Да почувстваш театъра

 

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22897&sid=64

 

Отзиви за гастрола на Варненския драматичен театър с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” в София

СЪБИТИЕТО

„Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт

 

 

В София Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи през февруари 2016, годината на неговия 95-ти юбилеен сезон, две от най-новите си постановки. На 1 февруари на сцената на Народния театър зрителите видяха „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличен с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе.  

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

 

На 3 февруари в Младежкия театър варненските драматични актьори играха „Доходно място” от Александър Островски, режисьор Крис Шарков, авторска музика Георги Георгиев (Остава, Нomeovox, сценография Радостина Тодорова, костюми Даниела Николчова, хореография Татяна Соколова, фотография Тони Перец. Действащи лица и изпълнители: Василий Николаич Жадов – Адриан Филипов; Полина – Цветина Петрова; Аким Акимич Юсов – Стоян Радев; Фелисита Герасимовна Кукушкина – Веселина Михалкова; Анисим Панфилич Белогубов – Николай Кенаров; Юлия – Ина Добрева; Аристарх Владимирич Вишневски – Пламен Димитров; Ана Павловна Вишневска – Петя Янкова; Микин – Свилен Стоянов; Досужев – Стефан Додуров; Варвара – Гергана Арнаудова; Григорий – Валери Вълчев.

 

АНКЕТАТА

 

Проф. дин Камелия Николова, театровед

„Кавказкият тебеширен кръг” на Маргарита Младенова безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон, а „Доходно място” на Крис Шарков добавя още нови щрихи към профила му на един от най-последователните и интересни режисьори у нас днес.

 

Проф. д-р Миглена Николчина, литературовед

„Кавказкият тебеширен кръг” е завладяващ спектакъл, изигран сърцато, с младежка енергия, неспадащо настроение и съвършена екипност. Дни по-късно не престава да звучи в мене…

 

Мариана Първанова, театрален наблюдател

Сериозни заявки за награди направи Варненският театър „Стоян Бъчваров”, който гостува в София в навечерието на честването на своя 95-ти творчески сезон. Онова, което обединява „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” е, че и двамата режисьори сякаш са се стремили да изберат доста изобличителни за силните на деня заглавия, като този ефект се подсилва с модернизирания подход към постановката.

 

Проф. Маргарита Младенова е поставила „Кавказкият тебеширен кръг” в типичен брехтовски ключ (с прочутия ефект на отчуждението на епическия театър) и с почерка на „Сфумато” – актьорите играят с пълна сила, сценографията е изчистено-стилизирана, така че епохата, мястото и предметите са доста условни и универсални. Всичко е подчинено на тази стилизирана естетика с прекрасни хрумвания – предметите бързо променят първоначалното си предназначение, като например шарените юргани, които отначало са стени на двореца, после влизат в ролята на кожени палта и т.н. (сценограф Ивайло Николов, костюми - Ива Гикова).

Актьорите сменят по няколко роли. Всичко е като по учебник, дело на зрял майстор. Вероятно в началото на 90-те „Кавказкият тебеширен кръг” щеше да бъде поставен като весело карнавално представление, стил комедия дел арте.

Сюжетът го позволява, защото носи в себе си духа на екзотичния Кавказ, на древни притчи с неочаквани обрати, има ярки гротескови образи, герои, носещи в себе си простоватата народна мъдрост и ценности. Трябваше обаче да преживеем обезценяването на лева, да видим празните магазини и купонната система, да бъдем лъгани многократно от политиците, които предпочитат да се ометат от страната с куфари, натъпкани с банкноти и кожени палта, вместо да си вземат бебето от къщи (в пиесата на Брехт това е Михайло, символ на най-свидното у народа), трябваше през страната ни да премине поток от бежанци първо в посока от Сърбия, а сега и от Сирия, за да имаме такова представление на „Кавказкият тебеширен кръг” като това на проф. Маргарита Младенова.

Нещо като трагедия през тъжната усмивка на комедията. Подобно сложно представление не може да бъде направено без подходящи актьори, а Варненският театър притежава такива.

 

 

Познаваме умението на Крис Шарков да обръща класиката с хастара нагоре още от пловдивската му постановка на „Куклен дом”, а после и с „Народен враг”.„Доходно място” на Александър Островски

Също като при тях, така и комедията „Доходно място” е решена във визията на днешния ден. Времето на ХIX век е пренесено в епохата на „новите руснаци”. Действието се развива на фона на силуетите на московските небостъргачи, пълни с лъскави офиси и в един от тях се разиграва първата част на представлението. Почетно, централно място на сцената заема ретроавтомобил от социализма – ясно намигване към източникa на парите на офис мениджърите от различен калибър, които се фукат с яхти, скъпи почивки, а жените им са облечени в маркови тоалети (оригинална и добра работа на сценографката Радостина Тодорова и авторката на костюмите Даниела Николчова).

