95 години Варненски драматичен театър (1921-2016)

През март 5 спектакъла за 24 лв

Театралната колекция НОМИНАЦИИ И НАГРАДИ събира в себе си пет спектакъла от мартенската програма на театъра. В нея са включени онези спектакли от афиша на трупата, които са подплатени с награди и внимание от страна на специализираната критика.

Прочетете още +

ПАМЕТТА НА ВОДАТА

от Шийла Стивънсън >> Номинация АСКЕЕР 2013 за поддържаща роля на Даниела Викторова (Тереза), Награда "Варна" 2013 за екипа на спектакъла >>> В психологически уплътнената до краен предел пиеса смъртта на майката събира, но и разделя трите сестри, конфронтирайки ги със спомените, една с друга, с мъжете до тях и в крайна сметка със самите себе си...

Прочетете още +

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ

от Бертолд Брехт >> Номинация ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев >>> Възможно ли е да си добър и да живееш добре... Каква е цената... Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър, не означава да си добродушен, а да вършиш добро – най-трудното за човека. Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие...

Прочетете още +

ОПАСНИ ВРЪЗКИ

от Кристофър Хамптън >> Двамата аристократи Валмон и Мертьой заплитат опасни интриги в театралната адаптация на режисьора Стилиян Петров, който кара зрителя да преосмисли понятия като любов, опасност, игра. „Опасни връзки” са игра-война, война-игра, в която любовта е копнеж по онова, което ни ранява, еротичен стремеж по дълбокото ни влечение към война - страст за атака...

Прочетете още +

КАНКУН

от Жорди Галсеран >> ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева, АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова, НАГРАДА ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей), НАГРАДА ВАРНА 2014 за екипа на спектакъла>>> „Ефектът на Канкун е близък до ефекта след упойка – ярки цветове, относителност на образите, неустойчивост на кой си, множествена личност или липса на идентитет, множествена реалност...

Прочетете още +

СВЕКЪРА

от Антон Страшимиров >> Награда Варна 2015 за екипа>>> Очарователна и актуална, комедията "Свекърва" e класическа творба в българската драматургия. Пиесата се занимава с типичния балкански (и не само!) сюжет за авторитарната свекърва, която не приема снахата и продължава да управлява съдбата на сина си. Свеж и динамичен, спектакълът очарова с усмивката и с актуалността си :) В анкета „Свекърва” е определена за любимия спектакъл на варненската публика.

Първото предложение, „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, на 14 март, режисьор Стоян Радев Ге.К. е удостоено с Награда ВАРНА 2013 за екипа, a Даниела Викторова има номинация АСКЕЕР за ролята на Тереза.

Спектакълът „Кавказкият тебеширен кръг” на 15 март е номиниран за най-голямата награда на Съюза на артистите в България ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев.

Зрителите имат възможност да видят на 16 и 24 март „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров, също номиниран с ИКАР 2016 за авторска музика на Петя Диманова.

На 18 март ще бъде представен „Канкун” от Жорди Галсеран, спектакълът  на Стилиян Петров, който събра най-много отличия от последните години -  ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева; АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова; две награди ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей) и за екипа.

Колекцията завършва на 29 март класическата комедия „Свекърва” от Антон Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., отличена с Награда ВАРНА 2015 за екипа и излъчена в зрителска анкета за любим спектакъл на варненци през миналата година.

Общата стойност на петте спектакъла е 24 лева.

В края на месеца вероятно някои от представените спектакли ще попаднат сред наградените или ще бъдат причислени към номинациите за другата голяма театрална награда АСКЕЕР. При всички случаи предложението си струва, защото е подплатено с оценката на авторитетни специалисти, както и с добрия прием, който спектаклите намират сред публиката не само във Варна, а и в столицата и други градове у нас.

Промоционалното предложение съпътства още един специален подарък - зрителите, закупили билети, ще получат програми от спектаклите, с автографи на участващите в тях актьори. 

Каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00;

Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com;

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Петър Денчев

преди премиерата на 25 и 27 февруари 2016 г. в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” на „Едноокият цар” от Марк Креует

Превод Нева Мичева, художник Теодора Лазарова, композитор Христо Намлиев, мултимедия Елена Шопова, фотография Тони Перец

Действащи лица и изпълнители: Полицаят Давид - Симеон Лютаков; Лидия, негова съпруга - Милена Кънева; Сандра - Биляна Стоева; Игназий - Пламен Димитров; Политикът – Николай Божков

Поздравления за първата Ви постановка в родния град, при това в 95-ия юбилеен сезон на Варненския драматичен театър. Защо избрахте „Едноокият цар”?

Защото пиесата е написана много умно, а аз съм възпитан да мисля, че пиесата трябва да е по-умна от мен. Тя умело играе с различни политически и социални реалности и открива твърде интересни перспективи пред личните фабули на персонажите. Освен това отговаря на едно силно условие - да бъде много актуална по отношение на политическата и социална проблематика. Става дума за Западна Европа, колкото и условно да става това понятие, у нас няма изострена чувствителност към социалния и политически живот, тук нивото е различно.

Пиесата дава гласност на това как социалните и политически убеждения проникват в интимния семеен живот на героите, а двама от тях в крайна сметка се оказват не толкова праволинейни в своите убеждения, колкото си мислят и са разобличени като политически позьори. Това е много важен и съществен момент, защото ако едно убеждение не е интегрирано на лично ниво, то остава на нивото на абстрактните намерения.

Откъде идват различията с България?

В българското общество няма ясно изразени класи и социални слоеве,  поради което политическите убеждения и социалните намерения са резултат на семейна среда, възпитание, дори на недостиг на информация и нещата остават размити и непоследователни.

Въпрос на гражданска култура...

Да, но тя не може да съществува без гражданственост, без наличието на активен граждански живот. Българското общество, без да искам да обиждам някого, е някак все още феодално и селско-класово, така че ако се появят някакви социално-политически възгласи за справедливост и истина, те са по-скоро народняшки. На Балканите има по-люти народи от нас и ние не сме пример за подражание за никого наоколо през последните години.

Пиесата впечатлява с още много други качества, като липсата на какъвто и да е театрален патос. Тя разобличава театралността като такава и разчита на живото отношение на перонажите/актьорите към случващото се. То трябва да бъде техният истински център и в тази посока насочваме нашите усилия. Допада ми фантасмагоричното отлепване от тази специална тема и то най вече, защото авторът кара героите да се огъват под натиска да проветрят своите разбирания, за да постигнат личните си цели.

16 февруари, Основна сцена, 19.00

На 16 февруари, 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи една от наи-успешните си нови постановки – прелестната притча на Маргарита Младенова „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличена с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе. 

След февруарския гастрол в столицата, проф. дин Камелия Николова оценява „Кавказкият тебеширен кръг” на ДТ „Стоян Бъчваров” като „безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон”.

Театралният критик Анелия Янева пише по същия повод: „По "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова може да се преподава и изучава Брехт – нещо необходимо за общата ни театрална култура, не само на студентите в НАТФИЗ и другите институти, където се преподава театър. Брехт изведнъж става нужен на времето ни, защото днес сякаш се срамуваме да говорим простичко за морал, за доброта, за човещина; сякаш това вече ни се вижда не твърде софистицирано, за да бъде качено на сцена. Сякаш времето на притчите с поука е отминало. Маргарита Младенова и актьорите на ДТ “Стоян Бъчваров”- Варна убедително го опровергават”.

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22897&sid=64

Отзиви за гастрола на Варненския драматичен театър с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” в София

СЪБИТИЕТО

В София Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи през февруари 2016, годината на неговия 95-ти юбилеен сезон, две от най-новите си постановки. На 1 февруари на сцената на Народния театър зрителите видяха „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличен с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе.  

