Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи, по повод Деня на будителите, Благодарствена грамота от Профсъюза на българските учители.

В нея пише, че този знак за признание и се дава за активен и успешен принос и за издигане на международния авторитет на българското образование и култура.

 

 

Даниела Николчова за сценографията и костюмите на „Всичко наопаки или Наопаки всичко”

Много съм щастлива, че имам възможността да работя с Варненския драматичен театър и съм благодарна на Пламен Марков, че ме покани да направя сценографията и костюмите за сериала „Всичко наопаки или Наопаки всичко” по Молиер.

Още в началото професорът имаше ясна визия за сценографията, докато костюмите остави изцяло на моето въображение. Изградих театралното пространство, съобразно двете основни ситуации – пред култата, в която е заточена Сели и зад кулата, където репетира трупата на Маскарил.

За разграничение на двете територии използвам площадки, картини на художника Каналето, табела за Заложна къща Трюфалден, плакати за спектаклите на театралната трупа.

През цялото време имаме театър в театъра. Уж сме в реалния живот, но всъщност си оставаме в театъра. Маскарел поставя фарсове за Сганарел в които и той самият играе, а когато персонажът Лели търси помощта му за освбождаване на заложницата Сели, Маскарел отново измисля и режисира какви ли не ситуации. В крайна сметка обаче Лели прецаква всичко.

За мен беше истинско предвизвикателство да създам костюмите за тази постановка. Исках не просто да ги съобразя с конкретната епоха, а да постигна една смес от епоха и съвременност, която да ги направи в някаква степен универсални. Съобразих се с характеристиката на героите, но и със самите актьори. Принципно пристъпвам към проектите за костюми, едва след като опозная актьорите, поведението им на сцената и движението им в ансамбъл. Тук усещах през цялото време подкрепата на прекрасната варненска трупа.

Благодарна съм и на актьорите, и на страхотните професионалисти от шивашкото ателие Данчето, Иван и Таня. Без тях нямаше да се получи това много светло и забавно представление. Надявам се публиката да го хареса.

 

Премиерата на ДТ „Стоян Бъчваров“ поставя едно отлично начало на новия творчески сезон

Публикувана: 21 Oct 2014 | 20:19 

 

За жалост трябва да започнем с политика. Просто такова е времето. Появи се отнякъде един министър на културата – за радост вече бивш, и отсече, че парите за театър трябвало да бъдат орязани, защото, откакто влязла в сила новата система за държавна субсидия – според продадените билети, салоните, видите ли, започнали да се пълнят със зрители. Гениално. 

Да се смее ли човек, да плаче ли. Нали това в крайна сметка е самата идея на изкуството – да достига до публиката, да провокира асоциации и емоции, да въздейства върху духа, да отправя послания. Представяте ли си театрални постановки, които се играят пред празни салони? И какъв би бил техният смисъл?

В последните години във варненския театър се случват хубави неща. Има изключително талантлива театрална трупа. 

Има разнообразен афиш, в който всеки би могъл да открие нещо за себе си

Работят добри режисьори. Правят се стойностни постановки, които печелят награди (не че това е най-важното, знаем понякога как се раздават те). Има нещо много по-ценно. Има го признанието на най-великия и непогрешим съдник – Негово Величество Зрителят. В началото на новия творчески сезон на ДТ „Стоян Бъчваров“ ставаме свидетели на нещо радостно в културния живот на града – една българска премиера пълни салони, а билетите свършват седмици предварително. В интерес на истината, очаквахме го. Преди премиерата на „Свекърва“ писахме, че пиесата със сигурност е предизвикалетство и ще се хареса на публиката. И посочихме три причини за това. Антон Страшимиров е варненски автор и „Свекърва“ е играна на варненска сцена за първи път преди 107 години. Второ – името Стоян Радев. Трето – отличният актьорски състав. Познахме.

Спектакълът на режисьора Стоян Радев просто трябва да се види. Това е една постановка, която не само ще ви накара да се засмеете и ще ви намигне закачливо. Тя ще ви накара да се замислите. 

