Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

Изложбата "Т - Емпатия" на фотографа Веселин Василев, посветена на 95-годишния юбилей на Варненския драматичен театър, събра овациите на столичани в Галерия "Астри". Преди откриването авторът Веселин Василев гостува в Телевизия "Евроком" в предаването "Делници" на Николай Колев

Вижте видео: http://eurocom.bg/shows/video/delnici/3364

Прочетете повече: Театралната изложба „T-Eмпатия” в София

„Т - Емпатия” показва съвременните лица на Варненския театър

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто със сценографа Тодор Игнатов-Тони в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

 

В края на февруари афишът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” се обогати с нов спектакъл, артикулиращ с типично за испанското съвремие чувство за ирония проблемите на съвременното общество. „Едноокият цар” от каталонския драматург Марк Креует в превод на Нева Мичева отразява в едър план мащабна гама от  проблеми: драматургията се инициира от интимния свят на брачните отношения и стремглаво препуска към глобални теми, свързани с екзистенциалния статус на човечеството. В същината си спектакълът и драматургията, които трескаво прескачат през различни жанрови ситуации, задават един от най-важните въпроси за смисъла на живота и неговото истинско лице. Коя и каква е истината за битието ни и дали въобще живеем с правилното разбиране за него и произтичащите от статуквото за социум: управление, икономика, държавна политика и т.н.?

 

Две брачни двойки, обединени от общ инцидент, който е приключил със загуба на око в протестна акция между граждани и полиция, се срещат на вечеря. Вечерята е като скок с бънджи в пропаст, завършваща с разбито приятелство между съпругите на Игназий и Давид. Давид е полицай, харесващ простичките неща - леща с наденички, бирата, плейстейшъна, както и да подлага на постоянна проверка бойното си снаражение. Лидия (Милена Кънева играе като перпетуум мобиле в стилистиката на най-добрите образци от киното на Педро Алмодовар и Хулио Медем) е от онзи тип жени, които заместват любовта с вечерни курсове, тя предпочита да затрудни кулинарните характеристики на дома с шикозно „татаки” или „грахово пюре”, вместо да спретне нещо калорично, лесно и вкусно за своя Давид. Давид на Симеон Лютаков галопира между трагедията и комедията на битието ни, в което политиците знаят кое е най-доброто за хората, но Давид е по изпълненията на заповедите, а не по осмислянето на съдържанието им. Игназий на Пламен Димитров (Едноокият цар) е чувствителен и претенциозен псевдорежисьор- аматьор на късометражки, който обаче се е научил да разсъждава върху „ценността на цената“, заради която е загубил окото си. А Сандра на Биляна Стоева е очарователна бунтарка и актриса в експериментални представления, която поддържа ирационалния плам на своя съпруг, без обаче да е наясно, че протестната им активност е твърде наивна и патетична.

 

След като Лидия напуска Давид, той започва да разсъждава, че не всичко е така прозрачно и ясно и търси прошка от Игназий.

 

 Георги Каприев

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.

С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.

Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.

За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.

 

Тя е от младите и харесвани актриси от трупата на варненския театър. Зодия Телец е, но не вярва в зодии. Знае, че всеки човек е индивидуалност. Обича професията си, признава, че да е актриса е била детската й мечта. Сбъдната. Не лети в облаците, стъпила е здраво на крака, може би защото е „затворила кръга”, както сама казва: родена във Варна, учила в София (завършила е НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков) и Консерваторията за драматично изкуство в Париж и сега е отново край морето. Харизматично, изключително мислещо и интелигентно момиче, с което може да се разговаря с часове. Говорим си на ти, въпреки че се виждаме за първи път (иначе я познавам много добре от сцената, естествено). В последните 3 сезона варненската публика я аплодира в няколко постановки, сред които „Ревизор”, „Доходно място” и „Кавказкият тебеширен кръг”. В играта й на сцената винаги има някаква магия – независимо от ролята. Прави много силен образ (Юлия) в най-новата постановка на варненския театър „Доходно място“. Отличена е с награда ИКАР 2014 за поддържаща женска роля - на Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”.
 

 
 -        Ина, какво ти даде престоят във Франция? Каква Ина замина за Париж и каква се върна? Пренесе ли нещо от френския си опит у нас?
-        След 10 години странстване вече съм на друг житейски етап. По друг начин гледам на живота – може би защото получих няколко полезни урока. Каква заминах ли? Доста по-неопитна. Може би по-романтична, но не в хубавия смисъл на думата. А престоят там ми помогна много да формирам вкус, етика. Там е малко по-различно и ми беше трудно, когато се прибрах тук. Изпаднах в нещо като културен шок. Там се сблъсках с доста неща, които ме накараха да порасна и като човек. В театъра, за да имаш какво да покажеш и да дадеш, трябва да си живял повечко. Освен това като методика нещата там са различни. Тяхната академия е три години и е на по-друг принцип. Залага се в началото много на класиката. Правят се Шекспир, Молиер. Във Франция имат много по-голяма свобода. Аз, примерно, отивам при директора и казвам: имам една идея, написала съм пиеса. Той казва: „Ето ти 2000 евро, имаш 3 месеца, прави я”. Дори да не се получи, имаш самочувствието, че някой е подкрепил идеята ти. Докато тук имам чувството, че само ако кажеш, че си написал пиеса, ще те посекат.  Тяхното общество е по-етично, въпреки че конкуренцията и там е огромна.

-        Различава ли се по нещо френската театрална публика от българската?
-        Изкуството във Франция е култ. Публиката там гледа с много по-голямо уважение към труда на актьорите. Дори да не им хареса това, което гледат, хората имат представа как се е случило. Тук имам чувството, че с много лека ръка се казва: това ми хареса, това не ми хареса. Освен това там държавата помага. След като завършат младите актьори, първите три години държавата им плаща минимална работна заплата. Тук като завършиш и не те „лапне машината” известно време, ставаш барман или нещо друго. Сменяш професията.

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Теодора Михайлова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актьора Михаил Мутафов в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с PR-а на театъра Виолета Тончева в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Грациела Бъчварова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 
 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актьора Симеон Лютаков в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 
 
TOP