Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ

 

30, 31 март 2017, 19.00, Сцена Филиал

На 30 и 31 март Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” кани на третата си премиерна постановка за 2017 година – комедията „Месец на село” от Тургенев. За постановката режисьорът Стилиян Петров, създал великолепните спектакли „Канкун” и „Опасни връзки” на варненска сцена, отново се доверява на творци, с които неведнъж е работил - преводачката Майя Праматарова, сценографа Венелин Шурелов (ИКАР за сценографията на „Канкун”), костюмографа Елица Георгиева (ИКАР за костюмите на „Канкун”) и композитора Иван Шопов. Участват: Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Юлияна Чернева, Цветина Петрова, Стоян Радев, Валери Вълчев, Николай Божков, Николай Кенаров, Пламен Димитров, Константин Соколов.

ТУРГЕНЕВ – НАЧАЛО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ТРАДИЦИЯ В РУСКАТА ДРАМАТУРГИЯ

Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883) принадлежи към най-авторитетнитe руски писатели, драматурзи и поети от втората половина на XIX век. Той продължава литературните традиции на Пушкин и Гогол, насищайки руската белетристика с по-богата емоционалност, различни герои и проблеми, нови жанрови и стилови форми. Романите му „Рудин", „Дворянско гнездо", „В навечерието" (с главен герой българина Инсаров) и „Бащи и деца" му отреждат славата на първия голям романист в руската литература.
Роден в богато дворянско семейство, Тургенев пътешества из Европа, докосвайки се още на младини до европейската култура. Запознанството с прочутата френска оперна певица от испански произход Полин Виардо предопределя целия му жизнен път. След гастрола й с италианската опера в Петербург, той напуска заедно с нея Русия и се установява в Централна Европа, където прекарва по-голямата част от живота си. Общувайки с най-известните творци на епохата, като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан, Достоевски, Толстой, Дягилев и още много други, Тургенев се явява естествен посредник между руската и западноевропейската култура.
Драмите му „Закуска у предводителя", „Ерген", „Месец на село" и „Храненик", които се открояват с жив диалог и тънък психологически рисунък, поставят началото на една интелектуална традиция в руската драматургия, която по-късно ще бъде продължена от Чехов.

"РАКИТИН - ТОВА СЪМ АЗ"

Театроведите говорят за най-известната пиеса на Тургенев „Месец на село” като за "един Тургенев, който включва Достоевски и предчувства Чехов".

Пиесата пресъздава живота на руското дворянство чрез образите на разкъсваната от разнородни чувства Наталия Петровна, влюбения в нея Ракитин, съпруга Ислаев и майката Ана Ислаева, студента Беляев, възпитаницата Верочка, съседа Болшинцов, доктор Шпигелски, компаньонката Лизавета, немеца гувернант Шааф, слугинчето Катя. Чувствата и съдбите на всички изненадващо се преплитат, влеченията и обясненията някак се разминават...

Самият Тургенев казва: „Ракитин – това съм аз”.

 

  Прочете повече: „МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ

 „Mесец на село” - диктат на страстта

Картини от „Mесец на село”

 

 

 

Варна, 28 февруари 2017, 19.00

София, 6 март 2017, НТ „Иван Вазов”, 19.00

 

Влюбеният Шекспир„Влюбеният Шекспир” със звезден постановъчен екип. На сцената е цялата трупа на Варненския драматичен театър, без да забравяме кучето Джон Джей Рамбо

 

Мегапродукцията и премиера за България „Влюбеният Шекспир”, в която участва почти цялата трупа на Варненския драматичен театър, ще гостува на сцената на НТ „Иван Вазов” на 6 март от 19.00 часа. БГ Рaдио е медиен партньор на събитието, което се осъществява с подкрепата на “Golden Rose”. Постановката излиза за пръв път от Варна след премиерните спектакли и представлението на 28 февруари.

Постановката на проф. Пламен Марков, един от най-ярките представители на авторския режисьорски театър у нас, е по драматизацията на Ли Хол върху сценария на Марк Норман и Том Стопард за прочутия филм със 7 награди ОСКАР.