Зад привидно лековатото и хумористично съдържание се крие много

Крие се един втори план на човешки взаимоотношения, които и до днес не са се променили, както казва сам режисьорът. Крие се един свят на фалш, на лицемерие, на подправеност, все неща, от които човекът не може да се избави в каквито и времена да живее. 

Любопитното е, че Стоян Радев сам играе в ролята на Велчо-Свилен в същата пиеса преди 20 г., когато постановката е дипломен спектакъл на театралната школа. Днес вече в ролята си на режисьор той вижда нещата по съвсем различен начин. И това е нормално.

Пламен Марков, главен режисьор на Варненската трупа пред Мариана Първанова от в. „Монитор”

- Проф. Марков, какъв сезон да очакваме от Варненския театър?

Пламен Марков, главен режисьор

- Честно казано не съм Ванга. Театърът в момента е джунгла и няма ясни правила. Понякога нещата рязко се променят, но това вече не изненадва никого. Цялата ни страната е така – лашкаща се. Що се отнася до политиката на Варненския театър, слава богу, не съм в предизборен период да обещавам, че ще бъде епохален сезон.

Нямам мераците на политиците да обещавам, че всичко ще е прекрасно. Направили сме необходимото сезонът да бъде адекватен и добър, достоен, каквито бяха сезоните и през последните години. Достоен за Варна. Отдавам заслуженото и на варненската публика, която припозна Варненския театър и активно се интересува от него. Имаше периоди, когато театърът тук правеше естетически провокативни неща, впечатляваше столицата, но и имаше проблеми със своята публика, на която пък предлагаше като бонбонче-компенсация компромисни неща.

Още като ученик тук на времето, знам, че имаше такива проблеми с двете лица на комуникацията на варненския театър с варненската публика. В момента столицата ни е Варна и се опитваме да правим само неща без компромис, различни, но на естетическо високо ниво и, в повечето случаи, като че ли успяваме. Сега съхраняваме крехка, но устойчива линия на доверие и взаимност. Казвам крехка, именно защото провеждаме, за днешните реалности на взаимоотношенията театър-публика, крайно рискована репертоарна и кадрова политика във връзка с това, че не правим спекулативен театър.

Ако правим комедия, то ние я правим жизнерадостна или сатирическа, но не и спекулативна, т.е. само да се погъделичкат едни хора, да се покикотят и да вземем пари от техните билети. Варненският театър е от малкото, в които няма мечки, които да се разхождат и да влизат по един и същи начин от едно заглавие в друго. Нямаме представления «куче-марка». Имаме самочувствието, че имаме добри артисти и се опитваме да привличаме в трупата чрез кастинг също добри артисти. Ако ни трябва гастрольор за някоя роля, разбира се, вземаме го, ако е добър артист – не сме затворена губерния . При нас гастролират доста добри артисти, но те не са тези, които последно са показвани по телевизията в някакъв сериал.

- Какво лошо има в това?

- Нищо лошо няма, когато един артист е популярен и играе в сериал, но ние го вземаме заради неговите актьорски качества и искаме от него актьорска кондиция, а не го вземаме заради това, че е «миризмата на месеца», та да дойде да поразходи телевизионните си щампи и при нас. В дадения момент, когато повечето български театри действат доста паникьорски по отношение на това: „О, Боже, няма да имаме публика.

Я дай да поразходим на верига някоя мечка от естрадната част на телевизиите”, ние имаме хладнокръвието да не изпадаме в такава паника. Винаги когато има криза на обществото (а сега има такава), ние театралите знаем от опит, че това се отразява на желанието, на свободата на ресурсите на публиката да ходи на театър. Както беше през 1990 година, когато публиката изведнъж рязко спря да ходи на театър.

Това бе първият шок - когато видяхме, че зрителите може и да не влизат в салоните. Така че ние тук правим театър, отворен към публиката, но не спекулативен.

