Актуални новини

Първата премиера за Варненския драматичен театър за 2014 г. е постановката на пиесата „Измяна” от Харолд Пинтър - лауреат на Нобеловата литературна награда за 2005 г.

Премиерните спектакли на  съвместната продукция между ТМПЦ – Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и продуцентска компания „Артишок” предстоят във Варна на 11 и 12 февруари, 18.00 ч., Сцена Филиал.

Пресконференцията е на 11 февруари, 13.30 ч., фоайе, първи балкон. Медиите са поканени на спектакъла в същия ден.
В София „Измяна” ще се играе на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов” на 26 февруари от 19.30 ч.

Главният режисьор на театъра, проф. Пламен Марков, известен със студиите си върху Пинтър, вече е поставял Пинтър , вече е поставял в София и Пловдив неговите пиеси „Портиерът”, “Kухненският асансьор” и „Една нощ”.
Сега в ДТ „Стоян Бъчваров” той претворява популярната от световната театрална и филмова сцена „Измяна”, написана от Пинтър през 1978 г.
Оставайки верен на обичайния си подход, той най-напред превежда, а след това поставя драматургичния текст. Това задълбочено вникване в материята му позволява да изрази максимално и авторското си виждане като режисьор.

В постановъчния екип се срещат познатите съмишленици на професора – сценографката Мира Каланова и композиторът Калин Николов. Фотография Симеон Лютаков.

Не учудва и изборът на актьорите – все възпитаници на Пламен Марков от различни поколения – Димитър Баненкин, Веселина Михалкова, Стоян Радев и младият Стефан Додуров.
Димитър Баненкин, който нашумя с тв сериал „Недадените”, сега с участието си в „Измяна” на Варненския драматичен театър, фактически се завръща, след 23-годишно отсъствие от България, и на българската театрална сцена.

Стоян Радев е номиниран за ИКАР 2014 за ролята си на Градоначалника в „Ревизор” от Гогол, отново във варненската постановка на Пламен Марков. Той бе отличен с престижното отличие през 2012, когато спечели ИКАР за главна мъжка роля за своя Ричард в „Ричард III” от Шекспир, режисьор Пламен Марков. 

„Измяна” разгръща в ретроспекция любовния триъгълник между книгоиздателя Робърт (Стоян Радев), неговата съпруга - галеристката Ема (Веселина Михалкова) и техния приятел - литературния агент Джери (Димитър Баненкин), за да артикулира една от основните Пинтърови теми за провала в човешкото общуване, за неумението/нежеланието/невъзможността да стигнеш до другия.    

Интервю на Виолета Тончева със Стоян Радев преди премиерата на „Измяна” от Харолд Пинтър на режисьора Пламен Марков във Варненския драматичен театър

 На 11 и 12 февруари във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” предстоят премиерните спектакли на „Измяна” от Харолд Пинтър, режисьор Пламен Марков, сценограф Мира Каланова, музика Калин Николов, фотограф Симеон Лютаков, с участието на Димитър Баненкин (Джери), Стоян Радев (Робърт), Веселина Михалкова (Ема), Стефан Додуров (Сервитьор).

Пламен Марков има една оригинална теза за творчеството на Пинтър, според която комуникацията между героите е изградена върху предубеждението, т.е. истинската среща между тях е невъзможна. Как се играе това предубеждение?

Пинтър е директен и откровен, въпросът е в това какъв е начинът, по който отсрещният човек прекарва диалога през своето предубеждение.
Как отсрещният възприема твоята откровеност.

За пръв път работя Пинтър, който е много различен от повечето автори. На мен ми беше особено интересно да изграждам моя герой през мислите и начините, чрез които той се сблъсква с действителността. Както всеки път, когато репетирам нова роля, мисля денонощно за образа и как може той да стане най-плътен и сложен.

Това напрежение се сгъстява особено във времето преди премиерата.

Днес например, докато идвах към театъра, ми хрумна нещо, някакъв малък момент може би в цялата пиеса, но за мен всеки детайл е от значение и нямах търпение да го обсъдя с Пламен Марков.

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Георги Михалков за комедията въобще и в частност за комедията „Глупаци” от Нийл Саймън на варненска сцена

След своя прочит на „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по Макс Фриш на варненска сцена, режисьорът  Георги Михалков прави сериозен преход от драмата към комедията с постановка на пиесата „Глупаци” от Нийл Саймън. Сценографията и костюмите са дело на Антония Попова, създала визията на редица варненски спектакли от недалечното минало, сред които "Жорж Данден", "Член 223" и др.

