Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

 

Композиторът КАЛИН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за музиката на „Влюбеният Шекспир” – Премиера за България и 50-о театрално представление с негова авторска музика

21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена

 

Драматизация на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за филма „Влюбеният Шекспир” на Джон Мадън. Адаптация и постановка проф. Пламен Марков. Сценография и костюми Мира Каланова. Музика Калин Николов. Хореография и сценичен бой Камен Иванов. Асистент-сценограф Василена Ялъмова. Участват: Адриан Филипов, Цветина Петрова, Стоян Радев, Димитър Мартинов, Милена Кънева, Валентин Митев, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Стефан Додуров, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Пламен Георгиев, Полина Недкова, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Гергана Арнаудова, Симеон Лютаков, Константин Соколов, Николай Божков, Антонио Угрински, Недялко Стефанов, Анжела Жекова, Ели Пенчева. Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници

 

- Композиторът Калин Николов. Един човек, който присъства на всички репетиции на „Влюбеният Шекспир”, заедно с режисьора Пламен Марков. Едновременно наблюдател отстрани и участник във всичко, което се обсъжда, опитва, утвърждава или отменя, той следва правилата на своя собствен репетиционен процес. Подчинява се на своя вътрешен ритъм, който движи пръстите му върху клавишите на лаптопа или пък на свързания с него синтезатор. Колко ли от този дълъг, измерван вероятно в часове нотен текст, ще остане в крайна сметка в авторската музика на „Влюбеният Шекспир”?

- Както с всеки друг проект, така и в този има доста музика, която е написана за представлението, но не остава в окончателния му вариант. Това е нормално, така е и с някои предложения на актьорите и с някои режисьорски идеи.

 

- Какви все пак са критериите, по които редактираш, съкращаваш, докато доведеш нещата до онзи експресивен, обикновено минималистичен вариант, превърнал се в твоя запазена марка?

- Случващото се на сцената е това, с което се съобразявам най-често. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж. 

 

- Знам, че първоначално имаше намерение да използваш струнни инструменти, арфа, тимпан... А цугтромбонът, с който си завършил НУИ „Добри Христов” във Варна, той получи ли роля?

- Да, имаше идея да се използват на живо струнен квартет, арфа, тимпани и някоя дървен духов инструмент характерен за епохата на Шекспир, но времето, с което разполагахме и заетостта на музикантите не позволиха това да се случи. Колкото до тромбона, трябва да призная, че не съм свирил на него от много години.

 

- Как намери себе си Калин Николов в многопластово произведение като „Влюбеният Шекспир”, със заложените в него романтични, забавни, иронични, философски внушения? Какво ти повлия най-много - самият текст, режисьорското виждане, пространството, всичко това заедно, може би едноименният филм или нещо съвсем друго?

- През Шекспир, един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби.

Текстът е първото нещо, което запалва интереса ми. След него разговорите с режисьора. Срещата с актьорите на сцената и сценографията, заедно с костюмите, допълват картината, която ме вдъхновява да напиша музиката.

Обикновено не гледам филм или друго представление по същия текст, който работя аз. Искам музиката, която напиша, да е вдъхновена от моя проект, а не да е повлияна от проекта на някой друг.

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

 

Портал култура.бг

проф. Пламен МарковПроф. Пламен Марков за полифонията на любовта в своята нова постановка, „Влюбеният Шекспир“ на варненска сцена; за спонтанността на репетициите и неафиширания авторски театър

С режисьора разговаря Виолета Тончева 

„Влюбеният Шекспир“ – драматизация на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за филма „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, е ново заглавие не само за афиша на Варненския драматичен театър, на и за българския театър като цяло. Адаптацията и постановката са на проф. Пламен Марков; сценографията и костюмите – на Мира Каланова; музиката – на Калин Николов. Премиерата е на 21 и 24 януари. 

Ако продължим прочутия цитат на Шекспир за света като сцена, на която всички са актьори, с друг негов цитат, според който „само влюбените живеят, останалите съществуват“, излиза, че най-добрите актьори са влюбените… Една игра на интерпретации, от която тръгва може би и „Влюбеният Шекспир“…

Не смея да се намесвам така категорично в естеството на любовта, защото смятам, че нещата са по-объркани и объркващи. В нашата пиеса любовта също е с различни примеси. Хората се влюбват, разлюбват, разочароват, пак се влюбват, така че любовта във „Влюбеният Шекспир“ е по-динамичен и диалектичен процес, а не статично „състояние на духа“.

