17 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

На 17 август, в XV издание на Театър Римски терми във Варна отново ще витае  „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, най-новата постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров, за която е поканен нашумелият актьор, режисьор и драматург Васил Дуев.

Превод Пенчо Симов, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков. В главните роли най-доброто от себе си показват Цветина Петрова (Изабел), Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман), Константин Соколов (Матамор) и Николай Кенаров (Тъмничар, Ераст и страж).

В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра. Там всичките им проблеми, дори престъпления, изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове...

Режисьорът работи върху две версии, едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където след бравурния пръв спектакъл в края на юли сега предстои втора среща с изключително атрактивната постановка на Васил Дуев. Особено оригинално е решението да се използват максимално различните пространства на уникалния археологически обект, като публиката следи обратите в съдбите на героите, следвайки ги от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били любимо място за социални контакти и обществен живот, за разтуха и развлечения от всякакъв характер. Посещението на термите отнемало часове, най-често целия следобед.

Всичко започвало с ритуала на къпането, чиято цел била постепенното адаптиране на тялото към температурните разлики. От аподитерия (съблекалня) се влизало най-напред във фригидария (зала със студена вода), а след това в типидария (зала с топла вода), за да се стигне накрая до калдария (зала с гореща вода и басейни). При разкопките археолозите са открили тук много артефакти – голям брой архитектурни детайли, мрамотни и гранитни колони, увенчани с изящни римокоринтски капители и мраморни корнизи, които украсявали горната част на стените. Споменът за това великолепие на древния Одесос все още витае в Римските терми и създава очарованието на днешния Театър Римски терми във Варна.

Прочетете още:

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ С НОВИТЕ ЛИЦА НА ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР

Премиера на „Комичната илюзия“ с режисьор Васил Дуев

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ ОТ БАРОКА ДО ДНЕС

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец, по идея на оперната прима Христина Ангелакова. След юлската премиера в Правец идва ред и на премиерата във Варна на 5 август, 21.00, Театър Римски терми. Това е един много съвременен и много свеж авторски спектакъл на границата между оперното и кукленото изкуство на режисьора Боян Иванов, с диригент Стефан Бояджиев, костюмограф Яна Дворецка и хореограф Таня Соколова. Участват оперните солисти Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов и куклените актьори Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

„Влюбеният Моцарт” е един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове и моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции“, убеден е Боян Иванов.

„Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха J. Вярвам, че „Влюбеният Моцарт”ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, a „Влюбеният Моцартили Дон Жуан кукловодът” предлага точно това“, споделя сопраното Илина Михайлова.

„Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина“, допълва актрисата Диана Цолевска от Държавен куклен театър Варна.

Прочетете още:

ОЧАКВАЙТЕ НА 5 АВГУСТ "ВЛЮБЕНИЯТ МОЦАРТ ИЛИ ДОН ЖУАН КУКЛОВОДЪТ"

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

 Прочетете още:

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Вера Стойкова – директор на Държавен куклен театър Варна

Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили  много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме. Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект.

Илина Михайлова – солистка на Държавна опера Варна

Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Това е едно прекрасно, много интензивно куклено-музикално представление с оригинални интермедии. Вярвам, че ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, така че „Влюбеният Моцарт” е едно много богато и много забавно представление.

Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Особеното тук е, че нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха :)

Диана Цолевска – актриса на Държавен куклен театър Варна

Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме взаимно и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина.

Записа Виолета Тончева

 Прочетете още:

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

Авторитетно жури от Европейската асоциация на фестивалите(EFFE) е селектирала Международен театрален фестивал „Варненско лято“ сред 26-те лауреата, които са избрани сред 715-те носители на лейбъла на Асоциацията за техния значим принос и ролите им в изкуствата и в обществото. Отличието за нашия фестивал ще бъде присъдено на престижна церемония в Брюксел по време на ArtsFestivalsSalon, организиран от Центъра за изящни изкуства – BOZARна 18 септември.

