Стоян Радев: Да си артист е отговорност, не само суета
- Category: Другите за нас
- Created on Wednesday, 10 February 2016 13:04
Радва ме, че все повече млади хора влизат в театъра, казва актьорът от Варненската драма, номиниран за "Икар" 2016
Мнозина зрители се възхищават на творческата енергия на актьора Стоян Радев, не само защото той е един от най-играещите в театъра артисти. Публиката, която следи многобройните му изяви на сцената усеща, че пред нея стои не само талантлив творец, но и човек с голямо сърце. Човек, който посреща непознатите с усмивка и такт, който умее да общува топло не само на сцената, но и извън нея и който зарежда познати и непознати с интелекта си, с харизмата си, с чувството си за хумор и с оптимизма, който излъчва. Заради хипнотизиращите сини очи на Стоян Радев в арт гилдията му се носи славата на артиста, който може да изиграе перфектния злодей. Факт е обаче, че в спектакли и филми той далеч не е само лошият герой.
Актьорът е роден през 1969 г., завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков. Макар че играе често в София остава верен на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров". Стоян Радев е носител на многобройни награди, както и на приза на Съюза на артистите „Икар" за водеща мъжка роля за „Ричард III". Сега отново е номиниран за наградата за ролята си в спектакъла на проф. Маргарита Младенова „Кавказкият тебеширен кръг". В момента актьорът играе и в „Доходно място", „Ревизор", „Измяна", „Пухеният", „Канкун", „Опасни връзки", „Брак по принуда и рогоносец без рога", „Вуйчо Ваньо".
Стоян Радев прие предизвикателството да се занимава и с режисура и във Варненския театър да постави пиесите „Свекърва", „Домът на Бернарда Алба", „Паметта на водата", „Голямото коледно приключение". Като режисьор се подписва като Стоян Радев Ге. К. - Ге. К. е съкращение на Генерал Киселово - варненското село, в което е роден. Във Варна създава театрална школа, наречена Студио „Театър" и е неин художествен ръководител. Участвал е в сериалите „Седем часа разлика", „Дървото на живота", „Недадените", „Под прикритие".
Най-новата му филмова роля е в „Събирачът на трупове", който тръгва по кината от 26 февруари. Репортер на „Всеки ден" се срещна със Стоян Радев миналата седмица по време на турнето на Варненския театър в София. Денят бе топъл и слънчев и разговорът се проведе в градинката до „Кристал". Първия въпрос към известния актьор веднага бе провокиран от позитивното му излъчване. Стоян Радев, който е страстен пушач, коментира с охота и въпроса какво би станало, ако по настояване на Световната здравна организация се забрани пушенето във филмите.
Г-н Радев, излъчвате невероятен оптимизъм. Театърът ли ви дава тази духовна сила?
Театърът е едно от нещата, които ме правят щастлив. А зареждането е въпрос на характер.
Прави впечатление, че никога не се оплаквате.
Да, не се оплаквам и не обичам хората, които се оплакват. Мисля, че всичко, от което можем да се оплачем, е в нашите ръце, вероятно като изключим смъртта. Макар че, може би и тя в някаква степен е в нашите ръце.
Не признавате изрази като „Не мога", „Няма как".
Човек може поне да се опита. Сигурно има невъзможни неща, които ни е трудно да постигнем, но нека поне пробваме. Безинтересно е да се оплакваш, даже е глупаво. Така може да ти мине целият живот.
Сигурно предпочитате да се обграждате с хора, които са позитивни и оптимисти?
Изцяло. (смее се) Разбира се, имам приятели, които не са точно в тази категория. Но когато се срещаш с противоположности, те по някакъв начин ти дават бленда, през която да погледнеш и друго. Това също е интересно и на мен ми помага за оптимизма.
