Актуални новини

СВОБОДА В АРДЕНСКАТА ГОРА

Parent Category: НОВИНИ

Category: Актуални новини

Published on Tuesday, 01 October 2024 07:06

Световноизвестният режисьор ГАБОР ТОМПА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си постановка в България и работата с актьорите на Варненския драматичен театър над „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир; Арденската гора като протест срещу несправедливото обществено устройство и утопия за бягство от рутината със съвременни препратки; играта на идентичности и възможните трагични последствия; отвореният финал на Умберто Еко, свободата в интерпретациите и зло/употребата с текста; многоликите образи на любовта и Шекспировите шутове, посветени в тайнството на сътворението и истината за празния божи трон; Съюзът на театрите в Европа в контекста на съвременното изкуство...

Предпремиера на 16 октомври, премиера на 17 октомври 2024, 19.00, Основна сцена, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна

 - Господин Томпа, работата с Вас над „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир е дългоочаквано творческо предизвикателство за актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Да започнем разговора от самото начало - защо избрахте комедия за първата си постановка в България?

- С директора Даниела Димова обсъждахме различни заглавия, тя предпочиташе класика, предложи Молиер или Шекспир и аз се спрях на Шекспир. „Както ви харесва“ е пиеса, която разсмива, но носи и много радост както за актьорите, така и за зрителите. Напоследък поставях доста трагедии и гротески, в личния ми живот също се случиха трагични събития, така че сега се опитвам отново да преоткрия комедията в театъра. Но тази пиеса има и друга, много важна страна – тя може да бъде комедия или трагедия, или комбинация от двете, според това как я възприемате. В този смисъл изведох на първо място в режисьорската си концепция темата за Арденската гора, като символ за бягство от несправедливо устроеното общество и неговите парламентарни порядки. С постановката визирам не XVI или XVII век, а нашата съвременност, защо не конкретно и Европейския парламент и въобще Европейския съюз, който не функционира според очакванията ни и налага задължителни за всяка държава закони, противно на своята първоначална идея за европейско обединение.

В „Както ви харесва“ Шекспир натоварва с подобна авторитарна роля Княз Фредерик, който обрича своя брат на изгнание. Възможен изход от ситуацията е бягството в Арденската гора, където естественият живот сред природата създава предпоставки за изграждането на ново справедливо общество. Подобно спасение извън социалния контекст търси хипи движението, възникнало през 60-те години на XX век в САЩ. Израз на неговия протест е употребата на наркотици, която придобива все по-големи размери в световен мащаб.

- Но хипи културата се оказва утопия.

- Да, хипи културата е утопия, както и Арденската гора на Шекспир е утопия. Паралел може да се направи също с редица съвременни движения в Южна Америка, които се борят срещу влиянието на САЩ и някои западноевропейски страни върху техния политически и обществен живот.

Друг съществен аспект в прочита на „Както ви харесва“ е прокараният от Шекспир паралел между Арденската гора и театъра – в театъра всичко е възможно и в Арденската гора всичко е възможно. Арденската гора олицетворява изкуството като илюзия, отразяваща бягството ни от потискащата рутина на действителността. И тази игра на идентичности, която предлага да се идентифицираш с някого другиго или с друг пол, съвсем не е безопасна. Ако повярваш в истинността на илюзията, това би могло да генерира различни от обичайните представи и усещания с трагични последствия. Фебе се влюбва в Розалинда/Ганимед, но толкова по-голямо е разочарованието ѝ, когато разкрива нейната/неговата двойственост.

- Удивителна е тази фина многопластовост на внушенията, заложена от Шекспир в „Както ви харесва“, а и в цялото му творчество...

- Умберто Еко описва много точно този отворен финал, който дава възможност за хиляди интерпретации. Въпросът е как да използваме тази свобода, защото свободата, знаем, е свързана с отговорност. Как да съхраним духа на пиесата, без да изопачаваме смисъла, как да употребяваме, а не да злоупотребяваме с текста, в това – ако трябва да формулирам с едно изречение, се състои отговорността на театъра.

- И навсякъде присъства любовта, едно всеобхватно, всепоглъщащо, понякога доста фриволно чувство. Любовта, „както ви харесва“, с усмивката на Шекспир.

