Актуални новини

"Драконът" - 3, 4 окт., 19.00, Основна сцена. Премиера 

ОВАНЕС ТОРОСЯН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в „Драконът“, за поредната си среща с Явор Гърдев и взаимоотношенията в звездния екип на постановката

Гледахме те във Варна като Д`Артанян в мюзикъла „Тримата мускетари“, сега играеш, отново на варненска сцена,в политическата комедия „Драконът“. Каква е позицията на твоя герой Функционер акъм властта?

В началото моят герой няма отношение към властта, но след като претърпява провал, решава да си отмъсти и запомнил думите на баща си, че с власт може да постигнеш много,  във втората част на историята той започва да се стреми към нея.

Властта ли има повече нужда от Функционера или той от нея?

Реално би трябвало властта да има нужда от функционери, не обратното, но в нашата история, те са взаимно обвързани.

Преди години семейството ти идва в България заради събитията в Нагорни Карабах. Това формира ли по някакъв начин твоето лично отношение към властта?

Може би да. Нямам интерес към политиката, досега не съм намирал допирни точки с нея, но през последните години все по-често наблюдавам какво се случва в тази сфера.Според мен, да си политик, да си избран да управляваш, е трудно и отговорно занимание, но създава и предпоставки за злоупотреби. Мнозина използват властта за лични интереси, а не би трябвало да е така.

Не е трудно да намериш прототипи за своя герой...

Не, не е трудно. Нямам обаче конкретен прототип, по-скоро някакъв събирателен образ на човек, който след голям провал решава да отмъщава. В тази връзка говорехме с Явор Гърдев за механизмите, които променят човешкото поведение. За Хитлер и как неговият личен житейски неуспех се е отразил върху политическите му изяви, а по-нататък и върху съдбата на човечеството. Нещо подобно се случва и при моя герой като движение във времето. Постепенно той губи напълно чувствителността си спрямо другите и хладнокръвно ги игнорира.

Какво ти дава творческата среща с Явор Гърдев?

След „Хамлет“ и „Чайка“, сега за трети път работя с Явор Гърдев. Благодарен съм за поканата отново да съм в неговия екип, за мен е огромно удоволствие. Той е уникален режисьор, от който винаги има какво да научиш, по време на репетиция или извън нея. България има нужда от Явор Гърдев имного трябва да си го пази.

Как се чувстваш като част от звездната четворка Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев и Ованес Торосян?

С Мишо Мутафов работихме прекрасно в „Чайка“ и сега отново си партнираме в „Драконът“. С Мишо Билалов съм искал да си партнирам, но дори не съм си представял, че ще се засечем някъде. Той е много опитен актьор и аз с внимание го наблюдавам как изгражда образа на своя герой, Градоначалника.Стоян Радев пък е бил пример за мои приятели в Театралната  академия, които непрекъснато ми говореха за това какво казал или какво направил или щял да направи Стоян Радев. Да си партнирам сега с този същия Стоян Радев, за мен е любопитно и интересно. Вальо Митев също е чудесен актьор с богат опит и въобще мисля, че сме добра компания. Каня и публиката да се присъедини към нас и „Драконът“.

Прочетете още:

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

С „ДРАКОНЪТ“ ОТ ЕВГЕНИЙ ШВАРЦ

И ЗВЕЗДНАТА ЧЕТВОРКА МИХАИЛ МУТАФОВ, МИХАИЛ БИЛАЛОВ, СТОЯН РАДЕВ и ОВАНЕС ТОРОСЯН

Премиера - 3, 4 октомври, 19.00, Основна сцена

Блестящият руски разказвач Eвгений Шварц (1896 -1958) е известен детски писател и драматург. Сред театралните му творби се откроява пиесата за възрастни „Драконът“. Написана през Отечествената война, поставена веднага след нея, но свалена и забранена по времето на Сталин, тя поразява с актуалността си и днес. „Когато детските писатели започнат да пишат за възрастни, въображението им с болезнената си проницателност направо разбалансира света. Това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби“, обяснява интереса си към този текст Явор Гърдев.

Именитият режисьор, създал във Варна знаковите постановки „Бастард“, Марат/Сад“, „Крум“, „Пухеният“, „Калигула“ (2001-2008), се завръща с „Драконът“ на сцената на Варненския драматичен театър. В постановъчния екип той е привлякъл, заедно с предпочитания си композитор Калин Николов, художничката Свила Величкова, костюмограф на постановките му „Чайка“ и „Пияните“.

