Актуални новини

Родственица на Стоян Бъчваров, основоположника на Варненския театър, Грациела Бъчварова е живата история на театъра, магнетична актриса, създала незабравими образи на театралната и филмова сцена, обществена личност с ярки граждански позиции.

Родена е на 7 септември 1933 г. във Флоренция, Италия, тя е наречена с три имена Грациела-Мария-Стойка: Мария - на Богородица, чиято статуя изнесли в деня на раждането ѝ от флорентинска църква и Стойка - на баба ѝ. Потомка на два славни театрални рода - Лоловия род от който идва и актрисата Татяна Лолова и рода Бъчварови. Баща ѝ Васил, основател на първата театрална трупа в Добрич, завършил архитектура в Италия, е племенник на големия актьор, режисьор и основател на Варненския театър Стоян Бъчваров.

В продължение на близо век, от 1927 до 2023 година, романът „Под игото“ трайно присъства в историята на Варненския театър с постановки на режисьорите Иван Янев, Стоян Бъчваров, Николай Фол, Станчо Станчев и Бина Харалампиева.

В СЕЗОН 1927/28, само няколко години след като се основава Варненският театър (1921), директорът и режисьор Иван Янев, един от основателите на Съюза на артистите в България, поставя за пръв път „Под игото“ – пиеса в 7 драматични картини от Иван Вазов“. Историческата справка с Летописа за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър (1921-2021), съставител Никола Вандов, сочи още, че самият режисьор играе ролята на Чорбаджи Марко, а неговата съпруга и също известна за времето актриса Александра Янева се превъплъщава в образа на Рада Госпожина. След премиерата на 14.03.1928 г., „Под игото“ достига 25 представления.

Режисьорката БИНА ХАРАЛАМПИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката „Под игото“ от Иван Вазов във Варненския драматичен театър; избора точно днес на този класически роман, историческия контекст и романтичната нагласа към миналото

Варненският драматичен театър често посяга към творби на Иван Вазов, постановката на Станчо Станчев „Пиянството на един народ“ в сезон 1977/78 има дълъг живот, а в сезон 2023/24 режисьорката Бина Харалампиева ще работи по драматургичния вариант на Юрий Дачев, със сценография и костюми на Свила Величкова и музика на Асен Аврамов. Същият екип създаде „Тютюн“ по романа на Димитър Димов, най-търсеното представление в новата история на Варненския театър, посрещано от препълнени зали в цялата страна. Очакванията са, че същото ще се случи и с „Под игото“. В ролите на Бойчо Огнянов и Д-р Соколов гостуват Богдан Бухалов от МГТ „Зад канала“ и Иван Юруков от НТ „Иван Вазов“, ролята на Кириак Стефчов е поверена на Стоян Радев, Христина Джурова е Рада Госпожина, Веселина Михалкова – Кака Гинка, Николай Божков – Боримечката, Константин Соколов – Колчо Слепеца, Пламен Димитров – Чорбаджи Марко, Свилен Стоянов – Чорбаджи Юрдан, Валентин Митев – Чорбаджи Мичо Бейзадето, Николай Кенаров – Хаджи Смион, Даниела Викторова – Хаджи Ровоама, Недялко Стефанов – Кандов, Симеон Лютаков – Г-н Фратю, Габриела Боева – Лалка, Гергана Арнаудова – Стайка. Премиерата предстои на 19 и 21 септември 2023 г., в навечерието на Деня на независимостта.

След театралната адаптация на „Тютюн“, един от десетте най-харесвани романа, според телевизионната класация „Голямото четене“, сега поставяте на варненска сцена и най-любимия български роман „Под игото“. Да очакваме ли сценични варианти и на останалите заглавия в „Голямото четене“?

Може и да го направим, защо не (усмихва се). Да, обичам българската литература и нейните класически романи. Много неща си казахме за „Тютюн“, сега щe си кажем и много неща за „Под игото“. Трябва да си ги кажем, най-напред защото ние, българите, днес имаме силна нужда да обичаме себе си. Да обичаме онова, което сме били, и онова, което ни се иска да бъдем. Човек без минало няма бъдеще – това е клише, но то е от онези клишета, които са издържали проверката на времето.

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна ще започне 103-ия си творчески сезон с премиера на „Под игото“ от Иван Вазов на 19 и 21 септември, в навечерието на Деня на независимостта. Постановката е дело на режисьорката Бина Харалампиева, драматурга Юрий Дачев, художничката Свила Величкова и композитора Асен Аврамов, с участието на Богдан Бухалов, Иван Юруков, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Христина Джурова, Николай Божков, Константин Соколов, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Валентин Митев, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Недялко Стефанов, Симеон Лютаков, Габриела Боева, Гергана Арнаудова.

До края на годината ще приключи ремонтът на сградата на филиала на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна, съобщи днес ръководителят на проекта Ивелина Тодорова. Тя припомни, че финансирането – общо 6,8 милиона лева, е осигурено по оперативната програма „Региони в растеж“.

Сградата ще продължи да се ползва основно като сцена за театрални постановки. В рамките на проекта ще бъде обновена изцяло зрителната зала, ще бъдaт сменени осветлението и озвучаването, ще бъде сложена въртяща се сцена. Ще бъдат обособени две репетиционни зали, едната от които - подходяща и за балетистите. В сградата ще бъде осигурен достъп и за хора с увреждания.

Изпълнението на проекта е удължено с два месеца, допълни Тодорова. Тя уточни, че причината за забавянето е резкият скок на инфлацията през миналата година и необходимостта от решение на държавно ниво за индексация на този тип проекти. Според Тодорова, въпреки трудностите, ще бъдат изпълнени всички планирани дейности.

