Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

 

ПЕТЪР МИТЕВХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографските си търсения в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.

 

Режисьор Петър Денчев, композитор Христо Намлиев. Участват Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Милена Кънева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Полина Недкова.Дизайн на плаката Симеон Лютаков. Фотография Тони Перец.

 

Премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна - 21 март 2018, 19.00, Основна сценa

 

Ако се позовем на етимологията на името Петър (камък), можем с основание да очакваме, че постановката „Телефонът на мъртвеца“ с режисьор Петър Денчев и сценограф Петър Митев, ще заседне здраво в репертоара на Варненския театър и ще се радва на дълъг сценичен живот.

 

Да се надяваме, че ще бъде така. Приятно ми е да работя с Петър Денчев, един от младите и талантливи български режисьори. Още повече, че той има куража да влезе в тази пиеса и да я предложи на Варненския театър, с което го присъединява към престижните театри в света, на чиято сцена в момента се поставя Сара Рул. Мисля, че това е голям комплимент за Варненския театър.

 

Зигзагът, като основна фигура в сценографията ти, фиксира веднага погледа и създава усещане за релефност на пространството. Хоризонтът сякаш се губи и изниква асоциацията за пътен знак, който предупреждава за отклонения от пътя... Визия, която има отношение към трансцендентните внушения на пиесата. Какво точно си вложил ти в концепцията си?

 

Пиесата е много трудна и изключително красива. На пръв, но само на пръв, поглед, тя стои фрагментарно, на отделни парчета. Поставям героите в среда, подобно на картина от Вазарели с типичните за него стереоефекти. Залагам също специални пространствени задачи, които са постигнати чрез техниката - все едно имаме диаграма или сеизмограф, който по някакъв начин регистрира тези зигзаци, измерва вибрациите в пулса на земята...

 

И на телефона...

 

Да, могат да се намерят още много връзки. Същественото е, че виждаме не шахматна дъска, а зигзаг, който рисува буквата Z (Зет). Буква, която олицетворява дигиталното Z – поколение, взряно в мобилния си телефон, но може да бъде натоварена и с други философски значения за движението на житейското време и субективното ни усещане за него.

 

За границите между реалния и дигиталния свят, които все повече се размиват и как това би могло да се съотнесе към онази гранична зона между живота и отвъдното...

 

..., която занимава всеки от нас. Неслучайно в края на представлението Джийн изкрещява сакралното Z, което по някакъв начин трябва да й помогне. Пoлучава се своеобразен стереоефект, в който сякаш търсиш себе си. Търсиш любовта и понякога я намираш в човека, след като него вече го няма...

 

Красиво и многозначно. Как ще стигне то до българския зрител?

 

Мнозина смятат, че зрителят няма да разбере, няма да стигне до някакви по-дълбоки внушения, които излъчва изкуството. За мен това не е коректно и даже ме дразни. Не трябва да подценяваме публиката. Разбира се, ние като артисти имаме ангажимента и отговорността да я водим по нови пътища за разсъждение и да й предлагаме нови естетически стойности. Трябва да работим за публиката, като я вкараме в контекста на пиесата и я доближим до съдбата на героите, до доброто и лошото, до любовта и смъртта, които в „Телефонът на мъртвеца“ драстично се пресичат.

 

Преди зрителите, актьорите са първите, които се конфронтират с пиесата. Как се вписаха в материята Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Милена Кънева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Полина Недкова?

Актьорите постепенно изпадат в ситуация, в която стават съотносими към това пространство и в него техните качества проличават още повече. Слава Богу, Варненският театър разполага с много добри актьори. За мен беше много интересно да наблюдавам как те все повече навлизат в това сякаш безтегловно пространство и започват да се носят в него. И в тази безтегловност всеки се опитва да се опре на човека, когото търси. Ние с Петър Денчев съзнателно сме търсили този ефект. Нали когато гледаш дълго време една картина, тя се настанява в съзнанието ти и като стереоефект помага да разбереш героите и техните проблеми.

 

Тук важна роля си отредил и на осветлението, използва се почти цялата налична осветителна техника.

 

Не само. За целите на представлението, в същата пространствена кутия са вкарани и други елементи, така че съвременното техническо оборудване участва адекватно в пиесата, за да се получи необходимата светлинна партитура. А музиката на Христо Намлиев слепва в органично единство концепциите на режисьора и сценографа. Гордея се, че този спектакъл се реализира в България и във Варна.

 

За пръв път в България знаковият режисьор Стоян Камбарев изведе зрителите на сцената, заедно с актьорите, във варненската постановка „Черна дупка“ от Горан Стефановски (1994). Елементи от неговия театър, определен като „режисура на пространството“, се забелязват в редица следващи постановки на варненска сцена, като „Калигула“ на Явор Гърдев, „Паметта на водата“ на Стоян Радев Ге. К., „Канкун“ на Стилиян Петров, „Едноокият цар“ на Петър Денчев и сега „Телефонът на мъртвеца“, отново на Петър Денчев.

 

Още един комплимент за Варненския театър. Сценографията априори работи с пространството и след Стоян Камбарев - светла му памет!, ние също неслучайно избрахме този формат на представлението. Искаме публиката да диша заедно с актьорите, да отпадне преградата салон – сцена. Всички са на сцената, всички са на зигзагообразната дъска по някакъв начин, всички искаме да бъдем щастливи, всички искаме да обичаме.

