Актуални новини

„Хенри IV” на Пирандело и Абаджиева

Кева Апостолова

Режисьорката Лилия Абаджиева и сценографът Васил Абаджиев ни показаха своя „Хенри IV” като ефектна драматична театрална поема. Сцената е превърната в имагинерно пространство, отцепено с тънка завеса от зрителите. Героите са изблъскани навътре в черепната кутия на сцената, която обаче не предпазва героите от наранявания, те се подпират един на друг, за да запазят равновесие в невидимите си усмирителни ризи или се движат в стресов ритъм, карат ни да се съмняваме кой говори, какво влошава дишането му, защо точно сега е жив, не може ли поне Хенри да се отскубне от тях, да пробие прозрачното черепно чело, да излезе на авансцената и да ни прониже с болката си. Може. Но на екран. Беше хубаво.

Лилия Абаджиева заявява замисъла си: „Това е историята на мозъка, историята на едно полудяване, копнеж по чистотата на младостта. ”

Труден текст – той затова е и отбягван от националния репертоар. Но театралната ни история помни първия български Хенри IV на Апостол Карамитев под режисурата на Енчо Халачев в Народния театър / 1970/, както и Атанас Атанасов в спектакъла на Крикор Азарян в Театър „Българска армия” /1998/…

И в тази своя постановка Абаджиева ни пленява със своята запазена марка „музикално паспарту” на представлението, което като звукова религия лети и обира отровата от новосъздадения, бъкащ от процеси сценичния свят. И тук тя е властна и иска да се влюбим точно в определени текстове, като ни ги повтаря, повтаря, докато ги запомним. Но за разлика от своя „Фауст” по Гьоте на същата варненска сцена, където акцент бяха Фауст /Михаил Мутафов/ и Мeфистофел /Стоян Радев/, тук тя не иска само Стоян Радев да е Хенри IV, а всички – и актьори, и зрители. Успява ли?

Нашите най-добри съвременни режисьори, между които е и Лилия Абаджиева, правят различен театър. Те научиха и нас зрителите да се радваме на многообразието, да проникваме в него и да го ценим. Има спектакли със затворени очи, които гледат навътре в себе си, има и други които се разливат от сцената към салона и са лесни за зрителен анализ.

„Хенри IV” е изчистен структурен модел, его-спектакъл. Неговият прожектор-слънце от дъното на сцената гори ретината ни, помага ни и пречи да виждаме само осветеното. Спектакъл, който кани публиката тя да се адаптират към него, а не той към нея, защото е сценично произведение с голяма вътрешна сила.

И така: какво гледах снощи при гостуването на варненския театър на сцената на Народния театър? Хенри IV нобелист ли е? Пирандело Шекспир ли е или аз съм Лилия Абаджиева? Обичам такива спектакли!

К. А.

https://theatremagazine.wordpress.com/

Ирина Гигова, в „Монитор“, вторник, 20-02-2018 - 17:48

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ гостува в София с най-доброто от актуалния си афиш миналата седмица. Спектакълът на Лилия Абаджиева „Хенри ІV“ по нобелиста Луиджи Пирандело, очаквано, преизпълни големия салон на Народния театър „Иван Вазов“ с изкушени, които устояха на насочения през цялото време безмилостно към тях от сцената прожектор, превръщащ я в царство на сенките. Като в черепна кутия на луд във въртящата се конструкция волно подскачаха персонажи, явно съхранени в (под)съзнанието на главния герой в оня момент на катастрофа, когато е бил предаден от приятели и любима. По време на жизнерадостна езда с маски онзи, който се е предрешил като въображаемия крал Хенри (Стоян Радев), пада и губи свяст, което му дава коз да се „скрие“ завинаги под маската и в лудостта, за да се спаси от раните, които му нанасят другите и от болката да го възприемат като такъв, какъвто всъщност не е. Илюзия, която от обкръжението му охотно прегръщат и поддържат. Ключови фрази от философския текст на Пирандело и размисли на режисьорката настойчиво се повтарят в тъканта на спектакъла и те, както и ефектът на воал, който „размива“ зрелището за погледа на зрителя, създават атмосфера на кошмарно съновидение. Но прожекторът сякаш подсказва, че привидно безумният ни вижда най-ясно и пита защо взаимно си причиняваме страдание. Постановката навярно би могла да поражда и други тълкувания, защото това като че ли е най-аморфната, мрачна и мистериозна работа на Абаджиева дотук. Сценографията и костюмите са на Васил Абаджиев, а в актьорския състав са още Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Симеон Лютаков, Васил Ряхов и др.

