Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ЗА МЕЧТАТЕЛИТЕ, РОДЕНИ С МЕЧ

 

 

Елица Матеева

 

Изминали са тридесетина години от последното ми лятно посещение на спектакъл във  Римски терми. От миналата година тази забравена традиция  във Варна се възстанови, защото все пак има хора, които осъзнават, че мястото е вълшебно за преживявания от всякакво естество, посветени на изкуства и музи.

Какво по-магическо пространство на открито би било подходящо за театрално представление, чиято драматургия се подкрепя от идеята за най-сладката илюзия, отдалечаваща ни и същевременно така категорично събираща ни с тленността на живота, представен като театрална приказна феерия – Римските терми благородно приемат в прегръдката си най-новото заглавие от репертоара на ТМПЦ-Варна „Комичната илюзия“  от Пиер Корней с режисьор Васил Дуев.

Сърпът на луната подсказва настъпването на онзи час, в който над главите ни освен писъка на гларуси, ще прелети магията на случването. Публиката се вълнува, покрай столовете и почти до авансцената актьорите сноват и изведнъж жена режисьор (по текст Алкандър, в изпълнение на Гергана Арнаудова) подрежда актьорите, вече е ясно: присъстваме на репетиция, ние сме в театъра, а театърът се разтваря в свой театър, сякаш е част от една кутия, появила се  от по-голяма кутия, собственост на изкусен фокусник. Владетелят на фокусите в театъра се нарича Бог от машината, Съдба, Режисьор – синонимите са много, но за простосмъртния зрител е очевидно, че пред него ще се разиграе история с поука.

И ние като стария баща Придаман (Пламен Димитров) търсим истината за своя блуден син Клендор (Ненчо Костов), защото сме самотни, изоставени в делника бродници, които искат да постигнат щастието, да намерят липсващите зрънца от изтичащия между пръстите Живот. Придаман е признал греха си за прокудения си син и точно в този момент е осъзнал, че общите корени, общата кръв трябва да са едно, да не се разполовяват. Ето защо той търси помощ от всесилната Алкандра. Тя телепортира с магия бащата и публиката в историята на сина, който от Париж е попаднал в Бордо, прислужвайки  на самохвалкото Матамор (Константин Соколов). Последният е влюбен в изящната Изабел (Цветина Петрова), която е поробила сърцето на горделивия Адраст (Ивайло Иванов).

Но Изабел отдавна е предпочела Клендор, а Клендор като приедприемчив търговец е разбрал, че възлюбената му е дарена с богатство и може прекрасно да съчетае ласки с охолен живот. Бащата на Изабел-Жеронт (Стоян Радев) критикува поведението на Изабел и предпочита кандидатурата на Адраст, последният се дуелира с Клендор и пада пронизан, а Клендор е затворен в тъмница. Всичко би имало своя трагичен край, ако слугинята на Жеронт и Изабел-Лиз (Сабина Коен) не бе се включила в любовните страсти-тя помага и Клендор е спасен. Младите избягват от стрелите на правосъдието, а машината на времето ги среща след години отново с Придаман. Влюбените са вече богати, с уреден бит, но Клендор постоянно изневерява на Изабел, а тя не може да приеме измамата. Един ревнив съпруг наказва Клендор и тъкмо блудният син да се окаже насаме със смъртта, а Придаман да посипе косите си с пепел, илюзията като в стоп кадър „съживява“ всички персонажи и цялата история се оказва театър. Клендор е актьор, бащата се радва, че синът е жив, но е разочарован от професионалния му избор.

 

С „Бащи, лъжи и още нещо“ искаме да дарим радост, да направим всеки зрител по-позитивен и усмихнат, казва актьорът Свилен Стоянов, който празнува 60-годишен юбилей

 

Публикувана: 19  Sep 2017 | 14:34

Снимка Полина Петрова

 

„Бащи, лъжи и още нещо“ е комедия за грешките, които допускаме. Това определение даде режисьорът Костадин Бандутов в навечерието на премиерата на спектакъла, която е първа за новия сезон на варненския драматичен театър. Това не е първа среща на Костадин Бандутов с творчеството на Рей Куни. Режисьорът на практика „открива“ английския драматург, станал известен с прозвището „краля на комедията“ за българската публика.  Спектакълът „Между два стола“ със своите 151 представления в периода 1990-1998 година се оказва най-дълго играният на голяма сцена в най-новата история на Варненския драматичен театър.

