ДРАМАТУРГЪТ ЮРИЙ ДАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на скритата драматургия в голямата литература и нейния превод на театрален език, за концентрираното театрално действие, притегателната сила на саморазрушението, краха като достойнство и необяснимия магнетичен чар на героите в „Тютюн“, за творческата среща с Бина Харалампиева и още...

„Тютюн“ по Димитър Димов, реж. Бина Харалампиева, драматург Юрий Дачев, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор Асен Аврамов, е юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и премиера за България на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена

Доц. Юрий Дачев - театровед, театрален критик, режисьор, драматург, водещ на

известното тв предаване „Рецепта за култура“ по БНТ, изпуснах ли нещо?

Не, само театрален критик отдавна вече не съм, то отпада.

Разбирам, оставил си критиката на другите . Интересува ме днес ролята ти на драматург, който притежава специалната артистична дарба да се превъплъщава в образа на автора, за да създаде върху неговия текст свое самостойно произведение, запазвайки при това духа на първоизточника. Предизвикателство само по себе си, то нараства още повече, когато става дума за Димитър Димов и големия роман на българската класика „Тютюн“.

Предизвикателството наистина е голямо. Искам да отбележа, че това превъплъщение, както ти го нарече, наистина прилича на актьорска роля, но за разлика от актьорите, аз нямам самочувствието, че мога да покрия света на автора. При мен е друго, аз просто се опитвам, с пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично.

При Димитър Димов предизвикателството е огромно по много причини и тук на първо място искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. След любимия ми негов роман „Поручик Бенц“, който Бина Харалампиева постави в Малък градски театър „Зад канала“, имам привилегията да работя и върху „Тютюн“, oтново нейна постановка, този път в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна.

Трудността идва както от популярността на романа, така и от прекрасния знак върху него на едноименния филм с Невена Коканова и Йордан Матев. Самият роман е едно огромно произведение, което се разстила в много години и обхваща голям кръг от герои. Но по-голямото предизвикателство за мен беше да постигна онзи необясним магнетичен чар в героите на Димитър Димов. Те в никакъв случай не могат да бъдат определени като светли или положителни личности, колкото и условно да звучи тази дума, но те притежават духовен чар. В това е силата на Димитър Димов – да превръща тези саморазрушаващи се хора в привлекателни и загадъчни герои. Тук някъде беше най-голямото предизвикателство, като пак казвам, отчитайки невъзможността да бъде постигнат в абсолютна мяра света на Димитър Димов с неговата привлекателност и сила.

НЕВИДИМАТА ПИЩНОСТ НА ОБРАЗА

Режисьрът Стайко Мурджев пред Виолета Тончева за своята постановка на „Амадеус“ от Питър Шафър на сцената на Варненския драматичен театър, за силата на изкуството, утвърдило исторически недоказаната завист на Салиери към Моцарт, за Питър Шафър като майстор на дуализма, архетипа на сянката по Юнг, тъмната и скритата светла страна в „Амадеус“, за борбата, която не е на Салиери, а чрез Моцарт с Бог. Още за сблъсъка на логики и авторефлексията, за работата с актьорите, търсенето на истината в театъра и невидимата пищност на образа, който не е изграден от материална субстанция

„Амадеус“ се вписва в юбилейната програма за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Премиера 2, 3 септември 2021, 19.00, Основна сцена

 

Как се отнасяте към чужди интерпретации на творби, които и Вие поставяте? В този смисъл, как се дистанцирате от филма „Амадеус“ на Милош Форман?

Работя категорично автономно, защото представлението е продукт и на несъзнавани процеси и сложни логически връзки, на културологични и интелектуални натрупвания, особено когато става дума за такъв огромен капацитет като Питър Шафър. Работиш с него в партньорство, така че няма как да вземеш нещо отнякъде. По принцип не гледам филмови адаптации, но за филма на Милош Форман направих изключение, не за друго, а защото Питър Шафър е основен участник в създаването на сценария. Беше ми интересно чисто драматургично как той е превърнал пиесата в киносценарий.

