Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

95-ти юбилеен творчески сезон (2015-2016)

 VI ВЕЛИКДЕНСКИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ – ВАРНА 2016

 

Фотография Веселин Златков и Георги Ганчев :

 

 

АПРИЛСКИ ПРОМО ПАКЕТИ - ВEЛИКДЕН 2016

 

I.ПРОМО ПАКЕТ „СЪВРЕМЕННОСТ И КЛАСИКА”

7 април, четвъртък, 19:00 – 20:45, Сцена Филиал

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

от Ерик Чапъл

Превод Татяна Иванова, постановка Бойко Илиев, сценография Нина Пашова, хореография Светлин Ивелинов, фотограф Симеон Варсанов

Участват: Албена Павлова, Жанет Иванова, Кирил Ефремов, Кирил Бояджиев

Гастрол на Държавен сатиричен театър „А. Константинов” - София

 

14 април, четвъртък, 19:00 –21:20 ч., Сцена Филиал

ВУЙЧО ВАНЬО. Сцени от селския живот  

от  Антон Павлович Чехов

Превод, адаптация и постановка Пламен Марков, сценография  и костюми  Мира Каланова, музика   Калин Николов.

Участват:  Стоян Радев, Пенко Господинов, Михаил Мутафов, Луиза Григорова, Гергана Плетньова, Веселина Михалкова, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Нели Вълканова, Юлияна Чернева, Кристина Христова

 

 

 

 

II. ПРОМО ПАКЕТ „ЛЮБОВ ПРЕЗ СЪЛЗИ”

  

4 април, понеделник, 19:00- 21:00, Сцена Филиал

РЕТРО

от Александър Галин

Превод и режисура  Пламен Марков, сценография и костюми  Мира Каланова, музика  Калин Николов.

Участват: Михаил Мутафов, Теодора Михайлова, Нели Вълканова, Юлияна Чернева, Милена Кънева, Валентин Митев, Петя Янкова

 

 

 

 

25 април, понеделник, 19.00, Основна сцена

ДЕВЕТИЯТ ДЕН

от Венци Кулев

Постановка Владлен Александров, сценография и костюми Петьо Начев.

С Тодор Кайков, Димитър Терзиев, Тодор Танчев, Ива Огнянова, Георги Керменски, Людмила Даскалова, Виктория Христова и специалното участие на Албена Колева и Камен Воденичаров

Гастрол на ДКТ „К. Величков” - Пазарджик

 

 

III. ПРОМО ПАКЕТ ЗА ДВАМА


6 април, сряда, 19:00 20:15, Сцена Филиал

ДВАМА НА ПЕЙКАТА 

по Александър Гелман

Постановка и изпълнение Милена Кънева и Христо Колев

 

 

 

 

20 април, сряда, 19.00-20.30, Oсновна сцена

ЗА ТЕБ

от Яна Борисова, постановка Петър Кайков, сценография Никола Тороманов.
Гастрол на Христо Мутафчиев и Станимир Гъмов

 

Всеки пакет е на стойност 16 лв и включва безплатни програмис автограф от актьорите.

Възползвайте се от уникалната възможност! Зарадвайте и свои приятели с нестандартен и стилен подарък!

И побързайте - Великденските пакети са лимитирани!

 

 Работно време билетна каса Основна сцена всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; 
Сцена Филиал – един час преди спектакъл.
Резервация и продажба на билети: Каси: тел. 052 669 652; 052- 612 998;
Реклама и организация – тел. 052-669 650; 052-669 651;

Online продажбиwww.eventim.bg

 

Програма за 12 март 2016

 

16.00 – Парад на младите театрали

 16.00 – Парад на възпитаници на театралните школи във Варна, ръководени от актьори – „Студио Театър” на Стоян Радев, театрална формация М. А. Х. на Валентин Митев, „Театрално ателие” на Милена Кънева и Театрална школа „Етюд” на Гергана Арнаудова и Цветина Петрова. Тръгват в 16 часа от Сцена Филиал покрай Основна сцена, по „Княз Борис Първи до х. „Черно море” и обратно. Носят плакати от различни постановки в годините, придружават ги оркестър и мажоретки на ОУ „Н. Й. Вапцаров”, които в края на парада изнасят програма пред Основна сцена.

