Благодарствена грамота за Даниела Димова по повод Деня на будителите

Details

Category: Актуални новини

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи, по повод Деня на будителите, Благодарствена грамота от Профсъюза на българските учители.

В нея пише, че този знак за признание и се дава за активен и успешен принос и за издигане на международния авторитет на българското образование и култура.

Едно много светло и забавно представление

Details

Category: Актуални новини

Даниела Николчова за сценографията и костюмите на „Всичко наопаки или Наопаки всичко”

Много съм щастлива, че имам възможността да работя с Варненския драматичен театър и съм благодарна на Пламен Марков, че ме покани да направя сценографията и костюмите за сериала „Всичко наопаки или Наопаки всичко” по Молиер.

Още в началото професорът имаше ясна визия за сценографията, докато костюмите остави изцяло на моето въображение. Изградих театралното пространство, съобразно двете основни ситуации – пред култата, в която е заточена Сели и зад кулата, където репетира трупата на Маскарил.

За разграничение на двете територии използвам площадки, картини на художника Каналето, табела за Заложна къща Трюфалден, плакати за спектаклите на театралната трупа.

През цялото време имаме театър в театъра. Уж сме в реалния живот, но всъщност си оставаме в театъра. Маскарел поставя фарсове за Сганарел в които и той самият играе, а когато персонажът Лели търси помощта му за освбождаване на заложницата Сели, Маскарел отново измисля и режисира какви ли не ситуации. В крайна сметка обаче Лели прецаква всичко.

За мен беше истинско предвизвикателство да създам костюмите за тази постановка. Исках не просто да ги съобразя с конкретната епоха, а да постигна една смес от епоха и съвременност, която да ги направи в някаква степен универсални. Съобразих се с характеристиката на героите, но и със самите актьори. Принципно пристъпвам към проектите за костюми, едва след като опозная актьорите, поведението им на сцената и движението им в ансамбъл. Тук усещах през цялото време подкрепата на прекрасната варненска трупа.

Благодарна съм и на актьорите, и на страхотните професионалисти от шивашкото ателие Данчето, Иван и Таня. Без тях нямаше да се получи това много светло и забавно представление. Надявам се публиката да го хареса.

Най-младите актьори с дебюти във „Всичко наопаки или Наопаки всичко”

Details

Category: Актуални новини

Екатерина Георгиева, завършила НАТФИЗ в класа на Ивайло Христов, е приета след последния кастинг в състава на Варненската трупа. Във „Всичко наопаки или Наопаки всичко” тя ще дебютира в ролите на Жената на Сганарел и Циганка. „Харесва ми, че за разлика от други театри, Варненският театър прави кастинги. Това е хубаво предизвикателство и най-добрият начин трупите да бъдат живи, а актьорът да се чувства специален и нужен”, споделя младата актриса. И продължава: „Молиер ми е любопитен със сатирата, която използва като оръжие срещу абсурдите на действителността и заради която остава интересен и непреходен в класиката. Моята героиня, Жената на Сганарел, няма свое собствено име, което я прави универсална - тя може да бъде всяка една жена.   Тя е пример за претенциозност, суета, високомерие и т.н. в същия дух. Това, което ме вълнува в представлението, е липсата на адекватна комуникация. Хората не се изслушват, преценяват нещата само от своя гледна точка и така попадат в абсурдни ситуации, които самите те сътворяват от глупост.”

Нено Койнарски, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков, също влиза след успешен кастинг във Варненската трупа. В ролята на Леандър той също ще дебютира във „Всичко наопаки или Наопаки всичко”.„Моят герой Леандър”, разказва той, „е влюбен в красивата Сели (Ина Добрева), също както и съперникът му Лели (Теодор Папазов). Леандър е по-самоувереният от двамата. Заслепен от гордостта и егоцентризма си, той смята, че всичко му е позволено - едно олицетворение на младия човек, който си мисли, че светът започва с него.Лели е по-неувереният, по-крехкият, по-добрият, но така или иначе двамата задължително успяват да провалят всички планове на Маскарил за спасението на тяхната Сели. Харесвам ролята си, защото чрез нея мога да се надсмея на абсурдните желания на младите влюбени, от които и аз понякога страдам. Бидейки в стилистиката на Молиер ми е забавно да проверявам нивото на нерационалност в поведението на човек. Търся пътищата, по които без подигравка към персонажа, бих могъл да го защитя.Предизвикателството се състои в това да съживя онази неподправена детска инфантилност, която лесно се губи.”