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

На 3 февруари в Младежкия театър варненските драматични актьори играха „Доходно място” от Александър Островски, режисьор Крис Шарков, авторска музика Георги Георгиев (Остава, Нomeovox, сценография Радостина Тодорова, костюми Даниела Николчова, хореография Татяна Соколова, фотография Тони Перец. Действащи лица и изпълнители: Василий Николаич Жадов – Адриан Филипов; Полина – Цветина Петрова; Аким Акимич Юсов – Стоян Радев; Фелисита Герасимовна Кукушкина – Веселина Михалкова; Анисим Панфилич Белогубов – Николай Кенаров; Юлия – Ина Добрева; Аристарх Владимирич Вишневски – Пламен Димитров; Ана Павловна Вишневска – Петя Янкова; Микин – Свилен Стоянов; Досужев – Стефан Додуров; Варвара – Гергана Арнаудова; Григорий – Валери Вълчев.

АНКЕТАТА

Проф. дин Камелия Николова, театровед

„Кавказкият тебеширен кръг” на Маргарита Младенова безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон, а „Доходно място” на Крис Шарков добавя още нови щрихи към профила му на един от най-последователните и интересни режисьори у нас днес.

Проф. д-р Миглена Николчина, литературовед

„Кавказкият тебеширен кръг” е завладяващ спектакъл, изигран сърцато, с младежка енергия, неспадащо настроение и съвършена екипност. Дни по-късно не престава да звучи в мене…

Мариана Първанова, театрален наблюдател

Сериозни заявки за награди направи Варненският театър „Стоян Бъчваров”, който гостува в София в навечерието на честването на своя 95-ти творчески сезон. Онова, което обединява „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” е, че и двамата режисьори сякаш са се стремили да изберат доста изобличителни за силните на деня заглавия, като този ефект се подсилва с модернизирания подход към постановката.

Проф. Маргарита Младенова е поставила „Кавказкият тебеширен кръг” в типичен брехтовски ключ (с прочутия ефект на отчуждението на епическия театър) и с почерка на „Сфумато” – актьорите играят с пълна сила, сценографията е изчистено-стилизирана, така че епохата, мястото и предметите са доста условни и универсални. Всичко е подчинено на тази стилизирана естетика с прекрасни хрумвания – предметите бързо променят първоначалното си предназначение, като например шарените юргани, които отначало са стени на двореца, после влизат в ролята на кожени палта и т.н. (сценограф Ивайло Николов, костюми - Ива Гикова).

Актьорите сменят по няколко роли. Всичко е като по учебник, дело на зрял майстор. Вероятно в началото на 90-те „Кавказкият тебеширен кръг” щеше да бъде поставен като весело карнавално представление, стил комедия дел арте.

Сюжетът го позволява, защото носи в себе си духа на екзотичния Кавказ, на древни притчи с неочаквани обрати, има ярки гротескови образи, герои, носещи в себе си простоватата народна мъдрост и ценности. Трябваше обаче да преживеем обезценяването на лева, да видим празните магазини и купонната система, да бъдем лъгани многократно от политиците, които предпочитат да се ометат от страната с куфари, натъпкани с банкноти и кожени палта, вместо да си вземат бебето от къщи (в пиесата на Брехт това е Михайло, символ на най-свидното у народа), трябваше през страната ни да премине поток от бежанци първо в посока от Сърбия, а сега и от Сирия, за да имаме такова представление на „Кавказкият тебеширен кръг” като това на проф. Маргарита Младенова.

Нещо като трагедия през тъжната усмивка на комедията. Подобно сложно представление не може да бъде направено без подходящи актьори, а Варненският театър притежава такива.

"Oпасни връзки" на 17 февруари и "Глупаци" на 18 февруари

Какво по-романтично от това в месеца на влюбените да почувстваш и съпреживееш, заедно със своята, и любовта на другите :)

"Опасни връзки" от Кристофър Хамптън	"Глупаци" от Нийл Саймън

Коварната и покваряваща любов в "Опасни връзки" от Кристофър Хамптън - изящния спектакъл на режисьора Стилиян Петров с музиката на Петя Диманова, номинирана за ИКАР 2016. С Веселина Михалкова и Стоян Радев - маркизата и виконта, които владеят любовните интриги до съвършенство, с Гергана Плетньова, Стефан Додуров, Екатерина Георгиева, Юлияна Чернева, Гергана Арнаудова, Адриан Филипов и др - 17.02, Основна сцена, 19.00

