Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Ремонтират филиала на Драматичния театър във Варна

Източник: https://www.bnt.bg

 

 

 

Източник: https://podmosta.bg/montazhat-na-moya-film

 

 

 

 

 

 


 

 

4 НОМИНАЦИИ АСКЕЕР 2019 ЗА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР

 

 

СВИЛА ВЕЛИЧКОВА за костюмите на "ДРАКОНЪТ"

КАЛИН НИКОЛОВ за музиката на "ДРАКОНЪТ"

ХРИСТО НАМЛИЕВ за музиката в "ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА"

НЕНЧО КОСТОВ в категорията Изгряваща звезда за ролите на Дебелянов в "Дебелянов и ангелите", ДТ "Н.О. Масалитинов" и на Васил Левски в "Наблюдателите", НТ "И. Вазов"

 

Фондация "АСКЕЕР" ще обяви наградите си в навечерието на 24 май.

 


 

 

 

КМЕТЪТ ИВАН ЦЕРОВ ПРЕД СВОЯ ТЕАТЪР

 

 

Един от забележителните варненски първенци, кметът Иван Церов (1857-1938), вече ще посреща зрителите пред театъра, чийто основен камък самият той полага през 1912 г., тъкмо на рождения си ден 26 март, тогава втория ден на Великден. На 25 април 2019 г. кметът на Варна Иван Порних откри Паметника на Иван Церов, разположен пред сградата на Варненския театър.

 

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

 

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

 

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

 

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

 

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

 

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

 

От 2019 г., паметта за видния варненски обществен и културен деец Иван Церов, наред с улицата, носеща името му, ще съхранява и неговата статуя на площад „Независмост“. Изработена от мед и бронз от скулптора, проф. Пламен Братанов, тя се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.Тук, в центъра на Варна, близо до неговия театър, кметът Иван Церов ще посрещне през 2021 г. и 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна.

 

 

 

ОТ ВЕЛИКДЕН ДО ГЕРГЬОВДЕН

 

Майска промоция за театър и опера

 

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

 

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

 

Работно време по празниците:

 

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

 

Работно време в останалите дни:

 

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

20% ОТСТЪПКА за МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН на КНИГАТА

 

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

 

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

 

ВЕЛИКДЕНСКИ МЕДИЙНИ СРЕЩИ

 

22 април 17.30, Основна сцена – „Любовта никога не умира“

22 април, 18.30, Сцена Филиал – „Монтажът на моя филм“

 

Каним представителите на варненските електронни и печатни медии, както и кореспондентите на столичните издания на на 22 април 2019 г. на две медийни срещи с най-новите постановки във великденските фестивали на Театрално-музикален продуцентски център Варна:

 

22 април, 17.30, Основна сцена -

 

МЕДИЙНА СРЕЩА С "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА"

Мюзикъл от А. Л. Уебър, Първа постановка в България. Постановка Светозар Донев. Диригент Страцимир Павлов. Сценография и костюми Нела Стоянова. Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал, 23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

22 април, 18.30, Сцена Филиал -

 

МЕДИЙНА СРЕЩА С "МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ"

Комедия по романа "Наръчник на оптимиста" от Матю Куик. Постановка Деси Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков. Хореография Никола Йорданов. Премиера на IX Великденски театрални седмици, 23, 24 април, 19.00, Сцена Филиал

САМ ДИКТУВАШ ПРАВИЛАТА

 

 

СТАНИСЛАВ КОНДОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Пат в „Монтажът на моя филм“, театрална адаптация по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Превод Стела Джелепова. Постановка Десислава Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков. Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ - Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев, ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДОКТОРЪТ - Симеон Лютаков, ДЖЕЙК - Ненчо Костов. Премиера 23, 24.04.2019 г. IX Великденски театрални седмици – Варна 2019

 

 

Ако сравним дебюта ти на варненска сцена като Лезли в „Бащи, лъжи и още нещо“ и Пат от „Монтажът на моя филм“, Пат изглежда доста по-интересен за пресъздаване...

 

Жанрово и драматургически двата образа нямат нищо общо. Пат е по-интересен и по-сложен образ, защото е многопластов. Той току-що е излязъл от психиатрична клиника, където е попаднал с биполярно разстройство заради изневярата на жена си. Ние се занимаваме с живота му след лечението, изследваме как се възстановява, в какво намира утеха и спокойствие, как се адаптира към нормалната среда. С всяка репетиция все повече доближавам Пат до мен.

 

Психическото разстройство на Пат е добър повод да се насочи вниманието към сложните житейски проблеми, с които всеки човек се сблъсква.