Автор на зрелищната визия на „Влюбеният Шекспир” е Мира Каланова, един от 100-те световни дизайнери с най-хубави сценични костюми в Шекспирови постановки. Признанието тя получи  за участието си в изложбата World Stage Design в Лондон с костюмите на „Ричард III”, донесъл на Варненския драматичен театър 3 награди ИКАР 2012.  С ИКАР за „Ричард III” бе отличен и Калин Николов, едно от големите имена в съвременното театрално и филмово изкуство, сега автор и на музиката за „Влюбеният Шекспир”.

 

Адриан Филипов (Уил/Шекспир) и Цветина Петрова (Виола/Кент/Ромео/Жулиета) изпълняват няколко от централните роли в тази романтична комедия за недоразуменията около създаването на пиесата „Ромео и Жулиета” и забраната жени да играят в театъра.

В ролята на театралния продуцент Филип Хенслоу влиза с много личен стил Стоян Радев, удостоен, да припомним, с ИКАР за главна мъжка роля за своя ненадминат „Ричард III”. Веселина Михалкова се превъплъщава с кралско достойнство в образа на Кралица Елизабет, която обича театъра, но най-вече когато в него има куче J.

И тъй като кралската дума е закон, във „Влюбеният Шекспир” играе Джон Джей Рамбо от породата „джакръсел териер”. Той се справя много добре с ролята си, което несъмнено дължи на своята стопанка, актрисата Милена Кънева (Дойката). Ясно е, че когато става дума за Шекспир – влюбен или не, професионализмът е задължителен!   

 

Режисьорът Пламен Марков

„Влюбеният Шекспир”, макар и със сюжет от времето на Шекспир и Елизабет, е една съвременна пиеса със съвременни конвенции. Историята не е толкова биографична за Шекспир и неговото време, колкото иронична спрямо постоянните въпроси кой е Шекспир, дали той е автор на пиесите си, дали не е някой друг, от какво се е вдъхновявал и т.н.

Високата категория на филмовия сценарий и адаптацията предполагат полифоничен театрален прочит с много жанрови промени, любопитни сюжетни линии и интелигентно чувство за хумор. Вярвам, че трупата, която събирахме с години, вдъхва необходимия дух на „Влюбеният Шекспир” за едно свое неповторимо представление, органично и оригинално.

 

Сценографът Мира Каланова

Енигмата около Шекспир, както и многото версии за това кой е той, дават възможност да гледаме на темите в пиесите му под различен ъгъл. Епохата изисква голям ресурс от много пищни, тежки костюми, каквито харесвам да правя. Обичам да виждам, че те вдъхновяват актьорите. Костюмите са изработени с много прецизен детайл и това е част от желанието ми на сцената всичко да изглежда автентично, така че публиката - дори да вижда черната кутия и условността на преместването в пространството и средата, да има усещане, че е там, в Лондон през 1589 г.

 

Композиторът Калин Николов

Намерих музиката през Шекспир - един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж. Любовната тема композирах, след като гледах репетиция на любовната сцена. Опитах се да се поставя на мястото на Шекспир и да изпитам това, което той изпитва към Виола. Постарах се да постигна едно по-рафинираното дворцово звучене, смесено с уличния дух и мелодии на ренесансова Англия.

 

Влюбеният ШекспирАдриан Филипов – Уил/Шекспир

„Влюбеният Шекспир” е светът на всеки от нас. Всички минават през подобни периоди от живота си – влюбване, раздели, разочарование... Представям си зрителите на „Влюбеният Шекспир” от различни възрасти. Хората на години вече са преживели това, за което разказва представлението, а на младите то тепърва им предстои. Надявам се всички да бъдат очаровани.

 

Цветина Петрова – Виола/Кент/Ромео/Жулиета

Страхотно е, когато можеш да влезеш в различни роли в един спектакъл. Предизвикателството е още по-голямо. И винаги е добре да си влюбен. Маркес има една великолепна фраза: „Хората мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!"

 

 


Прочетете още:

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

ВИНАГИ Е ДОБРЕ ДА СИ ВЛЮБЕН

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА

Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“

Винаги се надбягвам със себе си

Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

 

Видео „Влюбеният Шекспир”: вижте тук

 

 

 

Връщане към българските корени в театрален сезон 2016-2017 г.

Гастролът на Варненския и Пловивския театър потвърдиха тази тенденция

Автор: Мариана Цветкова - http://kulturni-novini.info

Криворазбраната цивилизацияОбръщане към класиката и към българските корени – може би това е най-характерното за театрален сезон 2016-2017 г. и това бе потвърдено от неотдавнашния гастрол на Варненския и Пловдивския театър в София.