Чували сме и че „естественото състояние на човека е да е влюбен“, но всичко това са много красиви фрази, понякога верни, но и несъответни спрямо реалността. Любовта е сложно чувство, преплетено и с чувството за притежание, и с чувство за доминация, и с музите на вдъхновението, и с какво ли не. Любовта не е единно „чистофайническо“ чувство и по тази причина „Влюбеният Шекспир“ би трябвало да стане едно полифонично представление – разнообразно, с много жанрови промени, с любопитни сюжетни линии, с добро чувство за хумор.

Драматизацията на Ли Хол, върху която работите, различава ли се от сценария на известния филм на Джон Мадън от 1998 г. с Гуинет Полтроу, Джоузеф Файнс и Джуди Денч, отличен със 7 награди Оскар, включително за най добър сценарий?

Неизбежна е разликата, освен това в театралната адаптация има преформатирани неща, поставящи акцентите другаде. Във филма героят Марлоу, прочутият драматург Кристофър Марлоу, съвременник на Шекспир и негов най-изявен предтеча, е по-епизодичен, докато в драматизацията той е от основните персонажи. Двамата с Шекспир имат сложни отношения, ту си партнират, ту си съперничат, ту опитват да поставят другия „на мястото му“ и в тази богата гама от промени. Персонажът Марлоу има по-съществени драматургични функции от Марлоу в сценария. За разлика от други персонажи, които нашият автор Ли Хол е решил като периферни.

В най-новото си изследване „Театърът в България. 1989-2015“ проф. Николай Йорданов ви определя като един от ярките представители на авторския режисьорски театър в България. Всички ваши постановки на варненската театрална сцена също се открояват с авторския ви подход, който започва от превода и адаптацията, за да обхване след това всички компоненти на театралната постановка. „Влюбеният Шекспир“ няма как да направи изключение.

Да, но аз съм радетел на неафиширания авторски театър. Никога няма да видите постановка, обявена като „един спектакъл на Пламен Марков“, написано на афиша с огромни букви. Според мен авторството на режисьора не бива да е гръмко и претенциозно, а би трябвало да е по-деликатно, обогатяващо избраната тема, не толкова узурпиращо територията на драматурга, а прибавящо радикално нова гледна точка към тази тема. А за това кой има право и до колко да променя автора, Брехт има прочута фраза. На въпроса може ли да се променя Шекспир, той отговаря – „Може, който може“.

Много е деликатно да променяш написаното от автора, трябва да знаеш много за него, да умееш да променяш деликатно, но настойчиво, за да променяш радикално, но да е с уважение към автора, неговите идеи, неговия свят, органично и с отговорност към новата реалност.

Зрителите, които не са чели „Вуйчо Ваньо“ на Чехов например, са убедени, че моето представление, това е точно Чеховият вариант, те гледат света на Чехов или нещо, което твърде ясно се римува с него. Всъщност те не усещат и не бива да усещат като външни промените и зад всяка от тях не бива да се появява суетната глава на режисьора-автор на спектакъла.

Разликите между интегралния текст, превода и постановката са кардинални, макар да са външно незабележими за човек, който не ляга и става с класическия „оригинален“ вариант на тази пиеса. Същото е и с варненските ми постановки на прочутите пиеси „Ричард III“, „Ревизор“ и т.н. Като съвсем млад режисьор написах студия за вестник „Култура“ – „За режисьорската органика“ и досега съм привърженик на същия творчески подход.

Във вашите постановки „Вуйчо Ваньо“ от Чехов и „Ревизор“ от Гогол се говори и на един естествен за нас език, а всъщност пак става дума точно за такава елегантна адаптация. Тя не се натрапва, но приближава максимално съвременния зрител до автора.

Опитвам се и във „Влюбеният Шекспир“ базата ми за творческо съавторство да е в този ключ. Освен че много харесвам филма по сценария на Марк Норман и Том Стопард, аз много харесвам и автора на нашата драматизация – Ли Хол, и особено неговия филм „Били Елиът“. В нашата постановка ще се стремим да запазим свободния, даже фриволен дух и остроумието на филма „Влюбеният Шекспир“ и мечтата за творчество от „Били Елиът“.

