Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

 

На 14 април от 19 часа на Основна сцена Варненският драматичен театър ще представи „Сганарел. Два фарса”  - едно усмихнато продължение на заниманията на трупата с фарсовете на Жан Батист Молиер, под режисурата на Пламен Марков. Постановката се съсредоточава върху фарсовете „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога”, доразвивайки чувството за хумор, характерно за времето на Молиер. Впрочем не само за него. Молиеровите фарсове, в които лесно може да се открият аналози с днешния ден, често въздействат като съвременни ситуационни комедии, така че зрителят със сигурност ще се забавлява, убеден е режисьорът.

В „Сганарел. Два фарса” участват 10 актьори от различни театрални поколения - Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Янкова, Веселина Михалкова, Стефан Додуров, Ина Добрева, Екатерина Георгиева, Адриан Филипов, Пламен Георгиев и Валери Вълчев. Принос за това светло и крайно забавно представление имат както музиката на Петя Диманова, така и великолепните костюми на Даниела Николчова. Тъкмо те дефилираха в предишната варненска постановка по фарсовете на Молиер „Всичко наопаки или Наопаки всичко”, като донесоха номинация ИКАР 2015 за дебют на младата художничка.

Наградите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” 2015

 

В Световния ден на театъра Драматичен театър „Стоян Бъчваров” обяви традиционните си награди „Златна маска”, както и наградите за зрители, участници в театралната анкета 2015.

На кратка тържествена церемония преди премиерата на „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън на режисьора Стилиян Петров, Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи ”Златна маска” за изключително партньорство и съпричастие към творческата дейност на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, както и за дългогодишна подкрепа на театралното изкуство във Варна, на Валентин Вълев, собственик на хотел „Аква”.

С единствената журналистическа награда „Златна маска” през тази година, за изключително партньорство и висок професионализъм при отразяване на премиерите и всички значими събития, свързани с творческата продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, бе отличен екипът на БНТ 2 – Варна с директор Мариета Бобева.

Акцент от празничната програма бе отчитането на резултатите от театралната анкета, проведена в периода септември 2014 – март 2015.
За свой любим спектакъл от репертоара на Варненския драматичен театър зрителите посочват „Свекърва” от А. Страшимиров на режисьора Стоян Радев, сценография и костюми Мира Каланова, с участието на Веселина Михалкова, Стефан Додуров, Петя Янкова, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Милена Кънева и др.

В предпочичитанията на зрителите следват постановките на режисьора Пламен Марков „Ричард III” oт Шекспир със Стоян Радев в главната роля, “Вуйчо Ваньо” от Чехов и „Ревизор” от Гогол, „Паметта на водата” от Ш. Стивънсън на режисьора Стоян Радев Ге. К., „Канкун” от Ж. Галсеран на режисьора Стилиян Петров, „Оскар” от Ж. Ален на режисьора Борислав Чакринов, „Гимнастика за бременни” от З. Каменова на режисьора Калин Ангелов и т.н.

За свой любим актьор варненци посочват Стоян Радев, който регистрира категорична преднина пред колегите си с 247 гласа. След него със 149 гласа се нарежда Веселина Михалкова, следват Биляна Стоева със 117 гласа, Михаил Мутафов със 109 гласа и т.н.

Наградите – уикенд за двама в хотел „Интернационал” – Златни пясъци отиват при артистичния тандем Стоян Радев и Веселина Михалкова, както и при Биляна Стоева, а екипът на „Свекърва” получава предметни награди, осигурени от фирма „Елитис”.

Тегленето на томболата в края на празничнич ден определи и печелившите зрители, участници в анкетата: смартфон от фирма „Ардес” за Снежка Добрева (62 г.), таблет от фирма „Ардес” за Йордан Тодоров (21 г.), телевизор от фирма „Зора” за Милка Иванова Атанасова (46 г.) и комплект естествени перли от фирма „Велмар” за Пламен Димов (25 г.)

Анализът на анкетата сочи, че основният зрителски профил се формира от различни възрастови групи – от ученици и студенти, през активното средно поколение до пенсионната възраст. Като източник на информация за театралния живот участниците в анкетата посочват интернет, електронните медии и пресата. В класацията на зрителските очаквания и препоръки към репертоарната политика водят класическите пиеси, следвани от творби на съвременни автори и българска драматургия. И още - зрителите предпочитат комедията и мюзикъла, но не биха се отказали да гледат и експериментален театър. Като цяло, допитването показва, че аудиторията познава и цени артистичните постижения и лицата на Варненския драматичен театър, както и че проявява ангажирано отношение към съвременното театрално изкуство.

