Гастролът на Варненския и Пловивския театър потвърдиха тази тенденция

Автор: Мариана Цветкова - http://kulturni-novini.info

Обръщане към класиката и към българските корени – може би това е най-характерното за театрален сезон 2016-2017 г. и това бе потвърдено от неотдавнашния гастрол на Варненския и Пловдивския театър в София.

Тъй като тази година голям дял от номинациите за театралните награди на Съюза на българските артисти „Икар” се паднаха на извънстоличните трупи, затова интересът към представленията на Варна и Пловдив бе голям.

През март те отново ще пристигнат в София с нова продукция, така че ще може да оформим окончателно впечатленията си от тяхната работа за отминаващия сезон.

Две от показаните представления - „Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников, под режисурата на актьора Стоян Радев Ге. К. и „Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев на Диана Добрева се опират на българското, но подходът към поставянето им е коренно различен.  

Спектакълът на Стоян Радев Ге. К. „Криворазбраната цивилизация” е решен в стилистиката на България от началото на ХХ век и напомня малко лирическите романтични филми на късния Чарли Чаплин. Може би това се дължи на ретро сценографията и костюмите (дело на Даниела Николчова), както и на прекрасната музика, която звучи като фон през цялото време. Постановката далеч надхвърля добре познатия ни средношколски текст – малко наивната пиеса на Добри Войников, защото тя е обогатена с авторски вметки на режисьора.

В представлението успоредно вървят три линии. Освен основния сюжет на „Криворазбраната цивилизация”, добавено е пътуване на една театрална трупа, която репетира „Криворазбраната цивилизация” в чакалните на различни гари. Водещо в тези интермедии е показване всеотдайността на актьорите към театъра и обяснение в любов към това трудно изкуство.

Освен това в действието са вплетени автентични откъси от пресата от началото на ХХ век, от които научаваме как е била създадена морската ни трупа и критически текстове за нейните първи постановки. Тази „документална” линия се дължи на това, че спектакълът „Криворазбраната цивилизация” е посветен на 95-годишния юбилей на Варненския театър. Всичките линии се преливат плавно една в друга, така че зрителят на моменти сигурно се пита къде му се „губи”сюжетът на „Цивилизацията”, но пък това е обогатило постановката.

Вижте цялата статия тук: http://kulturni-novini.info

Гастролът на Варненския драматичен театър внесе оживление в разграфения театрален живот на столицата през февруари, струпа критична маса театрали на едно място, активира непринудена обмяна на мнения и оценки.

автор :Аглика Стефанова – Олтеан - http://kultura.bg

Три вечери подред шествието от зрители се придвижваше от театър на театър (описвайки странен йероглиф между Сатирата – Сфумато – Театъра на армията), за да разчете посланието на пътуващите варненски… апологети на театъра. Наричам ги така, защото това турне би могло спокойно да мине под мотото „Апология на театъра“. И ето защо.

Трите представления – „Криворазбраната цивилизация“, „Брак по принуда“ и „Едноокият цар“ –  бяха много различни като жанр, стил и настроение, далеч не бяха съвършени и самодоволно улегнали, но ако трябва да се опише накратко тяхното общо кредо, то би звучало така – желание за директно общуване с публиката, търсене на автентична връзка актьор – зрител в полето на специфично театралното, поклон пред театъра и неговата символична ценност, пред неговата мисия.

Прочетете цялата статия>> кликнете тук

Всяко турне на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в София за мен е истински празник за душата. От няколко години следя непрекъснато репертоара на трупата и съм изгледала всички постановки, поставяни на варненска сцена през последните пет години.

Вече стана традиция през февруари Варненският театър да гостува в София с най-новите си спектакли. През 2017-та трупата предложи на столичната публика три постановки – „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К, „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков и „Едноокият цар” на Петър Денчев.

Три различни пиеси от трима различни автори от различни епохи – възрожденецът Добри Войников,  един от най-видните представители на класицизма – Жан-Батист Молиер исъвременният каталунски автор Марк Креует.За мен бе истинско удоволствие и като почитател на театъра, и като журналист да изгледам и трите.