 

Да, тези ситуации са част от ежедневието. Е, слава Богу, не всеки влиза в психиатрия след изневяра на партньора J. В един момент от действието в живота на моя герой влиза Тифани, едно ново момиче, през което идва лечението и Пат намира отново себе си. Когато някой човек влезе в твоя живот, ти трябва да се отдадеш на импулса и да го приемеш, не да го отхвърлиш. За мен основният въпрос в „Монтажът на моя филм“ е кое е правилно, кое - не, кой казва, че си луд, кой казва, че не си, кой решава дали постъпваш или не постъпваш правилно, кой диктува правилата.

 

Кой диктува правилата?

 

Сам диктуваш правилата, те зависят от самия теб и единствено ти можеш да ги надскочиш, да ги промениш, да им дадеш различна посока. Дали ще се случи, зависи често от баланса или дисбаланса, в който се намираш със себе си. Дали споделяш или не споделяш проблемите си и дали въобще има някой, който да те чуе. Пат непрекъснато се затваря в себе си, в свои мисли и мании, фиксира се в предишната си любов, която ние не виждаме по време на представлението, но той само за нея говори, в очакване някой да го чуе и да му помогне. Всички тези въпроси вълнуват и мен, така че – да, разбирам Пат.

 

Пат като част от проблема за общуването, особено днес, когато мнозинството сякаш предпочита виртуалното общуване пред срещата с реални хора. Актуален сюжет.

 

„Монтажът на моя филм“ е болезнено актуална пиеса. Често, за да избегнеш неудобството от конфронтацията с другите, си налагаш някаква маска и тя става част от теб. Изтриваш спомена и дори намерението за жив контакт, игнорираш действителността, затваряш се. Неумението да общуваш с другите постепенно прераства в неумение да общуваш със самия себе си.

Но всичко, за което си говорим дотук, изглежда доста клинично, а в постановката то съвсем не е такова. Има и много други интересни канали, като любовта, която лекува, взаимоотношенията между родителите, между децата и родителите, примерно сближаването с бащата, с който Пат не си е говорил дълги години и т.н.

 

В какъв жанр е решена постановката?

 

Вървим към комедия, абсурдна комедия със сблъсък на характери, работим с комични средства, но има и психология, както и един решаващ ключ, но няма да издам какъв е, нека да оставим изненадата за зрителите.

 

С щастлив край...

 

Да, има си типичен американски финал, както е във филма, а и в романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Ние не се водим толкова от филма, колкото от романа. Драматургичният текст следва романа, макар че в хода на репетиционния процес направихме много промени.

 

Как се работи с Деси Шпатова?

 

За пръв път работим с Деси Шпатова и режисьорският й подход много ни допада. Тя предразполага актьора да се чувства спокоен и свободен да търси, да импровизира. В представлението има много оставени импровизационни моменти, които дойдоха от нас. Още от самото начало тя обясни, че ще иска всичко да мине през нас. Разбира се, тя поставя правилата на играта, но същевременно гласува доверие и нас, актьорите. Хареса ми да изследвам и да наблюдавам, да бъда част от този много свободен творчески процес.

 

Партнираш си с Цветина Петрова...

 

В актьорския състав сме 7 души, сред които двойките Пат и Тифани, майката и бащата на Пат – Веселина Михалкова и Стоян Радев, другата млада двойка са Полина Недкова и Ненчо Костов, а Симеон Лютаков е психотерапевтът. И докато емоционалните и психически кризи на нашите персонажи се решават чрез психотерапевтични сеанси или чрез танци, на повърхността излизат проблемите на всеки от тях. Смятат Пат за болен, но се оказва, че другите имат не по-малки проблеми. Нещо повече, те са виновни за неговото състояние. Но нека да подчертая и това е много важно - ние не играем побъркания Пат, играем по-скоро обратното, овладяния Пат.

 

Ти какво научи от Пат?

 

Много неща. Научих, че трябва да вярваш в добрия край. И когато нещо хубаво дойде в живота ти, да го приемеш, да не го отхвърляш с лека ръка. Научих, че любовта те кара да се промениш.

 

Пат пише ли хайку като Станислав Кондов?

Пат не, но Станислав да. Сега обаче няма време да пише хайку, защото Пат пише рецепти :)

Пожелавам ти още много хубави главни роли след Пат!

 

 Прочетете още: СТАНИСЛАВ КОНДОВ

 

 

 

СПЕЦИАЛНА ПРОМОЦИЯ ЗА ЦВЕТНИЦА ЗА ТЕАТЪР, ОПЕРА И БАЛЕТ

 

 

 

 

 

30 % отстъпка за музикалните спектакли на Държавна опера Варна на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 16, 21, 30, 31 май 2019 г. и 50 % отсъпка за спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров на 2, 3, 4, 22, 23, 31 май 2019 г.