 

18.00 – Откриване на две изложби

 

Изложба „Историята на Варненския драматичен театър в документи” фоайета първи балкон

Изложба „40 от 95” - Тодор Игнатов, сценографът, без когото Варненският драматичен театър не може – партерно фоайе и ротонда. Изложба сценография, живопис и костюми на Тодор Игнатов, който през тази година отбелязва 40 години творческа дейност в ДТ „Стоян Бъчваров” и навършва 65 години.

 

19.00 – Премиера

Премиера на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К, сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

 

 Преди премиерата възпитаниците на Театрална школа „Етюд” Анна Янева, Ели Табакова и Анна Ангелова ще изпълнят за зрителите програма от български фолкорни песни.

Всички зрители ще получат стикер „95 години Варненски драматичен театър 1921-2016”

 

 

Благодарим на партньорите от СОДИ – ДЕВНЯ ООД, с чието съдействие се осъществяват празничните събития по повод 95-годишния юбилей на Варненския драматичен театър!

 

 

 

ТЪРСИ СЕ НЕБЕ

ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА

Посветено на 95-годишния юбилей на ДТ „Ст. Бъчваров” – Варна

Мишена е душата на актьора,
мишена сред поле от хиляди очи.
Животът му – на чужд живот суфльор –
забравил текста зад кулисите мълчи.

Актьорът се преражда точно в седем,
във седем той е с поглед на дете.
Понякога е тъжен и ненужен денем,
след залез е със ангелски криле.

Крилете на актьора често са на кръпки
от черни думи, казани апарт.
Актьорът жив е заради онази тръпка,
която е на крачка от сърдечния инфаркт.

Актьорът не е лош човек. Той и добър не е.
Духът му само все е жаден и бездомен.
Актьорът няма нужда от пътека. Трябва му небе.
За миг да свети, после да изтлее в спомен.

 

Даниела Викторова

Родена на 11.11.1971 г. във Варна, завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" със специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов. Актриса в ДТ "Сава Огнянов" - Русе в периода 1997-2000, след което се присъединява към трупата на ДТ „Стоян Бъчваров” - Варна.

ТОДОР ИГНАТОВ

 

Тодор Игнатов


В 95-годишния юбилеен творчески сезон на Варненския драматичен театър, сценографът Тодор Игнатов отбелязва 40-годишния си творчески път на неговата сцена и своята 65-годишнина.

Толкова юбилеи на едно място, в един театър - във Варненския театър, който е немислим без своя художник!

Завърших сценография в Художествената академия "Николай Павлович" в София. Бях разпределен по мое желание във Варна. Имах възможност да избирам между много сцени, но исках да съм на море. По това време в Бургас нямаше свободно място за сценограф.

В същото време професорите Гриша Островски и Желчо Мандаджиев тъкмо започваха работа във Варненския театър и вземаха със себе си млади хора от своя клас, така че аз избрах Варна.

Когато дойдох във Варна, проф. Мандажиев ми каза, че имал нужда от зрял художник, но аз му възразих, че в Художествената гимназия и в Академията съм се обучавал общо 10 години, което е повече от четирите години на актьорите във ВИТИЗ, така че моят опит всъщност не е малък.

Самочувствието на началото...

Самочувствието е важно във всеки етап от живота. Моето начало във Варненския драматичен театър бе с „Нашият град” от Торнтън Уайлдър на режисьора Андрей Калудов, която бе поставяна във ВИТИЗ, а ние я възстановихме, но по по-различен начин.

Следващата ми постановка беше „Честна мускетарска” от Валери Петров. Месеци преди това, тя бе поставяна във Военния театър. Колкото и нескромно да звучи, нашата постановка излезе поне с 3 нива по-добра от тази на военния театър.

За нея получих суперлативи, подкрепени с бутилка уиски, от големия театрален сценограф Николай Сърчаджиев, който в същото време беше завършил "Моята прекрасна лейди" във Варненския театър и беше на премиерата на „Честна мускетарска”.

Имах и посвещение от автора Валери Петров, което гласеше: "На четвъртия мускетар с четка".

Докато стигна до окончателното решение, поднесох около 25 сценографски варианта на Гришата. Работех по цял ден, даже спях в театъра, тайно от пожарникарската охрана.

Тъкмо преди Нова година, когато вече всички бяха излезли във ваканция за празниците, ми хрумна нова идея, веднага започнах да правя макета, до вечерта приключих и хванах влака за София. Гришата ме посрещна на гарата, отидохме у тях и аз му разказах какво съм намислил.

