Актуални новини

Гастролът на Варненския и Пловивския театър потвърдиха тази тенденция

Автор: Мариана Цветкова - http://kulturni-novini.info

Обръщане към класиката и към българските корени – може би това е най-характерното за театрален сезон 2016-2017 г. и това бе потвърдено от неотдавнашния гастрол на Варненския и Пловдивския театър в София.

Тъй като тази година голям дял от номинациите за театралните награди на Съюза на българските артисти „Икар” се паднаха на извънстоличните трупи, затова интересът към представленията на Варна и Пловдив бе голям.

През март те отново ще пристигнат в София с нова продукция, така че ще може да оформим окончателно впечатленията си от тяхната работа за отминаващия сезон.

Две от показаните представления - „Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников, под режисурата на актьора Стоян Радев Ге. К. и „Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев на Диана Добрева се опират на българското, но подходът към поставянето им е коренно различен.  

Спектакълът на Стоян Радев Ге. К. „Криворазбраната цивилизация” е решен в стилистиката на България от началото на ХХ век и напомня малко лирическите романтични филми на късния Чарли Чаплин. Може би това се дължи на ретро сценографията и костюмите (дело на Даниела Николчова), както и на прекрасната музика, която звучи като фон през цялото време. Постановката далеч надхвърля добре познатия ни средношколски текст – малко наивната пиеса на Добри Войников, защото тя е обогатена с авторски вметки на режисьора.

В представлението успоредно вървят три линии. Освен основния сюжет на „Криворазбраната цивилизация”, добавено е пътуване на една театрална трупа, която репетира „Криворазбраната цивилизация” в чакалните на различни гари. Водещо в тези интермедии е показване всеотдайността на актьорите към театъра и обяснение в любов към това трудно изкуство.

Освен това в действието са вплетени автентични откъси от пресата от началото на ХХ век, от които научаваме как е била създадена морската ни трупа и критически текстове за нейните първи постановки. Тази „документална” линия се дължи на това, че спектакълът „Криворазбраната цивилизация” е посветен на 95-годишния юбилей на Варненския театър. Всичките линии се преливат плавно една в друга, така че зрителят на моменти сигурно се пита къде му се „губи”сюжетът на „Цивилизацията”, но пък това е обогатило постановката.

Вижте цялата статия тук: http://kulturni-novini.info

Гастролът на Варненския драматичен театър внесе оживление в разграфения театрален живот на столицата през февруари, струпа критична маса театрали на едно място, активира непринудена обмяна на мнения и оценки.

автор :Аглика Стефанова – Олтеан - http://kultura.bg

Три вечери подред шествието от зрители се придвижваше от театър на театър (описвайки странен йероглиф между Сатирата – Сфумато – Театъра на армията), за да разчете посланието на пътуващите варненски… апологети на театъра. Наричам ги така, защото това турне би могло спокойно да мине под мотото „Апология на театъра“. И ето защо.

Трите представления – „Криворазбраната цивилизация“, „Брак по принуда“ и „Едноокият цар“ –  бяха много различни като жанр, стил и настроение, далеч не бяха съвършени и самодоволно улегнали, но ако трябва да се опише накратко тяхното общо кредо, то би звучало така – желание за директно общуване с публиката, търсене на автентична връзка актьор – зрител в полето на специфично театралното, поклон пред театъра и неговата символична ценност, пред неговата мисия.

Прочетете цялата статия>> кликнете тук

Всяко турне на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в София за мен е истински празник за душата. От няколко години следя непрекъснато репертоара на трупата и съм изгледала всички постановки, поставяни на варненска сцена през последните пет години.

Вече стана традиция през февруари Варненският театър да гостува в София с най-новите си спектакли. През 2017-та трупата предложи на столичната публика три постановки – „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К, „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков и „Едноокият цар” на Петър Денчев.

Три различни пиеси от трима различни автори от различни епохи – възрожденецът Добри Войников,  един от най-видните представители на класицизма – Жан-Батист Молиер исъвременният каталунски автор Марк Креует.За мен бе истинско удоволствие и като почитател на театъра, и като журналист да изгледам и трите.