Тъй като тази година голям дял от номинациите за театралните награди на Съюза на българските артисти „Икар” се паднаха на извънстоличните трупи, затова интересът към представленията на Варна и Пловдив бе голям.

През март те отново ще пристигнат в София с нова продукция, така че ще може да оформим окончателно впечатленията си от тяхната работа за отминаващия сезон.

Две от показаните представления - „Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников, под режисурата на актьора Стоян Радев Ге. К. и „Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев на Диана Добрева се опират на българското, но подходът към поставянето им е коренно различен.  

Спектакълът на Стоян Радев Ге. К. „Криворазбраната цивилизация” е решен в стилистиката на България от началото на ХХ век и напомня малко лирическите романтични филми на късния Чарли Чаплин. Може би това се дължи на ретро сценографията и костюмите (дело на Даниела Николчова), както и на прекрасната музика, която звучи като фон през цялото време. Постановката далеч надхвърля добре познатия ни средношколски текст – малко наивната пиеса на Добри Войников, защото тя е обогатена с авторски вметки на режисьора.

В представлението успоредно вървят три линии. Освен основния сюжет на „Криворазбраната цивилизация”, добавено е пътуване на една театрална трупа, която репетира „Криворазбраната цивилизация” в чакалните на различни гари. Водещо в тези интермедии е показване всеотдайността на актьорите към театъра и обяснение в любов към това трудно изкуство.

Освен това в действието са вплетени автентични откъси от пресата от началото на ХХ век, от които научаваме как е била създадена морската ни трупа и критически текстове за нейните първи постановки. Тази „документална” линия се дължи на това, че спектакълът „Криворазбраната цивилизация” е посветен на 95-годишния юбилей на Варненския театър. Всичките линии се преливат плавно една в друга, така че зрителят на моменти сигурно се пита къде му се „губи”сюжетът на „Цивилизацията”, но пък това е обогатило постановката.

Вижте цялата статия тук: http://kulturni-novini.info

Театър за споделяне

Гастролът на Варненския драматичен театър внесе оживление в разграфения театрален живот на столицата през февруари, струпа критична маса театрали на едно място, активира непринудена обмяна на мнения и оценки.

автор :Аглика Стефанова – Олтеан - http://kultura.bg

 

Три вечери подред шествието от зрители се придвижваше от театър на театър (описвайки странен йероглиф между Сатирата – Сфумато – Театъра на армията), за да разчете посланието на пътуващите варненски… апологети на театъра. Наричам ги така, защото това турне би могло спокойно да мине под мотото „Апология на театъра“. И ето защо.

Трите представления – „Криворазбраната цивилизация“, „Брак по принуда“ и „Едноокият цар“ –  бяха много различни като жанр, стил и настроение, далеч не бяха съвършени и самодоволно улегнали, но ако трябва да се опише накратко тяхното общо кредо, то би звучало така – желание за директно общуване с публиката, търсене на автентична връзка актьор – зрител в полето на специфично театралното, поклон пред театъра и неговата символична ценност, пред неговата мисия.

Прочетете цялата статия>> кликнете тук

 

 

Отзвук от турнето на Варненския театър в София

 

Всяко турне на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в София за мен е истински празник за душата. От няколко години следя непрекъснато репертоара на трупата и съм изгледала всички постановки, поставяни на варненска сцена през последните пет години.

Вече стана традиция през февруари Варненският театър да гостува в София с най-новите си спектакли. През 2017-та трупата предложи на столичната публика три постановки – „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К, „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков и „Едноокият цар” на Петър Денчев.

Три различни пиеси от трима различни автори от различни епохи – възрожденецът Добри Войников,  един от най-видните представители на класицизма – Жан-Батист Молиер исъвременният каталунски автор Марк Креует.За мен бе истинско удоволствие и като почитател на театъра, и като журналист да изгледам и трите.

