Театър за споделяне

Details

Category: Актуални новини

Гастролът на Варненския драматичен театър внесе оживление в разграфения театрален живот на столицата през февруари, струпа критична маса театрали на едно място, активира непринудена обмяна на мнения и оценки.

автор :Аглика Стефанова – Олтеан - http://kultura.bg

Три вечери подред шествието от зрители се придвижваше от театър на театър (описвайки странен йероглиф между Сатирата – Сфумато – Театъра на армията), за да разчете посланието на пътуващите варненски… апологети на театъра. Наричам ги така, защото това турне би могло спокойно да мине под мотото „Апология на театъра“. И ето защо.

Трите представления – „Криворазбраната цивилизация“, „Брак по принуда“ и „Едноокият цар“ –  бяха много различни като жанр, стил и настроение, далеч не бяха съвършени и самодоволно улегнали, но ако трябва да се опише накратко тяхното общо кредо, то би звучало така – желание за директно общуване с публиката, търсене на автентична връзка актьор – зрител в полето на специфично театралното, поклон пред театъра и неговата символична ценност, пред неговата мисия.

Прочетете цялата статия>> кликнете тук

Отзвук от турнето на Варненския театър в София

Details

Category: Актуални новини

Всяко турне на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в София за мен е истински празник за душата. От няколко години следя непрекъснато репертоара на трупата и съм изгледала всички постановки, поставяни на варненска сцена през последните пет години.

Вече стана традиция през февруари Варненският театър да гостува в София с най-новите си спектакли. През 2017-та трупата предложи на столичната публика три постановки – „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К, „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков и „Едноокият цар” на Петър Денчев.

Три различни пиеси от трима различни автори от различни епохи – възрожденецът Добри Войников,  един от най-видните представители на класицизма – Жан-Батист Молиер исъвременният каталунски автор Марк Креует.За мен бе истинско удоволствие и като почитател на театъра, и като журналист да изгледам и трите.

„Криворазбраната цивилизация”

Изключително съм впечатлена от режисьорския прочит на Стоян Радев Ге.К. на популярната пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Допадна ми решението на Стоян Радев да направи спектакъл в спектакъла, запазвайки сюжета и словата на възрожденския писател, но превръщайки героите на Войников в пътуващи артисти, които всъщност играят „Криворазбраната цивилизация”.
Те носят всичките си вещи в един куфар и сякаш в този куфар е затворен и техният свят. Облечени са в бели дрехи, които сякаш изразяват тяхната чистота като актьори, наивността на техните герои и в крайна сметка дават лъч надежда за едно по-добро бъдеще. В този смисъл режисьорът не следва буквално сюжета на пиесата, но това не означава, че той проявява неуважение към текста. За мен Стоян Радев превръща Войниковата пиеса в един съвременен, забавен, интересен и мъдър спектакъл, без да внася излишен модернизъм. Този негов подход – да поставя класически пиеси от български автори без грубо да ги осъвременява, забелязах и у неговата постановка на „Свекърва” от Антон Страшимиров. И в двата случая говорим за успешни съвременни спектакли в ретро стил, в които е направено елегантно съчетание между текста на Добри Войников и режисьорското решение да постави участниците в пиесата в друга среда, различна от вижданията на автора. Но от това спектаклите само печелят. И в двата случая Стоян Радев Ге.К. е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на остарелите изрази.

Така че всеки, който отива с нагласата да гледа буквален прочит на „Криворазбраната цивилизация”, ще остане разочарован. Вероятно леко разочарование ще изпитат и тези зрители, които си мислят, че ще гледат някаква нова версия на мюзикъла, поставен през 70-те години от Хачо Бояджиев. Аналогиите между двете постановки са неподходящи, тъй като те са съвършено различни като възприятие, настроение, послания. А и в крайна сметка между двете постановки стоят едни 40 години.

За мен „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К. е своеобразно намигване към българския бит и душевност, към българския стремеж към „цирвирзакция” или „циливилизакция”, както Мадам Злата произнася думата „цивилизация”. Но това режисьорско намигване към българина, който боготвори и възхвалява Европата и изобщо чужбина, без реално да знае какво го чака там, е направено без злоба, без сарказъм, а с добронамерена усмивка и ирония. Заслужени аплодисменти заслужават всички актьори, участващи в спектакъла и най-вече Гергана Арнаудова, която пресъздава образа на колоритната Мадам Злата.

Не на последно място „Криворазбраната цивилизация” на Варненския театър е един своеобразен поклон към актьорската професия, към всички тези, които играят в жега и студ, в светлина и мрак, под капещи тавани и при минусови температури или при невероятна задуха. Това е и поклон към неговите колеги на режисьора Стоян Радев Ге.К., който най-добре знае каква голяма отговорност към себе си и към публиката и какво отдаване на изкуството и раздаване към зрителите е да си актьор. Защото самият той се е посветил на Мелпомена.

„Брак по принуда”

Спектакълът „Брак по принуда” по Молиер на режисьора проф. Пламен Марков пленява с динамичност, екстравагантност и тънък френски хумор. Това е зрелищна постановка, изпълнена с енергия, жизнерадост и ритъм. Изключителен познавач на творчеството на френския драматург, проф. Марков се обръща към неговите безсмъртни фарсове, изобличаващи лицемерите, двуличниците и интригантите. „Брак по принуда” е изследване на човешката душа през призмата на комичното, изследване на пороците и слабостите на човека, характерни не само за времето на Молиер, но и за съвременното общество.

Read more: Отзвук от турнето на Варненския театър в София

Номинация ИКАР 2017 за Варненския драматичен театър

Details

Category: Актуални новини

Съюзът на артистите в България обяви номинациите за годишните си награди ИКАР. Композиторът Христо Намлиев получи номинация за своята авторска музика в  постановката на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” „Едноокият цар” от Марк Креует, реж. Петър Денчев.

Христо Намлиев е роден е на 21 март 1968 г. в София. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на музиката към редица игрални и документални филми, както и към много куклени и драматични спектакли. Пианист и композитор в рок групата „Херманс Улф Бенд“, с която има издадени шест албума. Като музикант участва в различни формации, изявяващи се по престижни фестивали у нас и в чужбина. Kомпозитор, аранжор и студиен музикант,  Христо Намлиев е свързан със създаването на над 150 продукции от всички музикални жанрове. Носител е на престижните театрални награди ИКАР и АСКЕЕР, така че за музиката си в „Едноокият цар” той получава сега още една номинация ИКАР.

„Едноокият цар” ще се играе в столицата на 10 февруари в ТР „Сфумато” от 17.00 и 20.00 и в рамките на Софийския театрален салон 2017 – на 25 март в Театър „София”.

Постановката е селектирана за участие в МТФ „Славия” в Белград, където ще бъде представена на 14 март т.г.