- Кои са новите заглавия?

- Започваме с две комедии. Аз използвам три фарса на Молиер за първата ни постановка в два епизода - първи епизод „Всичко наопаки или Наопаки всичко”, а втори епизод "Наопаки всичко или Всичко наопаки".

Името й идва от съставна част на заглавието от един от фарсовете "Занесеният или Всичко наопаки", другите два фарса са за Сганарел, известна комична фигура на Молиер. Сганарел се играе в двата фарса от двама млади актьори – Николай Божков и Адриан Филипов, а Маскарил – основният двигател на действието от "Занесеният или Всичко наопаки", предвидимо е Стоян Радев.

 

 

Екатерина Георгиева Нено Койнарски

Екатерина Георгиева, завършила НАТФИЗ в класа на Ивайло Христов, е приета след последния кастинг в състава на Варненската трупа.

Във „Всичко наопаки или Наопаки всичко” тя ще дебютира в ролите на Жената на Сганарел и Циганка. „Харесва ми, че за разлика от други театри, Варненският театър прави кастинги.

Това е хубаво предизвикателство и най-добрият начин трупите да бъдат живи, а актьорът да се чувства специален и нужен”, споделя младата актриса. И продължава: „Молиер ми е любопитен със сатирата, която използва като оръжие срещу абсурдите на действителността и заради която остава интересен и непреходен в класиката. Моята героиня, Жената на Сганарел, няма свое собствено име, което я прави универсална - тя може да бъде всяка една жена.

 

Тя е пример за претенциозност, суета, високомерие и т.н. в същия дух.

Това, което ме вълнува в представлението, е липсата на адекватна комуникация. Хората не се изслушват, преценяват нещата само от своя гледна точка и така попадат в абсурдни ситуации, които самите те сътворяват от глупост.”

 

Нено Койнарски, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков, също влиза след успешен кастинг във Варненската трупа.

В ролята на Леандър той също ще дебютира във „Всичко наопаки или Наопаки всичко”.„Моят герой Леандър”, разказва той, „е влюбен в красивата Сели (Ина Добрева), също както и съперникът му Лели (Теодор Папазов). Леандър е по-самоувереният от двамата.

Заслепен от гордостта и егоцентризма си, той смята, че всичко му е позволено - едно олицетворение на младия човек, който си мисли, че светът започва с него.Лели е по-неувереният, по-крехкият, по-добрият, но така или иначе двамата задължително успяват да провалят всички планове на Маскарил за спасението на тяхната Сели.

Харесвам ролята си, защото чрез нея мога да се надсмея на абсурдните желания на младите влюбени, от които и аз понякога страдам.
Бидейки в стилистиката на Молиер ми е забавно да проверявам нивото на нерационалност в поведението на човек.

Търся пътищата, по които без подигравка към персонажа, бих могъл да го защитя.Предизвикателството се състои в това да съживя онази неподправена детска инфантилност, която лесно се губи.”

 

Италиански артисти от град Лече в ТМПЦ Варна

В рамките на европейските програми за културен обмен, в края на октомври 2014 г. на Театрално-музикален продуцентски център Варна гостува група млади хора от италианския град Лече, който също като Варна кандидатства за културна столица на Европа през 2019 г.

Гостите, сред които драматични актьори, музиканти, композитори, художници, сценографи, изкуствоведи и други, проявиха голям интерес към практиките на сценичните изкуства в България. Те се срещнаха с представители на различни творчески звена в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна, присъстваха на репетиции и на първия премиерен спектакъл на „Свекърва” от А. Страшимиров, постановка на Стоян Радев Ге. К., сценография и костюми Мира Каланова, музикална среда Стоян Радев Ге. К.

Всички бяха много впечатлени както от актьорската игра, така и от бурната реакция на публиката. Споделиха, че в Лече само можели да мечтаят за подобна публика.

