"Ретро" от 7 март ще се играе на 30 март

Details

Category: Актуални новини

Спектакълът "Ретро" от Ал. Галин, реж. Пламен Марков, включен в програмата на ДТ "Стоян Бъчваров" на 7 март, ще се играе на 30 март, 19.00, Сцена Филиал.

Умоляваме зрителите да презаверят закупените билети.

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл

Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

Очаквайте първата премиера 2018 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Details

Category: Актуални новини

ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА

21 март 2018, 19.00, Основна сцена - Премиера за България

Автор Сара Рул

Превод Харалампи Аничкин

Постановка Петър Денчев

Сценография Петър Митев

Музика Христо Намлиев

Участват: Биляна Стоева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Симеон Лютаков, Милена Кънева и Полина Недкова

ДА РАЗКАЗВАШ С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР ЗА СМЪРТТА

“Телефонът на мъртвеца” изследва парадоксалните възможности на съвременните технологии през дигиталната епоха да свързват и разделят хората.

По същество това е история за екзистенциалната самота в един свят, в който потенциалната свързаност е изместила съдържанието на връзките между хората.

Това съдържание е запълнено с травматични преживявания на личната самота, на загубата, на любовта, които от събития от нормалния човешки ред са се превърнали в поражения на личността, увеличили многократно своето значение поради технологията.

Пиесата на Сара Рул е едно от малкото съвременни макабрени произведения, които разказват за смъртта с чувство за хумор, настоявайки, че животът продължава да бъде забавен, банален и след смъртта. В този текст има известен кураж, че човешката нищожност може да бъде забравена поне за миг, ако някой се погрижи за секунда за паметта ни.

ПЕТЪР ДЕНЧЕВ, режисьор

САРА РУЛ (1974) е сред най-младото поколение американски драматурзи, получили признание и на европейска театрална сцена.

През 2006 г. печели стипендия „Макартър“ в размер на половин милион долара, която се връчва традиционно на обещаващи млади творци.

След лиричния сборник „Смърт в чужда държава“ Сара Рул написва пиесите „Страстни игри“, „Евридика“, „Пиеса за кучето“, „Меланхолия“ и др. Популярността идва с „Чиста къща“с, отличена с номинации за наградите „Пулицър” и „Тони“ през 2005 г. Творби на Сара Рул сеиграят на Бродуей от 2009 г.

В България пиесата на Сара Рул „Чиста къща“ е поставена в Малък градски театър зад канала от Владимир Люцканов (2014) и в ДТ Пловдив от Иван Урумов (2015). Също в Пловдив Стайко Мурджев прави режисьорски прочити на „Евридика в подземния свят“ (2014) и „Чиста къща“ (2015). Пиесата на Сара Рул „Телефонът на мъртвеца“, постановка на Петър Денчев на сцената на Варненския драматичен театър през 2018 г. ще бъде премиера за България. 

Петдневният театрален гастрол в София (12–16 февруари) показа амбиция, респект към класиката и умерена склонност към авантюри с нови имена

Details

Category: Актуални новини

http://kultura.bg/

Aнелия Янева

„ХЕНРИ IV“

Още с появата си като режисьор в края на 90-те Лилия Абаджиева въведе един нов, ярък и експресивен театрален език, който се превърна в неин запазен знак и по който я разпознаваме и досега. Няма как да се сбърка, нито може да се присвои от епигони и плагиати, толкова е характерен и различим. Какво е особеното за него: фрагментирането на текста, като отделно взети избрани пасажи се разместват (уж) безразборно и се повтарят натрапчиво; така придобиват един по-друг, универсален смисъл, поставят специален акцент. Характерната движенческа партитура, която често напомня детска игра. Сценографията – сведена до няколко куба или стола, понякога и купчина книги; отрупана с рози арка, понякога с люлка. Костюмите – ту бароково пищни, с кринолини и обемни перуки; ту аскетично обрани като чиновнически униформи от 60-те с извадени върху сакото широки бели яки. Музиката – потпури от класиката, често оглушителни.