Виолета Тончева

Програма за Световния ден на театъра 27 март 2015

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” под знака на „Опасни връзки”

13.00 -14.00, фоайе, първи балкон, Основна сцена
Пресконференция за премиерата на „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров

15.00 – 19.00, фоайе, първи балкон, Основна сцена
Презентация на партньорите от „Орифлейм” – козметични продукти, консултация, безплатен театрален грим

18.30 – 19.00 часа, партерно фоайе, Основна сцена
Модули „Опасни връзки:
   -  Откриване изложба „Опасни връзки – Вдъхновение” на Василена
     Ялъмова, Надя Гущерова, Савина Бързева и Славяна Иванова
   -  Музика на живо
   - Флашмоб с влюбени двойки
   -  Лексикон на Сесил дьо Воланж

19.00 – 19.10 часа, зала Основна сцена
Послание за Световния ден на театъра от Кшищоф Варликовски
 -     Връчване наградите на ДТ „Стоян Бъчваров” „Златна маска” 2015 за партньори и журналисти

19.10 – 21.20 часа, зала Основна сцена
Премиера на „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Петя Диманова

21.20 – 21.30 часа, зала Основна сцена

Теглене на Томболата с награди за зрителите, участници в театралната анкета за любим спектакъл и любими актьори.
Наградите за зрителите са осигурени от партньорите „Ардес”, „Зора” и „Велмар”, а наградите за отличените в анкетата актьори - от хотел „Интернационал”- Златни пясъци и фирма „Елитис”.

Послание за Световния ден на театъра 27 март 2015

 

По традиция всяка година известен творец отправя специално Послание за Световния ден на театъра. Посланието за 2015 година е от именития полски режисьор Кшищоф Варликовски

Истинските майстори на театъра се откриват най-лесно далеч от сцената. И те обикновено гледат на него не като на машина за повтаряне на конвенции и клишета. Те търсят клокочещия извор,  живите течения, които свързват зрителните зали с тълпите хора, склонни да копират различни светове. Ние копираме, вместо да създаваме светове, които са отворени и разчитат на диалог с публиката; които се вълнуват от чувствата, надигащи се под повърхността. Всъщност нищо друго не разкрива така добре скритите страсти, както театърът.

Много често се обръщам към литературата за насока. Дни наред се улавям да мисля за писателите, които преди близо сто години са описали пророчески, но и сдържано, упадъка на европейските богове, онзи здрач, който всмука нашата цивилизация в мрак, който все още предстои да бъде осветен. Мисля за Франц Кафка, Томас Ман, Марсел Пруст. Днес бих добавил и името на Джон Максуел Кутси към тази група пророци.

Тяхното общо усещане за неизбежен край на света (не на самата планета, а на модела на човешките отношения), на социалния ред и за прелом, е остро осезаемо тук и сега. За нас, които живеем след края на света. Които живеем сред престъпления и конфликти, избухващи всеки ден на нови места със скорост твърде висока, дори за всесилните медии. Такива пламъци бързо омръзват и изчезват завинаги от страниците на вестниците. А ние се чувстваме безпомощни, ужасени, зашити. Вече не можем да строим кули, а стените, които упорито издигахме, вместо да ни предпазват, обратно – самите те изискват грижи и опазване, които изпиват огромна част от жизнената ни енергия. Вече нямаме сили да се опитваме да надникнем какво има отвъд дверите, отвъд стената. Точно затова театърът трябва да го има и точно тук той трябва да черпи своята сила. Да наднича там, където гледането е забранено.

„Митът се опитва да обясни онова, което не може да бъде обяснено. Тъй като за своя основа той има истината, накрая винаги се отваря към необяснимото,” – така Кафка обяснява трансформацията на мита за Прометей. Чувствам силно, че същите думи могат да обяснят и театъра.
И точно такъв театър, който има за своя основа истината и накрая се отваря към необяснимото, пожелавам на всички, които работят за него и от сцената, и сред публиката. Пожелавам им го с цялото си сърце!

Кшищоф Варликовски

Превод д-р Асен Терзиев

Kшищоф Варликовски, роден на 26 май 1962 г. в Шчечин, един от "театралните вулкани" на Полша днес, е ученик на Кристиян Лупа ("Всеки трябва да срещне човек като него колкото може по-рано в своя живот", казва за учителя си). Работил е като асистент на Питър Брук, участвал е в уъркшоп на Джорджо Стрелер и Ингмар Бергман. В Полша се учи на театър от Анджей Вайда. Във Франция следва философия, френски и литература в Сорбоната.
Театърът на Варликовски наистина е като чума, защото "заставя хората да се видят, такива каквито са всъщност, сваля маските и разкрива низостта, лицемерието и разпуснатостта на света" (по Арто). "Пламъкът на душата ми изгаря моето земно тяло", казва Варликовски. Думите му са в сила за всички негови както театрални, така и оперни постановки. Поставя Шекспир ("Хамлет", с Ячек Поничаек в главната роля, Авиньон 2001; "Бурята", "Сън в лятна нощ", "Дванайсета нощ", "Венецианският търговец", "Укротяване на опърничавата", "Зимна приказка"), Достоевски ("Бели нощи"), Бернар-Мари Колтес ("Роберто Зуко", "Западният док"), Тони Кушнър ("Ангели в Америка"), Софокъл, Еврипид, Вагнерови опери или опери на Чайковски ("Евгений Онегин") и др.

Носител е на много награди, сред които голямото европейско отличие "Нови театрални реалности" за емблематичната му театрална постановка "Пречистени" (2008).