„Криворазбраната цивилизация”

Изключително съм впечатлена от режисьорския прочит на Стоян Радев Ге.К. на популярната пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Допадна ми решението на Стоян Радев да направи спектакъл в спектакъла, запазвайки сюжета и словата на възрожденския писател, но превръщайки героите на Войников в пътуващи артисти, които всъщност играят „Криворазбраната цивилизация”.
Те носят всичките си вещи в един куфар и сякаш в този куфар е затворен и техният свят. Облечени са в бели дрехи, които сякаш изразяват тяхната чистота като актьори, наивността на техните герои и в крайна сметка дават лъч надежда за едно по-добро бъдеще. В този смисъл режисьорът не следва буквално сюжета на пиесата, но това не означава, че той проявява неуважение към текста. За мен Стоян Радев превръща Войниковата пиеса в един съвременен, забавен, интересен и мъдър спектакъл, без да внася излишен модернизъм. Този негов подход – да поставя класически пиеси от български автори без грубо да ги осъвременява, забелязах и у неговата постановка на „Свекърва” от Антон Страшимиров. И в двата случая говорим за успешни съвременни спектакли в ретро стил, в които е направено елегантно съчетание между текста на Добри Войников и режисьорското решение да постави участниците в пиесата в друга среда, различна от вижданията на автора. Но от това спектаклите само печелят. И в двата случая Стоян Радев Ге.К. е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на остарелите изрази.

Така че всеки, който отива с нагласата да гледа буквален прочит на „Криворазбраната цивилизация”, ще остане разочарован. Вероятно леко разочарование ще изпитат и тези зрители, които си мислят, че ще гледат някаква нова версия на мюзикъла, поставен през 70-те години от Хачо Бояджиев. Аналогиите между двете постановки са неподходящи, тъй като те са съвършено различни като възприятие, настроение, послания. А и в крайна сметка между двете постановки стоят едни 40 години.

За мен „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К. е своеобразно намигване към българския бит и душевност, към българския стремеж към „цирвирзакция” или „циливилизакция”, както Мадам Злата произнася думата „цивилизация”. Но това режисьорско намигване към българина, който боготвори и възхвалява Европата и изобщо чужбина, без реално да знае какво го чака там, е направено без злоба, без сарказъм, а с добронамерена усмивка и ирония. Заслужени аплодисменти заслужават всички актьори, участващи в спектакъла и най-вече Гергана Арнаудова, която пресъздава образа на колоритната Мадам Злата.

Не на последно място „Криворазбраната цивилизация” на Варненския театър е един своеобразен поклон към актьорската професия, към всички тези, които играят в жега и студ, в светлина и мрак, под капещи тавани и при минусови температури или при невероятна задуха. Това е и поклон към неговите колеги на режисьора Стоян Радев Ге.К., който най-добре знае каква голяма отговорност към себе си и към публиката и какво отдаване на изкуството и раздаване към зрителите е да си актьор. Защото самият той се е посветил на Мелпомена.

„Брак по принуда”

Спектакълът „Брак по принуда” по Молиер на режисьора проф. Пламен Марков пленява с динамичност, екстравагантност и тънък френски хумор. Това е зрелищна постановка, изпълнена с енергия, жизнерадост и ритъм. Изключителен познавач на творчеството на френския драматург, проф. Марков се обръща към неговите безсмъртни фарсове, изобличаващи лицемерите, двуличниците и интригантите. „Брак по принуда” е изследване на човешката душа през призмата на комичното, изследване на пороците и слабостите на човека, характерни не само за времето на Молиер, но и за съвременното общество.

Ирина Гигова, в. „Монитор”, 19.01.2017

На 6 март постановката ще гостува в Народния театър

Агенция Монитор - вторник, 17-01-2017 - 17:16

Проф. Пламен Марков прави спектакъл по известния филм

Почти цялата трупа на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е включена в първа за България сценична авантюра: главният режисьор проф. Пламен Марков поставя спектакъл по филма на Джон Мадън „Влюбеният Шекспир“, окичен със седем награди „Оскар“. Постановката се базира на пиесата на Ли Хол, която пък е адаптация по оригиналния сценарий на Марк Норман и Том Стопард. Премиерните представления в морската столица са на 21 и 24 януари, а на 6 март мегапродукцията ще гостува в Народния театър „Иван Вазов“.

Младите актьори Адриан Филипов и Цветина Петрова влизат в образите на Уил и Виола, които в лентата изпълняват Джоузеф Файнс и Гуинет Полтроу. За превъплъщението си Гуинет дори получи отличието на Американската филмова академия за водеща женска роля. По сюжет Уил Шекспир е беден драматург, който работи за Филип Хенслоу (във филма – Джефри Ръш, а в спектакъла –

Стоян Радев, асът на трупата

във Варна), собственик на театър в Лондон от ХVІ век. След като научава, че любимата му го мами с неговия покровител, Шекспир изгаря новата си комедия „Ромео и Етел, пиратската дъщеря“, за да я пренапише като трагедия - „Ромео и Жулиета“. Непознат младеж на име Томас Кент е „разпределен“ като Ромео, защото впечатлява автора с не само с талант, но и с любовта си към предишните му творби. Кент всъщност е Виола, дъщерята на богат търговец, която се е дегизирала като мъж, защото по онова време на жени не е позволено да играят на сцена. Когато Уил разкрива истинската самоличност на своята звезда, между тях пламва страстна тайна афера... Цветина ще бъде и Виола, и Кент, и Ромео, и Жулиета, в по няколко образа влизат и част от останалите актьори в екипа. Меркуцио и Нед Алейн ще е Симеон Лютаков, познат и от тв сериала „Седем часа разлика“, конкурентът на Шекспир – Марлоу, ще е Димитър Мартинов, Кралицата – Веселина Михалкова (във филма - Джуди Денч, „Оскар“ за поддържаща актриса), Дойката – Милена Кънева, Моли – Даниела Викторова и т.н. Общо