В края на пребиваването си италианските артисти участваха в workshop, посветен на културния PR, с акцент върху стратегиите и практиките в сферата на сценичните изкуства, с модератор PR мениджъра на ТМПЦ Варна Виолета Тончева.

 

На 5 ноември от 16 часа на Сцена Филиал ще се състои открита среща с главния режисьор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и професор в НАТФИЗ Пламен Марков.

21 студенти от неговия клас пристигат специално за събитието от София, за да се запознаят с начина на работа във Варненския драматичен театър, евентуална сцена за бъдещите им професионални изяви.
Срещата е резултат от традиционните партньорски взаимоотношения между ТМПЦ – ДТ „Стоян Бъчваров” и НАТФИЗ за задълбочаване на връзката между академичното обучение и професионалната практика.

Поканени са да участват също възпитаниците на театралните школи в морския град и бъдещи кандидат-студенти в НАТФИЗ от Варна и страната.

Участниците в срещата ще присъстват на 6 ноември, 19 часа, Сцена Филиал на премиерното представление на „Наопаки всичко или Всичко наопаки” от Молиер – постановка на режисьора Пламен Марков, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Петя Диманова, в която участва почти цялата трупа на Варненския драматичен театър.

 

 

 

 

 

 

15 ноември 2014 г., 10 – 24 часа
Viva la Theatre

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” участва за пръв път в европейската инциатива, обединяваща усилията на  театри в различни страни, в един и същи ден да достигнат по традиционни и иновативни пътища до своята публика. През тази година Европейската нощ на театрите ще се проведе на 15 ноември 2014 г. Разнообразната програма на Варненския драматичен театър обхваща много прояви – изложби, хепънинг, мултимедия, флашмоб и разбира се спектакли, при това на преференциалната цена от 5 лв.

10.00 часа, Основна сцена, фоайе партер – Фокус Костюми

Откриване на костюмографска изложба на Мира Каланова. Възможност за снимки с манекените.

 

10.30 часа, Основна сцена, фоайе партер и фоайе първи балкон – Фокус Сценография

Откриване на сценографска изложба и изложба живопис на дългогодишния художник-сценограф на театъра Тодор Игнатов.

 

11.00-24.00 часа, Основна сцена, фоайе първи балкон, ротонда – Фокус Литература

Книжен щанд с поетични, музикални и други произведения на творци от Варненския драматичен театър. Плакати. Театрална литература, свързана с Варненския театър. Съвместен проект с книжарница „Параграф 22”. Преференциални цени. 

 

11.30-12.45 часа, Основна сцена - Фокус Мултимедия

Филм „Полетът на фениксите”, сценарий и режисура Свилен Стоянов, камера и монтаж Иван Любенов

Анотация: Документален филм – импресия за Театрална формация „Феникс” с гл. худ. рък. актьора Свилен Стоянов. Емоционален разказ за уникалната творческа работилница с млади хора, някои от които в  неравностойно положение. Разказ за надеждата, за чудото на театъра, за смисъла на човешкия живот!  

13.00-14.00 часа, пред Сцена Филиал – Фокус Актьори

Хепънинг с участието на актьори и публика, музика, автографи, възможност за снимки с актьорите.

 

15.30-15.50 часа, Основна сцена – Фокус Флашмоб

Флашмоб “Viva la Theatre”. Хорът на Държавна опера Варна поздравява Варненския драматичен театър в Европейската нощ на театрите.

 

16.00-17.40 часа, Основна сцена – Фокус Спектакли. Съвременна българска драматургия.

„Гимнастика за бременни” от Здрава Каменова, постановка Калин Ангелов, сценография и костюми Никола Налбантов, музика Мартин Каров. Участват Биляна Стоева, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Милена Кънева, Пламен Димитров, Владислав Виолинов, Теодор Папазов.

Анотация. Един много витален и много забавен спектакъл за четири пощурели от хормоните жени с библейското име Мария, които попадат в какви ли не настроения и ситуации, но винаги настояват за правото си на щастие. Освен това пеят на живо и то така, че впечатлиха не кого да е, а всепризнатия диригент на мюзикъла маестро Юли Дамянов. Преференциална цена 5 лв.