Странната любовна магия, която тегне над селцето Тюленчиков, в което всички са глупави и никой не знае какво означава да си влюбен. Но също като в най-красивите приказки, идва романтичният герой, младият учител Леон - Стефан Додуров, който се влюбва в своята ученичка София - Ина Добрева, тя в него също и така настъпва разомагьосването. Великолепна комедия на Нийл Саймън в режисьорския стил на Георги Михалков - 18.02.Сцена Филиал, 19.00

ТМПЦ - ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "СТОЯН БЪЧВАРОВ"

95-ти творчески сезон

Работно време билетна каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00;
Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com; www.dramavarna.com

В своя юбилеен 95-ти творчески сезон, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” покани своя съгражданин Петър Денчев да направи режисьорски прочит на комедията „Едноокият цар” от Марк Креует.

Това е първата изява на варненска сцена на младия творец, известен както с постановките си на различни български сцени, така и с белетристичните си произведения. Преводът на пиесата направи Нева Мичева.

„Едноокият цар” от Марк Креует е политическа сатира, която прелива в черна комедия - каталонският отговор на световната политическа криза. Улегналото всекидневие на полицая Давид изведнъж придобива неочакван обрат, когато той разпознава в един от семейните гости своя жертва – останалия с едно око след улучилия го гумен куршум по време на протестна демонстрация, Игназий.

Оттук започва разтърсващата история, която изисква от героите да осъзнаят по нов начин своята социална роля в сложния свят на политическа демагогия, кризи от всякакъв характер и непрекъснати конфронтации. Без да е откровен политически театър, пиесата се занимава със съвременното живеене по пътя към истината, с крехкостта на човешките убеждения и начините, чрез които политиката нанася поражения върху интимния свят и идентичността на човека в XXI век.

В постановъчния екип са ангажирани художничата Теодора Лазарова, композиторът Христо Намлиев и Елена Шопова, автор на мултимедията. В ролята на полицая Давид ще видим актьора Симеон Лютаков, който през последните години създаде запомнящи се фотографски визии за спектаклите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Образа на неговата съпруга Лидия ще пресъздаде Милена Кънева, Биляна Стоева е Сандра, Пламен Димитров – Игназий, Николай Божков – Политикът.

Премиерата предстои на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал

Петър Денчев

Петър Денчев се изявява като театрален режисьор и писател. Роден на 8 август 1986 г. във Варна, той завършва IV езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ в родния си град и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф.Здравко Митков (2010). Има реализирани спектакли в театрите на Пазарджик, Стара Загора, Ямбол, Русе, Сатиричен театър "А. Константинов" София, Народен театър "Иван Вазов" София, Младежки театър "Н. Бинев" София, Фабрика 126 София. Премиерата на най-новия му проект „Едноокият цар” от Марк Креует на сцената на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” предстои на 25 и 27 февруари 2016 г.

В режисьорската му биография присъстват: "Дванайсета нощ" от Уилям Шекспир (Драматичен театър "Сава Огнянов" Русе, 2015); "Убийство в експреса" от Габор Гьоргей (Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" София, 2015); "Различният" по Алексей Слаповски (Драматичен театър "Невена Коканова" Ямбол, 2014); "Мизантроп“ от Молиер ( Сдружение „КЛАС“ / Фабрика 126 / Altronics light & suspacious, София, 2014); „Бурунданга“ от Жорди Галсеран (Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" София, 2014); "Ромео и Жулиета" по Уилям Шекспир (Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора, 2013); „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (Народен театър "Иван Вазов" София, 2013); „Медея“ по Еврипид, Жан Ануи, Теодор Драйер и Йосиф Бродски (Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе, 2012); „Карнавал“ от Жорди Галсеран (Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора, 2012); "Жената от миналото" по Роланд Шимелпфениг (Драматично-куклен театър "Константин Величков" Пазарджик, 2011); "Слугините" от Жан Жьоне (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" София, 2010) и др.