„Опасни връзки” или еротиката на войната

 

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Стилиян Петров за българската премиера на 27 март 2015 г.и на 2 април 2015 в ДТ „Стоян Бъчваров” Варна на театралната адаптация на Кристофър Хамптън по романа на Шодерло дьо Лакло, превод Майя Праматарова, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, композитор Петя Диманова

„Опасни връзки” като идея за перфидната манипулация не е ли продължение на сладките сънища в твоята постановка „Канкун”?

„Опасни връзки” има допирни точки с „Канкун”, доколкото и двата текста ползват модела на игрите, макар че „Опасни връзки” прескача много по-рисковано и непоправимо границите на всяка, по правило, поправима реалност на игра. Нашите „Опасни връзки” не се занимават  толкова с механизмите на манипулацията, колкото с инстинкта за война в нас. Войната на катастрофалната страст. Войната като страшна и страстна драма. Съществуват изследвания, които обвързват половият инстинкт с бойния. Не случайно богът на любовта е стрелец.  Ние се занимаваме с еротиката на войната. Войнственят инстинкт и еротизмът са основно свързани.

 

Любовта като завземане, обсебване, надмощие...

Любовта като копнеж по онова което ни ранява. Любовта като дълбокото ни, стихийно влечение към война.

Философията за живота на западния човек, която изисква да се докажеш, като успееш непременно и на всяка цена. За разлика от източната филосогия...

Целият роман на Шодерло дьо Лакло, върху който е правена адаптацията на Кристофър Хамптън, е създаден през образа, мисълта, езика на войната. Действа се екстремно с атака, нападение, наказание, мъчение, неотстъпчиви стратегии, отбрана, объркване на противника, надежда и страх за врага, безмилостни отмъщения, власт, сила, смърт.  Кредото на маркиза дьо Мертьой е „Победа или смърт”. Съзнанието не е романтично, по-близо е до садистичното. Алтернативата е да упражниш жестокост спрямо себе си или спрямо другия. Садистичното съзнание избира другия. То иска да бъде по-скоро престъпник, отколкото жертва – по този начин е противоположно на романтичното. Романтикът се самонаказва, за да запази любимия обект, садиста го убива. Тази е настройката, садистична е вибрацията не само на царя и царицата /Валмон – Мертьой/ в цялата тази опасна шахматна конфигурация.   

Затова и определяш постановката си като драма, а не като романтична драма, с каквато жанрова характеристика върви например филмът „Опасни връзки” с режисьор Стивън Фриърс и сценарист Кристофър Хамптън, спечелил 6 номинации и 3 награди ОСКАР.

Да. Това е най-известната филмова версия на „Опасни връзки” с Глен Клоуз, Джон Малкович и Мишел Пфайфър по сценарий на Кристофър Хамптън, но преди сценария за филма Хамптън създава театралната адаптация по романа на Шодерло дьо Лакло, върху която и ние сега работим.

На мен ми направи силно впечатление преводът на Майя Праматарова. Докато го четох, усетих една особена синтезираност и театрална насоченост. Нищо излишно. Думите сякаш са подбрани с мисълта, че казаното трябва не просто да се чуе, а да се изиграе на сцената.

Това е третият театрален проект, който работим заедно с Майя Праматарова. Изключително силно държа на това партньорство. Гледам на превода както алхимиците са гледали на метала преди да се превърне в злато. Добрия превод е алхимия чрез думи. Важна, определяща съставка за дълбоко театрално съединение. Майя е невероятен алхимик на езика, живите пулсации в текста, сърцебиенето зад думите.

За това колко ефективен може да бъде творческия процес между режисьора и останалите в постановъчния екип говорят наградата АСКЕЕР за авторска музика на Петя Диманова и ИКАР за сценографията на Венелин Шурелов и костюмите на Елица Георгиева в твоята варненска постановка на „Канкун”, също наградата ВАРНА за целия екип и още една награда ВАРНА на Биляна Стоева за ролята на Ремей.

Да, „Канкун” беше и продължава да бъде през представленията силна, вълнуваща среща на общи творчески вълни, общи импулси за театър,  общо споделяне и усещане за смисъл.

Да продължим с визията на „Опасни връзки”...

Не сме в епоха. Отказахме се от тази идея. Костюмите следват по-скоро темата - строги, силно изчистени, те са като друга кожа на персонажа без го скриват, а обратно – дооткриват го. Графични, студени, сурови и поетични. Такъв е и самият образ на представлението.

И после всички тези дълбоко промислени творчески цели на постановката трябва да бъдат преведени и предадени на актьорите, да бъдат приети, осъзнати и пренесени от тях до зрителите...  

Повече от месец продължиха репетициите на маса. Това беше един горещ, задълбочен и вълнуващ процес, който възбужда неимоверно следващия етап от нашата работа. Въвеждахме се в посоката, в поетиката на замисъла през различни провокации, дълги разговори, захранващи аналогии и примери от  киното, музиката, картините на Шиле и други стръмни сюжети и образи от голямата литература.

В киното всичко тръгваше от Роже Вадим, нали?

Да. Интересен прочит, който изгледахме заедно с актьорите. Изгледахме също версията на Пина Бауш – чудовищен атентат на сетивата.  Милош Форман също е заснел „Опасни връзки” по сценарий на Жан Клод Кариер. Киното продължава да се връща към тази история по различен начин – Русия, Франция, Белгия, Корея снимат своите версии и усещания.

