Театърът! За почест!
- Category: Другите за нас
- Created on Thursday, 12 March 2015 13:42
Днес ДТ „Стоян Бъчваров“ празнува 94-ия си рожден ден
Няма да изпея днес Happy Birthday To You. Защото е на английски и на западняците, както е казал поетът Валери Станков, им е една-единствена песен – и за раждане, и за смърт. И все нея си пеят. Друго не знаят. А в българските детски кътове по молове и извън тях днес навсякъде висят огромни надписи Happy Birthday To You. Готови за поредното детско парти. Навсякъде. Все едно петгодишните български хлапета трябва задължително да знаят английски. Все едно си нямаме простото нашенско „Честит рожден ден“. Имаме си. Имаме си и наши, хубави български песни за рожден ден. Време е да си ги припомним и по хубави поводи да ги запеем. Дали ще се случи някога?...
Това беше малко лирично отклонение. Размисли, които се въртят все около духовното. Което понякога е толкова, толкова дефицитно... Честит рожден ден на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Днес той става на 94 години. 94 години история. 94 години традиция. И стотици имена. На основатели, режисьори, директори, актьори, сценографи, драматурзи, художници, композитори, сценични работници... всички ония, без които великото изкуство, наречено Театър, не би могло да съществува. Всеки от тези личности, преминали през варненския театър през всичките 94 години, е оставил своята диря.
Оставил е след себе си белег. Белег от театър
За да го има днес Варненския драматичен театър, който живее своя живот като водещ театър, с една от най-силните трупи в страната.
А какво ли е било преди 94 години, когато се поставя началото? Всичко е било по-различно. Времето, порядките, актьорите, публиката, ентусиазмът, какво ли не още. Датата 12 март се вписва като рождена на варненския театър, тъй като през 1921 г. първата варненска трупа представя първото си представление – модерната тогава пиеса „Инстинктът” от Анри Кестмекер. Режисьор е големият български актьор Стоян Бъчваров, поканен специално от общината да изгради основите на театралното дело във Варна. Спектаклите се играят в тогавашната единствена зала за културни събития „Съединение”, по-късно филиал „Варненска комуна”, сега Сцена „Филиал“. В края на 1932 г. тържествено се освещава новата театрална сграда, великолепният храм на изкуствата, сега Основна сцена, една от архитектурните забележителности на Варна. И започва дългият, тежък, но пък много сладък път на Мелпомена. Не могат да се изброят имената на всички ония, докоснали в една или друга степен с ръководното си и творческо амплоа историята на варненския театър. Това са имена като Стоян Бъчваров, Матей Икономов, Владимир Тенев, Исак Даниел, Йордан Черкезов, Христо Динев, Никола и Пенка Икономови, Хрисан Цанков, Людмил Кирков, Станчо Станчев, Любен Гройс, Красимир Спасов, Райко и Данаил Райкови, Руси Карабалиев, Бойко Богданов, Костадин Бандутов, Пламен Марков, Георги Михалков, Стоян Камбарев, Николай Ламбрев, Галин Стоев, Дафинка Данаилова, Явор Гърдев, Никола Тороманов, Боян Иванов, Десислава Боева, Гергана Димитрова, Антония Попова, Алексанър Илинденов, Тодор Игнатов, Мира Каланова, Калин Николов...
Дългия списък на актьорите води Стоян Бъчваров,
следват го имена като Евгения Громова, Анна Феликсова, Грациела Бъчварова, Венета Славчева, Васил Ляпчев, Преслав Петров, Яким Михов, Димитър Хаджиянев, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова, Борис Луканов, Евгени Бакалов, Георги Михов, Данаил Мишев, Стоян Алексиев, Стефка Симеонова, Йордан Мутафов, Дафинка Данаилова, Георги Велчовски и още, и още...
“Варна като гражданско общество е зад театъра при създаването му преди 94 г. Това общество през годините е поддържало театъра, събрало е средства, за да играем по-късно ние, актьорите, в една прекрасна зала, каквато е днешната. Театърът е преминал през всички обстоятелства и режими, през стагнации и забрани, за да съществува и днес. Винаги съм била благодарна на онази публика, която е запазила любовта си към българския театър, към българската драматургия, която е готова да подкрепи театъра в търсенията му на нови средства – както казва Чехов - „Нови форми трябват“. Варненският театър винаги е търсил през годините тези по-съвременни форми. За реформата в театъра не бих искала да говоря. Ние, актьорите, навремето бяхме „чиновници на изкуството“. Бяхме подчинени на колектива. Сега има едно голямо движение на актьори, постоянно текучество, един отива, друг идва, падат спектакли. Преди се борехме за една роля трима - четирима актьори. Изборът бе голям. Сега избор почти няма. Това е голямата ми болка“, споделя доайенът на варненския театър, голямата актриса Грациела Бъчварова.