Номиниран сте за „Икар" 2016 за водеща мъжка роля за ролята си в „Кавказкият тебеширен кръг". Вече грабнахте една статуетка за изпълнението ви на Ричард III. Ласкае ли ви, че театралната гилдия отново отличава вашия труд?
Разбира се, този тип признание винаги е ласкателно и много приятно. Много щастлив бях, когато излязоха номинациите, тъй като и през ум не ми беше минало, че е възможно. Много се зарадвах.
Ролята ви в пиесата на Брехт е една от най-изтощителните ви редом с ролите ви в „Ревизор" и „Ричард III". Как се чувствате на сцената като герой на Бертолт Брехт, мислите си за съдбата на човека, за това как отсъждате в живота?
Това бяха темите, през които вървяхме заедно с Грети (режисьора проф. Маргарита Младенова, б.а.) и с колегите, когато градихме спектакъла. Както казах и в началото на нашия разговор всичко е въпрос на наш собствен избор. Не е лесно да се прави, но можем да се опитваме да го правим през съзнанието си, през самочувствието си, през мисълта си, през съвестта, доколкото е възможно.
Вълнува ли ви съдбата на човека през призмата на това, което се случва в света в глобален план - тероризъм, бежански кризи, бедност?
В света се случва това, което се е случвало, откак светът съществува. Доказва го историята на света. За добро или за лошо никакво човешко развитие няма. Развиват се технологиите, да хората ги произвеждат, хората ги правят, хората ги развиват, но човекът като индивид не търпи някакво съществено развитие. Това, което се случва не е нещо, което да не е било. Дори да се върнем само 20 години назад ще видим, че има някакво обезобразяване, в което ние живеем и се мислим за цивилизовани, мислим, че се цивилизоваме все повече и повече, а като че ли подивяваме все повече и повече, без да си даваме сметка за това.
Като човек на духа притеснява ли ви, че общуването чрез технологиите замени истинския човешки контакт? В този смисъл има ли разлика между публиката от преди десетина години и хората, които сега влизат в театралните зали?
Това с технологиите вероятно е неизбежно. Аз самият не съм човек, който е луднал по тях. Ползвам съвсем прост телефон, който да върши работа - да мога да се обаждам, да ми се обаждат и да получавам и изпращам съобщения. Нямам влечение към подобни технологии, вкъщи имам най-обикновен компютър. Не смятам, че живият контакт ще се изроди и ще премине само в общуване чрез компютрите, социалните мрежи. Аз съм доста активен във Фейсбук, но това не заменя общуването. За мен живото контактуване е незаменимо.
Струва ми се, че по-големият процент публика в залите е от млади хора, които би следвало и да са най-активните в социалните мрежи. Прави ми впечатление, че младите хора са твърде сантиментални, имат някаква скрита, неизразена сантименталност, дори романтичност и когато попаднат на такива представления, те са готови да освободят цялата си емоционалност - да се смеят, да плачат и със сълзи да напускат залата, без това да ги притеснява. Което ще рече, че контактът през компютъра, през модерните телефони не им го дава това и те имат потребност да изразят чувствата си по този начин. Може би това означава, че технологиите няма да изместят душевността.
Само ако може зрителите да се научат да изключват звука на телефоните си, когато гледат спектакъл.
Като че хората почнаха да се култивират в тази посока все повече и повече. Все по-малко има позвънявания, още по-рядко са проведените разговори по време на представление. (смее се)
Вие имали ли сте и имате ли свой кавказки тебеширен кръг - нещо, което да ви разкъсва?
Човек непрекъснато бива поставен пред подобни избори, даже мисля, че ежедневно ни се налага да ги правим. Слава Богу не в такава крайност като тази история - във военно време да зарежеш собственото си добруване, за да осигуряваш добро на друго същество, но ние ги правим тези избори непрестанно. Те са избори на мисълта, на душата, на сърцето и затова са тежки.
Освен театъра вас какво друго ви прави щастлив?
