Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

На 23 май, в навечерието на Празника на българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност, на тържествена церемония в зала Пленарна на Община Варна кметът Благомир Коцев и председателят на Общинския съвет Христо Димитров връчиха годишните награди „Варна“ за ярки постижения в областта на културата.

Театрално-музикален продуцентски център Варна, с директор Даниела Димова, бе отличен с две колективни и една индивидуална награда „Варна“.

Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна получи признанието за високо професионално майсторство и художествени постижения в интерпретацията на трите симфонични концерта: „100 години от рождението на Добрин Петков“, с диригент Павел Балев; „Пета симфония“ от Густав Малер, с диригент Григор Паликаров и „В навечерието на Рождество Христово“, с диригент Мартин Георгиев.

Балетната трупа на ТМПЦ - Държавна опера Варна взе най-високото отличие на нашия град за високи художествени постижения, за професионализма, таланта и творческата енергия в новата хореографска редакция на Сергей Бобров на балетния спектакъл „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокопиев.

Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Константин Соколов бе удостоен с награда „Варна“ за изключително актьорско майсторство в изграждането на яркия образ на главния герой Петър в представлението „Ботушът“ по едноименната пиеса на Лило Петров, първа постановка в България.

25 юни, 19.00, Театър Българска армия – Гастрол на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

„Ако изпушиш три цигари наред, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи.“

Този цитат от „Тютюн“, първа театрална постановка в България по нецензурирания първи вариант на едноименния роман на Димитър Димов по повод 100-годишнината на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, изведе във фб профила си Диана Димитрова. Пресъздала със завладяващо актьорско майсторство образа на харизматичната героиня на Димитър Димов във Варна и на театралните сцени в 28 български града, тя ще изиграе ролята на 25 юни в Театър „Българска армия“ за 11-ти път и за 63-ти „последен път в душата ми“, както емоционално признава голямата актриса. Диана Димитрова се сбогува с Ирина и с българския театър, за да продължи творческия си път в чужбина.

По-нататък тя изрежда екипа на варненския „Тютюн“, завършвайки поста си с думите: „Огромно благодаря на г-жа Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за човещината и професионализма, на Фани и Диди, които бяха плътно до мен в борбата за време, на Маша, която организира две национални турнета и на целия технически екип за старанието и усилията. Благодаря за доверието, колеги. Бих искала да кажа повече, но просто не мога. Вие сте вдъхновение. Обичам Ви, благодаря Ви!“

Варна - 9 май, 19.00, ДТ „Стоян Бъчваров“
Прилеп - 13 юни, 19.00, Teatar "Vojdan Cernodrinski"

Танцово-театралният спектакъл „Свръхчовек“ по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека, създаден специално за Варненския драматичен театър от постановъчен екип на РС Македония, излиза за пръв път извън България, за да участва в най-големия театрален фестивал на РС Македония "Vojdan Cernodrinski" в Прилеп на 13 юни 2024 г.  

Драматургът Сашо Димоски, режисьорът Васил Зафирчев, сценографът Филип Коруновски, костюмографът Раде Василев и хореографката Олга Панго са сред първите имена на театралната сцена в РС Македония. Обединени от пристрастието си към изразните средства на постдраматичния театър, те изградиха с актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ един модерен сценичен разказ за стремленията на човека извън конкретното, в търсене на подсъзнателното, духовното, сетивното. Оригиналната трактовка и впечатляващата визия превърнаха „Свръхчовек“ в едно от най-интригуващите заглавия в репертоара на варненската театрална трупа.

След хитовия си „Амадеус“ от Питър Шафър“ в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, изтъкнатият режисьор Стайко Мурджев продължава да изследва връзката между човека и бога в „Последното изкушение на Христос“, най-известната творба на Никос Казандзакис, която той поставя в 103-ия сезон на Варненския театър.