„Криворазбраната цивилизация”

Изключително съм впечатлена от режисьорския прочит на Стоян Радев Ге.К. на популярната пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Допадна ми решението на Стоян Радев да направи спектакъл в спектакъла, запазвайки сюжета и словата на възрожденския писател, но превръщайки героите на Войников в пътуващи артисти, които всъщност играят „Криворазбраната цивилизация”.
Те носят всичките си вещи в един куфар и сякаш в този куфар е затворен и техният свят. Облечени са в бели дрехи, които сякаш изразяват тяхната чистота като актьори, наивността на техните герои и в крайна сметка дават лъч надежда за едно по-добро бъдеще. В този смисъл режисьорът не следва буквално сюжета на пиесата, но това не означава, че той проявява неуважение към текста. За мен Стоян Радев превръща Войниковата пиеса в един съвременен, забавен, интересен и мъдър спектакъл, без да внася излишен модернизъм. Този негов подход – да поставя класически пиеси от български автори без грубо да ги осъвременява, забелязах и у неговата постановка на „Свекърва” от Антон Страшимиров. И в двата случая говорим за успешни съвременни спектакли в ретро стил, в които е направено елегантно съчетание между текста на Добри Войников и режисьорското решение да постави участниците в пиесата в друга среда, различна от вижданията на автора. Но от това спектаклите само печелят. И в двата случая Стоян Радев Ге.К. е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на остарелите изрази.

Така че всеки, който отива с нагласата да гледа буквален прочит на „Криворазбраната цивилизация”, ще остане разочарован. Вероятно леко разочарование ще изпитат и тези зрители, които си мислят, че ще гледат някаква нова версия на мюзикъла, поставен през 70-те години от Хачо Бояджиев. Аналогиите между двете постановки са неподходящи, тъй като те са съвършено различни като възприятие, настроение, послания. А и в крайна сметка между двете постановки стоят едни 40 години.

За мен „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К. е своеобразно намигване към българския бит и душевност, към българския стремеж към „цирвирзакция” или „циливилизакция”, както Мадам Злата произнася думата „цивилизация”. Но това режисьорско намигване към българина, който боготвори и възхвалява Европата и изобщо чужбина, без реално да знае какво го чака там, е направено без злоба, без сарказъм, а с добронамерена усмивка и ирония. Заслужени аплодисменти заслужават всички актьори, участващи в спектакъла и най-вече Гергана Арнаудова, която пресъздава образа на колоритната Мадам Злата.

Не на последно място „Криворазбраната цивилизация” на Варненския театър е един своеобразен поклон към актьорската професия, към всички тези, които играят в жега и студ, в светлина и мрак, под капещи тавани и при минусови температури или при невероятна задуха. Това е и поклон към неговите колеги на режисьора Стоян Радев Ге.К., който най-добре знае каква голяма отговорност към себе си и към публиката и какво отдаване на изкуството и раздаване към зрителите е да си актьор. Защото самият той се е посветил на Мелпомена.

„Брак по принуда”

Спектакълът „Брак по принуда” по Молиер на режисьора проф. Пламен Марков пленява с динамичност, екстравагантност и тънък френски хумор. Това е зрелищна постановка, изпълнена с енергия, жизнерадост и ритъм. Изключителен познавач на творчеството на френския драматург, проф. Марков се обръща към неговите безсмъртни фарсове, изобличаващи лицемерите, двуличниците и интригантите. „Брак по принуда” е изследване на човешката душа през призмата на комичното, изследване на пороците и слабостите на човека, характерни не само за времето на Молиер, но и за съвременното общество.

Съюзът на артистите в България обяви номинациите за годишните си награди ИКАР. Композиторът Христо Намлиев получи номинация за своята авторска музика в  постановката на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” „Едноокият цар” от Марк Креует, реж. Петър Денчев.