Има нещо, което е трудно постижимо и то е хармонията - първо вътрешната, твоята собствена и после хармонията с хората около теб. Първо с най-близкия ти кръг, после с по-широкия. Това е нещо, което е много трудно постижимо, но когато го имам, съм особено щастлив. Хармонията, балансът във взаимоотношенията - това ми е най-трудно да го постигна и може би там влагам много от себе си, за да го гоня и да го намирам. Ние не сме сами слава Богу. Все сме обкръжени от други хора, с които искаме и с други, с които не искаме, но трябва да бъдем заедно с тях.
Уви...
Знаете ли, не съм сигурен, че това е уви, защото то пък може да помага. Контрастът може да помага за изкристализирането на онова, което ти търсиш и за намирането на баланса. Търсим хора, които не са около нас, а пък искаме да бъдат около нас, стремим се към тях. Това е трудно постижимо, но носи щастие, в миговете, в които успяваме да го намираме.
С какво не правите компромиси като творец и като човек?
Опитвам се да не правя компромис със собствения си светоглед, но това също не е от лесните неща. Първо, не винаги зависи от мен самия, второ, не винаги имам силата и куража, за да устисквам. За съжаление трябва да си го призная, но е така. Би било добре да не ми се налага да правя компромиси, но правя.
Не участвате в реклами, в риалити предавания. Как гледате на тези ваши колеги, които приемат предизвикателството да участват в подобни шоута?
Имал съм предложение да участвам в риалити шоу и го отказах и ще ги отказвам, ако имам други. Не смятам, че мястото на артистите е там. Ако има риалити формат, който да бъде изцяло и единствено свързан и обвързан с изкуството, с духа, нека всички да отидат. Но такъв тип телевизионни забавления, които бъркат в низките страсти, които бъркат в отходния канал, в такъв тип формати не смятам, че хората на духа като каквито би следвало да са артистите, трябва да бъдат. Не виня никого, нито осъждам, всеки има право на свой собствен избор, всеки, както е преценил. Който е отишъл, е имал своите основателни причини и те сигурно са уважителни. Затова и през ум не ми минава да съдя когото и да било, просто изказвам своето мнение.
Бъркането в отходния канал е мръсна и лесна работа. Стремежът да се извисяваме е трудното нещо и ако артистите имат талант, който ги отличава от другите хора, ние нямаме заслуга за този талант, на нас той отнякъде ни е даден, и ние би трябвало да имаме изключителното задължение и чудовищната отговорност да използваме този талант не за бъркане в отходните канали. А за нещо друго. Доколкото ни стигат силите, доколкото можем, доколкото може безкомпромисно, но това трябва да правим. Тези шоу формати не се занимават с това. О.К, те си имат своето място, своите рейтинги, щом са се появили значи е имало необходимост да се появят. Има хора и за там. Те са други хора.
Гостувахте в София освен с „Кавказкия тебеширен кръг", и с „Доходно място" на Островски, която се смята за една много социална пиеса. Нейната основна тема е корупцията и издигането в обществото. Как спектакълът се възприема от публиката?
Ще ви разкажа една случка, която се отнася не само до „Доходно място", а и до нашата работа като цяло. На следващия ден след премиерата пътувах от Варна за София, защото тук имах представление. Докато чаках автобуса на автогарата едно момиче на видима възраст 16-18 се приближи до мен и каза: „Г-н Радев, искам да ви поздравя. Снощи бях на премиерата. Страхотно представление". И изръси една кошница от суперлативи - персонални и цялостни за представлението. И завърши с думите: „Аз мисля, че всеки млад човек, трябва да гледа това представление." Аз се качих в автобуса за София, до мен имаше някакъв мъж на 60-70-годишна възраст. Той по едно време ме заговори, разбрах, че също е театрал и ме познава и ми каза следното нещо: „Аз снощи бях на премиерата. Е какво е това представление, бе, г-н Радев, какъв е този театър?!" (смее се) Ето това ми се случи след една и съща премиера, в един и същи ден в рамките на около час и половина.
