщени като Тела и Сенки. Ролите на Тела изпълняват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В ролите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе удостоена с престижната награда на Италия за културен принос „Златен орел“ (Aquila d’Oro). Отличието се присъжда за многобройните ѝ творчески успехи, инициативите ѝ за майсторско популяризиране на оперното, театралното и музикалното изкуство в света, за преки и съвместни дейности в международния културен и артистичен обмен. Статуетката ѝ бе връчена от посланика на Италия у нас Джузепина Дзара на тържествена церемония в италианското посолство.

„Приемам тази награда с чувство на отговорност и на много голяма гордост за това, че в 18-ата година на „Златен орел“, когато за първи път тази награда напуска Италия, държавата, в която идва, е България“, каза Димова.

Комисията, определяща наградите, е съставена от академици и експерти, начело с професор Фабрицио Полити, бивш декан на Факултета по икономика на университета в Акуила и президент на университетския консорциум в Сулмона, Италия, където през 2006 г. са връчени първите награди „Златен орел“.

С престижното отличие "Златен орел" бяха оценени също ярките творчески постижения и приноса в международния културен обмен на оперната прима Райна Кабаиванска и директора и диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров.

Награди за заслуги получиха директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко; директорът на културния център „Двореца“ в Балчик Жени Михайлова; директорът на музея „Борис Христов“ в София Елена Драгостинова; проф. Светослав Косев от Великотърновския университет и Почетният консул на Италия във Варна д-р Антонио Таркуинио. Специална награда получи и посланикът Джузепина Дзара за нейната дълга и ползотворна дипломатическа кариера като представител на Италия в международни органи, за утвърждаване на човешките права и на мира по света, и за активната ѝ роля в културния обмен между Италия и България.

ТОВА ПОСЛАНИЕ ОТПРАВИ ТЕАТРАЛНАТА ЛЕГЕНДА ГРАЦИЕЛА БЪЧВАРОВА НА СВОЯ 90-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

На 19 септември 2023 година празникът в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна беше двоен - непосредствено след премиерния спектакъл на „Под игото“ отдадохме почит на бележитата театрална и филмова актриса, доайен на Варненския театър, Грациела Бъчварова. За достолепния си 90-годишен юбилей тя бе удостоена от министъра на културата Кръстьо Кръстев с Плакет за цялостен принос в развитието на българската култура. Най-новото отличие на институцията връчи съветникът на министъра д-р Илко Ганев. От името на председателя на Съюза на артистите в България, Христо Мутафчиев, Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Варна, връчи на Грациела Бъчварова Почетен знак на САБ за изключителни заслуги към българското театрално изкуство. Кметът на Варна, Иван Портних, поднесе на емблематичната варненска актриса своя Златен почетен знак за заслуги към културата на Варна с пожеланието да продължава да бъде вдъхновение за варненци и всички почитатели на театралното изкуство.

ИСКАХ ДА ИГРАЯ ХАДЖИ РОВОАМА

Трябва да кажа, че много харесвам романа и очаквах с възбуда репетициите. Сега ще издам една тайна. Исках да играя Хаджи Ровоама. Месеци наред преследвах Бина Харалампиева и настоявах да ми даде тази роля, защото е скучно навсякъде, където има някакво зло, все аз да го играя. Първоначално тя прие, но после отказа с аргумента, че не може да ми даде една от и без това малкото женски роли в нашата постановка. Наистина женските образи са само четири.

Така си останах при Кириак Стефчов. Не знам дали това е най-интересната роля за пресъздаване, защото в „Под игото“ няма безинтересни роли. Това се дължи най-напред на Иван Вазов и обичта му към българина, подправена с лека ирония, уловена великолепно в драматизацията на Юрий Дачев. В същата посока чудесно ни води и Бина Харалампиева, така че в историята, която разказваме, не мога да откроя който и да било образ като по-интересен.