В титулната роля ще видим емблематичния Михаил Мутафов, изиграл главни роли във всички варненски постановки на Явор Гърдев. Същото се отнася и за Стоян Радев, който ще се превъплъти в ролята на Архиваря. В звездната главна четворка влизат още двама харизматични актьори – Михаил Билалов като Градоначалника и Ованес Торосян като Функционера. Плътно до тях се нарежда младото и перспективно попълнение във Варненския театър Ненчо Костов, комуто е поверена ролята на Героя в тази притча за въплъщенията на властта, както Явор Гърдев определя „Драконът“.

Наред с професионалистите от различни актьорски поколения: Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов,  Милена Кънева, Теодора Михайлова, Юлияна Чернева и Нели Вълканова, на сцената ще бъдат и най-младите: 16-годишната Александра Златева от традиционно добрия Детско-юношески театър „Златното ключе“ в ролята на Девойката и 7-годишния Здравко Кънчев от Детската академия “Питър Пан” при Кукления театър във Варна като Момчето.

Плакатът за „Драконът“ е дело на графичния дизайнер Димитър Трайчев, също сподвижник на Явор Гърдев от предишния му варненски период. Премиерата на 3 и 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена, ще бъде придружена с изложба, в която ще си взаимодействат авторски образи на „Драконът“, създадениот различни дизайнери. Експозицията ще има интериорен и екстериорен вариант - на Сцена Ротонда и в централната пешеходна зона на Варна. 

ДРАКОНЪТ

от ЕвгенийШварц

Притча за въплъщенията на властта

Постановъчен екип:

Редакция, сценична адаптация и режисура – Явор Гърдев

Сценография и костюми – Свила Величкова

Музика – Калин Николов

Действащи лица и изпълнители:

ДРАКОНЪТ - Михаил Мутафов

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ - Михаил Билалов

АРХИВАРЯТ - Стоян Радев

ФУНКЦИОНЕРЪТ - Ованес Торосян

ГЕРОЯТ - Ненчо Костов

ДЕВОЙКАТА - Александра Златева (ДЮТ “Златното ключе”)

КОТАРАКЪТ - Константин Соколов

МУЛЕТО - Станислав Кондов

УБЕДЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР - Валентин Митев

ИЗЯВЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР - Пламен Димитров

УБЕДЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ - Адриан Филипов

ИЗЯВЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ - Валери Вълчев

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ - Николай Кенаров

ПАТРУЛЪТ - Ивайло Иванов

МАЙКАТА - Милена Кънева

МОМЧЕТО - Здравко Кънчев (Детска академия “Питър Пан” към ДКТ-Варна)

БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Теодора Михайлова

ПО-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Юлияна Чернева

НАЙ-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА – Нели Вълканова

Прочетете още: Илюзорността на промяната

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

ДА СИ СЦЕНОГРАФ НА „ДРАКОНЪТ“

Варненският театър представя премиерно “Драконът” днес

Култура.БГ • Премиера на "Драконът" на Явор Гърдев

МЕДИЙНА СРЕЩА С "ДРАКОНЪТ"

По повод 70-годишнината на забележителния актьор, режисьор и писател Георги Велчовски, Харковският театър пристига във Варна на специален гастрол. На 21 септември 2018, 19.00, Сцена Филиал, украинските драматични артисти ще представят пиесата „Псета“ от Георги Велчовски, поставена от самия него в Харков през 2010 г. Представлението ще се играе на руски език с вход свободен.

Завършил ВИТИЗ през 1974 г. при проф. Надежда Сейкова, Георги Велчовски се изявява най-напред в Добрич, но по-голямата част от творческия си път свързва с Варненския драматичен театър. Създава запомнящи се образи на Попришкин в „Дневникът на един луд“ от Гогол, реж. Б. Богданов; Хлестаков в „Ревизор“ от Гогол, реж. Ст. Станчев; Зорба от „Зорба гъркът“ на Казандзакис, реж. Н. Петков; Живота Цвийович от „Д-р“ на Нушич, реж. Д. Стоянов; Полковникът от „Полковникът-птица“ на Хр. Бойчев, реж. Д. Стоянов-Нов, Джордж в „Догодина по същото време“ от Б. Слейд, реж. Р. Велеви много други.