- Любовта, която окрилява и дава сила на влюбения. Буквален пример в това отношение е Орландо, който макар и да не се отличава с физическа сила, успява да пребори здравеняка Шарл, окрилен от енергията, която му вдъхва първата среща с красивата Розалинда. Темата за духовното и физическо превъзходство на влюбения човек Шекспир пренася от „Както ви харесва“ в следващите си творби „Хамлет“ и „Бурята“. Асоциация може да се направи и с Ромео, който осъзнава, че в атмосфера на насилие и омраза любовта не може да просъществува.

В „Както ви харесва“ импонира също идеята за формирането на една нова общност, в която прокудените могат да проявят истинската си същност и това ги кара да се чувстват свободни. В Арденската гора Розалинда е повече Розалинда, отколкото Ганимед, точно както актьорът понякога се чувства по-истински на сцената, отколкото в живота.

- Особено интересни са образите на Точилски и Жак, които си позволяват да коментират и дори да осмиват другите. Каква е тяхната роля в Арденската гора?

- Те изпълняват ролята на необходимия за всяко общество коректив. Жак не е точно мизантроп, но се държи като шут, подобно на влюбения в артистите и театъра Хамлет. Точилски се вписва в същия контекст като своего рода мъдрец. Шекспир, както е известно, замисля своите прочути шутове не като циркови клоуни, а като надрасли обкръжението си герои, които бихме могли да асоциираме с персонажите на Самюел Бекет. Шутовете при Шекспир не са само комични фигури, те изповядват своя собствена философия за любовта, властта, живота и смъртта. Различават се от останалите образи, защото са посветени в тайнството на сътворението. Те знаят за божия трон, който бог е създал, но самият той никога не е седял в него.

Божият трон не е тронът на господаря, в него бог не е вложил идеята за власт, а идеята за духовното извисяване, великото докосване до сътворението, тържеството на човешкия дух като празник на празниците. Това познание остава скрито за всички онези личности в историята на човечеството, които са се домогвали на всяка цена до властта. Те, както и театралните персонажи, които ги пресъздават, не осъзнават, че всъщност тронът е празен. Бог го е оставил празен. Единствен шутът, надарен с повече сетива от другите, получава достъп свише до тази истина. Тя го натъжава и дистанцира от останалите, но едновременно с това му носи мъдрото прозрение, че на света трябва да се гледа не през призмата на пренебрежението и отчуждението, а през призмата на любовта.

- Как стигат до актьорите всички тези детайли, как ги приобщавате и спечелвате за интерпретацията, която сте избрали да следвате в постановката?

- Разбира се, в една постановка не могат да бъдат засегнати всички възможни тълкувания, това определено би бил грешен път. Режисьорът трябва да развие своя оригинална трактовка и да си постави приоритети, търсейки отговори на различни въпроси, в нашия случай – в коя епоха разполагаме действието, какъв смисъл влагаме в образа на Арденската гора, как тълкуваме всеки един от персонажите, вече стана дума за това.

В хода на репетиционния процес се изясняват характеристиките на персонажите и взаимоотношенията между тях, като винаги се има предвид открития за различни интерпретации финал. Добрата постановка, която извежда основните си творчески намерения последователно в играта на актьорите, сценографията, костюмографията и на всички други театрални нива, предполага амбивалентност. Тя оставя вратите широко отворени за различни посоки на разсъждение, анализ, дописване и т.н. Към това насочват различни визуални знаци, като огромната метална завеса, пред която заседава парламентът, а когато завесата се вдига, зад нея се разкрива Арденската гора - възжеланата Аркадия, в която цари свободата. Свободата, разбирана като отговорност, а не като хаос и анархия.

- Как ви партнира в сценографските решения Мария Миу, също едно от известните имена на европейската културна сцена?

- Преди 4 десетилетия създадохме с Мария Миу една много интересна постановка по творба на румънския класик Йон Лука Караджале, но тогавашните властимащи я забраниха като политически некоректна. Радвам се, че 40 години по-късно, на варненска сцена, се срещам за втори път с Мария Миу. Високо ценя както нея като творец, така и съпруга ѝ - големия румънски режисьор Александру Дарие, когото наследих на поста президент на Съюза на театрите в Европа UTE.

- Какво влияние върху съвременната култура оказва Съюзът на театрите в Европа?

