Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Летопис 85 г. ДТ "Ст. Бъчваров" - Варна

Летопис на ДТ "Ст. Бъчваров" - Варна >> вижте он-лайн >> кликнтете тук 

 

 

 


 

 

Пламен Георгиев за своя Хаджи Генчо, сватбите и хумора

Интервю на Виолета Тончева с актьора от Варненския драматичен театър преди дебюта му в ролята на Хаджи Генчо от оперетата „Българи от старо време”, постановка на Държавна опера Варна, посветена на Националния празник

 

2 март 2016, 19.00

Сближи ли се вече с Хаджи Генчо?

Да, да, сближих се и още как. Моят герой Хаджи Генчо е доста известна личност, но аз се надявам да го направя още по-известен :) Ходил на поклонение в Йерусалим и станал хаджия, той смята, че всичко знае, макар че като килиен учител методът му на обучение май се изчерпва само с бастуна. Освен това е завистлив, лаком и хитър, мисли постоянно за изгодата си, все гледа нещо „да прелапа” и разтакава кандармите около годежа със стратегическата цел да изпие колкото може повече оки вино на бъдещия си сват. Как да не харесаш такъв човек J

 

Хаджи Генчо български патент ли е?

Едва ли е български патент, но хаджигенчовци много често се срещат у нас, доста устойчив тип са.

 

Дали все пак не изпитваме носталгия по „тежките сватби” от онова време...

Зависи. Ако тряба да правя паралел - някога родителите са обявявали пред сватбарите кой какво дарява на децата си, това е било тяхната гордост. То и сега даряваме, но не е толкова видно какво. Някога всички сватби са ставали по един и същ начин, в духа на фолклорната традиция, днес са модни сватбените агенции по американски модел. Сред тях обаче се срещат и такива, които предлагат  в офертата си сватбена церемония в духа на Българското възраждане, с автентични национални носии и това е начин да изразиш патриотизма си. Така че избор днес има, но май сватбите не са ни достатъчно...  

 

   
   

 

В спектакъла на „Едноокият цар” от Марк Креует, постановка на Петър Денчев, на семейната вечеря, по време на която се развиват събитията в пиесата, домакинът Давид (Симеон Лютаков) сервира на гостите бутилка специален „Ризлинг и Варненски мискет”, предоставен от нашите партньори от Винарска изба „Варна”.

Това е купажно вино от сортовете Немски ризлинг и Варненски мискет от регион Варна, преработвано по класическа технология, със завладяваща комбинация от аромат на розов цвят със свеж, фин и хармоничен вкус.

Виното създава дълготраен ароматен спомен и е комплимент за ароматни и пикантни храни. В случая - за „Пълнената ярка със зеленчуков рататуй”, приготвена от домакинята Лидия (Милена Кънева) по „предписание” на автора Марк Креует и със съдействието на „Бистро Кристо”, което – апропо, може да намерите вляво от Основна сцена на Варненския театър.

 

Повече за Винарска изба „Варна”: кликнете тук

 

 

Грациела Бъчварова в "Минути за култура"

 

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Грациела Бъчварова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

 
 
 
 
 
 
 

 

 

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков играе полицая Давид в „Едноокият цар”

„Едноокият цар” предупреждава...

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков, познат от редица други филми и сериали, играе ролята на полицая Давид в „Едноокият цар” от Марк Креует, с която се завръща на сцената на Варненския драматичен театър. Премиерните спектакли на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал, са част от специалните творчески събития в юбилейния 95-ти творчески сезон на театъра.

 

Всъщност ти приемаш ли го като завръщане?

Завръщане е… у дома. Влязох в състава на Варненския драматичен театър на неговия 75-годишен юбилей – още си пазя стикера оттогава, и съм тук за 95-годишния юбилей. Щастливо завръщане, защото съм необходим като актьор, което е по-важно от щатната принадлежност към трупата.

Да, режисьорът Петър Денчев не крие, че свързва идеята си за поставянето на „Едноокият цар” именно с теб в ролята на полицая Давид...

Той ме покани да участвам в проекта още преди година. Приех, ролята ми хареса. Първоначалните планове бяха за свободен проект на софийска сцена, впоследствие Варненският театър каза “Да” и плановете се пренаредиха, нататък историята е ясна.

 

Ролята ти допада, защото...

Защото е жива, истинска, конкретна. Давид е човек когото може би си срещнал вчера или ще срещнеш утре, той е реално разпознаваем и точно затова работата върху него ми е интересна.

Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

 

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета ТончеваРежисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета Тончева

за своята постановка на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, с чиято премиера на 12 март 2016 г., 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей

Известният актьор и режисьор Стоян Радев, свързал цялата си творческа съдба с Варненския драматичен театър, е поканил Даниела Николчова, една от талантливите млади театрални художнички у нас, с която работи не за пръв път, да изготви сценографията и костюмите и на тази негова постановка.