 

 

Изглежда се чувстваш добре в атмосферата на театрална Варна, където работи и в "Прелестите на изневярата" с режисьор Костадин Бандутов.

 

Определено. Тук има много здрава среда, театърът е качествен, градът е качествен. Чувствам се много добре в този град. Опитвам се да го дешифрирам. В него ми допадат много неща – архитектурата, дано да я съхраните, близостта на морето и – пак ще кажа - театърът. Хората, които правят театъра и начина, по който театърът заявява себе си.

 

 

 

Прочетете още: Когато скръбта живее от парадокса и иронията

Очаквайте първата премиера 2018 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

 

 

 


 

 

По повод 97-годишнината на Варненския драматичен театър през март, директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова гостува в предаването „Щрихи от утрото“ на ТВ „Черно море“. Тя се спря върху важни периоди и личности в развитието на театъра, като изтъкна приемствеността между поколенията. Балансираната репертоарна политика през последните години не прави компромис с качеството, дава приоритет на интересни заглавия и режисьори и последователно поощрява младото поколение. Свидетелстват за това младите таланти, които след кастинг се присъединиха към актьорската трупа, както и предстоящата на 21 март премиера на младия варненски режисьор Петър Денчев, който поставя пиеса на нашумялата американска авторка Сара Рул.

Актьорите на Варненския театър имат възможността да докажат способностите си както на своята сцена, така и в други театри, също във филмови и телевизионни продукции. От друга страна театърът винаги е открит и за гостуващи актьори – последният пример е нашумялата Яна Маринова, която след кастинг бе избрана за главната роля във "Без резерви", новата постановка на Георги Михалков по пиесата „Фуга“ от Жорди Галсеран.

С поглед към предстоящия само след 3 години 100-годишен юбилей на Варненския театър, Даниела Димова сподели, че предстои учредяването на Инициативен комитет от театрали и общественици, който ще определи акцентите на честването и ще следи изявите в това забележително за Варна и за българското театрално изкуство събитие. Една от идеите предвижда да бъдат поканени за нови постановки режисьори, които са оставили своя творчески знак във варненската театрална история. Един от тях е Явор Гърдев, който след своите забележителни постановки  „Бастард“, „Марaт/Сад“, „Крум“, „Пухеният“ и „Калигула“, извели Варненския театър в началото на милениума на най-високо ниво, е приел да работи отново с трупата. 

 

 

 

 

Веселина Михалкова е родена във Варна. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1998 година в класа на проф. Борислав Сърчаджиев и проф. Пламен Марков.

Вижте цялото интервю тук>>

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Хенри IV” по Луиджи Пирандело. Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева. Сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев. Фотография Иван Абаджиев. Участват Стоян Радев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Ненчо Костов, Симеон Лютаков, Васил Ряхов, Пламен Димитров, Станислав Кондов, Константин Соколов. ДТ-Варна. Гастрол на 12.02.2018 в Народен театър “Иван Вазов”

 

Почти век преди времето на аватарите и на привикването към обществото на спектакъла, преди дигиталната епоха, театрализацията във всекидневното ролево поведение на човека и умножаването на виртуалните реалности, един герой на име Ландолфо пита Кои сме ние всъщност? Всъщност, Ландолфо не е точно герой, а персонаж, чийто автор поставя под съмнение изобщо героя в драмата. Поставя не само героя в драмата, но и самата драма под съмнение. Луиджи Пирандело преобръща с главата надолу представите за драма и театър с появата на “Шест лица в търсене на автора” и с другата си, смятана за шедьовър, пиеса, а именно “Хенрих IV” (1922). В нея се появява въпросният Ландолфо, който пита Кои сме ние всъщност? Това е един от големите въпроси, които занимават автора от Агридженто.

Проблемът за идентичността на модерния човек върви ръка за ръка с другия централен за Пирандело въпрос: за съществуването и видимостта му. Неговото поставяне отключва играта с реалностите, с ролите, с маските, с границите на реалностите, с видимото и с начина на възприемане на образите, които виждат играещите-и-участващите и гледащите-временно-неиграещите. Каква по-подходяща форма за Пирандело в търсенето на израз на тези въпроси, освен самата форма на театъра? Тук не става дума за класическото тематизиране на принципа театър-в-театъра, което се прави за пръв път в епохата на романтизма. Луиджи Пирандело избира формата на самата театрална игра, за да покаже с нейното разиграване размиването на границите между илюзията и реалността, между представата за илюзия и за истина, между сцена и пиеса, между актьор и роля, между лице и маска и т.н, и т.н. Тъкмо в тези игри кристализира и прочутият пиранделизъм. Така че, както и днес човек да тълкува Пирандело, той търси свой път все към тези въпроси.

За Лилия Абаджиева и Васил Абаджиев въпросът при поставянето на “Хенрих IV” е в търсенето на сценичната форма, която най-адекватно да изразява интереса им към усещането за разместването, размиването на реалностите в пиесата. Оттук те търсят израз на усещането за собствения Аз като множественост от представи и роли. От своя страна, тези представи при тях са също разроени в различните представи за себе си на героите, проектирани в различни времена, реалности и образи. По тази причина спектакълът, който те са създали с трупата на Варненския театър, е концептуализиран предимно чрез картинността, чрез наслагването на визуалните реалности. И така представлението кръжи във всичките си визуални равнища все около въпроса Кои сме ние всъщност? Накратко, това е красив и концептуален, сънен в своя ритъм спектакъл.

