Ламтежът за власт и пари не е от вчера

Доходно мястоКрис Шарков предлага модерен прочит на руската класика

Сабина Василева, в-к "Сега" - http://www.segabg.com/article.php?id=790311

 

"Доходно място" преосмисля вечните теми за морала, властта, любовта.

 "Доходно място": премиера на Варненския театър Участват: Адриан Филипов, Стоян Радев, Веселина Михалкова и други Номинираният с "Икар 2016" в категорията за режисура Крис Шарков (за "Лив Щайн" в "Зад канала") представи пред публика най-новата си постановка - "Доходно място" от Александър Островски. Софийската премиера на спектакъла, част от афиша на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна, се състоя при препълнен салон в Младежкия театър. Дори само един бегъл поглед към сценографското оформление е достатъчен на зрителя, за да се настрои за модерен прочит на руската класика. На заден план е паркирана бонбоненорозова "Волга", а отпред е разположен тузарски офис, където силните на деня разпределят между подопечните си повече или по-малко доходни служебни места. Белогубов (Николай Кенаров) дава мило и драго шефовете да го забележат и да му отредят поста главен администратор.

Своего рода негов антагонист, Василий Жадов (Адриан Филипов) е поборник на идеята, че човек може да просперира благодарение само на ума и труда си, без да разчита на протекции или да прибягва до рушвети. "Не искам да вярвам, че обществото е така разложено", тръби той, но е контриран веднага: "Благородната бедност е добра само в театъра. Я се опитай да я пренесеш в живота".

Кой е прав и кой - не, става ясно година по-късно, когато публиката се озовава пред новия дом на женения вече Василий - мизерна барака, пълна с книги и със стени, изписани с лозунги. Известна като една от най-социалните пиеси, излезли изпод перото на Островски, чрез средствата на сатирата "Доходно място" проследява как различните типове хора оцеляват в общество, стигнало в цинизма си дотам, че да изкове елегантен евфемизъм за думата "подкуп" - "комплимент".

Още по-експресивно е словото във версията на Крис Шарков, бидейки придружено от страна на героите от неприлични жестове, заплюване на другия в лицето, физическа агресия.
Пример за една от многобройните режисьорски хрумки е епизодът, когато Белогубов иска ръката на възлюбената си (Ина Добрева).

Получавайки съгласието й, той светкавично я опакова в стреч фолио, след което я отнася като току-що закупена от магазина стока - жлъчна реплика към материалния свят, осквернил и най-романтичните жестове. Зрителят долавя дискретни препратки и към българския преход. Докосвайки се до темата за протестиращия човек, покрай властимащите спектакълът взема на прицел и бунтуващата се личност. След подвеждащата поява на тубата с бензин във финалната сцена на тотален крах се чува щракване на запалки. Противно на очакванията обаче, вместо да лумне огън, десетки малки пламъчета заискряват над главите над героите.

 

Прочетете повече за турнето на ДТ "Стоян Бъчваров" в София:

Злото повикало, доброто се обадило

Гергана Плетньова и Стоян Радев обраха овациите с "Кавказкият тебеширен кръг"

Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" на Островски

“Доходно място” на Варненския театър гостува в София

Варненският театър си резервира награди с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място”