В „Глупаци” се изявяват актьорите Теодор Папазов (Леон Толчински), Валери Вълчев (Снетски), Яким Неделчев (Съдията), Свилен Стоянов (Слович), Пламен Димитров (Мишкин), Милена Кънева (Енхна), Валентин Митев (д-р Зубритски), Даниела Викторова (Леня Зубритски), Ина Добрева (София Зубритски), Димитър Мартинов (Грегор Юзекевич).

„Глупаци” е второто премиерно заглавие на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” за 2014 г., чийто първи спектакли са предвидени за 21 и 22 февруари, 18.00 ч., Сцена Филиал.

Г-н Михалков, за драматургичните текстове на Нийл Саймън казват, че са перфектни и не могат да се променят. Какво е Вашето отношение?

За пръв път поставям Нийл Саймън. Всичко, което съм чел от него, намирам смешно и умно. Освен това той е голям майстор на сетивното, а когато се комбинират смешно, умно и сетивно, резултатът е много добра драматургия. От гледна точка на драматургията, авторът решава „Глупаци” с такъв абсурден хепиенд за всеки от героите, че накрая комедията се превръща в сатира. Прекаляването с хепиенда е силен драматургичен ход.

Аз си позволих да съкратя и прекомпозирам текста, единствено за да ускоря темпото и да получа едно динамично представление, в което действието се нагнетява непрекъснато до края.

Харесвам умните комедии като „Глупаци”, защото не се срещат често. Такива са комедиите на Молиер, „Вечеря за глупаци” и въобще всички пиеси на Франсис Вебер, да не забравяме античните комедии, каквито вече не се пишат.

Защо ни е необходима днес комедия?

Днес всичко може да се изрече, но звучи дидактично. Сериозният тон много е девалвирал, вече никой не му вярва и това не е от вчера. Сериозно ни говорят всички, независимо дали сме в деспотичен режим или не.
Сега точно сме в режим на разпасаност - всичко е кресливо, безмислено и панаирджийско, и в подобна липса на ориентири комедията отново се оказва добрият жанр.

След своя прочит на „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по Макс Фриш на варненска сцена, режисьорът Георги Михалков прави сериозен преход от драмата към комедията с постановка на пиесата „Глупаци” на един от най-популярните съвременни американски драматурзи Нийл Саймън.
Сценографията и костюмите са дело на Антония Попова, създала визията на редица варненски спектакли от недалечното минало, сред които "Жорж Данден", "Член 223" и др.

Нийл Саймън разполага действието на „Глупаци” в неопределено минало, в някакво омагьосано украинско селце, чийто жители битуват в безбрежна тъпота, което не пречи да се чувстват щастливи. Ситуацията, изумила новопристигналият учител Леон, се превръща за него и в дилема, когато противно на всякакви разумни доводи, той попада в капана на любовта.

Първата премиера за Варненския драматичен театър през 2014 г. ще бъде постановката на „Измяна” от Харолд Пинтър - лауреат на Нобеловата литературна награда за 2005 г. Премиерните спектакли във Варна предстоят на 11 и 12 февруари, 18.00 ч., Сцена Филиал, а няколко дни след това спектакълът ще бъде показан и в София - 26 февруари, 19.30 ч., Сатиричен театър „Алеко Константинов”.

 Главният режисьор на театъра, проф. Пламен Марков, известен със студиите си върху Пинтър, вече е поставял пиесата му „Портиерът” в НТ „Иван Вазов” (1993). Сега в ДТ „Стоян Бъчваров” той претворява популярната от световната театрална и филмова сцена „Измяна”, написана от Пинтър през 1978 г.

В Театрално-музикалния продуцентски център Варна творческите екипи усилено репетират за един много сериозен февруари.

Драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще предложи две премиери. "Измяна" от Харолд Пинтър, постановка на главния режисьор на театъра Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, авторска музика Калин Николов, с нашумелия от тв екран Димитър Баненкин, Веселина Михалкова, звездата на Варненския театър Стоян Радев и Стефан Додуров ще има своите премиерни спектакли на 11 и 12 февруари, 18.00 ч., Сцена Филиал.

Втората премиера е постановката на режисьора Георги Михалков на пиесата "Глупаци" от Нийл Саймън, сценография и костюми Антония Попова, с уастието на актьорите Теодор Папазов, Валентин Митев, Яким Неделчев, Валери Вълчев, Димитър Мартинов, Свилен Стоянов, Ина Добрева, Даниела Викторова, Милена Кънева, Пламен Димитров.