 

12 март 1921 - 12 март 2018

 

Днес отбелязваме 97 години от първото представление на първия професионален театър във Варна, възникнал благодарение на последователната подкрепа на Община Варна и варненската културна общественост. През 1921 г., по предложение на кмета Димитър Кондов, общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа на Варна. За ръководната длъжност директор-режисьор е поканен именитият актьор от Народния театър Стоян Бъчваров, който сформира трупата и определя репертоарната политика.

 

И така на 12 март 1921 г. театърът открива първия си сезон с актуалната тогава пиеса “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена Филиал, дървена пристройка към часовниковата кула, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1923 г. се освещава и красивата нова театрална сграда, в чието окончателно построяване варненци вграждат любовта си към изкуството и личните си средства в родолюбива благотворителна кампания, свидетелство за високия културен дух на нашите предци.

 

97 години по-късно, екипът на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" се обръща с респект към миналото и пионерите на театралното дело във Варна, с признателност осмисля годините на творческо израстване с режисьори като Цветан Цветков, Димитрина Гюрова и Николай Савов, Гриша Островски и Желчо Мандаджиев, Станчо Станчев, Красимир Спасов, Стоян Камбарев, Явор Гърдев, Пламен Марков и още толкова други. Съизмерва се с постиженията на актьори като Георги и Евгения Громови, Анна Феликсова, Венета Славчева, Васил Ляпчев, Преслав Петров, Яким Михов, Димитър Хаджиянев, Грациела Бъчварова, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова, Борис Луканов, Евгени Бакалов, Георги Михов, Данаил Мишев, Стефка Симеонова, Йордан Мутафов и още толкова други.

 

На рождения си ден по традиция Варненският драматичен театър поднася на своята публика най-харесвания от нея спектакъл, а това безспорно е "Влюбеният Шекспир" от Ли Хол на проф. Пламен Марков. За качествата на спектакъла недвусмислено говорят и оценките на театралната гилдия:

 

Проф. Ивайло Христов: Многостранен спектакъл с прекрасна визия, сценография и костюми. Много точен пример за добро, умно, мъдро и същевременно комуникативно представление. Намерено е златното сечение. „Влюбеният Шекспир” на Варненския театър ще има успех навсякъде.

 

Проф. Иванка Бенчева: Прекрасно представление, създадено с висок вкус, театралност и фантазност. Прекрасна режисура, прекрасна сценография и прекрасни костюми, великолепен грим и великолепно техническо осъществяване. Марково представление, каквото няма как да не се получи, след като го прави марков майстор като Пламен Марков.

 

И така, ще се видим при "Влюбеният Шекспир" днес, 12 март, 19.00, Основна сцена :)

 

ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР

 

Драматизация на Ли Хол, по сценария на Марк Норман и Том Стопард

Превод, адаптация и пoстановка Пламен Марков

Сценография и костюми Мира Каланова 

Музика Калин Николов

Хореография и сценичен бой Камен Иванов

Фотография Веселин Василев

 

Действащи лица и изпълнители:

 

Уил/ Шекспир – Адриан Филипов

Виола/Кент/Ромео/Жулиета - Цветина Петрова

Филип Хенслоу - Стоян Радев

Кристофър Марлоу - Димитър Мартинов

Фениман /Аптекар - Николай Кенаров

Ламбърт /Тибалт - Валери Вълчев

Бърбидж /Валентин - Валентин Митев

Кралицата - Веселина Михалкова

Нед Алейн/Меркуцио - Симеон Лютаков

Уесекс - Стефан Додуров

Дойката - Милена Кънева

Мадам де Лесепс - Биляна Стоева

Джон - Гергана Арнаудова

Сам/Жулиета  Недялко Стефанов/Георги Няголов

Уобъш/пролога - Пламен Димитров

Адам/Лейди Капулети - Антонио Угрински

Нол/Бенволио - Константин Соколов

Ралф/Дойката - Свилен Стоянов

Розалина - Полина Недкова

Тилни - Пламен Георгиев

Лодкар - Николай Божков

Моли - Даниела Викторова

Кейт - Анжела Жекова/Ели Пенчева

Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, красавици, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници

 

 

 

 

 

27 март 2018, 19.00, Сцена Филиал

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ отбелязва през тази годинаСветовния ден на театъра 27 март с премиерата на мюзикъла за деца и възрастни „Приключения опасни със герои сладкогласни“ по текст на Недялко Йорданов и музика на Хайгашод Агасян. Постановката е дело на  Костадин Бандутов, сценографията и костюмите са на Даниела Николчова, а за хореографията е поканен Георги Енчев – Гош. Музикален педагог Малина Михалкова, помощник-режисьор Ася Ботевска. В ролите участват: Водещата - Цветина Петрова; Гарванът Пенчо - Стоян Радев; Магарето Генчо - Николай Кенаров; Бухалът Илия - Константин Соколов; Петелът Димитър - Станислав Кондов; Славеят Слави - Валери Вълчев; Кокошката Стоянка - Гергана Арнаудова; Лисицата Елвира - Даниела Викторова; Пъдпъдъкът Харалампи - Свилен Стоянов; Щъркелът Йордан - Валентин Митев.