Поклонението ще бъде на 2 юни 2023 г. от 11 часа в Народен театър „Иван Вазов“.

Българският театър осиротя. Почина големият актьор Борис Луканов, създал иконични роли в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, на който посвещава 21 години от творческия си път. Роден в Ловеч, завършил ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев (1959), той е разпределен на работа в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, откъдето се прехвърля във Варна – „моята любовница“, както разказва самият той в биографичната си книга „Монолози“, изд. Морски свят“, 2019.

Във варненската театрална история Борис Луканов остава с респектиращата осанка, характерния тембър и перфектното артистично майсторство в емблематичните си превъплъщения от постановките „Почивка в Арко Ирис“ от Д. Димов, „Хамлет“ от Шекспир, „Прокурорът“ от Г. Джагаров, „Рози за доктор Шомов“ от Д. Асенов, „Чайка“ от Чехов, „Сирано дьо Бержерак“ от Е. Ростан, „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, „Макбет“ от Х. Мюлер и др. След Варна Борис Луканов продължава блестящата си творческа кариера на първата българска театрална сцена в Народен театър „Иван Вазов“ София и на филмовия екран. Създава запомнящи се образи в 48 български игрални филма, сред които „Легенда за Паисий“, „По дирите на безследно изчезналите“, „Сами сред вълци“, „Мера според мера“, „Борис I“, „Вездесъщият“ и др. Работи с най-добрите режисьори, като Станчо Станчев, Цветан Цветков, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев, Александър Морфов и др.

В XII Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричен спектакъл - Габрово 2023 Атанас Атанасов е удостоен с Наградата за режисура за своя прочит на „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Две журита излъчиха победителите в 6 категории, а зрителите имаха възможност да гласуват онлайн и така да определят наградата на публиката.
Вижте всички награди тук:

27 март 2023, 19.00, Основна сцена

С жизнерадостния спектакъл "Клетка за пеперуди", в който забавлението за публиката и актьорите върви в пълен синхрон, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" празнува Световния ден на театъра 2023. И ако театърът живее от сълзи и смях, от музика и танц, то всичко това, и то по много, го има и в "Клетка за пеперуди". Неслучайно елегантната постановка на проф. Атанас Артанасов е селектирана за участие в МТФ на комедийния и сатиричен спектакъл - Габрово, април 2023, а Станислав Кондов получи номинация за наградата "Златен Кукерикон" 2023 за ролята си на Франсис.

За мен всяка роля е специална. Във всяка роля намирам провокация, разбира се, някъде по-голяма, някъде по-малка. Но тук провокацията е повече от голяма. Аз съм дете на 90-те и не мога да кажа нищо лично за “онова време”. Но за него разказва “Ботушът“. Мисля, че тази пиеса и нашият прочит са послание и препоръка за младите и за времето, което е напред. За съжаление има дефицит на млади хора сред публиката в театрите, но се надявам те да видят това предствление. Да се информират, да се провокират, да четат за това време, защото в училище не се говори за него. Или се говори, но с други думи.

За мен беше сложен процес, защото знаех малко, но с напредване на репетициите и ровене из материята, научих много. Смятам, че сега ние сме жертвите и носим вината на онези хора. И за съжаление това се предава в поколенията и политиката. Затова трябва историята на „Ботушът“ трябва да се чуе, да се преживее. Вярвям, че всеки млад човек след този спектакъл ще погледне на живота си по един по-различен и смирен начин.

Моят персонаж е т. нар. началник, който идва и решава един голям проблем. Но дали проблемът наистина е решен... Георгиев е говорител на властта. Безспорно. Много сложен образ за мен и моята органика. Но да не разказвам повече за героите на „Ботушът“, нека публиката говори за тях.

Героят ми е съвкупност от няколко реални сатрапи от онова време. Агенти и служители на Държавна сигурност, извършвали престъпления и зверства над неудобните на новата комунистическа власт. Бачи е реална личност, евреин от руски произход. Истинското му име е Изидор Леви, по прякор Бачи Зеев. Известен с измислените от него методи за мъчения и изнасилвания на жертвите. Оттам идва и прякора му. Както сам казва в пиесата, "защото Бачи идва от ебачи".

Другият прототип на моя герой пък лично е събул ботушите от безжизненото тяло на екзекутирания княз Кирил и гордо се е разхождал с тях по улиците на София...

Ролята е огромно предизвикателство за мен, не само заради мащаба и обема си, а най-вече заради отдавна подтисканите и заровени отрицателни емоции и чувства, които трябваше да събудя в мен. Всеки ги има в себе си. Никой не е застрахован от проявата им. Всичко е въпрос на мотивация и ситуация. Хората умеят много ловко да измислят на секундата оправдания пред себе си и другите за деянията, постъпките и поведението си. Както е казал Стайнбек: "След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите и дяволите."

Докато анализирах Бачи, стигнах до извода, че лошото в човека не се дължи на някаква демоничност на човешката природа, а в отказа му да мисли и решава самостоятелно. Отказът да мислиш със собствената си глава и да изпълняваш чужди нареждания, води не само до обезличаване, но и до обезчовечаване. Силно вярвам във Видов ден, но не в смисъла да се върне лошото на човека адекватно и пропорционално на това, което е извършил, а в моралното осъзнаване на постъпките му и тежестта на кръста, която го кара да се промени към по-добро .Ей така, по християнски.