Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

05.09.1932 – 23.10.2017

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ остана без Станчо Станчев, без своя режисьор, без големия творец и визионер, създал едни от най-хубавите му постановки и определил облика на театъра за половин век.

Като негов режисьор, главен режисьор и главен художествен ръководител, със своите над 100 постановки от български и чуждестранни автори, сред които „Следствието“ от Петер Вайс, „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, „Януари“ от Йордан Радичков, „Римска баня“ от Станислав Стратиев, „Добрият войник Швейк“ от Ярослав Хашек, „Прокурорът“ от Георги Джагаров, „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман, „Малки комедии“ от А. П. Чехов, „Ревизор“ от Н. В. Гогол, той сътвори емблематични представления, които формираха вкуса към високия театър на поколения артисти и зрители.

Белязан с усет за истинското театрално и човешко време, театърът на Станчо Станчев отекна ярко и в постановките му около бурната 1989 година - „Страшният съд“ от Стефан Цанев, „Светото семейство“ от Дьорд Швайда,  „Последната лента на Крап“ от Самюел Бекет.

„Истински актьор е този, който превръща професията си в мисия и е длъжен да бъде една крачка пред своята публика. Шумната слава е коварна и мимолетна. Единственото удовлетворение на твореца е в осъзнаването на неговото призвание“, завеща на своя театър Станчо Станчев.

С благодарност и любов следваме указания път!

Поклон пред големия режисьор и човек Станчо Станчев!

Ще се сбогуваме с него на 26 октомври в 12.00 часа на централните гробища във Варна. Споделете тъгата ни!

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна

 

Традиционната Нощ на театрите, в която европейските театри предлагат на своята публика, освен спектакли и други интересни събития, през тази година обхваща два дни – 4 и 5 ноември. Вижте варненската програма.

 

 

Михаил Мутафов

 

 

 

 4  НОЕМВРИ 2017

16.00-18.00, фоайе първи балкон

ГОЛЕМИЯТ МИХАИЛ МУТАФОВ НА 70

Среща с емблематичния актьор на Варненския театър, видео, филми, изложба и др.

Модератор Виолета Тончева

 

 

 

 

 

 

 

Месец на село

 

18.00-20.15, Сцена Филиал

МЕСЕЦ НА СЕЛО

от Иван Сергеевич Тургенев, превод Майя Праматарова, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов. В ролите: Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов; Алекс Маринков - Коля

 

 

 

 

21.00-21.30, фоайета Основна сцена

ФЛАШМОБ с възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев

 

22.00-24.00, Основна сцена

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Смешна позорищна игра от Добри Войников, постановка и музикална среда Стоян Радев Ге.К., сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова - Майката

 

 

 

5 НОЕМВРИ 2017

 

11.00-11.30, фоайета Основна сцена

ФЛАШМБОБ с възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев

 

16.00-17.00, Сцена Ротонда

СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА

Там, където оперетата среща мюзикъла. Концерт с творби от оперети и мюзикъли с артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев. Режисьор Сребрина Соколова. На пианото Софи Чифчиян и Руслан Павлов.

 

БИЛЕТИ

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и флашмоба

Пакетен билет за всички събития - 18 лв

Пакетен билет за събитията на 4 ноември – 12 лв

Билет за отделен спектакъл – 10 лв

 

Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020;

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Актрисата Даниела Викторова от Варненския драматичен театър бе отличена с една от националните награди "Любимец 13" – Димитровград 2017. Темата през тази година „Многоликият талант на българския актьор - Другото лице на актьора“ е абсолютно по нейната мярка, защото освен артистично, Дънда, както я наричат всички, притежава и поетично дарование.

Колегите и приятелите й знаят, че лиричното вдъхновение нерядко я осенява по време на репетиции: „Много стихотворения съм написала, докато репетирам. Сама съм се изненадвала, че едновременно текат два творчески процеса в главата ми и единият се захранва от другия. Изникнали в съзнанието ми зад кулисите,  по време на репетиция или представление, те не са провокирани непременно от конкретния сюжет. По-скоро това е една думичка от текста, от драматургията, от анализа, която отключва въображението ми и задава тема за стихотворение.“

 

Даниела ВиктороваДосега Даниела Викторова е издала лиричните книги „Среднощен блус” изд. „Книгата”, 2011 и „Писма без подател”, изд. „Колор Принт”, 2012, но междувременно е натрупала материал за още няколко стихосбирки. През 2013 г. идва и първото литературно признание с Първа наградаот Националния конкурс за поезия „От заник слънце озарени…” – Яворови дни, Поморие. Към него сега се прибавя и наградата „Любимец 13“ от Димитровград.„За мен е огромна привилегия и необяснимо вълнение да получа за поетичните си вдъхновения статуетка и диплом на името на великия Апостол Карамитев“, казва Даниела Викторова.

Заедно с нея, лауреати на „Любимец 13“ през тази година станаха актьорът и певецът Руслан Мьйнов, актьорът и композиторът Стефан Вълдобрев, актьорът и фотографът Георги Вачев, актрисата и певицата Ралица Ковачева – Бежан. Нека припомним, че през 2016-та при Варненския театър отидоха три награди „Любимец 13“ – „Първи стъпки“ за Гергана Арнаудова, „Дарование“ за Недялко Стефанов и „Даскал Апостол“ за чл. кор. проф. Пламен Марков, преподавател в НАТФИЗ ирежисьор на Варненския театър.

 

Даниела Викторова завършва Театралната академия със специалност Актьорство за куклен театър при проф. Боньо Лунгов, играе известно време в Русенския театър, а от 2000 г. е част от състава на драматичния театър в родния град. Изиграла е много роли на варненска сцена, сред които през последните години се открояват Ангустиас в “Домът на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К.(номинация АСКЕЕР за всички актриси в постановката); Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Ствънсън, реж. Стоян Радев Ге. К. (номинация АСКЕЕР, награда ВАРНА за екипа); Дойна в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К.; Лаура в „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров; Мадам дьо Воланж в „Опасни връзки“ от Кр. Хамптън“, реж. Стилиян Петров; Моли във „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, по сценарий на Марк Норман и Том Стопард, реж. Пламен Марков; Наталия Петровна в „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров и последната й роля -Феята на сдобряването в „Сън“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Г. К.