Няма да е пресилено да се каже, че в последните няколко години варненският театър намери и утвърди своето ново лице. Именно през последните няколко сезона трупата разработи интересен и силен афиш, поставени бяха наистина емблематични заглавия, различни като стил и като звучене, от различни школи, но все успешни – като се почне от световната, руската и българската класика (“Ричард III”, “Ревизор“, „Вуйчо Ваньо“, „Свекърва“), мине се през много дълбокия и много осмислен театър (“Паметта на водата“) и театъра на „множествената реалност“ (“Канкун“) и се стигне до забавната и приятна комедия (“Американска рулетка“, „Дамски шивач“). Салоните са пълни с публика, аплаузите са заслужени. Заради магията на изкуството. Заради предизвикателството да мислим. Заради духовното общение, което ни прави Човеци.
Да ги питаш тия хора от театъра как издържат
Как издържат и продължават да творят на фона на десетките неуспешни опити за културна реформа, на десетките експерименти с изкуството, които сменящите се управници не пропускат да направят в рамките на мандата си, на фона на липсващите естетически критерии, които по принцип трябва да осмислят и да отсяват стойностното изкуство от комерсиалното (бел. авт. - комерсиално не значи пошло, но пък то изисква компромиси). Творците в театъра продължават да работят. И да вадят продукция, която пълни салоните. А каква по-добра оценка от тази?
„Трупата ни вече години наред стои стабилно в позицията на водещ театър. Мисля, че нашата трупа има самочувствие. Самочувствието си градим заради това, че се опитваме да бъдем безкомпромисни, доколкото това е възможно, разбира се, през нашата мяра. Да, налагат се компромиси заради пазарната икономика, заради театралната реформа, заради страшно многото глупотевини, в които ние сме принудени да стоим. Не ни е лесно. Но ако се погледне афиша ни от последните години, там се вижда сериозността на намерението. Не казвам, че всеки път правим световните заглавия и световните представления. Да, правим и грешки. Но афишът може да покаже, че намеренията ни са сериозни като творческа посока на трупата“, казва актьорът и режисьор Стоян Радев.
Колко труд се влага в подготовката на едно представление така, че то да се случи, знаят само хората, които правят продукта. От директора до сценичния работник и шофьора. Професията актьор е велика професия. Да живееш цял живот нечии чужди съдби, не е никак лесно. Да помниш десетки и стотици роли, които да си готов да пресъздадеш във всеки един момент, е адски трудно. Да правиш изкуство в България днес е героизъм. Да устояваш на какви ли не обществено-политически катаклизми, посоки и конюнктури – също. Знаят го и онези по-млади и вече утвърдените имена актьори от варненската трупа, които загърбват всичко останало и горят в професията и днес - Адриан Филипов, Aнтонио Угрински, Биляна Стоева, Валентин Митев, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Екатерина Георгиева, Ина Добрева, Милена Кънева, Михаил Мутафов, Нели Вълканова, Нено Койнарски, Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Янкова, Пламен Георгиев, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Стоян Радев, Теодор Папазов, Теодора Михайлова, Христо Христов, Цветина Петрова, Юлияна Чернева...
„За мен 12 март е изключителен празник. Преди 94 г. цялата варненска културна общественост е направила така, че днес да имаме ДТ „Стоян Бъчваров“. Днес варненският театър е авторитетен културен институт. Постановките, които правим, отправят послания, задават въпроси, откликват на интересите на публиката, надявам се. На мен лично целият ми творчески път е свързан с варненския театър. Той е моята съдба, моят живот. В момента карам 34-тия си сезон в моя театър. Имал съм радостта и щастието да донеса на Варна престижни театрални награди – и колективни, и индивидуални. И днес за мен театърът е храмово пространство, в което се докосваме до душите на хората...“, споделя актьорът Свилен Стоянов. И завършва със свое четиристишие, посветено на театъра:
„Потърсих извор – извор необятен.
Открих магия, чудо непонятно.
От нея вкусих, себе си намерих,
честит със обич хората да влюбвам...“
Негово Величество Театърът влиза!
За почест!!!
Юлиян Атанасов
12 Mar 2015 | 9:13
http://www.chernomore.bg/izbrano/2015-03-12/teatarat-za-pochest