Вие самият сте и режисьор. Какво е чувството, когато друг ви режисира? Как контактувате с режисьорите, при положение, че и самият вие сте от другата страна?
От другата страна пристъпвам заради удоволствието от забавлението да съм от другата страна. Режисьорската работа е друг тип работа, независимо, че също като актьорската е най-тясно обвързана с театралното представление. Приключението да водиш едновременно няколко роли е съвсем различно от приключението да водиш само една роля. Иначе съм отворен, когато работя с режисьорите. Опитвам се да бъда в техния коловоз. Не са се оплакали. (смее се)
Месите ли се в тяхната работа?
Меся се дотолкова, доколкото касае общото нещо, защото се вълнувам. Но аз по този начин мога да се меся на всеки. Но то не е месене, а по-скоро изказвам онова, което мисля, защото ние заедно вървим в една и съща посока. Не го считам за месене в този смисъл. Според мен по подходящ начин трябва да казваме онова, което мислим. Дали ще се съобрази режисьорът, или колегата, или художникът, това вече зависи от тях.
Кое е основното, на което учите своите студенти като актьор, режисьор и като педагог?
Честно казано, опитвам се да не ги уча на нищо, нищо да не им казвам и да не им набивам, защото младите поколения са много свестни хора. Те са много отворени, с отворена сетивност и чувствителност. Особено тези от тях, които искат да опитат в артистични поприща, трябва да пазят онази своя отвореност и чувствителност, а ние пък, които по някакъв начин се занимаваме с обучение, трябва много да внимаваме и да носим тази отговорност. Това е важното нещо. Опитвам да съхраня любовта на децата, с които работя, към театъра, защото след като са дошли в студиото, значи имат потребност, имат любов към театъра и тя трябва да бъде запазена и развита.
Излизайки на сцената, ние сме привилегировани, но тази привилегия трябва да бъде отговорност, а не суета и ласкателство. Разбира се, суетата е неизменна част от нашата професия, но отговорността е да знаем, че като стъпваме на сцената това е тежка отговорност и ние много сериозно трябва да я слагаме на плещите си и да я държим. Това се опитвам да дам на учениците си. Останалото те си го имат. Отворените очи те си ги имат.
Възхитително е, че имате енергия да участвате в близо 10 спектакъла, да се снимате и да преподавате.
Енергията от това идва - моторът на колата, когато работи, тогава акумулира. Иначе като оставиш дълго време да стои без работа той се изтощава и пада.
Доколкото знам в планината се зареждате...
Да, там е мястото за релаксация - пусти села без много хора, повече гори, полянки, планина. (смее се)
Защо Варна, а не София?
Варна е моят град, това е съзнателният избор на акъла ми.
Театралната „Раковска" не ви ласкае...
Ласкае ме да дойда и да работя тук и да си свърша работата и след това да си се прибера във Варна. (смее се)
Накрая да ви попитам - какво мислите за кампанията на Световната здравна организация едва ли не да се забрани пушенето във филмите? Мотивът е, че чрез киното цигарените компании продават продуктите си на деца.
Никога не съм обичал крайностите. Това е крайност. Как ще се направи биографичен филм за Хемингуей?! За Шанел?! Как да направиш филм за тези хора?! Ще бъде невъзможно, нали? Ами тогава романът „Тютюн" никога да не бъде екранизиран повече. Никога! Това са абсолютни глупости, но „умни" глави ги решават тези неща.
http://www.vsekiden.com/191030
Прочетете повече за турнето на ДТ "Стоян Бъчваров" в София:
Злото повикало, доброто се обадило
Гергана Плетньова и Стоян Радев обраха овациите с "Кавказкият тебеширен кръг"
Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" на Островски
“Доходно място” на Варненския театър гостува в София
Варненският театър си резервира награди с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място”
O-Sense