 „Ценя актьорските си превъплъщения, постигнати заедно с Явор Гърдев, Стилиян Петров, Маргарита Младенова, Стоян Радев Ге. К. и всички режисьори, които съм срещнала в творческия си път. Доверието между актьора и режисьора е взаимно, ако двамата гледат в душите си. Истината е, че актьорът не може без режисьора. Аз не съм от актрисите, които умеят да се спасяват сами на сцената. Дали това е професионализъм, не знам. Напоследък избягвам да давам имена на нещата, защото утре е съвсем различен ден, нещата се променят, няма рецепта, театърът е живо изкуство, то не трябва да се обяснява, а да се преживява. На всеки спектакъл актьорът трепти на различни честоти и на мен ми харесва това, че никога не е едно и също“, обобщава отношението си към театъра и живота Даниела Викторова.

Темата присъства и в прекрасното й стихотворение:

Даниела ВиктороваАКО МОЖЕШЕ ЖИВОТЪТ ДА СЕ РЕПЕТИРА Ако можеше животът да се репетира,
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно. И нямаше да бъркам свои реплики със чужди,
да търся себе си във друга плът – и там да се намирам,
да бъда вятър без посока и да имам нужда
от теб. Да можеше животът да се репетира. Декорът щеше да е същият – морето е логичен фон
за всяка драма, стих или пък проза,
и всяка моя дума – трепет от веронския балкон,
а всеки ден – спектакъл сред аплаузи и червени рози. И пак ще искам моя син и моя дом, и тази моя есен,
и слънчева ще бъда, без усмивката насила да гримирам,
дори любов отново да ме срещне, зная, че ще бъде лесно...
Да можеше, да можеше животът първо да се репетира.

 

Виолета Тончева

 

 

 

 

Михаил Мутафов пред Радио Варна

 

 

 

 

Сцена Филиал успя да събере, макар и не без проблем, приятелите и почитателите на Михаил Мутафов, чиято 70-годишнина Варненският драматичен театър отбеляза с комедията „Ретро“ от Александър Галин, реж. Пламен Марков, на 16 октомври 2017 г. Това беше едно наистина великолепно представление на екип от великолепни актьори. Не само с отделните си артистични превъплъщения, но и с ансамбловата си игра, Мишо Мутафов, Милена Кънева, Юлияна Чернева, Валентин Митев, Нели Вълканова и Теодора Михайлова очароваха зрителите.

 

Отдавна в театъра не е имало толкова многобройна и толкова изкушена публика. Тя следеше спектакъла с неотслабващо внимание от началото до края, реагираше адекватно със смях или аплодисменти и това несъмнено усили още повече мотивацията на актьорите. Сцената и залата дишаха в един и същ ритъм.

 

След хепиенда,в който главният герой Чмутин, алиас Михаил Мутафов, се показа еднакво благосклонен и към трите претендентки за неговото сърце, настъпи време за тържествените слова. Младите актьори на Варненския театър Цветина Петрова и Николай Кенаров, под режисурата на колежката си Гергана Арнаудова, разказаха една красива притча за актьора, посветена, разбира се, на Мишо Мутафов. Любовта и възхищението към емблематичния актьор изправи всички на крака, аплодисментите не спираха.

 

С признателност и благодарност за високия професионализъм Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи на Мишо Мутафов наградата „Златна маска“ на театъра, с чиято сцена той свърза целия си творчески и житейски път. Плакет на кмета на Община Варна Иван Портних връчи с прочувствени думи и Антония Йовчева, директор на дирекция „Култура“ при Община Варна. Имаше поздравителни адреси и цветя от министъра на културата Боил Банов, кмета на Община Варна Иван Портних, директора на НТ „Иван Вазов“ Мариус Донкин“, директора на Държавния куклен театър Варна Вера Стойкова и др.

Мишо Мутафов благодари с много красиво, мъдро и кратко слово, следвайки древната поука, че мъдростта е в краткостта. А накрая, с елегантна самоирония, преобърна театралното си кредо „Да бъдеш, не да играеш“ в предположението, че ако е постигнал нещо, то е не защото го е смятал за работа, а за игра...

Големият Михаил Мутафов!

Това беше неговият празник. Изпълнен с обяснения в любов, с още и още поздравления, на живо или на видео, огласен накрая и от гръмкото „Многая лета“ на Сцена Ротонда, където след спектакъла се пренесе тържеството.

 

Виолета Тончева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 


 

 

„РЕТРО“ - 16 октомври 2017, Сцена Филиал, 19:00 - 21:00

 

70-годишнината на големия Михаил Мутафов и 45-годишната му сценична дейност Варненският драматичен театър ще отбележи на 16 октомври, 19.00, Сцена Филиал, с елегантната комедия „Ретро“ от Александър Галин на режисьора проф. Пламен Марков. Емблематичният актьор на Явор Гърдев и на Варненския театър закръгли 70-те на 4 юли, но тъй като лятото не е активен театрален сезон, отложихме събитието за 16 октомври, когато ще аплодираме Мишо в главната роля на ухажвания от няколко дами вдовец в „Ретро“. Впрочем неговият чар остава неувяхващ и след 45 години на театралната и филмова сцена. Установихме го за пореден пътсамо преди няколко дни на фестивала на българския филм „Златна роза“, в който филмът „Вездесъщият“ на режисьора Илиян Джевелеков, с Михаил Мутафов в ролята на достолепния проф. Борилов, взе най-много и най-престижните фестивални награди.