Димитър Стоянович е автор на драматургичната версия, сценограф и костюмограф е Никола Налбантов, хореографията е дело на Станислав Генадиев, а музиката - на Петър Дундаков, мултимедия Владислав Илиев, асистент режисьор Владимира Иванова. Участват: Гринго-Богдан Григоров - гост, Теодор Каракачанов - гост, Константин Соколов, Стоян Радев, Николай Кенаров, Спартак Апостолов - гост, Симеон Лютаков, Иван Горанов - гост, Недялко Стефанов, Николай Божков, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Гергана Арнаудова, Сияна Начева, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Христина Джурова, Биляна Стоева. Премиерата се очаква в началото на юни 2024 г.

Анкета на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с режисьорката МАКСИМА БОЕВА и актьорите АЛЕКСАНДЪР ЕВГЕНИЕВ - Адам, СИЯНА НАЧЕВА - Евелин, ХРИСТИНА ДЖУРОВА – Джени и СТАНИСЛАВ КОНДОВ – Филип във „Формата на нещата“ от Нийл Лабют. Премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ на 11 март 2024, 19.00, ГХГ Варна

Виолета Тончева: Със заглавието на пиесата Нийл Лабют прави препратка към популярната рубрика на в. „Ню Йорк Таймс“ „Формата на нещата“, която в продължение на 20 години води известният американски архитект и дизайнер Елиът Нойс (1910-1977). Пионер на съвременната корпоративна култура, в която дизайн и бизнес се интегрират в обща стратегия, той работи най-напред за гиганта IBM, като обвързва крайния производствен успех с всеобхватен дизайнерски подход - от логотипа на фирмата до дрескода и поведението на служителите. Идеята за тоталния дизайн на конкретния продукт с всички неща около него определя и съвременната естетика, която при това нерядко изважда дизайна от зададената рамка и го превръща във фетиш. Life style например би бил един подобен ключ за разсъждения към „Формата на нещата“...

Александър Евгениев: Повърхностното съссигурност е тема, която е суперактуална в момента. Има абсолютна мания по това да изглеждаш “перфектен”. Социалните мрежи дават възможността да си изградиш образ, който винаги изглежда добре. Повече от добре! Все по-близо до “перфектния” образ! Мен лично това ме плаши и то много.

Сияна Начева: Много съм благодарна за ролята на Евелин и за доверието, което ми се гласува. За мен е истинско удоволствие да бъда част от историята, която “Формата на нещата” разказва, защото тя се занимава с изключително актуални и важни теми. Особено за младите хора, които израстват и се развиват “под лупата” на социалните мрежи, т.е. на една измислена среда, в която очакванията за красота, успех, възможности са стандартизирани винаги от външен фактор - света, обществото, другите. И съответно стойността и самочувствието ни в тази среда се измерват спрямо това, доколко отговаряме на зададения стандарт.

На посещение в Театрално-музикален продуцентски център Варна днес бяха Едуар Морно - културен аташе към Френския институт в България, Благовеста Делчева – сътрудник към отдел „Проекти за културно сътрудничество“ към Френския институт и Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна.

Директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова представи предстоящите издания на Великденските театрални седмици и Великденския музикален фестивал. Акцент във Великденските театрални седмици ще бъде Франкофонският  фестивал на ученическите театри на 20 април, когато на  Основна сцена ще се изявят 8 младежки трупи от цялата страна.

Великденският музикален фестивал ще бъде закрит на 23 май със Симфоничен концерт, организиран със съдействието на Френското посолство и Алианс Франсез Варна, със солист известния френски пианист Максим Зекини, който ще изпълни Концерт за лява ръка от Морис Равел. Държавна опера Варна ще участва, както всяка година, с концерт в Празника на музиката на 21 юни, иницииран от Франция.

В духа на традиционно доброто партньорство между ТМПЦ Варна и Френския институт бяха обсъдени възможности за бъдещи съвместни прояви, продукции и гастроли на именити изпълнители. Гостите проявиха особен интерес към фестивала „Опера в Летния театър“, а вечерта посетиха спектакъла на мюзикъла „Бодигард“ с Орлин Горанов и Манал Ел Фейтури. 

Въртящият се кръг за Сцена Филиал на Варненския театър вече е пристигнал от Китай и предстои да бъде монтиран. Това каза за Радио Варна Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център-Варна. Тя се надява, че до лятото дълго проточилият се ремонт на сградата ще приключи.
 