Христо Намлиев е роден е на 21 март 1968 г. в София. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на музиката към редица игрални и документални филми, както и към много куклени и драматични спектакли. Пианист и композитор в рок групата „Херманс Улф Бенд“, с която има издадени шест албума. Като музикант участва в различни формации, изявяващи се по престижни фестивали у нас и в чужбина. Kомпозитор, аранжор и студиен музикант,  Христо Намлиев е свързан със създаването на над 150 продукции от всички музикални жанрове. Носител е на престижните театрални награди ИКАР и АСКЕЕР, така че за музиката си в „Едноокият цар” той получава сега още една номинация ИКАР.

„Едноокият цар” ще се играе в столицата на 10 февруари в ТР „Сфумато” от 17.00 и 20.00 и в рамките на Софийския театрален салон 2017 – на 25 март в Театър „София”.

Постановката е селектирана за участие в МТФ „Славия” в Белград, където ще бъде представена на 14 март т.г.

СУ „Гео Милев” - Варна отбеляза в края на февруари своя празник, 122 години от рождението на училищния патрон Гео Милев, в театъра. Повече от 420 ученици от 6-ти до 12-ти клас препълниха Основна сцена на Варненския театър, за да гледат комедията „Свекърва” от Антон Страшимиров. Идеята, дадена от няколко преподаватели, бе приета единодушно както от учителската колегия, така и от учениците. Сред тях имаше и такива, които вече бяха гледали спектакъла, но това не им попречи да се включат в артистичния празник.

За артиста пък няма по-голямо удоволствие да играе пред многобройна публика, при това от млади хора. По реакциите на учениците можеше да се съди с какъв интерес следят развоя на сюжетното действие и съдбата на героите. Получи се едно от онези запомнящи се представления, в които сцената и залата заедно съпреживяват изкуството.

Артистите бяха възнаградени с продължителни аплодисменти, но това не беше краят на вечерта. Емоционалната театрална среща продължи с въпроси към режисьора Стоян Радев и трогателни поздравления към актьора Валери Вълчев, завършил също СУ „Гео Милев”.

„Искаме нашите ученици не само да бъдат приобщени към варненската култура, а да станат част от нея. Убедена съм, че ние не можем да обучаваме децата, без да ги възпитаваме и да им създаваме културни навици. Посещенията на театър са един от начините да култивираме у тях вкус към сценичните изкуства”, разказва директорът на СУ „Гео Милев” Албена Павлова.

Идеята е честването на патронния празник в театъра да се превърне в традиция. Отсега се планират и други посещения на спектакли.

Учениците очакват с нетърпение и премиерата на новата постановка на техния театрален състав „Синята птица”, който подготвя пиеса на Никита Михалков с приятелската подкрепа на режисьора Стоян Радев. Пиесата ще се играе на руски език и това е елемент от иновативното обучение по руски език чрез театрални способи. Успешната система е разработена в специален учебник от преподавателките в същото училище Румяна Тодорова и Розалина Димитрова. 

Театралният февруари във Варненския драматичен театър започва на 3 февруари, Камерна сцена „Стоян Камбарев”, 19.00, с първия премиерен спектакъл на „Приятели?”

Вторият премиерен спектакъл предстои на 15 февруари на същата сцена. За първия си режисьорски опит актьорът Николай Кенаров се спира върху пиесата на Здрава Каменова и Калин Ангелов „Гарфънкъл търси Саймън”. Прочутият дует от средата на миналия век дава отправна точка на двамата автори да създадат своята пиеса по близката до всеки човек тема за приятелството. Пиесата печели Националната награда за драматургия на конкурса „Иван Радоев” 2016. 

Да отгледаш приятел

„Приятели?” излъчва топлина, събира хората. Ще ми се, когато излязат от представлението, зрителите да се обадят на някого, да избягат от самотата”, обобщава  посланието на пиесата Здрава Каменова. Откъде тогава идва въпросителният знак в заглавието? „Въпроси има за всяко нещо в живота и всеки ден препотвърждаваме и сменяме пунктуацията. В динамиката на деня бързаме като че ли за глупости и не намираме време за съществените неща. А приятелството иска време, за да бъде отгледано, иска търпение и любопитство към другия”, убедена е авторката.