„Доходно място” не е драма, а комедия и смехът в нея се поражда от няколкото комедийни персонажа, виртуозно изиграни от асовете на Варненския театър. На първо място следва да споменем майката-орлица Кукушкина – Веселина Михалкова, която с всяка изминала роля става все по-добра комедийна актриса и направо не е за вярване, че не е номинирана.

Същото се отнася и за Стоян Радев, който като Юсов е неузнаваем – със старческата си „немощ” в инвалидното кресло, а танцът на унижението пред Белогубов (Николай Кенаров) е невероятен. Заедно с ролята на съдията Аркадий Чхеидзе от „Кавказкият тебешерин кръг”, той можеше да бъде номиниран и за Юсов. Зряла е играта и на Пламен Димитров (Вишневски) и неговата невярна съпруга Ана - Петя Янкова. Всичките играят леко преекспонирано – за да се подсили сатиричният ефект на постановката. Тази година младият Крис Шарков също попадна в номинациите за режисура, но не за „Доходно място”, а за софийската си постановка на „Лив Щайн“ в „Зад канала”. След гастрола на Варненския театър може да кажем, че той спокойно можеше да бъде номиниран и за двата спектакъла, заради тяхната смела и новаторска интерпретация.

 

Анелия Янева, театрален критик

 По "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова може да се преподава и изучава Брехт – нещо необходимо за общата ни театрална култура, не само на студентите в НАТФИЗ и другите институти, където се преподава театър. Брехт изведнъж става нужен на времето ни, защото днес сякаш се срамуваме да говорим простичко за морал, за доброта, за човещина; сякаш това вече ни се вижда не твърде софистицирано, за да бъде качено на сцена. Сякаш времето на притчите с поука е отминало.

Маргарита Младенова и актьорите на ДТ “Стоян Бъчваров”-Варна убедително го опровергават. Техният спектакъл променя зрителите си към добро през играта – всяка поука се приема по-лесно, ако е казана с усмивка, не с размахан пръст. Великолепната сценография на Ивайло Николов и музиката на Асен Аврамов също носят закачката, обобщението, хумора, необходими, за да бъде усетен Брехт най-добре. Може би първата част на спектакъла е малко по-тромава, но пък „добрият край оправя всичко“.

 

Крис Шарков умее да реанимира текстове, които в повечето случаи се приемат за отживели, заедно с времето си, и ако се поставят, то най-често е като етнографска възстановка на отдавна отминала епоха. Най-яркият пример за тяхната жизненост беше неговият „Куклен дом“ на Ибсен, ДТ-Пловдив, но не по-малко съвременно звучеше и „Народен враг“, пак на Ибсен, ДТ-Плевен.

Под режисурата му и „Доходно място“ на Александър Островски е като писан за нашето време – болезнено актуален, суров като внушение, безмилостен в обобщението си. И най-главното – „осъвременяването“ съвсем не е самоцелно. Поне в първата част на спектакъла. После обаче идеята се размива, промъква се някаква сантиментална патетика, съвсем неуместна за ударното начало, натрупват се излишни театрални ефекти („пътуването“ с колата е ненужно дълго), докато на финала отдавна е забравено откъде и защо сме тръгнали.

 

 

Силвия Чолева, БНР

Според мен „Кавказкият тебеширен кръг” щеше да спечели, ако бяха обрани декларациите, особено финалните. Вярно, че да редактираш Брехт е рисквано, но с оглед на това, че вече сме 2016, тази декларативност звучи меко казано остаряло. И така се губят други моменти, които пряко кореспондират с днешния ден. Не става с лозунги днес, това е. Впечатлена съм от сценографията и костюмите!

 

 Пенка Момчилова, БТА:

Често приказката в „Кавказкият тебеширен кръг” звучи и като политически памфлет от днешен вестник у нас - с изобличения на съдебната система за корупция и липса на компетентност и справедливост. Все пак бившият селски писар пияница Аздак /Стоян Радев/, издигнал се до градски съдия в смутното следвоенно време, раздава справедливи присъди - почти, независимо че демонстративно протяга ръка и към ищците, и към обвиняемите с репликата: "Аз вземам!". Независим от Системата, той решава делата по съвест, а дебелия сборник от закони използва като възглавница за стола си.

 

В „Доходно място” костюмите /на Даниела Николчова/, сценографията /на Радостина Тодорова/ и музиката /на Георги Георгиев - "Остава", "Homeovox"/ "поставят действието" в наши дни. Задната стена на сцената е градски пейзаж - изглед към мегаполис. Мъжете, някои с вид на юпита, работят в съвременен офис. С известно ретрозвучене са някои тоалети на дамите. Към средата на миналия век връща зрителя и стар розов автомобил, разположен в центъра на сцената. Той често е и "място на действието", или се върти - като на търговско изложение, и така напомня, че "всичко е за продан".