Тъй като Валери Петров е написал по-скоро сценарий за филм, в който действието се развива много динамично, ми хрумна да представя мускетарите като донкихотовци, които се бият с вятърни мелници.

Това ни беше и решението - всъщност животът около тях представлява сегменти от витла от вятърни мелници. Всяка картина беше като крило от мелница и когато се насложат всички картини, мелничното колело се завърта. Когато демонстрирах макета, Гришата ме потупа по рамото и ми каза: „Прителю, твоята сценография е направо за „Ковънт гардън”, но не и за България.”

 

Дълго обмисляхме възможна ли е въобще реализация на сцената на филиала.

Техническият директор на Сатирата ни помогна с груби изчисления, от които се разбра, че конструкцията ще тежи тонове, дори и да се изработи от дуралуминий.  Пълен абсурд, още повече, че цялото построение трябваше да се вдига във въздуха, а височината на сцената не го позволяваше.

Въодушевлението ми се стопи, заляха ме сякаш със студена вода. Тогава Гришата, няма да забравя, ми каза: „Не се отчайвай, млади човече, най-хубавите неща са простите неща. Идеята ти е страхотна и ние ще я осъществим, но по друг, по-театрален начин. Така се получи лекотата, която аз исках.

Като в „Ковънт гардън”...

Хм...(усмихва се). Спомням си, че техническият директор, като видя макета, също спомена нещо за „Ковънт гардън” и тази повторна асоциация нямаше как да не ме поласкае. Двамата, режисьорът и техническият директор, със своя опит ми подсказаха, че може по друг начин да се постигне същия ефект. Това беше първият ми урок, първото ми кръщение - театърът е магия. И колкото си по-голям професионалист, толкова по-големи магии може да правиш. Но преди да стане магията, трябва да натрупаш опит.

Сценографията е първата среща на зрителя с постановката, първото впечатление, а то – знаем, е най-важното. Мислиш ли за това, когато пристъпваш към новия проект?

Театърът е синтетично изкуство, но основно той въздейства със своята сценография и костюм. Преди да въздейства на зрителите, сценографията въздейства на самите актьори.

Още по време на репетициите сценографията ги предразполага за театралната игра, настройва сетивата им, отключва въображението им. Актьорите са като децата и ако обстановката около тях е адекватна, те започват да си вярват и това им помага да влязат в образ, който е обмислен от режисьора и художника. Ако сценографията е стерилна, тя няма да въздейства нито на актьорите, нито на публиката.

Истинската сценография не трябва да се изживява самостоятелно. Тя не е самоцел, а обслужва идеята на спектакъла. Тя не трябва да се налага - не трябва да пречи на спектакъла. Това е като дишането на човека - то е естествено и не пречи. Добрата сценография се усеща чрез актьорите.

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто със сценографа Тодор Игнатов-Тони в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

 

Актрисата Гергана Арнаудова за ролята на Мадам Злата и за репетиционния процес на премиерната постановка „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К., с която на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

 

Kaк се чувстваш в ролята на Мадам Злата, главната героиня в „Криворазбраната цивилизация” и твоя първа главна роля?

Предизвикателството е голямо, чувствам се отговорно и ми е хубаво.

 

Гледала ли си Ружа Делчева в тази роля?

Не съм гледала известната постановка на Телевизионния театър, но знам, че „Криворазбраната цивилизация” е била много популярна, давали са я всяка нова година. Ружа Делчева е голямо име в българския театър, хората много са я харесвали, чакали са на улицата да излезе от театъра, само и само да я зърнат на живо.

 

Интересна ли ти е Мадам Злата като персонаж?

 Тя не е просто интересна, тя е жена с мащаб, многопластова, с характер. Жена на място, знае какво иска сега го иска. Като българка отразява европейския тертип, не от онези със забрадката и престилката.

Забавното идва отттам, че тя не познава европейското, а има някаква своя представа за него. Но заблудата е присъща и на днешните хора. Мнозина българи вярват, че ако идат в чужбина, животът им веднага ще се оправи. Тези, които не познават Париж, смятат, че в Париж всичко е любов и т.н.

 

Но „Криворазбраната цивилизация” определено е любов...

О, да. Ние започваме и свършваме репетициите със смях, между нас съществува такава хармония и любов през целия репетиционен процес, че мисълта как след дни всичко това ще свърши, оставя празнота у мен. И се чудя какво ще правя сутрин, като се събудя...

