Актуални новини

Според мен всеки човек се лута между доброто и злото, зависи в какви ситуации попада и какви избори прави. Моят герой няма право на какъвто и да било избор, все пак Партията е над всичко и тя не му позволява да излезе извън приетите норми. А ако престъпи нормите, то би го скрил от другите.

Това, което ме доближава до персонажа, е, че той е на моите години или някъде около тях. А това, което ме разграничава от него, е времето, в което се развива действието, т. нар. комунизъм. Да, диаболизъм в Симеон има и е неизбежен, заради нещата, които му се налага да прави. Но чистотата и ангелската му душа са залог за доброто, което идва и това е едно от основните послания на „Ботушът“.

Безкрайно съм благодарен на нашия режисьор Стоян Радев Ге.К., който винаги избира най-точното разпределение и това е много мотивиращо. Сега той отново ни вдъхнови за един изключително емоционален репетиционен процес. Още когато бях в неговата театрална школа, той повлия върху избора ми да се посветя на актьорската професия.

Не мисля, че има "специални" и "обикновени" роли. Всяка роля е специална, поради множество причини - стилистика; режисура; биография; обстоятелства преди, по време и след конкретната ситуация, в която се намира персонажът, спрямо историята на пиесата. В този смисъл - да, ролята на Петър е специална. В професионален план е специална, защото ми дава възможността да преживея една огромна трагедия, да нося един вагон предварителни обстоятелства, които да ме доведат до това, да понеса пет вагона скръб на сцената, от десетте вагона обрати в сюжета и да оставя останалите сто вагона "какво след?" на публиката.

Говоря в единствено число, но най-правилно би било, да се говори в множествено, тъй като нищо от гореизброеното не би било възможно, ако ги нямаше конкретно тези останали трима в това пространство 6м на 3м, за тях ще кажа малко по-долу. Има още четирима, които "витаят" около нас през тези почти два часа на сцената, които допринасят не по-малко. Те са скелетът, ние сме облицовката. Без тях ние бихме били читатели. Това е най-напред Стоян Радев Ге.К., режисьор на представлението. Каквото и да кажа за него, ще бъде "полу", тъй като за да облечеш плътността на мислите си за някои неща (хора), не достигат думи, колкото и да си чел, предпочитам да не ги търся. Единственото, което ми идва наум е "поклон", но е глупаво. Затова няма да кажа нищо. Той ще ме разбере.

„Ботушът“ от Лило Петров. Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Режисьор Стоян Радев Ге.К., художник Даниела Николчова, композитор Калин Николов, плакат Славяна Иванова, фотография Тони Перец. Участват Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Премиера 24 март 2023, 19.00, The Center, Варна. 

КОГА ГУБИМ АНГЕЛСКОТО В СЕБЕ СИ

Режисьорът СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над пиесата „Ботушът“ от Лило Петров; провокацията на текста и препратката към Йордан Радичков, срещата между героите и актьорите; ужасяващата табуретка; историческите събития и пропуските в паметта, в търсене на отговора кога човек губи ангелското в себе си и се превръща в нещо, обратно на самия него.

След разтърсващата постановка на „Поразените“ по романа на Теодора Димова продължаваш с постановка на пиесата „Ботушът“ от Лило Петров, която разглежда същата тематика – убийствата без съд и присъда по време комунизма. Един творчески акт, който освен пристрастие изисква може би и смелост...

За смелост може да говорим, само когато става дума за жертвите на комунистическия терор. Исках да направя романа „Поразените“ за сцена, защото за пореден път ме разтърси силата на женския характер, която винаги ме е вълнувала. Но и „Ботушът“ ме провокира с ярките мъжки характери. Разсъждавайки над пиесата, се сетих за една фраза на Йордан Радичков, който казва, че децата са ангелите на света. И ако това е вярно, как тогава става така, че когато пораснем губим ангелското в себе си, защо губим ангелското в себе си...

Ето защо от плаката на „Ботушът“ ни гледа един тъжен ангел.

Да... Като че ли ние сами разстрелваме ангелите в себе си. Ако забравяме майките на другите, забравяме и нашите майки. Ако причиняваме зло, то е насочено и срещу майката, срещу всички майки на света. И защо тогава човек продължава да го прави... Трима от действащите лица в „Ботушът“, които имат своите исторически прототипи, са от екзекуторите, които в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. - Черния четвъртък, убиват цвета на българската интелигенция - княза, премиери, министри, депутати, лекари, писатели... И това е само началото. За по-малко от година комунистическата власт избива повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението насам. В „Ботушът“ ние се опитаме да вникнем в съзнанието на екзекуторите, да проумеем какви механизми задвижват умовете на тези хора и къде са затрити техните ангели.

Това е големият въпрос на „Ботушът“. Отговора изискват жертвите, чиито брой все още не е окончателно установен, но става дума за десетки хиляди погубени човешки живота. Защо именно тук се къса нишката на историческата ни памет?