Това е първият български фестивал, носител на европейския лейбъл, който влиза в селекцията на 26-те най-добри фестивала в Европа от всички области на културата и изкуствата.

Сред останалите фестивали в селекцията са: Международният фестивал в Единбург (Великобритания), Шекспировият фестивал в Гданск (Полша), Международният театрален фестивал в Тбилиси (Грузия), Международният фестивал за съвременен танц и театър на движението в Прага (Чехия), както и фестивали на различните изкуства в Германия, Италия, Испания, Гърция, Словакия, Кипър, Сърбия, Унгария, Дания, Португалия, Франция, Украйна, Естония, Холандия;

За информация за всички събития от фестивалната програма и актуални новини, следете фестивалната интернет страница www.viafest.org, както и фестивалния профил във Фейсбук. 

На 31 юли в Театър Римски терми – Варна 2017 в премиерата на „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев, ще дебютират Ивайло Иванов – Адраст, Сабина Коен – Лиз и Ненчо Костов – Клендор.

Ненчо Костов - Клендор

Определено ме вълнува възможността да се завърна и да работя в родния си град. Вълнуващо е да си част от един приветлив, всеотдаен и развиващ се организъм, какъвто е варненската трупа.

Васил Дуев и като актьор, и като режисьор е изключително страстен и вдъхновен и с особен, интригуващ поглед към театъра. Дава много свобода на актьорите в един много целенасочен процес.

Радостен съм и от макар и косвената си среща с Пиер Корней. Общуването в стих винаги е предизвикателство. На пръв поглед сякаш то ни носи единствено усещане за нещо красиво, но отминало. Необикновеното богатство и образност на езика обаче спомагат думите да се овеществят, случващото се да е реално и въздействащо тук и сега. Илюзията е изтъкана много изящно нишка по нишка, събираща в себе си крайно различни персонажи, които имат една безкрайно обща черта, присъща на всички нас – лесно могат да бъдат дълбоко наранени. Подръпването на струна от фино ностроените им души неизменно предизвиква силни трептения и обрати.

Клендор е доста различен от мен, което прави работата ми над образа трудно, но и интересно. Той е човек на крайностите, избрал постоянно да сменя лицата си, за да оцелее. Същество, което бурята живот безмилостно подхвърля насам-натам, същество на прага на съдбовно случване.

Партньорството с Цвети е удоволствие и забавление. В повечето моменти, в които се срещаме в пиесата, сме на четири очи и усещам, че в огромна степен играта ми, ролята ми зависят от нея. Театърът преди всичко е партньорство.

ИВАЙЛО ИВАНОВ - Адраст

Свързан съм още от самото начало с Варненския театър. Валентин Митев ме подготви за НАТФИЗ и веднага след завършването се явих на първия кастинг. Тогава не успях, но на втория кастинг се справих и съм радостен, че вече съм част от трупата.

В „Комичната илюзия“ за пръв път се сблъсквам с автор като Пиер Корней.

Особен жанр, различна стилистика. Любопитен е целият този свят и този живот, който живеят героите. Има една крайност на живеене, която е закодирана дори в името на моя герой – Адраст означава „човек, от когото не можеш да избягаш“.

И наистина - безумно влюбен в Изабел, той прави всичко възможно, за да я получи, думите и действията му не допускат друга възможност.

Да преследваш нещо или някого на всяка цена като Адраст, е губещ подход, както накрая се оказва и в пиесата. Аз не съм от този тип хора, но тъкмо заради това образът на Адраст ми е двойно по-интересен.

САБИНА КОЕН - Лиз

Вълнувам се, защото за пръв път работя с Васил Дуев и с Варненския театър. Васил Дуев е много интересен режисьор, привлича ме широкият замах, с който той увлича всички след себе си. Още в първия миг, когато се запознах с героинята си Лиз, реших, че макар и да не съм играла такъв тип роля, тя ми допада. Лиз е емоционална, вихрена, способна на силна любов, готова на всичко. Да се хвърлиш като нея, да бъдеш лош, да стигнеш до дъното, е страхотно предизвикателство.