„Няма човек, който да не изпитва самота, тя е различна за всеки, всеки е самотен сам за себе си. Най-самотен може да се почувстваш в социалните мрежи, затова те не могат да заменят живия контакт. Трудно е да се излекува самотата, но нашето представление показва, че това не е невъзможно. За да преодолееш самотата, са необходими поне двама, които да намерят пътя един към друг в приятелството”, допълват в единомислие актьорите Валери Вълчев и Константин Соколов.

Николай Кенаров е варненец, следва Актьорство за куклен театър, завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2013 г. и още същата година, след участие в кастинг, влиза в състава на Варненския драматичен театър. Познаваме го от ролите му на търговеца Абдулин в „Ревизор”, Съдията в „Глупаци”, Поручик Дойчинов в „Свекърва, Фениман във „Влюбеният Шекспир” и др.

Валери Вълчев също е варненец, завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър” през 2012-а, годината, в която след кастинг става част от трупата на Варненския драматичен театър. На варненска сцена играе Бобчински в „Ревизор”, Aсенчо в "Свекърва", Снетски в "Глупаци", Григорий в „Доходно място”, Ривърз в „Ричард III”, Ламбърт във „Влюбеният Шекспир” и др.

Роденият в Стара Загора Константин Соколов завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2011 г. Работи в ДКТ - Враца, ДКТ „Иван Димов“ - Хасково, Театър „Българска армия” - София, а от 2015 г. е във Варненския драматичен театър, където изпълнява ролите на Герги в „Криворазбраната цивилизация”, Нол във „Влюбеният Шекспир” и др.

Да им пожелаем успех в театралното начинание „Приятели”.

На 4 февруари, Основна сцена, 19.00, ще оживеят героите от „Криворазбраната цивилизация” на Стоян Радев, който преди години също тръгва към режисурата от позицията на актьор и вече има редица постановки, заемащи водещо място в театралния афиш. Сред тях са „Домът на Бернарда Алба” с номинации АСКЕЕР за главна роля за всички актриси, „Паметта на водата”, „Свекърва”, обявена от варненските зрители за любим спектакъл, „Криворазбраната цивилизация” с Награда ВАРНА 2016.

Основните усилия на екипа на Варненския драматичен театър са насочени към успешното представяне на традиционния февруарски гастрол в София.

Тази година на различни сцени ще се играят три спектакъла. Началото поставя на 8 февруари в Сатиричния театър „Криворазбраната цивилизация”, посветена на 95-годишнината от основаването на Варненския театър.

Следват „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков на 9 февруари в Театър „Българска армия” и „Едноокият цар” на режисьора Петър Денчев в ТР „Сфумато” на 10 февруари.

Медиен партньор на варненския театрален десант в София за пореден път е БГ Радио. Интересът на публиката, по традиция, също е голям.

Билети на касите на театрите и в мрежата на eventim.bg

Прочетете повече:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24996&sid=3

януари – февруари 2017

След премиерните за България спектакли на  21 и 24 януари на  „Влюбеният Шекспир”, реж. проф. Пламен Марков, на 27 януари, 19.00, Сцена Филиал, ще се играе, както е обявен, „Едноокият цар”, реж. Петър Денчев. Пиесата, издържана в новия за България стил „комедия на наблюдението”, ни сблъсква с въздействието на политическия и социален живот върху интимния свят на човека. Постановката е селектирана за участие в Международния театрален фестивал „Славия” в Белград през март.

На 30 януари, поради заболяване на актьор, няма да се състои  предвиденият спектакъл „Прелестите на изневярата”.

Нов момент в програмата е влючването на 31 януари, 19.00, Сцена Филиал, на „Брак по принуда” - едно от най-търсените заглавия в репертоара на Варненския театър, с което проф. Пламен Марков ни връща към комедийната класика на Молиер.

3 февруари, 19.00, Сцена Филиал – Премиера на „Приятели?”

