Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

6.06.2019 | Интервю | Дарик Варна | Наталия Господинова

Основният ремонт на сцена „Филиал” трябва да приключи до 2021г., когато

Варненският театър ще чества вековен юбилей. Това заяви в предаването „Зала Пленарна” по Дарик общинският съветник и директор на ТМПЦ Даниела Димова.

Реконструкцията е на стойност близо 7,2 млн. лв., от които общинските средства са1,4 млн. лв.,а останалата част е безвъзмездно европейско финансиране.

Общинските средства ще бъдат осигурени чрез заем, който ще бъде изплатен за 10 години.

Димова очаква през летните месеци да започне процедурата по избор на изпълнител на ремонта

Именитият режисьор Явор Гърдев, който наскоро постави „Драконът” на варненска сцена, е заявил желание да режисира пиеса за 100-годишнината на варненския театър, чиято премиера да бъде в изцяло реконструирания „Филиал”, съобщи още Димова.

10-то юбилейно издание на „Опера в Летния театър” ще стартира на 13 юни с концерт начетирима млади италиански тенори от Рим, единият от които е племенник на Андреа Бочели.

 През юли предстоят премиера на „Княз Игор”, „Тоска” с Александрина Пендачанска,  мюзикълите„Моята прекрасна лейди” и „Любовта никога не умира”.

Римските терми отново ще бъдат сцена на постановки и концерти през лятото. Програмата стартира на 2 юли с премиера на постановката „Двубой” на варненския театър „Стоян Бъчваров”. Другите спектакли, които ще могат да се гледаттам, са „Брак по принуда” и „Монтажът на моя филм”. Предстоят и гастроли на театралните трупи от Велико Търново и Сливен. 

Целият разговор с Даниела Димова е в прикаченото аудио.

                         

                                                

С три награди АСКЕЕР 2019 бяха удостоени творци, свързани с Варненския драматичен театър. Две от наградите отидоха при „Драконът“ от Е. Шварц, реж. Явор Гърдев. Художничката Свила Величкова бе отличена с шестия АСКЕЕР в колекцията си, този път за костюмите на „Драконът“ в ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна", реж. Явор Гърдев; „Коя гад изяде кашкавала“ в ДТ "ва Огнянов" - Русе, реж. Теди Москов и "Наблюдателите“ в НТ "Иван Вазов", реж. Явор Гърдев.   

                                               

 Композиторът Калин Николов също получи статуетката на войника, дело на скулптора Георги Чапкънов, за авторската музика на „Драконът“ в ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна", реж. Явор Гърдев,"Празникът" в Малък градски театър "Зад канала" и "Наблюдателите“ в НТ "Иван Вазов"

                                         

                                       

 Актьорът на Варненския драматичен театър Ненчо Костов, който играе Героя в „Драконът“, взе АСКЕЕР 2019 в категорията изгряваща звезда за ролята на Дебелянов в "Дебелянов и ангелите" на Пловдивския драматичен театър, реж. Диана Добрева.

                                       

Постановката „Драконът“ на Варненския драматичен театър, която е селектиран в основната програма на XXVII МТФ „Варненско лято“ 2019, ще бъде представена на 3 юни, 20.15, Основна сцена.

Вижте всички награди АСКЕЕР 2019:

https://impressio.dir.bg/stsena/debelyanov-i-angelite-e-golemiyat-pobeditel-na-askeer-2019?fbclid=IwAR142LuxgopyjrLKpceYPbQCtob6bPprP73E3P-3n6zgzQxHUvirwq8bMx4#i23