Един свят, който предизвиква създаването на толкова други светове. Оттам идва очевидно и идеята за изложба по темата, която ще предшества премиерата на „Опасни връзки” като допълнителен  варненски вариант към провокацията „Опасни връзки”.

Приветствам тази идея на Стоян Радев, който покани четири млади дами с отношение към театъра да нарисуват своята визия върху „Опасни връзки” – актрисата Савина Бързева, музикантката Надежда Гущерова, студентката по сценография Василена Ялъмова и възпитаничката на Студио „Театър” Славяна Иванова. Първите им творби вече могат да се видят в специалната фейсбук страница, посветена на премиерата на „Опасни връзки”, която ще представим на 27 март – Световния ден на театъра.

Никакви промени в първоначалното разпределение...

Не, всяка репетиция ме убеждава, че съм направил точно разпределение на ролите: Виконт дьо Валмон - Стоян Радев, Маркиза дьо Мертьой - Веселина Михалкова, Президентшата дьо Турвел - Екатерина Георгиева, Мадам дьо Воланж - Даниела Викторова, Сесил дьо Воланж - Гергана Плетньова, Кавалерът Дансьони - Стефан Додуров, Мадам дьо Розмонд - Юлияна Чернева, Виктоар - Гергана Арнаудова, Азолан - Адриан Филипов, Емилия - Цветина Петрова.
От самото начало знаех, че искам да има още един, особено важен за мен, образ. Нарекохме го Певицата. Тя ще се появи в определящ за целия прочит момент в лицето на Даниела Димова.

Още една нова връзка в „Опасни връзки”. Очакваме с нетърпение премиерата.

Виолета Тончева, „Литературен вестник, бр. 11, 2015 г.

 

V ВЕЛИКДЕНСКИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ

 

„Опасни връзки” в Драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Премиера в Световния ден на театъра 27 март 2015
 

„Опасни връзки” от Кристофър Хамптън по Шодерло дьо Лакло, превод на Майя Праматарова, е второто заглавие, което режисьорът Стилиян Петров поставя на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. То идва след изключително успешната му постановка „Канкун” от Жорди Галсеран, спечелила ИКАР 2014 за сценографията и костюмите на тандема Венелин Шурелов и Елица Георгиева, АСКЕЕР 2014 за авторската музика на Петя Диманова, награда ВАРНА за екипа и още една награда ВАРНА за ролята на Ремей на Биляна Стоева.
Към същия постановъчен екип сега се присъединява като фотограф и дизайнер на плаката и програмата Симеон Лютаков. В ролите: Виконт дьо Валмон - Стоян Радев, Маркиза дьо Мертьой - Веселина Михалкова, Президентшата дьо Турвел - Екатерина Георгиева, Мадам дьо Воланж - Даниела Викторова, Сесил дьо Воланж - Гергана Плетньова, Кавалерът Дансьони - Стефан Додуров, Мадам дьо Розмонд - Юлияна Чернева, Виктоар - Гергана Арнаудова, Азолан - Адриан Филипов, Емилия - Цветина Петрова. Режисьорът добавя още един, особено важен за целия прочит, образ на Певицата, в изпълнение на сопраното Даниела Димова.

Проектът се осъществява съвместно с „Арт Актинг” и финансовата подкрепа на фонд „Култура” при Община Варна.

С премиерата на „Опасни връзки” на 27 март 2015 г., 19 часа, Основна сцена, Варненският драматичен театър ще отбележи Световния ден на театъра. Пресконференцията ще бъде в същия ден от 13 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена.

Вторият премиерен спектакъл е на 2 април 2015 г., също от 19 часа на Основна сцена.

 

Шодерло дьо ЛаклоПровокацията „Опасни връзки”

Единственaта книга на френския офицер Шодерло дьо Лакло “Опасни връзки” е фриволен епистоларен роман, в който с виртуозността на военни стратези виконт дьо Валмон и маркиза дьо Мертьой изграждат любовна интрига, едновременно като отмъщение и забавление, игра на съблазън и надмощие, перфидно коварство с предварително уточнени жертви.
Литературната първооснова провокира създаването на множество интерпретации в различни жанрове на изкуството, сред които се открояват филмите на Роже Вадим и Милош Форман, както и театралната постановка на Хайнер Мюлер със заглавие „Квартет, по сценарий на Жан-Клод Кариер. Съществуват още танцова версия на Пина Бауш, руска и белгийска версия, френски сериал, азиатски прочит с феминистичен уклон, дори две опери. Но безспорно над всички тях доминира филмът „Опасни връзки” на режисьора Стивън Фриърс, заснет по сценарий на Кристофър Хамптън, с Глен Клоуз, Джон Малкович и Мишел Пфайфър, отличен с 6 номинации и 3 награди ОСКАР. Нещо повече. Джон Малкович, който играе Валмон във филма на Стивън Фриърс, сега режисира в Ню Йорк свой филм по „Опасни връзки”, в Москва и в Турция се правят нови театрални постановки.