 

18.00-19.00 часа, Основна сцена, първи балкон, ротонда – Фокус Поколения

Среща на поколенията във Варненския драматичен театър.

 

19.00-20.40 часа, Сцена Филиал – Фокус Спектакли. Жанр комедия.

„Оскар” от Жан Ален, постановка Борислав Чакринов, сценография и костюми Тодор Игнатов. С актьорите Валентин Митев, Милена Кънева, Ина Добрева, Юлияна Чернева, Петя Янкова, Николай Божков, Теодор Папазов, Даниела Викторова, Свилен Стоянов и Антонио Угрински.

Анотация. Класическа френска комедия, в която заплетените обстоятелства предизвикват объркване и смях. В ролята на богатия индустриалец Бертран Барние, комуто наведнъж се струпват неочаквани беди, Валентин Митев демонстрира великолепното си актьорско майсторство. Преференциална цена 5 лв.

21.00-22.30 часа, Сцена Филиал – Фокус Мултимедия.

История на Варненския драматичен театър, творчески портрети - видеопрожекция на филми, продуцирани от БНТ и ТВ „Варна”.

 

 22.30-23.40, Основна сцена – Фокус Спектакли. Жанр романс.

„Бурята” по Уилям Шекспир, постановка и музикална среда Стоян Радев Ге. К., сценография и костюми Стоян Радев и Славяна Иванова, асистент-режисьор Веселина Михалкова. С участието на възпитаниците на театралната школа „Студио Театър”с худ. ръководител Стоян Радев Ге. К.

Анотация. Амбициозна интерпретация върху вечните теми за свободата и любовта, за властта и прошката. Цялостното въздействие от това, което шеметно се случва на сцената, е приповдигнато и романтично, точно както се очаква от един емоционален жанр като романса и от млади хора в романтична възраст. Образа на главният герой Ариел -  духа, заключен от вещицата Сикуракса, пресъздават не един, не двама, а общо 25 актьори. Преференциална цена 5 лв.

 

24.00 –03.00 часа, Основна сцена. Фокус Импровизации.

Повече: http://www.theatresnight.org/home  

 

Пламен Марков поставя първия театрален сериал

Българска премиера на „Всичко наопаки”

Молиер или „3 в 2 в 1”

Което и да изберете от тези заглавия, то ще отговаря на това, което ще се случи на 4 и 6 ноември от 19 часа на Основна сцена на Варненския драматичен театър. Това ще бъде третата в неговия 94-ти творчески сезон премиера, която ще внесе нов момент не само във варненската, а и в цялата българска театрална история. За пръв път публиката ще може да проследи в театрален сериал история с продължение. Идеята е на главния режисьор на театъра Пламен Марков, който поставя Жан Батист Молиер в две, свързани една с друга части: „Всичко наопаки или Наопаки всичко” – първа серия и „Наопаки всичко или Всичко наопаки” – втора серия. 

Всъщност става дума за три пиеси, съчетани в едно представление от две части или както шеговито го „преведе” на съвременен рекламен език самият професор „Молиер или „3 в 2 в 1”.

 

Първата пиеса, подсказала и игривото заглавие на сериала, е известният многоактен фарс на Молиер „Занесеният или Всичко наопаки”, допълнен в сценичната версия от още два едноактни фарса „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога”.

„Занесеният или Всичко наопаки” не е поставяна досега в България, така че на 4 ноември 2014 г. ще бъде българската премиера на тази Молиерова творба. Иначе отделни негови фарсове, в различни интерпретации, са играни вече на българската театрална сцена.   

Пламен Марков, запознал се с произведението на Молиер в руски превод още като първокурсник в НАТФИЗ, сега с удоволствие се завръща към него.
Още повече, че той вече разполага с великолепните преводи на две от пиесите на един от нашите най-големи преводачи от френски език Кирил Кадийски, третата пиеса пък е преведена от изключителния български хуморист Радой Ралин.