 

Михаил Мутафов - "Бастард"В богатата си колекция от награди актьорът също има своята „Златна роза“ 2008 за ролята на Ванвурст Окотовъв филма „Дзифт” на Явор Гърдев. А през 2014 Михаил Мутафов бе отличен с Наградата за главна мъжка роля на Международния фестивал за късометражно кино в Брюксел 2014 за ролята си във филма „Чест“ на Павел Веснаков, написана специално за него. По този повод режисьорът характеризира Михаил Мутафов като „изумителен, невероятно талантлив и много специален актьор”.„Най-много ме радва, че на 68 години аз говоря на един и същ език с 28-годишен човек. Да говоря един език с талантливи творци от други поколения като Явор Гърдев и Павел Веснаков, ми носи огромно удовлетворение. Чувството е прекрасно, то ме държи“, репликира Михаил Мутафов.

 

Предишни върхове в творчеството на актьора бележат Първата награда от Фестивала на малките театрални форми във Враца 2005 за ролята на Туполски в "Пухеният" от Мартин Макдона, режисьор Явор Гърдев и „Аскеер“ 2003 за ролята на Марат в „Марат/Сад“ от Петер Вайс, отново с режисьор Явор Гърдев. „Явор Гърдев ме привлича с познанията си, със своеобразното си светоусещане. Изненадва ме с неочаквания си подход към пиесата и това ме кара и аз да бъда неочакван, да бъда интересен на самия себе си. Преди Явор Гърдев и Станчо Станчев съумяваше да ме провокира по този начин. На тези двама режисьори дължа най-сериозните си откривателства на театралната сцена“, споделя Михаил Мутафов.

След забележителните постановки на Явор Гърдев на варненска сцена „Бастард“ по Шекспир и Дюренмат, „Пухеният” от Мартин Макдона, „Марат/Сад” от Петер Вайс, „Калигула” от Aлбер Камю, „Крум“ от Ханох Левин, той продължава да работи с именития режисьор и в неговите столични постановки -„Пухеният”, „Пиеса за бебето” от Едуард Олби в „Театър 199”, „Чайка” от Чехов на сцената на най-новия български театър „Крикор Азарян” в НДК.

 

На един по-ранен етап Михаил Мутафов има щастието да се срещне и с големия режисьор Стоян Камбарев,разкрил нови хоризонти пред българския театър. „Когато прочетох пиесата „Майката“ на Горки, въобще не отдадох значение на ролята на Прохор Железнов, а в хода на репетициите със Стоян Камбарев тя се превърна едва ли не в център. Там за пръв път усетих, че ролята не е това, което е написано – може да бъде много повече, зависи как влизаш в нея, как мислиш, как работиш в нея. Все още се случва някои от колегите да ме наричат Прохор“, разказва актьорът за прочутата постановка на Варненския драматичен театър „Майката. Васа Железнова 1910“.

 

Михаил Мутафов Михаил Мутафов е създална театралната сцена над 100 роли от българската и световната драматургия и във всяка една от тях евградил своя талант и своето разбиране за света и за театъра. Осанката и излъчването му лесно се припокриват с представата за философи, ироници или аристократи на духа– да си припомним само блестящите му превъплъщения от последните години като Фауст в едноименната постановка на Лилия Абаджиева,като Лорд Бъкингам в „Ричард III” от Шекспир или като проф. Серебряков във „Вуйчо Ваньо“ от Чехов на проф. Пламен Марков. Това обаче съвсем не са предпочитаните типажи на Михаил Мутафов: „Изиграл съм много аристократи. Да играя просто един цар не ми е интересно, подобни образи не ме предизвикват достатъчно, защото са ясни като характеристика. Предпочитам роли като тази в „Дзифт”, които са извън стереотипите, в които актьорът оставя играта на заден план и докрай влиза в професията. Да бъдеш, не да играеш.“

 

Да бъдеш, не да играеш, е несъмнено най-максималистичното верую, което един артист може да изповядва. То предполага самонай-високото лоно на изкуството. Което обитава и Михаил Мутафов.

 

Аплодисменти за големия Михаил Мутафов!

 

Виолета Тончева

 

Прочетете още:

МИХАИЛ МУТАФОВ

 

 

 

 

„СЪН“ НА СЪБОТНАТА „СЦЕНА ФАМИЛИЯ“

7 октомври, Сцена Филиал, 16.00-17.30

 

Съботни спектакли от 16.00 часа е новото предложение на ТМПЦ Варна, ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна за ученици.То ще предостави възможността на младите зрители да посещават подходящи за възрастта им спектакли в един по-ранен час, удобен както за децата, така и за родителите.„Сцена Фамилия“, както нарекохме идеята, за пръв път отваря завеса на 7 октомври, 16.00, Сцена Филиал, за най-новата постановка на Варненския драматичен театър „Сън“ от Магда Борисова.

С тази пиеса тя спечели преди време конкурса на театъра за детска драматургия, а премиерните спектакли през миналия месец буквално очароваха малки и големи. Страната на сънищата, населена с феи и вълшебници, напомня на възрастните, че и те са били деца. Казва го и Екзюпери, бащата на „Малкия принц“: „Всички възрастни хора най-напред са били деца. Но малцина от тях си спомнят това.“Напълно съгласен с него е режисьорът Стоян Радев Ге. К., който отправя към всички следната покана: „Сън“ е спектакъл за деца от 7 до 107, задължителен за възрастни! Един спектакъл за възрастни от 7 до 107, препоръчителен за деца!“

Няма как да не ви харесат разкошните костюми на художничката Даниела Николчова, както и играта на актьорите: Георги Няголов - Тони, Валери Вълчев - Сладкаря, Цветина Петрова - Банкерката, Николай Кенаров - Кучето, Биляна Стоева – Феята на зъбчето, Веселина Михалкова – Феята на радостните игри, Даниела Викторова – Феята на сдобряването, Теодора Михайлова – Феята на блестящите идеи, Константин Соколов – Големият вълшебник, Николай Божков – Доктор Сън, Гергана Арнаудова - Библио, Милена Кънева - Текаря, Юлияна Чернева – Майката.