Петър Денчев е автор на романа „Тихото слънце", ИК „Жанет 45“, 2012, сборника с разкази „Истории в минало време", ИК „Жанет 45“, 2011; романа „Тъй, както мъж целува жена, която обича“, изд. фонд. „Развитие XXI“, 2007. Има номинации и награди от различни литературни конкурси.

Прочетете повече за "Едноокият цар":

Протестът като грешка на системата или на индивида

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков играе полицая Давид в „Едноокият цар”

Маргарита Младенова изправя на крака софийската публика

Сабина Василева, снимка: Росен Донев

Възможно ли е да си добър и да живееш добре, пита се в пиесата.
"Кавказкият тебеширен кръг": Варненски драматичен театър. Участват: Стоян Радев, Гергана Плетньова и други. Коя е мерната единица за човешка доброта, пита се в най-новата постановка на Маргарита Младенова "Кавказкият тебеширен кръг" от Бертолт Брехт. Спектакълът, част от репертоара на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, гостува преди дни на сцената на "Иван Вазов", а поради огромния интерес е планирана още една дата в рамките на "Софийски театрален салон": 22 март в Театър "София".

През разказа за бедната девойка Груша, която се нагърбва с грижите за едно изоставено дете, пиесата поставя дилемата за разликата между това човек да е добродушен по природа и между реалното правене на добро.

Войни, вътрешни междуособици и преврати представляват историческия фон, на който се разгръща действието и за който с неумолима образност героят разказвач се произнася: "Пладне не беше време за ядене, пладне беше време за смърт". Но и онова, което настъпва подир него, не донася на хората повече благоденствие: "Войната свърши, пазете се от мира". Вълни от бежанци търсят подслон, гледани изпод вежди от властта.

Корупция и задкулисни игри пронизват съдебната система. Картина, която на зрителя, условно "заземен" на територията на Грузия, поразително напомня съвременната действителност. Необходимо ли е злото на света, се пита той, следвайки Груша из планинската пустош, където момичето е в постоянна борба за собствения си живот и този на невръстния губернаторски наследник.

Тук открива Маргарита Младенова ключа към текста на Брехт - да покаже как редом до избуяващото зло като един доблестен войник крачи доброто; как алчността и цинизмът мъчат, но не могат да отнемат живителните сокове на заразителната човечност. Със заклинателна сила отеква във финала откроилата се като лайтмотив на пиесата идея: "Нека всяко нещо да принадлежи на този, комуто приляга".

Спектакълът, номиниран с "Икар 2016" за режисура, респектира с висока художествена издържаност, премереност и прецизност на всички равнища. С пестеливост се отличава и сценографията на Ивайло Николов, представляваща многофункционално дървено скеле, покрито с пъстроцветни юргани. Отново юрганът, който като спално бельо загатва идеята за излагането на показ на потайната интимна същност на човека, присъства като основен компонент и в костюмите, дело на Ива Гикова.

Аплодисментите са и за ансамбловата игра на дванайсетте актьори от варненската трупа, всеки от които - с изключение на Гергана Плетньова в образа на Груша - се преобразява в повече от един персонаж: Георги Богданов, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Биляна Стоева и други. За яркото си превъплъщение в съдията Аркадий Чхеизде, който макар и сребролюбец, има сетива за правдата, Стоян Радев ще се бори за наградата "Икар" за водеща мъжка роля.

в."Сега", http://www.segabg.com/article.php?id=789762

Прочетете повече за турнето на ДТ "Стоян Бъчваров" в София:

“Доходно място” на Варненския театър гостува в София

Гергана Плетньова и Стоян Радев обраха овациите с "Кавказкият тебеширен кръг"

Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" на Островски

- първия спектакъл в София от турнето на Варненския театър

София, 2 февруари /Пенка Момчилова, БТА/

Гергана Плетньова /Груша/ и Стоян Радев /Аздак/ обраха овациите с "Кавказкият тебеширен кръг" от Бертолт Брехт на Маргарита Младенова - с представлението снощи в препълнената зала на Народния театър "Иван Вазов" започна турнето на Варненския театър. Звездата на морската трупа и именитата режисьорка имат номинации за "Икар - 2016". Отличие заслужава и младата актриса, показаха с аплодисментите си зрителите.