ПЕТЯ БОЮКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над сценографията и костюмите на “Амадеус“ от Питър Шафър, юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, режисьор Стайко Мурджев, композитор Петър Дундаков, хореография и сценична пластика Станислав Генадиев.

2, 3 септември 2021, 19.00, Основна сцена - първа премиера за сезон 2021-2022

Сигурно е удоволствие за един художник да създава сценографията и костюмите за пиеса на такъв интересен драматург като Питър Шафър, при това „Амадеус“...

Със сигурност е предизвикателно, със сигурност е трудно и едновременно с това е много удовлетворяващо. Разкрива територия за творчески опити и изследване на нови неща. Питър Шафър, да не забравяме, е и много сложен автор, с ясни ремарки за средата и героите, които е удоволствие да изследваш, но и трудност да се еманципираш от тях, като едновременно с това им останеш верен.

САЛИЕРИ НЕ Е ЕДНОЗНАЧНОТО ЗЛО

СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Салиери в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. 2, 3 септември, 19.00, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

След твоя незабравим Ричaрд III, донесъл ти „Икар“ за водеща мъжка роля, дойде Хенри IV, сега пресъздаваш Салиери. Как се отнасяш към тези велики исторически личности?

Към великите личности се отнасям като към обикновени личности и най-обикновени хора. По същия начин подхождам и към Антонио Салиери. Тези противоречиви персонажи са ми безкрайно любопитни, особено ако са нарочени за добри или за лоши. Винаги ми е много интересно и провокативно да намеря обратната им страна. Същото е сега при Салиери, в този емблематичен образ на злото, завистта, неудовлетвореността в изкуството и в живота, във всичко, също се крият проблясъци на доброто.

Търсиш скритата му светла страна...

Да, иначе би било безкрайно скучно и дори безмислено. Всъщност истинската личност на Салиери е много по-интересна от това, с което той е останал в историята. Това от една страна. От друга страна, в драматургията на Питър Шафър той не е сложен като еднозначното зло. Питър Шафър е нарекъл пиесата си „Амадеус“, но това е историята на Моцарт, разказана през историята на Салиери. Както казва моят герой: „И от днес нататък винаги, когато хората споменават Моцарт, неминуемо ще споменават и моето име. Едното със слава, другото с позор, но все пак моето име ще бъде винаги в устата на хората и това е моята цел“. (смее се)

МОЦАРТ КАТО ИНСТРУМЕНТ НА БОГ

НЕНЧО КОСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Моцарт в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. 2, 3 септември, 19.00, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

След като заслужи „Аскеер“ за изгряваща звезда с образите на Димчо Дебелянов и Васил Левски, сега ти предстои да изиграеш Моцарт, все велики личности...

Отнасям се сериозно към това нелеко изпитание. Тези роли съдържат не само един живот, а много животи. Нееднопланови, те водят битка със себе си и света. Тяхната съдба е по-наситена от съдбата на обикновения човек, в тях няма само един човек, а цяла вселена, в която може да дълбаеш и и оттам да изкарваш още мисли, още емоция, бунт, радост, мъка.

Навярно тези роли са предизвикателство за актьора и заради съществуващите стереотипи и нагласи, с които ги възприема публиката.

Да, точно в това се състои нашата работа. Пресътворявайки тези известни личности, актьорът трябва да погледне от своя ъгъл, да изведе концепцията на режисьора, да предаде своето усещане за героя. Крайната цел е да поднесе на зрителя нещо ново, нещо отвъд познатото. Да покаже нещо, което може да изненада, да провокира, да те накара да изслушаш целия Моцарт или да прочетеш целия Дебелянов.

„ТЮТЮН“ – РАЗПАДЪТ НА ЛИЧНОСТТА

ПОСТАНОВКАТА НА БИНА ХАРАЛАМПИЕВА ПО РОМАНА НА ДИМИТЪР ДИМОВ СЕ ВПИСВА В ПРОГРАМАТА ЗА 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ“

Първата театрална постановка в България по легендарния роман, една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“, ще бъде във Варненския драматичен театър. Разговор с режисьорката Бина Харалампиева за спецификата в драматургичния вариант на Юрий Дачев по романа на Димитър Димов; за вселената „Тютюн“ и любопитството на театъра към разпада на личността.