 

ВАРНЕНСКО ТЕАТРАЛНО ИЗДАНИЕ НА „X-ФАКТОР“ И „БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ“

 

Пристрастието на режисьора Костадин Бандутов към мюзикъла е известно, особено ако погледнем репертоара на Варненската детско-юношеска опера, така че изборът му на„Приключения опасни със герои сладкогласни“ не е учудващ. „Приключения опасни със герои сладкогласни“ еедна прекрасна музикална пиеса на поета и драматурга Недялко Йорданов за деца и възрастни, които не бързат да пораснат. Музиката на Хайгашод Агасян е влязла в учебниците по пеене от първи до седми клас. Няма да е трудно да я запеят и нашите деца“, споделя режисьорът и продължава: „С много смях, театрално напрежение, песни, танци, музика и светлина младите и недотам младите актьори на Варненския театър поднасят своя спектакъл на децата на Варна, които също участват и са част от журито на конкурса за песен.Елате и вижте варненското театрално издание на „X-фактор“ и „България търси талант“!

 

„ВОДЕЩАТА: Добър ден, драги телевизионни зрители!Започваме нашата програма „Състезание за двама”. От всички записани кандидати бяха избрани двама наши познати: магарето Генчо Генчев и гарванът Пенчо Пенчев. Те ще отговарят на два въпроса. Първи въпрос – в областта на граматиката. Втори въпрос – в областта на математиката.Ето така: Тук черна дъска. И тук черна дъска. Всеки състезател да си застане до дъската. А сега – напишете си имената, какво работите, къде сте родени...

 

(Пенчо и Генчо пишат)

 

ВОДЕЩАТА: Драги зрители, състезателите от напрежие са изпотени.

Който напише всичко без грешка, ще получи отлична бележка. Пенчо  Пенчев – Гарван. Барман от Шумен. Браво! Без грешка. Състезателят е умен. Генчу Генчеф – мъгари. Пует ут Варнъ.Шест думи! И нито една вярна. Гарванът Пенчо получава за негова чест. Колко? Точно така.

 

ЗРИТЕЛИТЕ: Шест.

 

ВОДЕЩАТА: А магарето Генчо и да реве, и да не реве, получава колко? Точно така.

 

ЗРИТЕЛИТЕ: Две.“

 

Да... Жалко, че още в началото на състезанието варненският участник определено не се представя добре, но пък се надяваме на следващите етапиJ. Ще има дори и конкурс за песен, в който щезвучи онази ведра песничка, която всички обичаме: „Ако понякога ти дотежи от чужди обиди и чужди лъжи, ти не замлъквай, ти не тъжи – тихо и просто на ум си кажи: светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от моята песен.“ 

 

 

Спектакълът "Ретро" от Ал. Галин, реж. Пламен Марков, включен в програмата на ДТ "Стоян Бъчваров" на 7 март, ще се играе на 30 март, 19.00, Сцена Филиал.

 

Умоляваме зрителите да презаверят закупените билети.

 

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл

Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

 

 

 

 

 

Проф. д-р КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА за февруарския гастрол 2018 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в София

„Литературен вестник“, брой 8, 28.02-6.03.2018

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1588.pdf

 

СЦЕНА, стр. 8

От 12 до 16 февруари на своя традиционен софийскигастрол осъществяван в началото на всяка календарнагодина) Варненският драматичен театър „СтоянБъчваров” показа най-новите си спектакли на няколкоот столичните сцени. Афишът на турнето включвашепет представления: „Хенри ІV” от Луиджи Пирандело,режисьор Лилия Абаджиева; „Месец на село” от ИванТургенев, режисьор Стилян Петров; „Комичната

илюзия” от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев; „Сън” отМагда Борисова, спектакъл за юноши на режисьора СтоянРадев Ге.К. и „Приятели” от Здрава Каменова и КалинАнгелов, режисьор Николай Кенаров. Пълните салони навсички представления не само демонстрираха добратаорганизация на гостуването, но и безспорния интерес насофийската публика към работата на варненската трупа.

 

Гледах първите три от представените пет спектакъла.Видени един след друг в три поредни вечери, те особенокрасноречиво потвърдиха както безспорните силникачества, така и проблемните зони в продукцията наВарненския театър, които наблюдаваме през последнитедве-три години.Показаните спектакли отново заявиха трайнияи целенасочен интерес на трупата към големитедраматургични текстове от традиционната имодерната класика. Тук е важно да напомня, че най-ярките постижения на театъра (като отделнироли и като цялостен спектакъл) от началото натова десетилетие са най-често в представления поважни класически пиеси – Ричард ІІІ на Стоян Радевв едноименната трагедия на Шекспир, поставена отПламен Марков, постановките на същия режисьорна „Вуйчо Ваньо” от Чехов и на Гоголевия „Ревизор”,„Доходно място” от Островски на  режисьора КрисШарков – за да спомена само някои от най-значимите.Избирайки отново емблематични текстове от различниепохи, повечето рядко поставяни в България, катознаменитата „Хенрих ІV” (1922) на Пирандело, „Комичнаилюзия” (1636) на Корней и „Месец на село” (1850) наТургенев, Варненската трупа ясно заявява желаниетоси да работи върху сериозен и богат драматургиченматериал, да се сблъсква със сложни професионалнипредизвикателства, да изследва пред своята публикаосновни и вечно актуални въпроси на обществото ичовешкия живот. Известният факт, че най-честопредложените заглавия идват от режисьорите,които театрите у нас канят за постановките сине отменя предпочитанията и отговорността заизбора точно на тези текстове на ръководството итрупата на Варненския театър.

 

И в трите постановкиувлечението на целия екип и амбициозната реализацияна пространствено-визуалното решение са едни от най-безспорните им характеристики.

