СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ТЕАТЪРА 2019 ВЪВ ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР

Details

Category: Актуални новини

В Световния ден на театъра 27 март 2019 г. актьорите от Варненския драматичен театър Полина Недкова и Станислав Кондов прочетоха пред публиката на „Комичната илюзия“ от Пиер Корней на режисьора Васил Дуев Словото за празника на кубинския визуален артист, актьор, писател и активистКарлос Селдран. На последвалатакратка церемония Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи годишните награди „Златна маска“, с които Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ удостоява изявени личности с принос в развитието на театъра.

С признанието се открояват заслугите на проф. Красимир Спасов и Андрей Калудов, двама именити режисьори, поставили на театралната сцена в родния си град емблематични заглавия. Проф. Красимир Спасов получава „Златна маска“ за режисьорския замах в сътворяването на нови светове в българското театрално изкуство, изграждането на талантливи актьорски поколения в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и оригиналните прочити на варненска сцена на „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн (1967/68), “Играем Пинтър (Лека болка. Любовникът)“ от Харолд Пинтър (1992/93), „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс (1998/99), „Развратникът“ от Ерик Еманюел Шмит (2002/03) и „Мяра за мяра“ от Уилям Шекспир (2004/05).

Андрей Калудов е отличен за иновативния режисьорски, драматургичен и мениджърски подход към света на театъра и разкриването на нови хоризонти в българското театрално изкуство, както и за оригиналните режисьорски прочити на варненска сцена на „Процесът против богомилите“ от Стефан Цанев (1978/79), „Въображаем репортаж от един американски попфестивал“ от Тибор Дейри (1979/80), „Време за любов“ от Кольо Георгиев (1080/81) и „Очите лятна утрин...“, негова драматизация по роман на Стоян Загорчинов (1980/81).

Третата „Златна маска“ е за Малина Михалкова за многостранния музикален и артистичен талант и всеотдайните 34 години във Варненския драматичен театър, за оригиналните сценични превъплъщения в „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони, реж. Бойко Богданов (1985/86), „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер, реж. Бойко Богданов (1988/89), „Ревизор“ от Н. В. Гогол, реж. Станчо Станчев (1986/87), „Двубой“ от Иван Вазов, реж. Костадин Бандутов (2001/02) и „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни, реж. К. Бандутов, (2017/18).

„Златна маска“ получи и Виолета Тончева за вдъхновения и всеобхватен пиар на Варненския драматичен театър през последните 10 години и утвърждаване на имиджа му в публичното пространство като една от водещите театрални трупи в България, за задълбоченото изследване на творческия процес, проникновените текстове и интервюта, специалните събития, свързани с театъра и за книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ, 2018.

По-рано в празничния ден Виолета Тончева представи книгите на Магда Борисова „Пиеси за деца“, изд. Босилков“, 2017  и „Избрани пиеси“, изд. „Гаяна“, 2018. В срещата много активни бяха учениците от трети и четвърти клас на ОУ „Йордан Йовков“, които благодарение на своите класни ръководителки г-жа Митева и г-жа Тодоровавече са гледали „Сън“ и други варненски спектакли по пиесите на Магда Борисова. В оживения разговор се включиха артистичният директор на театъра Веселина Михалкова, актрисата Биляна Стоева, режисьорът Костадин Бандутов, театралният критик Елица Матеева и др.

В програма Ретроспекция, изкушените от творчеството на Явор Гърдев си припомниха с видео неговата постановка от 2008/09 на „Калигула“ от Албер Камю, а във фоайетатана Основна сцена бе изложена Мода от театралните ателиета. В експозицията по повод Наградата ИКАР 2019 за чест и достойнство, с която Съюзът на артистите в България удостои Михаил Мутафов, могат да се видят сценични костюми на големия актьор и негови партньорки в постановки на Вили Цанков, Красимир Спасов,  Лилия Абаджиева и Пламен Марков в периода 2002-2013. Експонатите ще бъдат изложени до средата на април.

МОДА ОТ ТЕАТРАЛНИТЕ АТЕЛИЕТА

Details

Category: Актуални новини

МИХАИЛ МУТАФОВ И НЕГОВИТЕ СЦЕНИЧНИ ПАРТНЬОРКИ

Сценични костюми на Михаил Мутафов и неговите сценични партньорки в постановки на Вили Цанков, Красимир Спасов,  Лилия Абаджиева и Пламен Марков в периода 2002-2013, по повод Наградата за чест и достойнство на САБ, с която Съюзът на артистите в България удостоява Михаил Мутафов в Световния ден на театъра 27 март 2019 година.