- Съюзът на театрите в Европа е основан през 1990 г. от емблематичния режисьор за съвременния театър Джорджо Стрелер и тогавашния френски министър на културата Жак Ланг с идеята за един световен театър без граници, който се вдъхновява от богатството на различни култури и стимулира креативния обмен на идеи и творци между различни театри. Така от най-престижните европейски театри възникна елитната театрална общност на UTE, чийто високи естетически критерии продължават да определят тенденциите в развитието на съвременното театрално изкуство. Стрелер даде изключително ласкава оценка за постановката на „Плешивата певица“ от Йожен Йонеско, с която Унгарският театър в Клуж, на който тогава бях интендант, се представи през 1993 г. в Париж. С това заглавие театърът направи първото в 230-годишната си история голямо европейско турне. През 2004 г. аз получих лична покана за членство в UTE, по препоръка на Деклан Донелан, който сега поставя „Медея“ по Еврипид в Народния театър в София. Хубаво приятелство ме свързва с него, също с Маргарита Младенова и Иван Добчев, които членуват в UTE със своята Театрална работилница „Сфумато“ и през ноември ще ни гостуват в Клуж.

Голямо постижение на нашия съюз е международният фестивал “Interferences”, който в периода 1991-2008 се провеждаше всяка година в различна страна-членка. Последваха 11 години, в които фестивалът бе спрян по финансови причини, така че когато ме избраха за президент на UTE през 2019 г., си поставих като основна цел да възродя този театрален форум. Щастлив съм, че успях да го направя още през същата година в Клуж, който приветства на всички свои театрални сцени фестивалните представления. Домакин на следващото фестивално издание стана Порто, после дойде пандемията, след която продължихме със Солун, отново с Клуж и с Порто.

Разработихме проект за 7 копродукции между 14 театъра върху заглавия от гръцката класика в съвременна адаптация. Аз поставих „Прикованият Прометей“ от Есхил и Бекет с 4 театъра от различни страни, като включих в спектакъла 4 езика – словенски, унгарски, румънски и английски за Бекет. Ако имахме достатъчно добро финансиране, щяхме да покажем тази и другите продукции на UTE във всички 14 страни, членки на съюза. За съжаление Европейският съюз отпуска по-малко средства за театър, отколкото за проекти, свързани с изкуствения интелект, миграцията и замърсяването на околната среда. Така или иначе ние се стремим да оптимизираме нашите театрални бюджети и да развиваме гъвкава финансова политика, с която успяваме да поддържаме традицията и да показваме нашите продукции в новия фестивал „Finisterra” в Порто.

Друг основен фокус в дейността на UTE са младите, за които организираме Лятна академия за млади режисьори, артисти, сценографи, костюмографи. Ментори в Академията са били Питър Брук, Деклан Донелан, Томас Остермайер, Валерий Фокин и други известни театрални творци.

- Като президент на UTE, директор на Унгарския театър в Клуж, режисьор и професор по режисура в различни университети, Вие се занимавате паралелно с административна, творческа и педагогическа дейност, като във всички тези области имате забележителни успехи. Как го постигате?

- Рецепта нямам (усмихва се), но съвместяването на толкова различни занимания наистина не е лесно. Като професор по режисура, ръководих в продължение на 15 години театралната катедра в универитета на Сан Диего, Калифорния - един от трите най-големи университета в САЩ. В следващите 3 години преподавах там и история на киното. Разделях времето си между Сан Диего и Клуж, където ме чакаше моят театър. Полетите по тази дестинация траеха 20, понякога 30 часа и това се повтаряше всяка година по 8-9 пъти, беше много уморително. Докато преди правех всяка година поне по една постановка в Германия, Франция, Великобритания, Испания, в този период се налагаше, заради голямата ми заетост, да отказвам интересни творчески проекти. В крайна сметка приключих с преподавателската си дейност в САЩ, за да се посветя само на реалния театър. Поставих много нови театрални и оперни заглавия в Люксембург, Португалия, Чехия, Словения, Канада, Южна Корея, Колумбия.

- Колко станаха континентите?

- Работил съм на четири континента.

- Режисьор на четири континента! Какво Ви мотивира в този възхитителен творчески път?

- Винаги съм се интересувал от различните култури и от езиците, на които те се изразяват. Общуването с артистите на техния език в тяхната родина е по-лесно и по-стимулиращо, така че аз се опитвам да говоря, макар и с грешки, техния език. След втората си постановка в Барселона, реших да науча каталунски, сега с любопитство откривам българския. Всеки език притежава своя красота, своя поезия, своя музика. Добрият театър е музика.

- Последен въпрос. Епохите променят ли същността на театъра?

- Не бих могъл да го кажа по-добре от Хамлет: "Театърът е „огледало пред природата“, „конспект на времето ни, негов летопис в съкратено издание“. Театърът трябва да бъде сериозен, истински, без компромис.