Очевидно на студентската любов към Молиер отново й е дошло времето. Отново, защото сегашната постановка рамкира творческия път на професора, започнал някога с първата му режисьорска работа „Училище за жени” от Молиер в Сливенския драматичен театър.

За сценографията и костюмите в театралния сериал „Всичко наопаки или Наопаки всичко” и и „Наопаки всичко или Всичко наопаки” режисьорът ангажира талантливата Даниела Николчова, която завършва миналата година сценография в НАТФИЗ и заедно с него работи в студентските постановки „Криминале от каменната ера” и „Шпионаж от каменната ера”, така че „мисленето в серии” донякъде вече е присъщо и на двамата. Музиката е дело на Петя Диманова, която след като спечели АСКЕЕР 2014 за своята авторска музика в нашия „Канкун”, сега отново композира за Варненския драматичен театър.

Участва почти цялата трупа на театъра, представена от актьори както от утвърденото, така и от най-младото поколение: Адриан Филипов, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Екатерина Георгиева, Ина Добрева, Николай Божков, Николай Кенаров, Нено Койнарски, Петя Янкова, Пламен Димитров, Пламен Георгиев, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Стоян Радев, Теодор Папазов, Цветина Петрова.

Ноември 2014 - Афиш - ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "СТОЯН БЪЧВАРОВ"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Паузите в театъра са нож с две остриета. За предпочитане е да се избягват. Но ако веднъж вече си допуснал пауза, не я прекъсвай, докато не изцедиш всичко от нея - разтегни я колкото можеш, наелектризирай я, направи я многозначителна и плътна, така че да говори повече от думите.”   

Харолд Пинтър /1930-2008/

 Тишината на драматургията в думите на Пинтър е капан за режисьора, ако той не я напълни със значения, спектакълът е обречен на провал. След премиерното представление „Измяна” на варненската трупа, спокойно можем да си отдъхнем, че смисълът в иносказателното мълчание на тази драматургия е извлечен пълноценно, още повече, че режисьорът Пламен Марков притежава необходимото познание за Пинтър.

 
В творческата му биография и до днес се помнят спектаклите в Народен Театър „Иван Вазов”, свързани с творчеството на Пинтър „Портиерът” и „Кухненският асансьор”, „Една нощ” на сцената на театъра в Пловдив. Преди години на страниците на вестник „Култура” Пламен Марков пише: „Като анализираме пиесите на Пинтър, откриваме не един свят, а паралелни светове.

Пиесите му изискват изключително старателно тотално изясняване, като в същото време дяволски се съпротивляват на това. Най-често, в повечето от епизодите на сцената има само двама души, така че можем да считаме двама души на сцената за основна ситуация при нашето наблюдение. Убедено смятам, че когато на сцената има два персонажа, при Пинтър наблюдаваме три паралелно съществуващи реални свята. Така се опитвам да се приближа до онова, което самият той заявява, че при него персонажите и ситуациите са реалистични, но това, което прави, не е реализъм.”
 

Спектакълът „Измяна” ни въвлича именно в тези повече от два паралелни свята, в който персонажите Джери /Димитър Баненкин/ и Ема /Веселина Михалкова/ започват своя диалог с ежедневното клише „Как си?” Машината на спомените преминава през невротично пътешествие на тайна, оплетена с изневяра между съпрузи, стари приятели, в чиито отношения лъжата се превръща в истина, а истината придобива абсурдни измерения.

Изневярата е тематичният стопър, прерастващ в предателство на взаимно доверие. Доверието се разбива на малки стъкълца и с появата на Робърт /Стоян Радев/-съпругът, на чиито плещи се пада най-трудното изпитание: да премине през кръговете на брачния ад, за да се опита да прости предателството.