Цена 5 лв. Пакет Фамилия за четирима 12 лв.

 

 

 

В ИДИЛИЧНИЯ „МЕСЕЦ НА СЕЛО“

11 октомври, Сцена Филиал, 19:00 - 21:00

„Идиличният пейзаж на драмата и любовните конвулсии на персонажите напомнят донякъде на магическата атмосфера в Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“, където всичко се омесва и взривява, световете на реалното и извънредното започват да си подражават в неподозиран „естествен“ спектакъл, тласнат от „сеизмичността“ на една лятна нощ; у Тургенев – на един летен месец“, пише изследователят на Тургенев Людмил Димитров. Една естетска трактовка на прочутата пиеса на Тургенев, с почерка на един

от най-оригиналните съвременни български режисьори Стилиян Петров. Сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева. С участието на актьорите: Даниела Викторова, Стоян Радев, Цветина Петрова, Валери Вълчев, Николай Божков, Пламен Димитров, Юлияна Чернева, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова,  Константин Соколов, Николай Кенаров, Алекс Маринков.

Билети: 10, 12, 15, 20 лв.

 

 

 

„КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“ В РОМАНТИЧЕН КЛЮЧ

 12 октомври, Основна сцена, 19:00 - 21:00

„Криворазбраната цивилизация” на режисьора Стоян Радев Ге. К. е една,  много по-различна от обичайната, интерпретация на познатата творба на Добри Войников. Тя определено въздейства романтично и това е търсено решение, което прекрасно извежда в сценографските и костюмографските си решения и Даниела Николчова. „Романтиката е ключов акцент в прочита на пиесата. Аз самата съм романтичка. Героите са романтици, те носят всичките си вещи, носят на гърба си целия свят.

А в същото време се намират на средата на нищото, на един голям кръстопът“, обяснява художничката. За ролята си на Мадам Злата в тази постановка младата актриса от Варненския драматичен театър Гергана Арнаудова бе отличена с Награда Варна 2017. Участват още: Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Славяна Иванова, Веселина Михалкова, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Валери Вълчев, Биляна Стоева, Теодор Папазов, Константин Соколов, Даниела Викторова.

Билети: 10, 12, 15, 20 лв.

 

 

 

 

Един от емблематичните актьори на Варненския драматичен театър с над 100 роли на театралната сцена, бард и поет, ръководител на популярната театрална формация "Феникс" закръгли 60 години през октомври.

Да ни е честит и все така вдъхновен и вдъхновяващ!

 

Гледайте Свилен Стоянов в най-новата му роля на д-р Мортимър, главната роля в "Бащи, лъжи и още нещо" на

9 октомври, понеделник, 19.00, Сцена Филиал

в "БАЩИ, ЛЪЖИ и ОЩЕ НЕЩО"!

 

Октомврийският театрален маратон на Свилен Стоянов продължава и на:

12 октомври, четвъртък, 19.00, Основна сцена

в "КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ"

 

19 октомври, четвъртък, 19.00, Основна сцена

във "ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР"

 

24 октомври, вторник, 19.00, Сцена Филиал

в "ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА"

 

30 октомври, понеделник, 19.00, Основна сцена

в "КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ".

 

Ето и цялата завидна творческа биография на Свилен: кликнете тук

 

 

Прочетете още:

Чудото, което живее в театъра

 

 

 

 

3 октомври, 17.30, Сцена Филиал

 

Уважаеми колеги от варненските медии,

Каня ви на блиц прес среща, непосредствено преди премиерата на комедията "Комичната илюзия" по Пиер Корней, постановка на Васил Дуев, един от най-предизвикателните млади български актьори и режисьори, художник Даниела Николчова. с актьорите Цветина Петрова (Изабел) и Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман), Константин Соколов (Матамор) и Николай Кенаров (Тъмничар, Ераст и страж)

Екипът и аз ще ви очакваме утре, 3 октомври, 17.30, на служебния вход на Сцена Филиал.Ще имате възможност да запишете откъс от спектакъла, специално подбран от режисьора и да направите вашите интервюта с него,  художничката и актьорите в главните роли.

 

Стоян Радев"Спектакълът е с изключителна театрална енергия. Феерия, пронизана от духа на трагикомедията, с романтични нюанси в обрисуването на персонажите. В различните си действия ни превръща в страстни със традалци на трагични обстоятелства, но пък в моментите на смях ни сближава ревностно с персонажите, които се опитват да надхитрят глупостта и коварността. По време на спектакъла зрителят е така запленен, че не му остава време да си гледа часовника и да изчислява минутите до края на събитието. Магията е тотална", пише в отзива си за спектакъла театралната критичка Елица Матеева.

 

В центъра на забавната интрига стои Изабел, която е влюбена в Клендор и отхвърля благородника Адраст, натрапен от баща й. Ето и 3 кратки цитата, разбира се, в древната рима на aлександрина :)

 

КЛЕНДОР: За Изабел копнея,

сърцето ми тупти единствено за нея...

 

ИЗАБЕЛ: Когато любовта е слабо чувство, тя

с преструвки и лъжи се крие от света;

но с нас не е така – и кой ще ни попречи ?

 

ЖЕРОНТ: Разюздана младеж расте във днешно време! Свещения си дълг посреща като бреме;и бащината власт безсилна е дори момичешкия нрав докрай да усмири.

 

А какво точно се случва, ще разберете, ако дойдете на спектакъла, на който също сте поканени.

До утре!

