Актуални новини

Художничката Даниела Николчова за визията на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников на режисьора Стоян Радев Ге. К. – постановката, с чиято премиера на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

Как се живее в „Криворазбраната цивилизация”?

Не по-различно от днес, стремежът към един по-красив свят в присъщ на човека във всички епохи. Споделям напълно кoнцепцията на режисьора Стоян Радев Ге. К. за едни светли хора, устремени към бъдещето, с него мислим в една посока.

Изключително ми е приятно да работя със Стоян, мога много да науча от него, той ми е опора. Заедно правихме дълги проучвания за епохата, обмисляхме какви ли не идеи, докато се оформи крайното решение.

Предстaвлението визира съвсем конкретно второто десетилетие на XX век, костюмите са от градски тип, стилово изчистени и издържани в светлата гама с леки нюанси на бежово и зеленикаво. Обиколих доста магазини във Варна и София, докато намеря необходимите материи, но си струваше.

По време на репетиция ли идват най-добрите ти идеи?

Непрекъснато мисля за сценографията и костюмите, не се разделям с бележника си с мостри и постоянно обмислям как да направя нещата още по-добри. Отделям изключително внимание на детайла, чак до последното копченце.

Реших всеки персонаж да притежава и шапка, разбира се, различна и отговаряща на неговия характер. Процесът по изработване на костюмите и особено на шапките се оказа много интересен. Варненският драматичен театър разполага с прекрасни шивачки и тук искам непременно да благодаря на Йорданка Маринова, Каля Попова и Бинка Николова, които са истински професионалисти и творци.

С тяхна помощ нашите герои от „Криворазбраната цивилизация” изглеждат елегантни и красиви, в стила на онова време – вярвам, че и публиката ще ги хареса.

Костюмът на Мадам Злата по-специален ли е?

Костюмът на Мадам Злата също е красив, за което много допринася и самата актриса. Гергана Арнаудова умее да носи дрехата със самочувствие и така й придава допълнителна стойност.

Би ли носила някои от костюмите в „Криворазбраната цивилизация”?

О, да. Само че днес времето е различно, то налага друго облекло.

Някога градските хора са били много по-внимателни към външността си, според случая са се обличали в определен вид дреха, шили са си специални тоалети за театър, за ресторант, за бал, за път.

Въобще съществувал е по-строг етикет, докато сега ние сме изгубили това внимателно отношение към костюма, дрескодът е по-небрежен и обича да размива границите между стилове, видове костюми, материи.

И като едно съвременно работещо момиче ти също обличаш панталон с риза...

Харесвам удобните панталони, комбинирам ги с различни ризи, жилетки, шалове. От мен едва ли може да се почерпят идеи за обличане, но се надявам от сцената моите костюми да вдъхновяват хората и да ги накарат да забравят за трудностите в ежедневието.

Романтиката на „Криворазбраната цивилизация”...

Романтиката е акцент в прочита на пиесата. Аз самата съм романтичка. Героите са романтици, те носят всичките си вещи, носят на гърба си целия свят. А в същото време се намират на средата на нищото, на един голям кръстопът.

Театърът неимоверно много ме зарежда. Заставам пред белия лист, на който първоначално няма нищо, после върху него се появява рисунка, после рисунката и всичко, което е било преди това само в съзнанието ми, се пренася в ателиетата, а накрая го виждам на сцената. Това е невероятно преживяване, като дрога. И колкото и да съм уморена, влизам в театъра с усмивка. Имам тръпка и топка в гърдите, но знам, че това, което правя, е всичко, за което съм мечтала и учила. Това е най-голямото ми щастие. 

Прочетете повече:

Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

Хармония и любов в „Криворазбраната цивилизация”

 Георги Каприев

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.

С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.

Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.

За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.

Летопис на ДТ "Ст. Бъчваров" - Варна >> вижте он-лайн >> кликнтете тук 

Пламен Георгиев за своя Хаджи Генчо, сватбите и хумора

Интервю на Виолета Тончева с актьора от Варненския драматичен театър преди дебюта му в ролята на Хаджи Генчо от оперетата „Българи от старо време”, постановка на Държавна опера Варна, посветена на Националния празник

2 март 2016, 19.00

Сближи ли се вече с Хаджи Генчо?

Да, да, сближих се и още как. Моят герой Хаджи Генчо е доста известна личност, но аз се надявам да го направя още по-известен :) Ходил на поклонение в Йерусалим и станал хаджия, той смята, че всичко знае, макар че като килиен учител методът му на обучение май се изчерпва само с бастуна. Освен това е завистлив, лаком и хитър, мисли постоянно за изгодата си, все гледа нещо „да прелапа” и разтакава кандармите около годежа със стратегическата цел да изпие колкото може повече оки вино на бъдещия си сват. Как да не харесаш такъв човек J

Хаджи Генчо български патент ли е?

