„Паузите в театъра са нож с две остриета. За предпочитане е да се избягват. Но ако веднъж вече си допуснал пауза, не я прекъсвай, докато не изцедиш всичко от нея - разтегни я колкото можеш, наелектризирай я, направи я многозначителна и плътна, така че да говори повече от думите.”   

Харолд Пинтър /1930-2008/

 Тишината на драматургията в думите на Пинтър е капан за режисьора, ако той не я напълни със значения, спектакълът е обречен на провал. След премиерното представление „Измяна” на варненската трупа, спокойно можем да си отдъхнем, че смисълът в иносказателното мълчание на тази драматургия е извлечен пълноценно, още повече, че режисьорът Пламен Марков притежава необходимото познание за Пинтър.

 
В творческата му биография и до днес се помнят спектаклите в Народен Театър „Иван Вазов”, свързани с творчеството на Пинтър „Портиерът” и „Кухненският асансьор”, „Една нощ” на сцената на театъра в Пловдив. Преди години на страниците на вестник „Култура” Пламен Марков пише: „Като анализираме пиесите на Пинтър, откриваме не един свят, а паралелни светове.

Пиесите му изискват изключително старателно тотално изясняване, като в същото време дяволски се съпротивляват на това. Най-често, в повечето от епизодите на сцената има само двама души, така че можем да считаме двама души на сцената за основна ситуация при нашето наблюдение. Убедено смятам, че когато на сцената има два персонажа, при Пинтър наблюдаваме три паралелно съществуващи реални свята. Така се опитвам да се приближа до онова, което самият той заявява, че при него персонажите и ситуациите са реалистични, но това, което прави, не е реализъм.”
 

Спектакълът „Измяна” ни въвлича именно в тези повече от два паралелни свята, в който персонажите Джери /Димитър Баненкин/ и Ема /Веселина Михалкова/ започват своя диалог с ежедневното клише „Как си?” Машината на спомените преминава през невротично пътешествие на тайна, оплетена с изневяра между съпрузи, стари приятели, в чиито отношения лъжата се превръща в истина, а истината придобива абсурдни измерения.

Изневярата е тематичният стопър, прерастващ в предателство на взаимно доверие. Доверието се разбива на малки стъкълца и с появата на Робърт /Стоян Радев/-съпругът, на чиито плещи се пада най-трудното изпитание: да премине през кръговете на брачния ад, за да се опита да прости предателството.

Интервю на Радостина Петрова с Михаил Мутафов в списание "Виж Варна", август 2014

27.04.2014
Източник: http://petel.bg/Daniela-Dimova--direktor-na-TMPTS---Varna--Povishihme-zaplatite-na-tvortsite-v-usloviya-na-kriza__69956

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар.

По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка.

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим.

След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха.

Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв.

Автор: Марина Чертова

Източник: http://www.vsekiden.com/148101

Пламен Марков успешно превежда Димитър Баненкин, Веселина Михалкова и Стоян Радев през лабиринта на Пинтър

Великолепното актьорско трио Димитър Баненкин, Веселина Михалкова и Стоян Радев, начело с режисьора проф. Пламен Марков, не измени нито на публиката, нито на своя талант.

Съвсем заслужено спектакълът „ИЗМЯНА" - първият на Варненския театър за 2014-та, обра овациите на столичната публика по време на софийската си премиера преди дни в Сатирата.

И има защо - проф. Пламен Марков успешно превежда актьорите в тайнствения лабиринт на автора на пиесата - знаменития Харолд Пинтър. С право режисьорът, който е и преподавател в НАТФИЗ, е определян като най-добрия познавач на британския драматург. Проф. Марков, който сам превежда текстовете, не посяга за пръв път към пиеса на Пинтър.

След като през 90-те години постави в Народния театър „Портиерът" и „Кухненският асансьор", а през 2000 г. в Пловдивския театър - "Една нощ навън", той уверено се зае и с „Измяна". Постановката е съвместна продукция на Варненския театър и продуцентска къща „Артишок".

Тук героите на Пинтър - литературният агент Джери (Димитър Баненкин), издателят Робърт (Стоян Радев) и неговата съпруга - галеристката Ема (Веселина Михалкова), се забъркват в странен любовен триъгълник. Сложният пъзел, в който те участват, се нарежда чак в края на пиесата. С това обаче постоянно се поддържа интересът на зрителя към случващото се на сцената. Действието в „Измяна" се развива ретроспективно - от финалните взаимоотношения между Ема и Джери през 1977 г. към началото на тяхната любовна афера през 1968 г. Като кинолента животът на тримата основни персонажи се връща наобратно.

