Любовно за "Криворазбраната цивилизация" и една Часовникова кула

Details

Category: Актуални новини

Актрисата Гергана Арнаудова за ролята на Мадам Злата и за репетиционния процес на премиерната постановка „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К., с която на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

Kaк се чувстваш в ролята на Мадам Злата, главната героиня в „Криворазбраната цивилизация” и твоя първа главна роля?

Предизвикателството е голямо, чувствам се отговорно и ми е хубаво.

Гледала ли си Ружа Делчева в тази роля?

Не съм гледала известната постановка на Телевизионния театър, но знам, че „Криворазбраната цивилизация” е била много популярна, давали са я всяка нова година. Ружа Делчева е голямо име в българския театър, хората много са я харесвали, чакали са на улицата да излезе от театъра, само и само да я зърнат на живо.

Интересна ли ти е Мадам Злата като персонаж?

 Тя не е просто интересна, тя е жена с мащаб, многопластова, с характер. Жена на място, знае какво иска сега го иска. Като българка отразява европейския тертип, не от онези със забрадката и престилката.

Забавното идва отттам, че тя не познава европейското, а има някаква своя представа за него. Но заблудата е присъща и на днешните хора. Мнозина българи вярват, че ако идат в чужбина, животът им веднага ще се оправи. Тези, които не познават Париж, смятат, че в Париж всичко е любов и т.н.

Но „Криворазбраната цивилизация” определено е любов...

О, да. Ние започваме и свършваме репетициите със смях, между нас съществува такава хармония и любов през целия репетиционен процес, че мисълта как след дни всичко това ще свърши, оставя празнота у мен. И се чудя какво ще правя сутрин, като се събудя...

Read more: Любовно за "Криворазбраната цивилизация" и една Часовникова кула

40 от 95 или сценографът, без когото Варненският театър нe може

Details

Category: Актуални новини

Тодор Игнатов

В 95-годишния юбилеен творчески сезон на Варненския драматичен театър, сценографът Тодор Игнатов отбелязва 40-годишния си творчески път на неговата сцена и своята 65-годишнина.

Толкова юбилеи на едно място, в един театър - във Варненския театър, който е немислим без своя художник!

Завърших сценография в Художествената академия "Николай Павлович" в София. Бях разпределен по мое желание във Варна. Имах възможност да избирам между много сцени, но исках да съм на море. По това време в Бургас нямаше свободно място за сценограф.

В същото време професорите Гриша Островски и Желчо Мандаджиев тъкмо започваха работа във Варненския театър и вземаха със себе си млади хора от своя клас, така че аз избрах Варна.

Когато дойдох във Варна, проф. Мандажиев ми каза, че имал нужда от зрял художник, но аз му възразих, че в Художествената гимназия и в Академията съм се обучавал общо 10 години, което е повече от четирите години на актьорите във ВИТИЗ, така че моят опит всъщност не е малък.

Самочувствието на началото...

Самочувствието е важно във всеки етап от живота. Моето начало във Варненския драматичен театър бе с „Нашият град” от Торнтън Уайлдър на режисьора Андрей Калудов, която бе поставяна във ВИТИЗ, а ние я възстановихме, но по по-различен начин.

Следващата ми постановка беше „Честна мускетарска” от Валери Петров. Месеци преди това, тя бе поставяна във Военния театър. Колкото и нескромно да звучи, нашата постановка излезе поне с 3 нива по-добра от тази на военния театър.

За нея получих суперлативи, подкрепени с бутилка уиски, от големия театрален сценограф Николай Сърчаджиев, който в същото време беше завършил "Моята прекрасна лейди" във Варненския театър и беше на премиерата на „Честна мускетарска”.

Имах и посвещение от автора Валери Петров, което гласеше: "На четвъртия мускетар с четка".

Докато стигна до окончателното решение, поднесох около 25 сценографски варианта на Гришата. Работех по цял ден, даже спях в театъра, тайно от пожарникарската охрана.

Тъкмо преди Нова година, когато вече всички бяха излезли във ваканция за празниците, ми хрумна нова идея, веднага започнах да правя макета, до вечерта приключих и хванах влака за София. Гришата ме посрещна на гарата, отидохме у тях и аз му разказах какво съм намислил.

Тъй като Валери Петров е написал по-скоро сценарий за филм, в който действието се развива много динамично, ми хрумна да представя мускетарите като донкихотовци, които се бият с вятърни мелници.

Това ни беше и решението - всъщност животът около тях представлява сегменти от витла от вятърни мелници. Всяка картина беше като крило от мелница и когато се насложат всички картини, мелничното колело се завърта. Когато демонстрирах макета, Гришата ме потупа по рамото и ми каза: „Прителю, твоята сценография е направо за „Ковънт гардън”, но не и за България.”

Дълго обмисляхме възможна ли е въобще реализация на сцената на филиала.

Техническият директор на Сатирата ни помогна с груби изчисления, от които се разбра, че конструкцията ще тежи тонове, дори и да се изработи от дуралуминий.  Пълен абсурд, още повече, че цялото построение трябваше да се вдига във въздуха, а височината на сцената не го позволяваше.

Въодушевлението ми се стопи, заляха ме сякаш със студена вода. Тогава Гришата, няма да забравя, ми каза: „Не се отчайвай, млади човече, най-хубавите неща са простите неща. Идеята ти е страхотна и ние ще я осъществим, но по друг, по-театрален начин. Така се получи лекотата, която аз исках.