над 30 актьори и статисти ще се вихрят на сцената

Интервю на Зорница Кънчева с Теодор Папазов за formalno.com

Вижте интервюто тук

За юбилейния 70-и път изиграха постановката актьорите от варненския театър през изминалата седмица

Прочетете цялата статия: кликнете тук

Започваме амбициозно 96-ия творчески сезон, каза директорът на ТМПЦ – Варна, Даниела Димова

Прочетете цялата статия> кликнете тук

"Прелестите на изневярата" се играе премиерно тази и утре вечер на сцена "Филиал" на драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Прочетете цялата статия> кликнете тук

„ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА” КАТО УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА

Три премиери представя Драмата до края на годината

КАТО В ТЕАТЪР „МОНПАРНАС”

„Прелестите на изневярата”

„ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА”

Прочетете цялото интервю тук - кликнете тук

Или защо класическата постановка, прочетена от Стоян Радев и Веси Михалкова, вади на няколко биса младата актьорска трупа на студио „Театър“

Юлиян Атанасов

Хванах буквално последния влак – успях да гледам последното представление на „Ромео и Жулиета“, една постановка на студио „Театър“ под ръководството на Стоян Радев и Веси Михалкова. Каквото и да се каже за това представление – ще е малко. Не може да си човек, който обича великото изкуство и който има сетива, отворени за естетското, и да остане безмълвен. Прочитът на класическата шекспирова трагедия, която правят Стоян и Веси, е нещо, което трябва да се види. Не може да се разкаже. Доволен съм, че станах един от щастливците, докоснали се до това великолепно представление.

Да, за младите хора от трупата, възпитаници на Стоян и Веси, може да се говори дълго. Те са талантливи и можещи и театралното поприще е пред тях. Много важно е обаче от кого се учиш. Тук, според мен, е разковничето. Когато минути след постановката поздравих Веси, успях само да й кажа: „Много театър има в това представление. Невероятни сте…“. Думите просто не стигнаха в момента. Емоцията бе твърде силна. И няма как да не е така.

Помислете си само колко световни режисьори в колко страни по света са посягали към Шекспир и какво са правили с точно тази пиеса. Дъхът ви ще спре. „Ромео и Жулиета“ намира един от много, много достойните си театрални прочити в постановката на Стоян и Веси.

Бях го казвал за друга постановка – струва ми се „Криворазбраната цивилизация“, отново на Стоян Радев като режисьор, че в нея има много поезия и това прави представлението допълнително красиво. Същото е и в „Ромео и Жулиета“. Режисьорските хрумки хем запазват трагичното в пиесата, хем я правят забавна, раздвижена и лека за гледане.

Наистина има много театър в тази постановка. Актьори и режисьори, а и интелигентната театрална публика – а тя е такава, също ще разберат за какво говоря. Може да гледаш 2 часа постановка и в нея да няма театър. А тук с театъра диша всяка сцена, всеки етюд. Младите момичета и момчета се стараят, живеят с ролите си и това ги прави истински и неподправени.

Да, и Стоян, и Веси ще имат своите забележки и изисквания към тях. Нормално е, те не са професионални актьори и правят тепърва първите си стъпки в това изкуство. Талантът йм обаче е налице, а когато талант и труд, съчетани с добър учител, се съберат на едно място, резултатите не закъсняват.

Да, „Ромео и Жулиета“ покорява с темата за вечната, за голямата любов. Но това, с което покорява варненският прочит на пиесата, е голямата любов към театъра. И Веси, и Стоян са творци, които са превърнали сцената в свой живот. Публиката го усеща и аплодира заслужено – бисовете в последното представление на „Ромео и Жулиета“ бяха десетина. Неподправени. И доказаха за пореден път, че надежда има. Във времето, в което треперим от атентати, емигранти и политически трусове, кадърни и можещи хора правят изкуство. Може да съм наивник, но вярвам все още, че изкуството има мисията да ни направи по-добри и светът около нас – по красив и по-човечен. Добре би било, да има повече наивници като мен…

Фотография Тони Перец

Прочетете повече:

"Ромео и Жулиета" – премиера на Студио Театър