Цялата статия може да прочетете тук
Уважаеми зрители,
Гастролът във Варна на Плевенския драматичен театър със спектакъла на Явор Гърдев "Опашката" по романа на Захари Карабашлиев, обявен за 25 март, няма да се състои по технически причини.
 
Зрителите могат да върнат закупените билети на касата.
 
Съжаляваме за неудобството и благодарим за разбирането.

На 1 февруари 2024 година от 13 часа – Деня в памет  на жертвите на тоталитаризма, артисти от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесат цветя пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим във Варна и Варненски окръг.

Варненският драматичен театър е особено чувствителен към геноцида над българската интелигенция, извършен от т. нар. Народен съд, който осъжда на смърт депутати, офицери, министри, учители, артисти, писатели, журналисти, художници. Черната дата 1 февруари 1945 г. обезглавява интелектуалния елит на страната, прекъсвайки трагично естественото развитие и приемствеността в българската култура.

С постановките си „Поразените“ по романа на Теодора Димова и „Ботушът“ по пиесата на Лило Петров, които разглеждат темата за жертвите и палачите от онова жестоко време, Варненският драматичен театър, начело с режисьора Стоян Радев Ге.К., се включи със страст в наболелия обществен разговор за скритите или фалшифицирани истини в недалечното минало и необходимостта да пазим жива паметта за жертвите на тоталитаризма

Мемориалът във Варна, посветен на жертвите на комунистическия режим, е разположен на бул. „Сливница“ до ГХГ „Борис Георгиев. Открит в края на октомври 2001 г., той е вторият след София подобен паметник в България. Дело на скулптора Павел Джеферов и арх. Косьо Христов, мемориалът представлява симетричен архитектурен обем, чийто крила са облицован със сив и черен мрамор, а в средата на кръстовидното пространство се откроява древнобългарският знак, символизиращ космоса и неговата необятност.

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ подготвя първата си постановка за 2024 г. „Формата на нещата“ от Нийл Лабют, чиято премиера предстои на 11 март, 19.00, ГХГ „Борис Георгиев“. 

„Формата на нещата“ (2000) от всепризнатия и широко обсъждан американския драматург, сценарист, режисьор и писател Нийл Лабют, е едно от открояващите се заглавия в съвременната англоезична драматургия, което привлича внимание още с първата постановка в Almeida Theatre Лондон (2001), режисирана и филмирана от самия автор (2003). Безмилостен съдник на „нашата нездрава мания към външното, повърхностното, към формата на нещата“, пиесата разказва за студентка по скулптура, която превръща новия си приятел от свито момче в самоуверен млад мъж, докато новата ситуация не конфронтира истината с лъжата в любовта и изкуството.

„Формата на нещата“ превежда и поставя за пръв път у нас (2011, Театър „София“) младият Мартин Киселов, син на големия театрален режисьор Младен Киселов. С постановките си „Разбиване“ (2014) и „Дебело прасе“ (2022) пристрастието си към Нийл Лабют проявява и един друг изтъкнат български режисьор Стайко Мурджев. Сега със своя прочит на „Формата на нещата“ дебютира на варненска сцена и младата, но заявила вече режисьорското си присъствие в българския театрален контекст Максима Боева, възпитаничка на проф. Пламен Марков, създал в годините поредица от великолепни варненски представления. За постановката си Максима Боева мотивира енергичен младежки екип, в който влизат сценографката Киряна Аврониева, композиторът Милен Апостолов и актьорите Христина Джурова, Станислав Кондов, Александър Евгениев и Сияна Начева. „Правя истории, които са ме развълнували и за които събирам екип със същите вълнения. С вярата, че в публиката има хора, които имат нужда да видят точно това, да чуят и съпреживеят тези истории“, споделя принципното си разбиране за театър режисьорката. 

След премиерите на „Под игото“ и „Свръхчовек“ в края на миналата година, Варненският драматичен театър продължава с вдъхновено темпо представленията си през януари 2024.