 Госпожо Харалампиева, всяка постановка си има предистория, а вашата с „Тютюн“, разбрах, е любовна история…

Прочетох романа някъде преди да завърша гимназия и оттогава на равни интервали през различните години го препрочитам. Обичам да чета „Тютюн“, за мен това е най-добрият български роман. По начало съм привлечена от творчеството на Димитър Димов. Допада ми неговото умение да се зарови истински в човешката душа, да изследва човека и начина, по който той реагира на житейските предизвикателства. Димитър Димов е майстор в създаването на изключителни характери, не само при мъжките персонажи, при него има и изумително интересни жени. Преди време направих „Поручик Бенц“, така че „Тютюн“ е второто произведение на Димитър Димов, което поставям в театъра. И в двата случая работих по драматургични варианти на Юрий Дачев, така че може да се каже пристрастието ни към Димитър Димов има общи корени.

Скулпторът ЯВОР ПЕНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения при пресъздаване на образа на големия български актьор, режисьор и патрон на Варненския театър Стоян Бъчваров

Двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е твое дело. Как се чувстваш?

Развълнуван. Благодарен съм, че имах възможността да създам скулптурния портрет на патрона на Варненския театър Стоян Бъчваров. За мен това е чест и много отговорна творческа задача.

Как подходи към нея?

Най-напред направих проучване за Стоян Бъчваров, проследих биографията и целия му творчески път, издирих снимков материал. Фотографията, която досега посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски период на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, заедно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова снимка от 20-те години на миналия век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за директор и режисьор на първата професионална театрална трупа във Варна през 1921 г., когато е бил около 50-годишен, в най-хубавата си зряла възраст.

Театроведът НИКОЛА ВАНДОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за летописа, посветен на 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър

Екипът на ДТ „Стоян Бъчваров“ е щастлив, че именно Никола Вандов пише летописа за 100-годишния му юбилей. Няма друг български театровед, съхранил в толкова летописи историята на българския театър, колко издания станаха вече?

Участвал съм в направата на доста летописи, обикновено в сътрудничество с други хора. Имам летописи за Народния театър, Столичния куклен театър, Сатиричния театър, Младежкия театър, Театър 199, сега съм дал за печат летописите за Театър Българска армия и Театрална работилница Сфумато. Освен всички държавни театри в София, без общинските, подготвих също летописите на Сливенския театър, Кукления театър в Пловдив и Пазарджишкия театър. В момента работя върху летописите на драматичните театри във Варна, Пловдив и Враца, след което мисля да приключа с това трудоемко занимание.

Сълзи и аплодисменти за Теодора Димова и за трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, която представи първата постановка по книгата, спечелила Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020.

Бурни аплодисменти, просълзени лица, цветя и поднесени за автограф книги остави след себе си премиерата на поставения за пръв път в сценична версия роман „Поразените“ на Теодора Димова на 2 октомври в Градската художествена галерия на Варна. Два часа публиката не смееше да си поеме дъх, за да изстрада заедно с актрисите катарзиса от разголването на една от премълчаваните теми в нашето общество – белезите от погрома на българския елит по времето на Народния съд. Книгата на утвърдената писателка е носител на Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020. Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.

„Разтърсващ спектакъл на „Поразените” по романа на Теодора Димова съпреживяхме снощи – сподели директорът на ТМПЦ – Варна, Даниела Димова. - Последната премиера на театъра ни не остави безучастен нито един зрител. В притихналия салон и в присъствието на авторката, четирите актриси Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Петя Ангелова и Полина Недкова в продължение на два часа държаха ума и емоциите на зрителя напълно в съкровените изстрадани истории на героините. Сълзите бяха в техните и в нашите, на публиката очи. Това бе една различна премиера, благодарение и на отдадеността на постановъчния екип с режисьор Стоян Радев Ге. К. и композитор Калин Николов. Поздравления! А лично мен темата ме върна години назад, когато четяхме романите на Солженицин и се вълнувахме от скритата история. Сега нека знаем повече за недалечното минало на България, ще ни е по-пълно и ще вървим уверено напред. Това е мисията на изкуството.“

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна представя първата постановка по книгата, спечелила Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020.