„Желание за мъст, при мене се върни, / не бива нито миг / да гледам настрани!“

Харесва ми да играя в рими, в словото на Корней има много красота. Точно, достатъчно, то няма нужда сякаш от нищо повече. Римите дисциплинират актьора, в тяхното ограничено време трябва да изпълниш актьорската си задача. Разбира се трябва време да прехвърлиш бариерата. В началото думите ти се струват чужди, имаш чувството, че рецитираш стихотворение на сцената, но след това, когато словото стане част от теб, вече се чувстваш свободен иможеш да правиш с него, каквото си пожелаеш.

Прочетете още:

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ ОТ БАРОКА ДО ДНЕС

Премиера на „Комичната илюзия“ с режисьор Васил Дуев

25 юли 1878 - 6 януари 1949 г.

Стоян Бъчваров, едно от големите имена на българската театрална сцена, е творческата личност, с чието име Варненската трупа свързва всички най-важни дати от своите първи десетилетия. Той основава трупата, въвежда професионални правила, оформя репертоара, поставя и играе главните роли в много от спектаклите.

От 1921 г. до последния си сезон (1934-1935) като директор-режисьор (с прекъсвания през годините) той успява да създаде и утвърди авторитета и творческото ниво на един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. Драматичният театър на Варна носи с достойнство неговото име.

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ - АКТЬОР

"... Когато построяват хубавата сграда на Варненския театър, Съюзът на артистите посочва за директор-режисьор на театъра Стоян Бъчваров, който преди това е създал самодейния варненски театър... Гледал съм Бъчваров и в много други пиеси. Каква дълбока искреност и лекота в играта му, каква непостижима художествена простота и празничен блясък излъчваше този ненадминат майстор на смеха. Публиката непрекъснато избухваше в неудържим смях и ръкопляскане като развълнувано море. Но този велик комик беше покъртително въздействащ, когато играеше и драматични роли... Играеше цялата му пластична фигура, изумителната му мимика, играеха дори веждите му от мъка. Той не обичаше грима. "Гримът убива мимиката" - повтаряше. Но природата го бе дарила с всичко, за да бъде голям артист и с чудно изразително лице, на което пречеха всяка боя и шарка.

Бъчваров ме научи да обичам ролите си като живи хора. За неговата актьорска етика нямаше големи и малки роли, играеше всичко, което му възлагаха...

"Играх всякакви роли - ми каза веднъж - каквито харесвам и не харесвам. Играл съм и глупави, и скитници, и какви ли не, но сърцето ми никога не даде да се откажа от тия роли, защото смятах, че обиждам тая категория хора в живота."

Тези негови думи силно ме развълнуваха. Такъв морал у друг актьор не срещнах...".

28 юли, 18.00, Сценa Ротонда, Алея на книгата – Варна 2017 – ПЪРВА ПРЕМИЕРА

Харизматичната поетеса, писателка и издателка Божана Апостолова ще представи в рамките на Алея на книгата - Варна 2017 най-новия си роман "Нощта е също слънце", изд. "Жанет 45", 2017, който с изчерпания си само за няколко дни първи тираж се превърна в хубав прецедент за българското книгоиздаване. Премиерата ще бъде на 28 юли от 18.00 часа. Сцена Ротонда все още помни вълнението от срещата с Божана Апостолова преди две години.

Поканата към Божана Апостолова за гостуване на Сцена Ротонда както преди, така и сега е отправена от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура в Общински съвет Варна.

ЖЕСТОК И ИСТИНСКИ РОМАН

Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години. С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.