Новите постановки имат, разбира се, запазено място в богатия афиш - българската класика „Под игото“, в драматургичен вариант на Юрий Дачев и режисурата на Бина Харалампиева (15.01, с 2 представления от 15.00 и 19.00); театрално-танцовият спектакъл по философията на Ницше и „Пролетно тайнство на Стравински „Свръхчовек“, текст Сашо Димоски, реж. Васил Зафирчев, хореография Олга Панго от РС Македония (17.01, 19.00) и разтърсващият прочит на тоталитарното минало „Ботушът“ от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К. (20.01, 19.00, The Center).

Екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна изпращат изключително успешната си 2023 година с декемврийски гастроли в столицата, които препълниха залите на НДК, МГТ "Зад канала", МТ "Николай Бинев" и Театър "Българска армия". Продукцията на Държавна опера Варна "Калас и Онасис" от Христос Папагеоргиу, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, откри Новогодишния музикален фестивал в София в зала 1 на НДК, в присъствието на двама президенти, други високопоставени гости и многобройна възторжена публика. Също в НДК и също в Новогодишния фестивал, но в "Театър Азарян", Драматичен театър "Стоян Бъчваров" представи в 3 спектакъла забавните "Приключения опасни със герои сладкогласни" от Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов, реж. Костадин Бандутов. Варненските драматични актьори разтърсиха столичани с "Ботушът" от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., в МГТ "Зад канала", разсмяха ги с "Клетка за пеперуди" от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов, в МТ "Николай Бинев" и ги накараха да се замислят над българските съдбини с "Под игото" по Иван Вазов, драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, в Театър "Българска армия". С "Под игото" на 20 и 21 декември във Варна завършват и фестивалните Коледни театрални седмици 2023. Балетните артисти на Държавна опера Варна танцуваха през декември "Пепеляшка" и "Лешникотрошачката" в Мексико и Италия, предстои им турне с няколко заглавия в Обединеното кралство, но преди това на 29 декември от 14 и 19 часа ще срещнат за пореден път и младите варненски зрители с любимата коледна приказка "Лешникотрошачката".

Сценографът ФИЛИП КОРУНОВСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения в театрално-танцовия спектакъл „Свръхчовек“; логиката във визуализирането на абстрактни идеи с материални средства; природата и човекът като нейно битие; светлината и отражението; тялото и сянката; търсенето и постигането. 

Пресъздаването на абстрактни идеи със средствата на сценографията със сигурност е любопитно предизвикателство. 

Темата за нематериалното и неговото сценично пресъздаване винаги ме е вълнувала, като художник. Как във физическото пространство на театралната сценография да се визуализират абстрактни идеи е творческата цел и на „Свръхчовек“. Използвам конкретни материали, за да създам чрез тях една абстрактна представа. Изграждам метафизичното пространство само с основните елементи в природата – земя, вода и въздух. Сред тях човешкото тяло се представя като част от природата, като нейно битие, разделено на две – тяло и сянка. Тялото без сянка е нищо, а сенките зависят от светлината и контекста. Тъкмо тук се включва светлинният дизайн, като най-важен елемент в тази сценография. Той трябва да внуши философската идея и да предаде цялата концепция на спектакъла. Търсим въздействието на светлината, изследваме светлосенките и отраженията, използваме прах, за да дефинираме телата и да ги отделим от техните сенки. Това беше едно много голямо и много вълнуващо предизвикателство за мен, а и за целия екип.

Среща между постановъчния екип на спектакъла „Свръхчовек“ и представители на медиите се проведе часове преди предпремиерата в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. В пресконференцията участваха директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова, драматургът Сашо Димоски, режисьорът Васил Зафирчев, сценографът Филип Коруновски, артистичната директорка на театъра Веселина Михалкова и пиарката на ТМПЦ Виолета Тончева.

Даниела Димова очерта границите на партньорството с творците от РС Македония, изрази удовлетворението си от съвместната продукция, която въвежда нова стилистика в творческата работа на Варненския театър и изтъкна, че текстът и постановката са създадени специално за варненска сцена. Сашо Димоски и Васил Зафирчев представиха концепцията на спектакъла, който си служи със средствата на постдраматичния театър, позовавайки се на философията на Ницше за Свръхчовека, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ на Стравински.