 

„Криворазбраната цивилизация”

Изключително съм впечатлена от режисьорския прочит на Стоян Радев Ге.К. на популярната пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Допадна ми решението на Стоян Радев да направи спектакъл в спектакъла, запазвайки сюжета и словата на възрожденския писател, но превръщайки героите на Войников в пътуващи артисти, които всъщност играят „Криворазбраната цивилизация”.
Те носят всичките си вещи в един куфар и сякаш в този куфар е затворен и техният свят. Облечени са в бели дрехи, които сякаш изразяват тяхната чистота като актьори, наивността на техните герои и в крайна сметка дават лъч надежда за едно по-добро бъдеще. В този смисъл режисьорът не следва буквално сюжета на пиесата, но това не означава, че той проявява неуважение към текста. За мен Стоян Радев превръща Войниковата пиеса в един съвременен, забавен, интересен и мъдър спектакъл, без да внася излишен модернизъм. Този негов подход – да поставя класически пиеси от български автори без грубо да ги осъвременява, забелязах и у неговата постановка на „Свекърва” от Антон Страшимиров. И в двата случая говорим за успешни съвременни спектакли в ретро стил, в които е направено елегантно съчетание между текста на Добри Войников и режисьорското решение да постави участниците в пиесата в друга среда, различна от вижданията на автора. Но от това спектаклите само печелят. И в двата случая Стоян Радев Ге.К. е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на остарелите изрази.

Така че всеки, който отива с нагласата да гледа буквален прочит на „Криворазбраната цивилизация”, ще остане разочарован. Вероятно леко разочарование ще изпитат и тези зрители, които си мислят, че ще гледат някаква нова версия на мюзикъла, поставен през 70-те години от Хачо Бояджиев. Аналогиите между двете постановки са неподходящи, тъй като те са съвършено различни като възприятие, настроение, послания. А и в крайна сметка между двете постановки стоят едни 40 години.

За мен „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К. е своеобразно намигване към българския бит и душевност, към българския стремеж към „цирвирзакция” или „циливилизакция”, както Мадам Злата произнася думата „цивилизация”. Но това режисьорско намигване към българина, който боготвори и възхвалява Европата и изобщо чужбина, без реално да знае какво го чака там, е направено без злоба, без сарказъм, а с добронамерена усмивка и ирония. Заслужени аплодисменти заслужават всички актьори, участващи в спектакъла и най-вече Гергана Арнаудова, която пресъздава образа на колоритната Мадам Злата.

Не на последно място „Криворазбраната цивилизация” на Варненския театър е един своеобразен поклон към актьорската професия, към всички тези, които играят в жега и студ, в светлина и мрак, под капещи тавани и при минусови температури или при невероятна задуха. Това е и поклон към неговите колеги на режисьора Стоян Радев Ге.К., който най-добре знае каква голяма отговорност към себе си и към публиката и какво отдаване на изкуството и раздаване към зрителите е да си актьор. Защото самият той се е посветил на Мелпомена.

 

„Брак по принуда”

 

Спектакълът „Брак по принуда” по Молиер на режисьора проф. Пламен Марков пленява с динамичност, екстравагантност и тънък френски хумор. Това е зрелищна постановка, изпълнена с енергия, жизнерадост и ритъм. Изключителен познавач на творчеството на френския драматург, проф. Марков се обръща към неговите безсмъртни фарсове, изобличаващи лицемерите, двуличниците и интригантите. „Брак по принуда” е изследване на човешката душа през призмата на комичното, изследване на пороците и слабостите на човека, характерни не само за времето на Молиер, но и за съвременното общество.

Номинация ИКАР 2017 за Варненския драматичен театър

 

 

Христо НамлиевСъюзът на артистите в България обяви номинациите за годишните си награди ИКАР. Композиторът Христо Намлиев получи номинация за своята авторска музика в  постановката на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” „Едноокият цар” от Марк Креует, реж. Петър Денчев.

Христо Намлиев е роден е на 21 март 1968 г. в София. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на музиката към редица игрални и документални филми, както и към много куклени и драматични спектакли. Пианист и композитор в рок групата „Херманс Улф Бенд“, с която има издадени шест албума. Като музикант участва в различни формации, изявяващи се по престижни фестивали у нас и в чужбина. Kомпозитор, аранжор и студиен музикант,  Христо Намлиев е свързан със създаването на над 150 продукции от всички музикални жанрове. Носител е на престижните театрални награди ИКАР и АСКЕЕР, така че за музиката си в „Едноокият цар” той получава сега още една номинация ИКАР.