Съвсем друга е атмосферата в спектакъла на младия Васил Дуев, макар там също да се изгражда илюзия - „Комичната илюзия“ от Пиер Корней е интерпретирана от режисьора като жизнерадостен театър в театър в театъра. В това двойно и тройно „превеждане“ на реалността на езика на сцената веднъж магьосницата Алкандра (Гергана Арнаудова) представя на отчаяния баща Придаман (Пламен Димитров) какво се случва с прокудения му син Клендор (дебютантът Ненчо Костов), втори път тя се оказва режисьор, който поставя спектакъл пред очите ни, а трети път самият Дуев дърпа конците на цялата история. Класицистичната драма в стихове е възхвала на театралната магия, на театъра като живот и на живота като театър, а режисьорите са онези „деус екс махина“, които водят героите към добри и не толкова похвални дела за любовта на красивата Изабел (Цветина Петрова) и нейната прислужница Лиз (Сабина Коен). Самохвалкото Матамор в яркото превъплъщение на Константин Соколов е същински подранил барон Мюнхаузен, а двамата с Клендор на моменти стават и последователи на Дон Кихот и Санчо Панса. Стоян Радев като бащата на Изабел е още един ефектен център в представлението. Сценография и разкошните костюми са дело на Даниела Николчова.

http://www.monitor.bg/

Поради големия зрителски интерес, Варненският драматичен театър ще представи по време на февруарския си гастрол в столицата "Сън" от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К.,  за четвърти път. Представлението ще се играе на сцената на театър "Театро"  на 16 февруари от 12.00, а не от 11.00, както предварително бе оповестено.   Началният час се измества по-късно по технически причини. Билетите важат без заверка.

Режисьорът ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА за авторския й спектакъл „Хенри IV“ от Пирандело във Варненския драматичен театър, за пътешествието на душата и бягството от света като игра на въображението, но и като съзнателен избор, за великата метафора на Пирандело и алхимията на театъра

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА, публикувано в списание „АРТизанин“, брой 5, февруари 2018 г. https://artizanin.com/br-5/

В творчеството си проявявате подчертан интерес към големите драматурзи, класиците Шекспир, Молиер, Гогол, Чехов, Бекет. Във Варна поставихте преди време за пръв път в България „Фауст“ от Гьоте, през изминалия сезон в Плевен премиера имаше „Цимбелин“ от Шекспир, сега „Ако нямах лоши сънища“, отново Шекспир, даде старт на новия сезон в Театър „Азарян“ в НДК. В този висш драматургичен ред се нарежда и Нобеловият лауреат Луиджи Пирандело с предстоящата премиера на варненска сцена на една от най-известните му пиеси „Хенри IX”. Закономерно ли след Шекспир Ви привлече Пирандело? И с какво?

Да, моят последен сезон започна и приключи с Шекспир. „Цимбелин“ се оказа първата пиеса на Шекспир, преведена на български, досега непоставяна на българска сцена. Още тогава ме вълнуваше темата за същността и сянката, такова беше и сценографското решение на Васил Абаджиев. След това в „Ако нямах лоши сънища“ в Театър „Азарян“, продукция на НДК, изследвах проявленията на душата по Аристотел и въобще възможно ли е да съществува животът на духа в абсолютната си форма. Сценографският образ подсказваше идеята и духа на спектакъла – една въртележка като от лунапарк, но и изобразяваща Колелото на Фортуна. Независимо дали гледаш на тази въртележка като на игра или като на Колелото на съдбата, когато слезеш от нея, се обръщаш към големите и важни въпроси и си ги задаваш истински и в този смисъл спектакълът е тъга и копнеж по изгубения рай. Една личностна моя работа в първо лице, единствено число: „Аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствам владетел на безкрайни простори! Ако нямах лоши сънища!“ Какво би било, ако ги нямаше тези кошмари и демони, които ни измъчват? Защото ако говорим за съдбата Фортуна, нали цялото знание на света не може да помогне на Хамлет да преподреди света, да реши трагичната ситуация, пред която е изправен и да изрече: „Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!“

Но не само в „Хамлет“, също в „Ричард III“, „Макбет“ и в други свои творби Шекспир изследва амбицията и жаждата за власт. Сенека казва, че пътят нагоре и пътят надолу са един и същ път, но никой не е вникнал по-добре от Шекспир в същността на това явление. Като поет и драматург Шекспир за мен е философски и психологически iCloud на света, интерпретация на архетипните сюжети. По подобен начин и Пирандело поставя основния въпрос „Кой съм аз?“, така че преходът от Шекспир към Пирандело ми се се струва абсолютно закономерен. Освен пиесата „Хенри IV”, Пирандело е посветил цял роман на темата „кой съм аз“ и на невъзможността на човека да открие истинското си лице. От една страна всеки те вижда по свой начин, от друга страна ти сам се изгубваш през всичките социални маски, които си налагаш. Оттам и трудността да намериш себе си.

