Актуални новини

Награда „Златна лира“ на СБМТД за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

Няма по-голяма награда за артиста от пълния театрален салон и изправените на крака зрители, които аплодират представлението. Тази награда получиха за своето артистично майсторство екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна, които в средата на ноември гастролираха с най-новите си заглавия в столицата. В Театър „Театро“ одобрението на публиката заслужиха най-напред постановките на ДТ „Ст. Бъчваров“ „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов на 12 ноември и „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К. на 13 ноември. На 14 ноември изкуството с варненски знак триумфира в две от най-престижните столични зали – НТ „Иван Вазов“ и НДК. В НТ „Иван Вазов“ се игра постановката на Маргарита Мачева „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, а в зала 1 на НДК Държавна опера Варна представи българската премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, реж. Петко Бонев. Преди спектакъла на „Красавицата и Звяра“ председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи награда „Златна лира“ 2022 на Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за високи художествени постижения и по повод 75-годишния юбилей на  Държавна опера Варна.

Радваме се да посрещнем във Варна господин Габор Томпа, едно от големите имена на световния театър, режисьор с над 100 постановки в различни страни, директор от 32 години на Унгарския театър в Клуж-Напока в Румъния, университетски преподавател, фестивален директор и президент от 2018 г. на Съюза на театрите в Европа. Какви цели обединяват театрите в този съюз?

Театрите, които членуват в Съюза на театрите в Европа, си партнират в общия стремеж да бъдат адекватни на социалните и политически реалности. В продукцията си, независимо дали интерпретират класически или съвременни теми, те се опитват, използвайки съвременни изразни средства, да провокират публиката с актуални екзистенциални и етични въпроси. Театърът не бива да забравя, че в него се оглеждат обществото и епохата - в Шекспировите пиеси това е особено видно. Както преди, така и сега, театърът съществува заради публиката, той е призван да бъде нейният обществен форум за отстояване на правото на глас, правото на избор, на всички човешки права.

Вие в какъв театър вярвате?

Вярвам в утвърдените ценности, които не могат да ни противопоставят един срещу друг, нито да ни разочароват. Като основа на класическите творби, те образоват и изграждат добър вкус у младите хора. Съвременната култура като цяло страда от недостатъчно доброто състояние на образователната система и за съжаление това явление се наблюдава в цял свят.

Наред с класическите драматургични текстове, съвременният театър се обръща и към силни модерни пиеси, които се занимават с нови светове и биха могли да направят по-добър контакт с младите хора. Но, според мен, новите творби не издържат съревнованието с театралната класика, която остава ненадмината във времето. Класическите прозведения са непреходни, нужно е само да открием техните съвременни послания.

Д-р Аглика Стефанова - Олтеан, драматург на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, автор на великолепния Юбилеен албум, посветен на 100-годишнината на театъра, по стечение на обстоятелствата не можа да присъства на неговата литературна премиера по-рано тази година и едва сега взима за пръв път в ръце хартиеното издание на своето творение. Всеки, който се занимава с книги, знае какъв вълнуващ момент за автора е да се докосне до резултата от своя труд. Аглика подготвя Юбилейния албум в продължение на 3 години и само тя си знае колко много архивни материали - текстове и снимки е прегледала, колко справки е трябвало да направи, за бъде отразено максимално точно историческото минало.

Луксозното издание, публикувано в изд. „Валентин Траянов“, 2022, включва снимки от 100 театрални сезона и 5 текста, посветени на емблематични фигури във варненската театрална история - режисьорите Станчо Станчев, Стоян Камбарев и Явор Гърдев, художника Тодор Игнатов и актьора Георги Велчовски.

На Аглика Стефанова Варненският театър дължи и чудесният превод на "Инстинктът" от Анри Кистмекер, първата пиеса, с която започва летоброенето на театъра, реж. Стоян Бъчваров". 102 по-късно "Инстинктът" отново влезе в афиша на театъра с постановката на Стоян Радев Ге.К.