В началото на втория месец от 2017-а идва и втората премиера на Варненския театър за тази година. Това е „Приятели?” по пиесата "Саймън и Гарфънкъл", с която актрисата и драматург Здрава Каменова и режисьорът Калин Ангелов печелят Националната награда 2016 в драматургичния конкурс „Иван Радоев” - Плевен. Познатият от много общи проекти тандем присъства в репертоара на Варненския драматичен театър с „Гимнастика за бременни”. С новата творба на двамата автори младият и талантлив актьор Николай Кенаров прави режисьорския си дебют, включвайки колегите си Валери Вълчев и Константин Соколов в ролите на главните герои Гарфънкъл и Саймън.

Нещо за предисторията. „Саймън и Гарфънкъл” е сред най-популярните дуети през 60-те години на миналия век с няколко награди „Грами”. Приятелството между музикантите започва още от детството, за да ги изведе заедно на върха на славата. В аналогия с този всеизвестен факт, Здрава Каменова и Калин Ангелов изследват потребността от човешка близост в съвременното общество, където всичко се оказва въпрос на поръчка. Но дали наистина може да си купиш приятел?

Моля, прочетете в прикачения файл „Приятелството иска свобода и смелост” – интервю с Николай Кенаров.

„Криворазбраната цивилизация”, реж. Стоян Радев Ге. К., запазва мястото си на 4 февруари, 18.00, Основна сцена, но „Влюбеният Шекспир” на 13 февруари няма да се играе, поради заболяване на актьор.

На 16 февруари, 19.00, Сцена Филиал, вместо заплануваното представление „Глупаци”, на сцената ще излезе екипът на „Свекърва”, реж. Стоян Радев Ге. К.

Заболяването на същия актьор ще възпрепятства и предвидения за 22 февруари спектакъл „Прелестите на изневярата”. Тази очарователната комедия, реж. Костадин Бандутов, ще бъде играна чак в края на месеца, 27 февруари, 19.00, Сцена Филиал, вместо заплануваната „Свекърва”.

Останалите заглавия запазват местата си в първоначално оповестената програма.

Композиторът КАЛИН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за музиката на „Влюбеният Шекспир” – Премиера за България и 50-о театрално представление с негова авторска музика

21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена

Драматизация на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за филма „Влюбеният Шекспир” на Джон Мадън. Адаптация и постановка проф. Пламен Марков. Сценография и костюми Мира Каланова. Музика Калин Николов. Хореография и сценичен бой Камен Иванов. Асистент-сценограф Василена Ялъмова. Участват: Адриан Филипов, Цветина Петрова, Стоян Радев, Димитър Мартинов, Милена Кънева, Валентин Митев, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Стефан Додуров, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Пламен Георгиев, Полина Недкова, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Гергана Арнаудова, Симеон Лютаков, Константин Соколов, Николай Божков, Антонио Угрински, Недялко Стефанов, Анжела Жекова, Ели Пенчева. Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници

- Композиторът Калин Николов. Един човек, който присъства на всички репетиции на „Влюбеният Шекспир”, заедно с режисьора Пламен Марков. Едновременно наблюдател отстрани и участник във всичко, което се обсъжда, опитва, утвърждава или отменя, той следва правилата на своя собствен репетиционен процес. Подчинява се на своя вътрешен ритъм, който движи пръстите му върху клавишите на лаптопа или пък на свързания с него синтезатор. Колко ли от този дълъг, измерван вероятно в часове нотен текст, ще остане в крайна сметка в авторската музика на „Влюбеният Шекспир”?

- Както с всеки друг проект, така и в този има доста музика, която е написана за представлението, но не остава в окончателния му вариант. Това е нормално, така е и с някои предложения на актьорите и с някои режисьорски идеи.

- Какви все пак са критериите, по които редактираш, съкращаваш, докато доведеш нещата до онзи експресивен, обикновено минималистичен вариант, превърнал се в твоя запазена марка?

- Случващото се на сцената е това, с което се съобразявам най-често. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж. 

- Знам, че първоначално имаше намерение да използваш струнни инструменти, арфа, тимпан... А цугтромбонът, с който си завършил НУИ „Добри Христов” във Варна, той получи ли роля?

- Да, имаше идея да се използват на живо струнен квартет, арфа, тимпани и някоя дървен духов инструмент характерен за епохата на Шекспир, но времето, с което разполагахме и заетостта на музикантите не позволиха това да се случи. Колкото до тромбона, трябва да призная, че не съм свирил на него от много години.