На 22 май 2019 г., в навечерието на Празника на българската култура и
славянската писменост, кметът на Община Варна Иван Портних и
председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов връчиха на
тържествена церемония в Пленарната зала Награда ВАРНА на 40 личности
и колективи с постижения в областта на културата, науката и
образованието.
С Голямата награда ВАРНА бяха отличени фотографът Гаро Кешишиян и
Хора на варненските момчета и младежи при Хорова школа „Проф. Марин
Чонев“ – Община Варна с диригент Дарина Кроснева.
В категория Театър колективна награда ВАРНА получи екипът на
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” при ТМПЦ Варна за постановката
„Драконът“ от Евгений Шварц в изключителния режисьорски прочит на
Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова, музика Калин
Николов, с Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес
Торосян, Ненчо Костов и др. За отличието на сцената излязоха най-
младите участници в „Драконът“ – 7-годишният Здравко Кънчев и 16-
годишната Александра Златева.
Веселина Михалкова взе Награда ВАРНА за блестящите си превълъщения в
ролите на Аркадина от „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов и
на г-жа Готлиб в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.
Актьорът Пламен Георгиев също получи Награда ВАРНА за великолепно
изградените образи на Р. Ф. (Ар Еф) Симпсън в мюзикъла на Държавна
опера Варна „Да пееш под дъжда“ и на Бил Лезли в постановката на
Варненския драматичен театър „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни.

В категория Опера колективна награда ВАРНА бе присъдена на Държавна
опера при ТМПЦ Варна, постановъчен екип, симфоничен оркестър,
солисти, хор и балет на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ по сценарий на
Бети Комдън и Адолф Грийн. Режисьор Борис Панкин, диригент Страцимир
Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, сценография
Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева. С Орлин Горанов,

Сребрина Соколова, Мариан Бачев, Лилия Илиева, Борислав Веженов,
Нейчо Петров Реджи и др.
 
Александър Мутафчийски взе Награда ВАРНА за режисурата на оперетата
“Царицата на чардаша“ от Имре Калман по легендарната постановка на
Видин Даскалов и за превъплъщението му в ролята на Бони.
За принос в развитието на балетното изкуство и педагогическата му
дейност с Награда ВАРНА бе отличен Любомир Кацаров, един от първите
солист-балетисти на Варненската опера, танцувал заедно с Екатерина
Илиева в първото издание на първия в света Балетен конкурс във
Варна.

За постиженията си като журналист и автор на изследвания, критически
текстове и книги за медии, литература, визуални изкуства и архитектура
Награда ВАРНА получи също Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

 

 

  

      

 

    

 

 

 

      

Последният основен ремонт на Сцена Филиал е бил преди повече от половин век

 

                                                                              

 Кметът на Община Варна Иван Портних връчи в следобеда на 21 май 2019 г. документите за дългоочаквания основен ремонт на Сцена Филиал на Веселина Михалкова, артистичен директор на ДТ „Стоян Бъчваров“. На събитието пред сградата на Сцена Филиал присъстваха Мария Габриел – еврокомисар от ГЕРБ, кандидатите за евродепутати от ГЕРБ Лиляна Павлова и Емил Радев, Антония Йовчева – директор на дирекция Култура“, представители на Община Варна, както и на Театрално-музикален продуцентски център Варна, сред тях - техническият Стоян Стоянов, финансовият директор Димитричка Ефтимова, хора от техническите служби и администрацията, артисти.

 

                                       

Г-н Иван Портних изтъкна, че реконструкцията и модернизацията на Сцена Филиал, както преди няколко години и на Основна сцена, не биха били възможни без подкрепата на Европейския съюз. Сегашното Споразумение за реконструкция и модернизация на Сцена Филиал се сключва между Министерство на културата, Община Варна като бенефициент и Театрално-музикален продуцентски център Варна като партньор, в рамките на инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура“ на Община Варна и Оперативна програма „Региони в растеж“. Предвижда се цялостен вътрешен ремонт на зрителната зала с нови зрителски кресла, балкон и ложи; реконструкция и модернизация на сценичното пространство с въвеждане на нова механизация – въртящ кръг и повдигащи съоръжения; изграждане на нова камерна сцена; ремонт, разширяване и модернизация на репетиционната зала, пълна подмяна на вик мрежата и др. Финансирането на стойност 7 млн. лв. се обезпечава със средства от еврофондовете и заем от Община Варна.   

