Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„Опасни връзки” или еротиката на войната

 

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Стилиян Петров за българската премиера на 27 март 2015 г.и на 2 април 2015 в ДТ „Стоян Бъчваров” Варна на театралната адаптация на Кристофър Хамптън по романа на Шодерло дьо Лакло, превод Майя Праматарова, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, композитор Петя Диманова

„Опасни връзки” като идея за перфидната манипулация не е ли продължение на сладките сънища в твоята постановка „Канкун”?

„Опасни връзки” има допирни точки с „Канкун”, доколкото и двата текста ползват модела на игрите, макар че „Опасни връзки” прескача много по-рисковано и непоправимо границите на всяка, по правило, поправима реалност на игра. Нашите „Опасни връзки” не се занимават  толкова с механизмите на манипулацията, колкото с инстинкта за война в нас. Войната на катастрофалната страст. Войната като страшна и страстна драма. Съществуват изследвания, които обвързват половият инстинкт с бойния. Не случайно богът на любовта е стрелец.  Ние се занимаваме с еротиката на войната. Войнственят инстинкт и еротизмът са основно свързани.

 

Любовта като завземане, обсебване, надмощие...

Любовта като копнеж по онова което ни ранява. Любовта като дълбокото ни, стихийно влечение към война.

Философията за живота на западния човек, която изисква да се докажеш, като успееш непременно и на всяка цена. За разлика от източната филосогия...

Целият роман на Шодерло дьо Лакло, върху който е правена адаптацията на Кристофър Хамптън, е създаден през образа, мисълта, езика на войната. Действа се екстремно с атака, нападение, наказание, мъчение, неотстъпчиви стратегии, отбрана, объркване на противника, надежда и страх за врага, безмилостни отмъщения, власт, сила, смърт.  Кредото на маркиза дьо Мертьой е „Победа или смърт”. Съзнанието не е романтично, по-близо е до садистичното. Алтернативата е да упражниш жестокост спрямо себе си или спрямо другия. Садистичното съзнание избира другия. То иска да бъде по-скоро престъпник, отколкото жертва – по този начин е противоположно на романтичното. Романтикът се самонаказва, за да запази любимия обект, садиста го убива. Тази е настройката, садистична е вибрацията не само на царя и царицата /Валмон – Мертьой/ в цялата тази опасна шахматна конфигурация.   

Затова и определяш постановката си като драма, а не като романтична драма, с каквато жанрова характеристика върви например филмът „Опасни връзки” с режисьор Стивън Фриърс и сценарист Кристофър Хамптън, спечелил 6 номинации и 3 награди ОСКАР.

Да. Това е най-известната филмова версия на „Опасни връзки” с Глен Клоуз, Джон Малкович и Мишел Пфайфър по сценарий на Кристофър Хамптън, но преди сценария за филма Хамптън създава театралната адаптация по романа на Шодерло дьо Лакло, върху която и ние сега работим.

На мен ми направи силно впечатление преводът на Майя Праматарова. Докато го четох, усетих една особена синтезираност и театрална насоченост. Нищо излишно. Думите сякаш са подбрани с мисълта, че казаното трябва не просто да се чуе, а да се изиграе на сцената.

Това е третият театрален проект, който работим заедно с Майя Праматарова. Изключително силно държа на това партньорство. Гледам на превода както алхимиците са гледали на метала преди да се превърне в злато. Добрия превод е алхимия чрез думи. Важна, определяща съставка за дълбоко театрално съединение. Майя е невероятен алхимик на езика, живите пулсации в текста, сърцебиенето зад думите.

За това колко ефективен може да бъде творческия процес между режисьора и останалите в постановъчния екип говорят наградата АСКЕЕР за авторска музика на Петя Диманова и ИКАР за сценографията на Венелин Шурелов и костюмите на Елица Георгиева в твоята варненска постановка на „Канкун”, също наградата ВАРНА за целия екип и още една награда ВАРНА на Биляна Стоева за ролята на Ремей.

Да, „Канкун” беше и продължава да бъде през представленията силна, вълнуваща среща на общи творчески вълни, общи импулси за театър,  общо споделяне и усещане за смисъл.

Да продължим с визията на „Опасни връзки”...

Не сме в епоха. Отказахме се от тази идея. Костюмите следват по-скоро темата - строги, силно изчистени, те са като друга кожа на персонажа без го скриват, а обратно – дооткриват го. Графични, студени, сурови и поетични. Такъв е и самият образ на представлението.

И после всички тези дълбоко промислени творчески цели на постановката трябва да бъдат преведени и предадени на актьорите, да бъдат приети, осъзнати и пренесени от тях до зрителите...  

Повече от месец продължиха репетициите на маса. Това беше един горещ, задълбочен и вълнуващ процес, който възбужда неимоверно следващия етап от нашата работа. Въвеждахме се в посоката, в поетиката на замисъла през различни провокации, дълги разговори, захранващи аналогии и примери от  киното, музиката, картините на Шиле и други стръмни сюжети и образи от голямата литература.

В киното всичко тръгваше от Роже Вадим, нали?

Да. Интересен прочит, който изгледахме заедно с актьорите. Изгледахме също версията на Пина Бауш – чудовищен атентат на сетивата.  Милош Форман също е заснел „Опасни връзки” по сценарий на Жан Клод Кариер. Киното продължава да се връща към тази история по различен начин – Русия, Франция, Белгия, Корея снимат своите версии и усещания.

Един свят, който предизвиква създаването на толкова други светове. Оттам идва очевидно и идеята за изложба по темата, която ще предшества премиерата на „Опасни връзки” като допълнителен  варненски вариант към провокацията „Опасни връзки”.

Приветствам тази идея на Стоян Радев, който покани четири млади дами с отношение към театъра да нарисуват своята визия върху „Опасни връзки” – актрисата Савина Бързева, музикантката Надежда Гущерова, студентката по сценография Василена Ялъмова и възпитаничката на Студио „Театър” Славяна Иванова. Първите им творби вече могат да се видят в специалната фейсбук страница, посветена на премиерата на „Опасни връзки”, която ще представим на 27 март – Световния ден на театъра.

Никакви промени в първоначалното разпределение...

Не, всяка репетиция ме убеждава, че съм направил точно разпределение на ролите: Виконт дьо Валмон - Стоян Радев, Маркиза дьо Мертьой - Веселина Михалкова, Президентшата дьо Турвел - Екатерина Георгиева, Мадам дьо Воланж - Даниела Викторова, Сесил дьо Воланж - Гергана Плетньова, Кавалерът Дансьони - Стефан Додуров, Мадам дьо Розмонд - Юлияна Чернева, Виктоар - Гергана Арнаудова, Азолан - Адриан Филипов, Емилия - Цветина Петрова.
От самото начало знаех, че искам да има още един, особено важен за мен, образ. Нарекохме го Певицата. Тя ще се появи в определящ за целия прочит момент в лицето на Даниела Димова.

Още една нова връзка в „Опасни връзки”. Очакваме с нетърпение премиерата.

Виолета Тончева, „Литературен вестник, бр. 11, 2015 г.

 

TOP