Мадам Злата, най-тежката роля, е поверил на младата актриса Гергана Арнаудова, възпитаничка на неговото „Студио Театър”, която след завършването си на НАТФИЗ „Кр. Сарафов” веднага влезе в състава на театъра в родния си град. Позната с характерни роли в постановки на Явор Гърдев, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Стилиян Петров, сега тя за пръв път получава своята главна роля.

В екипа от съмишленици са: Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

- И днес ли е криворазбрана цивилизацията?

- Разбира се, че е криворазбрана. Както тогава, така и днес, ни повече, ни по-малко. Отговорите на въпроса защо е така, се съдържат в текста и – надявам се, в нашето представление.

- След „Свекърва” на Антон Страшимиров продължаваш с „Криворазбраната цивилизация” режисьорското си изследване на българската класика и по-точно на комедията. С какво ти е интересна тя?

- Българската класика винаги ми е била интересна, надявам се да имам и други случаи, в които да се занимавам с нея. Струва ми се, дори съм убеден, че човекът като индивид не претърпява никакво развитие във времето. Много ми е интересно как се случва това. Ето „Криворазбраната цивилизация” е писана през 1871 г. и колко години оттогава до 2016-та, а нищо не се променило.

Разглеждам „Криворазбраната цивилизация” през днешната призма най-вече заради копнежа, който тази пиеса носи в себе си. Той е напълно съпоставим със стремежа и на съвременния човек да реализира себе си и децата си на друго, различно, по-добро място. Той си представя, фантазира си, изгражда във въображението си това място като красиво и светло и никой не може да го осъжда, всички имаме подобни пориви.

„Криворазбраната цивилизация” ме вълнува заради именно този копнеж, а не заради заслепението пред чуждоземското. Персонажите са ми симпатични с надеждата и наивността си, дори ако щеш, със слепотата си. Да, слепота. Има някаква гъста мъгла пред очите им. И е странно, че както тогава, така и сега, ние не се опитваме да разсеем тази мъгла и да прогледнем. Не разбираме, че ако се постараем малко повече, ако вложим малко повече усилие, около нас би могло да стане по-светло.

 

 

АФИШ МАРТ 2016

 

 

Можете да изтеглите и запазите на компютъра си афиша на театъра и операта за месец март 2016 г. в .pdf формат оттук >> кликнете тук

 

 


 

КОЛЕКЦИЯ НОМИНАЦИИ И НАГРАДИ 2016

95 години Варненски драматичен театър (1921-2016)

 

През март 5 спектакъла за 24 лв

Театралната колекция НОМИНАЦИИ И НАГРАДИ събира в себе си пет спектакъла от мартенската програма на театъра. В нея са включени онези спектакли от афиша на трупата, които са подплатени с награди и внимание от страна на специализираната критика.

ПАМЕТТА НА ВОДАТА
Прочетете още +

ПАМЕТТА НА ВОДАТА

от Шийла Стивънсън >> Номинация АСКЕЕР 2013 за поддържаща роля на Даниела Викторова (Тереза), Награда "Варна" 2013 за екипа на спектакъла >>> В психологически уплътнената до краен предел пиеса смъртта на майката събира, но и разделя трите сестри, конфронтирайки ги със спомените, една с друга, с мъжете до тях и в крайна сметка със самите себе си...

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ
Прочетете още +

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ

от Бертолд Брехт >> Номинация ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев >>> Възможно ли е да си добър и да живееш добре... Каква е цената... Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър, не означава да си добродушен, а да вършиш добро – най-трудното за човека. Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие...

ОПАСНИ ВРЪЗКИ
Прочетете още +

ОПАСНИ ВРЪЗКИ

от Кристофър Хамптън >> Двамата аристократи Валмон и Мертьой заплитат опасни интриги в театралната адаптация на режисьора Стилиян Петров, който кара зрителя да преосмисли понятия като любов, опасност, игра. „Опасни връзки” са игра-война, война-игра, в която любовта е копнеж по онова, което ни ранява, еротичен стремеж по дълбокото ни влечение към война - страст за атака...

КАНКУН
Прочетете още +

КАНКУН

от Жорди Галсеран >> ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева, АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова, НАГРАДА ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей), НАГРАДА ВАРНА 2014 за екипа на спектакъла>>> „Ефектът на Канкун е близък до ефекта след упойка – ярки цветове, относителност на образите, неустойчивост на кой си, множествена личност или липса на идентитет, множествена реалност...

СВЕКЪРА
Прочетете още +

СВЕКЪРА

от Антон Страшимиров >> Награда Варна 2015 за екипа>>> Очарователна и актуална, комедията "Свекърва" e класическа творба в българската драматургия. Пиесата се занимава с типичния балкански (и не само!) сюжет за авторитарната свекърва, която не приема снахата и продължава да управлява съдбата на сина си. Свеж и динамичен, спектакълът очарова с усмивката и с актуалността си :) В анкета „Свекърва” е определена за любимия спектакъл на варненската публика.

Първото предложение, „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, на 14 март, режисьор Стоян Радев Ге.К. е удостоено с Награда ВАРНА 2013 за екипа, a Даниела Викторова има номинация АСКЕЕР за ролята на Тереза.

