Канкун” забърква рецепта за нещастен брак
- Category: Другите за нас
- Created on Wednesday, 26 February 2014 11:10
Фурор на Варненския театър
Мариана Първанова от в. „Монитор” за гастрола на „Канкун” в София
Морската трупа гостува с номинирани с „Икар” спектакли в София
Размяна на съпрузи разиграват на една ръка разстояние в „Канкун” актьорите от варненския театър. Те започнаха гастрола си в София силно – с постановката по пиесата на каталунеца Жорди Галсеран, която пристигна с номинация „Икар” за сценография и костюми, но заслужава много повече.
С лекота на опитен барман авторът забърква коктейл от три различни сюжета, обединени под въпроса – доколко щастлив може да бъде един брак. От 24 години две семейства почиват в известния мексикански курорт Канкун.
Между плажа и чашите с шампанско те решават да поиграят на суинг. Разменят партньорите си, но не за да задоволят някакви свои нереализирани сексуални фантазии, а за да разберат дали животът им би бил друг, ако Ремей (Биляна Стоева) бе омъжена не за Висенс (Стоян Радев), а за Пау (Пламен Димитров). Навремето Ремей е скрила ключовете от колата на Винсет, за да направи така, че след купона Пау да изпрати до дома й Лаура (Даниела Викторова), тъй като е забелязала, че Винсет се заглежда по Лаура.
Така чрез тази малка хитрост и манипулация се оказва, че Ремей се е намесила в съдбата и се е разпоредила с бъдещето и на четиримата. Тази игра обаче слага само началото на историята. По-нататък тя е продължена от Жорди Галсеран по необичаен начин. Чрез фантастични обрати той дава възможност на двете брачни двойки да я продължат наново още два пъти.
Така авторът предлага троен шанс на своите герои да решат дали са щастливи със сегашните си партньори, или биха били по-щастливи с други. Оказва се, че винаги ще са нещастни по своему. Дори и в друга конфигурация те винаги ще се чувстват самотни и недоразбрани. Уди-вително е, че този доста дълбок проблем е поднесен от Галсеран учудващо леко, почти като комедия.
В трактовката на Стилиян Петров основната идея е изведена много ясно и докрай, което не се случва често. Режисьорът е успял да направи от една на пръв поглед банална ваканционна история толкова поетичен, почти мистичен спектакъл, че ни остави без дъх.
Голяма заслуга за това имат актьорите, които демонстрират висш пилотаж. Най-големи са заслугите на по-малко познатата Биляна Стоева, чиято Ремей изнася огромната тежест от спектакъла.
Нейната героиня няма право на явни превъплъщения, но тя трябва да мине през толкова различни състояния, че само опитна актриса като нея би могла да ги изиграе леко, без видими усилия и истерии. Мъжките роли на Висенс (Стоян Радев) и на Пау (Пламен Димитров) са по-забавни – чрез смяната на партньорките те като че ли сменят и своя психо и физически профил. Като камериерката видяхме и Гергана Арнаудова.
Варненският „Канкун” дължи до голяма степен ефектното си въздействие на сценографията на Венелин Шурелов, който поставя героите в почти стерилна среда – в снежнобяло модерно бунгало, което се върти и така влиза в динамиката и енергетиката на мистичната музика на Петя Диманова.
Подобен ефект е запазена марка за Явор Гърдев, не случайно Стилиян Петров е един от неговите ученици. Напълно заслужено „Канкун” е номиниран за „Икар” за сценография и костюми (Венелин Шурелов и Елица Георгиева), но спокойно може да претендира и за категорията най-добър спектакъл.
Мариана Първанова, в. „Монитор”, 26 февруари 2014 г.
O-Sense