„Едноокият цар” ще се играе в столицата на 10 февруари в ТР „Сфумато” от 17.00 и 20.00 и в рамките на Софийския театрален салон 2017 – на 25 март в Театър „София”.

Постановката е селектирана за участие в МТФ „Славия” в Белград, където ще бъде представена на 14 март т.г.

 

 

 

Празник на СУ „Гео Милев” във Варненския театър

 

СУ „Гео Милев” - Варна отбеляза в края на февруари своя празник, 122 години от рождението на училищния патрон Гео Милев, в театъра. Повече от 420 ученици от 6-ти до 12-ти клас препълниха Основна сцена на Варненския театър, за да гледат комедията „Свекърва” от Антон Страшимиров. Идеята, дадена от няколко преподаватели, бе приета единодушно както от учителската колегия, така и от учениците. Сред тях имаше и такива, които вече бяха гледали спектакъла, но това не им попречи да се включат в артистичния празник.

За артиста пък няма по-голямо удоволствие да играе пред многобройна публика, при това от млади хора. По реакциите на учениците можеше да се съди с какъв интерес следят развоя на сюжетното действие и съдбата на героите. Получи се едно от онези запомнящи се представления, в които сцената и залата заедно съпреживяват изкуството.

Артистите бяха възнаградени с продължителни аплодисменти, но това не беше краят на вечерта. Емоционалната театрална среща продължи с въпроси към режисьора Стоян Радев и трогателни поздравления към актьора Валери Вълчев, завършил също СУ „Гео Милев”.

 

„Искаме нашите ученици не само да бъдат приобщени към варненската култура, а да станат част от нея. Убедена съм, че ние не можем да обучаваме децата, без да ги възпитаваме и да им създаваме културни навици. Посещенията на театър са един от начините да култивираме у тях вкус към сценичните изкуства”, разказва директорът на СУ „Гео Милев” Албена Павлова.

 

Идеята е честването на патронния празник в театъра да се превърне в традиция. Отсега се планират и други посещения на спектакли.

 

Учениците очакват с нетърпение и премиерата на новата постановка на техния театрален състав „Синята птица”, който подготвя пиеса на Никита Михалков с приятелската подкрепа на режисьора Стоян Радев. Пиесата ще се играе на руски език и това е елемент от иновативното обучение по руски език чрез театрални способи. Успешната система е разработена в специален учебник от преподавателките в същото училище Румяна Тодорова и Розалина Димитрова. 

 

 

 

Приятели?Театралният февруари във Варненския драматичен театър започва на 3 февруари, Камерна сцена „Стоян Камбарев”, 19.00, с първия премиерен спектакъл на „Приятели?”

Вторият премиерен спектакъл предстои на 15 февруари на същата сцена. За първия си режисьорски опит актьорът Николай Кенаров се спира върху пиесата на Здрава Каменова и Калин Ангелов „Гарфънкъл търси Саймън”. Прочутият дует от средата на миналия век дава отправна точка на двамата автори да създадат своята пиеса по близката до всеки човек тема за приятелството. Пиесата печели Националната награда за драматургия на конкурса „Иван Радоев” 2016. 

Да отгледаш приятел

„Приятели?” излъчва топлина, събира хората. Ще ми се, когато излязат от представлението, зрителите да се обадят на някого, да избягат от самотата”, обобщава  посланието на пиесата Здрава Каменова. Откъде тогава идва въпросителният знак в заглавието? „Въпроси има за всяко нещо в живота и всеки ден препотвърждаваме и сменяме пунктуацията. В динамиката на деня бързаме като че ли за глупости и не намираме време за съществените неща. А приятелството иска време, за да бъде отгледано, иска търпение и любопитство към другия”, убедена е авторката.

„Няма човек, който да не изпитва самота, тя е различна за всеки, всеки е самотен сам за себе си. Най-самотен може да се почувстваш в социалните мрежи, затова те не могат да заменят живия контакт. Трудно е да се излекува самотата, но нашето представление показва, че това не е невъзможно. За да преодолееш самотата, са необходими поне двама, които да намерят пътя един към друг в приятелството”, допълват в единомислие актьорите Валери Вълчев и Константин Соколов.

Николай Кенаров е варненец, следва Актьорство за куклен театър, завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2013 г. и още същата година, след участие в кастинг, влиза в състава на Варненския драматичен театър. Познаваме го от ролите му на търговеца Абдулин в „Ревизор”, Съдията в „Глупаци”, Поручик Дойчинов в „Свекърва, Фениман във „Влюбеният Шекспир” и др.

