ДА ВЯРВАШ, ЧЕ СЕ СЛУЧВА НА ТЕБ

АКТРИСАТА ХРИСТИНА ДЖУРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на първата си главна роля - Маргьорит Готие в „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, реж. Маргарита Мачева; за интуицията, след която идват натрупванията и работата с режисьора; за условната сценография, която изисква повече концентрация и енергия; за партньорството на сцената, противоположните персонажи и номинацията ИКАР за поддържаща роля – Констанца Вебер, съпругата на Моцарт в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев; и още за природата на артистите и срещите, които я правят жива.

„Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син – премиера 28 март 2022 г. ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

Преди „Дамата с камелиите“, Христина Джурова влиза в мюзикълите „Чикаго“ и „Цар Лъв“ на Държавна опера Варна, а на сцената на Варненския драматичен театър играе в романтичната комедия „Любовникът от ZanziБар“, класическата комедия „Двубой“ и „Инстинктът“ - първата пиеса, поставена тук преди 100 години. С „Кървава сватба“ от Лорка, „Амадеус“ от П. Шафър и „Тютюн“ по Д. Димов стават 9 роли за година и половина. Стремителен старт, който заслужава поздравления.

Благодаря! Радвам се, че Варненският драматичен театър ме прие с отворени обятия и ми даде шанса да се развивам. Ако бях на друго място, може би нямаше да бъде така.

 

„Христина Джурова, нашата Маргьорит, е рядко срещан талант. Тя е много млада, но притежава изключително точен усет за действие, за психологически процес, много силна актриса с вярна чувствителност и голяма мощ на сцената. Да се работи с нея е изключително леко, тя веднага попива това, което й се подава и го прекарва през себе си“ - цитирам режисьорката на „Дамата с камелиите“ Маргарита Мачева от интервюто, което направих наскоро с нея.

Оценката на Маргарита Мачева е голям комплимент, който ме задължава. Знам, че тя го казва, не защото би било добре да го каже, а защото наистина мисли така. Тя е прекрасен режисьор и човек и аз много се радвам, че я срещнах. Наистина репетициите на „Дамата с камелиите“ вървят леко, но то не е заслуга само на артистите, а и от режисьора.

Как прекарваш ролите през себе си, как героините стават част от теб?

Смятам, че една роля, за да дойде при мен, не е случайност, т.е. тази героиня и Христина Джурова имат нещо общо, нещо ни свързва. Така го разбирам, затова и във всяка роля намирам нещо от себе си, нещо, което е вътре в мен. Винаги се осланям първо на интуицията си, защото тя е най-верният подход. След това идват натрупванията и работата с режисьора. За да си истински на сцената, за да преживееш, да пресъздаваш истински всичко, то трябва да мине през теб, друг начин няма. Трябва да вярваш, че то се случва на теб, че тези мисли са твои. Не знам дали винаги ми се получава, а и няма как винаги да се получава, но винаги моят стремеж е да съм максимално истинска на сцената.

Имайки предвид твоите героини и биографията ти, си мисля, че макар и несъзнателно, отдавна си се подготвяла за срещата с тях. Учила си испански и тази близост до испанската култура сигурно ти е помогнала да разбереш по-добре Невестата в „Кървава сватба“, а ако не беше се занимавала с музика и танц, нямаше да те влече мюзикълът...

Изглежда е така. Кандидатстването в НАТФИЗ беше естествено продължение на това, с което се занимавах. От 4-годишна пеех във вокална формация в Пловдив, ходих на танци, свирих на саксофон и всичко това ми харесваше. Не кандидатствах в Музикалната академия, защото не се мислех за достатъчно талантлива. А и за да станеш професионален музикант, трябва от самото начало да си всецяло отдаден само на музиката, а аз някак изпуснах този момент. Така или иначе изкуството винаги е било с мен по всякакъв начин и в един момент признах на себе си, че точно това искам да правя, че искам да се занимавам с изкуство. В XI клас, когато дойде време за кандидатстване, се поколебах дали пък да не избера някоя друга, по-сигурна и не толкова рискова професия. Слава богу, моите родители, които не са хора на изкуството, ме окуражиха да следвам себе си и аз се доверих на преценката им, нали те ме познават най-добре. Сега дори си мисля, че доста рискувах, като не кандидатствах никъде другаде, освен в НАТФИЗ, толкова бях сигурна в желанието си да стана актриса.