Ландолфо, един от героите в пиесата, отбелязва: „Историята на Хенри IV предлага сюжети не за една, а за много трагедии“. Знаем, че британският крал Хенри IV, епилептик и узурпатор на трона, става основен персонаж в творчеството на Шекспир. Със съвсем различен имидж се ползва френският крал Анри (Хенри) IV, първият крал от династията на Бурбоните, а в пиесата на Пирандело става дума за германския крал Хайнрих IV (1050-1106), който воюва дълги години с римския папа Григорий VII за доминация в католическа Европа. Кой е Пиранделовият “Хенри IV“ ? Може би събирателен образ?

На италиански заглавието на пиесата е „Енрико IV“. В пиесата главният герой всъщност няма име, той е един мним луд, който се представя за Хенри IV. И неслучайно Пирандело не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата личност, както и епохата, не са толкова важни. По-скоро пиесата се занимава с един почти метафизичен образ на времето и една велика метафора на живота като маскарад или детска игра. Звучи сложно, но се надявам, че ние сме намерили нейния верен театрален образ.

„ЕДНА ТОРБА БАРУТ“ - 15 февруари, 19.00, Сцена Филиал

„ВЕСТНИКАР ЛИ? - 16 февруари, 19.00, Сцена Филиал

Във февруарската  седмица, когато ДТ „Стоян Бъчваров“ представя най-новите си постановки в столицата, варненската публика може да види два топ спектакъла на театрите в Сливен и Кърджали.

ДТ "Стефан Киров" Сливен гостува на 15 февруари, четвъртък, Сцена Филиал, 19.00-21.00, с комедията на Йордан Йовков „ЕДНА ТОРБА БАРУТ“, режисьор Дамян Тенев; участват: Вяра Начева, Димитър Костадинов, Димитър Марков, Августин Демерджиев, Пламен Петков.

На 16 февруари, петък, Сцена Филиал, 19.00-21.00, екипът на Театрално-музикален център Кърджали ще разсмее зрителите с една друга позната комедия – „ВЕСТНИКАР ЛИ?“ от Иван Вазов, режисьор Гълъб Бочуков, участват: Васил Драганов, Петър Мастагарков, Елена Кънева, Велина Ясенова, Радослав Арнаудов, Борислав Христов, Александър Христозов.

http://bnr.bg/post/100931033

http://bnr.bg/horizont/post/100930554/varnenskia-dramatichen-teatar-stoan-bachvarov-predstava-5-spektakala-pred-sofiiskata-publika-ot-12-do-16-fevruari

http://bnr.bg/post/100929995

Представлението "Сън" на ДТ "Стоян Бъчваров", включено в поредицата "Семеен театър в събота", 3 февруари, 16.00, Сцена Филиал, се отменя заради обявената грипна ваканция.
 
Умоляваме зрителите да презаверят билетите си на касите на театъра.

Театралният февруари започва на 1-ви, четвъртък, Основна сцена, 19.00, с „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. В познатата комедия на Добри Войников режисьорът  Стоян Радев Ге. К. е привнесъл романтиката  от живота на пътуващи артисти, отдадени докрай на своето изкуство. Едно любимо представление, в което участва почти цялата трупа на Варненския театър, начело с  Гергана Арнаудова, отличена с награда ВАРНА за великолепното си превъплъщение в ролята на Мадам Злата.

На 2 февруари, петък, Основна сцена, 19.00, ще се играе постановката на Кузман Попов „РИГОЛЕТО“ пошедьовъра на Верди за тъжната съдба на шута, когото освен дъщеря му Джилда, никой в двора не обича.

В ролята на шута ще аплодираме перфектния Венцеслав Анастасов, Валерий Георгиев ще се преобрази в Херцога на Мантуа, една от любимите му роли, а изящната Мария Павлова се готви с вълнение за дебюта си като Джилда.

На диригентския пулт този път ще застане Маестро Страцимир Павлов.

В същия ден, 2 февруари, петък, но на Сцена Филиал, 19.00, зрителите ще проследят „КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“. Верен на автора Пиер Корней, Васил Дуев режисира с много въображение и елегантност театъра като спасение. Театърът едновременно като метафорично и реално пространство, където проблемите намират разрешение, а греховете изглеждат простени. Впечатляващо артистично присъстие на дебютантите Ненчо Костов, Ивайло Иванов и Сабина Коен, както и на Цветина Петрова, Константин Соколов, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Николай Кенаров.

На 3 февруари, Сцена Филиал, 16.00, е време за Семейния театър в събота, който ще увлече деца и родители, заедно с момчето Тони в „СЪН“,една приказна смесица от фентъзи и символизъм. Приключенията с феи и митични същества, придружени разбира се с поука, са замислени от авторката Магда Борисова, за да вдъхновят след това художничката Даниела Николчова, режисьора Стоян Радев Ге. К. и актьорите за това много искрено и много вълнуващо театрално преживяване.

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com