ВИНАГИ Е ДОБРЕ ДА СИ ВЛЮБЕН

 

Цветина Петрова  пред Виолета Тончева за ролите на Виола/Кент/Ромео/Жулиета във «Влюбеният Шекспир»

 

Драматизация на Ли Хол по филмовия сценарий наМарк Норман и Том Стопард, адаптация и постановка проф. Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов

 

Премиера за България, Варненски драматичен театър

21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена

 

- Какво е усещането да си във „Влюбеният Шекспир”, да играеш театър в театъра, при това с няколко роли – Виола/Кент/Ромео/Жулиета?

- Наистина, страхотно е, когато можеш да влезеш в различни роли в един спектакъл. Предизвикателството е още по-голямо.

- Сравнението с едноименния филм, отличен с няколко награди „Оскар” е неизбежно...

- На нас ни е ясно, че огромен процент от публиката, ще сравнява нашето представление с филма, но ние движим историята от наша гледна точка, от гледната точка на режисьора. Не се съобразяваме с филма, макар че сценарият на пиесата е доста близък до него.

- Проф. Пламен Марков държи особено на ироничния подтекст във всичко, който се случва на сцената. Как се справяте с това?

- Самият сценарий е написан доста леко, всичко върви комедийно и много приятно. Докато репетираме, има моменти, в които и ние самите не можем да избягаме от въздействието на смешното.

- Как преценяваш партньорството с колегите, вкл. Гуинет Полтроу?

- Гуинет Полтроу не ми е партньор на сцената (смее се), но ми е партньор по някакъв начин в изграждането на образа. Иначе бандата е супер, компанията е супер, съществува хубава енергия по време на репетициите, а това винаги се отразява на резултата. Въобще атмосферата е страхотна.

- И е добре човек да е влюбен, дори да не е Шекспир?

- О, да. Винаги е добре да си влюбен. Маркес има една великолепна фраза: „Хората мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!"

 


Прочетете още:

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА

Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“

Винаги се надбягвам със себе си

Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.

МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

 

 

 

 

 

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС

Адриан Филипов пред Виолета Тончева за ролята на Шекспир във „Влюбеният Шекспир”

 

Драматизация на Ли Хол по филмовия сценарий на Марк Норман и Том Стопард, адаптация и постановка проф. Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов

 

Премиера за България, Варненски драматичен театър

21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена

 

- Какво ще ни кажеш за Уил и Шекспир?

- Истината, само истината и нищо друго освен истината.

- Харесваш ли ли Джоузеф Файнс в същата роля във филма „Влюбеният Шекспир”?

- Да, харесвам го. Във филма ми допада не само той, там има съзвездие от добри актьори.

- Какъв основен акцент би извлякъл от сюжета?

- Режисьорът най-точно би могъл да каже. Това е пиеса за театъра и всичко, което се случва в него, как се прави разпределението на ролите и т.н., няма да издавам всичко. Пиесата е много динамична, действията се случват на различни места, има характерни ярки персонажи. 

- „Влюбеният Шекспир” е пиеса за и от Шекспир, нещо като Шекспир плюс. Това твоят свят ли е?

- Това е светът на всеки от нас. Всички минават през подобни периоди от живота си – влюбване, раздели, разочарование...

- Ти и Цветина сте донякъде „утвърдена влюбена двойка”, ако вземем предвид участието ви и в „Доходно място” на Крис Шарков. Това помага ли да предвиждаш нейните реакции?

- Винаги има нещо ново, което може да те накара да опознаеш човека срещу теб по-добре. Хубаво е хората да се изненадват приятно. Всъщност аз въобще не я познавам

- Как си представяш твоя зрител?

- Представям си зрители от различни възрасти. Хората на години вече са преживели това, за което разказва „Влюбеният Шекспир”, а на младите то тепърва им предстои. Надявам се всички те да бъдат очаровани от нашето представление.

 


Прочетете още:

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

ВИНАГИ Е ДОБРЕ ДА СИ ВЛЮБЕН

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА

Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“

Винаги се надбягвам със себе си

Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.

МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

 

Гастрол на Шуменския театър с „Агенти”

 

18 януари 2017, 19.00, Сцена Филиал

Агенти 

ДКТ „Васил Друмев” Шумен гостува във Варна на 18 януари, 19.00, Сцена Филиал с „Агенти” по пиесата „Гленгари Глен Рос” от Дейвид Мамет. За първи път актьорът Владимир Пенев застава от другата страна на сцената, за да режисира компанията на Йосиф Шамли, Пламен Манасиев, Александър Сано, Ивайло Захариев, Бойко Кръстанов, Роберт Янакиев, Иво Йончев и Теодора Духовникова. Сценография Диляна Асенова.