 

                                                                                                                               

 

Историческата справка сочи, че основен ремонт на сградата не е извършван повече от половин век. При предишния основен ремонт (1965), арх. Камен Горанов прави сериозно преустройство на тогавашната зала „Съединение“ (1890), сега Сцена Филиал, като добавя новия обем със сценичната кутия. Известни подобрения внасят следващите ремонти (1996 и 2006), но те са частични, докато с предстоящата реконструкция и модернизация, се очаква Сцена Филиал да придобие съвсем нов облик.

Веселина Михалкова благодари на кмета на Община Варна и на всички, които са съдействали за процедурата по ремонта на Сцена Филиал, като изтъкна, че основна заслуга за извършеното дотук има директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова. На изразената от нея надежда, че Варненският драматичен театър ще посрещне своята 100-годишнина през 2021 г. с изцяло обновена Сцена Филиал, кметът Иван Портних отговори, че ремонтните работи ще приключат навреме, за да се отбележи по достоен начин вековния юбилей на Варненския театър.

Източник: https://www.bnt.bg

 

 

 

Източник: https://podmosta.bg/montazhat-na-moya-film

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

СВИЛА ВЕЛИЧКОВА за костюмите на "ДРАКОНЪТ"

КАЛИН НИКОЛОВ за музиката на "ДРАКОНЪТ"

ХРИСТО НАМЛИЕВ за музиката в "ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА"

НЕНЧО КОСТОВ в категорията Изгряваща звезда за ролите на Дебелянов в "Дебелянов и ангелите", ДТ "Н.О. Масалитинов" и на Васил Левски в "Наблюдателите", НТ "И. Вазов"

 

Фондация "АСКЕЕР" ще обяви наградите си в навечерието на 24 май.

 


 

 

 

 

 

Един от забележителните варненски първенци, кметът Иван Церов (1857-1938), вече ще посреща зрителите пред театъра, чийто основен камък самият той полага през 1912 г., тъкмо на рождения си ден 26 март, тогава втория ден на Великден. На 25 април 2019 г. кметът на Варна Иван Порних откри Паметника на Иван Церов, разположен пред сградата на Варненския театър.

 

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

 

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

 

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

 

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

 

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

 

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

 

От 2019 г., паметта за видния варненски обществен и културен деец Иван Церов, наред с улицата, носеща името му, ще съхранява и неговата статуя на площад „Независмост“. Изработена от мед и бронз от скулптора, проф. Пламен Братанов, тя се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.Тук, в центъра на Варна, близо до неговия театър, кметът Иван Церов ще посрещне през 2021 г. и 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна.

 

 

 

 

Майска промоция за театър и опера

 

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

 

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

 

Работно време по празниците:

 

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

 

Работно време в останалите дни:

 

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

 

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

 

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

 

 

22 април 17.30, Основна сцена – „Любовта никога не умира“

22 април, 18.30, Сцена Филиал – „Монтажът на моя филм“

 

Каним представителите на варненските електронни и печатни медии, както и кореспондентите на столичните издания на на 22 април 2019 г. на две медийни срещи с най-новите постановки във великденските фестивали на Театрално-музикален продуцентски център Варна:

 

22 април, 17.30, Основна сцена -

 

МЕДИЙНА СРЕЩА С "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА"

Мюзикъл от А. Л. Уебър, Първа постановка в България. Постановка Светозар Донев. Диригент Страцимир Павлов. Сценография и костюми Нела Стоянова. Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал, 23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

22 април, 18.30, Сцена Филиал -

 

МЕДИЙНА СРЕЩА С "МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ"

Комедия по романа "Наръчник на оптимиста" от Матю Куик. Постановка Деси Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков. Хореография Никола Йорданов. Премиера на IX Великденски театрални седмици, 23, 24 април, 19.00, Сцена Филиал

