Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

И В НАЙ-ОБИКНОВЕНОТО НЕЩО МОЖЕ ДА ОТКРИЕШ ТВОЯ МЕРКУЦИО

 

Актьорът, режисьор и писател ГЕОРГИ ВЕЛЧОВСКИ, роден в Деня на независимостта, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята 70-годишнина и неговата постановка „Псета“, с която Харковският театър гостува във Варна, още за Зорба гърка, Чудото и Меркуцио, за Fin del Mundo, шамандурата и „Четирите посоки на света“, за връзката между независимостта и отговорността

 

Георги Велчовски, един от забележителните актьори на Варненския драматичен театър, също режисьор и писател, ще отбележи своята 70-годишнина по уникален начин. Специално заради него във Варна идва Харковският театър, който ще представи на 21 септември, 19.00, Сцена Филиал, с вход свободен, неговата постановка на неговата пиеса „Псета“. Как се случи?

 

Стана случайно. На МТФ „Варненско лято“ се запознах с артисти от Харков и те ми поискаха някаква българска пиеса. Току-що бях привършил моите „Псета“ и им ги дадох. На следващата година директорката на театъра Лариса Михайловна дойде във Варна и ме покани да поставя „Псета“ в Харков. Първата постановка беше все пак във Варна, също през 2010 година. В Харков направих пиесата с два състава за 40 дни, беше хубав репетиционен период.

 

Искаш да кажеш, че през 2018-а Харковският театър ще покаже във Варна твоята постановка от 2010-а, която се е задържала толкова дълго в репертоара му. Та това е страхотно постижение!

 

Така излиза. Във Варна играхме „Псета“ три сезона. Спомням си, че за гастрола ни в Западните покрайнини Милена Кънева трябваше бързо да научи ролята на Кученцето в автобуса, защото двете колежки, които бяха разпределени в тази роля, напуснаха. В Харковската постановка също имат две Кученца, но тук във Варна сега ще играе трети актьор, защото другите не усяха да получат навреме международен паспорт. Все така му върви на Кученцето, когато тръгва на път.

В Цариброд се сприятелих с джазови музиканти, които все ми повтаряха, че представлението приличало на джазова импровизация. Започва някъде, набира нови и нови теми, докато накрая излиза основата тема. Наричаха го желязна конструкция и аз знам, че са прави. Спектакълът може да не се играе една година или няколко години, но след време отново предизвиква интерес. Това е историята на малкото кученце Джуниър, което си играе пред един жилищен блок, наблюдава хората, слуша разговорите им и си вади изводи. Джуниър не разбира защо хората се раждат голи, после се се затрупват с все повече вещи, защо се крият, лъжат и мамят. „Ние, кучетата не правим така. За нас най-интересното е, когато мама ни заведе да гледаме залеза. Много е хубаво, но хората нямат време за залези“, споделя разсъжденията си Джуниър.

За съжаление хората избиват семейството на Джуниър и него самия, а на небето той се среща с близките си. На това място във варненския вариант добавихме: „Ето и Апостол Карамитев е тук, и Иван Пожарски“, в Харков пък включихме Исак Дунаевски, който е работил в тамошния театър и т.н. Последната реплика на Джуниър, който след прераждането си в края на пиесата се оказва човек, гласи: „Защо господи ме прати в този труден човешки свят?“

 

„Псета“ ли е най-добрият ти текст?

 

Не, но той е най-емоционален, най-човешки и най-лесно стига до зрителя, особено го харесват младите. Точно затова реших с него да отбележа годишнината си.

 

 

Определението „псета“ има негативен оттенък, който ти, разбира се, си използвал съвсем целенасочено.

 

Да, „псета“ изразява обидното и пренебрежително отношение на хората към кучетата, още повече че историите, които съм разказал, са достоверни.

 

Ти самият продължаваш да играеш на театралата сцена, на която си вече повече от 40 години. Първо в Добрич, после във Варна, сега в Музея Стара Варна, където те гледаме като Зорба гърка в моноспектакъла „Ключът към рая“.

 

От 1974 година съм на театралнта сцена. Но сега моят Зорба е по-различен от спектакъла, който преди играех във Варненския драматичен театър. Изчистих го откъм тематика, за да оставя само темата за любовта. Проблемите за любовта и за това как да обичаш характеризират изцяло моя герой. Той живее единствено чрез любовта, тя определя целия му свят. Нищо не е в състояние да го накара да направи нещо без любов. В това отношение той е напълно свободен и дава всичко от себе си, за да защити свободата си.

 

А какво научи досега Жоро Велчовски за любовта и свободата?