 

„БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“

Актуалният прочит на „Бащи, лъжи и още нещо“ е втори за Костадин Бандутов след 25 години. „Бащите, лъжите и още нещо винаги ще ги има“ – казва режисьорът с усмивка. „Ако зависеше от мен аз бих повторил много от спектаклите, които съм поставял през годините. Това е един от начините да покажем на младото поколение, че има и друга култура, различна от културата на телефона, лаптопа и таблета, за която характерна е бързо поднесената информация, която те получават на готово. Другата причина да поставя отново „Бащи, лъжи и още нещо“ е, че това е една много атрактивна и смешна комедия. Рей Куни е майстор на ситуативната комедия и в ситуации, които дори режисьорът и актьорите, а оттам и зрителите смятам за изчерпани, той успява да намери оригинали решения. Новото в спектакъла сега е, че налагам един много бърз ритъм ,– това е, което искам от актьорите. Носен от това бясно темпо човек няма време да спре, да помисли, да разбере къде греши и как да постъпи“ – допълни Костадин Бандутов.

 

Ако се сравни спектакълът „Бащи, лъжи и още нещо“ днес и преди 25 години, човек ще си даде сметка как изтича времето. Свилен Стоянов преди е бил в ролята на сина, а сега е в ролята на бащата. „Сега изпитанието е по-любопитно, защото публиката е по-различна, по-динамична, с по-различни усещания за изкуството. Не е никак лесно да вляза в ролята на бащата, след като съм бил в ролята на сина.

Младият Лезли е един изключително позитивен образ, който печели много симпатии в публиката, защото на практика той е потърпевш от тази ситуация, в която попадат възрастните. Бащата е съвсем различен – човек, сигурен в своя път, отдал всичко на кариерата и успеха, но загърбил по някакъв начин личните неща. Оказва се в един момент, че целият му живот се преобръща на 180 градуса и той трябва да преодолее една драматична за него ситуация, ако може…Отстрани персонажът изглежда смешен, както и всички останали, разбира се, но те са поставени в драматична ситуация, в един сложен за житейския си път период. Решението, което предлага г-н Бандутов е доста атрактивно и със здрави драматургични основания и то изисква поливалентни актьори. Надявам се резултатът в крайна сметка да е удовлетворяващ за всички. Има още какво да търсим разбира се…

Има едно неписано правило в гилдията, че до 10-ото представление на един спектакъл той продължава да се „отглежда“ в процеса на срещите с публиката и в процеса на партньорството между актьорите на сцената. Основната ни цел е да дарим радост да направим всеки зрител по-позитивен и усмихнат, казва актьорът, който празнува 60-годишен юбилей. Свилен Стоянов си пожела още много творчески предизвикателства занапред, които да го зареждат с удовлетворение от посланията, отправени към публиката. „Знам, че имам още какво да дам, затова искам само да бъда здрав и позитивен. Да хвърлим назад ежедневните тегоби, защото животът е един“, допълни той.

 

Станислав Кондов е младият актьор, който ще пресъздаде на сцената образа на сина Лезли в актуалния прочит на „Бащи, лъжи и още нещо“. „Беше ми много интересно да изследвам този младеж, който е почти на моите години, а на практика толкова различен от мен, той е луда глава, бунтар. Елате и ще видите, няма да издавам повече. Направихме представлението с много труд, с много любов и с много смях. За мен беше много забавно“, сподели Станислав.

 

За него и за Полина Недкова това е дебют на сцената на варненския театър. И двамата са от Варна и споделят, че са израснали в местните театрални школи и стремежът им към сцената е бил точно заради актьорите, с част от които сега излизат заедно в представлението „Бащи, лъжи и още нещо“. „Да дойда във варненския театър за мен е мечта и приключение. Вълнувам се. Аз имам големи очаквания от този театър, надявам се и той да има от мен, за да мога да ги оправдая. Героинята ми в този спектакъл е много ентусиазирана и целенасочена. За мен по интересен е работният процес, репетициите, не толкова фойерверките накрая. И те са прекрасни, разбира се, но аз повече се вълнувам преди това“, разказа Поли преди премиерата.