АТАНАС АТАНАСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре във Варненския драматичен театър; за хумора, който не е единственото изразно средство в комедията, а търси съществените неща под повърхността; за риска да се престъпи границата, да се наруши естетиката и забавното да се превърне в пошло; за „Клетка за пеперуди“ като право на избор и актьорската професия като възможност да се преоткриваме; за българския политически театър и необходимостта от режисьор, който да изгради един добър национален спектакъл; за нарушения баланс между глобалното и националното и начина да отстояваш независимостта си. Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

След „Любовникът от ZanziБар“ – една изящна съвременна комедия за това как светът на интернет може да „ъпгрейдва“ позахабените семейни взаимоотношения, сега във втората Ви постановка на варненска сцена „Клетка за пеперуди“ отново се занимавате с отношенията в семейството. Защо Ви вълнува тази тема? Това е лесен въпрос, но пък отговорите са различни и винаги интересни.

За да се занимавам със семейните взаимоотношения, трябва да попадна на произведение, в което темата е заложена сериозно. „Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща 

В „Клетка за пеперуди“ става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Според Вас, съвременният български зрител отнася ли се с толерантност към гей обществата?

Интересен въпрос, който би могъл да бъде разглеждан от много посоки. Смятам, че по принцип българинът е толерантен, имайки предвид реакцията му спрямо двата филма, създадени по пиесата – френския „Клетка за луди“ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 г. и „Клетка за птици“ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 г. Вторият, по-популярен филм, беше приет с възторг от българската публика. Имаше и българска постановка в Сатиричния театър със заглавие „Клетка за сестрички“ .

30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

На 30 септември и 3 октомври Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ представя премиерно „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, втора премиера за сезон 2022-2023. Автор на сценичния вариант и постановката е проф. Атанас Атанасов. Превод Иван Панев. Сценография и костюми Петя Стойкова. Композитор и вокален педагог Петя Диманова. Хореограф Александър Манджуков. Плакат Славяна Иванова. Фотосесия Илиян Начев. Действащи лица и изпълнители:ЖОРЖ, собственик на нощен клуб „Клетка за пеперуди“- Симеон Лютаков; АЛБИН, приятел на Жорж, звезда в клуба - Стоян Радев; ЛОРАН, син на Жорж - Недялко Стефанов; СИМОН НАУБА НАУМБЕ, майка на Лоран - Гергана Арнаудова; Г-Н ЕДУАРД ДЮЛАФОА, баща на Мюриел - Пламен Димитров; Г-ЖА КАМИЙ ДЮЛАФОА, майка на Мюриел - Веселина Михалкова; МЮРИЕЛ, приятелка на Лоран - Меглена Везирова; ФРАНСИС, актьор в клуба - Станислав Кондов; САЛОМЕ, актьор в клуба - Константин Соколов; ЖАКОБ, готвач в клуба - Велизар Емануилов; ЕВАНГЕЛИЯ КСИФИЯ, журналистка - Даниела Викторова; ТАБАРО, касиер в клуба - Свилен Стоянов; МЕРСЕДЕС, сервитьор в клуба - Роберт Ваханян, СИМБА ДО, бял цветнокож - Нейчо Петров – Реджи.

Актьорите МИГЛЕНА ВЕЗИРОВА, ВЕЛИЗАР ЕМАНУИЛОВ И НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за шанса да възродят „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, първата пиеса в историята на Варненския театър; за изследването на интерпретационните пластове, поведението на персонажите в екстремни ситуации и търсенето на баланс между разума и инстинкта, още за костюмите и любовта.

Виолета Тончева: Режисьорът Стоян Радев каза, че вие много харесвате „Инстинктът“, защо?

Миглена Везирова: Защото заложените в пиесата теми са актуални и днес. Любопитно ни беше да изследваме какво се случва с човека в екстремни ситуации, кога рациото се изключва и се включва инстинктът.