За мен беше важно да напиша роман за любовта – онази голямата, истинската, защото любовта все повече ще изчезва в нашето съвременно материализирано общество. А мен (надявам се и вас) любовта ни е държала будни, живи, изправени, дори в случаите, когато съдбата ни е заключвала с катинар в орбита, различна от желаната – тема на романа.

Написах този роман със сърцето си. До няколко седмици той ще излезе с марката на Жанет 45. Реших, че е демагогия да ви го предлагам от името на друго издателство.

„Нощта е също слънце“ е роман за любовта, за човешките взаимоотношения в едно оръфано оскърбително време, на което всички принадлежим. Жесток и истински роман.

Приятно четене, скъпи приятели!

Божана Апостолова

РОМАН ЗА ЛЮБОВТА, КОЯТО МОЖЕ ВСИЧКО

В новия си роман „Нощта е също слънце“ Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни – талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време – времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой.

Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ни – все въпроси, които авторката не просто маркира, а талантливо „разисква“ с нас върху 186-те страници на тази книга. И отговорът е винаги един: любовта. 

Ако вярвате в това, вие сигурно ще си купите тази книга. А ако сте загубили вяра – тогава задължително си я купете! Ще ви подейства целебно.     

---

Не е лесно да рисуваш като Пиер Сулаж – черно върху черно. Както и да напишеш такъв роман. Да потънеш до дъното на човешките мрачини, а да се озовеш в клоните на дърво, където се гонят слънчеви зайчета. Но любовта може всичко.

Любовта на Божана към човека – всеки един отделен човек – също може всичко. Може дори да разплаче и такъв „обръгнал“ професионален читател като мен. Благодаря й за тези сълзи. А нека литературоведите кажат дали това може да стане без талант.

София Несторова 

Чуйте интервю с Божана Апостолова за романа:

http://bnr.bg/plovdiv/post/100797534/noshtta-e-sashto-slance-novata-kniga-na-bojana-apostolova

Художничката ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВАпред Виолета Тончева за работата си като сценограф и костюмограф на „Комичната илюзия“

31 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

„Комичната илюзия“ - премиера на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“,от Пиер Корней, постановка Васил Дуев, превод Пенчо Симов, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков. С Цветина Петрова, Ненчо Костов, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Сабина Коен, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Николай Кенаров

 -Колко назад във времето ни отвежда „Комичната илюзия“? До какви находки се натъкна в проучванията си за онова време?

 -“Комичната илюзия“ е изключително интересна пиеса,която дава много възможности за творческо развихряне. Действието се развива през XVII век,а този период е много благодатен.Епохата на барока е доста разнообразна във формите,детайлите и цветовете.Костюмите са многопластови и имат силно изразен силует.Цялото това богатство ми беше от голяма полза при скицирането на костюмите,защото дадох ход на въображението си да интерпретирам силуета и детайлите от епохата,съчетавайки ги със съвременния текстил.

-Само в епоха ли са решени сценографията и костюмите или има и съвременни препратки?

-Не работим само в епоха.В сценографското и костюмографското съм вложила съвременни препратки,обвързани с режисьорската концепция за спектакъла.

-Режисьорът Васил Дуев прави всъщност две постановки – едната за премиерата в Театър Римски терми на 31 юли и другата за Сцена Филиал, предвидена за началото на новия театрален сезон. Доколко спецификата на тези различни пространства усложнява твоята работа? Или пък дава още свобода на художническата ти фантазия?

- Да,така е.Ние в момента работим по два спектакъла.Изключително интересно е като процес и не мога да кажа,че това усложнява работата ми. Напротив, прави я двойно по-предизвикателна. В предварителните ни разговори с Василбяхме на едно мнение, че на място като Римските термисъщински декор не е нужен.Мястото е много впечатляващо и само по себе си е визуално пространство.Спектакълът,който ще изиграем там, е ситуиран именно около тази даденост.Ще използваме различните зали в Римските терми,като публиката ще преминава от едно пространство в друго и така ще може да проследи всички обрати, случващи се с героите от началото до края на представлението.