Едва ли е български патент, но хаджигенчовци много често се срещат у нас, доста устойчив тип са.

Дали все пак не изпитваме носталгия по „тежките сватби” от онова време...

Зависи. Ако тряба да правя паралел - някога родителите са обявявали пред сватбарите кой какво дарява на децата си, това е било тяхната гордост. То и сега даряваме, но не е толкова видно какво. Някога всички сватби са ставали по един и същ начин, в духа на фолклорната традиция, днес са модни сватбените агенции по американски модел. Сред тях обаче се срещат и такива, които предлагат  в офертата си сватбена церемония в духа на Българското възраждане, с автентични национални носии и това е начин да изразиш патриотизма си. Така че избор днес има, но май сватбите не са ни достатъчно...  

В спектакъла на „Едноокият цар” от Марк Креует, постановка на Петър Денчев, на семейната вечеря, по време на която се развиват събитията в пиесата, домакинът Давид (Симеон Лютаков) сервира на гостите бутилка специален „Ризлинг и Варненски мискет”, предоставен от нашите партньори от Винарска изба „Варна”.

Това е купажно вино от сортовете Немски ризлинг и Варненски мискет от регион Варна, преработвано по класическа технология, със завладяваща комбинация от аромат на розов цвят със свеж, фин и хармоничен вкус.

Виното създава дълготраен ароматен спомен и е комплимент за ароматни и пикантни храни. В случая - за „Пълнената ярка със зеленчуков рататуй”, приготвена от домакинята Лидия (Милена Кънева) по „предписание” на автора Марк Креует и със съдействието на „Бистро Кристо”, което – апропо, може да намерите вляво от Основна сцена на Варненския театър.

Повече за Винарска изба „Варна”: кликнете тук

„Едноокият цар” предупреждава...

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков, познат от редица други филми и сериали, играе ролята на полицая Давид в „Едноокият цар” от Марк Креует, с която се завръща на сцената на Варненския драматичен театър. Премиерните спектакли на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал, са част от специалните творчески събития в юбилейния 95-ти творчески сезон на театъра.

Всъщност ти приемаш ли го като завръщане?

Завръщане е… у дома. Влязох в състава на Варненския драматичен театър на неговия 75-годишен юбилей – още си пазя стикера оттогава, и съм тук за 95-годишния юбилей. Щастливо завръщане, защото съм необходим като актьор, което е по-важно от щатната принадлежност към трупата.

Да, режисьорът Петър Денчев не крие, че свързва идеята си за поставянето на „Едноокият цар” именно с теб в ролята на полицая Давид...

Той ме покани да участвам в проекта още преди година. Приех, ролята ми хареса. Първоначалните планове бяха за свободен проект на софийска сцена, впоследствие Варненският театър каза “Да” и плановете се пренаредиха, нататък историята е ясна.

Ролята ти допада, защото...

Защото е жива, истинска, конкретна. Давид е човек когото може би си срещнал вчера или ще срещнеш утре, той е реално разпознаваем и точно затова работата върху него ми е интересна.

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета Тончева

за своята постановка на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, с чиято премиера на 12 март 2016 г., 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей

Известният актьор и режисьор Стоян Радев, свързал цялата си творческа съдба с Варненския драматичен театър, е поканил Даниела Николчова, една от талантливите млади театрални художнички у нас, с която работи не за пръв път, да изготви сценографията и костюмите и на тази негова постановка.

Мадам Злата, най-тежката роля, е поверил на младата актриса Гергана Арнаудова, възпитаничка на неговото „Студио Театър”, която след завършването си на НАТФИЗ „Кр. Сарафов” веднага влезе в състава на театъра в родния си град. Позната с характерни роли в постановки на Явор Гърдев, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Стилиян Петров, сега тя за пръв път получава своята главна роля.

В екипа от съмишленици са: Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

- И днес ли е криворазбрана цивилизацията?

- Разбира се, че е криворазбрана. Както тогава, така и днес, ни повече, ни по-малко. Отговорите на въпроса защо е така, се съдържат в текста и – надявам се, в нашето представление.

- След „Свекърва” на Антон Страшимиров продължаваш с „Криворазбраната цивилизация” режисьорското си изследване на българската класика и по-точно на комедията. С какво ти е интересна тя?

- Българската класика винаги ми е била интересна, надявам се да имам и други случаи, в които да се занимавам с нея. Струва ми се, дори съм убеден, че човекът като индивид не претърпява никакво развитие във времето. Много ми е интересно как се случва това. Ето „Криворазбраната цивилизация” е писана през 1871 г. и колко години оттогава до 2016-та, а нищо не се променило.