Премиерата на „Поразените“ е сред събитията на 100-тния юбилеен сезон на Варненската драма.

Спектакълът ще се играе в залата на Градската художествена галерия на 2 и 16 октомври.

Четирите актриси, които изнасят спектакъла - Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Петя Ангелова и Полина Недкова, споделят своите вълнения преди премиерата.

Поразените“ вълнува и разтърсва. А всеки иска емоциите му да бъдат разбушувани.

Най-новият роман на Теодора Димова за пръв път ще се появи в театрална версия в постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. Книгата на утвърдената писателка спечели Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020. Драматизацията на литературната творба е направена от едно от знаковите лица на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – водещия актьор и режисьор Стоян Радев Ге. К., който е и режисьор на спектакъла. Премиерата е на 2 октомври в залата на Градската художествена галерия и е една от първите в 100-тния юбилеен сезон на Варненската драма. Между репетициите режисьорът Стоян Радев Ге. К. отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

В коридорите на Варненския театър се говори, че срещата Ви с „Поразените“ е била огромно преживяване за Вас. Какво Ви порази от първия прочит – знам, че е бил специален?

Трудно е да се каже – историята, начинът, по който е разказана, гледната точка към тези събития, които знаем повече или по-малко, но някак гледната точка през жените на репресираните мъже, и начина, по който е разказана. Всичко! Трудно ми е да кажа кое точно. Но за една нощ просто ме разсипа този роман и аз наистина нямах търпение да съмне, за да звънна на Теодора.

 

Радослава Боор е второ поколение художник - графичен дизайнер. Започва да работи като художник още на 16 години. Следва образованието и в Националната художествената академия, при проф. Владислав Паскалев и проф. Виктор Паунов, и шрифт при проф. Тодор Варджиев. Завършва специалността “Книга и печатна графика”.

Професионалното ѝ развитие преминава от графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер, плакатист и арт директор до творчески директор на собствена агенция. Има повече от 15 години опит в рекламния бизнес и повече от 20 години като художник.

Радослава активно работи и като свободен художник за театри, издателства, частни клиенти и институции. В портфолиото си има 13 години стаж като художник в Театър „Българска армия“. Разработва плакати за театрални и оперни постановки, показвани в България и чужбина, на фестивали, национални и самостоятелни изложби.

Работила е и за Националната опера и балет в София, Пловдивския драматичен театър, Благоевградския драматичен театър, НАТФИЗ, Театър „София“, Малък градски театър, Младежки театър, Сфумато, Държавна опера – Варна, Драматичен театър – Варна, и др.

Радослава Боор е автор на логото и цялостния графичен стил на Драматичен театър “Никола Вапцаров” - Благоевград, отбелязали неговата 100-годишнина през 2019. Реализира цялостен ребранд - нов графичен стил, за материалите на НАТФИЗ - Учебен театър и Куклен театър НАТФИЗ.

През 2010 съосновава “Агенция Адикт” - агенция за дизайн и реклама, в Прага, Чехия. Бутиковата агенция се е наложила като креативно студио с високи критерии за добър дизайн и професионализъм.

Най-новата работа на Радослава е цялостната концепция за нови лога и графичен стил на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

 

Големият български актьор и режисьор Атанас Атанасов е във Варна, за да постави комедията от Ели Саги "Любовникът от ZanziБар", с която на 25 септември ще бъде тържествено открит 100-тният юбилеен сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Между репетициите проф. Атанасов отговаря на въпросите за спектакъла на Нина Локмаджиева.

Проф. Атанасов, при целия Ваш аристократизъм, с това Ваше излъчване, не съм си представяла, че ще гледам комедия, поставена от Вас. Но ето, че това се случва във Варна.