Четирима отчаяни агенти на недвижими имоти са принудени да продадат и невъзможното. На какво е способен човек, когато е притиснат до стената? Според гениалният майстор на интригата Дейвид Мамет – на всичко!

Четирима отчаяни агенти на недвижими имоти са принудени да продадат и невъзможното, за да не бъдат уволнени от корпорацията си. В тежките времена на финансова криза в Чикаго, „отличници“ и „загубеняци“ имат 48 часа, за да „затворят“ сделките си и да оцелеят в офисната джунгла.

Лъжи, ласкателства, подкупи, кражби, заплахи и влизане с взлом са само малка част от новите тактики на агентите. Но в света на бизнеса правилото е, че няма правила. Приятелите стават врагове, овцете стават вълци, всеки играе срещу всеки...

Неочаквано начало и още по-неочакван край в пиесата, с която американският драматург взима „Пулицър“. Остроумният и жив език на героите му е брилянтна демонстрация на израза „mametspeak”.

А когато Мамет говори, всички мълчим.

 

 

 

 

Христо Шопов с „Догодина по същото време” във Варна

9 февруари 2017, 19.00, Основна сцена

 

В рамките на националното турне 2017 на Христо Шопов, спектакълът „Догодина по същото време” от Бърнард Слейд гостува във Варна на 9 февруари, 19.00, Основна сцена. Превод, адаптация и постановка Георги Михалков, сценография и костюми Антония Попова, музика Иван Драголов. Пиесата е създадена от Бърнард Слейд през 1975 г., има редица награди и над 1400 представления на Бродуей.

Сега предизвикателството да се превъплътят в образите на Джордж и Дорис приемат Христо Шопов и Лилия Маравиля - актьори със забележителен талант и респектираща кариера.

Със своето майсторство те завладяват почитателите на театралното изкуство и ги увличат в едно страстно приключение из необятните лабиринти на човешката душа. 

„Догодина по същото време” е точката на пресичане на две търсещи се и отдадени една на друга души, извън параметрите на времето, социалния статус и битийните условности. История за една изневяра, превърнала случайността в съзнателен избор и повод за преоткриване - година след година...

Вдъхновяваща изповед, изпълнена със забавни ситуации, обрати, изпитания и възторжен триумф на любовта, като неизменно присъствие в житейските сезони.

 

 

 

 

 

 

Весели празници!

 

 

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

Постановка на проф. Пламен Марков


Кога, как и защо все пак се влюбва човек

21, 24 януари 2017, 19.00, Основна сцена

„Влюбеният Шекспир” е първата премиера на Варненския драматичен театър за 2017 г., дело на проф. Пламен Марков, член-кореспондент на БАН, един от най-изтъкнатите представители на съвременния авторски режисьорски театър в България. С неговото име са свързани едни от най-успешните постановки на Варненския драматичен театър както във времето назад, така и през последните години. Достатъчно е да припомним само абсолютния връх  „Ричард III” с 3 награди ИКАР, без да забравяме и последните топ спектакли на професора “Вуйчо Ваньо”, „Ревизор”, „Ретро” и „Брак по принуда”.

 

Както обикновено, така и сега стилът Пламен Марков започва от превода и адаптацията, за да обхване след това и всички режисьорски компоненти на театралната постановка. Ползвани са също преводни текстове от Валери Петров, Владимир Свинтила, също стихове от Кр. Марлоу, преведени от Александър Шурбанов и Евгения Панчева. Става дума за онзи романтичен сюжет, залегнал в основата на прочутия британско-американски филм от 1998 г. на Джон Мадън, с Гуинет Полтроу, Джоузеф Файнс и Джуди Денч, спечелил цели 7 награди Оскар.

 

Почти 2 години продължават преговорите на Театрално-музикалния продуцентски център Варна за получаване на авторските права върху драматизацията на Ли Хол, по сценария на Марк Норман и Том Стопард.

И както може да се очаква, в своя постановъчен екип Пламен Марков отново ангажира художничката Мира Каланова и композитора Калин Николов - същото звездно трио, което изведе на върха и „Ричард III”. Любопитна е сега смяната на гледната точка – от историческата драма на Шекспир към любовната история с Шекспир, която – макар и базирана върху някои исторически лица, все пак е измислена. „Влюбеният Шекспир” се позовава на театрален дневник, в който Филип Хенслоу, собственик на театър и продуцент, ако трябва да употребим днешна лексика, си е записал кому какви пари е изплатил.