Анкета на Виолета Тончева в сп. Public Republic с творци, номинирани за постиженията си в постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” Варна

СТОЯН РАДЕВ – номинация ИКАР 2014 за главна мъжка роля (Градоначалника) в „Ревизор” от Н.В. Гогол, реж. Пламен Марков

След наградата ИКАР 2012 за главна мъжка роля за "Ричард Трети", сега идва и номинация за ИКАР 2014 отново за главна мъжка роля за Градоначалника в "Ревизор". Как се чувстваш там горе, на върха на признанието?

Членовете на комисията са преценили да сложат моето изпълнение в тази категория, за което им благодаря. Иначе върхът на признанието е вечер, когато се срещнеш с публиката – тя в салона, ти на сцената и ако след два часа тази среща се окаже реализирана смислено, това е върхът на признанието.

Иначе, по отношение на суетата, наградите са сладко ласкателство.

Какво е разстоянието между Ричард Трети и Градоначалника, кой от двамата оказа по-голямо съпротивление, докато влезеш в образа?

Мисля че и двата образа оказаха силно съпротивление, по простата причина, че тези текстове са класически, както ги наричаме.

Те са толкова чудовищно актуални, неприятно актуални дори, че аз не искам да чета днешни броеве на вестниците и искам да се занимавам с изкуство. Точно това съпротивление ми беше трудно при изграждането на двата образа.

 04/03/2014

Източник: http://www.suetno.bg/index.php?page=kritichno

Превръщащият се вече в традиция минигастрол на Варненския театър в София и тази година премина при завиден зрителски интерес.

Столичната публика успя да се наслади на четири от най-коментираните спектакли на морската трупа през последните месеци – "Канкун" от Жорди Галсеран (реж. Стилиян Петров), "Талантливият мистър Рипли" от Филис Наги (реж. Стайко Мурджев), "Измяна" от Харолд Пинтър (реж. Пламен Марков) и "Ревизор" от Н. В. Гогол (реж. Пламен Марков).

Доста разновидни представления, засягащи колкото еднакви, толкова и различни теми, обединени от всеотдайната актьорска игра, изпипаната сценография и костюмография, майсторската режисура и т.н. Неслучайно варненци могат да се похвалят с четири номинации за предстоящите театрални награди "Икар" - две за сценография на Мира Каланова за "Ревизор" и на Венелин Шурелов за "Канкун"; една за главна мъжка роля на Стоян Радев за Градоначалника в "Ревизор"; номинация за музика на Петър Дундаков в "Талантливият мистър Рипли".

Но нашият екип ще запомни това турне с две неща – затвърдихме мнението си, че все още не се е намерила роля, която да се опре на актьора Стоян Радев; истински се влюбихме в превъплъщенията на Веселина Михалкова (негова съпруга и колежка), която

определяме като звездата на този гастрол

Доц. Людмил Димитров

В писмо до проф. Пламен Марков доцентът по руска литература в СУ „Св. Климен Охридски” Людмил Димитров дава израз на своите впечатления от февруарския гастрол на софийска сцена на постановките „Измяна” и „Ревизор”. Проф. Марков любезно сподели оценката на доц. Димитров с екипа на Варненския драматичен театър.

Гледах театър в най-добрия смисъл на думата, защото днес по софийските сцени е много съмнително какво се играе. Много има да се говори, но представленията ти са различни и едновременно с това концептуални и въздействащи.

Много харесвам „Измяна” на Пинтър и смея да кажа, че представлението ти е най-смелият прочит и опит тази пиеса да се представи. Помня още първата ѝ постановка на времето в "Зад канала", но ти си загърбил несъзнаваното в разказа на наратора (гласа "зад кадър") и си го натоварил с осъзнатост, което е извлякло доста неочакван пласт от текста и всичко изглежда доста комично на едно дълбинно равнище. Това най-вече ми хареса и е наистина ново. То е, което държи някак извисено действието и рядко го има като интелектуален коректив в българския театър.

А "Ревизор" е успех изобщо в интерпретацията на тази комедия на българска сцена. Няма и помен от традиционните клишета. Невероятно актьорско разпределение. Повечето от младите актьори ги гледах в дипломните им спектакли миналата година и сега признавам, че ми беше много приятно да ги видя отново. Великолепно постижение е "небрежно-инфантилната" линия на Хлестаков. За него сякаш"животът е сън", а не е изпечен мошеник, както се тълкува често.Албанецът - Осип е чудесен.

А жените са направо топ! От абсолютно маргинални роли (по принцип отношението на Гогол към женското е твърде съмнително и двусмислено!) си направил централни персонажи! Да не говорим за отделни хрумки, които са просто великолепни. Хванах се, че дето уж всичко знам по въпроса, се заглеждам по детински и очаквам да видя какво ще се случи.

На добър час на спектаклите!

Людмил Димитров, 1 март 2014, София

Стоян Радев пред Мариана Цветкова, в. „Монитор”

Г-н Радев, номиниран сте за „Икар” за ролята на Градоначалника в „Ревизор”, в която ще Ви видим утре в Сатирата, в рамките на гастрола на Варненския театър. Какво бе предизвикателството за Вас и какво ново вложихте в нея?