 

 

СТАНИСЛАВ КОНДОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Пат в „Монтажът на моя филм“, театрална адаптация по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Превод Стела Джелепова. Постановка Десислава Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков. Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ - Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев, ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДОКТОРЪТ - Симеон Лютаков, ДЖЕЙК - Ненчо Костов. Премиера 23, 24.04.2019 г. IX Великденски театрални седмици – Варна 2019

 

 

Ако сравним дебюта ти на варненска сцена като Лезли в „Бащи, лъжи и още нещо“ и Пат от „Монтажът на моя филм“, Пат изглежда доста по-интересен за пресъздаване...

 

Жанрово и драматургически двата образа нямат нищо общо. Пат е по-интересен и по-сложен образ, защото е многопластов. Той току-що е излязъл от психиатрична клиника, където е попаднал с биполярно разстройство заради изневярата на жена си. Ние се занимаваме с живота му след лечението, изследваме как се възстановява, в какво намира утеха и спокойствие, как се адаптира към нормалната среда. С всяка репетиция все повече доближавам Пат до мен.

 

Психическото разстройство на Пат е добър повод да се насочи вниманието към сложните житейски проблеми, с които всеки човек се сблъсква.

 

Да, тези ситуации са част от ежедневието. Е, слава Богу, не всеки влиза в психиатрия след изневяра на партньора J. В един момент от действието в живота на моя герой влиза Тифани, едно ново момиче, през което идва лечението и Пат намира отново себе си. Когато някой човек влезе в твоя живот, ти трябва да се отдадеш на импулса и да го приемеш, не да го отхвърлиш. За мен основният въпрос в „Монтажът на моя филм“ е кое е правилно, кое - не, кой казва, че си луд, кой казва, че не си, кой решава дали постъпваш или не постъпваш правилно, кой диктува правилата.

 

Кой диктува правилата?

 

Сам диктуваш правилата, те зависят от самия теб и единствено ти можеш да ги надскочиш, да ги промениш, да им дадеш различна посока. Дали ще се случи, зависи често от баланса или дисбаланса, в който се намираш със себе си. Дали споделяш или не споделяш проблемите си и дали въобще има някой, който да те чуе. Пат непрекъснато се затваря в себе си, в свои мисли и мании, фиксира се в предишната си любов, която ние не виждаме по време на представлението, но той само за нея говори, в очакване някой да го чуе и да му помогне. Всички тези въпроси вълнуват и мен, така че – да, разбирам Пат.

 

Пат като част от проблема за общуването, особено днес, когато мнозинството сякаш предпочита виртуалното общуване пред срещата с реални хора. Актуален сюжет.

 

„Монтажът на моя филм“ е болезнено актуална пиеса. Често, за да избегнеш неудобството от конфронтацията с другите, си налагаш някаква маска и тя става част от теб. Изтриваш спомена и дори намерението за жив контакт, игнорираш действителността, затваряш се. Неумението да общуваш с другите постепенно прераства в неумение да общуваш със самия себе си.

Но всичко, за което си говорим дотук, изглежда доста клинично, а в постановката то съвсем не е такова. Има и много други интересни канали, като любовта, която лекува, взаимоотношенията между родителите, между децата и родителите, примерно сближаването с бащата, с който Пат не си е говорил дълги години и т.н.

 

В какъв жанр е решена постановката?

 

Вървим към комедия, абсурдна комедия със сблъсък на характери, работим с комични средства, но има и психология, както и един решаващ ключ, но няма да издам какъв е, нека да оставим изненадата за зрителите.

 

С щастлив край...

 

Да, има си типичен американски финал, както е във филма, а и в романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Ние не се водим толкова от филма, колкото от романа. Драматургичният текст следва романа, макар че в хода на репетиционния процес направихме много промени.

 

Как се работи с Деси Шпатова?

