Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Млади талантливи, красиви – Христина Джурова, Александър Евгениев и Станислав Кондов, как се чувствате в света на Лорка?

Христина Джурова: Режисьорът Стоян Радев ни въведе в магичния свят на Лорка, в който изпитваме всички възможни емоции на света. Много се надяваме това да усети и публиката.

Александър Евгениев: Стоян Радев ми предложи да попадна в света на Лорка и аз веднага приех. Как се чувствам ли? През душата и тялото ми минават крайни емоции.

Станислав Кондов: В света на Лорка се чувствам много магично, приказно, поетично. „Кървава сватба“ е прекрасен текст, който носи много любов, смях, сълзи, цялата палитра от емоции.

Как разбрахте своите герои, те ли

ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВА – сценограф и костюмограф на „Кървава сватба“ от Лорка, режисьор Стоян Радев Ге.К., хореограф Татяна Соколова, композитор Калин Николов. Премиера – 18, 19 януари 2022, 19.00, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Имаш много успешни театрални проекти със Стоян Радев, заедно сте сега и в „Кървава сватба“. Как подходи към сценографията на това емблематично заглавие на Лорка? 

Моята сценография е по-скоро визуален контекст, който изпраща послание за време, спряло някъде в нищото. От друга страна, осветлението, което променя хода на действието, сякаш отброява часовете до предусещания фатален край.

След много разговори и размишления, с режисьора Стоян Радев стигнахме до извода, че не ни е необходим декор, а по-скоро липса на такъв. Затова сцената е почти гола, с малко реквизит и едно огнено небе, което се променя в различни нюанси. Цялото представление минава през това небе и сменящите се фази в него.

Учредяване на Инициативен комитет за 75-годишния юбилей на Варненската опера

14 януари 2022, 11.00, Пресклуб БТА – Варна

На 14 януари 2022 г. от 11.00 часа в Пресклуба на БТА – Варна, ул. „Плиска“ 13, ще бъде подписан Договор за партньорство между БТА и Театрално-музикален продуцентски център Варна – ДТ „Стоян Бъчваров“ & Държавна опера Варна.

РЕЖИСЬОРЪТ СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Федерико Гарсия Лорка, свързан с първата му успешна постановка „Домът на Бернарда Алба“ и предстоящата на 18, 19 януари 2022 премиера на „Кървава сватба“, за поетиката на Лорка и встрастеността на неговите герои в живота и смъртта, както и за младите варненски актьори и тяхната встрастеност в театъра

Като говорим за Лорка, не може да не се върнем към „Домът на Бернарда Алба“, твоята постановка от 2005 г., с която ти всъщност се заяви като режисьор. Тогава Анастасия Лютова получи „Икар“ за дебют, а осемте актриси бяха номинирани за „Аскеер“ за главна женска роля. Трябва да си пристрастен към Лорка, особено след като 16 години по-късно посягаш за втори път към творчеството му.

„Домът на Бернарда Алба“ беше първата ми сериозна драматургия, преди това имах само две детски представления. Да, признанието ме зарадва, тогава то беше прецедент. Харесвам Лорка. Харесвам го не само заради драматургията, а и заради поезията му и цялостното му присъствие в испанската и световната култура, изобщо заради самия него.

„Кървава песен“ е първата творба от неговата известна трилогия, която завършва с „Домът на Бернарда Алба“.

Да, това е неговата т. нар. селска трилогия, която започва с „Кървава сватба“, продължава с „Йерма“ и завършва с „Домът на Бернарда Алба“. Историите в нея се развиват в андалуски села. Андалусия е родният край на Лорка, който той много е обичал и към който цял живот се е чувствал принадлежен. Както „Кървава сватба“, така и „Домът на Бернарда Алба, са инспирирани от действителни случаи. За историята, която лежи в основата на „Кървава сватба“, Лорка разбира от публикация във вестник, може би някаква криминална хроника, и тя го вдъхновява да създаде пиесата.

 
Уважаеми зрители,
 
Поради заболяване на актьор (не от КОВИД), се отменят спектаклите "100!", предвиден за 27.11.21, 19:00 и "Само за жени", предвиден за 04.12.21, 19:00. Закупените билети могат да бъдат върнати на касата или презаверени за друг спектакъл от афиша на Театрално-музикален продуцентски център - Варна.
 