На варненска сцена поставя и свои драматургични текстове, сред които „Първи частен партизански отряд в театъра“, „Псета“, „Рапанът“. В Театъра на виното в Музея Стара Варна зрителите продължават да го аплодират в неговия моноспектакъл „Ключът към рая“ по Казандзакис.

За актьорските си постижения е отличен с редица награди, сред които Награда ВАРНА за цялостно творчество, награда ЗЛАТНА МАСКА на ДТ „Стоян Бъчваров“ и др.

Георги Велчовски е познат и като автор на „Шамандура“, „Шамандура за лично ползване“, „Око в шамандурата“, „50 парчета“ и др.

Привилегирован да бъде роден в Деня на независимостта, Георги Велчовски ще отбележи личния си празник на 22 септември 2018, 19.00, в Музея Стара Варна, с премиера на новата си книга „Четирите посоки на света“, изд. „Барс“, 2018.

 Прочетете още: И В НАЙ-ОБИКНОВЕНОТО НЕЩО МОЖЕ ДА ОТКРИЕШ ТВОЯ МЕРКУЦИО

Актьорът, режисьор и писател ГЕОРГИ ВЕЛЧОВСКИ, роден в Деня на независимостта, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята 70-годишнина и неговата постановка „Псета“, с която Харковският театър гостува във Варна, още за Зорба гърка, Чудото и Меркуцио, за Fin del Mundo, шамандурата и „Четирите посоки на света“, за връзката между независимостта и отговорността

Георги Велчовски, един от забележителните актьори на Варненския драматичен театър, също режисьор и писател, ще отбележи своята 70-годишнина по уникален начин. Специално заради него във Варна идва Харковският театър, който ще представи на 21 септември, 19.00, Сцена Филиал, с вход свободен, неговата постановка на неговата пиеса „Псета“. Как се случи?

Стана случайно. На МТФ „Варненско лято“ се запознах с артисти от Харков и те ми поискаха някаква българска пиеса. Току-що бях привършил моите „Псета“ и им ги дадох. На следващата година директорката на театъра Лариса Михайловна дойде във Варна и ме покани да поставя „Псета“ в Харков. Първата постановка беше все пак във Варна, също през 2010 година. В Харков направих пиесата с два състава за 40 дни, беше хубав репетиционен период.

Искаш да кажеш, че през 2018-а Харковският театър ще покаже във Варна твоята постановка от 2010-а, която се е задържала толкова дълго в репертоара му. Та това е страхотно постижение!

Така излиза. Във Варна играхме „Псета“ три сезона. Спомням си, че за гастрола ни в Западните покрайнини Милена Кънева трябваше бързо да научи ролята на Кученцето в автобуса, защото двете колежки, които бяха разпределени в тази роля, напуснаха. В Харковската постановка също имат две Кученца, но тук във Варна сега ще играе трети актьор, защото другите не усяха да получат навреме международен паспорт. Все така му върви на Кученцето, когато тръгва на път.

В Цариброд се сприятелих с джазови музиканти, които все ми повтаряха, че представлението приличало на джазова импровизация. Започва някъде, набира нови и нови теми, докато накрая излиза основата тема. Наричаха го желязна конструкция и аз знам, че са прави. Спектакълът може да не се играе една година или няколко години, но след време отново предизвиква интерес. Това е историята на малкото кученце Джуниър, което си играе пред един жилищен блок, наблюдава хората, слуша разговорите им и си вади изводи. Джуниър не разбира защо хората се раждат голи, после се се затрупват с все повече вещи, защо се крият, лъжат и мамят. „Ние, кучетата не правим така. За нас най-интересното е, когато мама ни заведе да гледаме залеза. Много е хубаво, но хората нямат време за залези“, споделя разсъжденията си Джуниър.

За съжаление хората избиват семейството на Джуниър и него самия, а на небето той се среща с близките си. На това място във варненския вариант добавихме: „Ето и Апостол Карамитев е тук, и Иван Пожарски“, в Харков пък включихме Исак Дунаевски, който е работил в тамошния театър и т.н. Последната реплика на Джуниър, който след прераждането си в края на пиесата се оказва човек, гласи: „Защо господи ме прати в този труден човешки свят?“

„Псета“ ли е най-добрият ти текст?