 

 

Сабина Василева, в. „Сега”

 „Кавказкият тебеширен кръг”, номиниран с "Икар 2016" за режисура, респектира с висока художествена издържаност, премереност и прецизност на всички равнища. С пестеливост се отличава и сценографията на Ивайло Николов, представляваща многофункционално дървено скеле, покрито с пъстроцветни юргани. Отново юрганът, който като спално бельо загатва идеята за излагането на показ на потайната интимна същност на човека, присъства като основен компонент и в костюмите, дело на Ива Гикова.

Аплодисментите са и за ансамбловата игра на дванайсетте актьори от варненската трупа, всеки от които - с изключение на Гергана Плетньова в образа на Груша - се преобразява в повече от един персонаж: Георги Богданов, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Биляна Стоева и други. За яркото си превъплъщение в съдията Аркадий Чхеизде, който макар и сребролюбец, има сетива за правдата, Стоян Радев ще се бори за наградата "Икар" за водеща мъжка роля.

 

Известна като една от най-социалните пиеси, излезли изпод перото на Островски, чрез средствата на сатирата "Доходно място" проследява как различните типове хора оцеляват в общество, стигнало в цинизма си дотам, че да изкове елегантен евфемизъм за думата "подкуп" - "комплимент".

Още по-експресивно е словото във версията на Крис Шарков, бидейки придружено от страна на героите от неприлични жестове, заплюване на другия в лицето, физическа агресия. Пример за една от многобройните режисьорски хрумки е епизодът, когато Белогубов иска ръката на възлюбената си (Ина Добрева). Получавайки съгласието й, той светкавично я опакова в стреч фолио, след което я отнася като току-що закупена от магазина стока - жлъчна реплика към материалния свят, осквернил и най-романтичните жестове.

Зрителят долавя дискретни препратки и към българския преход. Докосвайки се до темата за протестиращия човек, покрай властимащите спектакълът взема на прицел и бунтуващата се личност. След подвеждащата поява на тубата с бензин във финалната сцена на тотален крах се чува щракване на запалки. Противно на очакванията обаче, вместо да лумне огън, десетки малки пламъчета заискряват над главите над героите.

 

Ирина Гигова, в. „Новинар”

В „Кавказкият тебеширен кръг” пореден интересен образ прави великолепният Стоян Радев като Аздак. Напомня ми с нещо народните мъдреци-хитреци-тарикати от българския фолклор и класика. В негови ръце е "моралът" на спектакъла - че изборът да правиш добро рано или късно трябва да ти донесе добро - и той го постановява много симпатично, ненатрапчиво и без дидактика.

 

В  „Доходно място”, вместо в 19-и век, Крис Шарков е ситуирал социалната сатира на Островски във вакханалията на постсоциалистическия преход, в който любовните, семейните, професионалните и всякакви други отношения се осребряват в пари. В нея романтичният бунт срещу неефективната социална система се сблъсква с повсеместната покупко-продажба на служби и чувства. И крушира. Бунтът на идеалистите спихва в комформизъм и тръгва самозапалително към българския несъстоял се и до днес катарзис.

 

Марина Чертова, „Всеки ден”

Въпросът за доброто, който е основен в „Кавказкият тебеширен кръг”, прави пиесата актуална и днес - близо седем десетилетия след написването и й векове след развитието на историята в самия спектакъл. Защото уви в съвременното общество има дефицит на добрина. В него властват егоизмът, а злото все по-често взима връх. Затова и историята, разказана в „Кавказкият тебеширен кръг", е по-съвременна от всякога. Войни, политически противоборства и терор в държавата, бежански поток, корупция, която разяжда обществото, борба за власт в съдебната система - все теми, които днес са особено актуални както по света, така и у нас.

 

Постановката предава духа на епохата, в която се развива действието, като едновременно с това режисьорката е представила така епичния театър на Брехт, че той да бъде достатъчно близък дори до съвременния по-млад зрител. Освен с непреходна мъдрост, спектакълът е изпълнен с интелигентен хумор, който допада на зрителите от различни поколения и това бе видимо по реакцията на публиката в София. Най-много овации отнесоха двамата главни изпълнители - Гергана Плетньова за образа на слугинята Груша и Стоян Радев, който умело влиза в няколко образа - на певеца Аркадий Чхеидзе, на Стар селянин и на Селския писар и градски съдия Аздак.

 

Историята с разпъването на детето в тебеширения кръг, за да се разбере коя е истинската майка, всъщност повторя притчата за цар Соломон, макар и в обратен ред - в пиесата истинската майка е готова да му причини болка, но само и само да си го вземе, а в библейския разказ - истинската майка е готова да го даде на другата, но то да не бъде посечено на две.

 

„Кавказкият тебеширен кръг" на Драматичния театър във Варна е спектакъл, който заслужава да бъде гледан и само можем да се надяваме, че престижното жури на театралните награди ИКАР ще го отличи с поне една статуетка. А защо не и с две! Ще е напълно заслужено!

 

Отзивите събра Виолета Тончева

Целите материали по темата в съответните издания