„Хамлет“ от Уилям Шекспир (2002/03), реж. Вили Цанков, костюмограф Адриана Андреева. Сценичен костюм на Михаил Мутафов – Кралят

„Хамлет“ от Уилям Шекспир (2002/03), реж. Вили Цанков, костюмограф Адриана Андреева. Сценичен костюм на Веселина Михалкова – Гертруда

„Развратникът“ от Ерик Еманюел Шмит (2002/03), реж. Красимир Спасов, костюмограф Марина Райчинова. Сценичен костюм на Михаил Мутафов - Дени Дидро

„Развратникът“ от Ерик Еманюел Шмит (2002/03), реж. Красимир Спасов, костюмограф Марина Райчинова. Сценичен костюм на Веселина Михалкова- Мадам Тербуш

„Фауст“ от Йохан Волфганг Гьоте (2010/11), реж. Лилия Абаджиева, костюмограф Васил Абаджиев. Сценичен костюм на Михаил Мутафов – Фауст

„Фауст“ от Йохан Волфганг Гьоте (2010/11), реж. Лилия Абаджиева, костюмограф Васил Абаджиев. Сценичен костюм на Гергана Плетньова – Гретхен

„Ричард III”Уилям Шекспир (2011/12), реж. Пламен Марков, костюмограф Мира Каланова. Сценичен костюм на Михаил Мутафов – Лорд Бъкингам

„Ричард III”Уилям Шекспир (2011/12), реж. Пламен Марков, костюмограф Мира Каланова. Сценичен костюм на Веселина Михалкова – Кралица Елизабет

„Вуйчо Ваньо „Сцени от селския живот“ от Антон Павлович Чехов(2012/13, реж. Пламен Марков, костюмограф Мира Каланова. Сценичен костюм на Михаил Мутафов – Проф. Серебряков

„Вуйчо Ваньо. Сцени от селския живот“ от Антон Павлович Чехов, (2012/13, реж. Пламен Марков, костюмограф Мира Каланова. Сценичен костюм на Луиза Григорова – Елена Андреевна

ОБРЪЩЕНИЕ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА 2019

Details

Category: Актуални новини

Световният ден на театъра27 март се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г. Всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. През 2019 г. към света на театъра се обръща кубинският визуален артист, актьор, писател и активист

КАРЛОС СЕЛДРАН

Още преди да се пробудя за театъра, моите учители вече бяха там. Бяха съградили свой дом и поетика върху останките на собствения си живот. Голяма част от тях са непознати или почти никой не ги помни – работеха притаени в смирението на своите репетиционни зали и в пълните с публика салони. И бавно, след години на работа и изключителен успех, отстъпваха и изчезваха. Щом разбрах, че и моята работа и съдба ще следват техните стъпки, разбрах и че съм наследил от тях сърцераздирателната и неповторима традиция да се живее в настоящето, без да се очаква друго освен постигането на прозирността на неповторимия миг. Миг на срещата с другия в мрачината на театъра и под крилото на истинността на жеста и оскъдността на словото.

В моята страна на театъра се намират тези мигове на срещи със зрителите, които вечер след вечер пристигат в салона от всякакви краища на моя град, за да ни съпроводят и съпреживеят с нас часове, минути. Посредством тези мигове съграждам живота си, преставам да бъда себе си, да страдам за себе си и се прераждам, и разбирам смисъла на това да правиш театър – да изживяваш мигове на чиста и ефимерна истина, когато знаем, че това, което казваме и правим в светлината на прожекторите, е истината, която отразява най-дълбинното и най-личното у нас. Моята страна на театъра, моята и на моите актьори, е изтъкана от миговете, в които захвърляме маските, реториката и страха да бъдем себе си и си подаваме ръка в мрачината.

Театралната традиция е водоравна. Никой не може да твърди, че театърът се намира на конкретно място по света, в някой конкретен град или привилегировано здание. Театърът, такъв, какъвто го наследих, се простира отвъд невидимата география, която сплавя живота на всеки, който се занимава с него, за да може театралното майсторство да достигне един единствен обединяващ жест. Всички учители в театъра умират, надарени с миговете на неповторима светлина и красота. И се изгубват по един и същ начин, без да има какво да ги закриля и славослови. Учителите в театъра знаят това и никакво признание не може да има стойност след подобно познание, в което се и корени нашата работа – да създаваш мигове на истина, на многозначност, на мощ и свобода в несигурността. След тях остават данни и записи за тяхната работа, видеофилми и фотографии – бледо отражение на труда им. Ала в тези записи винаги ще липсва безмълвният отговор на публиката, която светкавично разбира, че каквото се случва на сцената, не може да бъде нито преведено, нито да бъде открито извън театъра, че споделената там истина е преживяване за цял живот, само в няколко секунди – по-прозирни от самия живот.

Щом разбрах, че театърът е страна – огромна територия, разпростряна по целия свят, в мен се зароди решение като проявление на свободата – не е нужно да се отдалечаваш или да се местиш от мястото си, да бягаш или да се движиш. Там, където съществуваш, е и публиката. Необходимите ти колеги са до теб. А там, извън дома, е непроницаемата, непрогледна и ежедневна действителност. И затова работим в тази очевидна неподвижност, за да поемем към най-значимото пътешествие, за да повтаряме Одисея, пътуването на Аргонавтите. Всички ние сме неподвижни пътешественици, които непрестанно ускоряваме плътността и твърдостта на съществуващия свят. Пътуваш към моменталното, към мига, към неповторимата среща пред колегите си. Към тях, към сърцето им, към субективността им. Пътуваш вътре в тях, в емоциите им, в спомените им, които разбуждаш и задействаш. Това пътешествие е шеметно, неизмеримо и ехтящо. Но и неосъзнато в своята пълнота. Пътешествие през въображението на твоя народ, покълнало семе в най-отдалечения край – на гражданското, моралното и човешко съзнание на твоите зрители. Затова аз не се движа, оставам у дома, при близките, в очевидна неподвижност, работя ден и нощ, защото притежавам тайната на скоростта.

Превод от испански език: Сава Драгунчев