МЕЖДУ РАЦИОТО И ИНСТИНКТА

Актьорите МИГЛЕНА ВЕЗИРОВА, ВЕЛИЗАР ЕМАНУИЛОВ И НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за шанса да възродят „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, първата пиеса в историята на Варненския театър; за изследването на интерпретационните пластове, поведението на персонажите в екстремни ситуации и търсенето на баланс между разума и инстинкта, още за костюмите и любовта.

 

Виолета Тончева: Режисьорът Стоян Радев каза, че вие много харесвате „Инстинктът“, защо?

Миглена Везирова: Защото заложените в пиесата теми са актуални и днес. Любопитно ни беше да изследваме какво се случва с човека в екстремни ситуации, кога рациото се изключва и се включва инстинктът.

Велизар Емануилов: Споделям казаното от Миглена. Ще добавя пристрастието ни към първата пиеса, играна някога във Варненския театър, която сега тъкмо ние имаме шанса да възродим. „Инстинктът“ ни хареса още при първия прочит, а след това, по време на репетиционния процес, прехвърляйки пласт след пласт, навлизахме във все по-сериозни дълбочини. Всичко това ни накара не само да оценим, но и да обикнем тази пиеса.

Недялко Стефанов: Щастливи сме, че ние, най-младите актьори, играем в най-старата пиеса, с която започва историята на нашия театър, за нас е огромна чест.

Виолета Тончева: В „Инстинктът“ Миглена и Велизар играят първите си главни роли във Варненския театър, а след „Дамата с камелиите“ виждаме Недялко за втори път в главна роля. В изграждането на вашите герои, върху кои техни характерни черти се фокусирате?

Миглена Везирова: В характера на моята героиня Сесил Берну ми е интересно да изследвам нейната експлозивност, нейната невротичност, тя е човек на крайностите.

Велизар Емануилов: Във всеки персонаж артистът се натъква на нови неща и за да пресъздаде образа, той трябва да разкрие и част от себе си, да извади на повърхността залегнали в самия него представи и чувства. Само тогава артистът наистина ще се превърне в героя, който ще може да развълнува и зрителя. Моят герой в „Инстинктът“ е доктор Жан Берну, известен хирург, уравновесен, последователен и предвидим, но в пиесата той изведнъж се оказва в непривична ситуация и за мен е любопитно да изучавам поведението и реакциите му в различен контекст. Като лекар, доктор Берну е свикнал да поема отговорност за действията си, но дали ще поеме тази отговорност и в случая, който лично него силно го засяга. Това е много интересна тема за размишление. Смятам, че хората днес се страхуват да поемат отговорност и това им пречи да изживеят нещо истински.

 

 

Виолета Тончева: Получихте редкия шанс да влезете в пиесата най-напред като театър на маса и после като сценична реализация. Какви открития направихте, какви нови интерпретации внесохте при този втори прочит?

Велизар Емануилов: Всеки от героите в „Инстинктът“ минава през метаморфоза от различни инстинкти – самосъхранение, отмъщение, дълг и т.н. Сблъскахме се с тази тематика още при литературното четене в студиото на Радио Варна, но по-късно, когато започнаха репетициите за постановката, навлязохме в нови територии, тръгнахме по различни пътища, които промениха първоначалните ни представи. Всяка пиеса има ветрове, които носят актьорите в различни посоки, докато в един момент пиесата започва да живее своя живот и ние вече не можем нищо да променяме, дори да искаме. В този смисъл зрителите, който бяха на литературното четене, ще установят, че между него и постановката има качествена разлика.

Виолета Тончева: А Велизар Емануилов има ли отношение към медицината?

Велизар Емануилов: Родителите ми са медицински работници, израснал съм в болница, така да се каже, а в студентските лета, за да си помагам за НАТФИЗ, работех в хоспис като „медицинска сестра“, този термин, не знам защо, няма мъжки род (усмихва се).