 

Осъзнах, че разбиранията ми за живота се покриват почти напълно с тези на Никос Казандзакис. Голям философ, роден на Балканите, той притежава визионерско мислене, с което далеч изпреварва своето, а и нашето време.

 

С кои от твоите персонажи, освен със Зорба Гърка, си живял най-пълноценно?

 

Винаги са ме впечатлявали образи с някакви изкривявания, някакви недостатъци, които актьорът трябва да изведе и уголеми, за да привлече вниманието на зрителя. Като Живота Цвийович от „Д-р“ на Бранислав Нушич или Чудото от „Човекоядката“ на Иван Радоев, едно истинско криво огледало. Аз въобще съм си присмехулник, имам набито око за особеното, различното и веднага улавям онези нюанси в характера на героя, които го правят интересен и неповторим.

 

 

Това ми напомня онази прекрасна книга „Да убиеш присмехулник“. Та като присмехулник ти наистина постоянно носиш със себе си чувството за хумор, което разсмива, но не обижда. Това важно уточнение е валидно и за книгите ти, някои от които си посветил на шамандурата: „Шамандура“, „Шамандура № 3“, „Око в шамандурата“. Що за метафора е това?

 

Нали за да се спасиш, трябва да стигнеш до шамандурата, така че това е важна метафора. Аз искам да спася човечеството.

 

С чувство за хумор ли ще се спаси човечеството?

 

Чувството за хумор прави нещата по-лесни. Другото, скучното, последователното, целенасоченото, подреденото, академичното изсушава, вкарва те в някакви квадратчета, програми, проекти, както сега е модерно да се казва. Хуморът не означава да бъдеш разпилян, а да правиш нещата леко, да ти доставят удоволствие. Изпитваш ли удоволствие от работата, тя не ти тежи.

 

Освен като присмехуник, ти си известен и като пътешественик. До коя най-далечна точка си достигал в пътуванията си?

 

Бил съм на края на света, Fin del Mundo. Запознах се с едни аржентинци, които ме поканиха да ида в Ушуая. „О, да. Ушуая е любимото ми място“ им отговорих, макар че дори не знаех къде се намира. Оказа се, че това е Огнена земя, краят на света. Двете улици в Ушуая и всички кафенета се наричат Fin del Mundo, всичко там е краят на света.

 

И как изглежда краят на света?

 

Ами като началото на света. Просто там свършва земята, после идват Магелановият проток и Антарктида, ледената пустиня. Изумителна красота, тези островчета с пингвини, тюлени... А хората са си все същите. Земята не е толкова голяма, колкото си мислим.

 

Твоята житейска философия на 70?

 

Да.

 

Какво си пожелаваш?

 

Още да поживея и да пообиколя света, да се срещна с неочаквани неща. Любопитен съм, обичам изненадите, но не си строя химери. Също не съм мечтал за определени роли, всъщност само веднъж. Много исках да изиграя Меркуцио в „Ромео и Жулиета“, но дадоха ролята на друг и аз дълго страдах. Тогава се промених и вече не допускам да се разочаровам, просто оставям нещата да си дойдат сами. И в най-обикновеното нещо може да откриеш твоя Меркуцио или каквато ти е била мечтата.

И като казах изненади, очаквам съвсем скоро Хаджи Ламбрин Сотиров да ме изненада с „Четирите посоки на света“, новата ми книга, която публикува неговото издателство „Барс“. Каня всички приятели на премиерата, която ще бъде на 22 септември, 19.00, Музей Стара Варна.

 

 

Точно на твоя рожден ден, Деня на независимостта. Няма как да не те попитам какво е за теб независимостта?

 

Освен че съм роден в Деня на независимостта, национален празник, празнувам имен ден на Гергьовден, който също е национален празник. Така че празникът, може да се каже, е моята същност. Що се отнася до независимостта, проблемът е в това да разбереш какво означава да си независим. Независимостта не е равнозначна на свободата. За мен независимостта означава отговорност. Става дума за отговорността, която никой не ти налага, която е нещо лично твое. Отговорността трябва да носиш винаги, а не да я прекратяваш, когато ти стане неудобно. И понеже говорим за „Псета“, не бива да си вземеш куче и след няколко месеца да го изхвърлиш на улицата, защото ти е омръзнало да се грижиш за него. Отговорността е тежък товар, но тъкмо този товар води до истинската независимост.

 

С други думи, трябва да се грижиш за независимостта си.

 

Да, отговорността не е нещо, което носиш в джоба си и можеш да го изхвърлиш ей така, между другото.

 

 Прочетете още: УКРАИНСКИ ТЕАТРАЛЕН ГАСТРОЛ И НОВА КНИГА ЗА 70-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ ВЕЛЧОВСКИ

 

 

 

TOP