Спектакълът "Само за жени" на ДТ "Стоян Бъчваров", предвиден за 4 декември 2021, ще се играе на 25 януари 2022 г.
 
Поднасяме своите извинения за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!
 
Бъдете здрави!

За пореден път Драматичен театър "Стоян Бъчваров" участва в Нощта на театрите, която всеки ноември обединява стремежа на артистите от различни страни да представят пред публиката най-доброто от своя репертоар. Три са спектаклите, на които театърът кани своята публика през тази година. Началото поставя на 20 ноември, 16.00, Концертно студио БНР - Радио Варна "Инстинктът" от Анри Кистмекер - театър на маса, в който режисьорът Стоян Радев Ге.К. възражда с най-младите актьори на театъра най-старата пиеса от неговата 100-годишна история. Главните роли в „Инстинктът“ изпълняват: Миглена Везирова, завършила НАТФИЗ в първия клас на доц. Пенко Господинов – дебют като Сесил Берну, в компанията на двамата „доктори“ - Велизар Емануилов от класа на проф. Атанас Атанасов в ролята на Доктор Жан Берну и Недялко Стефанов от класа на проф. Пламен Марков като неговия брат - Доктор Андре Берну. Пиесата, която варненци са гледали през 1921 г. под режисурата на Стоян Бъчваров, сега Стоян Радев Ге.К. интерпретира като комедиен трилър с идеята четенето на маса да прерасте догодина в постановка.

На 20 ноември, 19.00, Основна сцена следва  хитът на сезона "Амадеус" от Питър Шафър, постановка на Стайко Мурджев. В търсене на светлата и тъмната страна на таланта режисьорът противопоставя двама доказали се актьори - носителя на награда „Аскеер“ за изгряваща звезда Ненчо Костов – Моцарт и носителя на „Икар“ за водеща мъжка роля Стоян Радев – Салиери. Открояват се също Христина Джурова, Александра Майдавска, Симеон Лютаков, Свилен Стоянов. В психологическия театър на Стайко Мурджев специална роля е отредена и за сценографията и костюмите на Петя Боюкова, музиката на Петър Дундаков, хореографията и сценична пластика на Станислав Генадиев.

Нощта на театрите завършва на 21 ноември, 19.00, Основна сцена с почит към българската драматургия и Иван Вазов с неговата комедия "Двубой". Става дума за елегантна усмивка към нравите в едно позабравено време, реж. Стоян Радев Ге.К., сценография и костюми Даниела Николчова, с участието на Станислав Кондов, Ненчо Кoстов, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Гергана Арнаудова и др.

Уважаеми зрители,
Поради наложена карантина на актьор, се отлагат следните спектакли:
???? "БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО" от 30.10.21 г. за 11.12.21 год.
???? "ТЮТЮН" от 02.11.21 г. за 21.12.21 год.
???? "САМО ЗА ЖЕНИ" от 04.11.21 год. за 04.12.21 год. .
Закупените билети важат без презаверка.
Поднасяме своите извинения за причиненото неудобство!
Бъдете здрави!
„Инстинктът“ от Анри Кистмекер, режисура и музикална среда Стоян Радев Ге.К.
 
1 ноември, Ден на будителите, 19.00, Концертно студио БНР – Радио Варна;
 
20 ноември, Нощ на театрите, 16.00, Концертно студио БНР – Радио Варна
 
В програмата за 100-годишният юбилей на Варненския драматичен театър изненадващо се включи „Инстинктът“ – първата пиеса, с която през 1921 г. се открива театърът. Несъществуващият в българските архиви драматургичен текст на модния в началото на миналия век Анри Кистмекер (1872-1938) бе открит в оригинал на френски език в Кралската библиотека на Белгия от Анна Сливкова, преводачка в Европейския парламент и почитателка на Варненския театър. Драматургът на театъра Аглика Стефанова преведе „Инстинктът“, а с поставената някога от първия директор режисьор на Варненския театър Стоян Бъчваров пиеса сега се зае един друг Стоян – актьорът и режисьор Стоян Радев Ге.К.
„Инстинктът“ от Анри Кистмекер, режисура и музикална среда Стоян Радев Ге.К.
 