 

За пръв път работим с Деси Шпатова и режисьорският й подход много ни допада. Тя предразполага актьора да се чувства спокоен и свободен да търси, да импровизира. В представлението има много оставени импровизационни моменти, които дойдоха от нас. Още от самото начало тя обясни, че ще иска всичко да мине през нас. Разбира се, тя поставя правилата на играта, но същевременно гласува доверие и нас, актьорите. Хареса ми да изследвам и да наблюдавам, да бъда част от този много свободен творчески процес.

 

Партнираш си с Цветина Петрова...

 

В актьорския състав сме 7 души, сред които двойките Пат и Тифани, майката и бащата на Пат – Веселина Михалкова и Стоян Радев, другата млада двойка са Полина Недкова и Ненчо Костов, а Симеон Лютаков е психотерапевтът. И докато емоционалните и психически кризи на нашите персонажи се решават чрез психотерапевтични сеанси или чрез танци, на повърхността излизат проблемите на всеки от тях. Смятат Пат за болен, но се оказва, че другите имат не по-малки проблеми. Нещо повече, те са виновни за неговото състояние. Но нека да подчертая и това е много важно - ние не играем побъркания Пат, играем по-скоро обратното, овладяния Пат.

 

Ти какво научи от Пат?

 

Много неща. Научих, че трябва да вярваш в добрия край. И когато нещо хубаво дойде в живота ти, да го приемеш, да не го отхвърляш с лека ръка. Научих, че любовта те кара да се промениш.

 

Пат пише ли хайку като Станислав Кондов?

Пат не, но Станислав да. Сега обаче няма време да пише хайку, защото Пат пише рецепти :)

Пожелавам ти още много хубави главни роли след Пат!

 

 Прочетете още: СТАНИСЛАВ КОНДОВ

 

 

 

 

 

 

 

 

30 % отстъпка за музикалните спектакли на Държавна опера Варна на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 16, 21, 30, 31 май 2019 г. и 50 % отсъпка за спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров на 2, 3, 4, 22, 23, 31 май 2019 г.

 

Специалната промоция за Цветница е валидна само при закупуване на билети в трите дни - 19 април, петък; 20 април, събота – Лазаровден и 21 април, неделя – Цветница.

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Режисьорката ДЕСИ ШПАТОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката „Монтажът на моя филм“ от Матю Куик, премиера на IX Великденски театрални седмици, 23, 24 април 2019, 19.00, Сцена Филиал

 

Вие сте един от интересните, смели и радикални режисьори в България, за което свидетелстват наградите, а и поканата да поставите една от театралните премиери на Европейската столица на културата – Пловдив 2019. Предполагам, че веднага след премиерата във Варна на „Монтажът на моя филм“, ще се съсредоточите върху „Медея“...

 

През 2017 г. сдружение „Легал арт център“, което е създадено от мен и от Снежина Петрова, печели финансиране по направление FUSE/СЛИВАНЕ с концепция за театрален проект „Медея“, който се развива и в социалната сфера чрез провеждането на поредица от обучения и включване на деца от различни етнически общности в театралния спектакъл „Медея“. Проектът изследва възможностите на съвременния театрален продукт да осъществява интеграционна и образователна роля. Очаквам с особено нетърпение репетиционния период. Премиерата предстои на 28 юни 2019 г. от 21.00 ч. на сцената на Античния театър в Пловдив.

 

Заглавието винаги е код за естеството на спектакъла. Защо избрахте заглавието „Монтажът на моя филм“? Може би за да насочите вниманието не толкова върху романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик, колкото върху филма по същия роман?

 

„Наръчник на оптимиста” е първият роман на Матю Куин, издаден през 2008 г. Матю Куик е роден през 1973 г. Работи като гимназиален учител в Хадонфилд, Ню Джърси в периода 1998-2004 г. Напуска работата си през 2004 г., за да напише първия си роман „Наръчник на оптимиста”. Романът става международен бестселър и е номиниран за различни награди. През 2012 г. е екранизиран в много успешния филм „Наръчник на оптимиста” (Silver Linings Playbook) с участието на Брадли Купър, Дженифър Лорънс (получила Оскар за най-добра женска роля) и Робърт Де Ниро.