Маргарита Младенова "разказва" наивистична приказка за Доброто и Злото, в която се преплитат фолклорен епос, любовна драма, хумор, сатира, ирония, гротеска, философски и психологически прозрения за човека и за обществото, вечни истини, валидни от древността до съвремието като "тези, които не споделят щастието на богатите, често споделят нещастието им", "онези, които не можеха да си вържат гащите, управляват империи, а които не можеха да броят до четири, изяждат по осем блюда" и т.н. Често приказката звучи и като политически памфлет от днешен вестник у нас - с изобличения на съдебната система за корупция и липса на компетентност и справедливост. Все пак бившият селски писар пияница Аздак /Стоян Радев/, издигнал се до градски съдия в смутното следвоенно време, раздава справедливи присъди - почти, независимо че демонстративно протяга ръка и към ищците, и към обвиняемите с репликата: "Аз вземам!". Независим от Системата, той решава делата по съвест, а дебелия сборник от закони използва като възглавница за стола си.

Изобретателната сценография на Ивайло Николов превръща въртящата се дървена конструкция в средата на сцената в замък, къща, съдебна палата, каруца, планинско възвишение, паянтово мостче, река /с допълнение от синьо и зелено одеяло/ и т.н. Костюмите са на Ива Гикова, музиката - на Асен Аврамов.

Стоян Радев е също и разказвач - певецът Аркадий Чхеидзе, и Стар селянин. Повечето от актьорите играят по няколко роли. Георги Богданов е заминаващият на война годеник на Груша - Симон Хахава, Биляна Стоева - господарката й Натела Абашвили, която, загрижена какви тоалети да вземе при заминаването заради настъпващите войски, зарязва бебето си. Груша не може да остави безпомощния Михайло /Алекс Маринков, Николай Маринков/ и митарства с него през цялата приказка. Когато детето е вече на две години, "истинската майка" предявява претенции в съда. . .

В актьорския екип са и Николай Кенаров, Даниела Викторова, Ина Добрева, Антонио Угрински, Пламен Димитров, Валери Вълчев. /РУМ/

VINF 09:41:01 02-02-2016
RM0940VI.004 театър - гастрол - "Кавказкият тебеширен кръг"

Прочетете повече за турнето на ДТ "Стоян Бъчваров" в София:

“Доходно място” на Варненския театър гостува в София

Злото повикало, доброто се обадило

Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" на Островски

София, 4 февруари /Пенка Момчилова, БТА/

Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" - най-социалната според режисьора пиеса на Александър Островски. Валидните за всяко време и всяка система истини звучат ненатрапливо и недидактично в представлението на Варненския театър /включено в гостуването на трупата в София/ - в хапливо-ироничната, хедонистична и конформистка атмосфера на нашето съвремие.

Костюмите /на Даниела Николчова/, сценографията /на Радостина Тодорова/ и музиката /на Георги Георгиев - "Остава", "Homeovox"/ "поставят действието" в наши дни. Задната стена на сцената е градски пейзаж - изглед към мегаполис. Мъжете, някои с вид на юпита, работят в съвременен офис. С известно ретрозвучене са някои тоалети на дамите. Към средата на миналия век връща зрителя и стар розов автомобил, разположен в центъра на сцената. Той често е и "място на действието", или се върти - като на търговско изложение, и така напомня, че "всичко е за продан".

Както във всяка епоха и във всяка общност, "мъдрите са смятани за луди". Идеалистът Василий Жадов /Адриан Филипов/ е обект на присмех и подигравки от колегите си и бъдещата си тъща Фелисита Кукушкина /Веселина Михалкова/, още повече че не се възползва от благоприятното си роднинство - племенник е на шефа на фирмата Аристарх Вишневски /Пламен Димитров/. Жадов обаче все още вярва в човека, както сам заявява, и мисли, че може да промени обществото, да го освободи от корупцията и другите пороци. Най-малкото е длъжен да опита, защото, който не се противопоставя на злото, става съучастник.