 

Културният проект ще бъде представен онлайн и чрез интерактивни изложби

„Архитектурата трябва да се вдъхновява от своето време, но да се стреми към вечността”, Франк Гери

В началото на октомври стартира инициативата „Емблематичните сгради на България”, организирана от Alpha Bank и конкурс „Сграда на годината” на ГРАДЪТ Медиа Груп. Иновативният проект популяризира значими реновирани или реставрирани през последните години обекти, които са незаменима част от културно-историческото наследство на страната ни.

До 30 ноември всеки може да направи своеобразно пътуване до 12 паметника на културата от цялата страна на сайта www.emblematichnitesgradi.com и чрез специално създадено мобилно приложение. Там посетителите могат да разгледат техни снимки и 3D модели, да се запознаят с любопитни факти от историята им и да гласуват за любимата си емблематична сграда. Обектът с най-много гласове ще бъде отличен на церемонията по награждаване в конкурса „Сграда на годината 2014” на Градът Медиа Груп през декември.

Освен Варненският театър, представен от Театрално-музикален продуцентски център Варна, в инициативата участват Априловската гимназия (Габрово); Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон”, (София); Малката базилика (Пловдив); Музеят под базиликата „Света София” (София); Народен театър „Иван Вазов” (София); Национална художествена галерия (София); Национална опера и балет (София); Славейковото школо (Трявна); Театрален комплекс „Сава Огнянов” (Русе); Хан Хаджи Николи (Велико Търново); Цари Мали град (Белчин).

Образа на Ариел пресъздават 25 актьори

 Премиера на „Бурята” от Шекспир на „Студио Театър” на 27 септември

 

 

Възпитаниците на “Студио Театър", с художествен ръководител Стоян Радев Ге. К., ще представят на 27 септември 2014 г. премиерата на романса „Бурята” от Шекспир.

След юлските предпремиерни спектакли в запълнената докрай с приятели и посветени зала на Сцена Филиал, 35-те момичета и момчета от най-многобройната варненска театрална школа са решени да заслужат аплодисментите и на останалата част от публиката.

Режисьор на постановката е, разбира се, Стоян Радев Ге. К. Той е подбрал и музиката, а заедно със Славяна Иванова е проектирал сценографията и костюмите.

За пръв път в ролята на асистент-режисьор се изявява актрисата и артистична директорка на Варненския драматичен театър Веселина Михалкова. Нейно дело е хореографията, която е една от доминантите в този изключително динамичен и жив спектакъл, изискващ сериозна движенческа техника.

 

Цялостното въздействие от това, което се случва на сцената, е приповдигнато и романтично, точно както се очаква от един емоционален жанр като романса и от млади хора в романтична възраст.

В „Бурята”, единственото произведение в този жанр на Шекспир, великият драматург е заложил познатите всевечни теми за свободата и любовта, за властта и прошката. Образа на главният герой Ариел -  духа, заключен от вещицата Сикуракса в един бор и впоследствие освободен от Просперо (тук Проспера), пресъздават не един, не двама, а общо 25 актьори.

 

Оригиналното режисьорско решение очевидно провокира младите да изявят в максимална степен както таланта, така и индивидуалността си. Заниманието допада на цялата, крайно ентусиазирана трупа, която освен всичко останало, често дава израз на чувствата си в хор, за да подчертае категоричността на своята интерпретация и своята гледна точка към Шекспир, всъщност към най-важните неща в живота.

 

 

Виолета Тончева

 

 

Свекърва

За пръв път в България пиесата е играна във Варна, родния град на Антон Страшимиров

Премиера - 10, 11 октомври, 19 часа, Сцена Филиал
Пресконференция – 11 октомври, 11 часа, фоайе първи балкон, Основна сцена. Медиите са поканени на премиерата на 10 октомври

 

Известният варненски актьор и режисьор Стоян Радев, познат с успешните си постановки „Домът на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка, „Паметта на водата” от Ш. Стивънсън и други, се обръща за пръв път към българската класика и прави своя прочит на „Свекърва” от Антон Страшимиров.

