Не правим спекулативни комедии с мечки
- Category: Другите за нас
- Created on Monday, 03 November 2014 14:43
Пламен Марков, главен режисьор на Варненската трупа пред Мариана Първанова от в. „Монитор”
- Проф. Марков, какъв сезон да очакваме от Варненския театър?
- Честно казано не съм Ванга. Театърът в момента е джунгла и няма ясни правила. Понякога нещата рязко се променят, но това вече не изненадва никого. Цялата ни страната е така – лашкаща се. Що се отнася до политиката на Варненския театър, слава богу, не съм в предизборен период да обещавам, че ще бъде епохален сезон.
Нямам мераците на политиците да обещавам, че всичко ще е прекрасно. Направили сме необходимото сезонът да бъде адекватен и добър, достоен, каквито бяха сезоните и през последните години. Достоен за Варна. Отдавам заслуженото и на варненската публика, която припозна Варненския театър и активно се интересува от него. Имаше периоди, когато театърът тук правеше естетически провокативни неща, впечатляваше столицата, но и имаше проблеми със своята публика, на която пък предлагаше като бонбонче-компенсация компромисни неща.
Още като ученик тук на времето, знам, че имаше такива проблеми с двете лица на комуникацията на варненския театър с варненската публика. В момента столицата ни е Варна и се опитваме да правим само неща без компромис, различни, но на естетическо високо ниво и, в повечето случаи, като че ли успяваме. Сега съхраняваме крехка, но устойчива линия на доверие и взаимност. Казвам крехка, именно защото провеждаме, за днешните реалности на взаимоотношенията театър-публика, крайно рискована репертоарна и кадрова политика във връзка с това, че не правим спекулативен театър.
Ако правим комедия, то ние я правим жизнерадостна или сатирическа, но не и спекулативна, т.е. само да се погъделичкат едни хора, да се покикотят и да вземем пари от техните билети. Варненският театър е от малкото, в които няма мечки, които да се разхождат и да влизат по един и същи начин от едно заглавие в друго. Нямаме представления «куче-марка». Имаме самочувствието, че имаме добри артисти и се опитваме да привличаме в трупата чрез кастинг също добри артисти. Ако ни трябва гастрольор за някоя роля, разбира се, вземаме го, ако е добър артист – не сме затворена губерния . При нас гастролират доста добри артисти, но те не са тези, които последно са показвани по телевизията в някакъв сериал.
- Какво лошо има в това?
- Нищо лошо няма, когато един артист е популярен и играе в сериал, но ние го вземаме заради неговите актьорски качества и искаме от него актьорска кондиция, а не го вземаме заради това, че е «миризмата на месеца», та да дойде да поразходи телевизионните си щампи и при нас. В дадения момент, когато повечето български театри действат доста паникьорски по отношение на това: „О, Боже, няма да имаме публика.
Я дай да поразходим на верига някоя мечка от естрадната част на телевизиите”, ние имаме хладнокръвието да не изпадаме в такава паника. Винаги когато има криза на обществото (а сега има такава), ние театралите знаем от опит, че това се отразява на желанието, на свободата на ресурсите на публиката да ходи на театър. Както беше през 1990 година, когато публиката изведнъж рязко спря да ходи на театър.
Това бе първият шок - когато видяхме, че зрителите може и да не влизат в салоните. Така че ние тук правим театър, отворен към публиката, но не спекулативен.
- Кои са новите заглавия?
- Започваме с две комедии. Аз използвам три фарса на Молиер за първата ни постановка в два епизода - първи епизод „Всичко наопаки или Наопаки всичко”, а втори епизод "Наопаки всичко или Всичко наопаки".
Името й идва от съставна част на заглавието от един от фарсовете "Занесеният или Всичко наопаки", другите два фарса са за Сганарел, известна комична фигура на Молиер. Сганарел се играе в двата фарса от двама млади актьори – Николай Божков и Адриан Филипов, а Маскарил – основният двигател на действието от "Занесеният или Всичко наопаки", предвидимо е Стоян Радев.
Сценограф е току-що завършилата НАТФИЗ Даниела Николчова, музиката е на Петя Диманова, която взе „Аскеер” за варненското представление „Канкун” миналата година. Имаме за първи път и худжник по осветлението и това е Валентин Андонов. Спектакълът е със сюжет обвързан със съдбата на актьора и на театъра и на допустимите компроси, които той може да направи, за да оцелее, запазвайки достойнство. Надявам се, че ще бъде смислено и атрактивно представление.
През последната една-две години взехме 10 млади артисти и ми се искаше да ги покажа всички накуп. Всички те ще участват заедно със средното поколение много добри варненски, част от които са актьори с национална тежест. Представям си едно панаирджийско комедиантско представление.
Вече излязоха бляскаво-артистичната „Свекърва” от Антон Страшимиров, с режисьор Стоян Радев, художник е Мира Каланова. Факт е и „Бурята” на Шекспир със студийците на Стоян Радев. Това е част от стратегическата политика на театъра на повишено внимание към работата с младите таланти, защото във Варна имаме предимството да имаме няколко много силни театрални студии.
Едната е вече споменатата на Стоян Радев и Веселина Михалкова, другите са на Валентин Митев, на Димитър Мартинов и за по-малка възраст – на Даниела Викторова, на Нели Вълканова, Христо Христов и др. Поне една трета от актьорите, приемани всяка година в НАТФИЗ, са от Варна. Драматичният театър се отнася с огромно уважение към тези студии и когато е необходима понякога масовка, а понякога и малки актьорски задачи за съвсем млади актьори, тези момичета и момчета участват. Така беше в „Дон Жуан или Любовта на геометрията” на Георги Михалков и в моята постановка на „Ричард III”.
След вниманието към най-младите е време да обърнем внимание и към най-зрелите. Затова ще поставя докрая на сезона с най-възрастните актьори „Ретро” от Александър Галин, художник е Мира Каланова. Участват ветераните Михаил Мутафов, Теодора Михайлова, Нели Вълканова, Юлияна Чернева, както и Веселина Михалкова, Милена Кънева и Валентин Митев от средното поколение. Това е много успешна руска пиеса, която се играе навсякъде по света.
Ще я посветим на някогашната режисьорка от Варненския театър проф. Димитрина Гюрова, която има прочута постановка по тази пиеса, в която са играли Любомир Кабакчиев, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Иванка Димитрова, Жоржета Чакърова, Сава Хашъмов.
За втората половина на сезона предвиждаме младите режисьори Стилиян Петров с „Опасни връзки”, Веселка Кунчева и Крис Шарков, също традиционна наша политика.
В. „Монитор”, 8 септември 2014
O-Sense