Възможно ли е да си добър и да живееш добре, пита се в пиесата.

„Кавказкият тебеширен кръг“: Варненски драматичен театър. Участват: Стоян Радев, Гергана Плетньова и други. Коя е мерната единица за човешка доброта, пита се в най-новата постановка на Маргарита Младенова „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт. Спектакълът, част от репертоара на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, гостува преди дни на сцената на „Иван Вазов“, а поради огромния интерес е планирана още една дата в рамките на „Софийски театрален салон“: 22 март в Театър „София“.

През разказа за бедната девойка Груша, която се нагърбва с грижите за едно изоставено дете, пиесата поставя дилемата за разликата между това човек да е добродушен по природа и между реалното правене на добро.

Войни, вътрешни междуособици и преврати представляват историческия фон, на който се разгръща действието и за който с неумолима образност героят разказвач се произнася: „Пладне не беше време за ядене, пладне беше време за смърт‘. Но и онова, което настъпва подир него, не донася на хората повече благоденствие: „Войната свърши, пазете се от мира“. Вълни от бежанци търсят подслон, гледани изпод вежди от властта.

Корупция и задкулисни игри пронизват съдебната система. Картина, която на зрителя, условно „заземен“ на територията на Грузия, поразително напомня съвременната действителност. Необходимо ли е злото на света, се пита той, следвайки Груша из планинската пустош, където момичето е в постоянна борба за собствения си живот и този на невръстния губернаторски наследник.

Тук открива Маргарита Младенова ключа към текста на Брехт – да покаже как редом до избуяващото зло като един доблестен войник крачи доброто; как алчността и цинизмът мъчат, но не могат да отнемат живителните сокове на заразителната човечност. Със заклинателна сила отеква във финала откроилата се като лайтмотив на пиесата идея: „Нека всяко нещо да принадлежи на този, комуто приляга“.

Спектакълът, номиниран с „Икар 2016“ за режисура, респектира с висока художествена издържаност, премереност и прецизност на всички равнища. С пестеливост се отличава и сценографията на Ивайло Николов, представляваща многофункционално дървено скеле, покрито с пъстроцветни юргани. Отново юрганът, който като спално бельо загатва идеята за излагането на показ на потайната интимна същност на човека, присъства като основен компонент и в костюмите, дело на Ива Гикова.

Аплодисментите са и за ансамбловата игра на дванайсетте актьори от варненската трупа, всеки от които – с изключение на Гергана Плетньова в образа на Груша – се преобразява в повече от един персонаж: Георги Богданов, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Биляна Стоева и други. За яркото си превъплъщение в съдията Аркадий Чхеизде, който макар и сребролюбец, има сетива за правдата, Стоян Радев ще се бори за наградата „Икар“ за водеща мъжка роля.

Сабина Василева в. „Сега“