Но през годините този език не претърпя развитие. С постоянните си автоцитати от спектакъл в спектакъл Абаджиева го превърна от запазена марка в изтъркано клише. Вкараните в рамката му текстове вече започват да звучат по един и същи начин. Поредната жертва на това Прокрустово ложе е „Хенри IV“ от Пирандело. Можеше да е всеки друг. В спектакъла на варненския театър се вижда единствено Лилия Абаджиева, авторът отсъства. А актьорите са пешки, механично придвижвани по полетата на шахматна дъска.

„МЕСЕЦ НА СЕЛО“

Главна движеща сила в пиесата на Тургенев (той я нарича веднъж комедия, друг път повест в драматургична форма, но по същество това е по-скоро драма) е любовта. Любовта като оранжерийно растение (Наталия Петровна – Ракитин), като полско цвете (Верочка – Алексей Беляев), като семейно статукво (Наталия Петровна – Ислаев), като естествен природен нагон (Катя – Шааф), като цинична сделка (Лизавета Богдановна – Шпигелски). Любовта може да е както пропелер за полети на душата (Наталия Петровна – Беляев), така и катализатор на низки пориви (Наталия Петровна – Верочка). Това са страните на един любовен многоъгълник, чието разпадане прави всичките нещастни.

В спектакъла на Стилиян Петров разновидностите на любовта са отчетливо обособени. Толкова отчетливо, че оранжерийните чувства чак са станали пластмасови, а невинният младежки порив клони към инфантилност. Режисьорът, който обикновено борави с фини щрихи, не с плакатни замазки (едно от последните доказателства е „Корабът нощ“ по Маргьорит Дюрас, театър „Азарян“), тук сякаш се е побоял да не остане неразбран от публиката. И е грабнал баданарката.

За да няма съмнение, че отношенията между омъжената Наталия Петровна и влюбеният в нея Ракитин са подчинени на светските условности, докато разговарят, персонажите на Даниела Викторова и Стоян Радев гледат не един към друг, а някъде напред, в необозримата далечина. И сякаш през цялото време дъвчат станиол.

Поривът на Наталия Петровна към студента Беляев (Валери Вълчев) пробужда у нея някогашната девича невинност. За да стане това ясно и на зрителя от последния ред, тя инфантилно завръща поли над коленете като вдетинена стара мома. Шпигелски (Николай Божков) от безхаберен доктор веселяк без никакъв преход се преобразява в деспотичен мизантроп, който цинично пазари женитбата си с Лизавета Богдановна (Веселина Михалкова).

От този буквализъм се е спасила само Гергана Арнаудова (прислужницата Катя), чието завладяващо сценично присъствие говори много повече от думите. А един поетичен момент напомня за иначе деликатната чувствителност на Стилиян Петров като режисьор: Наталия Петровна, Беляев, храненицата Верочка и малкият Коля пускат хвърчило. Сцената е накъсана чрез затъмнения на отделни стоп кадри: замръзнали образи на въжделеното, на невъзможното, на безвъзвратното. Но въздействието и от този момент е затрито чрез неговото дублиране от нескопосан макет в умален мащаб на финала на спектакъла.

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“

Пиесата на Пиер Корней е възхвала на театралната магия, същински сюжетен лабиринт, алхимична сплав от комедия, драма и трагикомедия, пасторал и приключения, реалност и илюзия. В нея един баща тръгва по следите на своя отдавна изгубен син. Водач в тази негова одисея е вълшебницата Алкандра, която го пренася през времето и пространството. След много перипетии и превратности на съдбата се оказва, че всичко е било само театрална игра и участниците в нея са актьори.

Read more: Петдневният театрален гастрол в София (12–16 февруари) показа амбиция, респект към класиката и...