Актуални новини

ТЕАТЪРЪТ, В КОЙТО ВЯРВА ГАБОР ТОМПА

Радваме се да посрещнем във Варна господин Габор Томпа, едно от големите имена на световния театър, режисьор с над 100 постановки в различни страни, директор от 32 години на Унгарския театър в Клуж-Напока в Румъния, университетски преподавател, фестивален директор и президент от 2018 г. на Съюза на театрите в Европа. Какви цели обединяват театрите в този съюз?

Театрите, които членуват в Съюза на театрите в Европа, си партнират в общия стремеж да бъдат адекватни на социалните и политически реалности. В продукцията си, независимо дали интерпретират класически или съвременни теми, те се опитват, използвайки съвременни изразни средства, да провокират публиката с актуални екзистенциални и етични въпроси. Театърът не бива да забравя, че в него се оглеждат обществото и епохата - в Шекспировите пиеси това е особено видно. Както преди, така и сега, театърът съществува заради публиката, той е призван да бъде нейният обществен форум за отстояване на правото на глас, правото на избор, на всички човешки права.

Вие в какъв театър вярвате?

Вярвам в утвърдените ценности, които не могат да ни противопоставят един срещу друг, нито да ни разочароват. Като основа на класическите творби, те образоват и изграждат добър вкус у младите хора. Съвременната култура като цяло страда от недостатъчно доброто състояние на образователната система и за съжаление това явление се наблюдава в цял свят.

Наред с класическите драматургични текстове, съвременният театър се обръща и към силни модерни пиеси, които се занимават с нови светове и биха могли да направят по-добър контакт с младите хора. Но, според мен, новите творби не издържат съревнованието с театралната класика, която остава ненадмината във времето. Класическите прозведения са непреходни, нужно е само да открием техните съвременни послания.

 

Модните тенденции оказват ли съществено влияние?

Съществуват, разбира се, и модни тенденции, които по правило бързо изчезват, но това не ги прави безопасни. Независимо дали се появяват в областта на режисурата, актьорското майсторство или театралното обучение, те си приличат по това, че са малко или повече изкуствено привнесени. Театралното обучение в Болонския университет, фокусирано върху I-Art (Аз-Изкуство), е пример за подобна тенденциозна крайност.

Опитът Ви като режисьор и университетски преподавател какво показва?

Мисля, че в момента ни липсва една истинска театрална школа, която убедително да свързва двете страни в образователния процес - ментора и студента. Студентът трябва да види как неговият ментор практикува това, което преподава и в този смисъл не може да се очаква много от преподаватели, които не упражняват професията. Не може някой, който никога не е играл на сцена, да преподава актьорско майсторство - то е като да учиш някого да свири на пиано, без самият ти да владееш инструмента. Примерът е заразителен, само когато идва от майстор в професията и този прастар педагогически метод винаги дава добри резултати и в театралното образование.

Как изкуството променя света?

Изкуството не може да промени света, както би го направила една революция, но ако хората виждат себе си в изкуството като в огледало, те биха станали по-човечни, може би дори по-добри и биха се научили да поемат отговорността винаги да казват истината. Последното е особено  важно, защото в съвременния информационен свят става все по-трудно да избегнеш манипулацията и да откриеш истината. Театърът учи как да бъдем по-обективни и по-толерантни във взаимоотношенията си с другите, как в крайна сметка да защитаваме  свободата си и мира на планетата.

Като гост на Театрално-музикален продуцентски център Варна, присъствахте на премиерата на ДТ „Стоян Бъчваров“ „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов. Какви са впечатленията Ви?   

Допадна ми енергията на представлението и ангажимента, с който аристите предадоха посланията на торбата и това, което самите те искат да кажат. Наистина изглеждаха като едно голямо семейство и им личеше, че изпитват удоволствие и се раздават изцяло на сцената. В известна степен „Клетка за пеперуди“ е шоу спектакъл, но постановката е много добра и намери заслужен отзвук сред аудиторията.

Ще гледаме ли Ваши постановки във Варна?

С госпожа Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, се споразумяхме да поставя на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров“ едно от трите, предложени от мен, заглавия. Съобразявайки се с препълнения ми календар, предвиждам премиерата за есента на 2024 г. Водихме разговори и за постановка на двете опери на Морис Равел “Испански час” и “Детето и вълшебствата”.

 

ГАБОР ТОМПА (1957, Търгу Муреш) е театрален режисьор и педагог. Повече от 30 години е директор на Унгарския държавен театър в Клуж-Напока Румъния и артистичен директор на фестивала Interferences. Завършва режисура в Букурещ през 1981 г., негови учители са Ливиу Чулей, Михай Димиу, Каталина Бузояну, основоположници на известната румънска режисьорска школа. От 1989 г. преподава в Театралната академия в град Търгу-Муреш. Основател е на Театралния факултет в Клуж-Напока и ръководи катедрата по режисура от 1991 г. Автор е на над 100 театрални постановки в Румъния, Унгария, Канада, Франция, Австрия, САЩ, Словения, Чехия, Сърбия, Англия. От 2007 г. преподава режисура в Калифорнийския университет, Сан Диего.  

От 2018 г. Габор Томпа е президент на Съюза на театрите в Европа (UTE). По този повод той изтъкна, че като президент на най-престижната театрална организация в Европа ще работи за изграждането на мостове между старите и новите ценности, укрепване на репутацията на организацията и културния обмен между театрите, които членуват в UTE.

СЪЮЗЪТ НА ТЕАТРИТЕ В ЕВРОПА е основан през 1990 г. от Жак Ланг (френски министър на културата по онова време) и известния режисьор Джорджо Стрелер (директор на Пиколо театро в Милано) в подкрепа на културното и езиково разнообразие и инициирането на дългосрочни форми за международно сътрудничество. В момента Съюзът на театрите в Европа има над 40 членове, обединени от принципите на иновативното сътрудничество и международения обмен.