 

Тази и утре вечер са двете премиерни представления на „Бащи, лъжи и още нещо“. Началният час е 19:00, на сцена „Филиал“. В спектакъла участват още  Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова и Малина Михалкова.

 

http://www.chernomore.bg/varna/2017-09-19/komediya-za-greshkite-koito-dopuskame-postavya-kostadin-bandutov-na-varnenska-stsena

 

 

Източник: http://www.formalno.com/

 

Като момиче с крака на земята и глава в облаците описва себе се актрисата Цветина Петрова. Въпреки че е от сравнително младите попълнения в трупата на Варненския театър не може да се оплаче от липса на роли, при това представящи я в различна светлина. Тя е Анка от „Криворазбраната цивилизация“ и Марийка от „Свекърва“, друг път е Полина от „Доходно място“ или Емилия от „Опасни връзки“. Най-новото й превъплъщение е Виола в спектакъла на Пламен Марков „Влюбеният Шекспир“. От героинята си научава много и най-вече, че любовта е винаги красива и ако не съществуваше на тази земя, щеше да я търси другаде. Но предизвикателствата за Цветина не спират дотук. В момента във Варна вървят репетициите на „Месец на село“ от Тургенев. Режисьорът Стилиян Петров ѝ е поверил ролята на Вера и с нетърпение очакваме премиерните представления на 30 и 31 март.

 

- Кога и как театърът влезе в живота Ви?
- В ранна възраст и рязко. Не помня точно първото представление, което съм гледала като дете, но помня че бях седнала на първия ред и не можех да отместя поглед от сцената. Помня онова силно усещане за друга реалност; за магия, различна от тази на киното, от тази на книгите, от тази на музиката. Влюбих се първо като зрител, после исках да съм част от тази магия. От тази игра.

 

Прочетете цялото интервю тук: кликнете

 

Влюбеният ШекспирВластниците и в Англия предпочитат кучетата пред артистите
Ирина Гигова - вторник, 07-03-2017 - 16:05, в. „Монитор”

Спектакълът по прочутия филм подсказва кой е писал пиесите на Барда

Истинско пиршество за духа ни предложи спектакълът „Влюбеният Шекспир“, с който Варненският театър гостува на сцената на Народния в столицата преди вечер. Не сме се и съмнявали, че пиесата, създадена по едноименния мултиоскаров филм на Джон Мадън, е разкошна; на съответната висота е и постановката на естета Пламен Мраков с костюми по проект на Мира Каланова – великолепен пример как епохата може да бъде наподобена, без това непременно да изглежда кичозно.

Представлението, бълбукащо като добро шампанско с изтънчения британски хумор на оригинала, може да се приеме за свободно тълкуване на вечната загадка кой е бил Шекспир, дали той или някой друг е написал великите му пиеси, само че вместо поредното скучно научно изследване по темата получаваме висококаратно интелигентно забавление. Как от цялата бъркотия преди премиерата се ражда театрален шедьовър?

 

Вижте цялата статия тук>>


 

 

 

 

Проф. Красимир Спасов

Чудесен спектакъл с интересна драматургия, позната от филмовия шедьовър „Влюбеният Шекспир” - един факт, който буди основателното любопитство дали театралният вариант ще издържи сравнението. Да, Варненският драматичен театър, в лицето на режисьора проф. Пламен Марков, сценографа Мира Каланова, композитора Калин Николов и актьорския състав, дава един достоен отговор, създавайки силен и убедителен спектакъл.

По начало театрите, които си позволяват спектакли с много хора, както е в случая, се броят на пръсти. Изисква се голямо режисьорско умение, което да обедини толкова голям екип и режисьорът се е справил по възможно най-добрия, бих казал дори възхитителен начин. Искрено поздравявам Варненския театър за това постижение. Той имаше нужда от една подобна постановка, която да бъде еднакво убедителна на всички нива – като драматургия, режисура, овладяване на пространството, костюми, музика и актьорски постижения.

Бих добавил, че наред с всичко изброено дотук, „Влюбеният Шекспир” е и едно крайно забавно представление. Актьорите играят с особено увлечение, това се усеща и придава допълнително качество на целия спектакъл.