Разглеждам „Криворазбраната цивилизация” през днешната призма най-вече заради копнежа, който тази пиеса носи в себе си. Той е напълно съпоставим със стремежа и на съвременния човек да реализира себе си и децата си на друго, различно, по-добро място. Той си представя, фантазира си, изгражда във въображението си това място като красиво и светло и никой не може да го осъжда, всички имаме подобни пориви.

„Криворазбраната цивилизация” ме вълнува заради именно този копнеж, а не заради заслепението пред чуждоземското. Персонажите са ми симпатични с надеждата и наивността си, дори ако щеш, със слепотата си. Да, слепота. Има някаква гъста мъгла пред очите им. И е странно, че както тогава, така и сега, ние не се опитваме да разсеем тази мъгла и да прогледнем. Не разбираме, че ако се постараем малко повече, ако вложим малко повече усилие, около нас би могло да стане по-светло.

Можете да изтеглите и запазите на компютъра си афиша на театъра и операта за месец март 2016 г. в .pdf формат оттук >> кликнете тук

95 години Варненски драматичен театър (1921-2016)

През март 5 спектакъла за 24 лв

Театралната колекция НОМИНАЦИИ И НАГРАДИ събира в себе си пет спектакъла от мартенската програма на театъра. В нея са включени онези спектакли от афиша на трупата, които са подплатени с награди и внимание от страна на специализираната критика.

Прочетете още +

ПАМЕТТА НА ВОДАТА

от Шийла Стивънсън >> Номинация АСКЕЕР 2013 за поддържаща роля на Даниела Викторова (Тереза), Награда "Варна" 2013 за екипа на спектакъла >>> В психологически уплътнената до краен предел пиеса смъртта на майката събира, но и разделя трите сестри, конфронтирайки ги със спомените, една с друга, с мъжете до тях и в крайна сметка със самите себе си...

Прочетете още +

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ

от Бертолд Брехт >> Номинация ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев >>> Възможно ли е да си добър и да живееш добре... Каква е цената... Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър, не означава да си добродушен, а да вършиш добро – най-трудното за човека. Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие...

Прочетете още +

ОПАСНИ ВРЪЗКИ

от Кристофър Хамптън >> Двамата аристократи Валмон и Мертьой заплитат опасни интриги в театралната адаптация на режисьора Стилиян Петров, който кара зрителя да преосмисли понятия като любов, опасност, игра. „Опасни връзки” са игра-война, война-игра, в която любовта е копнеж по онова, което ни ранява, еротичен стремеж по дълбокото ни влечение към война - страст за атака...

Прочетете още +

КАНКУН

от Жорди Галсеран >> ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева, АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова, НАГРАДА ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей), НАГРАДА ВАРНА 2014 за екипа на спектакъла>>> „Ефектът на Канкун е близък до ефекта след упойка – ярки цветове, относителност на образите, неустойчивост на кой си, множествена личност или липса на идентитет, множествена реалност...

Прочетете още +

СВЕКЪРА

от Антон Страшимиров >> Награда Варна 2015 за екипа>>> Очарователна и актуална, комедията "Свекърва" e класическа творба в българската драматургия. Пиесата се занимава с типичния балкански (и не само!) сюжет за авторитарната свекърва, която не приема снахата и продължава да управлява съдбата на сина си. Свеж и динамичен, спектакълът очарова с усмивката и с актуалността си :) В анкета „Свекърва” е определена за любимия спектакъл на варненската публика.

Първото предложение, „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, на 14 март, режисьор Стоян Радев Ге.К. е удостоено с Награда ВАРНА 2013 за екипа, a Даниела Викторова има номинация АСКЕЕР за ролята на Тереза.

Спектакълът „Кавказкият тебеширен кръг” на 15 март е номиниран за най-голямата награда на Съюза на артистите в България ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев.

Зрителите имат възможност да видят на 16 и 24 март „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров, също номиниран с ИКАР 2016 за авторска музика на Петя Диманова.

На 18 март ще бъде представен „Канкун” от Жорди Галсеран, спектакълът  на Стилиян Петров, който събра най-много отличия от последните години -  ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева; АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова; две награди ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей) и за екипа.

Колекцията завършва на 29 март класическата комедия „Свекърва” от Антон Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., отличена с Награда ВАРНА 2015 за екипа и излъчена в зрителска анкета за любим спектакъл на варненци през миналата година.

Общата стойност на петте спектакъла е 24 лева.

В края на месеца вероятно някои от представените спектакли ще попаднат сред наградените или ще бъдат причислени към номинациите за другата голяма театрална награда АСКЕЕР. При всички случаи предложението си струва, защото е подплатено с оценката на авторитетни специалисти, както и с добрия прием, който спектаклите намират сред публиката не само във Варна, а и в столицата и други градове у нас.

Промоционалното предложение съпътства още един специален подарък - зрителите, закупили билети, ще получат програми от спектаклите, с автографи на участващите в тях актьори. 

Каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00;

Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com;