Крис Шарков предлага модерен прочит на руската класика

„Доходно място“ преосмисля вечните теми за морала, властта, любовта.

„Доходно място“: премиера на Варненския театър Участват: Адриан Филипов, Стоян Радев, Веселина Михалкова и други Номинираният с „Икар 2016“ в категорията за режисура Крис Шарков (за „Лив Щайн“ в „Зад канала“) представи пред публика най-новата си постановка – „Доходно място“ от Александър Островски. Софийската премиера на спектакъла, част от афиша на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, се състоя при препълнен салон в Младежкия театър. Дори само един бегъл поглед към сценографското оформление е достатъчен на зрителя, за да се настрои за модерен прочит на руската класика. На заден план е паркирана бонбоненорозова „Волга“, а отпред е разположен тузарски офис, където силните на деня разпределят между подопечните си повече или по-малко доходни служебни места. Белогубов (Николай Кенаров) дава мило и драго шефовете да го забележат и да му отредят поста главен администратор.

Своего рода негов антагонист, Василий Жадов (Адриан Филипов) е поборник на идеята, че човек може да просперира благодарение само на ума и труда си, без да разчита на протекции или да прибягва до рушвети. „Не искам да вярвам, че обществото е така разложено“, тръби той, но е контриран веднага: „Благородната бедност е добра само в театъра. Я се опитай да я пренесеш в живота“.

Кой е прав и кой – не, става ясно година по-късно, когато публиката се озовава пред новия дом на женения вече Василий – мизерна барака, пълна с книги и със стени, изписани с лозунги. Известна като една от най-социалните пиеси, излезли изпод перото на Островски, чрез средствата на сатирата „Доходно място“ проследява как различните типове хора оцеляват в общество, стигнало в цинизма си дотам, че да изкове елегантен евфемизъм за думата „подкуп“ – „комплимент“.

Още по-експресивно е словото във версията на Крис Шарков, бидейки придружено от страна на героите от неприлични жестове, заплюване на другия в лицето, физическа агресия.

Пример за една от многобройните режисьорски хрумки е епизодът, когато Белогубов иска ръката на възлюбената си (Ина Добрева).

Получавайки съгласието й, той светкавично я опакова в стреч фолио, след което я отнася като току-що закупена от магазина стока - жлъчна реплика към материалния свят, осквернил и най-романтичните жестове. Зрителят долавя дискретни препратки и към българския преход. Докосвайки се до темата за протестиращия човек, покрай властимащите спектакълът взема на прицел и бунтуващата се личност. След подвеждащата поява на тубата с бензин във финалната сцена на тотален крах се чува щракване на запалки. Противно на очакванията обаче, вместо да лумне огън, десетки малки пламъчета заискряват над главите над героите.

Сабина Василева, в-к „Сега“