 

Проф. Атанас Атанасов

Едно от най-добрите неща, които съм гледал през този сезон. Вълнуващо, заразително представление. Въпреки че продължава три часа, не усетих кога мина времето. Уважавам и ценя всички колеги във Варненския театър. Всички знаем кои са неговите стожери - Стоян Радев и Веселина Михалкова. Освен тях, ме впечатли Симеон Лютаков, който е от моя първи випуск в Театралната академия. Милена Кънева също изгражда много интересна роля. „Влюбеният Шекспир” може и да е представление, което се занимава с чисто театрални проблеми, но е направено много силно и вълнуващо, усещаш го със сърцето си. Дано да го видят повече хора, не само в София и Варна, а и в други градове.

 

Проф. Надежда Сейкова

„Влюбеният Шекспир” ми направи силно впечатление като един многопластов, добре организиран и атрактивен спектакъл. Гордея се с моя ученик Адриан Филипов, който е много узрял и се представи чудесно в ролята на Шекспир. Представлението дълбоко ме развълнува и събуди у мен асоциации за времето назад, когато аз самата откривах Шекспир. Спомних си за проф. Любомир Тенев и неговите тези за Кристофър Марлоу, върнах се към „Ромео и Жулиета” в Народния театър, когато бях асистент-режисьор на Стефан Сърчаджиев...

Постановката на Пламен Марков заслужава внимание и вярвам, че ще бъде оценена по достойнство от театралното съсловие.  

 

Проф. Ивайло Христов

Многостранен спектакъл с прекрасна визия, сценография и костюми. Много точен пример за добро, умно, мъдро и същевременно комуникативно представление. Намерено е златното сечение. „Влюбеният Шекспир” на Варненския театър ще има успех навсякъде.

Проф. Иванка Бенчева

Прекрасно представление, създадено с висок вкус, театралност и фантазност. Прекрасна режисура, прекрасна сценография и прекрасни костюми, великолепен грим и великолепно техническо осъществяване. Марково представление, каквото няма как да не се получи, след като го прави марков майстор като Пламен Марков.

Поздравявам актьорите за пластиката и сценичното поведение. Радвам се, че сред тази голяма актьорска трупа се изявяват и моите студенти Стоян Радев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Стефан Додуров.

 

Гастролът на Варненския и Пловивския театър потвърдиха тази тенденция

Автор: Мариана Цветкова - http://kulturni-novini.info

Криворазбраната цивилизацияОбръщане към класиката и към българските корени – може би това е най-характерното за театрален сезон 2016-2017 г. и това бе потвърдено от неотдавнашния гастрол на Варненския и Пловдивския театър в София.

Тъй като тази година голям дял от номинациите за театралните награди на Съюза на българските артисти „Икар” се паднаха на извънстоличните трупи, затова интересът към представленията на Варна и Пловдив бе голям.

През март те отново ще пристигнат в София с нова продукция, така че ще може да оформим окончателно впечатленията си от тяхната работа за отминаващия сезон.

Две от показаните представления - „Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников, под режисурата на актьора Стоян Радев Ге. К. и „Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев на Диана Добрева се опират на българското, но подходът към поставянето им е коренно различен.  

Спектакълът на Стоян Радев Ге. К. „Криворазбраната цивилизация” е решен в стилистиката на България от началото на ХХ век и напомня малко лирическите романтични филми на късния Чарли Чаплин. Може би това се дължи на ретро сценографията и костюмите (дело на Даниела Николчова), както и на прекрасната музика, която звучи като фон през цялото време. Постановката далеч надхвърля добре познатия ни средношколски текст – малко наивната пиеса на Добри Войников, защото тя е обогатена с авторски вметки на режисьора.

В представлението успоредно вървят три линии. Освен основния сюжет на „Криворазбраната цивилизация”, добавено е пътуване на една театрална трупа, която репетира „Криворазбраната цивилизация” в чакалните на различни гари. Водещо в тези интермедии е показване всеотдайността на актьорите към театъра и обяснение в любов към това трудно изкуство.