Маргьорит Готие, „Дамата с камелиите“, спечелва на 24-годишния Александър Дюма-син световна слава, а „Травиата“ - операта по същия сюжет заема първо място сред най-поставяните творби на Джузепе Верди. Откъде тръгна ти към твоята Маргьорит Готие?

Тръгнах от романа, който е много завладяващ преход от романтизма към реализма, с плътно изградени образи, чиято сила остава незасегната от времето. Трудно ми е да се дистанцирам от себе си и не съм в състояние да погледна отстрани моята Маргьорит, но мога да кажа, че без да съм мечтала за тази роля, силно се влюбих в нея. Ролята, пресъздавана от велики актриси, за мен представлява още по-голямо предизвикателство, защото освен всичко останало, тя е първата ми главна роля. За пръв път се сблъсквам и с толкова обемна роля. Текстът се научава, но оттам нататък е важно как го интерпретираш. Питам се понякога дали съм готова за това огромно предизвикателство. Героинята е на 23 години и младостта ни свързва, но това е само външно обстоятелство, така че притесненията и надеждите ми за Маргьорит вървят заедно.

Ако пак се позова на режисьорката Маргарита Мачева, ти и Недялко Стефанов като Маргьорит и Арман, излъчвате финес и сила – една интересна и рядка комбинация, която ще ви превърне в убедителна двойка на сцената.

Недялко и аз сме играли заедно и в други постановки, но за пръв път имаме възможността да си партнираме в главни роли. Ценя Недялко като приятел и партньор, той е внимателен и галантен. Зарадвах се, когато разбрах, че точно той ще бъде Арман, защото наистина си подхождаме, но... не смея да говоря много... Предстои ни премиера и публиката е тази, която ще каже как се справяме.

Различно ли е усещането да играеш в постановки с класическа сценография от отминала епоха и в среда със съвремен дизайн?

Да, различно е, например в „Двубой“ от Иван Вазов и в „Амадеус“ от Питър Шафър. В „Дамата с камелиите“ средата също е условна, а когато играеш в условен декор, сцената обикновено е по-празна и имаш чувството, че си някак по-сам. Необходими са ти много повече мисъл, концентрация и енергия, тъй като нямаш обичайните опорни точки, на актьорски жаргон ги наричаме патерици – столчета, масички и пр., които служат за някакъв ориентир. В първия момент празнотата на сцената плаши. Ти си сам с твоя партньор и трябва да сте един в друг, защото няма друго, на което да се опрете. Да, това за партньора е принципен подход във всеки спектакъл, но в една оголена среда го осъзнаваш по-категорично.

Ролята на съпругата на Моцарт Констанца Вебер в „Амадеус“, донесла ти номинация ИКАР за поддържаща роля, е диаметрално противоположна на Маргьорит Готие в „Дамата с камелиите“. Труден преход ли се оказа?

Не, самият преход не. Да влизам в различни образи е най-хубавото нещо за мен.

В процеса по изграждане на ролята случва ли се моментен проблясък да ти даде нова, неподозирана гледна точка?

Да, има такива проблясъци, сега не мога да се сетя за нещо конкретно, но мисля, че изненадата е заложена в самата природа на човека, оттам и на персонажите. Ние се изненадваме от другите, от себе си, няма как да сме еднакви и праволинейни, всеки ден сме различни и търсенето на тази различност в героите е важен професионален инструмент за актьора.

Как повторението в театъра, което възпроизвежда вече утвърденото, се отразява върху ролята?

Въпреки повторението, една роля никога не може да се смята за завършена. Едно е в някакъв момент да се успокоиш, че ролята вече притежава структура и знаеш как да я изградиш, но дори тогава съм наясно, че има още накъде да развивам образа, да търся, да вървя напред. Понякога след 15-то или 20-то представление ти се струва, сякаш чуваш някои реплики за пръв път. Естествено е, защото в съвместния живот на сцената зависиш от всичко наоколо, затова и всички представления са различни. Всяка вечер магията е различна.

Скучен ли е светът извън театъра - този паралелен, пренаселен, но и пълноценен живот?

Да, скучен ми е реалният живот и затова се опитвам да си го оцветявам, опитвам се всеки ден да откривам нещо ново и вълнуващо. Всички хора, но особено ние, артистите, имаме нужда от нови впечатления. Те ни зареждат и развиват въображението ни. Ние, артистите, винаги си оставаме онези малки деца, които непрекъснато искат да откриват нови светове и ако това го няма, просто душата ни умира. А за да не се случи това, не бива да очакваме някой друг да ни предложи нови светове, а трябва сами да ги предизвикваме и намираме.