Виолета Тончева: Явно доктор Жан Берну е трябвало да бъде първата ти главна роля в театъра.

Велизар Емануилов: Няма нищо случайно, казват. (усмихва се).

Виолета Тончева: Отиват ви стилните костюми на Даниела Николчова, издържани в бяло, черно и златно.

Недялко Стефанов: Пиесата е писана през 1905 г., костюмите са в стила на епохата, но носят и известен модернизъм. Това изглежда доста ефектно и да - приятно е да носиш такива красиви дрехи.

Виолета Тончева: Бихте ли изиграли някоя друга от ролите в пиесата?

Велизар Емануилов: Аз не, не бих изиграл друга роля, чувствам се перфектно като доктор Жан Берну.

Недялко Стефанов: И аз се чувствам перфектно като доктор Андре Берну (усмихва се).

Миглена Везирова: Мисля, че Стоян Радев е направил най-подходящото разпределение на ролите. Изпълнявайки своята роля, всеки от нас има огромно поле за търсене и изследване. Сесил Берну е първата ми главна роля и определено не бих се отказала от нея.

Виолета Тончева: Инстинктът или разумът, кое надделява?

Миглена Везирова: Човек не може да се отъждестви само с едното или с другото. Не е ли точно това, което ни различава един от друг. Докато животните действат според инстинктите си, ние, хората, сме надарени с разум и той много често се сблъсква с чувствата, които изпитваме. Но ако успеем да създадем баланс - хем да се доверяваме на интуицията, хем рациото да ни даде сигурност, че постъпваме правилно... Балансът е трудно нещо...

Велизар Емануилов: Всеки познава собствената си формула за постигане на баланс. Срещат се хора със силно изявен инстинкт, който те винаги следват. Срещат се и хора, които винаги включват рациотото - ръчната спирачка за противодействие на инстинкта като нагон. Така или иначе, изглежда, че ние, хората, не сме особено мъдри и животинското си стои вътре в нас. Ние носим и добрите, и лошите си черти, и не бива да се отказваме от тях, просто трябва да ги прегърнем и да се опитаме да живеем в баланс с тях.

Виолета Тончева: Последен въпрос. Любовта инстинкт ли е или риск?

Миглена Везирова: Понякога ми се струва, че да обичаш, е въпрос на решение, освен на инстинкт и интуиция. Трудно е да дефинираш нещо толкова абстракто като любовта...

Недялко Стефанов: Ако се оставиш само на инстинкта в любовта, най-вероятно ще потънеш.

Велизар Емануилов: Не мога да коментирам любовта (усмихва се).

 

„ИНСТИНКТЪТ“

от Анри Кистмекер

Превод Аглика Стефанова-Олтеан

Режисура и музикална среда Стоян Радев Ге. К.

Художник Даниела Николчова

Асистент режисьор Валентина Андонова

Плакат Славяна Иванова

Фотограф на фотосесията Ангел Жечев

Фотограф на спектакъла Росен Донев

В ролите:

Велизар Емануилов – Жан Берну

Миглена Везирова – Сесил Берну

Недялко Стефанов – Андре Берну

Христина Джурова - Терез Ложие

Станислав Кондов – Лотрике

Александра Майдавска – Берта

Константин Соколов – Пиер

Гергана Арнаудова – Пощальон

 

Премиера - 7, 8 септември 2022, 19.00 Основна сцена

Първа премиера в 102-ия сезон на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

Следващи спектакли – 4, 5 октомври 2022, 19.00, Основна сцена

 

 

МИГЛЕНА ВЕЗИРОВА (1996) завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в първия клас по актьорство за драматичен театър на доц. д-р Пенко Господинов (2020). Влиза в трупата на ДТ “Стоян Бъчваров“ след успешен кастинг за ролята на Магдалена в „Кървава сватба“, реж. Стоян Радев Ге.К.

