ДАРИО ФО СИ ПОЗВОЛЯВА ВСИЧКО

Details

Category: Актуални новини

Режисьoрът КОСТАДИН БАНДУТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Само за жени“ от Дарио Фо във Варненския драматичен театър, за сатирата, взаимоотношенията между двата пола, цензурата и художествената критика по времето на соца и днес, за книгите, младите хора и още... 

8, 9 октомври 2019, 19.00, Сцена Филиал – премиера

Сценичен вариант и режисура Костадин Бандутов. Сценография и костюми Даниела Николчова. Музикална среда Иван Кръстев. Хореография Никола Йорданов. Помощник режисьор Ели Пенчева. Участват: Веселина Михалкова, Милена Кънева, Даниела Викторова, Биляна Стоева, Петя Ангелова, Пламен Димитров, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Свилен Стоянов, Станислав Кондов.

С удоволствие работиш над Дарио Фо...

Да, винаги. Харесвам Дарио Фо.

Tой е поставян неведнъж на варненска сцена, най-вече от Станчо Станчев и ето че сега и ти предлагаш своя прочит.

Светла му памет на Станчо Станчев! В последния си спектакъл по Дарио Фо „Само дом легло и църква“ от края на 80-те години на миналия век той използва монолози, различни от заложените в моята постановка, но принципът ни на работа е един и същ - колажен. Аз колажирам монолози от различни пиеси и правя свой собствен спектакъл.

Във всичките си текстове Дарио Фо защитава нечии права и отстоява някакви каузи, тук очевидно пледира за жените.

Ненапразно Дарио Фо е Нобелов лауреат. Той е такъв, заради посланията си, които поставя в общественото пространство със своите спектакли. Той е автор, който си позволява много, позволява си всичко.

Давайки така изява и на многостранните си таланти като режисьор, художник, драматург, писател и актьор.

Като един от най-талантливите творци на нашата съвременност и активен общественик, той си позволява най-вече дълбока сатира на обществените взаимоотношения и на политическата система в Италия. В същото време си позволява и доста цинизъм, който обаче при него изглежда естествен. Аз неглижирах прекалено драстичните моменти. Не за друго, а защото нашата действителност сега изобилства с изнасилвания, убийства и всякаква друга агресия, така че нека да оставим поне в театъра малко мечта, малко чистота.

Защо „Само за жени“?

Прочетете продължението >>>>>>>

"Изборът на Марта" няма да се състои

Details

Category: Актуални новини

ОЧАКВАЙТЕ „САМО ЗА ЖЕНИ“! И НЕ САМО

Details

Category: Актуални новини

8, 9 октомври 2019, 19.00, Сцена Филиал

Премиера на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"
99-ти творчески сезон 2019/20

„Само за жени“ от Дарио Фо (1926-2016) и Франка Раме. Постановка Костадин Бандутов. Сценография и костюми Даниела Николчова. Музикална среда Иван Кръстев. Хореография Никола Йорданов. Помощник режисьор Ели Пенчева. Участват: Веселина Михалкова, Милена Кънева, Даниела Викторова, Биляна Стоева, Петя Ангелова, Пламен Димитров, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Свилен Стоянов, Станислав Кондов.

Режисьорът Костадин Бандутов, майстор на комедийния жанр и актьорите от Варненския драматичен театър канят на едно незабравимо пътешествие във времето „Само за жени“ и не само  
2000 години игнорирана и унижавана! Най-сетне идва моментът жената да стане господар на тялото и съдбата си. В „Само за жени“ Дарио Фо и Франка Раме ефектно и с неповторимо чувство за хумор ни въвличат в битката за равноправие на жени от различни епохи. Започвайки от Ева, разбира се.

Когато през 1997 г. Дарио Фо получава Нобелова награда за литература, в мотивите за връчването й се казва, че Фо е пренесъл в наши дни изкуството на средновековните шутове да разсмиват и веселят народа. Фо не пропуска да отбележи: „Аз съм единственият шут, лауреат на Нобелова награда!“

Тандемът Дарио Фо и Франка Раме се превръща за италианския театър в онова, което са за киното Федерико Фелини и Джулиета Мазина. Те са известни не само като творци, но и като активни граждани, които имат куража да защитават своите политически и социални възгледи. Това им създава множество проблеми с държавните власти, полицията, цензурата, телевизията и дори с Ватикана.

Дарио Фо е познат на варненската публика с няколко постановки по негови пиеси: "Седмо: Кради по-малко" (1972/72, реж. Станчо Станчев); „Архангелите не играят флипер“ (1981, реж. Станчо Станчев“; „Няма да платим, няма да платим!“ (1985, реж. Симеон Димитров), „Само дом, легло и църква“, по „Само за жени“ (1987, реж. Станчо Станчев) и "Клаксони и свирки" (1991/92, реж. Станчо Станчев).