 

Виолета Тончева, PR

С „Бащи, лъжи и още нещо“ искаме да дарим радост, да направим всеки зрител по-позитивен и усмихнат, казва актьорът Свилен Стоянов, който празнува 60-годишен юбилей

 

Публикувана: 19  Sep 2017 | 14:34

Снимка Полина Петрова

 

„Бащи, лъжи и още нещо“ е комедия за грешките, които допускаме. Това определение даде режисьорът Костадин Бандутов в навечерието на премиерата на спектакъла, която е първа за новия сезон на варненския драматичен театър. Това не е първа среща на Костадин Бандутов с творчеството на Рей Куни. Режисьорът на практика „открива“ английския драматург, станал известен с прозвището „краля на комедията“ за българската публика.  Спектакълът „Между два стола“ със своите 151 представления в периода 1990-1998 година се оказва най-дълго играният на голяма сцена в най-новата история на Варненския драматичен театър.

 

„БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“

Актуалният прочит на „Бащи, лъжи и още нещо“ е втори за Костадин Бандутов след 25 години. „Бащите, лъжите и още нещо винаги ще ги има“ – казва режисьорът с усмивка. „Ако зависеше от мен аз бих повторил много от спектаклите, които съм поставял през годините. Това е един от начините да покажем на младото поколение, че има и друга култура, различна от културата на телефона, лаптопа и таблета, за която характерна е бързо поднесената информация, която те получават на готово. Другата причина да поставя отново „Бащи, лъжи и още нещо“ е, че това е една много атрактивна и смешна комедия. Рей Куни е майстор на ситуативната комедия и в ситуации, които дори режисьорът и актьорите, а оттам и зрителите смятам за изчерпани, той успява да намери оригинали решения. Новото в спектакъла сега е, че налагам един много бърз ритъм ,– това е, което искам от актьорите. Носен от това бясно темпо човек няма време да спре, да помисли, да разбере къде греши и как да постъпи“ – допълни Костадин Бандутов.

 

Ако се сравни спектакълът „Бащи, лъжи и още нещо“ днес и преди 25 години, човек ще си даде сметка как изтича времето. Свилен Стоянов преди е бил в ролята на сина, а сега е в ролята на бащата. „Сега изпитанието е по-любопитно, защото публиката е по-различна, по-динамична, с по-различни усещания за изкуството. Не е никак лесно да вляза в ролята на бащата, след като съм бил в ролята на сина.

Младият Лезли е един изключително позитивен образ, който печели много симпатии в публиката, защото на практика той е потърпевш от тази ситуация, в която попадат възрастните. Бащата е съвсем различен – човек, сигурен в своя път, отдал всичко на кариерата и успеха, но загърбил по някакъв начин личните неща. Оказва се в един момент, че целият му живот се преобръща на 180 градуса и той трябва да преодолее една драматична за него ситуация, ако може…Отстрани персонажът изглежда смешен, както и всички останали, разбира се, но те са поставени в драматична ситуация, в един сложен за житейския си път период. Решението, което предлага г-н Бандутов е доста атрактивно и със здрави драматургични основания и то изисква поливалентни актьори. Надявам се резултатът в крайна сметка да е удовлетворяващ за всички. Има още какво да търсим разбира се…

Има едно неписано правило в гилдията, че до 10-ото представление на един спектакъл той продължава да се „отглежда“ в процеса на срещите с публиката и в процеса на партньорството между актьорите на сцената. Основната ни цел е да дарим радост да направим всеки зрител по-позитивен и усмихнат, казва актьорът, който празнува 60-годишен юбилей. Свилен Стоянов си пожела още много творчески предизвикателства занапред, които да го зареждат с удовлетворение от посланията, отправени към публиката. „Знам, че имам още какво да дам, затова искам само да бъда здрав и позитивен. Да хвърлим назад ежедневните тегоби, защото животът е един“, допълни той.

 

Станислав Кондов е младият актьор, който ще пресъздаде на сцената образа на сина Лезли в актуалния прочит на „Бащи, лъжи и още нещо“. „Беше ми много интересно да изследвам този младеж, който е почти на моите години, а на практика толкова различен от мен, той е луда глава, бунтар. Елате и ще видите, няма да издавам повече. Направихме представлението с много труд, с много любов и с много смях. За мен беше много забавно“, сподели Станислав.

 

За него и за Полина Недкова това е дебют на сцената на варненския театър. И двамата са от Варна и споделят, че са израснали в местните театрални школи и стремежът им към сцената е бил точно заради актьорите, с част от които сега излизат заедно в представлението „Бащи, лъжи и още нещо“. „Да дойда във варненския театър за мен е мечта и приключение. Вълнувам се. Аз имам големи очаквания от този театър, надявам се и той да има от мен, за да мога да ги оправдая. Героинята ми в този спектакъл е много ентусиазирана и целенасочена. За мен по интересен е работният процес, репетициите, не толкова фойерверките накрая. И те са прекрасни, разбира се, но аз повече се вълнувам преди това“, разказа Поли преди премиерата.

 

Тази и утре вечер са двете премиерни представления на „Бащи, лъжи и още нещо“. Началният час е 19:00, на сцена „Филиал“. В спектакъла участват още  Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова и Малина Михалкова.

 

http://www.chernomore.bg/varna/2017-09-19/komediya-za-greshkite-koito-dopuskame-postavya-kostadin-bandutov-na-varnenska-stsena

 

 

Бащи, лъжи и още нещо“ – 19,20 септември, 19.00, Сцена Филиал - премиера

„Месец на село“ – 21 септември, 19.00, Сцена Филиал – нов прочит

„Сън“ - 26, 27 септември, 19.00, Сцена Филиал - премиера

 

В началото на своя 97-ми творчески сезон (2017-2018) Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще изненада своите почитатели с две премиери и един нов прочит на познато заглавие.

На 19и 20 септември, 19.00, Сцена Филиал, варненските театрали ще ни забавляват с „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни, постановка на майстора на комедията Костадин Бандутов, който обещава един комичен, но в същото време естетски спектакъл. Всъщност това е вторият му режисьорски прочит на варненска сцена на същата пиеса, а колко време е изтекло междувременно личи от факта, че Свилен Стоянов, който преди е играл ролята на сина, сега ще видим в главната роля на бащата.