Освен това в действието са вплетени автентични откъси от пресата от началото на ХХ век, от които научаваме как е била създадена морската ни трупа и критически текстове за нейните първи постановки. Тази „документална” линия се дължи на това, че спектакълът „Криворазбраната цивилизация” е посветен на 95-годишния юбилей на Варненския театър. Всичките линии се преливат плавно една в друга, така че зрителят на моменти сигурно се пита къде му се „губи”сюжетът на „Цивилизацията”, но пък това е обогатило постановката.

Вижте цялата статия тук: http://kulturni-novini.info

Театър за споделяне

Гастролът на Варненския драматичен театър внесе оживление в разграфения театрален живот на столицата през февруари, струпа критична маса театрали на едно място, активира непринудена обмяна на мнения и оценки.

автор :Аглика Стефанова – Олтеан - http://kultura.bg

 

Три вечери подред шествието от зрители се придвижваше от театър на театър (описвайки странен йероглиф между Сатирата – Сфумато – Театъра на армията), за да разчете посланието на пътуващите варненски… апологети на театъра. Наричам ги така, защото това турне би могло спокойно да мине под мотото „Апология на театъра“. И ето защо.

Трите представления – „Криворазбраната цивилизация“, „Брак по принуда“ и „Едноокият цар“ –  бяха много различни като жанр, стил и настроение, далеч не бяха съвършени и самодоволно улегнали, но ако трябва да се опише накратко тяхното общо кредо, то би звучало така – желание за директно общуване с публиката, търсене на автентична връзка актьор – зрител в полето на специфично театралното, поклон пред театъра и неговата символична ценност, пред неговата мисия.

Прочетете цялата статия>> кликнете тук

 

 

 

Всяко турне на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в София за мен е истински празник за душата. От няколко години следя непрекъснато репертоара на трупата и съм изгледала всички постановки, поставяни на варненска сцена през последните пет години.

Вече стана традиция през февруари Варненският театър да гостува в София с най-новите си спектакли. През 2017-та трупата предложи на столичната публика три постановки – „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К, „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков и „Едноокият цар” на Петър Денчев.

Три различни пиеси от трима различни автори от различни епохи – възрожденецът Добри Войников,  един от най-видните представители на класицизма – Жан-Батист Молиер исъвременният каталунски автор Марк Креует.За мен бе истинско удоволствие и като почитател на театъра, и като журналист да изгледам и трите.

 

„Криворазбраната цивилизация”

Изключително съм впечатлена от режисьорския прочит на Стоян Радев Ге.К. на популярната пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Допадна ми решението на Стоян Радев да направи спектакъл в спектакъла, запазвайки сюжета и словата на възрожденския писател, но превръщайки героите на Войников в пътуващи артисти, които всъщност играят „Криворазбраната цивилизация”.
Те носят всичките си вещи в един куфар и сякаш в този куфар е затворен и техният свят. Облечени са в бели дрехи, които сякаш изразяват тяхната чистота като актьори, наивността на техните герои и в крайна сметка дават лъч надежда за едно по-добро бъдеще. В този смисъл режисьорът не следва буквално сюжета на пиесата, но това не означава, че той проявява неуважение към текста. За мен Стоян Радев превръща Войниковата пиеса в един съвременен, забавен, интересен и мъдър спектакъл, без да внася излишен модернизъм. Този негов подход – да поставя класически пиеси от български автори без грубо да ги осъвременява, забелязах и у неговата постановка на „Свекърва” от Антон Страшимиров. И в двата случая говорим за успешни съвременни спектакли в ретро стил, в които е направено елегантно съчетание между текста на Добри Войников и режисьорското решение да постави участниците в пиесата в друга среда, различна от вижданията на автора. Но от това спектаклите само печелят. И в двата случая Стоян Радев Ге.К. е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на остарелите изрази.

Така че всеки, който отива с нагласата да гледа буквален прочит на „Криворазбраната цивилизация”, ще остане разочарован. Вероятно леко разочарование ще изпитат и тези зрители, които си мислят, че ще гледат някаква нова версия на мюзикъла, поставен през 70-те години от Хачо Бояджиев. Аналогиите между двете постановки са неподходящи, тъй като те са съвършено различни като възприятие, настроение, послания. А и в крайна сметка между двете постановки стоят едни 40 години.