Неговият антипод Анисим Белогубов /Николай Кенаров/ е олицетворение на амбицията за успех, за кариера на всяка цена. В него Фелисита Кукушкина вижда човек, който се е запътил към властта. Затова е най-подходящ за съпруг на дъщеря й Юлия /Ина Добрева/. За разлика от Жадов, любимия на другата й дъщеря - Полина /Цветина Петрова/. Убедена е, че той е безперспективен, защото не уважава властта - както го характеризира Аким Юсов /Стоян Радев/ - старши служител във фирмата, философски настроен конформист, намерил опора в житейския си опит и мъдрост и в религията.

Кликнете, за да видите видео трейлъри на спектаклите от февруарския ни афиш -
"Доходно място", "Кавказкият тебеширен кръг", "Глупаци", "Паметта на водата", "Вуйчо Ваньо":

Чуйте интервюто на:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100651966/varnenskiat-teatar-tragva-na-turne-ot-1-fevruari

Композиторът Асен Аврамов за музиката в най-новата постановка на Варненския драматичен театър

Какво има във въображението на един композитор, когато мисли за Брехт и за „Кавказкият тебеширен кръг”?

Не само за „Кавказкият тебеширен кръг”, а въобще в работата на всеки артист въображението е един от най-силните далекогледи. То върши своята работа подобно на тези астрономически уреди за проникване в тъмния космос, за откриване на нови планети и звезди. Валидно е за всяко нещо, не само за музиката.

За мен при правенето на Брехт най-същественото е по какъв начин ще се подреди конструкцията от мелодически, ритмически, метро-ритмически, темброви или логически елементи и тематични центрове. Конструкция, която хем да е умна, хем да се захрани със страстта на търсенето кое е правилно и кое не. В този смисъл намирам конструирането на този „апарат” за по-целенасочен и важен от само игровото въображение.

Основната музикална концепция, която заложихте...

Искаше ми се да прокарам много ясна черно-бяла, графична музикална линия, в която ярко, но за кратко да пробиват като че ли по-цветни и по-емоционални моменти. Търсих съзнателно музикалния израз на това противопоставяне. Човешките чувства, харесвания или нехаресвания като че ли са много къси фрагменти в един живот и по време на война, както в „Кавказкият тебеширен кръг”, малките мигове на хармония, на  споделеност, на любов, са силно компресирани, но пък много интензивни.

Главната героиня Груша изпълнява няколко песни, предимно насочени към нейния любим или към детето, за което тя поема да се грижи. Би трябвало това да са емоционални, нежни песни.  Всъщност, обаче това са доста настойчиви и „умни” ритмически речитативи. А любовният музикален фрагмент (мелодическият мотив, втората контрастна тема) е съвсем кратък - не повече от 4 такта, всичко останало е подчинено на една хладнокръвна конструктивност, която движи цялата песен. Постарах се този мелодически мотив фа звучи красиво, емоционално, нежно и съкровено.

Постановките на Маргарита Младенова винаги се отличават с хомогенност на всички театрални компоненти, вкл. музиката...

Да. Музиката е много активна тук и се съотнася към целия спектакъл. Ако приемем, че той е силно ритмизиран (през такива графични, черно-бели интрументи, каквито са ударните или ниските струнни инструменти, ритмическото perpetuum mobile на банджото или „писъците” на дървените духови) мелодичните, музикални моменти, носители на лиричното или пък на философското откровение, са много малко. Може би не повече от 10-15 %  от цялата партитура. Те са съвсем кратки, защото това е историята, който исках да разкажа с музиката. Мисля, че целият екип, всички ние разказваме тази история. Една наивистична приказка за това как машината на съдбата поставя  хората пред безмилостни избори . Най-вече пред основния  избор на коя страна стоиш - на страната на Доброто или на страната на Злото. И как не можеш да имаш само мнение или чувства, а трябва да „влезеш” в тази приказка, да се ангажираш, да започнеш да действаш.

 
Виолета Тончева