 

Скица на Елица Георгиева - костюм певицатаИзборът романтично/садистично

Завръщането към „Опасни връзки” говори за необходимостта на XXI век да се вгледа отново в този текст, смята Стилиян Петров: „Целият роман на Шодерло дьо Лакло, върху който е правена театралната адаптация на Кристофър Хамптън, върху която и ние работим, е създаден през образа, мисълта, езика на войната. Действа се екстремно с атака, нападение, наказание, мъчение, неотстъпчиви стратегии, отбрана, объркване на противника, надежда и страх за врага, безмилостни отмъщения, власт, сила, смърт. Кредото на маркиза дьо Мертьой е „Победа или смърт”.
Поради всички тези причини режисьорът определя своята постановка не като романтична драма, а само като драма: „Съзнанието не е романтично, по-близо е до садистичното. Алтернативата е да упражниш жестокост спрямо себе си или спрямо другия. Садистичното съзнание избира другия. Романтикът се самонаказва, за да запази любимия обект, докато садистът го убива. Тази е настройката, садистична е вибрацията не само на царя и царицата (Валмон – Мертьой) в цялата тази опасна шахматна конфигурация.”   

 

 

„Опасни връзки” – анкета със замесените

Потърсете във фейсбук събитието „Опасни връзки”, където ще се натъкнете на прелюбопитна анкета с участниците във въпросните връзки. В нея се казва, че пиесата започва и завършва с игра на карти. Играта е вид тренинг за навлизане в лабиринта на отминалите столетия, когато военните термини са приравнени към любовните. За да се намери изход от този лабиринт е необходимо да се изпълни едно предварително условие – всеки участник в спектакъла да опита да отговори на няколко въпроса с възможни отговори от типа: Какво е за вас любовта? В кой любовен филм бихте искали да попаднете? Коя двойка избирате?

Ето впрочем някой от отговорите в анкетата:

Веселина МихалковаВеселина Михалкова - Маркиза дьо Мертьой

 

Какво е за вас любовта?

- Мистерия. Отговорност. Страдание.

В кой филм бихте искали да попаднете?

- “Опасни връзки” на Милош Форман. “Горчива луна” на Роман Полански. “Синьо кадифе” на Дейвид Линч. “Осъдени души” на Въло Радев.

Коя двойка избирате?

- Самсон и Далила. Скарлет О’Хара и Рет Бътлър. Харолд и Мод.

 

Стефан ДодуровСтефан Додуров - Кавалерът Дансьони

 

Какво е за вас любовта?

- Щастие

В кой филм бихте искали да попаднете?

- “Последното танго в Париж” на Бернардо Бертолучи.

Коя двойка избирате?

- Адам и Ева,

 

 

 Екатерина ГеоргиеваЕкатерина Георгиева - Мадам дьо Турвел


Какво е за вас любовта?

- Хващам се за глагола "опита" и затова просто ще опитам със следното: "Не търсете логика във времето - във времето логика няма. Не правете опит да обясните времето по логически път, времето като такова реално не съществува. Има само две неща - любов и любов." Кора Ал Музани /философ от девети век/. Лаконично ще опитам да заключа - любовта за мен си е любов и е всичко. Среща на душите!

В кой филм бихте искали да попаднете?

- Искам да попадна в "Часовете". Защото измъкване няма.  В "Любовно настроение", за да прошепна тайната си.

Коя двойка избирате?

- Всички изброени са вълнуващи, но аз имам двойка, която ме вълнува повече и най-вече. Това са Валентин и Валентина от пиесата "Валентинов ден". Защото са над нещатаSmile И заради спасението. Единственото.

 

Даниела Викторова Даниела Викторова - Мадам дьо Воланж

 

Какво е за вас любовта?

- Химия. Страст. Безнадеждност.

В кой филм бихте искали да попаднете?

- “Осъдени души” на Въло Радев
"Мостовете на Медисън".

Коя двойка избирате?

- Онегин и Татяна

 

И т.н., и т.н. Но не си мислете, че сме свършили. Има още една вариация по темата и тя се нарича:

„Опасни връзки” – Вдъхновение”

Това е изложбата, все още само виртуална, във фейсбук страницата на Варненския драматичен театър, която обаче предстои да стане и реална. Ще се случи в деня на премиерата на „Опасни връзки” - 27 март, непосредствено преди спектакъла на Основна сцена. Идеята е на виконт дьо Валмон, скрит зад Стоян Радев, който покани четири млади дами с отношение към театъра и съответните умения с четката да нарисуват своята визия върху „Опасни връзки”. Вижте колко изкусителни и колко различни могат да бъдат „Опасни(те) връзки”, поднесени от актрисата Савина Бързева, обоистката Надежда Гущерова, студентката по сценография Василена Ялъмова и възпитаничката на Студио „Театър” Славяна Иванова!

            

Театърът! За почест!