Предизвикателството бе, че за пръв път работя Гогол. Много исках да го играя, а не ми се беше случвало досега. Ролята на Градоначалника, която проф. Пламен Марков ми предложи, е изключително силна и мащабна, тежка и провокативна. Гогол е толкова актуален през смислите си, които е вложил, така че се надявам нашият поглед да е нов.

Какво искате да кажете на днешните градоначалници чрез ролята на Градоначалника?

Нищо не искам да им кажа. Да дойдат да видят, да гледат и ако имат сетива, да разберат. Не искам нищо да казвам повече от сцената от онова, което самото произведение изрича през собствения си живот и енергия. Гогол казва достатъчно. Дали може да бъде чут обаче?

В „Ревизор” участва новото попълнение на Варненския театър. Какво може да кажете за младите?

Много съм впечатлен и респектиран от момчетата и момичетата, които навлязоха доста активно в нашия репертоар. Те могат да бъдат видени в двете представления, с които гастролираме – „Талантливият мистър Рипли”, където Стефан Додурав прави дебют на професионална сцена като Рипли. Той играе и в „Ревизор”, както Леарт Докле и Гергана Арнаудова и още много други. Впечатляващо е отношението им към театъра и към онова, с което се занимаваме. Радостен съм да се срещна с тях.

"Канкун” – хипнозите и психозите на (пре)обърнатите очаквания

На 11 септември в годината на 93-ия творчески сезон за ДТ "Стоян Бъчваров" се състоя премиерата на спектакъла "Канкун” от Жорди Галсеран с режисьор Стилиян Петров.

В програмата към спектакъла режисьорът деликатно ни примамва със своята рибарска кукичка и ни поставя в условията на туристи, които се надяват, че вълшебството на полуостров Юкатан, а именно крайбрежният град Канкун ще ни дари с отговор на всички въпроси, ще ни подари вечно щастие и младост, което само в Канкун е на неприлично ниска цена.

Всъщност ако сте чели Дъглас Адамс - Канкун е онова послание, което получаваме на финала на романа му "Пътеводител на галактическия стопаджия" с единствената разлика,че вместо число "42", тук философията на живота е събрана в курортна дестинация, удовлетворяваща ежегодно нуждите на над 3,3 милиона посетители.

1 част-Изкушението съществува

Представете си, че се намирате в бунгало със съпругата си и най-близките си приятели (естествено брачна двойка като вашата), с които сте толкова интимни (душевно) обвързани, че почти сте женени(омъжени) за своите приятели. Пейзажът на Канкун измамно Ви гали, спуска ръката си по бузите Ви, раменете Ви,че чак забравяте всичко - биография, идентичност, но нещо вътре във вас все пак продължава да контролира, да манипулира представите, мечтите, очакванията.

Изкушението да опиташ, да играеш не по правилата на познатото, а по някакви нови правила, резултат от натрупани неосъществени страсти, желания, вътрешни липси е неустоим агресор. Добре дошли в света на Ремей (Биляна Стоева), Лаура (Даниела Викторова), Висенс (Стоян Радев) и Пау (Пламен Димитров). Добре дошли в Канкун, където фантазията, реалността, естеството на нещата и изкуството (изкуствеността) са се слели с такава превъзбуда от новото, че всичко е възможно. Възможно е да събереш миналото и бъдещето в едно.
Да ги огънеш, така както Ремей, Лаура, Висенс и Пау ще огънат своята съвместна история, ще я превърнат в мит и може би ще го разрушат, за да се въвлекат в нова история.

Фурор на Варненския театър

Мариана Първанова от в. „Монитор” за гастрола на „Канкун” в София

Морската трупа гостува с номинирани с „Икар” спектакли в София

Размяна на съпрузи разиграват на една ръка разстояние в „Канкун” актьорите от варненския театър. Те започнаха гастрола си в София силно – с постановката по пиесата на каталунеца Жорди Галсеран, която пристигна с номинация „Икар” за сценография и костюми, но заслужава много повече.

С лекота на опитен барман авторът забърква коктейл от три различни сюжета, обединени под въпроса – доколко щастлив може да бъде един брак. От 24 години две семейства почиват в известния мексикански курорт Канкун.

Между плажа и чашите с шампанско те решават да поиграят на суинг. Разменят партньорите си, но не за да задоволят някакви свои нереализирани сексуални фантазии, а за да разберат дали животът им би бил друг, ако Ремей (Биляна Стоева) бе омъжена не за Висенс (Стоян Радев), а за Пау (Пламен Димитров). Навремето Ремей е скрила ключовете от колата на Винсет, за да направи така, че след купона Пау да изпрати до дома й Лаура (Даниела Викторова), тъй като е забелязала, че Винсет се заглежда по Лаура.