ХЕНРИ IV
от Луиджи Пирандело
ХЕНРИ IV
Главният герой всъщност няма име, той е един мним луд, който се представя за Хенри IV. И неслучайно Пирандело не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата личност Хенри IV не са от първостепенно значение. По-скоро пиесата се занимава с един почти метафизичен образ на времето и е една велика метафора на живота като маскарад или детска игра.
Това е „хронологията“ на едно полудяване, което всъщност е привидно, маска пред другите, бягство от света. Загубил любов и приятелство в младостта, героят застива завинаги там в онзи болезнен момент на тази трагична за него загуба. Да остане в тази роля и да я играе вечно, е неговият абсолютно съзнателен избор, това е отречение и бягство от света.
А също и игра на въображението, но и размисъл над автоефективната структура на фантазма. Хенри живее в този фантазъм, услужливо поддържан от приятелите, които достатъчно добре са го забравили през последните години, за да го смятат наистина за луд.
Застивайки в младостта, Хенри се опитва да зачеркне истинското си лице, но всъщност го намира, като в една въздушна перспектива в живописта, като в една огледална обратна перспектива, която той е превърнал в начин на живот. Това е копнеж по чистотата на младостта, тъга по изгубения рай.
Лилия Абаджиева – режисьор
Още по темата
„Хенри IV” от Пирандело, спектакъл на Лилия Абаджиева
В рамките на VIII Коледни театрални седмици – Варна 2017, Варненският драматичен театър ще представи на 2 и 3 декември, 19.00, Основна сцена, премиерата на „Хенри IV“ от Нобеловия лауреат Луиджи Пирандело. Toва е вторият спектакъл във Варненския драматичен театър на изтъкнатата режисьорка Лилия Абаджиева след забележителната й сценична версия на „Фауст“ от Гьоте през 2011 г., първа постановка на тази творба в България.
Премиера на „Хенри IV“ на Луиджи Пирандело
Репортаж на Мартин Николов
„Хенри IV“ – кой съм аз?
Докато сме някой друг косите ни посивяват. Те посивяват, когато сме и себе си, но в живота по-често сме някой друг, защото така се налага. По-страшно е … че: „ Един ден, когато отворих очи, забелязах отведнъж и преживях ужас, защото веднага разбрах, че не само косите, а всичко е посивяло по същия начин, че всичко е рухнало, че всичко е свършило.“
„Хенри IV” – пътешествие на душата по Пирандело
Режисьорът ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА за авторския й спектакъл „Хенри IV“ от Пирандело във Варненския драматичен театър, за пътешествието на душата и бягството от света като игра на въображението, но и като съзнателен избор, за великата метафора на Пирандело и алхимията на театъра
Артисти