 

Това е неговият знак за почит към родения във Варна драматург, белетрист и общественик, а също и към неговата творба, превърнала се в един от жалоните на българската комедийна класика. При това за пръв път в България „Свекърва” е изиграна именно от варненската театрална трупа на 21 февруари 1907 г., а 2 месеца по-късно - на 23 април 1907 г., е представена и в Народния театър в София.

 

 

Любопитна е историята на „Свекърва”, която Антон Страшимиров, написва, заедно с още 2 пиеси, по време на пребиваването си в Швейцария. Там през 1905 г. известният с критическото си перо общественик търси убежище след публикуването на неговите нашумели „30 обидни за царското височество” статии. Изпаднал във финансови затруднения, Страшимиров решава непременно да спечели обявения за откриването на Народния театър конкурс и затова участва под различни имена и с трите си „швейцарски” пиеси.

 

 

Само една от тях подписва с името си, а за автор на „Свекърва” посочва съпругата си, при това с бащината й фамилия. Конспиративният подход проработва по възможно най-добрия начин, така че журито отличава и трите пиеси, смятайки че са от трима различни автори. Първата награда обаче е отредена за „Свекърва”.   

 

Свекърва

Сега, с най-новата си варненска премиера, която предстои на 10 и 11 октомври 2014 г., „Свекърва” не само окръгля, но и надхвърля своя първи век, достигайки достолепната 107 годишна възраст.

За сценографията и костюмите на тази, 9-та постановка на „Свекърва” във варненската театрална история, е привлечена Мира Каланова, с която Варненският драматичен театър създаде най-добрите заглавия в репертоара си през последните години. На режисьора Стоян Радев Ге. К., който се е заел и с музикалната среда, асистират Петя Куртева и Валентин Митев-син. Главната роля на нарицателната за българска свекърва Костанда е поверена на Веселина Михалкова, Теодора Михайлова пресъздава образа на Старата, Стефан Додуров ще видим като сина на Костанда Велчо-Свилен, а Петя Янкова - като неговата съпруга Дечка. Останалите роли изпълняват Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Биляна Стоева (Марийка), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков), Нели Вълканова (акушерка). Верен на своя театър, актьорът-фотограф Симеон Лютаков ще бъде автор на плаката и програмата на последната варненска „Свекърва”.

Постановката се осъществява съвместно със сдружение „Арт Актинг”, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019, по програма „Варна, територия на творчеството” и със съдействието на бизнес партньорите "Ардeс", „Голдън Роуз”, „Велмар Перла”, „Ред Канапе” и „Рефан”.

Авторът за „Свекърва”

„В нашия бит има нещо чуждо за живота на всички евро¬пейски народи: у нас челядното зло е злата свекърва, а не злата тъща. И това тегли една черта в българския бит, която е съвсем необяснима за чужденците (даже за най-близките нам — руси и сърби).
В интимния семеен мир авторитетът на майката у нас бие тоя на бащата. . . И българската майка, привързана към челядното стопанство с посочените битови привилегии, след смърт¬та на своя съпруг (или даже приживе на такъв) „командари” в челядта, т. е. явява се като властна над сина си и, значи, също над неговата невеста. А оттам иде крамола — и народът е създал поговорка — „две жени под една стряха не събирай”. Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна.

САМО В ПЕТЪК - 19 септември 2014 г. от 19 ч. може да  гледате изключителната комедия от АЛЕКСАНДЪР МАРДАН
"АМЕРИКАНСКА РУЛЕТКА" НА ПРОМОЦИОНАЛНА ЦЕНА ОТ 6 лв.

ОЧАКВАМЕ ВИ!!!

Септември 2014 - Афиш

След лятната ваканция 2014 Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” ще представи през септември премиерите на „Свекърва” от Антон Страшимиров – постановка на Стоян Радев Ге. К. и „Всичко наопаки” от Жан Батист Молиер – постановка на главния режисьор на театъра проф. Пламен Марков.

До тогава – щастливо лято, приятели 

TOP