Актуални новини

Тодор Игнатов

В 95-годишния юбилеен творчески сезон на Варненския драматичен театър, сценографът Тодор Игнатов отбелязва 40-годишния си творчески път на неговата сцена и своята 65-годишнина.

Толкова юбилеи на едно място, в един театър - във Варненския театър, който е немислим без своя художник!

Завърших сценография в Художествената академия "Николай Павлович" в София. Бях разпределен по мое желание във Варна. Имах възможност да избирам между много сцени, но исках да съм на море. По това време в Бургас нямаше свободно място за сценограф.

В същото време професорите Гриша Островски и Желчо Мандаджиев тъкмо започваха работа във Варненския театър и вземаха със себе си млади хора от своя клас, така че аз избрах Варна.

Когато дойдох във Варна, проф. Мандажиев ми каза, че имал нужда от зрял художник, но аз му възразих, че в Художествената гимназия и в Академията съм се обучавал общо 10 години, което е повече от четирите години на актьорите във ВИТИЗ, така че моят опит всъщност не е малък.

Самочувствието на началото...

Самочувствието е важно във всеки етап от живота. Моето начало във Варненския драматичен театър бе с „Нашият град” от Торнтън Уайлдър на режисьора Андрей Калудов, която бе поставяна във ВИТИЗ, а ние я възстановихме, но по по-различен начин.

Следващата ми постановка беше „Честна мускетарска” от Валери Петров. Месеци преди това, тя бе поставяна във Военния театър. Колкото и нескромно да звучи, нашата постановка излезе поне с 3 нива по-добра от тази на военния театър.

За нея получих суперлативи, подкрепени с бутилка уиски, от големия театрален сценограф Николай Сърчаджиев, който в същото време беше завършил "Моята прекрасна лейди" във Варненския театър и беше на премиерата на „Честна мускетарска”.

Имах и посвещение от автора Валери Петров, което гласеше: "На четвъртия мускетар с четка".

Докато стигна до окончателното решение, поднесох около 25 сценографски варианта на Гришата. Работех по цял ден, даже спях в театъра, тайно от пожарникарската охрана.

Тъкмо преди Нова година, когато вече всички бяха излезли във ваканция за празниците, ми хрумна нова идея, веднага започнах да правя макета, до вечерта приключих и хванах влака за София. Гришата ме посрещна на гарата, отидохме у тях и аз му разказах какво съм намислил.

Тъй като Валери Петров е написал по-скоро сценарий за филм, в който действието се развива много динамично, ми хрумна да представя мускетарите като донкихотовци, които се бият с вятърни мелници.

Това ни беше и решението - всъщност животът около тях представлява сегменти от витла от вятърни мелници. Всяка картина беше като крило от мелница и когато се насложат всички картини, мелничното колело се завърта. Когато демонстрирах макета, Гришата ме потупа по рамото и ми каза: „Прителю, твоята сценография е направо за „Ковънт гардън”, но не и за България.”

Дълго обмисляхме възможна ли е въобще реализация на сцената на филиала.

Техническият директор на Сатирата ни помогна с груби изчисления, от които се разбра, че конструкцията ще тежи тонове, дори и да се изработи от дуралуминий.  Пълен абсурд, още повече, че цялото построение трябваше да се вдига във въздуха, а височината на сцената не го позволяваше.

Въодушевлението ми се стопи, заляха ме сякаш със студена вода. Тогава Гришата, няма да забравя, ми каза: „Не се отчайвай, млади човече, най-хубавите неща са простите неща. Идеята ти е страхотна и ние ще я осъществим, но по друг, по-театрален начин. Така се получи лекотата, която аз исках.

Като в „Ковънт гардън”...

Хм...(усмихва се). Спомням си, че техническият директор, като видя макета, също спомена нещо за „Ковънт гардън” и тази повторна асоциация нямаше как да не ме поласкае. Двамата, режисьорът и техническият директор, със своя опит ми подсказаха, че може по друг начин да се постигне същия ефект. Това беше първият ми урок, първото ми кръщение - театърът е магия. И колкото си по-голям професионалист, толкова по-големи магии може да правиш. Но преди да стане магията, трябва да натрупаш опит.

Сценографията е първата среща на зрителя с постановката, първото впечатление, а то – знаем, е най-важното. Мислиш ли за това, когато пристъпваш към новия проект?

Театърът е синтетично изкуство, но основно той въздейства със своята сценография и костюм. Преди да въздейства на зрителите, сценографията въздейства на самите актьори.

Още по време на репетициите сценографията ги предразполага за театралната игра, настройва сетивата им, отключва въображението им. Актьорите са като децата и ако обстановката около тях е адекватна, те започват да си вярват и това им помага да влязат в образ, който е обмислен от режисьора и художника. Ако сценографията е стерилна, тя няма да въздейства нито на актьорите, нито на публиката.