 

Днес ДТ „Стоян Бъчваров“ празнува 94-ия си рожден ден

Няма да изпея днес Happy Birthday To You. Защото е на английски и на западняците, както е казал поетът Валери Станков, им е една-единствена песен – и за раждане, и за смърт. И все нея си пеят. Друго не знаят. А в българските детски кътове по молове и извън тях днес навсякъде висят огромни надписи Happy Birthday To You. Готови за поредното детско парти. Навсякъде. Все едно петгодишните български хлапета трябва задължително да знаят английски. Все едно си нямаме простото нашенско „Честит рожден ден“. Имаме си. Имаме си и наши, хубави български песни за рожден ден. Време е да си ги припомним и по хубави поводи да ги запеем. Дали ще се случи някога?...
Това беше малко лирично отклонение. Размисли, които се въртят все около духовното. Което понякога е толкова, толкова дефицитно... Честит рожден ден на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Днес той става на 94 години. 94 години история. 94 години традиция. И стотици имена. На основатели, режисьори, директори, актьори, сценографи, драматурзи, художници, композитори, сценични работници... всички ония, без които великото изкуство, наречено Театър, не би могло да съществува. Всеки от тези личности, преминали през варненския театър през всичките 94 години, е оставил своята диря.

Оставил е след себе си белег. Белег от театър

За да го има днес Варненския драматичен театър, който живее своя живот като водещ театър, с една от най-силните трупи в страната.
А какво ли е било преди 94 години, когато се поставя началото? Всичко е било по-различно. Времето, порядките, актьорите, публиката, ентусиазмът, какво ли не още. Датата 12 март се вписва като рождена на варненския театър, тъй като през 1921 г. първата варненска трупа представя първото си представление – модерната тогава пиеса „Инстинктът” от Анри Кестмекер. Режисьор е големият български актьор Стоян Бъчваров, поканен специално от общината да изгради основите на театралното дело във Варна. Спектаклите се играят в тогавашната единствена зала за културни събития „Съединение”, по-късно филиал „Варненска комуна”, сега Сцена „Филиал“. В края на 1932 г. тържествено се освещава новата театрална сграда, великолепният храм на изкуствата, сега Основна сцена, една от архитектурните забележителности на Варна. И започва дългият, тежък, но пък много сладък път на Мелпомена. Не могат да се изброят имената на всички ония, докоснали в една или друга степен с ръководното си и творческо амплоа историята на варненския театър. Това са имена като Стоян Бъчваров, Матей Икономов, Владимир Тенев, Исак Даниел, Йордан Черкезов, Христо Динев, Никола и Пенка Икономови, Хрисан Цанков, Людмил Кирков, Станчо Станчев, Любен Гройс, Красимир Спасов, Райко и Данаил Райкови, Руси Карабалиев, Бойко Богданов, Костадин Бандутов, Пламен Марков, Георги Михалков, Стоян Камбарев, Николай Ламбрев, Галин Стоев, Дафинка Данаилова, Явор Гърдев, Никола Тороманов, Боян Иванов, Десислава Боева, Гергана Димитрова, Антония Попова, Алексанър Илинденов, Тодор Игнатов, Мира Каланова, Калин Николов...

Ревизор

Дългия списък на актьорите води Стоян Бъчваров,

следват го  имена като Евгения Громова, Анна Феликсова, Грациела Бъчварова, Венета Славчева, Васил Ляпчев, Преслав Петров, Яким Михов, Димитър Хаджиянев, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова, Борис Луканов, Евгени Бакалов, Георги Михов, Данаил Мишев, Стоян Алексиев, Стефка Симеонова, Йордан Мутафов, Дафинка Данаилова, Георги Велчовски и още, и още...
“Варна като гражданско общество е зад театъра при създаването му преди 94 г. Това общество през годините е поддържало театъра, събрало е средства, за да играем по-късно ние, актьорите, в една прекрасна зала, каквато е днешната. Театърът е преминал през всички обстоятелства и режими, през стагнации и забрани, за да съществува и днес. Винаги съм била благодарна на онази публика, която е запазила любовта си към българския театър, към българската драматургия, която е готова да подкрепи театъра в търсенията му на нови средства – както казва Чехов - „Нови форми трябват“. Варненският театър винаги е търсил през годините тези по-съвременни форми. За реформата в театъра не бих искала да говоря. Ние, актьорите, навремето бяхме „чиновници на изкуството“. Бяхме подчинени на колектива. Сега има едно голямо движение на актьори, постоянно текучество, един отива, друг идва, падат спектакли. Преди се борехме за една роля трима - четирима актьори. Изборът бе голям. Сега избор почти няма. Това е голямата ми болка“, споделя доайенът на варненския театър, голямата актриса Грациела Бъчварова.
Няма да е пресилено да се каже, че в последните няколко години варненският театър намери и утвърди своето ново лице. Именно през последните няколко сезона трупата разработи интересен и силен афиш, поставени бяха наистина емблематични заглавия, различни като стил и като звучене, от различни школи, но все успешни – като се почне от световната, руската и българската класика (“Ричард III”, “Ревизор“, „Вуйчо Ваньо“, „Свекърва“), мине се през много дълбокия и много осмислен театър (“Паметта на водата“) и театъра на „множествената реалност“ (“Канкун“) и се стигне до забавната и приятна комедия (“Американска рулетка“, „Дамски шивач“). Салоните са пълни с публика, аплаузите са заслужени. Заради магията на изкуството. Заради предизвикателството да мислим. Заради духовното общение, което ни прави Човеци.