С тази роля известният варненски актьор посреща своята 60-годишнина. Участват още: Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова. Сценографията и костюмите са дело на художника Петър Митев, с когото Костадин Бандутов отново работи в тандем, както беше и в комедията „Прелестите на изневярата“ от Валентин Красногоров.

 

Важно събитие предстои и на 21 септември, 19.00, Сцена Филиал, когато в магията на Тургеневия „Месец на село“ ще ни потопи режисьорът Стилиян Петров, заедно с Венелин Шурелов - сценографа, с когото създаде великолепните „Канкун“ и „Опасни връзки“. Визията на Венелин Шурелов впечатлява с ярка образност и експресия с много плътни картини, направени сякаш от големите майстори на руската живописна школа. Но под повърхността на пасторалната романтика бушува страстта, невъзможна да се случи... Един истински Тургенев, с неговия сложен емоционален свят, обсебващ зрителя с красота и загадъчност...

Новината тук е, че само няколко месеца след премиерата, екипът на „Месец на село“ е подготвил нови творчески изненади за публиката. Очаквайте ги от: Даниела Викторова, Стоян Радев, Цветина Петрова, Валери Вълчев, Николай Божков, Пламен Димитров, Юлияна Чернева, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Константин Соколов, Николай Кенаров, Алекс Маринков/Николай Маринков.

 

Втората премиера следва на 26 и 27 септември, 19.00, Сцена Филиал, с пиесата „Сън“, предназначена за младата аудитория. Авторката Магда Борисова притежава предимството да вижда света с детските очи. То й е отредено сякаш още от времето, когато израства в театъра покрай майка си Бисера Дживодерова, дългогодишен драматург на МДТ „Константин Кисимов“ - Велико Търново.

Завършва  право, занимава се с криминология и общинска политика, но писането на пиеси за деца си остава истинското й призвание. Според нея, право и литература не е чак толкова странна комбинация, особено като се има предвид, че такива именити детски писатели като Ран Босилек, Братя Грим и Шарл Перо също са били юристи.

Първият успех идва за Магда Борисова през 2011 година, когато печели с пиесата „Сън“ националния конкурс за детска драматургия на Варненския драматичен театър. Любопитно е, че на варненска сцена излиза най-напред другата й пиеса „Коледното приключение на…”, последвана от „Голямото коледно приключение 2“ през 2015 година. И двете постановки са дело на известния актьор и режисьор Стоян Радев Ге. К., който поставя през 2017 година и „Сън“.

Очевидно през последните години Магда Борисова е предпочитаният детски автор за Варненския драматичен театър. И има защо. Тя умее да разказва истории, които си струва да бъдат разказани. Умее, опирайки се на действителността, да изгражда любопитни нови художествени светове, в които реалното и имагинерното равностойно съжителстват.

Умее да се отнася с обич, разбиране и уважение към децата, не ги подценява, още по-малко ги смята за инфантилни, което, знаем, е често срещан недостатък в текстовете за деца от всички жанрове. Това, което не пропуска да направи, наред със забавлението, е да подтиква към размисъл младия си приятел. И колкото по-рано научи той най-важния житейски урок – сам да стига до истините, а не да ги получава наготово, толкова по-добре.

Сценография и костюми Даниела Николчова, участват Георги Няголов/Недялко Стефанов, Валери Вълчев, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Биляна Стоева, Теодора Михайлова, Даниела Викторова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Константин Соколов, Юлияна Чернева.

 

Резервация и продажба на билети:

 

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл

Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

 

 

 

 

Първа премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ в неговия 97-ми творчески сезон (2017-2018)

 

19, 20 септември 2017, 19.00, Сцена Филиал

 

РЕЙ КУНИ И БГ ТЕАТЪРЪТ

Английският драматург, актьор, режисьор и продуцент Рей Куни (1932) си е спечелил прозвището „Кралят на комедията“. Написал е над 70 пиеси, от които в България по-известни са „Между два стола“, „Бащи, лъжи и още нещо”, „Шантави пари”, „Прозорецът убиец”, „Две сватби и едно прелюбодеяние” и др. Първият, който открива Рей Куни за българската публика, е Костадин Бандутов, чиято постановка „Между два стола“ със 151 представления в периода 1990-1998 година се оказва най-дълго играният спектакъл на голяма сцена в най-новата история на Варненския драматичен театър. „По улиците ме спираха познати и непознати, за да ми кажат, че видят ли афиш за „Между два стола“, веднага си купуват билет, за да гледат спектакъла за пореден път. Явно имало е нужда от точно такъв текст и такъв театър в трудното българско време, веднага след промените“, спомня си режисьорът.

След Варненския театър, Рей Куни залива българските театри, стига се дори до своеобразна Рей Куниада в НДК, която показва всички постановки на нашумелия автор. Това преекспониране води по-късно до отдръпване, отегчение и дори заклеймяване в стила „от Осанна до Разпни го“. Разбира се, същественият въпрос, извън театралните моди, е как се поставя авторът.

 

Костадин Бандутов - Режисьор„БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“ ОТНОВО ВЪВ ВАРНА

 

19, 20 септемри 2017, 19.00, Сцена Филиал - първа премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ в неговия 97-ми творчески сезон

 

„Сега, когато художествената критика почти липсва и по нашите сцени шестват какви ли не долнопробни заглавия, Рей Куни може „да се нареди“ направо до Шекспир. Използвам това драстично сравнение, защото то очетава съмнителното ниво на повечето съвременни комедийни представления в България“, споделя Костадин Бандутов с тъга. 30 години по-късно той все така високо цени драматургията на Рей Куни и се връща към него, за да постави във Варненския театър „Бащи, лъжи и още нещо“.

 

Всъщност това е вторият му режисьорски прочит на варненска сцена на същото заглавие, а колко време е изтекло междувременно личи от факта, че Свилен Стоянов, който преди е играл ролята на сина, сега ще видим в главната роля на бащата. Специалният момент тук е, че с тази роля известният варненски актьор посреща своята 60-годишнина.

„БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“ „Свилен Стоянов, освен че е много дисциплиниран актьор, свири на цигулка и пее. Може би затова се стреми да изгради ролята си като музикална партитура, в която всяка нота има своето утвърдено място, но театърът има своите специфични правила.

Вярвам на Свилен и на всички останали актьори и съм убеден, че ще се получи един комичен, но в същото време естетски спектакъл“, казва режисьорът. Участват още: Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова, Малина Михалкова.

Сценографията и костюмите са дело на художника Петър Митев, с когото Костадин Бандутов отново работи в тандем, както беше и в комедията „Прелестите на изневярата“ от Валентин Красногоров. Костадин Бандутов - Режисьор Фотография Веселин Василев.

Премиерните спектакли на „Бащи, лъжи и още нещо“ предстоят на 19 и 20 септември, 19.00, Сцена Филиал. Това е първата премиера на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в неговия 97-ми творчески сезон.

 

НЕПРЕДВИДЕНИ СИТУАЦИИ, НАПРЕЖЕНИЕ И ДИНАМИКА, ГАРНИРАНИ С БРИЛЯНТНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

 

Повечето от пиесите на Рей Куни са изградени като комедия на ситуациите, в която реакциите на героите, изпаднали в необичайни обстоятелства, предизвикват усложнения, будещи смях. По подобен начин, в „Бащи, лъжи и още нещо“ успешната кариера на д-р Мортимър се оказва заплашена от неочакваната поява на неговия син, за чието съществуване до този момент той не подозира. Дилемата кариера и слава или син и проблеми води до безкрайна поредица от лъжи и гафове.Английското чувство за хумор присъства брилянтно и в тази песа на Рей Куни. Дори когато дадена ситуация изглежда изчерпана, той успява така да я завърти, че да извлече от нея максимално забавление. Оригиналност, напрежение, непредвидени ситуации и постоянна динамика карат публиката да следи интригата със затаен дъх. За да засилят възприятието, актьорите са натоварени с допълнителни технически задачи, които съпътстват всяко действие.

 

КАКВО ВСЕ ПАК Е ОЩЕ НЕЩОТО В „БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“?

 

„Това са въпросите, които идват в края на спектакъла. Рей Куни те кара да се смееш през цялото време, за да се замислиш накрая върху избора на сина, който посочва за свой истински баща съвсем друг човек“, обяснява режисьорът. Сценографът Петър Митев допълва: „Нещото подтиква зрителя да си зададе въпроса как той би реагирал в подобна ситуация, кара го да размисли къде се намира, кой е самият той. Това е философският въпрос как да намериш себе си.“„Защото всеки човек намира себе си, но в повечето случаи много късно“, обобщава Костадин Бандутов.

 

Виолета Тончева

 

 

 

 

 


 

 

29 август 2017, 21.00, Летен театър

 

Летният театър с неговата романтична атмосфера е повече от подходящо място за „Влюбеният Шекспир“ и зрителите, които ще дойдат в Летния театър на 29 август, 21.00, непременно ще се убедят в това. Суперпродукцията на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, превод и режисура Пламен Марков посценарий на Марк Норман и Том Стопард и драматизация на Ли Хол, в главните роли с Адриан Филипов и Цветина Петрова, е: „Един изумителен спектакъл, едно историческо събитие за българския театър. Струва ми се, че и най-взискателният зрител не може да остане равнодушен към „Влюбеният Шекспир”. Това е истинско тържество на професионализма, отличаващо се с култура и стил, с пластично и композиционно единство, с високи режисьорски и актьорски постижения.

Повече от три часа спектакълът се играе като на един дъх. „Влюбеният Шекспир”, създаден с мъдрост, вдъхновение, всеотдайност и рядко срещана творческа откровеност, е истински триумф за режисьора Пламен Марков. Той е сътворил един сложен и полифоничен спектакъл с изваяни актьорски изпълнения, които те заразяват с неповторимата си импровизационна стихия и невероятно богатия пластичен рисунък. Имаш чувството, че спектакълът търкулва от далечната Елизабетинска епоха до наши дни едно странно кълбо, изплетено от митове, тайни, догадки и паралели. И ти трябва да разплетеш това кълбо с индивидуалните си познания и душевни възможности. Всички създатели на спектакъла трябва да се гордеят с това, което са постигнали“. Този възторжен отзив „Влюбеният Шекспир“ получи не от друг, а от майстора на българската романтична сага, Академик Людмил Стайков.

„Влюбеният Шекспир“ на 29 август ще бъде своеобразен заключителен акорд на всички продукции на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представени в рамките на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017.

 

 

26 август 2017, 10.00, в зала „Европа“, ФКЦ

Йордан Георгиев
 
Филм за Йордан Георгиев - незрящия журналист от Варна, чиято любов към театъра го превърна в едно от големите имена в българския радиоефир

В рамките на тазгодишния филмов фестивал „Любовта е лудост“ на 26 август, 10.00, в зала „Европа“, ФКЦ, ще бъде излъчен документалния филм на актрисата и режисьор Яна Титова „88 MHz“. Филмът е посветен на Йордан Георгиев, незрящия журналист от Варна, чиято любов към театъра го превърна в едно от големите имена в българския радиоефир.

По Радио Алма матер, на честота 88 MHz в София Йордан Георгиев води от 9 години рубриката за култура „Без маски", всеки понеделник от 17:00. Той интервюира изтъкнати български творци, вниквайки дълбоко в тяхното изкуство и изваждайки на повърхността неща, които никой друг журналист не може да види. Сред неговите събеседници често са и артисти на Варненския драматичен театър, чиято продукция той редовно следи.

Неотдавна присъства и на премиерата на най-новата варненска постановка „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев, в Театър Римски терми.Книгата с интервюта на Йордан Георгиев „Без маски“, изд. „Жанет 45“, 2014, намери широк отзвук сред артистичните среди у нас.