 

Друго безспорно качество на представените спектаклие добрият професионализъм и креативността,демонстрирани от актьорите, участващи в тях. Тукнепременно бих искала да откроя неуморната енергия истраст към играта на Стоян Радев в ролите на Хенри ІV,Ракитин в „Месец на село” и Жерон в „Комична илюзия”,сдържаната прецизност на Симеон Лютаков като БаронБелкреди („Хенри ІV”), нюансираното присъствие наПламен Димитров като Ислаев и артистичния замах наВеселина Михалкова в ролята на Лизавета Богдановнав постановката на пиесата на Тургенев. В „Комичната илюзия”, поверена на интересно заявилия себе си младактьор и режисьор Васил Дуев, играят енергично иувлекателно Ненчо Костов (Клендор),Сабина Коен (Лиз) и Ивайло Иванов (Адраст),за които тези роли са професионалниятим дебют. С много добрата си външна ивътрешна пластичност в трите спектакълаубедително се наложи и Цветина Петрова вдинамичните роли на младите Фрида („ХенриІV”), Верочка („Месец на село”) и Изабел(„Комичната илюзия”).

 

 

 

ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА

 

Петър Денчев21 март 2018, 19.00, Основна сцена - Премиера за България

 

Автор Сара Рул

Превод Харалампи Аничкин

Постановка Петър Денчев

Сценография Петър Митев

Музика Христо Намлиев

Участват: Биляна Стоева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Симеон Лютаков, Милена Кънева и Полина Недкова

 

 

ДА РАЗКАЗВАШ С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР ЗА СМЪРТТА

 

“Телефонът на мъртвеца” изследва парадоксалните възможности на съвременните технологии през дигиталната епоха да свързват и разделят хората.

По същество това е история за екзистенциалната самота в един свят, в който потенциалната свързаност е изместила съдържанието на връзките между хората.

Това съдържание е запълнено с травматични преживявания на личната самота, на загубата, на любовта, които от събития от нормалния човешки ред са се превърнали в поражения на личността, увеличили многократно своето значение поради технологията.

 

Пиесата на Сара Рул е едно от малкото съвременни макабрени произведения, които разказват за смъртта с чувство за хумор, настоявайки, че животът продължава да бъде забавен, банален и след смъртта. В този текст има известен кураж, че човешката нищожност може да бъде забравена поне за миг, ако някой се погрижи за секунда за паметта ни.

 

ПЕТЪР ДЕНЧЕВ, режисьор

 

Сара Рул

 

САРА РУЛ (1974) е сред най-младото поколение американски драматурзи, получили признание и на европейска театрална сцена.

През 2006 г. печели стипендия „Макартър“ в размер на половин милион долара, която се връчва традиционно на обещаващи млади творци.

След лиричния сборник „Смърт в чужда държава“ Сара Рул написва пиесите „Страстни игри“, „Евридика“, „Пиеса за кучето“, „Меланхолия“ и др. Популярността идва с „Чиста къща“с, отличена с номинации за наградите „Пулицър” и „Тони“ през 2005 г. Творби на Сара Рул сеиграят на Бродуей от 2009 г.

 

В България пиесата на Сара Рул „Чиста къща“ е поставена в Малък градски театър зад канала от Владимир Люцканов (2014) и в ДТ Пловдив от Иван Урумов (2015). Също в Пловдив Стайко Мурджев прави режисьорски прочити на „Евридика в подземния свят“ (2014) и „Чиста къща“ (2015). Пиесата на Сара Рул „Телефонът на мъртвеца“, постановка на Петър Денчев на сцената на Варненския драматичен театър през 2018 г. ще бъде премиера за България. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://kultura.bg/

 

Aнелия Янева

 

„ХЕНРИ IV“

Още с появата си като режисьор в края на 90-те Лилия Абаджиева въведе един нов, ярък и експресивен театрален език, който се превърна в неин запазен знак и по който я разпознаваме и досега. Няма как да се сбърка, нито може да се присвои от епигони и плагиати, толкова е характерен и различим. Какво е особеното за него: фрагментирането на текста, като отделно взети избрани пасажи се разместват (уж) безразборно и се повтарят натрапчиво; така придобиват един по-друг, универсален смисъл, поставят специален акцент. Характерната движенческа партитура, която често напомня детска игра. Сценографията – сведена до няколко куба или стола, понякога и купчина книги; отрупана с рози арка, понякога с люлка. Костюмите – ту бароково пищни, с кринолини и обемни перуки; ту аскетично обрани като чиновнически униформи от 60-те с извадени върху сакото широки бели яки. Музиката – потпури от класиката, често оглушителни.

Но през годините този език не претърпя развитие. С постоянните си автоцитати от спектакъл в спектакъл Абаджиева го превърна от запазена марка в изтъркано клише. Вкараните в рамката му текстове вече започват да звучат по един и същи начин. Поредната жертва на това Прокрустово ложе е „Хенри IV“ от Пирандело. Можеше да е всеки друг. В спектакъла на варненския театър се вижда единствено Лилия Абаджиева, авторът отсъства. А актьорите са пешки, механично придвижвани по полетата на шахматна дъска.

„МЕСЕЦ НА СЕЛО“

Главна движеща сила в пиесата на Тургенев (той я нарича веднъж комедия, друг път повест в драматургична форма, но по същество това е по-скоро драма) е любовта. Любовта като оранжерийно растение (Наталия Петровна – Ракитин), като полско цвете (Верочка – Алексей Беляев), като семейно статукво (Наталия Петровна – Ислаев), като естествен природен нагон (Катя – Шааф), като цинична сделка (Лизавета Богдановна – Шпигелски). Любовта може да е както пропелер за полети на душата (Наталия Петровна – Беляев), така и катализатор на низки пориви (Наталия Петровна – Верочка). Това са страните на един любовен многоъгълник, чието разпадане прави всичките нещастни.