 

Много от героите, репликите и сюжетните похвати се отнасят до пиесите на Шекспир, така че в съвременното преживяване на Шекспир присъства и автентичният Шекспир. Хореографията и сценичния бой разработва Камен Иванов, младата и талантлива варненка Василена Ялъмов, сега студентка по сценография в НАТФИЗ, асистира на доц. Мира Каланова.

 

Адриан Филипов и Цветина Петрова изпълняват централните роли на Ромео и Жулиета, но в тази комедия за недоразуменията около написването на прочутата пиеса „Ромео и Жулиета” и забраната жени да играят в театъра, значение имат, естествено, всички останалите персонажи.

 

Действащи лица и изпълнители:

Уил /Ромео                                         Адриан Филипов
Марлоу                                               Димитър Мартинов
Хенслоу                                              Стоян Радев
Фениман /Аптекар                             Николай Кенаров
Ламбърт /Тибалт                                Валери Вълчев
Бърбидж /Валентин                           Валентин Митев
Розалина                                             Полина Недкова
Тилни                                                  Пламен Георгиев
Кралицата                                          Веселина Михалкова
Виола/Кент/Ромео/Жулиета              Цветина Петрова
Дойката                                               Милена Кънева
Ралф/Дойката                                     Свилен Стоянов
Нол/Бенволио                                     Константин Соколов
Адам/Лейди Капулети                        Антонио Угрински
Джон                                                    Гергана Арнаудова
Уобъш/пролога                                   Пламен Димитров
Уесекс                                                 Стефан Додуров
Мадам де Лесепс                                Биляна Стоева
Нед Алейн/Меркуцио                          Симеон Лютаков
Сам/Жулиета                                      Недялко Сефанов
Лодкар                                                 Николай Божков
Моли                                                    Даниела Викторова
Кейт                                                     Анжела Жекова/ Ели Пенчева

Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници                                          

 

Цялата артистична свита около „Влюбеният Шекспир”, въоръжена със съответната доза английски хумор, се е наела да разясни, кога, как и защо все пак се влюбва човек!

Отговора на този, несъмнено съществен, въпрос, може да научите най-скоро на 21 и 24 януари 2017 г., когато на Основна сцена от 19.00 ще се състоят премиерните спектакли на „Влюбеният Шекспир”.

Виолета Тончева

 

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;

Работно време:а понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650; 669 651


Прочетете още:

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

ВИНАГИ Е ДОБРЕ ДА СИ ВЛЮБЕН

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА

Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“

Винаги се надбягвам със себе си

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.

МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”

 

 

 

 

 

 

Първа режисьорска изява на Николай Кенаров

3, 15 февруари 2017, 19.00, Сцена Филиал - Камерна сцена „Стоян Камбарев”

Приятели?„Приятели?"
от Здрава Каменова и Калин Ангелов
Постановка Николай Кенаров
Участват Валери Вълчев и Константин Соколов
Плакат Славяна Иванова

Постановката "Приятели?" е по пиесата "Саймън и Гарфънкъл", с която актрисата и драматург Здрава Каменова и режисьорът Калин Ангелов печелят Националната награда 2016 в драматургичния конкурс „Иван Радоев” - Плевен. Познатият от много общи проекти тандем присъства в репертоара на Варненския драматичен театър с „Гимнастика за бременни”. Сега, с тяхната нова творба младият и талантлив актьор Николай Кенаров прави режисьорския си дебют. В ролите на главните герои Гарфънкъл и Саймън той включва колегите си Валери Вълчев и Константин Соколов.

„Саймън и Гарфънкъл” е сред най-популярните дуети през 60-те години на миналия век с няколко награди „Грами”. Приятелството между музикантите започва още от детството, за да ги изведе заедно на върха на славата. В аналогия с този всеизвестен факт, Здрава Каменова и Калин Ангелов изследват потребността от човешка близост в съвременното общество, където всичко се оказва въпрос на поръчка. Но дали наистина може да си купиш приятел?

ПРИЯТЕЛСТВОТО ИСКА СВОБОДА И СМЕЛОСТ

Здрава Каменова- Кога актьорът Николай Кенаров поиска да влезе и в режисьорско амплоа?