Това не ми е първата комедия, която поставям, аз съм човек, който обича да се забавлява в театъра и си мисля, че работата в театъра, работата над ролята в спектакъла трябва да бъде забавление, трябва да увлича актьорите. Както искам и аз като актьор да бъда увличан в осъществяването на нечия идея. Правил съм и в Пловдив, и в Стара Загора, и в софийски театри подобни спектакли и мисля, че с тях по някакъв начин компенсирам това, което доста години като актьор не бях играл. Бяха ме нарочили в началото за лирико-драматичен актьор, след това за драматичен актьор, напоследък започнах да се изявявам, може би с възрастта, и като комедиен актьор. Леон Даниел ме откри за комедията, и аз много му благодаря – първото такова представление беше „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“.

Всъщност аз поставям пиеси, комедии предимно, в които бих искал да изиграя всички роли. Когато всички роли в една пиеса ми харесат, аз тогава решавам да я поставя, защото тя ме вдъхновява и като актьор, и като режисьор. Освен това обичам да намирам пиеси за конкретни актьори, защото ми се струва, че в театъра общо взето режисьорите поставят пиеси, с които осъществяват своята режисьорска мечта. Мисля, че в театъра най-важен е актьорът и спектаклите трябва да се правят за актьорите – докато имат възможност, докато имат енергия, докато са жизнени, докато, ако щете дори, докато могат да си помнят добре текста. Не изключвам, разбира се, режисьорския театър – има нужда от всякакви спектакли, но когато имам пиеса, в която виждам за всяка една от ролите определен мой колега, лично мен това ме съблазнява и ме вдъхновява да започна работа по нея.

 Актрисата от трупата на Драматичен театър Варна отпразнува на сцената 50-годишния си юбилей и 25-годишната си сценична дейност.

За нея съвпадението на личните ѝ празници със 100-годишния юбилеен сезон на Варненската драма не е просто случайност.

На 11 септември със спектакъла „Само за жени“ ТМПЦ – Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, почетоха 50-годишния юбилей на обичаната актриса Милена Кънева и нейната 25-годишна сценична дейност. Всичките 25 театрални години на актрисата са преминали на варненска сцена, където тя развива своя драматичен и комедиен талант в постановките на водещите български режисьори Стоян Камбарев, Илия Добрев,Галин Стоев, Александър Илинденов, Костадин Бандутов, Борислав Чакринов, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Петър Денчев, Явор Гърдев. Ярко лице в трупата на Варненската драма, Милена Кънева гледа към следващите предизвикателства на сцената.

За театъра, учителите, режисьорите и драмата на поколенията с Милена Кънева разговаря Нина Локмаджиева.

Продължавайте да търсите живото изкуство!

 

-        Вие сте сред най-снимащите актьори. Как вашият кино опит ви помага в ролята в „Любовни писма“?

-        Всичко помага в тази професия, с всяка нова роля се развиваш малко по малко. А дали е кино, или театрален опит, това вече не влияе върху конкретната работа. Колкото повече кино опит имаш, толкова по-добър ставаш в киното, колкото повече театрален опит имаш, толкова по-добър ставаш в театъра.


 -        Как си представяте постановката на Георги Михалков на открита сцена под големите дървета в театралната градинка на Варна?

-        Досега не съм играл там, но вярвам, че всичко ще стане добре и ще може да достигне до хората това, което представяме, защото то е доста интимно и доста душевно за персонажите, а предполагам и за зрителите. Искрено се надявам да успеем да пресъздадем целия живот на тези двама души.

 -        Вас с какво ви докосва тази пиеса, какви паралели откривате във вашето лично време?

-        Откривам паралели точно в любовта, тази чиста любов, която трае от самото им запознаване до смъртта им и в крайна сметка нищо не успява да я пречупи. Това е, което ме вълнува в пиесата – не знам как – но любовта се оказва по-силна от нещата, с които ни залива животът, от изборите, които правим. Защото единият прави избор да следва любовта и сърцето си, другият прави избор да следва правилата и онова, което е редно да се направи, за да станеш успешен. И всъщност това разминаване се отразява на връзка, която иначе би била уникална. Може би.