Драматургът САШО ДИМОСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за оригиналния авторски проект „Свръхчовек“, създаден в партньорство с творци от РС Македония, специално за Варненския драматичен театър; срещата между философията на Ницше за Свръхчовека и „Пролетно тайнство“ от Стравински в територията на постдраматичничните театрални форми; взаимоотношенията между телата и техните сенки в контекста на идеята за Свръхчовека; предизвикателството Нижински; енигмите Ницше и Стравински; театърът извън конкретиката; интроспекцията като предупреждение за убийството, което извършва съвременният човек; разминаването между политиката, политиканството и изкуството.

- Като автор на драматургични текстове, отличени с национални и международни награди, също и като университетски професор, Вие се намирате в центъра на театралния живот в РС Македония, като категорично заявявате пристрастието си към постдраматичния театър.

- Определено. Докторската ми дисертация е на тема „Постдраматичният театър – начинът, по който комуникират митологиите и постдраматичните театрални форми“.

17 ноември, 13.30, Сцена Ротонда
 
Екипът на "Свръхчовек", продукция на ДТ "Стоян Бъчваров" в партньорство с творци от РС Македония и премиера в Европейската нощ на театрите, очаква варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, която ще се проведе на 17 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.
 
Предпремиера - 17 ноември 2023, 19.00, Основна сцена
Премиера - 18 ноември 2023, 19.00, Основна сцена.
Европейска нощ на театрите.
 
Старт на XIV Коледни театрални седмици – Варна 2023
Уважаеми зрители,
Поради заболяване на актьори, двата спектакъла на "Под игото", предвидени за 1 ноември 2023 г., няма да се състоят.
 
Закупените билети остават валидни без заверка за спектаклите на 20 декември от 15.00 и от 19.00 часа на Основна сцена.
 
Съжаляваме за неудобството и благодарим за разбирането ви!

ВАСИЛ ЗАФИРЧЕВ, режисьор на постановката „Свръхчовек“, пред ВИОЛЕТА  ТОНЧЕВА за работата си над партньорския проект между творци от РС Македония и ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; за постдраматичния прочит на философията за Свръхчовека на Ницше, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински; за жертвоприношението на сенките в ритуалния театър; за апотеоза на телесното и диктата на консумеризма; за отказа от духовно усъвършенстване и заплахата от ентропия. Премиера в Европейската нощ на театрите - 18 ноември 2023 г.

„Свръхчовек“ е амбициозно заглавие, което предполага амбициозна стилистика.

Работим в стилистката на постдраматичния концептуален театър, за да създадем едно съвременно представление. С актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ излизаме от зоната на комфорт, за да поднесем театър на рисковете, насочен срещу традиционните текстове и посоки в развитието на театъра. Позоваваме се върху философията на Ницше за Свръхчовека, за да я интерпретираме в паралел с грандиозната и авангардна за своето време музика на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. В спектакъла включваме 12 ритуала със съответен музикален еквивалент от произведението на Стравински.

Ритуален театър, изграден от 12 сцени.

Да, това е нашият Ритуален театър, който тръгва от текста на Сашо Димоски и проследява жертвоприношението на сенките. Практически ние извършваме 12 ритуала, в които телата жертват сенките и душите си, за да стигнат до Свръхчовека като своеобразна терапия на съвременната цивилизация. Днес IT-ревоюцията с бързото развитие на дигиталните технологии, изкуствения интелект, комплексната дигитализация и автоматизация, както и консуматорските нагласи на съвременното общество задушават човека и изместват основната му същност – стремежа към духовно усъвършенстване. Идеята за Свръхчовека постепенно умира. По тази особено актуална  тема нашето представление предлага решения, които извеждаме като абстракция чрез музиката, хореографията, визията и средствата на други изкуства. Съвременният театър, както знаем, си служи не само с драматургичния текст, а разчита на синкретизма между различни дисциплини като архитектурата на пространството, светлинния дизайн, в случая и музиката на Стравински. Разбира се, в творческата работа за нас най-важен е процесът на търсене и изследване по пътя към поставената цел.

TOP