Актуални новини

На 1 февруари 2024 година от 13 часа – Деня в памет  на жертвите на тоталитаризма, артисти от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесат цветя пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим във Варна и Варненски окръг.

Варненският драматичен театър е особено чувствителен към геноцида над българската интелигенция, извършен от т. нар. Народен съд, който осъжда на смърт депутати, офицери, министри, учители, артисти, писатели, журналисти, художници. Черната дата 1 февруари 1945 г. обезглавява интелектуалния елит на страната, прекъсвайки трагично естественото развитие и приемствеността в българската култура.

С постановките си „Поразените“ по романа на Теодора Димова и „Ботушът“ по пиесата на Лило Петров, които разглеждат темата за жертвите и палачите от онова жестоко време, Варненският драматичен театър, начело с режисьора Стоян Радев Ге.К., се включи със страст в наболелия обществен разговор за скритите или фалшифицирани истини в недалечното минало и необходимостта да пазим жива паметта за жертвите на тоталитаризма

Мемориалът във Варна, посветен на жертвите на комунистическия режим, е разположен на бул. „Сливница“ до ГХГ „Борис Георгиев. Открит в края на октомври 2001 г., той е вторият след София подобен паметник в България. Дело на скулптора Павел Джеферов и арх. Косьо Христов, мемориалът представлява симетричен архитектурен обем, чийто крила са облицован със сив и черен мрамор, а в средата на кръстовидното пространство се откроява древнобългарският знак, символизиращ космоса и неговата необятност.

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ подготвя първата си постановка за 2024 г. „Формата на нещата“ от Нийл Лабют, чиято премиера предстои на 11 март, 19.00, ГХГ „Борис Георгиев“. 

„Формата на нещата“ (2000) от всепризнатия и широко обсъждан американския драматург, сценарист, режисьор и писател Нийл Лабют, е едно от открояващите се заглавия в съвременната англоезична драматургия, което привлича внимание още с първата постановка в Almeida Theatre Лондон (2001), режисирана и филмирана от самия автор (2003). Безмилостен съдник на „нашата нездрава мания към външното, повърхностното, към формата на нещата“, пиесата разказва за студентка по скулптура, която превръща новия си приятел от свито момче в самоуверен млад мъж, докато новата ситуация не конфронтира истината с лъжата в любовта и изкуството.

„Формата на нещата“ превежда и поставя за пръв път у нас (2011, Театър „София“) младият Мартин Киселов, син на големия театрален режисьор Младен Киселов. С постановките си „Разбиване“ (2014) и „Дебело прасе“ (2022) пристрастието си към Нийл Лабют проявява и един друг изтъкнат български режисьор Стайко Мурджев. Сега със своя прочит на „Формата на нещата“ дебютира на варненска сцена и младата, но заявила вече режисьорското си присъствие в българския театрален контекст Максима Боева, възпитаничка на проф. Пламен Марков, създал в годините поредица от великолепни варненски представления. За постановката си Максима Боева мотивира енергичен младежки екип, в който влизат сценографката Киряна Аврониева, композиторът Милен Апостолов и актьорите Христина Джурова, Станислав Кондов, Александър Евгениев и Сияна Начева. „Правя истории, които са ме развълнували и за които събирам екип със същите вълнения. С вярата, че в публиката има хора, които имат нужда да видят точно това, да чуят и съпреживеят тези истории“, споделя принципното си разбиране за театър режисьорката. 

След премиерите на „Под игото“ и „Свръхчовек“ в края на миналата година, Варненският драматичен театър продължава с вдъхновено темпо представленията си през януари 2024.

Новите постановки имат, разбира се, запазено място в богатия афиш - българската класика „Под игото“, в драматургичен вариант на Юрий Дачев и режисурата на Бина Харалампиева (15.01, с 2 представления от 15.00 и 19.00); театрално-танцовият спектакъл по философията на Ницше и „Пролетно тайнство на Стравински „Свръхчовек“, текст Сашо Димоски, реж. Васил Зафирчев, хореография Олга Панго от РС Македония (17.01, 19.00) и разтърсващият прочит на тоталитарното минало „Ботушът“ от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К. (20.01, 19.00, The Center).

Екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна изпращат изключително успешната си 2023 година с декемврийски гастроли в столицата, които препълниха залите на НДК, МГТ "Зад канала", МТ "Николай Бинев" и Театър "Българска армия". Продукцията на Държавна опера Варна "Калас и Онасис" от Христос Папагеоргиу, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, откри Новогодишния музикален фестивал в София в зала 1 на НДК, в присъствието на двама президенти, други високопоставени гости и многобройна възторжена публика. Също в НДК и също в Новогодишния фестивал, но в "Театър Азарян", Драматичен театър "Стоян Бъчваров" представи в 3 спектакъла забавните "Приключения опасни със герои сладкогласни" от Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов, реж. Костадин Бандутов. Варненските драматични актьори разтърсиха столичани с "Ботушът" от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., в МГТ "Зад канала", разсмяха ги с "Клетка за пеперуди" от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов, в МТ "Николай Бинев" и ги накараха да се замислят над българските съдбини с "Под игото" по Иван Вазов, драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, в Театър "Българска армия". С "Под игото" на 20 и 21 декември във Варна завършват и фестивалните Коледни театрални седмици 2023. Балетните артисти на Държавна опера Варна танцуваха през декември "Пепеляшка" и "Лешникотрошачката" в Мексико и Италия, предстои им турне с няколко заглавия в Обединеното кралство, но преди това на 29 декември от 14 и 19 часа ще срещнат за пореден път и младите варненски зрители с любимата коледна приказка "Лешникотрошачката".

Сценографът ФИЛИП КОРУНОВСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения в театрално-танцовия спектакъл „Свръхчовек“; логиката във визуализирането на абстрактни идеи с материални средства; природата и човекът като нейно битие; светлината и отражението; тялото и сянката; търсенето и постигането. 

Пресъздаването на абстрактни идеи със средствата на сценографията със сигурност е любопитно предизвикателство. 

Темата за нематериалното и неговото сценично пресъздаване винаги ме е вълнувала, като художник. Как във физическото пространство на театралната сценография да се визуализират абстрактни идеи е творческата цел и на „Свръхчовек“. Използвам конкретни материали, за да създам чрез тях една абстрактна представа. Изграждам метафизичното пространство само с основните елементи в природата – земя, вода и въздух. Сред тях човешкото тяло се представя като част от природата, като нейно битие, разделено на две – тяло и сянка. Тялото без сянка е нищо, а сенките зависят от светлината и контекста. Тъкмо тук се включва светлинният дизайн, като най-важен елемент в тази сценография. Той трябва да внуши философската идея и да предаде цялата концепция на спектакъла. Търсим въздействието на светлината, изследваме светлосенките и отраженията, използваме прах, за да дефинираме телата и да ги отделим от техните сенки. Това беше едно много голямо и много вълнуващо предизвикателство за мен, а и за целия екип.

Среща между постановъчния екип на спектакъла „Свръхчовек“ и представители на медиите се проведе часове преди предпремиерата в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. В пресконференцията участваха директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова, драматургът Сашо Димоски, режисьорът Васил Зафирчев, сценографът Филип Коруновски, артистичната директорка на театъра Веселина Михалкова и пиарката на ТМПЦ Виолета Тончева.

Даниела Димова очерта границите на партньорството с творците от РС Македония, изрази удовлетворението си от съвместната продукция, която въвежда нова стилистика в творческата работа на Варненския театър и изтъкна, че текстът и постановката са създадени специално за варненска сцена. Сашо Димоски и Васил Зафирчев представиха концепцията на спектакъла, който си служи със средствата на постдраматичния театър, позовавайки се на философията на Ницше за Свръхчовека, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ на Стравински.

Драматургът САШО ДИМОСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за оригиналния авторски проект „Свръхчовек“, създаден в партньорство с творци от РС Македония, специално за Варненския драматичен театър; срещата между философията на Ницше за Свръхчовека и „Пролетно тайнство“ от Стравински в територията на постдраматичничните театрални форми; взаимоотношенията между телата и техните сенки в контекста на идеята за Свръхчовека; предизвикателството Нижински; енигмите Ницше и Стравински; театърът извън конкретиката; интроспекцията като предупреждение за убийството, което извършва съвременният човек; разминаването между политиката, политиканството и изкуството.

- Като автор на драматургични текстове, отличени с национални и международни награди, също и като университетски професор, Вие се намирате в центъра на театралния живот в РС Македония, като категорично заявявате пристрастието си към постдраматичния театър.

- Определено. Докторската ми дисертация е на тема „Постдраматичният театър – начинът, по който комуникират митологиите и постдраматичните театрални форми“.