В спектакъла на Стилиян Петров разновидностите на любовта са отчетливо обособени. Толкова отчетливо, че оранжерийните чувства чак са станали пластмасови, а невинният младежки порив клони към инфантилност. Режисьорът, който обикновено борави с фини щрихи, не с плакатни замазки (едно от последните доказателства е „Корабът нощ“ по Маргьорит Дюрас, театър „Азарян“), тук сякаш се е побоял да не остане неразбран от публиката. И е грабнал баданарката.

За да няма съмнение, че отношенията между омъжената Наталия Петровна и влюбеният в нея Ракитин са подчинени на светските условности, докато разговарят, персонажите на Даниела Викторова и Стоян Радев гледат не един към друг, а някъде напред, в необозримата далечина. И сякаш през цялото време дъвчат станиол.

Поривът на Наталия Петровна към студента Беляев (Валери Вълчев) пробужда у нея някогашната девича невинност. За да стане това ясно и на зрителя от последния ред, тя инфантилно завръща поли над коленете като вдетинена стара мома. Шпигелски (Николай Божков) от безхаберен доктор веселяк без никакъв преход се преобразява в деспотичен мизантроп, който цинично пазари женитбата си с Лизавета Богдановна (Веселина Михалкова).

От този буквализъм се е спасила само Гергана Арнаудова (прислужницата Катя), чието завладяващо сценично присъствие говори много повече от думите. А един поетичен момент напомня за иначе деликатната чувствителност на Стилиян Петров като режисьор: Наталия Петровна, Беляев, храненицата Верочка и малкият Коля пускат хвърчило. Сцената е накъсана чрез затъмнения на отделни стоп кадри: замръзнали образи на въжделеното, на невъзможното, на безвъзвратното. Но въздействието и от този момент е затрито чрез неговото дублиране от нескопосан макет в умален мащаб на финала на спектакъла.

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“

Пиесата на Пиер Корней е възхвала на театралната магия, същински сюжетен лабиринт, алхимична сплав от комедия, драма и трагикомедия, пасторал и приключения, реалност и илюзия. В нея един баща тръгва по следите на своя отдавна изгубен син. Водач в тази негова одисея е вълшебницата Алкандра, която го пренася през времето и пространството. След много перипетии и превратности на съдбата се оказва, че всичко е било само театрална игра и участниците в нея са актьори.

 

 

Прочетете статията тук: http://www.anna.bg/2629-baschi-lzhi-i-osche-nescho-ili-smeht-kato-prechistvane.html

Юлиян Атанасов

 

 

 

 

 

 

Поради лошите метеорологични условия, трите спектакъла "Канкун" (28.02), "Приятели" (1.03.) и "Едноокият цар" (2.03) , предвидени в програмата на ДТ "Стоян Бъчваров", няма да се играят.

Умоляваме зрителите да презаверят билетите си на касите:

пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022;

Сцена Филиал: тел. 052 612 998 – един час преди спектакъл

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.dramavarna.com

 

 

 

 

 

ТЕАТРАЛНА ПРОМОЦИЯ ЗА 7 И 8 МАРТ

 

"РЕТРО"- 7.03.2018, 19.00 Сцена Филиал

"БРАК ПО ПРИНУДА“- 8.03.2018, 19.00, Сцена Филиал

 

В "Ретро" от Ал. Галин героят на почтена възраст, неочаквано за всички, става обект на интерес, при това не на една, а на няколко дами. В ролята харизматичният Михаил Мутафов.

В "Брак по принуда“  от Молиер старостта и младостта съжителстват трудно, а любовта се случва... извън брака.

Дали в 21-ви или в 17-ти век, за любовта възраст няма, е внушението на двете комедийни представления на режисьора Пламен Марков, с които Варненският драматичен театър ви кани да отбележите Деня на жената, при това на промоционалната цена от 6 лв за спектакъл.

 

 

РЕТРО - 7 март, 19.00, Сцена Филиал

от Александър Галин
Превод и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Мира Каланова
Музика Калин Николов

Действащи лица и изпълнители:

Чмутин - Михаил Мутафов
Людмила - Милена Кънева
Леонид - Валентин Митев
Роза - Юлияна Чернева
Нина - Теодора Михайлова
Диана - Нели Вълканова
Василия - Полина Недкова
Тоня - Денка Радева

 

БРАК ПО ПРИНУДА - 8 март, 19.00, Сцена Филиал

По фарсове на Молиер
Режисьор Пламен Марков
Сценограф Даниела Николчова
Музика Петя Диманова

Действащи лица и изпълнители:

Марфуриус - Адриан Филипов
Сганарел - Николай Божков
Панкрас, Валер - Николай Кенаров
Жеронима, Дорина - Веселина Михалкова
Сели – Милена Кънева
Доримена, Алис – Цветина Петрова
Лагранж , Ликост - Валери Вълчев
Алсид, Лели - Стефан Додуров
Циганка, Сганарелица – Гергана Арнаудова
Бащата на Сели - Пламен Димитров /Пламен Георгиев
Шеф на трупата - Стоян Радев

 

Билетни каси, пл. "Независимост" 1, Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл

Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

 

 

 

 

 

 

 

ЗЕЛМА АЛМАЛЕХ, СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ, www.въпреки.com

 

Нашето искрено мнение с огромно уважение към авторите на спектакъла “Хенри IV” и към всичко, което прави Варненският театър.