 

 

ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВА

 

 

Художничката Даниела Николчова за визията на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников на режисьора Стоян Радев Ге. К. – постановката, с чиято премиера на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

 

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

 

Как се живее в „Криворазбраната цивилизация”?

Не по-различно от днес, стремежът към един по-красив свят в присъщ на човека във всички епохи. Споделям напълно кoнцепцията на режисьора Стоян Радев Ге. К. за едни светли хора, устремени към бъдещето, с него мислим в една посока.

Изключително ми е приятно да работя със Стоян, мога много да науча от него, той ми е опора. Заедно правихме дълги проучвания за епохата, обмисляхме какви ли не идеи, докато се оформи крайното решение.

Предстaвлението визира съвсем конкретно второто десетилетие на XX век, костюмите са от градски тип, стилово изчистени и издържани в светлата гама с леки нюанси на бежово и зеленикаво. Обиколих доста магазини във Варна и София, докато намеря необходимите материи, но си струваше.

 

По време на репетиция ли идват най-добрите ти идеи?

Непрекъснато мисля за сценографията и костюмите, не се разделям с бележника си с мостри и постоянно обмислям как да направя нещата още по-добри. Отделям изключително внимание на детайла, чак до последното копченце.

Реших всеки персонаж да притежава и шапка, разбира се, различна и отговаряща на неговия характер. Процесът по изработване на костюмите и особено на шапките се оказа много интересен. Варненският драматичен театър разполага с прекрасни шивачки и тук искам непременно да благодаря на Йорданка Маринова, Каля Попова и Бинка Николова, които са истински професионалисти и творци.

С тяхна помощ нашите герои от „Криворазбраната цивилизация” изглеждат елегантни и красиви, в стила на онова време – вярвам, че и публиката ще ги хареса.

 

Костюмът на Мадам Злата по-специален ли е?

Костюмът на Мадам Злата също е красив, за което много допринася и самата актриса. Гергана Арнаудова умее да носи дрехата със самочувствие и така й придава допълнителна стойност.

 

Би ли носила някои от костюмите в „Криворазбраната цивилизация”?

О, да. Само че днес времето е различно, то налага друго облекло.

Някога градските хора са били много по-внимателни към външността си, според случая са се обличали в определен вид дреха, шили са си специални тоалети за театър, за ресторант, за бал, за път.

Въобще съществувал е по-строг етикет, докато сега ние сме изгубили това внимателно отношение към костюма, дрескодът е по-небрежен и обича да размива границите между стилове, видове костюми, материи.

 

И като едно съвременно работещо момиче ти също обличаш панталон с риза...

Харесвам удобните панталони, комбинирам ги с различни ризи, жилетки, шалове. От мен едва ли може да се почерпят идеи за обличане, но се надявам от сцената моите костюми да вдъхновяват хората и да ги накарат да забравят за трудностите в ежедневието.

 

Романтиката на „Криворазбраната цивилизация”...

Романтиката е акцент в прочита на пиесата. Аз самата съм романтичка. Героите са романтици, те носят всичките си вещи, носят на гърба си целия свят. А в същото време се намират на средата на нищото, на един голям кръстопът.

Театърът неимоверно много ме зарежда. Заставам пред белия лист, на който първоначално няма нищо, после върху него се появява рисунка, после рисунката и всичко, което е било преди това само в съзнанието ми, се пренася в ателиетата, а накрая го виждам на сцената. Това е невероятно преживяване, като дрога. И колкото и да съм уморена, влизам в театъра с усмивка. Имам тръпка и топка в гърдите, но знам, че това, което правя, е всичко, за което съм мечтала и учила. Това е най-голямото ми щастие. 

  

 

Прочетете повече:

Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

Хармония и любов в „Криворазбраната цивилизация”

 

 Георги Каприев

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.

С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.

Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.

За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.

Летопис на ДТ "Ст. Бъчваров" - Варна >> вижте он-лайн >> кликнтете тук 

 

 

 


 

 

Пламен Георгиев за своя Хаджи Генчо, сватбите и хумора

Интервю на Виолета Тончева с актьора от Варненския драматичен театър преди дебюта му в ролята на Хаджи Генчо от оперетата „Българи от старо време”, постановка на Държавна опера Варна, посветена на Националния празник

 

2 март 2016, 19.00

Сближи ли се вече с Хаджи Генчо?