- Как намери себе си Калин Николов в многопластово произведение като „Влюбеният Шекспир”, със заложените в него романтични, забавни, иронични, философски внушения? Какво ти повлия най-много - самият текст, режисьорското виждане, пространството, всичко това заедно, може би едноименният филм или нещо съвсем друго?

- През Шекспир, един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби.

Текстът е първото нещо, което запалва интереса ми. След него разговорите с режисьора. Срещата с актьорите на сцената и сценографията, заедно с костюмите, допълват картината, която ме вдъхновява да напиша музиката.

Обикновено не гледам филм или друго представление по същия текст, който работя аз. Искам музиката, която напиша, да е вдъхновена от моя проект, а не да е повлияна от проекта на някой друг.

Портал култура.бг

Проф. Пламен Марков за полифонията на любовта в своята нова постановка, „Влюбеният Шекспир“ на варненска сцена; за спонтанността на репетициите и неафиширания авторски театър

С режисьора разговаря Виолета Тончева 

„Влюбеният Шекспир“ – драматизация на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за филма „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, е ново заглавие не само за афиша на Варненския драматичен театър, на и за българския театър като цяло. Адаптацията и постановката са на проф. Пламен Марков; сценографията и костюмите – на Мира Каланова; музиката – на Калин Николов. Премиерата е на 21 и 24 януари. 

Ако продължим прочутия цитат на Шекспир за света като сцена, на която всички са актьори, с друг негов цитат, според който „само влюбените живеят, останалите съществуват“, излиза, че най-добрите актьори са влюбените… Една игра на интерпретации, от която тръгва може би и „Влюбеният Шекспир“…

Не смея да се намесвам така категорично в естеството на любовта, защото смятам, че нещата са по-объркани и объркващи. В нашата пиеса любовта също е с различни примеси. Хората се влюбват, разлюбват, разочароват, пак се влюбват, така че любовта във „Влюбеният Шекспир“ е по-динамичен и диалектичен процес, а не статично „състояние на духа“.

Чували сме и че „естественото състояние на човека е да е влюбен“, но всичко това са много красиви фрази, понякога верни, но и несъответни спрямо реалността. Любовта е сложно чувство, преплетено и с чувството за притежание, и с чувство за доминация, и с музите на вдъхновението, и с какво ли не. Любовта не е единно „чистофайническо“ чувство и по тази причина „Влюбеният Шекспир“ би трябвало да стане едно полифонично представление – разнообразно, с много жанрови промени, с любопитни сюжетни линии, с добро чувство за хумор.

Драматизацията на Ли Хол, върху която работите, различава ли се от сценария на известния филм на Джон Мадън от 1998 г. с Гуинет Полтроу, Джоузеф Файнс и Джуди Денч, отличен със 7 награди Оскар, включително за най добър сценарий?

Неизбежна е разликата, освен това в театралната адаптация има преформатирани неща, поставящи акцентите другаде. Във филма героят Марлоу, прочутият драматург Кристофър Марлоу, съвременник на Шекспир и негов най-изявен предтеча, е по-епизодичен, докато в драматизацията той е от основните персонажи. Двамата с Шекспир имат сложни отношения, ту си партнират, ту си съперничат, ту опитват да поставят другия „на мястото му“ и в тази богата гама от промени. Персонажът Марлоу има по-съществени драматургични функции от Марлоу в сценария. За разлика от други персонажи, които нашият автор Ли Хол е решил като периферни.

В най-новото си изследване „Театърът в България. 1989-2015“ проф. Николай Йорданов ви определя като един от ярките представители на авторския режисьорски театър в България. Всички ваши постановки на варненската театрална сцена също се открояват с авторския ви подход, който започва от превода и адаптацията, за да обхване след това всички компоненти на театралната постановка. „Влюбеният Шекспир“ няма как да направи изключение.