Роли в ДТ „Ст. Бъчваров“ Варна: Сесил Берну в „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К., театър на маса (2021) и постановка (2022); Магдалена в „Кървава сватба“, реж. Стоян Радев Ге.К. (2022); Нишет в „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма – син, реж. Маргарита Мачева (2022).

Други роли: Шехерезада в „1001 нощ“ от М. Цимерман, реж. Ованес Торосян (2021); Адриана в „Комедия от грешки“ от Уилям Шекспир, реж. Тери Фендър (2021); Мадона Джована в „Любов и смърт“ по Данте и Бокачо, реж. Анастасия Събева, Фабрика 126 (2020). Участия в „Засукан свят“, реж. Мариус Куркински (2019); „Далеч от брега“, реж. Костадин Бонев (2018) и във фестивалите: МСТФ „Данаил Чирпански“, Стара Загора (2017); iTSelF във Варшава, Полша (2019)

Награди: „Най-най-най актриса за драматичен театър“ на НАТФИЗ (2021); „Най-добра женска роля“ във фестивала “Via Pontica”, Балчик (2019).

 

 

ВЕЛИЗАР ЕМАНУИЛОВ (1994) завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност Актьорство за драматичен театър в класа на проф. д-р Атанас Атанасов (2019). През септември 2021 дебютира на сцената на Варненския театър в спектакъла на режисьора Стайко Мурджев „Амадеус“ като един от Вентичелите, след което получава покана да се присъедини към трупата.

Роли в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна: Сънят в „Кървава сватба“, реж. Стоян Радев Ге.К. (2022); Жан Берну в „Инстинктът“, реж. Стоян Радев Ге.К., театър на маса (2021) и постановка (2022); Вентичело в „Амадеус“ от Питър Шафър, реж. Стайко Мурджев (2021).

Други роли: “Интервю за работа” от Матиас Сание, реж. Владимир Петков, ДТ “Стефан Киров” - Сливен, (2021); „Ромео и Жулиета“ по У. Шекспир, реж. Анастасия Събева, Младежки театър „Николай Бинев“ (2019; „На театър съм“, реж. Никола Стоянов, Театрална работилница „Сфумато“ (2017 -2019); Деметрий в „Сън в лятна нощ“ по У. Шекспир, реж. Тери Фендър (Англия), Шекспирова театрална школа, Паталеница (2019); Дромио от Ефес в „Комедия от грешки“ по У. Шекспир, реж. Тери Фендър, Паталеница (2021).

 

НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ (1998) завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с Актьорство за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков (2020). От септември 2021 г. е член на трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, на чиято сцена играе и преди това като ученик и възпитаник на театралната школа „Студио Театър“ на Стоян Радев и Веселина Михалкова.

Роли в ДТ „Ст. Бъчваров“: Арман Дювал в „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, реж. М. Мачева (2022); Луната в „Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К. (2022);

Андре Берну в „Инстинктът“ от А. Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К., театър на маса (2021) и постановка (2022); Вентичело в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев (2021); Сам във „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, реж. Пламен Марков (2017); Тони в „Сън“ от М. Борисова, реж. Стоян Радев Ге.К. (2017); Пламен в „Голямото коледно приключение на …“ от М. Борисова, реж. Стоян Радев Ге.К. (2015); Вестникар в „Свекърва“ от А. Страшимиров, реж. Стоян Радев Ге.К. (2014).

Други роли: Рик в „Покана за вечеря“ от О. Стоянова, реж. Пламен Марков, Театър София (2019); Гангстер в „Някои го предпочитат…“ – мюзикъл, реж. Венцислав Асенов, МТ „Николай Бинев“ (2013).

Филмови роли: Фотограф в „Captured“ реж. Румен Русев (2019); Крадец в „Scheme“, реж. Ана-Мария Сотирова, University of Reading Departament of Film (2017); Той в „When the rain stop falling реж. Никола Бозаджиев (2016).

Награди: ,,Любимец 13 – Дарование“ - Национални награди за актьорско майсторство „Любимец 13“ (2016).