Приятели?Валери Вълчев също е варненец, завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър” през 2012-а, годината, в която след кастинг става част от трупата на Варненския драматичен театър. На варненска сцена играе Бобчински в „Ревизор”, Aсенчо в "Свекърва", Снетски в "Глупаци", Григорий в „Доходно място”, Ривърз в „Ричард III”, Ламбърт във „Влюбеният Шекспир” и др.

Роденият в Стара Загора Константин Соколов завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2011 г. Работи в ДКТ - Враца, ДКТ „Иван Димов“ - Хасково, Театър „Българска армия” - София, а от 2015 г. е във Варненския драматичен театър, където изпълнява ролите на Герги в „Криворазбраната цивилизация”, Нол във „Влюбеният Шекспир” и др.

Да им пожелаем успех в театралното начинание „Приятели”.

На 4 февруари, Основна сцена, 19.00, ще оживеят героите от „Криворазбраната цивилизация” на Стоян Радев, който преди години също тръгва към режисурата от позицията на актьор и вече има редица постановки, заемащи водещо място в театралния афиш. Сред тях са „Домът на Бернарда Алба” с номинации АСКЕЕР за главна роля за всички актриси, „Паметта на водата”, „Свекърва”, обявена от варненските зрители за любим спектакъл, „Криворазбраната цивилизация” с Награда ВАРНА 2016.

Основните усилия на екипа на Варненския драматичен театър са насочени към успешното представяне на традиционния февруарски гастрол в София.

Тази година на различни сцени ще се играят три спектакъла. Началото поставя на 8 февруари в Сатиричния театър „Криворазбраната цивилизация”, посветена на 95-годишнината от основаването на Варненския театър.

Следват „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков на 9 февруари в Театър „Българска армия” и „Едноокият цар” на режисьора Петър Денчев в ТР „Сфумато” на 10 февруари.

Медиен партньор на варненския театрален десант в София за пореден път е БГ Радио. Интересът на публиката, по традиция, също е голям.

Билети на касите на театрите и в мрежата на eventim.bg

 

Прочетете повече:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24996&sid=3

 

 

Промени в спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров”

януари – февруари 2017

 

След премиерните за България спектакли на  21 и 24 януари на  „Влюбеният Шекспир”, реж. проф. Пламен Марков, на 27 януари, 19.00, Сцена Филиал, ще се играе, както е обявен, „Едноокият цар”, реж. Петър Денчев. Пиесата, издържана в новия за България стил „комедия на наблюдението”, ни сблъсква с въздействието на политическия и социален живот върху интимния свят на човека. Постановката е селектирана за участие в Международния театрален фестивал „Славия” в Белград през март.

 

На 30 януари, поради заболяване на актьор, няма да се състои  предвиденият спектакъл „Прелестите на изневярата”.

Нов момент в програмата е влючването на 31 януари, 19.00, Сцена Филиал, на „Брак по принуда” - едно от най-търсените заглавия в репертоара на Варненския театър, с което проф. Пламен Марков ни връща към комедийната класика на Молиер.

 

3 февруари, 19.00, Сцена Филиал – Премиера на „Приятели?”

В началото на втория месец от 2017-а идва и втората премиера на Варненския театър за тази година. Това е „Приятели?” по пиесата "Саймън и Гарфънкъл", с която актрисата и драматург Здрава Каменова и режисьорът Калин Ангелов печелят Националната награда 2016 в драматургичния конкурс „Иван Радоев” - Плевен. Познатият от много общи проекти тандем присъства в репертоара на Варненския драматичен театър с „Гимнастика за бременни”. С новата творба на двамата автори младият и талантлив актьор Николай Кенаров прави режисьорския си дебют, включвайки колегите си Валери Вълчев и Константин Соколов в ролите на главните герои Гарфънкъл и Саймън.

Нещо за предисторията. „Саймън и Гарфънкъл” е сред най-популярните дуети през 60-те години на миналия век с няколко награди „Грами”. Приятелството между музикантите започва още от детството, за да ги изведе заедно на върха на славата. В аналогия с този всеизвестен факт, Здрава Каменова и Калин Ангелов изследват потребността от човешка близост в съвременното общество, където всичко се оказва въпрос на поръчка. Но дали наистина може да си купиш приятел?

Моля, прочетете в прикачения файл „Приятелството иска свобода и смелост” – интервю с Николай Кенаров.

„Криворазбраната цивилизация”, реж. Стоян Радев Ге. К., запазва мястото си на 4 февруари, 18.00, Основна сцена, но „Влюбеният Шекспир” на 13 февруари няма да се играе, поради заболяване на актьор.

На 16 февруари, 19.00, Сцена Филиал, вместо заплануваното представление „Глупаци”, на сцената ще излезе екипът на „Свекърва”, реж. Стоян Радев Ге. К.

Заболяването на същия актьор ще възпрепятства и предвидения за 22 февруари спектакъл „Прелестите на изневярата”. Тази очарователната комедия, реж. Костадин Бандутов, ще бъде играна чак в края на месеца, 27 февруари, 19.00, Сцена Филиал, вместо заплануваната „Свекърва”.

Останалите заглавия запазват местата си в първоначално оповестената програма.

      

 

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

 

Композиторът КАЛИН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за музиката на „Влюбеният Шекспир” – Премиера за България и 50-о театрално представление с негова авторска музика

21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена

 

Драматизация на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за филма „Влюбеният Шекспир” на Джон Мадън. Адаптация и постановка проф. Пламен Марков. Сценография и костюми Мира Каланова. Музика Калин Николов. Хореография и сценичен бой Камен Иванов. Асистент-сценограф Василена Ялъмова. Участват: Адриан Филипов, Цветина Петрова, Стоян Радев, Димитър Мартинов, Милена Кънева, Валентин Митев, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Стефан Додуров, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Пламен Георгиев, Полина Недкова, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Гергана Арнаудова, Симеон Лютаков, Константин Соколов, Николай Божков, Антонио Угрински, Недялко Стефанов, Анжела Жекова, Ели Пенчева. Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници

 

- Композиторът Калин Николов. Един човек, който присъства на всички репетиции на „Влюбеният Шекспир”, заедно с режисьора Пламен Марков. Едновременно наблюдател отстрани и участник във всичко, което се обсъжда, опитва, утвърждава или отменя, той следва правилата на своя собствен репетиционен процес. Подчинява се на своя вътрешен ритъм, който движи пръстите му върху клавишите на лаптопа или пък на свързания с него синтезатор. Колко ли от този дълъг, измерван вероятно в часове нотен текст, ще остане в крайна сметка в авторската музика на „Влюбеният Шекспир”?

- Както с всеки друг проект, така и в този има доста музика, която е написана за представлението, но не остава в окончателния му вариант. Това е нормално, така е и с някои предложения на актьорите и с някои режисьорски идеи.

 

- Какви все пак са критериите, по които редактираш, съкращаваш, докато доведеш нещата до онзи експресивен, обикновено минималистичен вариант, превърнал се в твоя запазена марка?

- Случващото се на сцената е това, с което се съобразявам най-често. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж. 

 

- Знам, че първоначално имаше намерение да използваш струнни инструменти, арфа, тимпан... А цугтромбонът, с който си завършил НУИ „Добри Христов” във Варна, той получи ли роля?

- Да, имаше идея да се използват на живо струнен квартет, арфа, тимпани и някоя дървен духов инструмент характерен за епохата на Шекспир, но времето, с което разполагахме и заетостта на музикантите не позволиха това да се случи. Колкото до тромбона, трябва да призная, че не съм свирил на него от много години.

 

- Как намери себе си Калин Николов в многопластово произведение като „Влюбеният Шекспир”, със заложените в него романтични, забавни, иронични, философски внушения? Какво ти повлия най-много - самият текст, режисьорското виждане, пространството, всичко това заедно, може би едноименният филм или нещо съвсем друго?

- През Шекспир, един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби.

Текстът е първото нещо, което запалва интереса ми. След него разговорите с режисьора. Срещата с актьорите на сцената и сценографията, заедно с костюмите, допълват картината, която ме вдъхновява да напиша музиката.

Обикновено не гледам филм или друго представление по същия текст, който работя аз. Искам музиката, която напиша, да е вдъхновена от моя проект, а не да е повлияна от проекта на някой друг.

TOP