 

Екипът на филма „88MHz"

Режисьор Яна Титова, оператори Адриана Янкулова и Мартин Балкански, монтаж Бохос Топакбашян, продуценти Илхан Текин и Александър Алексиев, NO BLINK STUDIO, ARS DIGITAL

 

 

 

 

2 ноември 1943 – 23 август 2017

Днес, 23 август 2017 година, почина известният актьор Христо Христов, свързал житейския си и творчески път с Варненския драматичен театър.

Каним варненската културна общественост да се поклони пред тленните останки на Христо Христов на 25 август от 9.30 до 12.00 във фоайето на Основна сцена.

В 11.30 отец Попов ще отслужи опело. Погребението ще се извърши в 13.00 часа в новите гробища.

 

Завършил Актьорство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1970 година, Христо Христов се превръща в един от ярките актьори на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Изиграл е над 120 роли, сред които: Цар Петър в „Боян Магьосникът“ от Камен Зидаров, Сусо в „Януари“ от Йордан Радичков, Следователят в „Прокурорът“ от Георги Джагаров, Кулигин в „Три сестри“ от А. П. Чехов, Динко във „Вампир“ от А. Страшимиров, Аврам Опитомителят в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Отец Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Хелмер в „Нора“ от Хенрик Ибсен, Джордж в „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ на Едуард Олби, Шишман в „Човекоядката“ от Иван Радоев, Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, Ган-дза Лин или Газолин в „Зойкина квартира“ от Михаил Булгаков и др.

През 2000 г., заедно актьора Михаил Мутафов, сценографа Тодор Игнатов, археолога Иван Иванов, изкуствоведа Румен Серфаимов и други колеги и приятели, Христо Христов създава Фондация „Варненско театрално общество”. Поставят се три заглавия: „Чудо” от Иван Радоев се играе 36 пъти в Кукления театър, „Вечеря за глупаци” от Франсис Вебер и „Ключ за седмото небе” достигат 20 представления.

През последните години Христо Христов се беше посветил с голяма любов на своите възпитаници от Театрално студио „Шанс“, много от тях подготви и изпрати да учат в НАТФИЗ, НБУ и дори в Кеймбридж. „Обичам децата. Моето верую е да се занимавам професионално с тях, не търпя любителство“, повтаряше той

Неговата постановка „Щуротии“ влезе в репертоара на театъра, „Суматоха” привлече публика в Концертното студио на Радио Варна. С Театрално студио „Шанс“ Христо Христов постави и пиесата на своята възпитаничка Биляна Тодорова „Писма на пясъка”, последва „Гущерчето или шпионажът през каменния век” от Александър Володин, а преди това в „Албена прокълнатата“ по Йордан Йовков Христо Христов вложи голямото си сърце на добруджанец: „ За мен „Албена” е най-хубавата българска пиеса за любов, омраза, жертвеност, зла съдба. Съселяните, с малки изключения, изпращат своята анатема към Албена, затова съм нарекъл постановката „Албена Прокълнатата”. Еманация както на красотата, така и на греха, Албена не върви съзнателно към греха, природата я тласка към него.“

По повод премиерата Христо Христов сподели още: „ Има нещо много странно - когато става дума за имот, за имане и въобще за някаква собственост, и човек стои от двете страни на кантара, той често избира имота. Имотът внася особен блясък в очите, алчността както някога, така и сега, е голяма беда и човек трудно се спасява от нея...“

Христо Христов умееше да прониква до най-големите дълбини на човешката душа, той умееше да съди, но и да прощава на своите герои, затова те бяха вълнуващи и истински. Незабравими остават разтърсващите му моноспектакли „Греховната любов на Зографа Захарий” и „Великденско вино”, както и последната му роля - Растаковски в „Ревизор” от Гогол.

Христо Христов – един изключително талантлив актьор, един докрай последователен и безкомпромисен в изкуството си творец!

Аплодисменти! И поклон!

 

Театрално-музикален продуцентски център - Варна

Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

 

17 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

На 17 август, в XV издание на Театър Римски терми във Варна отново ще витае  „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, най-новата постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров, за която е поканен нашумелият актьор, режисьор и драматург Васил Дуев.

Превод Пенчо Симов, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков. В главните роли най-доброто от себе си показват Цветина Петрова (Изабел), Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман), Константин Соколов (Матамор) и Николай Кенаров (Тъмничар, Ераст и страж).

В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра. Там всичките им проблеми, дори престъпления, изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове...

Режисьорът работи върху две версии, едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където след бравурния пръв спектакъл в края на юли сега предстои втора среща с изключително атрактивната постановка на Васил Дуев. Особено оригинално е решението да се използват максимално различните пространства на уникалния археологически обект, като публиката следи обратите в съдбите на героите, следвайки ги от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били любимо място за социални контакти и обществен живот, за разтуха и развлечения от всякакъв характер. Посещението на термите отнемало часове, най-често целия следобед.

Всичко започвало с ритуала на къпането, чиято цел била постепенното адаптиране на тялото към температурните разлики. От аподитерия (съблекалня) се влизало най-напред във фригидария (зала със студена вода), а след това в типидария (зала с топла вода), за да се стигне накрая до калдария (зала с гореща вода и басейни). При разкопките археолозите са открили тук много артефакти – голям брой архитектурни детайли, мрамотни и гранитни колони, увенчани с изящни римокоринтски капители и мраморни корнизи, които украсявали горната част на стените. Споменът за това великолепие на древния Одесос все още витае в Римските терми и създава очарованието на днешния Театър Римски терми във Варна.

 

Прочетете още:

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ С НОВИТЕ ЛИЦА НА ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР

Премиера на „Комичната илюзия“ с режисьор Васил Дуев

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ ОТ БАРОКА ДО ДНЕС

 

 

 

TOP