Да, да, сближих се и още как. Моят герой Хаджи Генчо е доста известна личност, но аз се надявам да го направя още по-известен :) Ходил на поклонение в Йерусалим и станал хаджия, той смята, че всичко знае, макар че като килиен учител методът му на обучение май се изчерпва само с бастуна. Освен това е завистлив, лаком и хитър, мисли постоянно за изгодата си, все гледа нещо „да прелапа” и разтакава кандармите около годежа със стратегическата цел да изпие колкото може повече оки вино на бъдещия си сват. Как да не харесаш такъв човек J

 

Хаджи Генчо български патент ли е?

Едва ли е български патент, но хаджигенчовци много често се срещат у нас, доста устойчив тип са.

 

Дали все пак не изпитваме носталгия по „тежките сватби” от онова време...

Зависи. Ако тряба да правя паралел - някога родителите са обявявали пред сватбарите кой какво дарява на децата си, това е било тяхната гордост. То и сега даряваме, но не е толкова видно какво. Някога всички сватби са ставали по един и същ начин, в духа на фолклорната традиция, днес са модни сватбените агенции по американски модел. Сред тях обаче се срещат и такива, които предлагат  в офертата си сватбена церемония в духа на Българското възраждане, с автентични национални носии и това е начин да изразиш патриотизма си. Така че избор днес има, но май сватбите не са ни достатъчно...  

 

   
   

 

В спектакъла на „Едноокият цар” от Марк Креует, постановка на Петър Денчев, на семейната вечеря, по време на която се развиват събитията в пиесата, домакинът Давид (Симеон Лютаков) сервира на гостите бутилка специален „Ризлинг и Варненски мискет”, предоставен от нашите партньори от Винарска изба „Варна”.

Това е купажно вино от сортовете Немски ризлинг и Варненски мискет от регион Варна, преработвано по класическа технология, със завладяваща комбинация от аромат на розов цвят със свеж, фин и хармоничен вкус.

Виното създава дълготраен ароматен спомен и е комплимент за ароматни и пикантни храни. В случая - за „Пълнената ярка със зеленчуков рататуй”, приготвена от домакинята Лидия (Милена Кънева) по „предписание” на автора Марк Креует и със съдействието на „Бистро Кристо”, което – апропо, може да намерите вляво от Основна сцена на Варненския театър.

 

Повече за Винарска изба „Варна”: кликнете тук

 

 

 

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Грациела Бъчварова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

 
 
 
 
 
 
 

 

 

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков играе полицая Давид в „Едноокият цар”

„Едноокият цар” предупреждава...

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков, познат от редица други филми и сериали, играе ролята на полицая Давид в „Едноокият цар” от Марк Креует, с която се завръща на сцената на Варненския драматичен театър. Премиерните спектакли на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал, са част от специалните творчески събития в юбилейния 95-ти творчески сезон на театъра.

 

Всъщност ти приемаш ли го като завръщане?

Завръщане е… у дома. Влязох в състава на Варненския драматичен театър на неговия 75-годишен юбилей – още си пазя стикера оттогава, и съм тук за 95-годишния юбилей. Щастливо завръщане, защото съм необходим като актьор, което е по-важно от щатната принадлежност към трупата.

Да, режисьорът Петър Денчев не крие, че свързва идеята си за поставянето на „Едноокият цар” именно с теб в ролята на полицая Давид...

Той ме покани да участвам в проекта още преди година. Приех, ролята ми хареса. Първоначалните планове бяха за свободен проект на софийска сцена, впоследствие Варненският театър каза “Да” и плановете се пренаредиха, нататък историята е ясна.

 

Ролята ти допада, защото...

Защото е жива, истинска, конкретна. Давид е човек когото може би си срещнал вчера или ще срещнеш утре, той е реално разпознаваем и точно затова работата върху него ми е интересна.

 

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета ТончеваРежисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета Тончева

за своята постановка на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, с чиято премиера на 12 март 2016 г., 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей

Известният актьор и режисьор Стоян Радев, свързал цялата си творческа съдба с Варненския драматичен театър, е поканил Даниела Николчова, една от талантливите млади театрални художнички у нас, с която работи не за пръв път, да изготви сценографията и костюмите и на тази негова постановка.

Мадам Злата, най-тежката роля, е поверил на младата актриса Гергана Арнаудова, възпитаничка на неговото „Студио Театър”, която след завършването си на НАТФИЗ „Кр. Сарафов” веднага влезе в състава на театъра в родния си град. Позната с характерни роли в постановки на Явор Гърдев, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Стилиян Петров, сега тя за пръв път получава своята главна роля.