Паметта трябва да се отглежда. Тя ще се съхрани, ако се отглежда. Аз съм против събарянето на какъвто и да било паметник, защото паметниците са именно заради това, за да помним. Сам по себе си паметникът не е виновен, виновни сме ние. Още при драматизацията на „Поразените“ започнах да се ровя в документалистиката от онова време, защото и аз съм от поколението, на което тази част от историята не е била преподавана. Тя дори не е била манипулирана, а направо премълчавана. Ужасих се от това, което намерих в архивите за онова време и в един момент реших да спра. Трябваше да се дистанцирам от конкретиката, за да се фокусирам върху съдбата на героините. По същия начин постъпих и сега.

„Ботушът“ от Лило Петров. Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Режисьор Стоян Радев Ге.К., художник Даниела Николчова, композитор Калин Николов, плакат Славяна Иванова, фотография Тони Перец. Участват Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Премиера 24 март 2023, 19.00, The Center, Варна. 

КОГА ГУБИМ АНГЕЛСКОТО В СЕБЕ СИ

Режисьорът СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над пиесата „Ботушът“ от Лило Петров; провокацията на текста и препратката към Йордан Радичков, срещата между героите и актьорите; ужасяващата табуретка; историческите събития и пропуските в паметта, в търсене на отговора кога човек губи ангелското в себе си и се превръща в нещо, обратно на самия него.

След разтърсващата постановка на „Поразените“ по романа на Теодора Димова продължаваш с постановка на пиесата „Ботушът“ от Лило Петров, която разглежда същата тематика – убийствата без съд и присъда по време комунизма. Един творчески акт, който освен пристрастие изисква може би и смелост...

За смелост може да говорим, само когато става дума за жертвите на комунистическия терор. Исках да направя романа „Поразените“ за сцена, защото за пореден път ме разтърси силата на женския характер, която винаги ме е вълнувала. Но и „Ботушът“ ме провокира с ярките мъжки характери. Разсъждавайки над пиесата, се сетих за една фраза на Йордан Радичков, който казва, че децата са ангелите на света. И ако това е вярно, как тогава става така, че когато пораснем губим ангелското в себе си, защо губим ангелското в себе си...

Ето защо от плаката на „Ботушът“ ни гледа един тъжен ангел.

Да... Като че ли ние сами разстрелваме ангелите в себе си. Ако забравяме майките на другите, забравяме и нашите майки. Ако причиняваме зло, то е насочено и срещу майката, срещу всички майки на света. И защо тогава човек продължава да го прави... Трима от действащите лица в „Ботушът“, които имат своите исторически прототипи, са от екзекуторите, които в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. - Черния четвъртък, убиват цвета на българската интелигенция - княза, премиери, министри, депутати, лекари, писатели... И това е само началото. За по-малко от година комунистическата власт избива повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението насам. В „Ботушът“ ние се опитаме да вникнем в съзнанието на екзекуторите, да проумеем какви механизми задвижват умовете на тези хора и къде са затрити техните ангели.

Това е големият въпрос на „Ботушът“. Отговора изискват жертвите, чиито брой все още не е окончателно установен, но става дума за десетки хиляди погубени човешки живота. Защо именно тук се къса нишката на историческата ни памет?

Паметта трябва да се отглежда. Тя ще се съхрани, ако се отглежда. Аз съм против събарянето на какъвто и да било паметник, защото паметниците са именно заради това, за да помним. Сам по себе си паметникът не е виновен, виновни сме ние. Още при драматизацията на „Поразените“ започнах да се ровя в документалистиката от онова време, защото и аз съм от поколението, на което тази част от историята не е била преподавана. Тя дори не е била манипулирана, а направо премълчавана. Ужасих се от това, което намерих в архивите за онова време и в един момент реших да спра. Трябваше да се дистанцирам от конкретиката, за да се фокусирам върху съдбата на героините. По същия начин постъпих и сега.

Младият актьор от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна Станислав Кондов е отличен с номинация за наградата „Златен Кукерикон“ 2023. Номинацията е за ролята му на Франсис в постановката „Клетка за пеперуди“ на режисьора Атанас Атанасов. Със „Златен кукерикон“ Сатиричният театър „Алеко Константинов“ откроява приноса на българските театрални артисти за развитието на изкуството на комедията и сатирата, като екипът на Сатиричния театър не участва в състезанието. Наградите се разпределят в категориите Млада надежда (в която е номиниран  Станислав Кондов), Мъжка роля, Женска роля, Режисура, Постановка и „Златен Кукерикон“ на името на Георги Калоянчев за цялостно творчество.