„Наръчник на оптимиста“ е история на Пат, разказана в първо лице. След като пребива почти до смърт любовника на съпругата си, Пат прекарва 4 години в психиатрична клиника. Романът разказва завръщането му към живота след този период на лечение на биполярно разстройство. Принуден да заживее отново с родителите си, след като е изгубил съпругата си Ники, работата, къщата и спомените си, той е решен да изгради наново своя живот – „филм, режисиран от Бог“.

В това своеобразно „завръщане у дома“, фиксирано в идеята да върне жена си, Пат намира обратния път и към себе си – път, в който го води новият му психотерапевт, фитнес манията и загадъчна млада жена – Тифани, обсебена от идеята да спечели конкурс по „Танци против депресията“. Проблемът й е липсата на подходящ партньор. В лицето на Пат тя го открива. Тифани предлага да помогне на Пат да осъществи мечтата си – да се събере отново с жена си, но той трябва да се научи да танцува и да стане неин партньор за конкурса. Докато осъществяват тази сделка, помежду им неочаквано се създава силна връзка и зад облаците, надвиснали над живота им, се появява светлина.

Драматургичната адаптация на романа, озаглавена „Монтажът на моя филм“, подзаглавие в самия роман, следва сюжетния ход на романа като поставя във фокус проблема на героя на нашето време – съвременният социопат, страдащ от невъзможността да приеме реалността и да се адаптира към нея, като я замества със своите фикции. В известен смисъл всички герои са версии на този социопат – родители на Пат, самият той, Тифани и техния приятелски кръг. Всеки има изграден свой микросвят, чрез който може да влезе в контакт със средата - футболната страст, фитнес манията, обсесията от танците и психотерапията. Дейности, които заместват общуването, живот, който се случва в паралелни активности – това е парадигмата на днешния човек, чийто връзки с реалността изтъняват. Все пак любовта се оказва възможния изход от клаустрофобичността на нашето его.

 

Ако постановката Ви „Психоза 4.48“ изследва неприспособимостта на човека към света, „Монтажът на моя филм“ по „Наръчник на оптимиста“ се занимава тъкмо с обратното - със стремежа на излезлия от психоболница Пат да се адаптира към окръжаващата го среда. С какво Ви изненада тази противоположна гледна точка?

С еднаквостта на силата на страданието.

 

Обичате да казвате, че разглеждате драматургията като партитура, през която театърът трябва да предаде множествеността на текста. В романа историята на Пат изглежда едновременно тъжна и смешна, как умножавате тези внушения в постановката?

 

 

 

Министерството на културата оповести резултатите от комплексната оценка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018 г.

Отлична оценка получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, който се нарежда веднага след Софийска опера и балет и Държавен музикален и балетен център – София.

С отлична оценка е и Държавен куклен театър Варна.

 

Повече:

 

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=84&t=0&z=0

 

 

 

 

МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ

23, 24 април, 19.00, Сцена Филиал - ПРЕМИЕРА

Театрална адаптация по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Превод Стела Джелепова. Постановка Десислава Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков. Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ - Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев, ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДОКТОРЪТ - Симеон Лютаков, ДЖЕЙК - Ненчо Костов

 

 

В Световния ден на театъра 27 март 2019 г. на тържествената церемония в НТ "Иван Вазов" актьорът от Варненския драматичен театър Михаил Мутафов бе отличен с Наградата ИКАР за чест и достойнство на Съюза на артистите в България.

Достойна награда за един достоен артист и човек!