В екипа от съмишленици са: Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

- И днес ли е криворазбрана цивилизацията?

- Разбира се, че е криворазбрана. Както тогава, така и днес, ни повече, ни по-малко. Отговорите на въпроса защо е така, се съдържат в текста и – надявам се, в нашето представление.

- След „Свекърва” на Антон Страшимиров продължаваш с „Криворазбраната цивилизация” режисьорското си изследване на българската класика и по-точно на комедията. С какво ти е интересна тя?

- Българската класика винаги ми е била интересна, надявам се да имам и други случаи, в които да се занимавам с нея. Струва ми се, дори съм убеден, че човекът като индивид не претърпява никакво развитие във времето. Много ми е интересно как се случва това. Ето „Криворазбраната цивилизация” е писана през 1871 г. и колко години оттогава до 2016-та, а нищо не се променило.

Разглеждам „Криворазбраната цивилизация” през днешната призма най-вече заради копнежа, който тази пиеса носи в себе си. Той е напълно съпоставим със стремежа и на съвременния човек да реализира себе си и децата си на друго, различно, по-добро място. Той си представя, фантазира си, изгражда във въображението си това място като красиво и светло и никой не може да го осъжда, всички имаме подобни пориви.

„Криворазбраната цивилизация” ме вълнува заради именно този копнеж, а не заради заслепението пред чуждоземското. Персонажите са ми симпатични с надеждата и наивността си, дори ако щеш, със слепотата си. Да, слепота. Има някаква гъста мъгла пред очите им. И е странно, че както тогава, така и сега, ние не се опитваме да разсеем тази мъгла и да прогледнем. Не разбираме, че ако се постараем малко повече, ако вложим малко повече усилие, около нас би могло да стане по-светло.

 

 

 

 

Можете да изтеглите и запазите на компютъра си афиша на театъра и операта за месец март 2016 г. в .pdf формат оттук >> кликнете тук

 

 


 

95 години Варненски драматичен театър (1921-2016)

 

През март 5 спектакъла за 24 лв

Театралната колекция НОМИНАЦИИ И НАГРАДИ събира в себе си пет спектакъла от мартенската програма на театъра. В нея са включени онези спектакли от афиша на трупата, които са подплатени с награди и внимание от страна на специализираната критика.

ПАМЕТТА НА ВОДАТА
Прочетете още +

ПАМЕТТА НА ВОДАТА

от Шийла Стивънсън >> Номинация АСКЕЕР 2013 за поддържаща роля на Даниела Викторова (Тереза), Награда "Варна" 2013 за екипа на спектакъла >>> В психологически уплътнената до краен предел пиеса смъртта на майката събира, но и разделя трите сестри, конфронтирайки ги със спомените, една с друга, с мъжете до тях и в крайна сметка със самите себе си...

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ
Прочетете още +

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ

от Бертолд Брехт >> Номинация ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев >>> Възможно ли е да си добър и да живееш добре... Каква е цената... Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър, не означава да си добродушен, а да вършиш добро – най-трудното за човека. Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие...

ОПАСНИ ВРЪЗКИ
Прочетете още +

ОПАСНИ ВРЪЗКИ

от Кристофър Хамптън >> Двамата аристократи Валмон и Мертьой заплитат опасни интриги в театралната адаптация на режисьора Стилиян Петров, който кара зрителя да преосмисли понятия като любов, опасност, игра. „Опасни връзки” са игра-война, война-игра, в която любовта е копнеж по онова, което ни ранява, еротичен стремеж по дълбокото ни влечение към война - страст за атака...

КАНКУН
Прочетете още +

КАНКУН

от Жорди Галсеран >> ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева, АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова, НАГРАДА ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей), НАГРАДА ВАРНА 2014 за екипа на спектакъла>>> „Ефектът на Канкун е близък до ефекта след упойка – ярки цветове, относителност на образите, неустойчивост на кой си, множествена личност или липса на идентитет, множествена реалност...

СВЕКЪРА
Прочетете още +

СВЕКЪРА

от Антон Страшимиров >> Награда Варна 2015 за екипа>>> Очарователна и актуална, комедията "Свекърва" e класическа творба в българската драматургия. Пиесата се занимава с типичния балкански (и не само!) сюжет за авторитарната свекърва, която не приема снахата и продължава да управлява съдбата на сина си. Свеж и динамичен, спектакълът очарова с усмивката и с актуалността си :) В анкета „Свекърва” е определена за любимия спектакъл на варненската публика.

Първото предложение, „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, на 14 март, режисьор Стоян Радев Ге.К. е удостоено с Награда ВАРНА 2013 за екипа, a Даниела Викторова има номинация АСКЕЕР за ролята на Тереза.

Спектакълът „Кавказкият тебеширен кръг” на 15 март е номиниран за най-голямата награда на Съюза на артистите в България ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев.

Зрителите имат възможност да видят на 16 и 24 март „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров, също номиниран с ИКАР 2016 за авторска музика на Петя Диманова.

На 18 март ще бъде представен „Канкун” от Жорди Галсеран, спектакълът  на Стилиян Петров, който събра най-много отличия от последните години -  ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева; АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова; две награди ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей) и за екипа.

Колекцията завършва на 29 март класическата комедия „Свекърва” от Антон Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., отличена с Награда ВАРНА 2015 за екипа и излъчена в зрителска анкета за любим спектакъл на варненци през миналата година.

Общата стойност на петте спектакъла е 24 лева.

В края на месеца вероятно някои от представените спектакли ще попаднат сред наградените или ще бъдат причислени към номинациите за другата голяма театрална награда АСКЕЕР. При всички случаи предложението си струва, защото е подплатено с оценката на авторитетни специалисти, както и с добрия прием, който спектаклите намират сред публиката не само във Варна, а и в столицата и други градове у нас.

Промоционалното предложение съпътства още един специален подарък - зрителите, закупили билети, ще получат програми от спектаклите, с автографи на участващите в тях актьори. 

 

Каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00;

Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com;

 

 

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Петър Денчев

преди премиерата на 25 и 27 февруари 2016 г. в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” на „Едноокият цар” от Марк Креует

 

Превод Нева Мичева, художник Теодора Лазарова, композитор Христо Намлиев, мултимедия Елена Шопова, фотография Тони Перец

 

Действащи лица и изпълнители: Полицаят Давид - Симеон Лютаков; Лидия, негова съпруга - Милена Кънева; Сандра - Биляна Стоева; Игназий - Пламен Димитров; Политикът – Николай Божков

 

Поздравления за първата Ви постановка в родния град, при това в 95-ия юбилеен сезон на Варненския драматичен театър. Защо избрахте „Едноокият цар”?

 

Защото пиесата е написана много умно, а аз съм възпитан да мисля, че пиесата трябва да е по-умна от мен. Тя умело играе с различни политически и социални реалности и открива твърде интересни перспективи пред личните фабули на персонажите. Освен това отговаря на едно силно условие - да бъде много актуална по отношение на политическата и социална проблематика. Става дума за Западна Европа, колкото и условно да става това понятие, у нас няма изострена чувствителност към социалния и политически живот, тук нивото е различно.

 

Пиесата дава гласност на това как социалните и политически убеждения проникват в интимния семеен живот на героите, а двама от тях в крайна сметка се оказват не толкова праволинейни в своите убеждения, колкото си мислят и са разобличени като политически позьори. Това е много важен и съществен момент, защото ако едно убеждение не е интегрирано на лично ниво, то остава на нивото на абстрактните намерения.

 

Откъде идват различията с България?

 

В българското общество няма ясно изразени класи и социални слоеве,  поради което политическите убеждения и социалните намерения са резултат на семейна среда, възпитание, дори на недостиг на информация и нещата остават размити и непоследователни.

 

Въпрос на гражданска култура...

 

Да, но тя не може да съществува без гражданственост, без наличието на активен граждански живот. Българското общество, без да искам да обиждам някого, е някак все още феодално и селско-класово, така че ако се появят някакви социално-политически възгласи за справедливост и истина, те са по-скоро народняшки. На Балканите има по-люти народи от нас и ние не сме пример за подражание за никого наоколо през последните години.

 

Пиесата впечатлява с още много други качества, като липсата на какъвто и да е театрален патос. Тя разобличава театралността като такава и разчита на живото отношение на перонажите/актьорите към случващото се. То трябва да бъде техният истински център и в тази посока насочваме нашите усилия. Допада ми фантасмагоричното отлепване от тази специална тема и то най вече, защото авторът кара героите да се огъват под натиска да проветрят своите разбирания, за да постигнат личните си цели.

 

 

TOP