-За Сцена Филиал,където представлението ще се изиграе за първи път през октомври,имаме друг подход.Той е съвсем различен от този,който ще видите в Римски терми,но засега нека да запазим тази изненада за зрителите.

-  Спомням си с какво възхищение актьорите облякоха за пръв път твоите костюми за фотосесията на „Криворазбраната цивилизация“ в Часовниковата кула. Сега какво си им подготвила?

- Да,тогава наистина вълнението на актьорите беше голямо удовлетвоение за мен и за майсторите шивачи,които изработват костюмите.Сега сме им подготвили обемни костюми с доста детайли и аксесоари по тях,които се надявам те да носят с удоволствие и да подпомагат ролите им.

-„Комичната илюзия“ се занимава с театър в театъра и това няма как да не е допълнителен стимул за екипа на постановката. Ти търсила ли си някаква специална театралност във визията - на главните герои Клендор и Изабел, а и не само при тях?

-Разбира се,водейки се от режисьорската идея и мислейки заедно Васил Дуевза визуалната концепция на спектакъла,идеята за театър в театъра повлия както за костюмографското,така и за сценографското решение на представлението.Костюмите са театрални,цветни,характеризиращи персонажите.Клендор и Изабел претърпяват метаморфоза от първото до последното действие и това ясно личи и в костюмите им.При някои от другите персонажи също наблюдаваме промяна и тя съответно е съпроводена с промяна в характера на костюма в различните действия.

Всеки един от героите в представлението притежава ярко изразена индивидуланост,което впрочем беше и главното, което ме занимаваше при проектирането на костюмите.

20 юли 2017

Прочетете още:

Премиера на „Комичната илюзия“ с режисьор Васил Дуев

31 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми

„Комичната илюзия“ от Пиер Корней e най-новата постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров, за която е поканен нашумелият актьор, режисьор и драматург Васил Дуев. Превод Пенчо Симов, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков. В главните роли ще видим Цветина Петрова (Изабел) и Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман), Константин Соколов (Матамор) и Николай Кенаров (Тъмничар, Ераст и страж).

“Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра“, обяснява интереса си към заглавието Васил Дуев. Изборът му не е учудващ, доколкото всички негови артистични изяви са подчинени не просто на любовта към изкуството, а на изкуството като мисия: „Театърът трябва да има дух и да дава. Да дава повече от познатото. Няма смисъл да се изследва нещо на сцената, което хората могат да видят в дома си или на улицата в същите мащаби. Театърът е живеене с висока температура и собствена гравитация.“

Тази позиция, свързана несъмнено с театралната естетика на „Сфумато“ и неговите учители от НАТФИЗ проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, Васил Дуев отстоява с всяка своя следваща постановка, независимо дали участва в нея като актьор, режисьор, автор или всичко това заедно. Талантът, ерудицията и обаянието му са завладяващи в „Рицар на Светия дух“, „Флейта в подземието“, „Напразни усилия на любовта“, „Плешивата певица“, „Самотни персонажи“ (награда „Сфумато - нови имена 2012“), в „Пилето“. За последния си моноспектакъл „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски получава номинация ИКАР 2017 за главна мъжка роля, а постановката му е отличена с Награда за най-добър спектакъл на BALKAN THEATRE TIRANA FEST в Албания, Награда за сценичен експеримент и иновация на Международния фестивал „АКТЬОРЪТ НА ЕВРОПА“ в Ресен, Македония; Награда за най-добър спектакъл на Международния фестивал на монодрамата „MONOACT“ в Печ, Косово. „Всичко на масата“ участва неотдавна и в Международния фестивал на камерните театри „LUDI 2017“ в Русия.