- Отдавна се интересувам от това. Реших, че първо искам да поставя камерна пиеса, която да ми позволи да разсъждавам отстрани, вече не само като актьор. Спрях се на Здрава Каменова, защото отдавна харесвам тоэи текст. Направи ми впечатление с факта, че изисква въображение, притежава дълбочина, чувство за хумор и иэисква една особена органика. Пиесите на Здрава са написани с болка, но и с много любов. Всичко това видях и в „Гарфънкъл търси Саймън”, чиято премиера гледах в Сатиричния театър. Пиесата е действена - личи си, че Здрава Каменова е актриса. Има силна интуиция за истинност. И така първо избрах пиесата, а след това и моите колеги Константин Соколов и Валери Вълчев.

- На кои акценти залагаш в режисьорския си подход?

- Не търся да открия топлата вода. Съществено за мен е да излязат на преден план темата, тезите и позициите на персонажите. Появяват се интересни въпроси - как възниква приятелството, защо едни хора умеят да печелят приятели, други смятат, че не могат да създават приятелства, а се оказва, че всъщност са готови за истинско приятелство и т.н. В това отношение тезите на персонажите са крайно различни. При всеки има една представа как трябва да се случат нещата, но това не се получава по очаквания от героите начин. Много ми харесва точно това в пиесата. Когато нещата трябва да се случат, те се случват. И то не както си ги намислил, а някак естествено. В същото време се подхваща и темата - когато нещо голямо се случва, как реагираш. Но да оставим отворен въпросът как точно го приемат нашите герои.

- Как си партнирате тримата в репетиционния процес, доколкото ти сега се явяваш в ролята на режисьор?

- Чудесно. Мога само да благодаря на Косьо и Валери, които в нито един момент не са ме изоставяли, напротив - следват ме непрекъснато. Заедно се опитваме да успеем, да постигнем по-доброто, а това е най-важното.

- Какво те привлича в режисурата и с какви нейни изразни способи си служиш?

- В режисурата ми е любопитно как философски да изразиш позиция спрямо дадена случка в пиесата и в същото време тя да прилича на истина. Държа представлението да бъде отворено, подхождам интуитивно, не търся конкретен жанр. В съвременния театър жанровете се преплитат и колкото едно нещо е по-пластично, колкото по-бързо и рязко се сменят художествените средства, толкова е по-интересно. На думи е лесно, всъщност си е сложна работа. Имам още много да уча. Опитвам се да направя театър с гъсто и конкретно действие, театър, който да не губи енергия и темпоритъм по никакъв начин, етапите в него да преливат от един в друг.

- И най-важното...

- ... е това, което правиш, да те вълнува.

- Не ти ли се струва небичайно, че в тази пиеса за приятелството няма женски персонаж?

- Не. Тук става въпрос за взаимоотношения и проблеми, за които полът няма значение. И като ме питаш за най-важното, приятелството иска свобода и смелост, не илюзорни, а реални. Да можеш да нямаш скрити карти. Да можеш да кажеш всичко в очите. Има един тип смелост, която парадира за смелост, а всъщност когато се стигне до по-дълбоки пластове, тя се оказва точно обратното - страх.

- Приятелството е риск...

- И риск, и някакъв тип отговорност. За съжаление нашето съвремие изповядва, че нищо от това, което се случва, не ни обвързва. Не е вярно, няма как да не ни обвързва.

- Разбирам, че работата върху „Приятели?” е обвързала и вас.

- Така е. Освен на Косьо и Валери, дължа благодарност на Даниела Николчова, която ни помогна със сценографията, както и на Пламен Димитров за консултациите. Непременно искам да кажа още няколко думи за актьорите. Косьо Соколов е изключително експресивен актьор, докрай вдаден в работата си. Когато репетираш с него, направо имаш чувството, че сърцето му се блъска от пода до тавана и обратно. Във всеки един момент усещаш подкрепата му и знаеш, че той защитава това, което разказвате заедно. Валери Вълчев, направи страхотно израстване за последната година и с това представление го защитава великолепно. Много е стабилен в това, което прави. Раэличен е и е себе си едновременно.

Представлението лежи на плещите и на двамата и те с лекота успяват да държат разказа. Благодаря ви, приятели!

Виолета Тончева

 

 

 

 

 

 

Театрален афиш - Януари и Февруари 2017

 

TOP