Отвъд Арденската гора

Category: Другите за нас

Created on Tuesday, 29 October 2024 08:20

Статия на румънския журналист и театрален критик Михай Брезяну, публикувана в LiterNet.ro

Очарованието на нощното пътуване из притихналите пътища на България се състои в това, че след като изгубим сигнала на Радио Варна с отличния му плейлист, можем да си пуснем легендарния запис от 1961 г. на радио-версията на спектакъла „Както ви харесва“ под режисурата на Ливиу Чулей в театър „Буландра“. Подходящ избор, тъй като тъкмо сме излезли от премиерата на „Както ви харесва“ в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна под режисурата на Габор Томпа (между другото, само на 3 часа път от Букурещ през нощта, въпреки ремонтните дейности по моста Русе-Гюргево). Как става така, че гласовете от 1961 г. ми разкриват значения, които ми убягнаха поради липсата на субтитри и недостатъчното познаване на текста по време на спектакъла от 2024 г., траещ почти три часа и приключил с бурни и продължителни аплодисменти от страна на публиката, сред която се открояваха няколко десетки гимназисти, запълнили втория балкон на прекрасния варненски театър и реагиращи ентусиазирано по време на цялото представление? Когато Шекспир се среща с радиото & интернет & Дачия & свободата на пътуване & радостта от театъра…

В двора на княз Фредерик (Валентин Митев, същият актьор изпълнява и ролята на Княза Изгнаник) се е развихрила полицейската държава. Черни костюми, тъмни очила, бодигардове, шушукания, тайни. Атмосферата напомня за двора на Клавдий от спектакъла на Томпа „Хамлет“, поставен в Унгарския държавен театър на Клуж през 2021 г. Същата атмосфера на цинизъм и лицемерие щедро извира от главите на партийни и държавни лидери по целия свят.

Розалинда (Габриела Боева) и Целия (Христина Джурова) не са от този филм. Спокойните лица, яркозелените дрехи (костюмите на Мария Миу допринасят изцяло за характеризирането на героите), непринудените жестове контурират едни свободни хора. Но ако свободата в парламента на княза-узурпатор се е превърнала в шега, то реалната свобода трябва да се потърси в просторите на Арденската гора. Но дали е така?

Натам се отправят двете братовчедки, придружени от шута Точилски (в ролята - любимецът на варненската публика Стоян Радев, който е част от разпределение, в което влизат както местни, така и софийски актьори, подбрани след кастинг, организиран от творческия екип на спектакъла, който е основно румънски). Има нещо от Михай Кирилов в костюма и външния вид на този Точилски! Във всичко, което прави този актьор, и в начина, по който го прави, има нещо хипарско, защото какво друго са Шекспировите шутове, ако не предвестници на Удсток?

И цялата гора е хипи! Дрехите, лентите на главите, китарите, фолк музиката, перкусиите, гласовете, движенията. Ехо от младостта на Томпа, безупречно уловено в музиката на уникалния Тибор Цари и в отлично организираната групата актьори от втория план, внимателно хореографирани от Флорин Фиерою. Сред тях, изтъкан от искреност и ирония, се откроява Жак (Константин Соколов), самотникът в черни одежди. Алтер егото на Хамлет?

Тук трябва да отворя една скоба. Сценографката Мария Миу е построила сцена в сцената. Тази структура се извисява като жираф сред другите елементи на декора, и остава с неясна семантична роля почти до финала. Ако се замисля сега, тази платформа (всъщност сцената на Жак) превръща екстравагантния меланхолик в нещо като Трепльов, който излага на театралната си сцена съставните части на реалния живот, за да разобличи, от сцената в сцената, тяхната повърхностност и лицемерие и да предупреди за неизбежната развръзка: смъртта.