1 ноември, Ден на будителите, 19.00, Концертно студио БНР – Радио Варна;
 
20 ноември, Нощ на театрите, 16.00, Концертно студио БНР – Радио Варна
 
В програмата за 100-годишният юбилей на Варненския драматичен театър изненадващо се включи „Инстинктът“ – първата пиеса, с която през 1921 г. се открива театърът. Несъществуващият в българските архиви драматургичен текст на модния в началото на миналия век Анри Кистмекер (1872-1938) бе открит в оригинал на френски език в Кралската библиотека на Белгия от Анна Сливкова, преводачка в Европейския парламент и почитателка на Варненския театър. Драматургът на театъра Аглика Стефанова преведе „Инстинктът“, а с поставената някога от първия директор режисьор на Варненския театър Стоян Бъчваров пиеса сега се зае един друг Стоян – актьорът и режисьор Стоян Радев Ге.К.

Кампания на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, във връзка с последните противоепидемични разпоредби на Министерството на здравеопазването.

С цел максимална сигурност при посещение на културни събития от зрителите се изисква да покажат зелен сертификат (за ваксинирани или преболедували Covid) или бърз антигенен тест (за неболедували и неваксинирани).

За да преодолеем така получилото се разделение на ваксинирани и преболедували Covid от една страна и неваксинирани и неболедували от друга страна, ние предлагаме за всички зрители пакетна отстъпка - 30% от цената на всеки билет.

Лабораториите на територията на Варна, с които Министерство на здравеопазването има  сключен договор за предоставяне и извършване на бързи антигенни тестове са:

  • МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД
  • СМДЛ “Лаборекспрес 2000” ЕООД
  • СМДЛ “Рамус” ООД, гр. Варна
  • СМДЛ “Лина” ЕООД
  • СБАЛОЗ “Д-р М. Марков” ЕООД

За нас всеки зрител е важен.

Изкуството не ни дели.

Уважаеми съграждани,

В изпълнение на Заповед X РД-01-856/ 19.10.2021 на Министерството на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на страната, Театрално-музикален продуцентски център Варна дава възможност за 100% заетост на Основна сцена за наши и гостуващи оперни, театрални, балетни, мюзикълни спектакли и концерти, при стриктно съблюдаване на разпоредените анти ковид ограничения за провеждане на културни мероприятия на закрито.

-       Заедно със закупения билет, зрителят е длъжен да покаже Зелен сертификат (за ваксинация) или за преболедуване на ковид в рамките на 12 месеца, PCR или бърз антигенен тест.

Лабораториите на територията на Варна, с които Министерство на здравеопазването има  сключен договор за предоставяне и извършване на бързи антигенни тестове са:

  • МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД
  • СМДЛ “Лаборекспрес 2000” ЕООД
  • СМДЛ “Рамус” ООД, гр. Варна
  • СМДЛ “Лина” ЕООД
  • СБАЛОЗ “Д-р М. Марков” ЕООД

Очаквайте специални промоции в театъра и операта!

Нека опазим физическото си и духовно здраве!

 

40 години и 110 роли на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Актьорът Свилен Стоянов пред Виолета Тончева за своите най-нови персонажи в „Тютюн“ и „Амадеус“; за първата роля и други важни събития в 40-годишния му творчески път във Варненския драматичен театър; защо стана актьор, вместо лекар и откога пази динозавърското в себе си; за Фениксите и режисьорското лице на актьора; за свободата да се изразяваш, голямото приятелство с Грациела Бъчварова и упованието в човешкия дух.

Да започнем с Татко Пиер в „Тютюн“ - една роля, която увенчава твоята 40-годишна сценична дейност.

Благодаря на Бина Харалампиева за това, че ми повери ролята на Петър Спиридонов и ми помогна в търсенето на този образ, който е много важен за целия разказ. За мен беше безкрайно удоволствие да репетирам с нея и да постигнем с целия екип един добър художествен резултат. Петър Спиридонов, Татко Пиер, е успял човек, прозорлив и упорит предприемач, замогнал се, благодарение на вродените си качества и нюх, представител на първото българско свободно поколение в следосвобожденска България. Когато предава управленските функции в „Никотиана“ на Борис Морев, той напомня, че неговата фабрика започва от „две каруци с тютюн, които татко ви Пиер спазари в една солунска таверна“. В друг момент от действието той проявява загриженост за работниците, които войната би могла да остави на улицата, т.е. той не се е самозабравил, а е останал свързан с хората, на които дава хляб. Той е от онези български първенци, които участват в създаването на новата свободна България.