Спектакълът „Кавказкият тебеширен кръг” на 15 март е номиниран за най-голямата награда на Съюза на артистите в България ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев.

Зрителите имат възможност да видят на 16 и 24 март „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров, също номиниран с ИКАР 2016 за авторска музика на Петя Диманова.

На 18 март ще бъде представен „Канкун” от Жорди Галсеран, спектакълът  на Стилиян Петров, който събра най-много отличия от последните години -  ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева; АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова; две награди ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей) и за екипа.

Колекцията завършва на 29 март класическата комедия „Свекърва” от Антон Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., отличена с Награда ВАРНА 2015 за екипа и излъчена в зрителска анкета за любим спектакъл на варненци през миналата година.

Общата стойност на петте спектакъла е 24 лева.

В края на месеца вероятно някои от представените спектакли ще попаднат сред наградените или ще бъдат причислени към номинациите за другата голяма театрална награда АСКЕЕР. При всички случаи предложението си струва, защото е подплатено с оценката на авторитетни специалисти, както и с добрия прием, който спектаклите намират сред публиката не само във Варна, а и в столицата и други градове у нас.

Промоционалното предложение съпътства още един специален подарък - зрителите, закупили билети, ще получат програми от спектаклите, с автографи на участващите в тях актьори. 

 

Каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00;

Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com;

 

Протестът като грешка на системата или на индивида

 

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Петър Денчев

преди премиерата на 25 и 27 февруари 2016 г. в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” на „Едноокият цар” от Марк Креует

 

Превод Нева Мичева, художник Теодора Лазарова, композитор Христо Намлиев, мултимедия Елена Шопова, фотография Тони Перец

 

Действащи лица и изпълнители: Полицаят Давид - Симеон Лютаков; Лидия, негова съпруга - Милена Кънева; Сандра - Биляна Стоева; Игназий - Пламен Димитров; Политикът – Николай Божков

 

Поздравления за първата Ви постановка в родния град, при това в 95-ия юбилеен сезон на Варненския драматичен театър. Защо избрахте „Едноокият цар”?

 

Защото пиесата е написана много умно, а аз съм възпитан да мисля, че пиесата трябва да е по-умна от мен. Тя умело играе с различни политически и социални реалности и открива твърде интересни перспективи пред личните фабули на персонажите. Освен това отговаря на едно силно условие - да бъде много актуална по отношение на политическата и социална проблематика. Става дума за Западна Европа, колкото и условно да става това понятие, у нас няма изострена чувствителност към социалния и политически живот, тук нивото е различно.

 

Пиесата дава гласност на това как социалните и политически убеждения проникват в интимния семеен живот на героите, а двама от тях в крайна сметка се оказват не толкова праволинейни в своите убеждения, колкото си мислят и са разобличени като политически позьори. Това е много важен и съществен момент, защото ако едно убеждение не е интегрирано на лично ниво, то остава на нивото на абстрактните намерения.

 

Откъде идват различията с България?

 

В българското общество няма ясно изразени класи и социални слоеве,  поради което политическите убеждения и социалните намерения са резултат на семейна среда, възпитание, дори на недостиг на информация и нещата остават размити и непоследователни.

 

Въпрос на гражданска култура...

 

Да, но тя не може да съществува без гражданственост, без наличието на активен граждански живот. Българското общество, без да искам да обиждам някого, е някак все още феодално и селско-класово, така че ако се появят някакви социално-политически възгласи за справедливост и истина, те са по-скоро народняшки. На Балканите има по-люти народи от нас и ние не сме пример за подражание за никого наоколо през последните години.

 

Пиесата впечатлява с още много други качества, като липсата на какъвто и да е театрален патос. Тя разобличава театралността като такава и разчита на живото отношение на перонажите/актьорите към случващото се. То трябва да бъде техният истински център и в тази посока насочваме нашите усилия. Допада ми фантасмагоричното отлепване от тази специална тема и то най вече, защото авторът кара героите да се огъват под натиска да проветрят своите разбирания, за да постигнат личните си цели.

 

 

 

 "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова

 

 

16 февруари, Основна сцена, 19.00

На 16 февруари, 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи една от наи-успешните си нови постановки – прелестната притча на Маргарита Младенова „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличена с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе. 

След февруарския гастрол в столицата, проф. дин Камелия Николова оценява „Кавказкият тебеширен кръг” на ДТ „Стоян Бъчваров” като „безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон”.

 

Театралният критик Анелия Янева пише по същия повод: „По "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова може да се преподава и изучава Брехт – нещо необходимо за общата ни театрална култура, не само на студентите в НАТФИЗ и другите институти, където се преподава театър. Брехт изведнъж става нужен на времето ни, защото днес сякаш се срамуваме да говорим простичко за морал, за доброта, за човещина; сякаш това вече ни се вижда не твърде софистицирано, за да бъде качено на сцена. Сякаш времето на притчите с поука е отминало. Маргарита Младенова и актьорите на ДТ “Стоян Бъчваров”- Варна убедително го опровергават”.

 

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

 


 

TOP