НЕНЧО КОСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Моцарт в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“.
След като заслужи „Аскеер“ за изгряваща звезда с образите на Димчо Дебелянов и Васил Левски, сега ти предстои да изиграеш Моцарт, все велики личности...
Отнасям се сериозно към това нелеко изпитание. Тези роли съдържат не само един живот, а много животи. Нееднопланови, те водят битка със себе си и света. Тяхната съдба е по-наситена от съдбата на обикновения човек, в тях няма само един човек, а цяла вселена, в която може да дълбаеш и оттам да изкарваш още мисли, още емоция, бунт, радост, мъка.
Навярно тези роли са предизвикателство за актьора и заради съществуващите стереотипи и нагласи, с които ги възприема публиката.
Да, точно в това се състои нашата работа. Пресътворявайки тези известни личности, актьорът трябва да погледне от своя ъгъл, да изведе концепцията на режисьора, да предаде своето усещане за героя. Крайната цел е да поднесе на зрителя нещо ново, нещо отвъд познатото. Да покаже нещо, което може да изненада, да провокира, да те накара да изслушаш целия Моцарт или да прочетеш целия Дебелянов.
Харесваш ли музиката на Моцарт?
Да.
Моцарт ще свири ли в представлението?
Да, ще свиря на пиано Марша на Салиери „Non piu andrai“, който Салиери написва за посрещането на Моцарт в австрийския императорски двор. В следващата сцена Амадеус възпроизвежда по слух произведението и го доразвива по свое усмотрение. Това е красива художествена измислица, която Питър Шафър използва както в пиесата си „Амадеус“, така и като сценарист на едноименния филм на Милош Форман. „Non piu andrai“ всъщност е една от най-известните арии от операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“.
Самият Моцарт е крайно неординерен, той е играещият човек, който непрекъснато се забавлява и това поведение някак влиза в противоречие с гениалността му като композитор. Какво те привлича, какво те отблъсква у него?
От позицията на изминалото време ние се възхищаваме на Моцарт, но погледнато в житейски план, той не е човек, с който лесно би намерил общ език. Той би могъл да те вбесява и да те отблъсква. Но всичко това идва може би именно от дарбата му, от това, че той е докоснат от Бог по друг начин, че има съзнание, различно от нашето.
Къде е Бог във враждата между Салиери и Моцарт?
В един момент Моцарт се превръща в арена на битката между Салиери и Бог. Салиери разглежда Моцарт като инструмент на Бог. Унищожи ли Моцарт, той се надява да получи възмездие за това, че самият той не притежава неговата гениалност. Моцарт е частица от Бог, той е детето Божие, а Салиери не е, Салиери може само да наранява.
Как в работата със Стайко Мурджев стигате до дълбочината на тези сложни взаимоотношения?
Образите са дадени от Питър Шафър с много ярки характеристики, но Стайко Мурджев тръгва от най-дълбоките и базисни пластове. Оттам ни води към логиката на героите и парадокса, който тази логика носи вътре в себе си. Осмисляйки близкото до нас, ситуацията, случката, ние постепенно навлизаме в този парадокс.
Как си партнираш със Стоян Радев като антипода на твоя персонаж?
Досегашните ми партньорства със Стоян Радев са били изключителни. Той е страхотен партньор, от онези, които играят за отсрещния човек. Видиш ли очите му, изпитваш сигурност. Той те следи непрекъснато и усещаш през цялото време подкрепата му. Много разчитам на него и в „Амадеус“.
Кой образ, мислиш, е по-интересен – твоят или неговият?
Бих изиграл Салиери, да. Хубавото е, че Моцарт и Салиери вървят заедно, като един незаменим тандем, единият без другия не може и обратно. Те са толкова обвързани, че се затруднявам да кажа кой от двата образа е по-интересен.
В крайна сметка какво би казал твоят Моцарт на зрителите?
Ами сега как да продължим?
„АМАДЕУС“
от Питър Шафър
Режисура и сценична версия – Стайко Мурджев
Сценография и костюми – Петя Боюкова
Музика – Петър Дундаков
Хореография и сценична пластика – Станислав Генадиев
Превод – Деница Димитрова
Помощник – режисьор – Валентина Андонова
Плакат – Радослава Боор
В ролите:
Стоян Радев – Антонио Салиери
Ненчо Костов – Волфганг Амадеус Моцарт
Христина Джурова – Констанца Вебер, съпруга на Моцарт
Симеон Лютаков – Йозеф II, император на Австрия
Пламен Димитров – Граф Йохан Килиан Фон Щрак, камерхер на императорския двор
Ивайло Иванов – Барон Готфрид Ван Свитен, префект на имперската библиотека
Веселина Михалкова – Граф Франц Орсини – Розенберг, директор на имперската опера
Свилен Стоянов – капелмайстор Боно
Константин Соколов, Недялко Стефанов, Роберт Ваханян, Велизар Емануилов – „вентичели“ („вятърчета“) – приносители на информация, клюки и слухове
Гергана Арнаудова – Тереза Салиери, съпруга на Салиери
Александра Майдавска – Катерина Кавалиери, ученичка на Салиери
Даниела Викторова – Баронеса Валтщаден
„Амадеус“ се вписва в юбилейната програма за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна
2, 3 септември 2021, 19.00, Основна сцена – първа премиера за сезон 2021 – 2022