Не, но той е най-емоционален, най-човешки и най-лесно стига до зрителя, особено го харесват младите. Точно затова реших с него да отбележа годишнината си.

Режисьорът ЯВОР ГЪРДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за скритите психологически и интуитивни механизми на политическото действие, за омагьосания кръг, в който заприличваш на врага, вместо да станеш негова алтернатива, за иронията и театралното номадство в разпознаването на „Драконът“

 „Драконът”, политическа комедия от Евгений Шварц. Преводач Лилия Илиева. Сценична версия и постановка Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова. Музика Калин Николов. Участват: Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес Торосян, Ненчо Костов, Александра Златева, Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов, Милена Кънева, Здравко Кънчев, Теодора Михайлова, Юлияна Чернева, Нели Вълканова. Премиера 3, 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна.

{Фотография Стефан Щерев}

След изключителния успех на „Чамкория“ на МТФ „Варненско лято“ 2018, режисьорът Явор Гърдев поставя на варненската театрална сцена „Драконът“ от Евгений Шварц. Написана по време на Отечествената война, поставена веднага след нея и веднага забранена от администрацията на Сталин, пиесата се оказва много интересна находка. Как попаднахте на нея?

Имам отдавнашна фиксация върху произведенията за възрастни на няколко световноизвестни детски писатели, както и на една особена група авангардни руски детски писатели от първата половина на 20-ти век. Явно в това да пишеш за деца има опасно вътрешно ускорение, което може да те изстреля като торпила в най-мистериозните зони на литературата за възрастни. Като дете например, много се боях от малките снимки на детските писатели по задните корици на книжките. В противовес на съдържанието на самите книжки, детските писатели изглеждаха толкова тъжни и сериозни, че предизвикваха у мен спонтанен панически ефект. Гледаха така сякаш знаят някакви страшни тайни за живота, които не искат да ти кажат направо, понеже си дете и може да те изплашат, и вместо това са скрили тези тайни в мили захаросани историйки, за да ти замажат очите и да не питаш за истината отрано. И ти не питаш за истината отрано, но по-късно, като прозреш за какво става дума в този живот, си спомняш позабравените детски книжки и разбираш, че са били шифровани послания към бъдещия теб. Това разбрах едва по-късно за Братя Грим, Шарл Перо, Е.Т.А. Хофман, Вилхелм Буш, Ханс-Кристиан Андерсен, Ерих Кестнер. А когато пък детските писатели започнат да пишат за възрастни, въображението им с болезнената си проницателност направо разбалансира света. Затова толкова се интересувам какво могат да кажат на възрастните “детските” писатели Шварц, Хармс, Введенски и Олейников.     

Времето на Дракона, когато „гледането към небето е забранено“, изглежда  разтегливо и доста устойчиво, лесно се открива в различни обществено-политически епохи, но пиесата на Шварц като че ли визира най-вече времето на преход, смяната на статуквото...

Или – поне според мен, – илюзорността на смяната на статуквото. Всъщност политическата философия на тази пиеса е задълбочена. Тя изследва ирационалните механизми, които задвижват човешкото общество и открива скритите психологически и интуитивни механизми на политическо действие. Според мен това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби.

Приказка или политическа сатира, „Драконът“ определено впечатлява със своята актуалност и интерпретационна еквилибристика. Удивително е наистина колко убедителна и перфидна може да бъде манипуацията на различните гледни точки към едни и същи събития. Манипулацията като висша цел, това не превръща ли този драматургичен текст в своеобразен наръчник за управление на управляваните? „Драконът“ като „Владетелят“ на Макиавели примерно...

Наръчниците по политическо управление обикновено са по-оптимистични. Те инструктират как да постигаш политически цели. „Драконът“ по-скоро разкрива как като тръгнеш да постигаш политически цели обикновено сам достигаш до средствата на политическите си врагове, които преди това си упреквал, че използват такива средства. И тогава без да искаш заприличваш на тях, докато целта ти е била противоположна – да станеш тяхна алтернатива. Омагьосан кръг. Цугцванг. В този смисъл, понеже изведнъж въведохте флорентински контекст, би било наистина интересно да се види до какво би довело едно безкомпромисно аскетично управление като това на Савонарола в самия епицентър на разкоша, ако не до кладата? Страхувам се, че алтернативата би била ужасно неприятна за самия монах-реформатор – вероятно нов Медичи, но в расо. В крайна сметка политикът е ужасно несвободно същество – той има право да бъде само това, което хората очакват от него да бъде. Всичко друго трябва старателно да крие. Ужасяваща участ.

