OT ХУМОРА ДО ПРАВОТО НА ИЗБОР

Details

Category: Актуални новини

АТАНАС АТАНАСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре във Варненския драматичен театър; за хумора, който не е единственото изразно средство в комедията, а търси съществените неща под повърхността; за риска да се престъпи границата, да се наруши естетиката и забавното да се превърне в пошло; за „Клетка за пеперуди“ като право на избор и актьорската професия като възможност да се преоткриваме; за българския политически театър и необходимостта от режисьор, който да изгради един добър национален спектакъл; за нарушения баланс между глобалното и националното и начина да отстояваш независимостта си. Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

След „Любовникът от ZanziБар“ – една изящна съвременна комедия за това как светът на интернет може да „ъпгрейдва“ позахабените семейни взаимоотношения, сега във втората Ви постановка на варненска сцена „Клетка за пеперуди“ отново се занимавате с отношенията в семейството. Защо Ви вълнува тази тема? Това е лесен въпрос, но пък отговорите са различни и винаги интересни.

За да се занимавам със семейните взаимоотношения, трябва да попадна на произведение, в което темата е заложена сериозно. „Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща 

В „Клетка за пеперуди“ става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Според Вас, съвременният български зрител отнася ли се с толерантност към гей обществата?

Интересен въпрос, който би могъл да бъде разглеждан от много посоки. Смятам, че по принцип българинът е толерантен, имайки предвид реакцията му спрямо двата филма, създадени по пиесата – френския „Клетка за луди“ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 г. и „Клетка за птици“ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 г. Вторият, по-популярен филм, беше приет с възторг от българската публика. Имаше и българска постановка в Сатиричния театър със заглавие „Клетка за сестрички“ .

Read more: OT ХУМОРА ДО ПРАВОТО НА ИЗБОР

ПРОФ. АТАНАС АТАНАСОВ ПОСТАВЯ „КЛЕТКА ЗА ПЕПЕРУДИ“ ВЪВ ВАРНА

Details

Category: Актуални новини

30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

На 30 септември и 3 октомври Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ представя премиерно „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, втора премиера за сезон 2022-2023. Автор на сценичния вариант и постановката е проф. Атанас Атанасов. Превод Иван Панев. Сценография и костюми Петя Стойкова. Композитор и вокален педагог Петя Диманова. Хореограф Александър Манджуков. Плакат Славяна Иванова. Фотосесия Илиян Начев. Действащи лица и изпълнители:ЖОРЖ, собственик на нощен клуб „Клетка за пеперуди“- Симеон Лютаков; АЛБИН, приятел на Жорж, звезда в клуба - Стоян Радев; ЛОРАН, син на Жорж - Недялко Стефанов; СИМОН НАУБА НАУМБЕ, майка на Лоран - Гергана Арнаудова; Г-Н ЕДУАРД ДЮЛАФОА, баща на Мюриел - Пламен Димитров; Г-ЖА КАМИЙ ДЮЛАФОА, майка на Мюриел - Веселина Михалкова; МЮРИЕЛ, приятелка на Лоран - Меглена Везирова; ФРАНСИС, актьор в клуба - Станислав Кондов; САЛОМЕ, актьор в клуба - Константин Соколов; ЖАКОБ, готвач в клуба - Велизар Емануилов; ЕВАНГЕЛИЯ КСИФИЯ, журналистка - Даниела Викторова; ТАБАРО, касиер в клуба - Свилен Стоянов; МЕРСЕДЕС, сервитьор в клуба - Роберт Ваханян, СИМБА ДО, бял цветнокож - Нейчо Петров – Реджи.

Read more: ПРОФ. АТАНАС АТАНАСОВ ПОСТАВЯ „КЛЕТКА ЗА ПЕПЕРУДИ“ ВЪВ ВАРНА

МЕЖДУ РАЦИОТО И ИНСТИНКТА

Details

Category: Актуални новини

Актьорите МИГЛЕНА ВЕЗИРОВА, ВЕЛИЗАР ЕМАНУИЛОВ И НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за шанса да възродят „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, първата пиеса в историята на Варненския театър; за изследването на интерпретационните пластове, поведението на персонажите в екстремни ситуации и търсенето на баланс между разума и инстинкта, още за костюмите и любовта.

Виолета Тончева: Режисьорът Стоян Радев каза, че вие много харесвате „Инстинктът“, защо?

Миглена Везирова: Защото заложените в пиесата теми са актуални и днес. Любопитно ни беше да изследваме какво се случва с човека в екстремни ситуации, кога рациото се изключва и се включва инстинктът.

Велизар Емануилов: Споделям казаното от Миглена. Ще добавя пристрастието ни към първата пиеса, играна някога във Варненския театър, която сега тъкмо ние имаме шанса да възродим. „Инстинктът“ ни хареса още при първия прочит, а след това, по време на репетиционния процес, прехвърляйки пласт след пласт, навлизахме във все по-сериозни дълбочини. Всичко това ни накара не само да оценим, но и да обикнем тази пиеса.

Недялко Стефанов: Щастливи сме, че ние, най-младите актьори, играем в най-старата пиеса, с която започва историята на нашия театър, за нас е огромна чест.

Виолета Тончева: В „Инстинктът“ Миглена и Велизар играят първите си главни роли във Варненския театър, а след „Дамата с камелиите“ виждаме Недялко за втори път в главна роля. В изграждането на вашите герои, върху кои техни характерни черти се фокусирате?

Миглена Везирова: В характера на моята героиня Сесил Берну ми е интересно да изследвам нейната експлозивност, нейната невротичност, тя е човек на крайностите.

Велизар Емануилов: Във всеки персонаж артистът се натъква на нови неща и за да пресъздаде образа, той трябва да разкрие и част от себе си, да извади на повърхността залегнали в самия него представи и чувства. Само тогава артистът наистина ще се превърне в героя, който ще може да развълнува и зрителя. Моят герой в „Инстинктът“ е доктор Жан Берну, известен хирург, уравновесен, последователен и предвидим, но в пиесата той изведнъж се оказва в непривична ситуация и за мен е любопитно да изучавам поведението и реакциите му в различен контекст. Като лекар, доктор Берну е свикнал да поема отговорност за действията си, но дали ще поеме тази отговорност и в случая, който лично него силно го засяга. Това е много интересна тема за размишление. Смятам, че хората днес се страхуват да поемат отговорност и това им пречи да изживеят нещо истински.

Read more: МЕЖДУ РАЦИОТО И ИНСТИНКТА