Истинската сценография не трябва да се изживява самостоятелно. Тя не е самоцел, а обслужва идеята на спектакъла. Тя не трябва да се налага - не трябва да пречи на спектакъла. Това е като дишането на човека - то е естествено и не пречи. Добрата сценография се усеща чрез актьорите.

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто със сценографа Тодор Игнатов-Тони в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

Актрисата Гергана Арнаудова за ролята на Мадам Злата и за репетиционния процес на премиерната постановка „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К., с която на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

Kaк се чувстваш в ролята на Мадам Злата, главната героиня в „Криворазбраната цивилизация” и твоя първа главна роля?

Предизвикателството е голямо, чувствам се отговорно и ми е хубаво.

Гледала ли си Ружа Делчева в тази роля?

Не съм гледала известната постановка на Телевизионния театър, но знам, че „Криворазбраната цивилизация” е била много популярна, давали са я всяка нова година. Ружа Делчева е голямо име в българския театър, хората много са я харесвали, чакали са на улицата да излезе от театъра, само и само да я зърнат на живо.

Интересна ли ти е Мадам Злата като персонаж?

 Тя не е просто интересна, тя е жена с мащаб, многопластова, с характер. Жена на място, знае какво иска сега го иска. Като българка отразява европейския тертип, не от онези със забрадката и престилката.

Забавното идва отттам, че тя не познава европейското, а има някаква своя представа за него. Но заблудата е присъща и на днешните хора. Мнозина българи вярват, че ако идат в чужбина, животът им веднага ще се оправи. Тези, които не познават Париж, смятат, че в Париж всичко е любов и т.н.

Но „Криворазбраната цивилизация” определено е любов...

О, да. Ние започваме и свършваме репетициите със смях, между нас съществува такава хармония и любов през целия репетиционен процес, че мисълта как след дни всичко това ще свърши, оставя празнота у мен. И се чудя какво ще правя сутрин, като се събудя...

Художничката Даниела Николчова за визията на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников на режисьора Стоян Радев Ге. К. – постановката, с чиято премиера на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

Как се живее в „Криворазбраната цивилизация”?

Не по-различно от днес, стремежът към един по-красив свят в присъщ на човека във всички епохи. Споделям напълно кoнцепцията на режисьора Стоян Радев Ге. К. за едни светли хора, устремени към бъдещето, с него мислим в една посока.

Изключително ми е приятно да работя със Стоян, мога много да науча от него, той ми е опора. Заедно правихме дълги проучвания за епохата, обмисляхме какви ли не идеи, докато се оформи крайното решение.

Предстaвлението визира съвсем конкретно второто десетилетие на XX век, костюмите са от градски тип, стилово изчистени и издържани в светлата гама с леки нюанси на бежово и зеленикаво. Обиколих доста магазини във Варна и София, докато намеря необходимите материи, но си струваше.

По време на репетиция ли идват най-добрите ти идеи?

Непрекъснато мисля за сценографията и костюмите, не се разделям с бележника си с мостри и постоянно обмислям как да направя нещата още по-добри. Отделям изключително внимание на детайла, чак до последното копченце.

Реших всеки персонаж да притежава и шапка, разбира се, различна и отговаряща на неговия характер. Процесът по изработване на костюмите и особено на шапките се оказа много интересен. Варненският драматичен театър разполага с прекрасни шивачки и тук искам непременно да благодаря на Йорданка Маринова, Каля Попова и Бинка Николова, които са истински професионалисти и творци.

С тяхна помощ нашите герои от „Криворазбраната цивилизация” изглеждат елегантни и красиви, в стила на онова време – вярвам, че и публиката ще ги хареса.

Костюмът на Мадам Злата по-специален ли е?

Костюмът на Мадам Злата също е красив, за което много допринася и самата актриса. Гергана Арнаудова умее да носи дрехата със самочувствие и така й придава допълнителна стойност.

Би ли носила някои от костюмите в „Криворазбраната цивилизация”?

О, да. Само че днес времето е различно, то налага друго облекло.

Някога градските хора са били много по-внимателни към външността си, според случая са се обличали в определен вид дреха, шили са си специални тоалети за театър, за ресторант, за бал, за път.

Въобще съществувал е по-строг етикет, докато сега ние сме изгубили това внимателно отношение към костюма, дрескодът е по-небрежен и обича да размива границите между стилове, видове костюми, материи.

И като едно съвременно работещо момиче ти също обличаш панталон с риза...

Харесвам удобните панталони, комбинирам ги с различни ризи, жилетки, шалове. От мен едва ли може да се почерпят идеи за обличане, но се надявам от сцената моите костюми да вдъхновяват хората и да ги накарат да забравят за трудностите в ежедневието.

Романтиката на „Криворазбраната цивилизация”...

Романтиката е акцент в прочита на пиесата. Аз самата съм романтичка. Героите са романтици, те носят всичките си вещи, носят на гърба си целия свят. А в същото време се намират на средата на нищото, на един голям кръстопът.