Да, но аз съм радетел на неафиширания авторски театър. Никога няма да видите постановка, обявена като „един спектакъл на Пламен Марков“, написано на афиша с огромни букви. Според мен авторството на режисьора не бива да е гръмко и претенциозно, а би трябвало да е по-деликатно, обогатяващо избраната тема, не толкова узурпиращо територията на драматурга, а прибавящо радикално нова гледна точка към тази тема. А за това кой има право и до колко да променя автора, Брехт има прочута фраза. На въпроса може ли да се променя Шекспир, той отговаря – „Може, който може“.

Много е деликатно да променяш написаното от автора, трябва да знаеш много за него, да умееш да променяш деликатно, но настойчиво, за да променяш радикално, но да е с уважение към автора, неговите идеи, неговия свят, органично и с отговорност към новата реалност.

Зрителите, които не са чели „Вуйчо Ваньо“ на Чехов например, са убедени, че моето представление, това е точно Чеховият вариант, те гледат света на Чехов или нещо, което твърде ясно се римува с него. Всъщност те не усещат и не бива да усещат като външни промените и зад всяка от тях не бива да се появява суетната глава на режисьора-автор на спектакъла.

Разликите между интегралния текст, превода и постановката са кардинални, макар да са външно незабележими за човек, който не ляга и става с класическия „оригинален“ вариант на тази пиеса. Същото е и с варненските ми постановки на прочутите пиеси „Ричард III“, „Ревизор“ и т.н. Като съвсем млад режисьор написах студия за вестник „Култура“ – „За режисьорската органика“ и досега съм привърженик на същия творчески подход.

Във вашите постановки „Вуйчо Ваньо“ от Чехов и „Ревизор“ от Гогол се говори и на един естествен за нас език, а всъщност пак става дума точно за такава елегантна адаптация. Тя не се натрапва, но приближава максимално съвременния зрител до автора.

Опитвам се и във „Влюбеният Шекспир“ базата ми за творческо съавторство да е в този ключ. Освен че много харесвам филма по сценария на Марк Норман и Том Стопард, аз много харесвам и автора на нашата драматизация – Ли Хол, и особено неговия филм „Били Елиът“. В нашата постановка ще се стремим да запазим свободния, даже фриволен дух и остроумието на филма „Влюбеният Шекспир“ и мечтата за творчество от „Били Елиът“.

Цветина Петрова  пред Виолета Тончева за ролите на Виола/Кент/Ромео/Жулиета във «Влюбеният Шекспир»

Драматизация на Ли Хол по филмовия сценарий наМарк Норман и Том Стопард, адаптация и постановка проф. Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов

Премиера за България, Варненски драматичен театър

21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена

- Какво е усещането да си във „Влюбеният Шекспир”, да играеш театър в театъра, при това с няколко роли – Виола/Кент/Ромео/Жулиета?

- Наистина, страхотно е, когато можеш да влезеш в различни роли в един спектакъл. Предизвикателството е още по-голямо.

- Сравнението с едноименния филм, отличен с няколко награди „Оскар” е неизбежно...

- На нас ни е ясно, че огромен процент от публиката, ще сравнява нашето представление с филма, но ние движим историята от наша гледна точка, от гледната точка на режисьора. Не се съобразяваме с филма, макар че сценарият на пиесата е доста близък до него.

- Проф. Пламен Марков държи особено на ироничния подтекст във всичко, който се случва на сцената. Как се справяте с това?

- Самият сценарий е написан доста леко, всичко върви комедийно и много приятно. Докато репетираме, има моменти, в които и ние самите не можем да избягаме от въздействието на смешното.

- Как преценяваш партньорството с колегите, вкл. Гуинет Полтроу?

- Гуинет Полтроу не ми е партньор на сцената (смее се), но ми е партньор по някакъв начин в изграждането на образа. Иначе бандата е супер, компанията е супер, съществува хубава енергия по време на репетициите, а това винаги се отразява на резултата. Въобще атмосферата е страхотна.

- И е добре човек да е влюбен, дори да не е Шекспир?

- О, да. Винаги е добре да си влюбен. Маркес има една великолепна фраза: „Хората мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!"

Прочетете още:

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА

Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“

Винаги се надбягвам със себе си

Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.

МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