ТЕАТЪРЪТ – АМНИСТИЯ ЗА ГРЕХОВЕ ИЛИ СПАСЕНИЕ

След тези свои върхови постижения в изкуството Васил Дуев избра да се срещне в следващия си театрален проектс Варненския драматичен театър, защото „има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра". В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра. Там всичките им проблеми, дори престъпления изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове...

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ ПО СТЪПКИТЕ НА ДРЕВНИТЕ РИМЛЯНИ

Режисьорът всъщност работи върху две постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където ще бъде първият премиерен спектакъл. Особено оригинално е решението на режисьора да използва всички пространства на уникалния археологически обект. Публиката ще следи обратите в съдбите на героите, следвайки ги от една зала в друга.

Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били любимо място за социални контакти и обществен живот, за разтуха и развлечения от всякакъв характер.Посещението на термите отнемало часове, най-често целия следобед. Всичко започвало с ритуала на къпането, чиято цел била постепенното адаптиране на тялото към температурните разлики. От аподитерия (съблекалня) се влизало най-напред във фригидария (зала със студена вода), а след това в типидария (зала с топла вода), за да се стигне накрая до калдария (зала с гореща вода и басейни).Разположението на помещенията във Варненските терми следва стриктно предписанията на прочутия архитект Витрувий. Известно е, че при разкопките археолозите са открили тук много артефакти – голям брой архитектурни детайли, мрамотни и гранитни колони, увенчани сизящни римокоринтски капители имраморни корнизи, които украсявали горната част на стените. Споменът за това великолепие на древния Одесос все още витае в Римските терми и създава очарованието на днешния Театър Римски терми във Варна.

Режисьорът Боян Иванов пред Виолета Тончева за уникалния проект „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът” с премиери на Моцартовите празници в Правец и в Театър Римски терми - Варна 

Ти си може би единственият български режисьор, който работи с успех и с драматични, и с куклени и с оперни артисти. Обичаш да правиш нови неща.

Да, в това виждам смисъла, да се правят нови неща.

В територията на експеримента несъмнено попада и „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”. Идеята дойде може би от „Влюбеният Шекспир”?

Не, идеята е на Маестра Христина Ангелакова, която ме кани за втори път да участвам в Моцартовите празници в Правец. Много съм благодарен за това признание. Миналата година започнахме много силно със „Севилският бръснар”, надявам се сега също да имаме успех с „Влюбеният Моцарт”. Проектът е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец.

Премиерите ще бъдат в Правец на 13 юли и във Варна, в Театър Римски терми на 5 август.

Артистите не крият въодушевлението си, те са, може да се каже, първите влюбени във „Влюбеният Моцарт”...

Радвам се да го чуя. „Влюбеният Моцарт” е странно представление, един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във всички случаи заниманието е любопитно както за оперните солисти, така и за куклените актьори. Оперните солисти, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на движенческия театър, сега усъвършестват актьорското си майсторство, куклените актьори пък имат възможността отблизо да оценят сложността на оперното изкуство. Искаме да направим нещо различно, нещо свежо. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове, в най-хубавия смисъл на думата скечове. И моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции.

Отхвърляте остарялото схващане, че артистичното майсторство не е задължително условие за оперната сцена.

Винаги е много индивидуално. Има оперни артисти, които са по-артистични и други, коите не са толкова артистични и се фокусират върху вокалното изпълнение. За мен смисълът е в баланса между двете неща, защото не бива да забравяме, че става дума за сценично изкуство. Винаги е много хубаво, когато видиш едно изключително добро вокално изпълнение,  подплатено с точна, искрена и вярна игра.

Енигмата на красивата и съвършена музика на Моцарт се търси напоследък и в лечебното й въздействие. Като добавим любовта, „Влюбеният Моцарт” сигурно ще се отрази добре на зрителите... 

Аз лично не се наемам с ангажимента да лекувам, но във всеки случай няма да разболея никого. Разчитам публиката да се забавлява.

Варна, 11 юли 2017 г.

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Прочетете още:

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”