-        Вашето послание за влюбените в театъра във Варна?

-        Да продължават да са влюбени в театъра, да продължават да подкрепят театъра и да търсят живото гледане, живото изкуство. Нищо не може да се сравни с това живо докосване до сцената и до персонажите. На нас много ни липсва точно това общуване. Почти няма по-ценно нещо в нашата професия от това да срещнеш очи в очи с хората, които те гледат и очакват да се пренесат в един друг свят.

Записа Нина Локмаджиева

„Любовни писма“

Романтична драма по едноименната пиеса на Албърт Р. Гърни

Превод, адаптация и режисура – Георги Михалков

Сценография и костюми – Петър Митев

Авторска музика – Иван Драголов

Хореограф – Кремена Колева

Фотограф – Веселин Василев

Помощник режисьор – Валентина Андонова

В ролите:

Алекса – Яна Маринова

Томас – Свежен Младенов

Свежен Младенов е роден на 31 октомври 1974. През 2004 завършва НАТФИЗ със специалност актьорство за драматичен театър в класа на проф. Стефан Данаилов. Изпълнява роли в театрални постановки в НАТФИЗ, Нов български университет, ДСТ „Алеко Константинов“, Народен театър „Иван Вазов“.

Свежен Младенов се изявява в телевизионни предавания, сред които: “Играй с Европа” – водещ, ТВ Европа (2007); “Това е мое “ – водещ, БТВ (2005), “Хит минус едно” годишна класация (Финал) - водещ, Канал 1 БНТ (2005), “Секс игри, ах“ – водещ, Евроком и ББТ (2004), “Каналето” – актьор, канал1 БНТ (2002), “Сладко отмъщение “ – актьор, БТВ (2001).

Играе в множество филми, сред които: „Американски тюлени 3″ режисьор Франклин Валете; New Image (САЩ, 2001); “Сорая” режисьор Лодовико Гаспарини; Rai Uno (Италия, 2002); “Извънземна кръв” режисьор Роберт Стадд; UFO (САЩ, 2004); “Далида” режисьор Joyce Bunue; продуцент – Pascale Breugnot; Nice View (Франция, 2004) , “Забранена любов” режисьор Станислав Дончев; Нова телевизия (2009); “Love.net” режисьор Илиян Джевелеков; Мирамар; БНТ – 2009; “Под дъгата” режисьор Илия Костов (2010) и много други. От 2005 е част от трупата на театър „Възраждане“.

Номинации и награди: Номинация „Икар” 2006 за актьорски дебют в спектакъла „Някой зад вратата” от Едвард Радзински. Номинации „Аскеер“ 2017 за главна мъжка роля за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева.

Потърсихме Яна Маринова преди първото представяне на спектакъла „Любовни писма“ от Албърт Гърни, постановка на Георги Михалков, на новата Лятна сцена „Зад Театъра“ на Драматичен театър – Варна на 10, 11 и 12 юни.

 

 

Това, което много ми харесва в „Любовни писма“ е, че персонажите са много интересни за мен – Томас от малък е готвен за политик и за голямата политическа сцена, а това предполага много ограничения за едно момче в абсолютно всичко – дори за приятелите, с които си играе, дори за момичето, което ще харесва. Когато става въпрос за изграждане на едно момче като политик, то трябва да бъде с безупречно минало, както се изисква не само в американската политика, но и в повечето социални държави. Но това винаги е за пред хората  и този балон на съвършеното семейство, на съвършения живот, на благоприличието и на правилните избори, който прави един мъж, когато се занимава с политика, водят до това той да намрази самия себе си. Томас и моята героиня Алекса се запознават още от малки. Техните писма датират още от времето, когато са 7-годишни, те започват да си пишат, привлечени един от друг – той от това, че тя е доста дива, непокорна, прави, каквото си поиска, получава, каквото си намисли. Харесва много и стила й на писане, и като един прилежен ученик, който е учен винаги да се изразява подходящо, той много се забавлява с нейното умело боравене с думите. Тя буквално го срива със земята с всяко нейно писмо, но той е очарован от начина, по който тя слага нотката на подигравка към цялата съвършена система, създадена при неговото възпитание от родителите му в името на това да бъде един ден велик сенатор и може би президент. Това е игра на думи между двама души, единият от които е интелигентен по природа, от аристократичен род – това е моята героиня, а другия – интелигентен по начетеност и по принуда. Създава се безкрайно интересен чат между тях. Този чат не е като обикновените типични фрази от турските сапунки, които си разменя днешното поколение и мен разбира се ме привлича това умение за боравене с думите.