Гастрол на Драматичен театър "Рачо Стоянов" Габрово

1 март 2023, 19.00, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна

На 1 март 2023, 19:00, спектакълът „Войната на Микеланджело“ на ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово гостува на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. Режисьор и художник на спектакъла е Петринел Гочев, който е вдъхновен от пиесата на Анна Петрова „Сводът“. За ролята на Кардинал Ровера той кани специално актрисата Веселина Михалкова, която за пръв път участва в продукция на Габровския театър. Поканата идва, след като превърналият се в хит спектакъл „Тютюн“ гостува на габровска сцена миналата година.

Спектакълът на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна "Кървава сватба" от Федерико Гарсия Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К., на 21 февруари 2023 г. е посветен на 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова (1923-2016).

Родена във Варна на 22 февруари 1923 г., Юлия Огнянова оставя ярка диря в историята на българския драматичен и куклен театър. Заедно с режисьорите Методи Андонов, Леон Даниел и Вили Цанков, тя принадлежи на бележитата бургаска четворка, която с новаторските си идеи подкопава битуващите принципи на т. нар. "социалистически реализъм" в изкуството.

Уважаеми зрители, поради заболяване на актьор, спектакълът "Амадеус" на ДТ "Стоян Бъчваров", предвиден за днес, 6 февруари 2023 г., се отлага.

Спектакълът ще се играе на 12 март, рождения ден на театъра.

На 12 март 1921 г. с постановката "Инстинктът" от А. Кистмекер, реж. Стоян Бъчваров, започва летоброенето на Варненския драматичен театър.

Закупените билети ще бъдат валидни без заверка.

Благодарим за разбирането.

Анкета на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

За светкавицата и светулката

Всяка реплика в постановката на „Юн Габриел Боркман“ кънти в съзнанието като вик и болка, като предупреждение и поука. За самотата, дори когато живите не са те забравили, за всеобщия присмех, че вярваш в една невъзможна мечта, заради която пренебрегваш вечни човешки ценности – любов, семейство, деца, вярност, доверие. За личното его, което толкова лесно подвежда към деформация. Има ли надежда, възможна ли е компенсация за провалите в живота, за поне няколко капки нежност и подкрепа, когато всички врати са затворени. Да, предупреждава ни Хенрик Ибсен, „чудовищата всъщност са вътре в самите нас“.

Колко умело и последователно, деликатно, но категорично актьорът Николай Урумов изгражда образа на банкера Юн Габриел Боркман - трагичен и комичен, отблъскващ, но и симпатичен, поне за мен, в стремежа си да превърне една лудост за всички във възможна реалност.

Силен контраст предлага образът на Вилхелм Фолдал, който също дълбоко вярва в себе си, в своя талант, непризнат от обществото, но с поуки и мъдрости, от които се нуждаем... Дори  физическата болка заради премазания от шейната крак, с която дъщеря му Фрида лети към щастливите неизвестности на любовта, не може да отнеме неговата вяра и надежда, не може да замъгли погледа му, който вече вижда светлината там, някъде далече зад височините. Актьорът Михаил Мутафов отново е в съзнанието ми, за кой ли път, със самобитното си превъплъщение, с емоционалното си присъствие, с присъщата му художествена мярка. Големият, любимият актьор на Варна!

Боркман и Фолдал - двата незабравими образа, поне за мен, в тази пиеса. Като „светкавицата и светулката“, както казваше друг гениален писател и драматург. Излъчват светлина в мрака, но са толкова различни. Различни, но еднакво силно въздействат и акцентите, които режисьорът Пламен Марков ни поднася върху философските послания на Ибсен. Те отзвучават в мислите ни дълго време.

Повече от половин век със съпругата ми посещаваме постановките на Варненския драматичен театър. „Юн Габриел Боркман“ вече е в нашата „златна“ класация.

Милена Кънева – Гунхил Боркман и Биляна Стоева – Ела Рентхайм

МИЛЕНА КЪНЕВА

Аз съм на щат и в този смисъл нямам възможност да избирам ролите си. Доста често се случва режисьорите да ни избират по лесния начин – близка прилика с героя, външна или характерова и толкова. В такива случаи се чувствам ощетена и орязана, защото това, което трябва да прави актьорът е да бъде предизвикван, за да надгражда, да преодолява и да преоткрива себе си в ролите. Понякога обаче се случва някой смел режисьор да прозре, че контурите могат да бъдат нарисувани по по-друг начин и предлага възможност за проглеждане в различна посока.

Гунхил. Така се казва моята героиня. Самотна жена, вкопчена в сина си, мазохистично настървена да отмъсти за липсите си на човекa, който не е отговорил на очакванията й.  Сякаш балансира на един висок стълб и не вярва, че ако залитне синът й няма да е там, за да я хване. Фикс идеи. Героите ни в тази пиеса са фиксирани в своите налудничави идеи. Просто разрешение няма, защото никой не е склонен на компромис. И изходът е един – студ до вледеняване. Детето трябва да бъде спасено на всяка цена, за да не го затисне нечий асберг.