Велизар Емануилов: Споделям казаното от Миглена. Ще добавя пристрастието ни към първата пиеса, играна някога във Варненския театър, която сега тъкмо ние имаме шанса да възродим. „Инстинктът“ ни хареса още при първия прочит, а след това, по време на репетиционния процес, прехвърляйки пласт след пласт, навлизахме във все по-сериозни дълбочини. Всичко това ни накара не само да оценим, но и да обикнем тази пиеса.

Недялко Стефанов: Щастливи сме, че ние, най-младите актьори, играем в най-старата пиеса, с която започва историята на нашия театър, за нас е огромна чест.

Виолета Тончева: В „Инстинктът“ Миглена и Велизар играят първите си главни роли във Варненския театър, а след „Дамата с камелиите“ виждаме Недялко за втори път в главна роля. В изграждането на вашите герои, върху кои техни характерни черти се фокусирате?

Миглена Везирова: В характера на моята героиня Сесил Берну ми е интересно да изследвам нейната експлозивност, нейната невротичност, тя е човек на крайностите.

Велизар Емануилов: Във всеки персонаж артистът се натъква на нови неща и за да пресъздаде образа, той трябва да разкрие и част от себе си, да извади на повърхността залегнали в самия него представи и чувства. Само тогава артистът наистина ще се превърне в героя, който ще може да развълнува и зрителя. Моят герой в „Инстинктът“ е доктор Жан Берну, известен хирург, уравновесен, последователен и предвидим, но в пиесата той изведнъж се оказва в непривична ситуация и за мен е любопитно да изучавам поведението и реакциите му в различен контекст. Като лекар, доктор Берну е свикнал да поема отговорност за действията си, но дали ще поеме тази отговорност и в случая, който лично него силно го засяга. Това е много интересна тема за размишление. Смятам, че хората днес се страхуват да поемат отговорност и това им пречи да изживеят нещо истински.

7 септември 2022 година

Родственица на Стоян Бъчваров, основоположника на Варненския театър, живата история на театъра, магнетична актриса, създала незабравими образи на сцената, обществена личност с ярки граждански позиции, Грациела Бъчварова е удостоена с високото звание Почетен гражданин на Варна, награда "Варна" и много други отличия.

За 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г. на нея по право се падна честта да открие бюст паметника на патрона Стоян Бъчваров.

Театралната легенда никога не е спирала да се интересува от творческите постижения на своя театър. Щастлива е, че 89-ият й рожден ден днес съвпада с премиерата на "Инстинктът", първата пиеса от летоброенето на Варненския театър, поставена от Стоян Бъчваров, която екипът възкресява в началото на 102-ия си сезон.

За съжаление Грациела не може да присъства на спектакъла, но се вълнува от премиерата и изпраща пожеланията си за успех на режисьора Стоян Радев Ге.К. и най-младите актьори на Варненския театър, които с най-старата пиеса прехвърлят мост във времето.
Времето, в което следи оставят само най-добрите. Като Грациела Бъчварова!

Честит рожден ден, Граци! Бъди здрава и със силен дух! Варненският театър, твоят театър, ти поднася обичта и признанието си!

РЕЖИСЬОРЪТ СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Поразените“ на „Аполония“ и новия роман на Теодора Димова; за сантименталната стойност и отговорността да постави век по-късно „Инстинктът“ - първата пиеса, играна на сцената на Варненския театър; за сериозната драматургия, елегантната смесица от жанрове и връзката между разума, дълга и инстинкта; за най-младите актьори в най-старата пиеса и историко-романтичната нишка, която обосновава заснемането на фотосесията за „Инстинктът“ точно в двореца Евксиноград.

Преди да поговорим за дългоочакваната премиера на „Инстинктът“, нека да те попитам как Празниците на изкуствата „Аполония“ посрещнаха твоята постановка „Поразените“?