Театърът неимоверно много ме зарежда. Заставам пред белия лист, на който първоначално няма нищо, после върху него се появява рисунка, после рисунката и всичко, което е било преди това само в съзнанието ми, се пренася в ателиетата, а накрая го виждам на сцената. Това е невероятно преживяване, като дрога. И колкото и да съм уморена, влизам в театъра с усмивка. Имам тръпка и топка в гърдите, но знам, че това, което правя, е всичко, за което съм мечтала и учила. Това е най-голямото ми щастие. 

Прочетете повече:

Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

Хармония и любов в „Криворазбраната цивилизация”

 Георги Каприев

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.

С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.

Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.

За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.

Летопис на ДТ "Ст. Бъчваров" - Варна >> вижте он-лайн >> кликнтете тук 

Пламен Георгиев за своя Хаджи Генчо, сватбите и хумора

Интервю на Виолета Тончева с актьора от Варненския драматичен театър преди дебюта му в ролята на Хаджи Генчо от оперетата „Българи от старо време”, постановка на Държавна опера Варна, посветена на Националния празник

2 март 2016, 19.00

Сближи ли се вече с Хаджи Генчо?

Да, да, сближих се и още как. Моят герой Хаджи Генчо е доста известна личност, но аз се надявам да го направя още по-известен :) Ходил на поклонение в Йерусалим и станал хаджия, той смята, че всичко знае, макар че като килиен учител методът му на обучение май се изчерпва само с бастуна. Освен това е завистлив, лаком и хитър, мисли постоянно за изгодата си, все гледа нещо „да прелапа” и разтакава кандармите около годежа със стратегическата цел да изпие колкото може повече оки вино на бъдещия си сват. Как да не харесаш такъв човек J

Хаджи Генчо български патент ли е?

Едва ли е български патент, но хаджигенчовци много често се срещат у нас, доста устойчив тип са.

Дали все пак не изпитваме носталгия по „тежките сватби” от онова време...

Зависи. Ако тряба да правя паралел - някога родителите са обявявали пред сватбарите кой какво дарява на децата си, това е било тяхната гордост. То и сега даряваме, но не е толкова видно какво. Някога всички сватби са ставали по един и същ начин, в духа на фолклорната традиция, днес са модни сватбените агенции по американски модел. Сред тях обаче се срещат и такива, които предлагат  в офертата си сватбена церемония в духа на Българското възраждане, с автентични национални носии и това е начин да изразиш патриотизма си. Така че избор днес има, но май сватбите не са ни достатъчно...  

В спектакъла на „Едноокият цар” от Марк Креует, постановка на Петър Денчев, на семейната вечеря, по време на която се развиват събитията в пиесата, домакинът Давид (Симеон Лютаков) сервира на гостите бутилка специален „Ризлинг и Варненски мискет”, предоставен от нашите партньори от Винарска изба „Варна”.

Това е купажно вино от сортовете Немски ризлинг и Варненски мискет от регион Варна, преработвано по класическа технология, със завладяваща комбинация от аромат на розов цвят със свеж, фин и хармоничен вкус.

Виното създава дълготраен ароматен спомен и е комплимент за ароматни и пикантни храни. В случая - за „Пълнената ярка със зеленчуков рататуй”, приготвена от домакинята Лидия (Милена Кънева) по „предписание” на автора Марк Креует и със съдействието на „Бистро Кристо”, което – апропо, може да намерите вляво от Основна сцена на Варненския театър.

Повече за Винарска изба „Варна”: кликнете тук

„Едноокият цар” предупреждава...

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков, познат от редица други филми и сериали, играе ролята на полицая Давид в „Едноокият цар” от Марк Креует, с която се завръща на сцената на Варненския драматичен театър. Премиерните спектакли на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал, са част от специалните творчески събития в юбилейния 95-ти творчески сезон на театъра.

Всъщност ти приемаш ли го като завръщане?

Завръщане е… у дома. Влязох в състава на Варненския драматичен театър на неговия 75-годишен юбилей – още си пазя стикера оттогава, и съм тук за 95-годишния юбилей. Щастливо завръщане, защото съм необходим като актьор, което е по-важно от щатната принадлежност към трупата.

Да, режисьорът Петър Денчев не крие, че свързва идеята си за поставянето на „Едноокият цар” именно с теб в ролята на полицая Давид...

Той ме покани да участвам в проекта още преди година. Приех, ролята ми хареса. Първоначалните планове бяха за свободен проект на софийска сцена, впоследствие Варненският театър каза “Да” и плановете се пренаредиха, нататък историята е ясна.

Ролята ти допада, защото...

Защото е жива, истинска, конкретна. Давид е човек когото може би си срещнал вчера или ще срещнеш утре, той е реално разпознаваем и точно затова работата върху него ми е интересна.