Пожелавам ти да прегърнеш своята статуетка ИКАР за ролята си в „Амадеус“ на тържествената церемония в София на 27 март, Световния ден на театъра и един ден преди премиерата на „Дамата с камелиите“ на 28 март във Варна.

За мен самата номинация вече е огромно и достатъчно признание, още повече че съм номинирана не в категория дебют, а в категория с много по-опитни актриси от мен.

А ако ме питаш какво си пожелавам, пожелавам си още много работа и вдъхновяващи срещи с интересни текстове и режисьори. Откакто съм във Варненския театър, ми се случва само това и аз много искам то да продължи. То ме прави жива.

ХРИСТИНА ДЖУРОВА

Родена в Пловдив на 11.02.1996 г. Завършва Езикова гимназия „Иван Вазов“ в родноя си град и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с Актьорство за драматичен театър при проф. д-р Атанас Атанасов (2019). След успешното си участие в хитовата комедия „Любовникът от ZanziБар“ от Ели Саги, реж. Атанас Атанасов, на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна става част от трупата на театъра в края на 2020 г.

Роли на професионална сцена:

Маргьорит Готие от Ал. Дюма-син, реж. Маргарита Мачева, ДТ „Ст. Бъчваров“ (2022);

Невестата в „Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К., ДТ „Стоян Бъчваров“ (2022);

Сесил Берну в „Инстинктът“ от Анри Кистмеркер, реж. Стоян Радев Ге.К, ДТ „Стоян Бъчваров“ (2021);

Мария в „Тютюн“ по Д. Димов, реж. Бина Харалампиева, ДТ “Стоян Бъчваров“ (2021);

Констанца Вебер в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев, ДТ „Стоян Бъчваров“ (2021);

Рафики в мюзикъла „Цар Лъв“, реж. Петко Бонев, Държавна опера Варна (2021);

Амалия в „Двубой“ от Ив. Вазов, реж. Стоян Радев Ге.К., ДТ „Стоян Бъчваров“ (2019);

Джуди в „Сватба със закъснител“, реж. Николай Гундеров (2021);

Дамата в „Ганьоада“ реж. Бойко Илиев, Нов театър НДК (2020);

Певицата в „Любовникът от ZanziБар“, реж. Атанас Атанасов, ДТ „Стоян Бъчваров“ (2020);

Лелани в „Ротердам“, реж. Никола Стоянов, МТ „Николай Бинев“ (2019);

Лиз в мюзикъла „Чикаго“, реж. Борис Панкин, Държавна опера Варна (2019);

Айна в „Семеен съвет“, реж. Атанас Атанасов, Театър 199 (2018);

Филмови роли и други изяви:

Мая в сериала „Аз и моите жени“, реж. Боя Харизанов, БНТ (2022);

Севдалина Асенова в сериала „Братя“, сезон 1, Нова ТВ (2020);

Участие в „Приказки за Черно море“ – мултисензорен спектакъл на Amaranth Productions, музика Страцимир Павлов, реж. Нейчо Петров - Реджи, Антоанела Петрова (2020) и др.

Награди:

Номинация за наградата на САБ ИКАР 2022 за поддържаща роля - ролята на Констанца Вебер в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев, ДТ „Стоян Бъчваров“ (2021);

Национална награда за хумор и сатира „Златен Кукерикон“ на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ за Млада надежда 2019 за ролята на Айна в „Семеен съвет“, реж. Атанас Атанасов, Театър 199 (2018) ;

Награда „Най-най-най” за драматична актриса на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” (2019);

Лауреат на две издания Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература в Шумен (2020), (2018).

 

„ДАМАТА С КАМЕЛИИТЕ“

от Александър Дюма-син

 

Превод Михаил Маринов

Сценична версия и режисура Маргарита Мачева

Сценография Борис Далчев

Костюми Константин Вълков

Музика Петър Дундаков

Мултимедия Владислав Илиев

В ролите:

МАРГЬОРИТ ГОТИЕ - Христина Джурова

АРМАН ДЮВАЛ - Недялко Стефанов

ГРАФ дьо ВАРВИЙ - Стоян Радев

ПРЮДАНС ДЮВЕРНОА - Веселина Михалкова

МОСЮ ДЮВАЛ - Пламен Димитров

НАНИН - Александра Майдавска

АНЕС - Александра Койчева

НИШЕТ - Миглена Везирова

СЕН-ГОДЕН - Константин Соколов

„Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син – премиера 28 март 2022 г. ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна