Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

 

Един от забележителните варненски първенци, кметът Иван Церов (1857-1938), вече ще посреща зрителите пред театъра, чийто основен камък самият той полага през 1912 г., тъкмо на рождения си ден 26 март, тогава втория ден на Великден. На 25 април 2019 г. кметът на Варна Иван Порних откри Паметника на Иван Церов, разположен пред сградата на Варненския театър.

 

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

 

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

 

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

 

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

 

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

 

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

 

От 2019 г., паметта за видния варненски обществен и културен деец Иван Церов, наред с улицата, носеща името му, ще съхранява и неговата статуя на площад „Независмост“. Изработена от мед и бронз от скулптора, проф. Пламен Братанов, тя се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.Тук, в центъра на Варна, близо до неговия театър, кметът Иван Церов ще посрещне през 2021 г. и 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна.

 

 

 

 

Майска промоция за театър и опера

 

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

 

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

 

Работно време по празниците:

 

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

 

Работно време в останалите дни:

 

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

 

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

 

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

 

 

22 април 17.30, Основна сцена – „Любовта никога не умира“

22 април, 18.30, Сцена Филиал – „Монтажът на моя филм“

 

Каним представителите на варненските електронни и печатни медии, както и кореспондентите на столичните издания на на 22 април 2019 г. на две медийни срещи с най-новите постановки във великденските фестивали на Театрално-музикален продуцентски център Варна:

 

22 април, 17.30, Основна сцена -

 

МЕДИЙНА СРЕЩА С "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА"

Мюзикъл от А. Л. Уебър, Първа постановка в България. Постановка Светозар Донев. Диригент Страцимир Павлов. Сценография и костюми Нела Стоянова. Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал, 23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

22 април, 18.30, Сцена Филиал -

 

МЕДИЙНА СРЕЩА С "МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ"

Комедия по романа "Наръчник на оптимиста" от Матю Куик. Постановка Деси Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков. Хореография Никола Йорданов. Премиера на IX Великденски театрални седмици, 23, 24 април, 19.00, Сцена Филиал

 

 

СТАНИСЛАВ КОНДОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Пат в „Монтажът на моя филм“, театрална адаптация по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Превод Стела Джелепова. Постановка Десислава Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков. Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ - Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев, ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДОКТОРЪТ - Симеон Лютаков, ДЖЕЙК - Ненчо Костов. Премиера 23, 24.04.2019 г. IX Великденски театрални седмици – Варна 2019

 

 

Ако сравним дебюта ти на варненска сцена като Лезли в „Бащи, лъжи и още нещо“ и Пат от „Монтажът на моя филм“, Пат изглежда доста по-интересен за пресъздаване...

 

Жанрово и драматургически двата образа нямат нищо общо. Пат е по-интересен и по-сложен образ, защото е многопластов. Той току-що е излязъл от психиатрична клиника, където е попаднал с биполярно разстройство заради изневярата на жена си. Ние се занимаваме с живота му след лечението, изследваме как се възстановява, в какво намира утеха и спокойствие, как се адаптира към нормалната среда. С всяка репетиция все повече доближавам Пат до мен.

 

Психическото разстройство на Пат е добър повод да се насочи вниманието към сложните житейски проблеми, с които всеки човек се сблъсква.

 

Да, тези ситуации са част от ежедневието. Е, слава Богу, не всеки влиза в психиатрия след изневяра на партньора J. В един момент от действието в живота на моя герой влиза Тифани, едно ново момиче, през което идва лечението и Пат намира отново себе си. Когато някой човек влезе в твоя живот, ти трябва да се отдадеш на импулса и да го приемеш, не да го отхвърлиш. За мен основният въпрос в „Монтажът на моя филм“ е кое е правилно, кое - не, кой казва, че си луд, кой казва, че не си, кой решава дали постъпваш или не постъпваш правилно, кой диктува правилата.

 

Кой диктува правилата?

 

Сам диктуваш правилата, те зависят от самия теб и единствено ти можеш да ги надскочиш, да ги промениш, да им дадеш различна посока. Дали ще се случи, зависи често от баланса или дисбаланса, в който се намираш със себе си. Дали споделяш или не споделяш проблемите си и дали въобще има някой, който да те чуе. Пат непрекъснато се затваря в себе си, в свои мисли и мании, фиксира се в предишната си любов, която ние не виждаме по време на представлението, но той само за нея говори, в очакване някой да го чуе и да му помогне. Всички тези въпроси вълнуват и мен, така че – да, разбирам Пат.

 

Пат като част от проблема за общуването, особено днес, когато мнозинството сякаш предпочита виртуалното общуване пред срещата с реални хора. Актуален сюжет.

 

„Монтажът на моя филм“ е болезнено актуална пиеса. Често, за да избегнеш неудобството от конфронтацията с другите, си налагаш някаква маска и тя става част от теб. Изтриваш спомена и дори намерението за жив контакт, игнорираш действителността, затваряш се. Неумението да общуваш с другите постепенно прераства в неумение да общуваш със самия себе си.

Но всичко, за което си говорим дотук, изглежда доста клинично, а в постановката то съвсем не е такова. Има и много други интересни канали, като любовта, която лекува, взаимоотношенията между родителите, между децата и родителите, примерно сближаването с бащата, с който Пат не си е говорил дълги години и т.н.

 

В какъв жанр е решена постановката?

 

Вървим към комедия, абсурдна комедия със сблъсък на характери, работим с комични средства, но има и психология, както и един решаващ ключ, но няма да издам какъв е, нека да оставим изненадата за зрителите.

 

С щастлив край...

 

Да, има си типичен американски финал, както е във филма, а и в романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Ние не се водим толкова от филма, колкото от романа. Драматургичният текст следва романа, макар че в хода на репетиционния процес направихме много промени.

 

Как се работи с Деси Шпатова?

 

За пръв път работим с Деси Шпатова и режисьорският й подход много ни допада. Тя предразполага актьора да се чувства спокоен и свободен да търси, да импровизира. В представлението има много оставени импровизационни моменти, които дойдоха от нас. Още от самото начало тя обясни, че ще иска всичко да мине през нас. Разбира се, тя поставя правилата на играта, но същевременно гласува доверие и нас, актьорите. Хареса ми да изследвам и да наблюдавам, да бъда част от този много свободен творчески процес.

 

Партнираш си с Цветина Петрова...

 

В актьорския състав сме 7 души, сред които двойките Пат и Тифани, майката и бащата на Пат – Веселина Михалкова и Стоян Радев, другата млада двойка са Полина Недкова и Ненчо Костов, а Симеон Лютаков е психотерапевтът. И докато емоционалните и психически кризи на нашите персонажи се решават чрез психотерапевтични сеанси или чрез танци, на повърхността излизат проблемите на всеки от тях. Смятат Пат за болен, но се оказва, че другите имат не по-малки проблеми. Нещо повече, те са виновни за неговото състояние. Но нека да подчертая и това е много важно - ние не играем побъркания Пат, играем по-скоро обратното, овладяния Пат.

 

Ти какво научи от Пат?

 

Много неща. Научих, че трябва да вярваш в добрия край. И когато нещо хубаво дойде в живота ти, да го приемеш, да не го отхвърляш с лека ръка. Научих, че любовта те кара да се промениш.

 

Пат пише ли хайку като Станислав Кондов?

Пат не, но Станислав да. Сега обаче няма време да пише хайку, защото Пат пише рецепти :)

Пожелавам ти още много хубави главни роли след Пат!

 

 Прочетете още: СТАНИСЛАВ КОНДОВ

 

 

 

 

 

 

 

 

30 % отстъпка за музикалните спектакли на Държавна опера Варна на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 16, 21, 30, 31 май 2019 г. и 50 % отсъпка за спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров на 2, 3, 4, 22, 23, 31 май 2019 г.

 

Специалната промоция за Цветница е валидна само при закупуване на билети в трите дни - 19 април, петък; 20 април, събота – Лазаровден и 21 април, неделя – Цветница.

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Режисьорката ДЕСИ ШПАТОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката „Монтажът на моя филм“ от Матю Куик, премиера на IX Великденски театрални седмици, 23, 24 април 2019, 19.00, Сцена Филиал

 

Вие сте един от интересните, смели и радикални режисьори в България, за което свидетелстват наградите, а и поканата да поставите една от театралните премиери на Европейската столица на културата – Пловдив 2019. Предполагам, че веднага след премиерата във Варна на „Монтажът на моя филм“, ще се съсредоточите върху „Медея“...

 

През 2017 г. сдружение „Легал арт център“, което е създадено от мен и от Снежина Петрова, печели финансиране по направление FUSE/СЛИВАНЕ с концепция за театрален проект „Медея“, който се развива и в социалната сфера чрез провеждането на поредица от обучения и включване на деца от различни етнически общности в театралния спектакъл „Медея“. Проектът изследва възможностите на съвременния театрален продукт да осъществява интеграционна и образователна роля. Очаквам с особено нетърпение репетиционния период. Премиерата предстои на 28 юни 2019 г. от 21.00 ч. на сцената на Античния театър в Пловдив.

 

Заглавието винаги е код за естеството на спектакъла. Защо избрахте заглавието „Монтажът на моя филм“? Може би за да насочите вниманието не толкова върху романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик, колкото върху филма по същия роман?

 

„Наръчник на оптимиста” е първият роман на Матю Куин, издаден през 2008 г. Матю Куик е роден през 1973 г. Работи като гимназиален учител в Хадонфилд, Ню Джърси в периода 1998-2004 г. Напуска работата си през 2004 г., за да напише първия си роман „Наръчник на оптимиста”. Романът става международен бестселър и е номиниран за различни награди. През 2012 г. е екранизиран в много успешния филм „Наръчник на оптимиста” (Silver Linings Playbook) с участието на Брадли Купър, Дженифър Лорънс (получила Оскар за най-добра женска роля) и Робърт Де Ниро.

„Наръчник на оптимиста“ е история на Пат, разказана в първо лице. След като пребива почти до смърт любовника на съпругата си, Пат прекарва 4 години в психиатрична клиника. Романът разказва завръщането му към живота след този период на лечение на биполярно разстройство. Принуден да заживее отново с родителите си, след като е изгубил съпругата си Ники, работата, къщата и спомените си, той е решен да изгради наново своя живот – „филм, режисиран от Бог“.

В това своеобразно „завръщане у дома“, фиксирано в идеята да върне жена си, Пат намира обратния път и към себе си – път, в който го води новият му психотерапевт, фитнес манията и загадъчна млада жена – Тифани, обсебена от идеята да спечели конкурс по „Танци против депресията“. Проблемът й е липсата на подходящ партньор. В лицето на Пат тя го открива. Тифани предлага да помогне на Пат да осъществи мечтата си – да се събере отново с жена си, но той трябва да се научи да танцува и да стане неин партньор за конкурса. Докато осъществяват тази сделка, помежду им неочаквано се създава силна връзка и зад облаците, надвиснали над живота им, се появява светлина.

Драматургичната адаптация на романа, озаглавена „Монтажът на моя филм“, подзаглавие в самия роман, следва сюжетния ход на романа като поставя във фокус проблема на героя на нашето време – съвременният социопат, страдащ от невъзможността да приеме реалността и да се адаптира към нея, като я замества със своите фикции. В известен смисъл всички герои са версии на този социопат – родители на Пат, самият той, Тифани и техния приятелски кръг. Всеки има изграден свой микросвят, чрез който може да влезе в контакт със средата - футболната страст, фитнес манията, обсесията от танците и психотерапията. Дейности, които заместват общуването, живот, който се случва в паралелни активности – това е парадигмата на днешния човек, чийто връзки с реалността изтъняват. Все пак любовта се оказва възможния изход от клаустрофобичността на нашето его.

 

Ако постановката Ви „Психоза 4.48“ изследва неприспособимостта на човека към света, „Монтажът на моя филм“ по „Наръчник на оптимиста“ се занимава тъкмо с обратното - със стремежа на излезлия от психоболница Пат да се адаптира към окръжаващата го среда. С какво Ви изненада тази противоположна гледна точка?

С еднаквостта на силата на страданието.

 

Обичате да казвате, че разглеждате драматургията като партитура, през която театърът трябва да предаде множествеността на текста. В романа историята на Пат изглежда едновременно тъжна и смешна, как умножавате тези внушения в постановката?

 

 

 

Министерството на културата оповести резултатите от комплексната оценка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018 г.

Отлична оценка получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, който се нарежда веднага след Софийска опера и балет и Държавен музикален и балетен център – София.

С отлична оценка е и Държавен куклен театър Варна.

 

Повече:

 

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=84&t=0&z=0

 

 

 

 

МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ

23, 24 април, 19.00, Сцена Филиал - ПРЕМИЕРА

Театрална адаптация по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Превод Стела Джелепова. Постановка Десислава Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков. Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ - Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев, ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДОКТОРЪТ - Симеон Лютаков, ДЖЕЙК - Ненчо Костов

 

 

В Световния ден на театъра 27 март 2019 г. на тържествената церемония в НТ "Иван Вазов" актьорът от Варненския драматичен театър Михаил Мутафов бе отличен с Наградата ИКАР за чест и достойнство на Съюза на артистите в България.

Достойна награда за един достоен артист и човек!

 

 Прочетете още:

МИХАИЛ МУТАФОВ

 

 

 

 

 

В Световния ден на театъра 27 март 2019 г. актьорите от Варненския драматичен театър Полина Недкова и Станислав Кондов прочетоха пред публиката на „Комичната илюзия“ от Пиер Корней на режисьора Васил Дуев Словото за празника на кубинския визуален артист, актьор, писател и активистКарлос Селдран. На последвалатакратка церемония Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи годишните награди „Златна маска“, с които Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ удостоява изявени личности с принос в развитието на театъра.

 

С признанието се открояват заслугите на проф. Красимир Спасов и Андрей Калудов, двама именити режисьори, поставили на театралната сцена в родния си град емблематични заглавия. Проф. Красимир Спасов получава „Златна маска“ за режисьорския замах в сътворяването на нови светове в българското театрално изкуство, изграждането на талантливи актьорски поколения в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и оригиналните прочити на варненска сцена на „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн (1967/68), “Играем Пинтър (Лека болка. Любовникът)“ от Харолд Пинтър (1992/93), „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс (1998/99), „Развратникът“ от Ерик Еманюел Шмит (2002/03) и „Мяра за мяра“ от Уилям Шекспир (2004/05).

 

Андрей Калудов е отличен за иновативния режисьорски, драматургичен и мениджърски подход към света на театъра и разкриването на нови хоризонти в българското театрално изкуство, както и за оригиналните режисьорски прочити на варненска сцена на „Процесът против богомилите“ от Стефан Цанев (1978/79), „Въображаем репортаж от един американски попфестивал“ от Тибор Дейри (1979/80), „Време за любов“ от Кольо Георгиев (1080/81) и „Очите лятна утрин...“, негова драматизация по роман на Стоян Загорчинов (1980/81).

Третата „Златна маска“ е за Малина Михалкова за многостранния музикален и артистичен талант и всеотдайните 34 години във Варненския драматичен театър, за оригиналните сценични превъплъщения в „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони, реж. Бойко Богданов (1985/86), „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер, реж. Бойко Богданов (1988/89), „Ревизор“ от Н. В. Гогол, реж. Станчо Станчев (1986/87), „Двубой“ от Иван Вазов, реж. Костадин Бандутов (2001/02) и „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни, реж. К. Бандутов, (2017/18).

 

„Златна маска“ получи и Виолета Тончева за вдъхновения и всеобхватен пиар на Варненския драматичен театър през последните 10 години и утвърждаване на имиджа му в публичното пространство като една от водещите театрални трупи в България, за задълбоченото изследване на творческия процес, проникновените текстове и интервюта, специалните събития, свързани с театъра и за книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ, 2018.

 

По-рано в празничния ден Виолета Тончева представи книгите на Магда Борисова „Пиеси за деца“, изд. Босилков“, 2017  и „Избрани пиеси“, изд. „Гаяна“, 2018. В срещата много активни бяха учениците от трети и четвърти клас на ОУ „Йордан Йовков“, които благодарение на своите класни ръководителки г-жа Митева и г-жа Тодоровавече са гледали „Сън“ и други варненски спектакли по пиесите на Магда Борисова. В оживения разговор се включиха артистичният директор на театъра Веселина Михалкова, актрисата Биляна Стоева, режисьорът Костадин Бандутов, театралният критик Елица Матеева и др.

 

В програма Ретроспекция, изкушените от творчеството на Явор Гърдев си припомниха с видео неговата постановка от 2008/09 на „Калигула“ от Албер Камю, а във фоайетатана Основна сцена бе изложена Мода от театралните ателиета. В експозицията по повод Наградата ИКАР 2019 за чест и достойнство, с която Съюзът на артистите в България удостои Михаил Мутафов, могат да се видят сценични костюми на големия актьор и негови партньорки в постановки на Вили Цанков, Красимир Спасов,  Лилия Абаджиева и Пламен Марков в периода 2002-2013. Експонатите ще бъдат изложени до средата на април.

 

 

 

 

 

МИХАИЛ МУТАФОВ И НЕГОВИТЕ СЦЕНИЧНИ ПАРТНЬОРКИ

 

Сценични костюми на Михаил Мутафов и неговите сценични партньорки в постановки на Вили Цанков, Красимир Спасов,  Лилия Абаджиева и Пламен Марков в периода 2002-2013, по повод Наградата за чест и достойнство на САБ, с която Съюзът на артистите в България удостоява Михаил Мутафов в Световния ден на театъра 27 март 2019 година.

 

 

 

„Хамлет“ от Уилям Шекспир (2002/03), реж. Вили Цанков, костюмограф Адриана Андреева. Сценичен костюм на Михаил Мутафов – Кралят

„Хамлет“ от Уилям Шекспир (2002/03), реж. Вили Цанков, костюмограф Адриана Андреева. Сценичен костюм на Веселина Михалкова – Гертруда

„Развратникът“ от Ерик Еманюел Шмит (2002/03), реж. Красимир Спасов, костюмограф Марина Райчинова. Сценичен костюм на Михаил Мутафов - Дени Дидро

„Развратникът“ от Ерик Еманюел Шмит (2002/03), реж. Красимир Спасов, костюмограф Марина Райчинова. Сценичен костюм на Веселина Михалкова- Мадам Тербуш

„Фауст“ от Йохан Волфганг Гьоте (2010/11), реж. Лилия Абаджиева, костюмограф Васил Абаджиев. Сценичен костюм на Михаил Мутафов – Фауст

„Фауст“ от Йохан Волфганг Гьоте (2010/11), реж. Лилия Абаджиева, костюмограф Васил Абаджиев. Сценичен костюм на Гергана Плетньова – Гретхен

 

„Ричард IIIУилям Шекспир (2011/12), реж. Пламен Марков, костюмограф Мира Каланова. Сценичен костюм на Михаил Мутафов – Лорд Бъкингам

„Ричард IIIУилям Шекспир (2011/12), реж. Пламен Марков, костюмограф Мира Каланова. Сценичен костюм на Веселина Михалкова – Кралица Елизабет

„Вуйчо Ваньо „Сцени от селския живот“ от Антон Павлович Чехов(2012/13, реж. Пламен Марков, костюмограф Мира Каланова. Сценичен костюм на Михаил Мутафов – Проф. Серебряков

„Вуйчо Ваньо. Сцени от селския живот“ от Антон Павлович Чехов, (2012/13, реж. Пламен Марков, костюмограф Мира Каланова. Сценичен костюм на Луиза Григорова – Елена Андреевна

 

 

 

 

 

 

 

Световният ден на театъра27 март се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г. Всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. През 2019 г. към света на театъра се обръща кубинският визуален артист, актьор, писател и активист

 

КАРЛОС СЕЛДРАН

 

Още преди да се пробудя за театъра, моите учители вече бяха там. Бяха съградили свой дом и поетика върху останките на собствения си живот. Голяма част от тях са непознати или почти никой не ги помни – работеха притаени в смирението на своите репетиционни зали и в пълните с публика салони. И бавно, след години на работа и изключителен успех, отстъпваха и изчезваха. Щом разбрах, че и моята работа и съдба ще следват техните стъпки, разбрах и че съм наследил от тях сърцераздирателната и неповторима традиция да се живее в настоящето, без да се очаква друго освен постигането на прозирността на неповторимия миг. Миг на срещата с другия в мрачината на театъра и под крилото на истинността на жеста и оскъдността на словото.

 

В моята страна на театъра се намират тези мигове на срещи със зрителите, които вечер след вечер пристигат в салона от всякакви краища на моя град, за да ни съпроводят и съпреживеят с нас часове, минути. Посредством тези мигове съграждам живота си, преставам да бъда себе си, да страдам за себе си и се прераждам, и разбирам смисъла на това да правиш театър – да изживяваш мигове на чиста и ефимерна истина, когато знаем, че това, което казваме и правим в светлината на прожекторите, е истината, която отразява най-дълбинното и най-личното у нас. Моята страна на театъра, моята и на моите актьори, е изтъкана от миговете, в които захвърляме маските, реториката и страха да бъдем себе си и си подаваме ръка в мрачината.

 

Театралната традиция е водоравна. Никой не може да твърди, че театърът се намира на конкретно място по света, в някой конкретен град или привилегировано здание. Театърът, такъв, какъвто го наследих, се простира отвъд невидимата география, която сплавя живота на всеки, който се занимава с него, за да може театралното майсторство да достигне един единствен обединяващ жест. Всички учители в театъра умират, надарени с миговете на неповторима светлина и красота. И се изгубват по един и същ начин, без да има какво да ги закриля и славослови. Учителите в театъра знаят това и никакво признание не може да има стойност след подобно познание, в което се и корени нашата работа – да създаваш мигове на истина, на многозначност, на мощ и свобода в несигурността. След тях остават данни и записи за тяхната работа, видеофилми и фотографии – бледо отражение на труда им. Ала в тези записи винаги ще липсва безмълвният отговор на публиката, която светкавично разбира, че каквото се случва на сцената, не може да бъде нито преведено, нито да бъде открито извън театъра, че споделената там истина е преживяване за цял живот, само в няколко секунди – по-прозирни от самия живот.

 

Щом разбрах, че театърът е страна – огромна територия, разпростряна по целия свят, в мен се зароди решение като проявление на свободата – не е нужно да се отдалечаваш или да се местиш от мястото си, да бягаш или да се движиш. Там, където съществуваш, е и публиката. Необходимите ти колеги са до теб. А там, извън дома, е непроницаемата, непрогледна и ежедневна действителност. И затова работим в тази очевидна неподвижност, за да поемем към най-значимото пътешествие, за да повтаряме Одисея, пътуването на Аргонавтите. Всички ние сме неподвижни пътешественици, които непрестанно ускоряваме плътността и твърдостта на съществуващия свят. Пътуваш към моменталното, към мига, към неповторимата среща пред колегите си. Към тях, към сърцето им, към субективността им. Пътуваш вътре в тях, в емоциите им, в спомените им, които разбуждаш и задействаш. Това пътешествие е шеметно, неизмеримо и ехтящо. Но и неосъзнато в своята пълнота. Пътешествие през въображението на твоя народ, покълнало семе в най-отдалечения край – на гражданското, моралното и човешко съзнание на твоите зрители. Затова аз не се движа, оставам у дома, при близките, в очевидна неподвижност, работя ден и нощ, защото притежавам тайната на скоростта.

Превод от испански език: Сава Драгунчев

 

Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" традиционно ще предложи специална програма за Международния ден на театъра 27 март.

 Мода от театралните ателиета

- Участниците в събитията на Основна сцена ще имат възможността да разгледат сценични костюми, изработени от майсторите в шивашките ателиета на Варненския театър.

16.00 - 17.00, Сцена Ротонда - Премиера на две книги с пиеси от Магда Борисова. Модератор Виолета Тончева

 

Във фокуса на вниманието ще бъдат книгите на Магда Борисова "Пиеси за деца", изд. Bosilkoff Publishers, 2017 и "Избрани пиеси", изд. "Gaiana", 2018.

Магда Борисова спечели националния конкурс на Варненския театър за детска драматургия (2011) с пиесата "Сън" и оттогава досега тук са поставени 3 нейни пиеси. Режисьорът Стоян Радев Ге. К. направи за Детската Коледа "Голямото коледно приключение" (2014), "Голямото коледно приключение 2" (2015) и "Сън" (2017). "Сън" даде старт на изключително успешния проект Семеен театър в събота, който в свободния от училищни занимания ден събира от 16.00 на Сцена Филиал деца и родители за поредното театрално приключение.

"Сън" постави началото и на стремителната кариера на Магда Борисова като драматург. Тя получи редица номинации и награди за своите пиеси за деца и възрастни, нейни пиеси се играят във Варна, в Русе и на други театрални сцени в България.

 

 

 

 

17.00 - 19.00, фоайе първи балкон - Програма Ретроспекция. "Калигула" от Албер Камю, реж. Явор Гърдев (2008).

 

Видеото ще ни върне към емблематичната постановка на Явор Гърдев "Калигула" от Албер Камю (2008), която имаше дълъг сценичен живот, бе показана на престижни театрални сцени в Русия, Франция, Белгия и разбира се България. В "Калигула" изгря звездата на Димо Алексиев, който за ролята на Калигула бе отличен с АСКЕЕР.

Забележителната сценография на Никола Тороманов и въздействащата музика на Калин Николов, заедно с актьорските превъплъщения на Михаил Мутафов, Стоян Радев, Симеон Лютаков, Никола Мутафов, Владислав Виолинов, Даниела Викторова, Пламен Димитров, Гергана Христова, Росица Дичева, Гергана Арнаудова, превърнаха "Калигула" в един от върховите спектакли на Варненския драматичен театър през последните 20 години.

 

19.00 - 21.00, Основна сцена

 

- Слово за Световния ден на театъра, което в този ден се чете навсякъде по света;

 

- Церемония по връчване на наградите на Варненския драматичен театър "Златна маска" 2019

В същото време в НТ "Иван Вазов" в София емблемата на Варненския драматичен театър Михаил Мутафов ще бъде удостоен с Наградата за чест и достойнство на Съюза на артистите в България. В надпреварата за наградите ИКАР на САБ участва и Варненският драматичен театър с номинацията за майсторско техническо осъществяване на "Драконът" от Евгений Шварц, постановка Явор Гърдев.

 

- "Комичната илюзия"

Театрална комедия по Пиер Корней. Постановка Васил Дуев. Сценография и костюми Даниела Николчова. Музика Стефан Здравески. В ролите: Ненчо Костов – Клендор, Цветина Петрова - Изабел, Ивайло Иванов – Адраст, Сабина Коен – Лиз, Стоян Радев - Жеронт, Гергана Арнаудова - Алкандра, Пламен Димитров - Придаман, Константин Соколов - Матамор, Николай Кенаров - Тъмничар, Ераст и страж.

Светът и театърът като една „илюзия комична”, нещо измислено и изработено, при вглеждане може би несъстоятелно, обаче виртуозно и забележително... Един едновременно артистичен, патетичен, положително ироничен и честен поглед върху сътворяването и съществуването.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Постановката на Варненския драматичен театър „Драконът“ от Евгений Шварц, режисьор Явор Гърдев, сценография и костюми Свила Величкова, е отличена с номинация ИКАР 2019 на САБ за майсторско техническо осъществяване. Какво точно стои зад това дълго определение – майсторско техническо осъществяване, разказват инж. СТОЯН СТОЯНОВ, технически директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и НИКОЛА КОЛЕВ, завършил Техникума по вътрешна архитектура и дървообработване във Варна, дългогодишен театър майстор на Варненския драматичен театър, сега главен театър майстор на ТМПЦ Варна.

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Фотография СТЕФАН ЩЕРЕВ

 

ДРАКОНЪТВ. Тончева: Изненада ли ви номинацията?

 

Н. Колев: Мен не. Нашият театър, ако се върнем в годините назад, има и други номинации и награди ИКАР за техническа реализация, сред тях за „Калигула“, режисьор Явор Гърдев, художник Никола Тороманов (2009), „Фауст“, реж. Лилия Абаджиева, художник Васил Абаджиев (2010), „Ричард III”, режисьор Пламен Марков, художник Мира Каланова (2012).

Това време свързваме с тогавашния ни технически директор инж. Коста Костадинов и с моя предшественик, главния театър майстор Спас Спасов. Спомням си, когато преди 20-ина години дойдоха при нас Явор Гърдев и Никола Тороманов. Този силен тандем направи на варненска сцена много интересни и технически много сложни спектакли като „Бастард“, „Марат/Сад“, „Крум“, „Калигула“, „Пухеният“, така че гледам на сегашната номинация за наградата ИКАР на „Драконът“, отново с режисьор Явор Гърдев, в тандем този път с художничката Свила Величкова, като продължение на една традиция.

 

В. Тончева: Добрият театър предполага еднакво високи критерии към всички компоненти на представлението, но ако говориш за специалното внимание към пространството, то ни връща още по-назад и към Стоян Камбарев. Неговите варненски постановки от началото на 90-те години на миналия век „Майката. Васа Железнова 1910“ от Горки с художник Никола Тороманов и „Черна дупка“ с художник Тодор Игнатов, придадоха нов смисъл на театралното пространство и значително повишиха техническите изисквания към него.

 

Н. Колев: Да, така е. Много сериозен беше строежът на „Майката. Васа Железнова 1910“. Работехме с всички чиги, първо действие правехме в левия джоб на сцената, за второ действие отваряхме цялата сцена, за трето действие отваряхме и десния джоб, а на финала разкривахме пролука към реалното пространството извън театъра, откъдето се виждаше върха на една истинска липа. Това имаше своя смисъл, който без нашите усилия не би могъл да стигне до публиката.

 

В. Тончева: Как режисьорът и сценографът мотивират техническия екип да реализира техните идеи?

 

Н. Колев: Важно е отношението към нас и нашата работа, но е важно също така да ни хареса сценографията. Явор Гърдев е перфекционист и затова обича да работи с екипи, които добре познава. Нима може да не направиш всичко за един режисьор като Явор Гърдев, който 10 дни преди репетицията ти дава точно разписание на коя реплика кой механизъм да задвижиш. Това улеснява техническите служби .

Сценографията на Свила Величкова за „Драконът“ претърпя няколко варианта, но това, което се получи накрая, ни хареса. Строежът на „Драконът“ е много сложен и отнема средно около 11 часа.

 

С. Стоянов: И тъкмо защото строежът на „Драконът“ изисква толкова много време, към сценичната група от 11 души на ДТ „Стоян Бъчваров“ добавихме хора от сценичната група на Държавна опера Варна. Така, с обединени усилия, успяваме да извършим цялата работа около техническото обезпечаване на постановката. Това е рискова сценография, доколкото на сцената се използват фоерверки. За целта аз трябваше да проуча и да се съобразя с онази алинея от закона за оръжията, която позволява използването на фоерверки, или както още се наричат „сценични фонтани“, в затворени помещения. Консултирах се и с противопожарните служби, за да не допуснем никакви пропуски.

 

 

Премиера на "Маратонците правят почетна обиколка"

12, 13 март, 19.00, Сцена Филиал

Рядко една постановка достига максимума си още на първата премиера, но снощи "Маратонците правят почетна обиколка" бе близо до този връх. Спектакълът впечатли със съвременното звучене на драматургията на Душан Ковачевич, в режисьорската интерпретация на Дамян Тенев. Впечатли и с високата класа на Варненския драматичен театър чрез поразителните превъплъщения не само на отделни актьори, а едновременно на няколко актьорски поколения.

Едва ли има по-добър начин един театър на 98 години да заяви себе си, не само като приемник и продължител на добрите традиции, а и като съвременен ансамбъл с вкус към експеримента и с творческо можене, неподвластно на времето.

Какво мощно поколенческо присъствие на четиримата Топалович - Михаил Мутафов, Свилен Стоянов, Стоян Радев и на най-младия Константин Соколов!Невероятно удоволствие е да гледаш толкова изключителни актьори на една сцена!

Какво да кажем за чудесния Пламен Димитров като Били Питона! Или за Полина Недкова, Димитър Костадинов, Валери Вълчев, Николай Кенаров и Гергана Арнаудова, които тежат в своите роли, добавяйки необходимите щрихи към цялото.

Един невероятно плътен, органичен и убедителен спектакъл! Дължим го на режисьора Дамян Тенев, който сглоби отделните таланти в една обща театрална хомогенност. На художничката Радостина Тодорова, чрез чийто костюми Маратонците говорят за себе си. На помощник-режисьорката Валентина Андонова, която знае за Маратонците дори това, което те самите не знаят за себе си. На Савка Стоянова за въздействащата гротеска в грима на Маратонците. Не на последно място на техническите служби, начело с опитния театър-майстор Никола Колев.

Аплодисменти за Маратонците и всички около тях! Направо не е за вярване, че сте на 98 :)

Виолета Тончева

13 март 2019

 

 

 

 

Актьорът от Варненския драматичен театър Михаил Мутафов ще бъде удостоен с Наградата за чест и достойнство на Съюза на артистите в България на 27 март 2019 г. - Световния ден на театъра

 

В мартенския брой 2019 на сп. Култура" с актьора МИХАИЛ МУТАФОВ разговаря ЛЮДМИЛА ДИМОВА

 

Не съм единствената, която не може да си представи варненския театър без актьора Михаил Мутафов, варненския бряг без неговата разхождаща се приведена фигура, както и много от постановките на Явор Гърдев без него. Преди около три години често срещах Михаил Мутафов на „Раковска“, идваше в София, за да играе в „Пухеният“ в Театър 199 и в „Чайка“ в Театър „Азарян“, и двете – на Явор Гърдев. После прекъсна заради болест, но днес отново е във Варненския театър, където Явор Гърдев постави „Драконът“ от Евгений Шварц. На 27 март Михаил Мутафов ще получи наградата Икар за чест и достойнство на Съюза на артистите.

След известно прекъсване отново сте на сцената в „Драконът“. Как се чувствате?

За мен беше важно, че ще работя отново с Явор Гърдев. Той е човек, в когото вярвам. Беше важно и че ще започна отново да репетирам. Останаха постановки, в които играя, но не бях репетирал може би от три години. Бях изгладнял да репетирам и както се случва понякога, веднага ми предложиха участие и в един детски сериал на БНТ. Репетирам и в още една пиеса, навремето я играхме във Варненския театър – „Маратонците правят почетната обиколка“ от Душан Ковачевич. Поставя я един млад режисьор, Дамян Тенев. Преди играх младия, а сега най-възрастния.

Казвате, че репетицията е най-важна за вас. Така ли беше и в „Драконът“?

Прекъсване от 2–3 години е дълго в нашия занаят. Трудно тръгнаха репетициите, да си призная. Преди с Явор се разбирахме от няколко думи, но сега не беше така. Накрая ми се изясни, както става, когато работя с него. Така беше и с Маркиз дьо Сад – в последния момент усетих ролята. „Драконът“ има много съвременно звучене, а нищо в текста не е променяно. Публиката разбра пиесата. Във Варна играем пред пълни зали. Явор успя да намери подхода – да започне като притча и да влезе в политическия театър. 
Какво беше предизвикателството в образа на Дракона?

Властта. Тя променя човека. Любопитно е да се изследва.

Докато работехме с режисьора, ми се стори, че Драконът, който всяка година получава по едно момиче, този път има отношение към Елза. И тогава краят става по-болезнен. Щом обичаш, можеш да проявиш човещина. Тук образът е допълнително натоварен, едно животно да прояви човешко отношение, значи нещо е станало в душата му, може би за кратко. Това ми е любопитно – животинското във властта, самотността в нея. Драконът не може да разчита на никого освен на себе си, оказва се прав, всички го предават.

Драконът става почти симпатичен, когато хората, които е държал в подчинение 400 години, получават свобода, а с нея и нови човешки господари. Но пък Драконът ги е създал такива, както сам признава… Той казва: „Аз оформих тези души. Такива няма никъде другаде – безръки души, безноги души, глухонеми души, души на верижка, кучешки души. Знаете ли защо Градоначалникът се преструва на душевно болен? За да скрие, че въобще няма душа. Опърпани, продажни души, изпепелени души, мъртви души, жалко, че са невидими…“ Да, външно се промениха много неща, но най-трудно, изглежда, се променя човекът.

Как започнахте в театъра?

Преди две години се срещнах с един приятел от детските ми години в Ивайловград. Спомнях си нещо, но не бях сигурен дали не е моя измислица. И попитах моя приятел: „Правехме ли го?“. Той каза: „Правехме го, не помниш ли, в 3–4 клас?“. Двамата се обличахме в едни пижами и ходехме по класовете с шапки на клоуни да ги разсмиваме по някакви си наши текстове. Това ми приличаше на сън, защото всъщност бях много стеснителен. Винаги съм изпитвал страхопочитание пред театъра. И не посмях да кандидатствам във ВИТИЗ, влязох в МЕИ в София. В края на втори курс видях, че в Студентския дом има приемни изпити за някакъв състав. Казах си: „Тези хора не са кандидатствали във ВИТИЗ, те ще са като мен“. Оказа се, че ръководител на състава е Людмил Кирков. Направихме един спектакъл по разкази на Хемингуей. Аз го попитах дали да кандидатствам във ВИТИЗ. Той каза: „Опитай“. Тогава първият тур започваше с 3000 души. Ако не ме бяха приели, нямаше да повторя. Но ме приеха. Понеже в мен е имало свитост, свенливост, сцената ми даде възможност да кажа неща, които не бих казал никога в живота.

Какво означава да си честен към театъра?

Хората, от които се учех, бяха такива. Първо Людмил Кирков, след това професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ, Крикор Азарян като асистент. В театъра в Димитровград бяха режисьорите Руси Карабалиев, Иван Добчев, директор беше Георги Налбантов. Във Варненския театър ме поканиха проф. Мандаджиев и Гриша Островски. Там най-много съм играл при режисьора Станчо Станчев, с него се изградих като актьор.

Когато гледам актьорите, които харесвам, си давам сметка, че и като личности са ми интересни, не само с ролите, които правят. Защото сцената е увеличително стъкло, а нищо не е по-интересно от човешката душа. Честен към работата за актьора означава да може да извади на показ лошото в себе си, дори страховитото, което в живота човек потиска.

Не е ли това най-трудното?

Ако режисьорът не може да ти даде нещо, сам трябва да го потърсиш. Харесвам отворения тип режисура, когато се обменят идеи между актьорите и режисьора. Не всичко може да се обясни в изкуството. Необяснимото ми е интересно. Но интуитивен не означава неразумен. Интуицията понякога дава чист подход. Не бива да личи направата, не бива да личат конците. Да е като за пръв път. Някой беше казал, че ролята трябва да е като айсберг, да показваш малко от повърхността, останалото зрителят сам да си фантазира.
Снощи, след представлението, една студентка ми заговори за „Пухеният“. Аз ѝ казах, че играя в този спектакъл, а тя не повярва. „Ама вие изглеждахте друг.“ Такъв комплимент не бях получавал, защото там не играя с грим.

 

 На снимката: Слово на Данаил Мишев за 95-годишнината на Варненския театър 2016 г.

 

ДАНАИЛ МИШЕВ

5.01.1936, Ловеч -  11.03.2019, Варна

 

На 11.03.2019 г. след кратко боледуване почина известният актьор Данаил Мишев, свързал дългогодишната си творческа кариера с Варненския драматичен театър.

Поклонението ще бъде на 13.03.2019, 13.00, Основна сцена. Тленните останки ще бъдат кремиеран

Роден на 5 януари 1936 г. в Ловеч, Данаил Мишев завършва след гимназия военновъздушно инженерно училище, а после и ВИТИЗ при проф. Филип Филипов. От 1962 до 1964 г. работи в Шуменския театър, а от 1964 до 1993 г. във Варненския драматичен театър. С около 100 роли на сцената, Данаил Мишев е отличен със званието Заслужил артист, носител е на орден "Кирил и Методий" I степен, две награди ВАРНА за участието си в "Професия за ангели" на Драгомир Асенов и "Щастливият затворник" на Сия Папазов. Награди му носят и ролите на капитан Естанислао Браво от "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, Иван Антонов от "Сако от велур" на Станислав Стратиев, Херман от "Тиха нощ, свята нощ" на Милко Милков. Носител е на Сребърни значки на Съюза на артистите в България и на Златна значка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна..

Публиката го помни още като Васил Левски от "Левски" на Васил Мирчовски, Печорин от "Герой на нашето време" на Лермонтов, Арпенин от "Маскарад" на Лермонтов, Фердинанд от "Коварство и любов" на Шилер, Андрей от "Живей и помни" на Распутин, Иван Андонов от "Римска баня" на Станислав Стратиев.

Любим колега и приятел, Данаил Мишев продължи след пенсионирането си да бъде част от творческия живот на театъра, вълнуваше се заедно с нас  на премиерите и празниците. Благодарение на режисьора Стоян Радев Ге. К., миналата година го видяхме в „Коледата на госпожа Коледа“ от Магда Борисова, където той имаше специално участие. В едно от видеата на спектакъла той се преобрази в ролята на Просяка, който тъжно наблюдаваше през прозореца коледната суетня около материалните неща. Наблюдаваше ни с тъга, но и с опрощение...

Данаил Мишев – един от големите актьори на Варненския театър, оставил ярка диря в историята със своето високо театрално майсторство, завинаги остава в нашите сърца и със своята интелигентност, благост и мъдрост.

Поклон и вечна памет!

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драатичен театър „Стоян Бъчваров“

 

 

 

Снимки (отляво надясно):

Данаил Мишев и Грациела Бъчварова в "Майстори" от Рачо Стоянов

Данаил Мишев в "Сако от велур" на Станислав Стратиев

Данаил Мишев в ролята на Просяка от "Коледата на госпожа Коледа" от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К, декември 2018 г.

Данаил Мишев, 2016. Фотография Симеон Лютаков

 

 

 

 

TOP