Премиерните спектакли ще бъдат на 21 и 22 февруари, 18.00 ч., Сцена Филиал.

От 24 до 27 февруари Варненският драматичен театър ще бъде на гастрол в София с трите номинирани за ИКАР 2014 постановки „Ревизор”, „Канкун” и „Талантливият мистър Рипли”, както и с най-новото си заглавие "Измяна".

„Канкун” ще се играе в Театър „София, а останалите спектакли столичани ще видят на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов”.

С 4 НОМИНАЦИИ ИКАР 2014 бе отличен Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров”:

Две за сценография - на МИРА КАЛАНОВА за "Ревизор" и на ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ и ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА за "Канкун", номинация  за главна мъжка роля на СТОЯН РАДЕВ за Градоначалника в "Ревизор" и номинация за музика на ПЕТЪР ДУНДАКОВ в "Талантливият мистър Рипли".

И още една номинация ИКАР 2014 за поддържаща женска роля на младата актриса от нашия театър ИНА ДОБРЕВА, за Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”.4 НОМИНАЦИИ ИКАР 2014 за Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

„Ревизор” – за моралa през смях

Едва 27-годишен, Николай В. Гогол написва „Ревизор” по реален случай с Пушкин, когото при пристигането му в някакво провинциално градче взели за ревизор. Образец на комедиографско майсторство, пиесата започва с пристигането на мнимия и завършва с новината за идването на истинския ревизор. Междувременно пред зрителя се разиграва един изумителен паноптикум от раболепие, корупция, низост, подлост, безхаберие и еснафщина, в който мудността, глупостта и злото се оказват неизтребими.

Ако търсите положителен герой в „Ревизор”, със сигурност няма да намерите.
Социалният и нравствен упадък, в който битуват типизираните, смешни и жалки, гротескови герои в „Ревизор” предизвиква такова потресаващо впечатление, че – независимо от бурните аплодисменти на премиерата в Санкт Петербург през 1836 г., Гогол се вижда принуден да напусне Русия за цели 12 години. Толкова засегнато се почувствало руското общество от разобличителната сила на пиесата.

С времето въздействието на „Ревизор”, подобно на всеки голям драматургичен текст, не намалява. И това се дължи както на художествените му качества, така и на неговата актуалност. Два века по-късно „Ревизор” продължава да звучи съвременно и да задава своите въпроси за моралa през смях…

Казано на пресконференцията за премиерната постановка на „Ревизор”

Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център

Щастлива съм, че третата за сезон 2013-2014 премиерна постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” вече е факт и публиката може да види „Ревизор” на варненска сцена, в интерпретацията на главния режисьор на театъра проф. Пламен Марков. Проектът е част от кандидатурата на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. и се oсъществява съвместно със сдружение „Арт Актинг”, подкрепено от Община Варна чрез програмата за финансиране "Варна - територия на творчеството". Предоставихме всички условия за творческа работа на актьорите и очаквам една много силна постановка, която ще затвърди имиджа на нашия театър като един от водещите в страната. Хубаво е, че на сцената ще видим, наред с познатите, и новите лица на трупата. На добър час на „Ревизор”!

Проф. Пламен Марков

„Ревизор” е сериозно предизвикателство за всеки театър. Ние правим нашия прочит в атмосфера на социални катаклизми, протести, контрапротести и дефицит на морал. В този противоречив контекст съществува опасност спектакълът да загуби автентичността си и да изглежда прекалено злободневен или дори пропагандаторски. Ето защо нашата задача бе така да анализираме текста, че нито една политическа сила да не се почувства поощрена от нашия спектакъл. Стремим се да отдадем дължимото на яростта, която владее обществото, но и да я иронизираме. Постановката ни е заплашително актуална, но ние търсим в нея баланса на художествеността. В този смисъл нашият „Ревизор” е забавен, без да прилича на естрадните шоупрограми и без да прекрачва границите на добрия вкус и смисления смях. „На кого се смеете – на себе си смеете!” гласи и един от важните цитати в пиесата.   Спектакълът е верен на духа на Гогол, но в интегралния текст съм си позволил да възстановя 3 сцени, които режисьорите обикновено махат, а на други места да направя съкращения. Както във „Вуйчо Ваньо”, така и тук съм направил свой превод, не защото се смятам за графоман, а защото съвременното сценично изкуство изисква съвременен език.