“Аполония” е единственият български фестивал, който събира на едно място всички изкуства, a тази година програмата беше изключително богата и шарена – премиери на всякакви книги, много театрални представления, различни концерти, творчески работилници, майсторски класове, изложби. Предложенията бяха толкова много, че публиката се чувстваше разколебана какво да избере, особено ако се случеше събитията да се застъпват. Но салонът на читалище „Отец Паисий“, където играхме „Поразените“ беше пълен и представлението приключи с дълги аплодисменти.

7, 8 септември 2022, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

Втора постановка на първата пиеса, играна на варненска сцена

„Инстинктът“ – загубената първа пиеса, с която през 1921 г. започва летоброенето на Варненския драматичен театър, се появи отново, като неочакван, но добре дошъл, подарък от съдбата, тъкмо за 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г. Несъществуващият в българските архиви драматургичен текст на модния през миналия век Анри Кистмекер (1872-1938) бе открит в оригинал на френски език в Кралската библиотека на Белгия от Анна Сливкова, преводачка в Европейския парламент и почитателка на Варненския театър. Драматургът на театъра Аглика Стефанова – Олтеан преведе „Инстинктът“, а с поставената някога от първия директор режисьор на Варненския театър Стоян Бъчваров пиеса се зае актьорът и режисьор Стоян Радев Ге.К. Апропо, съвпадението няма как да не напомни етимологията на името Стоян – стои, устоява, живее. И така, 100 години по-късно, в Нощта на театрите 2021 пиесата възкръсна отново, в прочит на маса, за да закръгли по своеобразен начин първия варненски театрален век. А в началото на 102-ия сезон на театъра същият екип поднася и обещаната сценична реализация на „Инстинктът“, чиято премиера предстои на 7 и 8 септемри 2022, 19.00, Основна сцена.

„Инстинктът“ (1905) на френско-белгийския автор Анри Кистмекер постига забележителен успех - играе се на много сцени, пътува на турнета, тържествено се посреща 100-тното й представление в Париж, има и 2 екранизации (1916, 1930). Пиесата впечатлява с умело градирана динамика и майсторски изведени персонажи в една история, която интригува и съвременния зрител. В основата й стои любовна интрига, в която дилемата на Доктор Жан Берну е дали да спаси предполагаемия любовник на жена си и да спази лекарския си дълг или да последва инстинкта си за отмъщение. Една от репликите „Инстинктите израстват заедно с нас“ предава ключовото послание на пиесата за духовното израстване, с което човек би могъл да надделее първичните си инстинкти.

"Не ви познавам" - 1 септ,18.00, Худ. галерия, Созопол

"Поразените" - 31 авг, 18.30, читалище "Отец Паисий", Созопол

Романът "Не ви познавам" на Теодора Димова, продължение на романа "Поразените", който предстои да излезе в издателство "Сиела", ще се срещне за пръв път с публика на 1 септември, 18.00, Худ. галерия, Созопол, в рамките на Празници на изкуствата "Аполония" 2022. Актьорът Стоян Радев, който е режисьор на "Поразените", първа българска театрална постановка по романа на сцената на ДТ "Стоян Бъчваров" Варна, ще представи откъс от романа.

Един ден преди това, на 31 август, 18.30, читалище "Отец Паисий", ще се играе варненският спектакъл "Поразените", създаден по едноименния роман на Теодора Димова, обявен за Роман на годината от фондация „13 века България“, отличен с годишната награда на Клуб „Перото“ в категория проза и френската литературна награда "Фрагонар". "Поразените" е една разтърсваща творба от XXI век за грозните истини на тоталитарния български XX век и жертвите на т.нар. "народен" съд". "Теодора Димова пише с перо, потопено в човешката душа, вътрешния механизъм, който произвежда виновни“, пише по повод наградата "Фрагонар" френското списание „Ебдоскоп".