Като в „Ковънт гардън”...

Хм...(усмихва се). Спомням си, че техническият директор, като видя макета, също спомена нещо за „Ковънт гардън” и тази повторна асоциация нямаше как да не ме поласкае. Двамата, режисьорът и техническият директор, със своя опит ми подсказаха, че може по друг начин да се постигне същия ефект. Това беше първият ми урок, първото ми кръщение - театърът е магия. И колкото си по-голям професионалист, толкова по-големи магии може да правиш. Но преди да стане магията, трябва да натрупаш опит.

Сценографията е първата среща на зрителя с постановката, първото впечатление, а то – знаем, е най-важното. Мислиш ли за това, когато пристъпваш към новия проект?

Театърът е синтетично изкуство, но основно той въздейства със своята сценография и костюм. Преди да въздейства на зрителите, сценографията въздейства на самите актьори.

Още по време на репетициите сценографията ги предразполага за театралната игра, настройва сетивата им, отключва въображението им. Актьорите са като децата и ако обстановката около тях е адекватна, те започват да си вярват и това им помага да влязат в образ, който е обмислен от режисьора и художника. Ако сценографията е стерилна, тя няма да въздейства нито на актьорите, нито на публиката.

Истинската сценография не трябва да се изживява самостоятелно. Тя не е самоцел, а обслужва идеята на спектакъла. Тя не трябва да се налага - не трябва да пречи на спектакъла. Това е като дишането на човека - то е естествено и не пречи. Добрата сценография се усеща чрез актьорите.

Read more: 40 от 95 или сценографът, без когото Варненският театър нe може

Елегантност и романтика в „Криворазбраната цивилизация”

Details

Category: Актуални новини

Художничката Даниела Николчова за визията на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников на режисьора Стоян Радев Ге. К. – постановката, с чиято премиера на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

Как се живее в „Криворазбраната цивилизация”?

Не по-различно от днес, стремежът към един по-красив свят в присъщ на човека във всички епохи. Споделям напълно кoнцепцията на режисьора Стоян Радев Ге. К. за едни светли хора, устремени към бъдещето, с него мислим в една посока.

Изключително ми е приятно да работя със Стоян, мога много да науча от него, той ми е опора. Заедно правихме дълги проучвания за епохата, обмисляхме какви ли не идеи, докато се оформи крайното решение.

Предстaвлението визира съвсем конкретно второто десетилетие на XX век, костюмите са от градски тип, стилово изчистени и издържани в светлата гама с леки нюанси на бежово и зеленикаво. Обиколих доста магазини във Варна и София, докато намеря необходимите материи, но си струваше.

По време на репетиция ли идват най-добрите ти идеи?

Непрекъснато мисля за сценографията и костюмите, не се разделям с бележника си с мостри и постоянно обмислям как да направя нещата още по-добри. Отделям изключително внимание на детайла, чак до последното копченце.

Реших всеки персонаж да притежава и шапка, разбира се, различна и отговаряща на неговия характер. Процесът по изработване на костюмите и особено на шапките се оказа много интересен. Варненският драматичен театър разполага с прекрасни шивачки и тук искам непременно да благодаря на Йорданка Маринова, Каля Попова и Бинка Николова, които са истински професионалисти и творци.

С тяхна помощ нашите герои от „Криворазбраната цивилизация” изглеждат елегантни и красиви, в стила на онова време – вярвам, че и публиката ще ги хареса.

Костюмът на Мадам Злата по-специален ли е?

Костюмът на Мадам Злата също е красив, за което много допринася и самата актриса. Гергана Арнаудова умее да носи дрехата със самочувствие и така й придава допълнителна стойност.

Би ли носила някои от костюмите в „Криворазбраната цивилизация”?

О, да. Само че днес времето е различно, то налага друго облекло.

Някога градските хора са били много по-внимателни към външността си, според случая са се обличали в определен вид дреха, шили са си специални тоалети за театър, за ресторант, за бал, за път.

Въобще съществувал е по-строг етикет, докато сега ние сме изгубили това внимателно отношение към костюма, дрескодът е по-небрежен и обича да размива границите между стилове, видове костюми, материи.

И като едно съвременно работещо момиче ти също обличаш панталон с риза...

Харесвам удобните панталони, комбинирам ги с различни ризи, жилетки, шалове. От мен едва ли може да се почерпят идеи за обличане, но се надявам от сцената моите костюми да вдъхновяват хората и да ги накарат да забравят за трудностите в ежедневието.

Романтиката на „Криворазбраната цивилизация”...

Романтиката е акцент в прочита на пиесата. Аз самата съм романтичка. Героите са романтици, те носят всичките си вещи, носят на гърба си целия свят. А в същото време се намират на средата на нищото, на един голям кръстопът.

Театърът неимоверно много ме зарежда. Заставам пред белия лист, на който първоначално няма нищо, после върху него се появява рисунка, после рисунката и всичко, което е било преди това само в съзнанието ми, се пренася в ателиетата, а накрая го виждам на сцената. Това е невероятно преживяване, като дрога. И колкото и да съм уморена, влизам в театъра с усмивка. Имам тръпка и топка в гърдите, но знам, че това, което правя, е всичко, за което съм мечтала и учила. Това е най-голямото ми щастие. 

Прочетете повече:

Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

Хармония и любов в „Криворазбраната цивилизация”