ДЕЗДЕМОНА ЖИВЕЕ И В XXI ВЕК

 

 

 

 

 

      ПОЛИНА НЕДКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня Дездемона в „Отело“ от Шекспир, реж. Пламен Марков, премиера 20, 21 януари 2020

 

Другата жена жена в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул, Маша в „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от Чехов и сега Дездемона в „Отело“- тези роли са не само хронология на някои от твоите последни роли на сцената на Варненския драматичен театър, но и етапи на израстване. Как гледаш ти на тях?

 

 

 

 

В ЯГО СЕ ВЛЮБИХ БЪРЗО

 

 

 

 

 

 

ПЕНКО ГОСПОДИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Яго в „Отело“ от Шекспир, реж. Пламен Марков, премиера 20, 21 януари 2020

 Защо си мисля, че за Вас Яго е от онези роли, в които актьорът трудно, затова пък завинаги може да се влюби?

В Яго се влюбих бързо, именно, защото не винаги е лесно да разбереш мотивите му. И се надявам да имам възможност дълго да „живея“ с него…

 

 

 

 

 

 

 

ПЛАМЕН МАРКОВ: ЛОГИКАТА НА „ОТЕЛО“

 

 

 

Режисьорът Пламен Марков пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Отело“ от Шекспир, премиера 20, 21 януари 2020за „Отело“

 

Януарската премиера 2020 на „Отело“ е част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър, а фактът, че тази, едва трета, постановка в историята на театъра идва почти век след първата на Стоян Бъчваров (1922-1923), прави прочита Ви още по-интересен. Защо ли в годините назад са избягвали тази Шекспирова творба?

Няма как да знам съображенията на поколенията варненски театрали преди мен. Предполагам, че е случайност – „Отело“ е едно от най-репертоарните театрални заглавия навсякъде по света. Едно предизвикателство, което малко театри пренебрегват, като възможност да се съизмерят с него

 

„ДЖУДЖЕТАТА И ОБУЩАРЯТ“ ОТ ВАРНА

РЕЖИСЬОРЪТ ВЕНЦИСЛАВ АСЕНОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ДЕТСКАТА ТЕАТРАЛНА КОЛЕДА – ВАРНА 2019

12 декември 2019, 18.00, Сцена Филиал и всеки ден до 22 декември

Г-н Асенов, защо избрахте точно тази приказка?

Защото е много хубава и носи коледен дух в себе си.

Смятат Ви за един от най-добрите български режисьори на спектакли за деца. Защо обичате да правите такива спектакли?

Отдавна правя детски спектакли. Обичам да се занимавам с това, защото детската публика е много чиста, тя не се смее или радва куртоазно. Тази публика се радва или сърди, въздиша или плаче, ако си успял да я впечатлиш. Можеш наистина да увлечеш детската публика с това, което правиш. Условието е да го правиш добре.

Детската публика, може да се каже, е истинската публика. И нашите актьори, забелязала съм, също са много истински в детските представления. Връщат се сякаш към детето, което не е престанало да живее у тях.

Актьорите на Варненския драматичен театър са страхотни професионалисти и аз работя с много любов това представление. И ако то изглежда разтоварващо, това е много добре. Защото едно детско представление е два пъти по-натоварено от всяко едно друго натоварено представление. Не за друго, а защото напрежението по време на спектакъла зад кулисите и пред кулисите е голямо. Преобличане, смяна на декори и реквизит, т.е. за 50 мин. трябва да развиеш това, което иначе правиш за 2 часа.

TOP