Преобразяването на Розалинда в Ганимед се свежда до скриване на косата ѝ под черна шапка. Трансформацията на Целия в Алиена е решена чрез леко зацапване на лицето. На Орландо (Недялко Стефанов) не му е нужно много, за да попадне в плен на шегата. Или да се съгласи да участва в играта. Във версията на Томпа разликите между Розалинда и Ганимед се размиват до почти нищо. Като Ганимед, Розалинда (привлечена също и от Целия) съблазнява Орландо. И то как! Живеем в епохата на размиването на половете, нали? Искам да кажа, че най-накрая можем да се поотпуснем, когато става въпрос за пола, точно както прави и Шекспир по негово време.

В света на Мария Миу и Томпа има място за въже за пране, което те опъват по диагонал през сцената и по цялото протежение на четвърто действие. Полъх от Неапол, от следвоенна Италия, спомен за София Лорен и Марчело Мастрояни. И ехо от „Пирам и Тисба 4 You“, ювелирният спектакъл на Александру Дабиджа от 2009 г. в театър „Одеон“. Прострените дрехи се превръщат в стена. А у Фебе (Петя Ангелова) и Силвий (Николай Кенаров) има нещо от непресторения, груб и честен тон на занаятчиите. Между другото, дали отношенията между Одри (Сияна Начева) и Точилски не предвещават „Пигмалион“? И не е ли „Както ви харесва“, освен всичко друго, и пиеса за срещата на висшата аристокрация (вкл. нейния шут) с народа (овчари и сие) на неутралната територия на природата, уж недокосната от човека?

В ъгъла на сцената върху закачалка-дърво са поставени шапка и череп. На друго място - две кресла, сякаш от някакво старо провинциално кино, зад които много от персонажите се крият в различни моменти от представлението. Срещата лице в лице между Орландо и Жак е решена в почти абсурден ключ. Лице в лице на авансцената, двамата си разменят репликите сякаш на шега. В края на спектакъла актьорът, който играе двамата князе, Валентин Митев, отваря текста на пиесата и на всеослушание прочита репликите, които съобщават, че князът-узурпатор се отказва от властта и богатството си и се оттегля в манастир (всички се смеят). Какво означава всичко това

Изброените по-горе дублирания маркират дистанцията между режисьора и квази-идиличния свят на Арденската гора, синоним на нов свят, на нов ред. Оливер (Хенри Ескелинен) и Целия се присъединяват към двойките Розалинда - Орландо, Одри - Точилски и Фебе - Силвий за големия финал, в който, според настоящата адаптация, направена от Аглика Олтеан, към тях се присъединява пета двойка, формирана от Уилям (Симеон Димов) и младо момиче от веселата горска дружина. И пак според версията на Габор Томпа и Аглика Олтеан епилогът на Розалинда е премахнат, а известният монолог на Жак от края на второ действие е преместен в самия край на спектакъла. Следва голям купон за пет сватби.

Всеки свят е сцена. И политическият свят - обществото, в което живеем, и идиличният свят - обществото, което проектираме във вечния ни копнеж към т.нар. дауншифтинг . И всички хора са актьори. И тези, които ни довеждат до отчаяние и на които се присмиваме, и ние, дето претендираме, че не сме като тях. Жак отсъжда, че всички сме попаднали в засада. Последният му монолог за седемте възрасти на човека е мрачен и сякаш нанася удари. След края му, Жак затваря двете завески на своята висока и самотна сцена. Подобно на нас, зрителите, актьорите го наблюдават отдолу и го слушат неподвижно, обгърнати в полумрак. Само той, облеченият в черно, е осветен.

След това отново светлина за всички актьори. И последна песен. В нея се говори за простите неща, които носят щастие. За едно специално чувство и необходимостта да го предпазим от ненужни и барокови усложнения и фалшификации.

„Какво му трябва на човека
Една усмихната любима,
с две топли влюбени ръце.
И детски смях да се разлива -
в дома и в твоето сърце.
Това е цялото богатство,
което трябва на човек.
И всичко друго е измама,
но трябва да го разбереш.
Любимата е крехко цвете.
Дарява те със красота.
Не позволявай да увехне
и ще е вечна любовта.“

Рецензията е публикувана в сайта LiterNet.ro

Превод от румънски Аглика Олтеан