Възторжени отзиви от столичната публика за „Тютюн“ и „Амадеус“  

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Получихме възторжени отзиви от столичната публика за двата юбилейни спектакъла за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ „Тютюн“ и „Амадеус“, които представихме на 10 и 11 октомври 2021 г. в Театър Българска армия и Народния театър. Единодушно е мнението на всички, че гастролът с тези две топли, топли премиери свидетелстват за един мащабен поглед и многоспектърност в подбора на заглавия, които очертават амбициите и перспективите за развитието на нашия театър. От първата българска театрална постановка по оригиналния, нецензуриран роман на Димитър Димов, драматизация на Юрий Дачев с режисура на Бина Харалампиева до „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, от високата българска класика до световната класика, от майсторския прочит на един зрял и отдавна утвърден режисьор до интересния прочит на един режисьор от по-младото поколение – вписан в тези широки граници, гастролът показва не на последно място и големия потенциал и театралното можене на варненските драматични артисти.

премиерата, както постъпват немалко летописци, а прибавя към тези първоначални данни и другите творци в постановъчния екип, както и актьорите, при това – забележете! - заедно с ролите им в дадената постановка. Този комплексен информационен продукт носи своята прибавена стойност, придава завършеност и пълноценност на изданието.

Във всяко отношение Летописът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е един стилен и достоен за възхищение изследователски труд, на който Никола Вандов посвещава близо две години, проучвайки архивите на театъра, РБ "Пенчо Славейков" и още няколко библиотеки, Държавен архив Варна и др. Не му убягва нищо, свързано с Варненския театър, публикувано във вестници и списания, сред тях: „Варненски кореняк“, „Варненски новини“, Модерно изкуство“, „Море“, „Театър и Музика“, „Сталинско знаме“, после „Народно дело“ и т.н., от централната преса „Български театър“, „Златорог“, „Хиперион“, „Хомо Луденс“ и т.н. и т.н. С истинска изследователска страст той търси и намира необходимата му информация не само от архивите, вкл. двата летописа за 50- и 85-годишнината на Варненския театър, не само от книгите и публикациите, посветени на Варненския театър от Добрин Василев, Любомир Владков, Сия Папазова, Георги Смиленов, София Стоянова, Венета Терзиева, Олга Боева и др., но и от книгите, написани от варненски актьори, които също не са малко. Провежда интервюта с ветераните Грациела Бъчварова, Свилен Стоянов, Юлияна Чернева и други актьори и всичко това с единствената цел да си изясни онова, което в писмените източници не е съвсем ясно.

ДРАМАТУРГЪТ ЮРИЙ ДАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на скритата драматургия в голямата литература и нейния превод на театрален език, за концентрираното театрално действие, притегателната сила на саморазрушението, краха като достойнство и необяснимия магнетичен чар на героите в „Тютюн“, за творческата среща с Бина Харалампиева и още...

„Тютюн“ по Димитър Димов, реж. Бина Харалампиева, драматург Юрий Дачев, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор Асен Аврамов, е юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и премиера за България на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена

Доц. Юрий Дачев - театровед, театрален критик, режисьор, драматург, водещ на

известното тв предаване „Рецепта за култура“ по БНТ, изпуснах ли нещо?

Не, само театрален критик отдавна вече не съм, то отпада.

Разбирам, оставил си критиката на другите . Интересува ме днес ролята ти на драматург, който притежава специалната артистична дарба да се превъплъщава в образа на автора, за да създаде върху неговия текст свое самостойно произведение, запазвайки при това духа на първоизточника. Предизвикателство само по себе си, то нараства още повече, когато става дума за Димитър Димов и големия роман на българската класика „Тютюн“.

Предизвикателството наистина е голямо. Искам да отбележа, че това превъплъщение, както ти го нарече, наистина прилича на актьорска роля, но за разлика от актьорите, аз нямам самочувствието, че мога да покрия света на автора. При мен е друго, аз просто се опитвам, с пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично.

При Димитър Димов предизвикателството е огромно по много причини и тук на първо място искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. След любимия ми негов роман „Поручик Бенц“, който Бина Харалампиева постави в Малък градски театър „Зад канала“, имам привилегията да работя и върху „Тютюн“, oтново нейна постановка, този път в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна.