Да ги питаш тия хора от театъра как издържат

Как издържат и продължават да творят на фона на десетките неуспешни опити за културна реформа, на десетките експерименти с изкуството, които сменящите се управници не пропускат да направят в рамките на мандата си, на фона на липсващите естетически критерии, които по принцип трябва да осмислят и да отсяват стойностното изкуство от комерсиалното (бел. авт. - комерсиално не значи пошло, но пък то изисква компромиси). Творците в театъра продължават да работят. И да вадят продукция, която пълни салоните. А каква по-добра оценка от тази?
„Трупата ни вече години наред стои стабилно в позицията на водещ театър. Мисля, че нашата трупа има самочувствие. Самочувствието си градим заради това, че се опитваме да бъдем безкомпромисни, доколкото това е възможно, разбира се, през нашата мяра. Да, налагат се компромиси заради пазарната икономика, заради театралната реформа, заради страшно многото глупотевини, в които ние сме принудени да стоим. Не ни е лесно. Но ако се погледне афиша ни от последните години, там се вижда сериозността на намерението. Не казвам, че всеки път правим световните заглавия и световните представления. Да, правим и грешки. Но афишът може да покаже, че намеренията ни са сериозни като творческа посока на трупата“, казва актьорът и режисьор Стоян Радев.
Колко труд се влага в подготовката на едно представление така, че то да се случи, знаят само хората, които правят продукта. От директора до сценичния работник и шофьора. Професията актьор е велика професия. Да живееш цял живот нечии чужди съдби, не е никак лесно. Да помниш десетки и стотици роли, които да си готов да пресъздадеш във всеки един момент, е адски трудно. Да правиш изкуство в България днес е героизъм. Да устояваш на какви ли не обществено-политически катаклизми, посоки и конюнктури – също. Знаят го и онези по-млади и вече утвърдените имена актьори от варненската трупа, които загърбват всичко останало и горят в професията и днес - Адриан Филипов, Aнтонио Угрински, Биляна Стоева, Валентин Митев, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Екатерина Георгиева, Ина Добрева, Милена Кънева, Михаил Мутафов, Нели Вълканова, Нено Койнарски, Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Янкова, Пламен Георгиев, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Стоян Радев, Теодор Папазов, Теодора Михайлова, Христо Христов, Цветина Петрова, Юлияна Чернева...
„За мен 12 март е изключителен празник. Преди 94 г. цялата варненска културна общественост е направила така, че днес да имаме ДТ „Стоян Бъчваров“. Днес варненският театър е авторитетен културен институт. Постановките, които правим, отправят послания, задават въпроси, откликват на интересите на публиката, надявам се. На мен лично целият ми творчески път е свързан с варненския театър. Той е моята съдба, моят живот. В момента карам 34-тия си сезон в моя театър. Имал съм радостта и щастието да донеса на Варна престижни театрални награди – и колективни, и индивидуални. И днес за мен театърът е храмово пространство, в което се докосваме до душите на хората...“, споделя актьорът Свилен Стоянов. И завършва със свое четиристишие, посветено на театъра:

„Потърсих извор – извор необятен.
Открих магия, чудо непонятно.
От нея вкусих, себе си намерих,
честит със обич хората да влюбвам...“
Негово Величество Театърът влиза!
За почест!!!

Юлиян Атанасов
12 Mar 2015 | 9:13
http://www.chernomore.bg/izbrano/2015-03-12/teatarat-za-pochest

Даниела Димова, директор на ТМПЦНай-новите ни творчески планове целят задълбочаване на  културните връзки с Република Турция. Водим преговори с Генералния директор на Държавните театри за опера и балет в Турция към Министерството на културата и туризма, именития турски композитор и диригент Селман Ада. На 13 март, в рамките на нашия XVI Великденски музикален фестивал, той ще изнесе тук първия си авторски концерт, в който ще имат българска премиера две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В концерта ще прозвучи и неговата интерпретация на Симфония в ре минор от Цезар Франк. Маестро Ада вече репетира с Оркестъра на Държавна опера Варна за това специално събитие, което е под почетния патронаж на Н. ПР. Сюлейман Гьокче, Посланик на Република Турция в България.

Идеята е още през тази година да започнем партньорски обмен на диригенти и артисти между двата фестивала – нашия Опера в Летния театър и Международния фестивал за опера и балет в Аспендос (International Aspendos Opera and Ballet Festival). Най-голямата забележителност на древния римски град Аспендос, разположен по южното турско крайбрежие на Средиземно море, в провинция Анталия, е едноименният античен амфитеатър. Аспендос, чиято история води назад до 166 г. сл. Хр., е един от най-запазените антични амфитетри в света, с места за 15 000 зрители и забележителна, непокътната от времето, акустика. Средище на културен туризъм, от 1994 г. той посреща и гости от цял свят на Международния фестивал за опера и балет, който членува в Европейската асоциация на фестивалите (EFA-European Festivals Association) и е определен от в. „Индипендънт” като петия от десетте най-добри фестивали в света.
За XXII издание на фестивала в Аспендос през септември тази година предвиждаме да изпратим трима водещи солисти на Държавна опера Варна за участие в гала концерт под диригентството на Маестро Борислав Иванов. Преди това, за VI издание на Опера в Летния театър – Варна 2015, ще посрещнем за заключителния гала концерт на 25 август Маестро Селман Ада като диригент, заедно с трима от най-добрите оперни солисти на Република Турция. В интернет страниците и на двата фестивала ще присъства информация за концертите, за които почитателите на операта в цял свят ще имат възможността да купуват билети online.