Ние сме от поколението, което макар и на много млади години имаше шанса да гледа "Хенрих IV" на Пирандело, в изпълнение на изключителния Апостол Карамитев, постановка на Енчо Халачев на Камерната сцена на Народния театър. Всеки, който е гледал актьор от ранга на Апостол Карамитев, разбира за какво става дума. Това е един специален критерий, вълнение, възхита за актьорска игра и превъплащение. Оттук нататък това е нашият еталон, както и за други роли на този невероятен актьор и личност. В този смисъл, чисто актьорски, не само в изпълнението на Стоян Радев у нас остана известно неудовлетворение. В скоба - дори по отношение на дикцията на актьорите имаше проблем. Освен това самият спектакъл носеше известна декоративност, извън контекста на знаменития драматургически текст и за тези, които не го познават, това е било проблем.

Чисто визуално, решението беше много добро, но това както винаги е блестящата работа на Васил Абаджиев като сценограф и усещането му, заедно с Лилия Абаджиева, да осмислят картината на сцената. Известното разводняване на "немите" сцени, решени в особен танц в някаква степен измества концентрираността на силния текст, който едва към финала придобива своята пълнота и сгъстеност. Това е прочитът на Лилия Абаджиева, която ние много ценим и обичаме, но според нас, тя се е увлякла малко повече в изображението, отколкото в същностния смисъл на този изключителен драматургичен текст.

 

 

 

МАРИНА ЧЕРТОВА, в. „Седмичен Таблоид”

 

„Хенри IV”, режисьор Лилия Абаджиева

 

Изключително силен спектакъл, който впечатлява с мощно и талантливо актьорско присъствие и излъчване, с режисурата на Лилия Абаджиева, която се доближава до философията и с ефектната сценография на Васил Абаджиев. Докато гледах постановката си мислех, че този тип театър е обърнат изцяло и единствено към мислещия, интелигентния и интересуващ се от култура и изкуство зрител. Няма как човек, чието мисловно ниво се ограничава до гледане на риалити предавания от типа на „Биг Брадър”, да вникне в дълбочина в интерпретацията на Лилия Абаджиева на емблематичната пиеса на Луиджи Пирандело. Да вникне в „лудостта” на героя, която несъмнено е препратка и към съвременния объркан свят, свят, в който моралът и ценностите се рушат мълниеносно. Една метафора на днешния свят, в който лудостта и нормалността се припокриват.

 

Въртящата се сцена е напълно в унисон с душевните и емоционалните състояния на героите на Пирандело – объркани, но в същото време и напълно наясно с реалността. Визуалните ефекти и използването на кино елементи в театъра засилват ефекта от актьорската игра. За мен „Хенри IV” на Лилия Абаджиева е като своеобразно продължение на нейните философски търсения като режисьор, изразени чрез последните й Шекспирови спектакли „Цимбелин” и „Ако нямах лоши сънища”. С огромен респект се отнасям към Стоян Радев, който играе ролята на Хенри IV – това е сложна, многопластова роля, която само един високо ерудиран и опитен актьор като Стоян Радев би могъл да изиграе. За мен много интересни роли правят и Веселина Михалкова като маркиза Матилда Спина и Симеон Лютаков като барон Тито Белкреди.

 

Аплодисменти и за всички останали участници в постановката - съмишленици на Лилия Абаджиева, без които спектакълът не би бил толкова мащабен, ефектен, запомнящ се и красив.

 

 

„Месец на село”, режисьор Стилиян Петров

 

Да се пресъздава на сцената руската класика е и лесно, и трудно. Лесно, защото пиесата на Иван Тургенев „Месец на село” е позната на всички изкушени от театъра, независимо от коя част на сцената се намират. В това обаче се крие и трудността – да бъда намерено такова режисьорско решение, което да не повтаря предишните и в същото време то да е новаторско, модерно и интересно.

 

Смятам, че режисьорът Стилиян Петров умело е изпълнил тази задача, като е запазил класическия текст, придавайки му чрез творческия си подход към актьорите съвременно звучене, без обаче да залита към модернистична визия и тълкувание, които според мен само биха изкривили самата пиеса. Под пасторалната картина в „Месец на село” всъщност се крият любовни трепети и бурни страсти, които са обладали всички герои. И тук е силата на всички артисти, участващи в спектакъла, които успяват да се вживеят достатъчно силно в образите, така че да пленят публиката и да й предадат без грам фалш емоциите, които са ги обладали.

 

Истинската любов не познава неискреност и лицемерие, така и актьорите от „Месец на село” съумяват да изградят на сцената реалистични образи на руските дворяни. Тук бих искала специално да отбележа превъплъщението на Даниела Викторова като Наталия Петровна, която почти през цялото време е на сцената. Тя успява в рамките на секунди да смени различни емоции, поведения и състояния, така че да не издаде на останалите любовното чувство, което я е обзело.

 

 

„Сън”, режисьор Стоян Радев Ге. К.