Какво място заема във Вашата трактовка иронията, с която авторът се отнася към житейската философия на персонажите? Героят, който е „професионален герой“; Градоначалникът, който „толкова години сам на себе си не е казвал истината, че даже забравил какво е истина“; Народът, който пита „Няма ли да убиваме своя спасител?“ и т.н.

В моя спектакъл, както струва ми се и в пиесата, иронията има отрезвяваща роля. Тя създава мека комична дистанция, снема патоса и разполага сериозната тематика в зоната на чувството за хумор.

В крайна сметка зрителят ще трябва да избира, съобразно своя ироничен потенциал, между тъжния слогън „Да се научиш да мислиш е достатъчно мъчително“ и бодрия пропаганден соцлозунг „У всекиго трябва да бъде убит Драконът!” Какво, според Вас, ще предпочете той?

Аз дори не мисля, че ще му се наложи да избира. Ще му се наложи да разпознава и по важно – да се разпознава.

Съвременните технологии, които носят своите предизвикателства и послания във Вашия творчески път, получават ли и сега роля?

Не, този път са арестувани и временно заточени в склада. Тяхната изобразителност е твърде буквална за случая. Трябва ми повече място за въображение.

Предложението на Театрално-музикален продуцентски център Варна за авторката на "Сън" Магда Борисова за националната литературна награда "Дора Габе" 2018 е вече номинация на конкурса.

Aвторката има принос за развитието на новата българска детска драматургия и завръщането на детската аудитория в театралните салони. Нейните пиеси се играят с огромен успех на сцените на Варна, Шумен, Русе. Има вече пет пиеси получили театрална реализация, три от които са поставени на сцената на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”: „Голямото коледно приключения на...”, реж. Стоян Радев Ге. К. (2014); „Голямото коледно приключение 2”, реж. Стоян Радев Ге. К. (2015) и „Сън”, реж. Стоян Радев Ге. К. (2017).

Освен за деца, Магдалена Борисова пише и за възрастни и то не само в жанра Драма. Носител е на много литературни отличия.През 2017 г. издава първата си книга - сборник с десет пиеси за деца за драматичен и куклен театър. Предстои отпечатването на втори сборник с пиеси за възрастни.

еhttps://dariknews.bg/regioni/dobrich/vizhte-koi-sa-nominiranite-za-nagradata-dora-gabe-2118147

11 септември, 18.00, Сцена Филиал – МЕДИЙНА СРЕЩА С ЕКИПА

12, 13 септември, 19.00, Сцена Филиал - ПРЕМИЕРА

На 12 и 13 септември 2018, 19.00, Сцена Филиал, предстоят премерните спектакли на „Магьосническо езеро“, сценична редакция по превода на комедията “Чайка“ от Немил-Недраг, постановка и среда Стоян Радев Ге. К., плакат и фотография Симеон Лютаков. В тази първа премиера за 98-ия творчески сезон (2018-2019) на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“режисьорът е привлякъл за свои съмишленици актьори от различни поколения: Веселина Михалкова (Аркадина), Ивайло Иванов (Тригорин), Цветина Петрова (Нина Заречная), Ненчо Костов (Костя), Полина Недкова (Маша), Станислав Кондов (Семьон), Даниела Викторова (Полина), Николай Божков (Дорн), Пламен Димитров (Сорин), Свилен Стоянов (Шамраев), Гергана Арнаудова (Дуня) и Константин Соколов (Яков).

Стоян Радев Ге. К. посяга към големия драматург и неговата прочута „Чайка“ с преклонение, което личи както в задълбочената му работа с актьорите, така и във всеки един детайл от постановката. Неслучайно свежда сценографиятадо онзи минимум, който има за цел да експонира в едър план единствено и само душевния живот на героите, в чието пресъздаване Чехов остава ненадминат. В същия последователен режисьорски ключ тойканализираи енергията на представлението околовъпроса„Защо героите в „Чайка“ се поставят в категорията „нещастници“? Винаги съм бил убеден, че те са на върха на своето земно щастие, за което обаче не си дават сметка и по някаква причина започват да го преобразуват в нещастие“.