Това ще бъде само началото за още по-сериозна бъдеща колаборация с Република Турция в областта на културата. В този аспект обсъждаме и възможността за гастрол на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2016 г. на Международния театрален фестивал на балканските страни в Бурса (Bursa International Balkan Countries Theatre Festival).

Вярвам, че нашите общи творчески намерения за партньорство в областта на културата ще доведат до взаимното ни обогатяване, както и че ще допринесат за развитието на културния туризъм между Република България и Република Турция.

 
Стоян БъчваровВарненският драматичен театър започва своето летоброене от 12 март 1921 г., когато първата общинска театрална трупа представя първата си постановка по модерната тогава пиеса „Инстинкът” от Анри Кестмекер. Режисьор е големият български актьор Стоян Бъчваров, поканен специално от общината да изгради основите на театралното дело във Варна. Спектаклите се играят в тогавашната единствена зала за културни събития „Съединение”, по-късно филиал „Варненска комуна”, сега Сцена Филиал.

 Мечтата за специален театрален дом отлежава във времето, но пък се изпълва по възможно най-добрия начин. Строежът на започнатия още през 1912 г., по проект на арх. Никола Лазаров, „Градски театъръ”, се забавя заради войните, варненци го подпомагат с волни пожертвования през 1927 г. и едва в края на 1932 г. тържествено се освещава новата театрална сграда, великолепният храм на изкуствата, сега Основна сцена, една от архитектурните забележителности на Варна.

 
Строеж началоТеатралното начало, независимо от трудностите, е белязано с огромен и би могло да се каже дори неповторим ентусиазъм. Само в първия си творчески сезон 1921-1922 трупата представя премиерно около 40 пиеси! Свидетелство за това дават архивите, сред тях и съхранения дневник на помощник-режисьорката Атанаска Бакалова, където са отбелязани както заглавията, така и броя на спектаклите, всички режисирани от Стоян Бъчваров. Списъкът започва с „Инстинктът” от А. Кестмекер и продължава с ”Лес” от Н. Островски, „Интересът преди всичко” от О. Мирабо, „Фарисей” от Б. Шоу, „Жестокият благодетел” от К. Голдони, „Врагове” от М. Горки, „Едип цар” от Софокъл, „Народен враг” от Х. Ибсен, „Женитба” от Н. В. Гогол, „Боброва шуба” от Г. Хауптман, „Чудото на Свети Антоний” от М. Метерлинк, „Хъшове” от Ив. Вазов, „Ревизор” от Н. В. Гогол, „Отело” от У. Шекспир, „Тартюф” от Ж. Б. Молиер, „Падуанската херцогиня” от О. Уайлд, „Камо грядеши” (Quo vadis) от Х. Сенкевич, „Дон Кихот” от М. де Сервантес и т.н. Любопитно е, че някои от пиесите са играни по 4-5 пъти, докато други достигат 17 представления, като „Отело” например.

През годините броят на постановките за един сезон намалява, но за сметка на това постепенно се изгражда сериозна репертоарна политика, която независимо от обществено-политическите настроения, се стреми да поддържа баланс между добрите български и чуждестранни заглавия.
След Стоян Бъчваров, във Варна поставят творци като Кръстьо Сарафов, Николай Фол, Кръстьо Мирски, Станчо Станчев, Димитрина Гюрова, Красимир Спасов, Любен Гройс, Цветан Цветков, Петър Златев, Гриша Островски, Андрей Калудов, Руси Карабалиев, Бойко Богданов, Пламен Марков. Следват Стоян Камбарев, Вили Цанков, Галин Стоев, Явор Гърдев, Георги Михалков, Стилиян Петров, Стоян Радев Ге. К.

Наред с „Майката. Васа Железнова 1910” и „Черна дупка” на Стоян Камбарев, „Бастард”, „Крум”, „Марат/Сад”, „Калигула” и „Пухеният” на Явор Гърдев, „Ричард III”, „Вуйчо Ваньо” и “Ревизор” на Пламен Марков, както и „Канкун” на Стилиян Петров маркират високия градус на естетическо живеене във Варненския драматичен театър.

Много са както драматичните, така и комедийните постановки, които години наред не слизат от театралния афиш.
Само комедията „Между два стола” от Рей Куни на режисьора Костадин Бандутов, която се играе непрекъснато в периода 1990-1998, достига рекордните 150 представления.

 
Като хитова постановка през най-новия сезон 2014-2015 се очертава комедията „Свекърва” от А. Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., която само за 15-те си досегашни спектакъла след премиерата е видяна вече от близо 5 000 зрители, като 2 000 от тях са в други градове. „Свекърва” продължава да покорява публиката с представления във Варна и на гастроли, което бързо умножава нейното статистическо предимство. Неслучайно тъкмо със „Свекърва” Варненският драматичен театър кани своите почитатели на 94-ия си рожден ден. Празникът започва на 12 март 2015 г. от 19 часа на Основна сцена.
Ще се срещнем там!
Виолета Тончева

TOP