 

„Сън” по пиесата на Магда Борисова и под режисурата на Стоян Радев Ге. К. е истинска феерия за очите и душата. Това е една магическа мъдра приказка, която докосва малки и големи. И всеки зрител, независимо от възрастта пречупва този красив разказ за доброто през призмата на своя жизнен опит и възприятия на света. Малките зрители се радват на добрите феи и вълшебници и мечтаят да попаднат в този приказен свят. Възрастните пък се пренасят с умиление в детството си и се усмихват на това, което е било и вече безвъзвратно е отминало. И понеже все пак пиесата е ориентирана повече към детската публика, понякога има опасност актьорите да изпаднат в лека инфантилност и дори фалш, за да приковат вниманието на малките зрители.

 

В спектакъла „Сън”, където участва голяма част от трупата на Варненския театър подобна грешка умело е избегната, от което спектакълът само печели. А и привлича към това магическо царство на сцената по-възрастните зрители. Надявам се повече деца, а и възрастни да се докоснат до „Сън”, защото спектакълът възпитава на доброта, а и в постановката липсва грубостта и агресията, която се лее от детските филми по телевизията. Поздравления за всички, които са реализирали тази прекрасна постановка.

 

 

 

 

 

ЛЮДМИЛА ДИМОВА,www.kultura.bg

 

Гледах „Хенри IV” на Лилия Абаджиева - за мен беше адекватен и интересен режисьорски прочит на Пирандело, изключителна сценография, която в определени моменти обсебваше изцяло вниманието ми. Не мога да преценя доколко Стоян Радевуспява да изяви това, което цели този прочит - доколко свободни се чувстват актьорите в тази среда, визуална и материална. За мен беше удоволствие.

"Сън" е по текст на Магда Борисова - авторка, която досега не познавам. Определено интересна, дано има и други детски представления по нейни текстове. Темата за сънищата, предизвикателствата, феите - по моите наблюдения, ангажира изцяло възприятията на децата наоколо. Моята дъщеряМария не мръдна, гледаше концентрирано, но понеже вече има опит с представления за възрастни, накрая държеше да ми сподели, че иска да гледа ШекспирJ Истината е, че след "Влюбеният Шекспир" на Варненския театър е трудно да й угодиш с детски представления.

Сега не успях да видя „Комичната илюзия“ по Корней на Васил Дуев, но лятното представление в Римските терми определено беше преживяване за мен и за Мария. Тя беше абсолютно омагьосана, едва я сдържах да не влезе в полето на игра на актьорите. Освен това доста добре преразказа основните сюжетни линии след представлението. А пък за фойерверките - да не говорим... Стоян Радев е нейният герой - лицето, което разпознава във варненските представления, а и във филми като "Лили рибката" например.

 

Анкета на Виолета Тончева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ, Радио Алма матер

С последното си турне по софийските сцени {12-16 февруари 2018} Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ затвърди убеждението ми, че и през изминалата творческа година трупата на черноморската ни столица не е отстъпила от реномето си на театрален център, в който се раждат едни от най-интересните, провокативни и интерактивни спектакли в България.

Прави впечатление изключително широкия жанров диапазон на представленията и това, че както винаги, приоритет се дава на сериозната драматургия без да се прави компромис с естетическите и художествени вкусове, в чийто най-висок регистър са търсенията на варненци.

Изборът на заглавията обхваща три знакови епохи от театралната класика – класицизмът, в лицето на Пиер Корней, руският „златен век“, чрез Иван Сергеевич Тургенев и модерността чрез Луиджи Пирандело. Към тях се прибавят и две от най-интересните имена в съвременната българска драматургия – Магда Борисова и Здрава Каменова.

Едни от знаковите режисьори за две различни театрални поколения – Лилия Абаджиева и Стилиян Петров доказаха за пореден път, че работят сериозно и най-важното, продуктивно с актьорите от варненската трупа. След „Фауст“, Абаджиева прекарва през оригиналния си стил и предпочитания от нея театър и пиесата на Пирандело „Хенри IV“, а след „Канкун“ и „Опасни връзки“, Стилиян Петров не изневерява на разпознаваемия за него почерк и в драматизацията по „Месец на село“. Като цяло, обаче, и двамата не успяват да надскочат постиженията си от дебютните си спектакли на варненска сцена.

За мен откритията на миналия сезон са „Комичната илюзия“ на Васил Дуев и „Сън“ на Стоян Радев. Имах възможността да гледам спектакъла на Васил Дуев през лятото на 2017-а на импровизираната сцена на Римските терми и още тогава ми направи силно впечатление оригиналният му прочит – ефекта „театър в театъра“, респектиращият начин, по който актьорите се справят с класицистичния стих и майсторското обиграване на няколко зали от едно такова нетрадиционно за театър пространство. По-късно, вече на театрална сцена, спектакълът ме впечатли и с находчивата сценография на Даниела Николчова.

За първи път гледам спектакъл по текст на Магда Борисова, която си остава откритие на Варненския театър. „Сън“ е едно от най-красивите детски представления, реализирани на българска сцена през последните няколко години, а Магда Борисова заслужава да бъде лауреат на всеки от конкурсите за детска драматургия, доколкото ги има у нас. Истински съм впечатлен от въображението на варненските актьори и на техния ръководител Стоян Радев.

Самият той, както и Веселина Михалкова, Пламен Димитров и Даниела Викторова доказаха, че продължават заслужено да бъдат водещите имена във варненската трупа. Но не по-малко важно е нещо друго - в лицето на Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Ненчо Костов и Валери Вълчев театърът във Варна разполага с едни от най-талантливите млади актьори в България. Именно в тях е надеждата ми за едно достойно бъдеще на това прекрасно изкуство.

 

 

 

TOP