Именно в разкриването на механизмите около това преобразуване се крие магията на „Магьосническо езеро“. То е изпълнено с толкова много и толкова разтърсващи видове любов: „И колко любов… О, магьосническо езеро!“, както гласи и репликата, назовала смисъла на конкретното творческо изследване. Един покоряващ сетивата и ума  камерен спектакъл, в който актьори и зрители са заедно на сцената, еднакво обсебени и еднакво погълнати от случващото се. Без да поставя разделителна линия между тях, „Магьосническо езеро“ ги увлича в орбитата на своята фина чувствителност и ги води към онова катарзисно преживяване, което е крайната цел на всякоизкуство.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл. Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

"ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ"

31 юли 2018, 19.15, Сцена Филиал Поради прогнозата за валежи, планираният спектакъл на "Приключения опасни със герои сладкогласни" на ДТ "Стоян Бъчваров" на 31 юли, 19.00, Театър Римски терми, ще се играе на Сцена Филиал, с начален час, 19.15, в същия ден. Билетите важат без заверка.

На 10, 11, 12 август, 19.00, Сцена Филиал, предстоят предпремиерните спектакли на „Магьосническо езеро“ – сценична редакция на Стоян Радев Ге. К. по превода на комедията „Чайка“ от Чехов на краеведа Немил-Недраг (псевдоним на Христо Герчев), издаден от собственик на книжарница във Варна в началото на миналия век. Премиерата е планирана за новия театрален сезон през есента. Това е един подчертано авторски спектакъл на Стоян Радев Ге. К., чието дело са постановката и средата в тази най-нова среща на Варненския драматичен театър с големия руски класик. Действащите лица и изпълнители: Аркадина – Веселина Михалкова; Тригорин – Ивайло Иванов; Нина – Цветина Петрова; Костя – Ненчо Костов; Маша – Полина Недкова; Семьон - Станислав Кондов; Полина – Даниела Викторова; Дорн – Николай Божков; Сорин – Пламен Димитров; Шамраев – Свилен Стоянов; Дуня – Гергана Арнаудова; Яков – Константин Соколов. Фотография и дизайн на плаката Симеон Лютаков.

Ето и режисьорските пристрастия на Стоян Радев Ге. К: 

Защо Чехов?

Чехов, Шекспир, Брехт – това е самият театър, всеки би искал да се докосне до тях. Недоумявам защо героите в „Чайка“ се поставят в категорията „нещастници“. Винаги съм бил убеден, че те са на върха на своето земно щастие, за което обаче не си дават сметка и по някаква причина започват да го преобразуват в нещастие.

Големите текстове са големи, защото позволяват различни интерпретации и все пак - какво е имал предвид Чехов, когато определя „Чайка“ като комедия? А може би ни се подиграва, че не сме в състояние напълно да разберем героите... Те живеят около самотно езеро, в което сякаш искат да изхвърлят цялата вина за своите неудачи. Инфантилен изглежда този стремеж да вменят вината на нещо или някого извън тях. „За всичко е виновно магьосническото езеро“ - тази реплика стана отправна точка за разсъжденията ни върху Чехов, оттам и смяната на заглавието „Чайка“ с „Магьосническо езеро“.

Кое най-силно вълнение раздвижва твоето „Магьосническо езеро“?

В тази пиеса има много любов – чудовищна, объркана, възторжена, копнежна, смешна. Тези теми са ни любопитни и ние вървим след тях, съзнавайки непрекъснато каква бездна е Чехов. Би било прекалено амбициозно и дори глупаво да смятаме, че ще стигнем дъното. Единственото, което може да направим, е чистосърдечно и упорито да се гмуркаме надълбоко, доколкото ни стигат силите, и да бъдем честни в онова, което откриваме. Другото би било самоубийствен атентат.

Какво очакваш от представленията?

Да бъдат любовни и вдъхновени, каквито са репетициите. Искаме да бъдат нежни, красиви, топли, любовни. Съвременният човек копнее за чистота, за чиста любов, чиста нежност, чиста топлота. Ние продължаваме да бъдем Адам и Ева, макар и в глобалния свят. И кой друг, ако не театърът, най-вече камерният театър, ще ни даде тези извечни усещания. Именно затова избрах „Магьосническо езеро“ да бъде камерно представление.

Виолета Тончева