За мен „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К. е своеобразно намигване към българския бит и душевност, към българския стремеж към „цирвирзакция” или „циливилизакция”, както Мадам Злата произнася думата „цивилизация”. Но това режисьорско намигване към българина, който боготвори и възхвалява Европата и изобщо чужбина, без реално да знае какво го чака там, е направено без злоба, без сарказъм, а с добронамерена усмивка и ирония. Заслужени аплодисменти заслужават всички актьори, участващи в спектакъла и най-вече Гергана Арнаудова, която пресъздава образа на колоритната Мадам Злата.

Не на последно място „Криворазбраната цивилизация” на Варненския театър е един своеобразен поклон към актьорската професия, към всички тези, които играят в жега и студ, в светлина и мрак, под капещи тавани и при минусови температури или при невероятна задуха. Това е и поклон към неговите колеги на режисьора Стоян Радев Ге.К., който най-добре знае каква голяма отговорност към себе си и към публиката и какво отдаване на изкуството и раздаване към зрителите е да си актьор. Защото самият той се е посветил на Мелпомена.

 

„Брак по принуда”

 

Спектакълът „Брак по принуда” по Молиер на режисьора проф. Пламен Марков пленява с динамичност, екстравагантност и тънък френски хумор. Това е зрелищна постановка, изпълнена с енергия, жизнерадост и ритъм. Изключителен познавач на творчеството на френския драматург, проф. Марков се обръща към неговите безсмъртни фарсове, изобличаващи лицемерите, двуличниците и интригантите. „Брак по принуда” е изследване на човешката душа през призмата на комичното, изследване на пороците и слабостите на човека, характерни не само за времето на Молиер, но и за съвременното общество.

Ирина Гигова, в. „Монитор”, 19.01.2017

На 6 март постановката ще гостува в Народния театър

Агенция Монитор - вторник, 17-01-2017 - 17:16

Проф. Пламен Марков прави спектакъл по известния филм

Почти цялата трупа на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е включена в първа за България сценична авантюра: главният режисьор проф. Пламен Марков поставя спектакъл по филма на Джон Мадън „Влюбеният Шекспир“, окичен със седем награди „Оскар“. Постановката се базира на пиесата на Ли Хол, която пък е адаптация по оригиналния сценарий на Марк Норман и Том Стопард. Премиерните представления в морската столица са на 21 и 24 януари, а на 6 март мегапродукцията ще гостува в Народния театър „Иван Вазов“.

Младите актьори Адриан Филипов и Цветина Петрова влизат в образите на Уил и Виола, които в лентата изпълняват Джоузеф Файнс и Гуинет Полтроу. За превъплъщението си Гуинет дори получи отличието на Американската филмова академия за водеща женска роля. По сюжет Уил Шекспир е беден драматург, който работи за Филип Хенслоу (във филма – Джефри Ръш, а в спектакъла –

Стоян Радев, асът на трупата

във Варна), собственик на театър в Лондон от ХVІ век. След като научава, че любимата му го мами с неговия покровител, Шекспир изгаря новата си комедия „Ромео и Етел, пиратската дъщеря“, за да я пренапише като трагедия - „Ромео и Жулиета“. Непознат младеж на име Томас Кент е „разпределен“ като Ромео, защото впечатлява автора с не само с талант, но и с любовта си към предишните му творби. Кент всъщност е Виола, дъщерята на богат търговец, която се е дегизирала като мъж, защото по онова време на жени не е позволено да играят на сцена. Когато Уил разкрива истинската самоличност на своята звезда, между тях пламва страстна тайна афера... Цветина ще бъде и Виола, и Кент, и Ромео, и Жулиета, в по няколко образа влизат и част от останалите актьори в екипа. Меркуцио и Нед Алейн ще е Симеон Лютаков, познат и от тв сериала „Седем часа разлика“, конкурентът на Шекспир – Марлоу, ще е Димитър Мартинов, Кралицата – Веселина Михалкова (във филма - Джуди Денч, „Оскар“ за поддържаща актриса), Дойката – Милена Кънева, Моли – Даниела Викторова и т.н. Общо

над 30 актьори и статисти ще се вихрят на сцената

TOP