 

 Прочетете още:

МИХАИЛ МУТАФОВ

 

 

 

 

 

В Световния ден на театъра 27 март 2019 г. актьорите от Варненския драматичен театър Полина Недкова и Станислав Кондов прочетоха пред публиката на „Комичната илюзия“ от Пиер Корней на режисьора Васил Дуев Словото за празника на кубинския визуален артист, актьор, писател и активистКарлос Селдран. На последвалатакратка церемония Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи годишните награди „Златна маска“, с които Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ удостоява изявени личности с принос в развитието на театъра.

 

С признанието се открояват заслугите на проф. Красимир Спасов и Андрей Калудов, двама именити режисьори, поставили на театралната сцена в родния си град емблематични заглавия. Проф. Красимир Спасов получава „Златна маска“ за режисьорския замах в сътворяването на нови светове в българското театрално изкуство, изграждането на талантливи актьорски поколения в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и оригиналните прочити на варненска сцена на „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн (1967/68), “Играем Пинтър (Лека болка. Любовникът)“ от Харолд Пинтър (1992/93), „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс (1998/99), „Развратникът“ от Ерик Еманюел Шмит (2002/03) и „Мяра за мяра“ от Уилям Шекспир (2004/05).

 

Андрей Калудов е отличен за иновативния режисьорски, драматургичен и мениджърски подход към света на театъра и разкриването на нови хоризонти в българското театрално изкуство, както и за оригиналните режисьорски прочити на варненска сцена на „Процесът против богомилите“ от Стефан Цанев (1978/79), „Въображаем репортаж от един американски попфестивал“ от Тибор Дейри (1979/80), „Време за любов“ от Кольо Георгиев (1080/81) и „Очите лятна утрин...“, негова драматизация по роман на Стоян Загорчинов (1980/81).

Третата „Златна маска“ е за Малина Михалкова за многостранния музикален и артистичен талант и всеотдайните 34 години във Варненския драматичен театър, за оригиналните сценични превъплъщения в „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони, реж. Бойко Богданов (1985/86), „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер, реж. Бойко Богданов (1988/89), „Ревизор“ от Н. В. Гогол, реж. Станчо Станчев (1986/87), „Двубой“ от Иван Вазов, реж. Костадин Бандутов (2001/02) и „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни, реж. К. Бандутов, (2017/18).

 

„Златна маска“ получи и Виолета Тончева за вдъхновения и всеобхватен пиар на Варненския драматичен театър през последните 10 години и утвърждаване на имиджа му в публичното пространство като една от водещите театрални трупи в България, за задълбоченото изследване на творческия процес, проникновените текстове и интервюта, специалните събития, свързани с театъра и за книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ, 2018.

 

По-рано в празничния ден Виолета Тончева представи книгите на Магда Борисова „Пиеси за деца“, изд. Босилков“, 2017  и „Избрани пиеси“, изд. „Гаяна“, 2018. В срещата много активни бяха учениците от трети и четвърти клас на ОУ „Йордан Йовков“, които благодарение на своите класни ръководителки г-жа Митева и г-жа Тодоровавече са гледали „Сън“ и други варненски спектакли по пиесите на Магда Борисова. В оживения разговор се включиха артистичният директор на театъра Веселина Михалкова, актрисата Биляна Стоева, режисьорът Костадин Бандутов, театралният критик Елица Матеева и др.

 

В програма Ретроспекция, изкушените от творчеството на Явор Гърдев си припомниха с видео неговата постановка от 2008/09 на „Калигула“ от Албер Камю, а във фоайетатана Основна сцена бе изложена Мода от театралните ателиета. В експозицията по повод Наградата ИКАР 2019 за чест и достойнство, с която Съюзът на артистите в България удостои Михаил Мутафов, могат да се видят сценични костюми на големия актьор и негови партньорки в постановки на Вили Цанков, Красимир Спасов,  Лилия Абаджиева и Пламен Марков в периода 2002-2013. Експонатите ще бъдат изложени до средата на април.

 

 

 

 

TOP