Трудността идва както от популярността на романа, така и от прекрасния знак върху него на едноименния филм с Невена Коканова и Йордан Матев. Самият роман е едно огромно произведение, което се разстила в много години и обхваща голям кръг от герои. Но по-голямото предизвикателство за мен беше да постигна онзи необясним магнетичен чар в героите на Димитър Димов. Те в никакъв случай не могат да бъдат определени като светли или положителни личности, колкото и условно да звучи тази дума, но те притежават духовен чар. В това е силата на Димитър Димов – да превръща тези саморазрушаващи се хора в привлекателни и загадъчни герои. Тук някъде беше най-голямото предизвикателство, като пак казвам, отчитайки невъзможността да бъде постигнат в абсолютна мяра света на Димитър Димов с неговата привлекателност и сила.

Режисьрът Стайко Мурджев пред Виолета Тончева за своята постановка на „Амадеус“ от Питър Шафър на сцената на Варненския драматичен театър, за силата на изкуството, утвърдило исторически недоказаната завист на Салиери към Моцарт, за Питър Шафър като майстор на дуализма, архетипа на сянката по Юнг, тъмната и скритата светла страна в „Амадеус“, за борбата, която не е на Салиери, а чрез Моцарт с Бог. Още за сблъсъка на логики и авторефлексията, за работата с актьорите, търсенето на истината в театъра и невидимата пищност на образа, който не е изграден от материална субстанция

„Амадеус“ се вписва в юбилейната програма за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Премиера 2, 3 септември 2021, 19.00, Основна сцена

 

Как се отнасяте към чужди интерпретации на творби, които и Вие поставяте? В този смисъл, как се дистанцирате от филма „Амадеус“ на Милош Форман?

Работя категорично автономно, защото представлението е продукт и на несъзнавани процеси и сложни логически връзки, на културологични и интелектуални натрупвания, особено когато става дума за такъв огромен капацитет като Питър Шафър. Работиш с него в партньорство, така че няма как да вземеш нещо отнякъде. По принцип не гледам филмови адаптации, но за филма на Милош Форман направих изключение, не за друго, а защото Питър Шафър е основен участник в създаването на сценария. Беше ми интересно чисто драматургично как той е превърнал пиесата в киносценарий.

ПЕТЯ БОЮКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над сценографията и костюмите на “Амадеус“ от Питър Шафър, юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, режисьор Стайко Мурджев, композитор Петър Дундаков, хореография и сценична пластика Станислав Генадиев.

2, 3 септември 2021, 19.00, Основна сцена - първа премиера за сезон 2021-2022

Сигурно е удоволствие за един художник да създава сценографията и костюмите за пиеса на такъв интересен драматург като Питър Шафър, при това „Амадеус“...

Със сигурност е предизвикателно, със сигурност е трудно и едновременно с това е много удовлетворяващо. Разкрива територия за творчески опити и изследване на нови неща. Питър Шафър, да не забравяме, е и много сложен автор, с ясни ремарки за средата и героите, които е удоволствие да изследваш, но и трудност да се еманципираш от тях, като едновременно с това им останеш верен.

СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Салиери в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. 2, 3 септември, 19.00, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

След твоя незабравим Ричaрд III, донесъл ти „Икар“ за водеща мъжка роля, дойде Хенри IV, сега пресъздаваш Салиери. Как се отнасяш към тези велики исторически личности?

Към великите личности се отнасям като към обикновени личности и най-обикновени хора. По същия начин подхождам и към Антонио Салиери. Тези противоречиви персонажи са ми безкрайно любопитни, особено ако са нарочени за добри или за лоши. Винаги ми е много интересно и провокативно да намеря обратната им страна. Същото е сега при Салиери, в този емблематичен образ на злото, завистта, неудовлетвореността в изкуството и в живота, във всичко, също се крият проблясъци на доброто.

Търсиш скритата му светла страна...

Да, иначе би било безкрайно скучно и дори безмислено. Всъщност истинската личност на Салиери е много по-интересна от това, с което той е останал в историята. Това от една страна. От друга страна, в драматургията на Питър Шафър той не е сложен като еднозначното зло. Питър Шафър е нарекъл пиесата си „Амадеус“, но това е историята на Моцарт, разказана през историята на Салиери. Както казва моят герой: „И от днес нататък винаги, когато хората споменават Моцарт, неминуемо ще споменават и моето име. Едното със слава, другото с позор, но все пак моето име ще бъде винаги в устата на хората и това е моята цел“. (смее се)

TOP