 

Специалната промоция за Цветница е валидна само при закупуване на билети в трите дни - 19 април, петък; 20 април, събота – Лазаровден и 21 април, неделя – Цветница.

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Режисьорката ДЕСИ ШПАТОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката „Монтажът на моя филм“ от Матю Куик, премиера на IX Великденски театрални седмици, 23, 24 април 2019, 19.00, Сцена Филиал

 

Вие сте един от интересните, смели и радикални режисьори в България, за което свидетелстват наградите, а и поканата да поставите една от театралните премиери на Европейската столица на културата – Пловдив 2019. Предполагам, че веднага след премиерата във Варна на „Монтажът на моя филм“, ще се съсредоточите върху „Медея“...

 

През 2017 г. сдружение „Легал арт център“, което е създадено от мен и от Снежина Петрова, печели финансиране по направление FUSE/СЛИВАНЕ с концепция за театрален проект „Медея“, който се развива и в социалната сфера чрез провеждането на поредица от обучения и включване на деца от различни етнически общности в театралния спектакъл „Медея“. Проектът изследва възможностите на съвременния театрален продукт да осъществява интеграционна и образователна роля. Очаквам с особено нетърпение репетиционния период. Премиерата предстои на 28 юни 2019 г. от 21.00 ч. на сцената на Античния театър в Пловдив.

 

Заглавието винаги е код за естеството на спектакъла. Защо избрахте заглавието „Монтажът на моя филм“? Може би за да насочите вниманието не толкова върху романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик, колкото върху филма по същия роман?

 

„Наръчник на оптимиста” е първият роман на Матю Куин, издаден през 2008 г. Матю Куик е роден през 1973 г. Работи като гимназиален учител в Хадонфилд, Ню Джърси в периода 1998-2004 г. Напуска работата си през 2004 г., за да напише първия си роман „Наръчник на оптимиста”. Романът става международен бестселър и е номиниран за различни награди. През 2012 г. е екранизиран в много успешния филм „Наръчник на оптимиста” (Silver Linings Playbook) с участието на Брадли Купър, Дженифър Лорънс (получила Оскар за най-добра женска роля) и Робърт Де Ниро.

„Наръчник на оптимиста“ е история на Пат, разказана в първо лице. След като пребива почти до смърт любовника на съпругата си, Пат прекарва 4 години в психиатрична клиника. Романът разказва завръщането му към живота след този период на лечение на биполярно разстройство. Принуден да заживее отново с родителите си, след като е изгубил съпругата си Ники, работата, къщата и спомените си, той е решен да изгради наново своя живот – „филм, режисиран от Бог“.

В това своеобразно „завръщане у дома“, фиксирано в идеята да върне жена си, Пат намира обратния път и към себе си – път, в който го води новият му психотерапевт, фитнес манията и загадъчна млада жена – Тифани, обсебена от идеята да спечели конкурс по „Танци против депресията“. Проблемът й е липсата на подходящ партньор. В лицето на Пат тя го открива. Тифани предлага да помогне на Пат да осъществи мечтата си – да се събере отново с жена си, но той трябва да се научи да танцува и да стане неин партньор за конкурса. Докато осъществяват тази сделка, помежду им неочаквано се създава силна връзка и зад облаците, надвиснали над живота им, се появява светлина.

Драматургичната адаптация на романа, озаглавена „Монтажът на моя филм“, подзаглавие в самия роман, следва сюжетния ход на романа като поставя във фокус проблема на героя на нашето време – съвременният социопат, страдащ от невъзможността да приеме реалността и да се адаптира към нея, като я замества със своите фикции. В известен смисъл всички герои са версии на този социопат – родители на Пат, самият той, Тифани и техния приятелски кръг. Всеки има изграден свой микросвят, чрез който може да влезе в контакт със средата - футболната страст, фитнес манията, обсесията от танците и психотерапията. Дейности, които заместват общуването, живот, който се случва в паралелни активности – това е парадигмата на днешния човек, чийто връзки с реалността изтъняват. Все пак любовта се оказва възможния изход от клаустрофобичността на нашето его.

 

Ако постановката Ви „Психоза 4.48“ изследва неприспособимостта на човека към света, „Монтажът на моя филм“ по „Наръчник на оптимиста“ се занимава тъкмо с обратното - със стремежа на излезлия от психоболница Пат да се адаптира към окръжаващата го среда. С какво Ви изненада тази противоположна гледна точка?

С еднаквостта на силата на страданието.

 

Обичате да казвате, че разглеждате драматургията като партитура, през която театърът трябва да предаде множествеността на текста. В романа историята на Пат изглежда едновременно тъжна и смешна, как умножавате тези внушения в постановката?

 

TOP